Yesterday, Today And Tomorrow - Ieri, Oggi, Domani (1963) (Ieri_Oggi_Domani cd2-bg_1963.txt) Свали субтитрите
Скъпи, облечен си в тези невероятни къси чорапки!
Ето го! Ето го на!
-Здравей.
-Здрасти.
- Закъснях ли?
- Не, и аз дойдох току-що.
- Къде отиваме?
- Нямам представа където ти искаш.
- Много е топло тук. Имаш ли нещо против да отворя? - Не.
- Моето телефонно обаждане учуди ли те?
- Не, очаквах го.
Ако не ми се беше обадила ти, аз щях да го направя.
Ако имаш време, хайде да излезем извън града.
Добре.
- Твоят съпруг?
- Да. - И в коя част на света е сега?
В Стокарда (Германия) е. Ще се върне след една седмица.
- И как ти се отразява факта, че виждаш името си навсякъде? -Това ли име! Не! Аз се казвам Анна.
- Забрави ли го вече? - Не.
- Променил си се от снощи.
- Изглежда, че не ме познаваш.
- Не, но когато те видях изгубих ума и дума.
Фина работа!
След като ме изпрати до вкъщи, не успях да заспя.
Бях много нещастна благодарение на нещата, които ми беше казал.
- Защо?
- Ти беше прав.
Заприличала съм на някакво чучело, заслепено, глухо, без да зачита...
.. мнението на другите.
Разбрах го докато танцувах с теб.
Чувствам се така жива в твоите обятия.
Какво безобразие!
- Да пуснем гюрука? - Страх те е да не ни следят ли? - Казах го заради теб.
- Все пак не бъди подозрителна.
- Мъжът ми не е проблем.
- И това ти харесва, нали? -На никой не му е приятно да живее с един дрогиран.
Не го знаех.
Не е дрогиран в смисъла, в който ти си помисли, но е още по-зле.
Мисли само за работата, успеха, парите.
Парите, успеха, работата. Не може да се спре.
В неговият свят няма място за никой друг.
- А, ти си различна?
- Да различна съм.
- Разбрах го благодарение на теб.
- Не.
Вчера го казах на майтап, дребна работа.
- Ее!
- Защо? Какво се е променило?
Колко милиарди имаш?
Но какво общо има с всичко това?
- Има общо!
- Лош си.
По-полека!
-Искаш ли ти да караш?
- Какво? - Карай ти.
Не познавам този модел. Познавам само модел 600.
-Тази е много лесна за управление.
- По-добре не.
Сменяме си местата.
- Хайде!
-Но...
Перфектна е. Тази сутрин я взех чисто нова от сервиза.
Превключвателя е там.
Давай!
- Къде е стрелката? Ето я! Да послушаме музика? - Да.
-И сега, Ренцо?
-Aннa, ти ми харесваш много.
- Но си мислиш, че аз не съм искрена с теб.
- Не знам.
-Виж бензина свърши. - Не, това е показателя за топлия въздух. Напълних резервоара до горе.
- Колко съдържа това чудовище?
- 80 литра, може и 100. -По дяволите!
-С толкова с моята мога да направя цяло около светско пътуване!
- Харесва ли ти да пътуваш?
На мен ми харесва много. Едвам се удържам, да избягам. Прекалено уморена съм от моя свят.
В Африка има един божествен оазис недалеч от Маракеш. Живееш си на слънце и плодове.
1.200.000 лири. - Какво?
- 600 за да отидеш и 600 за да се върнеш.
- Стига! - Но това е истината.
- Не, истината е друга.
Ти винаги ми натякваш за тези мой пари! Да не съм виновна аз!
- Знаеш ли колко печелиш на месец?
- Не, не, не искам и да знам.
Ти ми харесваш защото си различен от онези роботи които ме заобикалят.
Те прекарват деня си в трупане на пари, докато ти пишеш.
- Аз никога не мисля за пари, кълна ти се.
- Защото ги имаш.
-А какво, през прозореца ли да ги изхвърля?
- Да, изхвърли парите, колата...
.. тези гривни на Клеопатра!
- Тези са железни ментета.
И колата ли също? Но проблема не е в това.
- Парите са вътре в теб.
- Вътре в мен има само една празнина.
Едно огромно нищо.
Мислех си, че ти можеш да ми помогнеш.
- Къде искаш да отидем?
-Да отидем в моята къща. - Каква е тя?
- Една вила недалеч оттук на 10 километра. Има също и езеро. - Какво езеро?
- Малко е. Направи го моят мъж за да лови пъстърва там. -Ще те заведа при р. По.
Красиво ли е? Какво има там?
Има само комари. Поне тези не ги е направил мъжа ти!
Извинявай.
Да отидем където ти искаш. Стига ми, че съм тук с теб на спокойствие.
Спри там! Прекрасно е.
Колко е красиво!
След няколко дни свършва и този прекрасен октомври.
Еее! Глей!
Моля те да тръгваме.
Не и се давай!
Боже мой!
Аз ти харесвам, знам го, чувствам го.
- Тази сутрин, ако не се беше обадила на мен, на кого щеше да се обадиш? -На никой.
-Сама съм. - С всичките тези хора, които те заобикалят?
С всичките тези хора, които ме заобикалят.
Искам твоите пръсти да са вплетени в моите
-Всичко това е красиво и невероятно.
- Аз... - Ренцо, помогни ми.
Да отидем на далеч на слънце, в Рим, в Неапол...
Да, да отидем.
Ще пристигнем привечер, с хиляди светлини. Водата гладка като коприна.
Ще си вземем файтон и ще си намерим едно малко местенце само за нас.
Небето черно обсипано със звезди и навсякъде се носи музика толкова музика...
.. от улиците, под прозорците ни.
И утре ще станем много късно. Слънчевите лъчи галят леглото ни, и очите ти...
И ти ме прегръщаш, милваш, притискаш ме силно.
Анна, зле ли ти е?
Не.
Тук всичко гори!
Колата!
Ама какво направи, боже мой?
- Бях спрял...
- Ама тук нещо гори!
Колелото гори. Направи нещо, глупако!
-Тук всичко гори. Направи нещо!
- Да.
Погледни какво направи!
Да не си луд да използваш палтото? Опитай с твоето сако.
Тук всичко отиде на вятъра! Донеси крика.
Върви!
-Какво правиш, бе?
- Исусе Христа не се отваря.
Свети боже!
Казах ти да донесеш крика. Не знаеш ли какво е това?
Смачкал си спирачката така зверски. Тези коли са много деликатни.
Те са като бижута.
Как можа да я потрошиш в камиона!
- Можех да го убия!
- Оня келеш там ли!
А сега какво, почиваш ли?
Извинете, може ли да ми помогнете? Стана едно произшествие.
- Мисля си, че е нещо сериозно.
-Какво се е случило?
Не знам. По-добре я погледнете.
-Как се случи това?
-Карахме твърде бързо.
Изпуснахме спирачките. И сега са блокирани и не знам какво да правя.
- Това е Ролс Ройс.
- Да, и е последен модел. -Добре ли върви?
- Да. Никога досега не ми е създавала проблем.
- Вие ли я шофирахте?
Не.
Изведнъж колата излезе извън строй и ние се озовахме извън магистралата.
- Странно. Това са перфектни коли.
-Направих глупост.
Дадох да я кара един, който до вчера бе карал само модел 600.
- Не е трябвало да го прави.
- Имате право.
- Да ви помогна ли?
- Не, благодаря.
Тези коли имат една такава спирачна система...
- Аз предпочитам спирачките да са на диска.
- Не е въпроса в спирачките.
Трябва да се знае как да се шофира.
Дори и Божествената Комедия в ръцете на един невеж...
Да, да!
Но да се надяваме на най-доброто!
Бъдете спокойна. Тази повреда е поправима.
- Не се ли познава ме отнякъде?
-И аз имам това усещане.
Може би сме се виждали в Сан Мартини за уикенда, тогава бях с мъжа си.
- А вашият съпруг сега в града ли е, в Милано?
- Не. В Стокарда е по работа.
За щастие се връща след седмица. Благодаря на бога. С тази катастрофа!
- Най-добре е да извикате механици.
-Да, това е напълно отчайващо.
Ако пожелаете ще ви закарам до дома ви.
Колко сте мил.
Аз ще се върна у дома с господина. И веднага ще изпратя механиците. Чао.
Направи ми услуга и наглеждай колата. Мерси.
Ценовата листа на акциите на Борсата в Милано.
Хранителни предприятия:"Манастирски Мелници":, 2.700.
"Дестилати":, 2.490. "Еридания":, 2.603.
"Изпълнителни Мелници", 1.750. Мота...
Чао!
" Римска Захар":, 234.
Застрахователни дружества: Основни застрахователи, 110.100.
Застрахователна компания Милано, 30.150.
Привилегирована Застрахователна компания Милано:21.550.
Това Ролс Ройс ли е?
Наистина ли развива 240 километра в час?
- И е по-бърза дори и от Ферари!
- Какво искаш?
Сто лири.
Централата, 9.600.
Пирели, 7.450.
Сифир, 1.215...
" Мара "
Ало?
Да, бях в банята. Днес не мога. Ще ходя при майка ми.
Не, нито дори следващата седмица. Ще го направя.
Добре. Чао.
Внимавай къде стъпваш, Умберто. Стресна ме.
Защо, защо така ме изоставяш сама винаги в неделя...
за да гледаш пак отново футболната среща.
Защо? Защо...
поне един път не ме взе с теб?
Но един ден аз те проследих защото се съмнявах...
и не можех да заспя-а.
Открих, че...
О-о болонеца! Влизай.
Душо моя!
Дъще на безкрайна красота!
-Мара!
- Не викай.
- Прекрасна си. -Ела.
- Не, може да закъснея.
Донесъл съм ти тези неща. Исках да те видя, да те пипна, да те целуна.
За съжаление трябва да отида в министерството.
Кралице, императрице, султанко!
За съжаление когато обичам, се потя.
Бършеш и хвърляш.
Бършеш и хвърляш. Извинявай!
Много са удобни и модерни.
Тази вечер трябва да ме накараш да умра!
И аз така мисля.
- Какво имаш вътре в теб?
-Искам да умра ей там!
Но сега трябва да се съпротивлявам. Но как?
- Какво правиш? -Мълчи!
-Чао. - Чао.
Мара, за тази нощ облечи това.
-Искам да те намеря облечена така, като едно момиченце. - Караш ме да се смея.
Ти ще ми викаш "чичо", а аз на теб "племеничке".
Ама какъв вкус имаш само?
Нуждая се от толкова много нежност.
Следващия път, аз ще бъда облечен като момченце...
...ти ще ми пееш приспивна песен и аз ще заспя в твоите прегръдки.
Отивам в министерството, иначе татко ще ме убие.
- Може ли да телефонирам? - Да.
- Телефона!
Госпожице, трябва спешно да телефонирам до Болония на номер 543221.
Тук е номер 577000.
Елементарно е!
577 и три нули. Това са само шест цифри!
- Тази ще трае чак до Коледа. Мерси. - Ще прекарам нощта тук.
- Тате, аз съм. Защо, защо? -Штт!
Защо, защо така ме изоставяш сама винаги в неделя...
за да гледаш пак отново футболната среща?
Защо?
> Тате, разрешителното не е готово. Но никой нищо не може да направи.
Защо поне един път не ме взе с теб?
> Помощник секретаря не ми даде разписка.
Както и да е днес ще свърша, остава само печата. Бъди спокоен, тате.
Не съм кретен!
Палач!
Трябва да тръгвам.
Не ме целувай, иначе ще откача.
Направи ми една гримаса, ама много грозна, и така ще си отида.
Не, не прави такива физиономии, ще ме прогониш за винаги!
- Чао!
-Чао.
Чао.
- Къде се намира твоя колеж?
-В Аняни.
-По колко часа на ден учите? - Дванадесет часа.
-Боже мой!
Пет часа за молитва и седем за учение.
- И кога се забавлявате? -Имаме междучасия и един час за разговори.
Аз имам един племенник при монасите. В полунощ трябва да се моли с броеницата.
Капучините практикуват това правило.
- Не, благодаря.
- Не ви позволяват да пушите?
- Един път видях един епископ c лула.
- В колежа е забранено.
Вашето присъствие ми вдъхва желание да се изповядам.
Няма да може, не съм изповедник. След две години ще мога да дам обет.
- Облечен си като свещеник!
- Не е същото.
Обожавам черното. Винаги го нося отдолу, под...
Вярно ли е, че когато Църковната служба свърши, свещениците могат да се женят?
- Не. - А американските свещеници имат дори и деца. Мен не ми вдъхва тази вяра.
Свещениците трябва да бъдат като луната, не бива да знаят колко хубави са всъщност
Те са хора на религиозната всепризнатост.
Моят племенник беше принуден от майка си.
- Вие го прави защото ви харесва?
- Да.
Но съм свободен да избирам и имам още време. Вдъхновява ме моя светец.
- Кой е той?
- Сан Джовани.
- Аз имам един непознат светец, Сан Маурилио. Познат ли ти е? - Не.
Имам нужда от светец който да има малко време и за мен.
- Винаги го моля да печеля много.
- И удовлетворява ли ти желанието?
Достатъчно.
Но моята работа не ми харесва.
- Какво правиш?
- Маникюристка съм.
Браво.
Избирам клиентите си един по един. И това са сериозни господина, който плащат добре.
Трябва да купя земя на баща ми.
Виждала съм толкова ръце! Познавам хората по ръцете им. Покажи ми твоята.
- Вие сте сериозен и обичате да спортувате.
- Играя футбол. - Умберто!
-Чака ви голямо бъдеще. - Вижда се, че сте много кадърна. - За какво искаш да ти гледам?
За всичко!
Тук наистина е показано всичко! Линията е права.
-Можете да поискате всичко от живота.
-Искам да направя една разходка с Вас утре.
Би било хубаво!
Но какво ще си помислят съседите, портиера, вашата баба?
- Вие сте облечен като свещеник.
- Аз също имам и нормални дрехи.
-Да отидем на Остия?
- Би ми харесало.
Сега няма много хора.
Ще останем целият ден. Аз ще нося също и сандвичи.
Ще видим.
Мичо! Мичоне
Ела тук.
Утре трябва да замина, но мога да го отложа с един ден.
-Кога ще се върнеш? - По Коледа, но преди да се върна ще съм с нашите в Лукани.
Значи тази нощ решихме да отидем на море.
Мичоне!
Кой знае на кой е! Един път дойде и ме намери.
Красавец!
- Така добре си бяхме, тук!
- Ще чакам.
Но този там ще остане за дълго.
-Идва чак от Болония по сделки.
- Аз ще остана тук и ще чакам до зазоряване.
Ще ти оставя котето.
До скоро!
Приятна вечер.
- Умберто! Защо не си в леглото?
-Отивам, бабо. Извинете.
- Приятна вечер.
- Не ви познавам.
-Сега ме познавате.
- Нито дори внука ми ви познава!
Умберто, в леглото!
- Лека нощ.
- Утре ще издигна стена тук.
- За радост моя внук заминава утре.
- Няма да замина ако не желая, извинявай!
- По,-скоро бих умряла!
- Госпожице, извинете. - Моля.
Остави я на мира тая повлекана. Ти не си като ония, които често посещават къщата и.
- Той е един светец.
-В моята къща идват само сериозни хора.
Този, който звъни е син на господин Рускони.
- И таз хубава! - В моята къща идват също и депутати - Добре!
Идва също и Томаси, този, който произвежда спагетите. И вие от тях ядете.
Значи повече няма да ги ядем.
Утре ще изпратя иск до наемателите. Всички ще я спрем.
И така тя ще се махне оттук! Нейното поведение е скандално.
- Вчера четирима мъже посетиха дома и. -И какво в отъня ли да се хвърля?
Трима да, но четирима не?
Моите клиенти са образовани хора.
- В ада ще гориш. Засрами се! Аз ще я разоблича! - Бабо, стига!
- Ти си една дърта кокошка.
- Чуваш ли, Винченцо? -Успокой се.
Дърта сводница!
Как си позволява?
Винченцо, ела!
Щяла да ме изгони оттук!
Да ме разобличи и да ме прати в ада!
Тя чували се!
Защо звъниш?
- Започнах да се притеснявам.
- Защо си толкова настоятелен?
- Красавице! - Влизай.
- Помислих си, че има изтичане на газ. - Ти пък!
- Мичо! Мичоне! Какво?
-Тая дъртачка ще си плати!
-Само нарежда на момчето. - Но съкровище мое кое момче, коя дъртачка? -Тая отсреща.
Не иска да разговарям с внука и. Не може да остана насаме с един свещеник!
-Какъв свещеник?
- На не по-малко от 18 години е.
Говорих ме си за Господ докато не дойде тя и не се разбесня.
- А сега ме боли главата!
-Но това са само празни приказки.
-Иска да ме изгони защото приемам твърде много хора. - Какво те интересува?
Най-много хазаина да ти увеличи наема. - Вече го направи.
- Цяла нощ ще страдам заради тая бабка. - Да разбираемо е.
-Ела тук, Maрa.
- Не искам да правя любов с теб сега.
Давай, Maрa! Да се мятаме в леглото, близо, близо един до друг.
- Ако искаш, няма да говорим. - Аз имам нужда да говорим. -Да ама в леглото? - Да!
Ще ти кажа истината. Да направим нещо скандално? Да се любим на терасата?
Аз искам също да го направим. Хайде на терасата.
Истина ли е, че аз винаги умолявам всички ви да не крещите?
- Но разбира се вие винаги крещите!
-Аз съм различен от другите.
Аз те обичам. За мен ти си перфектна. Обичам те.
- Дръж.
-Обичам те.
- Да избягаме заедно.
- Защо?
Не понасям това, че имаш и други. Ставам ревнив.
-Тогава ожени се за мен. - Какво пречи? Ела в Болоня за месец два.
Няма никъде да ходя! Това няма да ме задоволи.
Освен това, ще купя апартамента. Така ще трябва да ме понасят цяла вечност.
Да се любим тук.
И ще останем само на светлината от хладилника. Погледни колко интимна е тази светлина.
- Ще напиша писмо на старицата.
-В Париж съм виждал подобно нещо!
Ще се разсъбличаме на тъмно. Ще пусна музика.
Не, не мога да използвам парфюмирана хартия!
- Мога ли да угася светлината?
- Трябва да пиша.
Само една минута.
- А, бе? - Една минута.
- После ще ми коригираш писмото.
- Не искам да и доставя удоволствие да ми намери грешки. -Добре.
Красив женски крак влиза бавно, бавно от светлината.
- Какво правиш? Бавно, бавно на светлината.
Бавно, бавно вдига.
Бавно, бавно.
Тя се показва. И аз започвам да се вълнувам.
Нямаме никакво време за губене. Боже мой!
Аа-бажур...
каква задушевна синя светлина...
идва от горе.
Умберто!
Не издържам повече. Ти се държиш лошо с мен, но дори и аз си имам достойнство.
- Ти не си единствената жена на света.
- Бъди добър.
Указах ти чест защото съм роб на чувствата, но и аз имам душа.
Между дявола и ангела единствената разлика е украсата на главата.
- Аз ще променя живота си. Ще отида да си потърся жена в Болоня. - Точно така.
Мила Госпожо...
Каква ти"Мила", не!
Оставил съм твоят номер на баща ми.
- Ако се обади, кажи му, че съм навън. Престори си гласа на мъжки. -Добре.
-Моля те за извинение. Какво още искаш?
- Това да не ти е хотел. Идваш и излизаш
-Изправи се, трябва да излизам за да направя някои покупки. -Maрa.
Тази нощ бях седнал на една пейка на площад Навона и гледах към твоя прозорец
- После не можах да издържа да бъда сам и си намерих една... - Проститутка. - Да.
- Никога не се отказваш? - Няма нищо между мен и онази жена.
-По едно време я пратих по дяволите. Тя се ядоса. -Имала е право.
- Дадох и 5.000 лири!
-Дори и те изпитват понякога любов.
Нуждаят се и те да намерят разбиране.
-Изправи се.
- Благодаря.
Трябва да поставиш килим тук. Аз ще го купя.
Maрa, имам един час на разположение. После трябва да отида при помощник секретаря.
Никога не сме били заедно сутрин.
Само един час. Можем ли?
Добре.
- Не се развързвай!
- Не викай! Старата слуша.
-Аз ще те разсъблека!
-Мълчи!
Ти си видение!
-Искам да те видя облечена в палто, на слънце, а отдолу да си гола. -Горещо е сега!
Просто малко си пофантазирах!
Ало? Ванин, венецианеца!
Да, спомням си. Малчото, с мустачките и фашизма.
Спомням си!
Опитай утре.
Разбира се, ще дам гласа си за вас. Да живее Дучето!
-Tи защо гласуваш? - Чудя се от коя ли партия е старицата...
.. гласува против мен или против цялата моя фамилия. -Душо моя!
- Да останем тук до утре вечерта?
- Ще бъде трудно, а и e треперя.
Почакай един момент.
Погледни, махнал си е туниката. Въпреки старицата!
Браво на него! Това момче има характер. Ела да видиш.
Браво!
Здравей!
Погледни какъв изстрел!
Изстрел!
Когато се смееш, ми отбиваш желанието.
- Но това е нещо сериозно, най-красива на света. - Забавляваш ме.
- Недей.
-Ще погледна през шпионката.
- Аугусто, бабата е! - Не отваряй, престори се, че те няма. - Има една такава физиономия...
- Може да е въоръжена -Ще отида аз.
-Кой е? Отвори.
-Кой е? Аз съм Джована Плачкова.
- Не ви познавам.
Аз съм бабата на Умберто.
- Казвай.
- Искам да поговорим за една минута.
-Аа-а!
- Трябва да поговорим.
Не приемам в този час.
Госпожо, влезте!
Свършено е с мен!
-Какво има?
- Свършено е с мен!
- Не плачете.
- Вие разруших те моето семейство!
Не плачете, всичко ще се оправи.
Беше едно златно момче, почтителен, послушен а сега си е изгубил ума!
Успокой те се, ще поправим всичко.
Няма повече какво да се направи. Сложи си и брилянтин на косата!
Махна си и "полата"! Бутнете ме отвисоко.
-Бутнете ме върху площад Навона!
- Успокой те се!
- Върху площад Навона.
- Госпожо! Рускони!
- Успокой те се. Господин Рускони.
- Приятно ми е.
Умберто винаги е учел много. Четеше дори и през нощта.
- Щеше да става Папа!
- Ще стане. Ще стане.
Елате.
-По удобно е в хола. Рускони! - Богородичке!
-Благодаря ви, госпожице.
- Задължена съм ви.
Предложи на госпожата нещо за пиене. А може би искате нещо сладко?
Имам Стрега, Анисет, от всичко по малко.
- Не иска да се връща в семинарията.
- Аз ще го убедя.
- Казва, че вие сте светица а аз съм била вещица. - Рускони, можеш да тръгваш.
Жената е по-добре. Изчакай ме там. Телефонирай, ако искаш. Отиди, cкъпи.
- Прекъснах ли ви? - Не.
- Господина е много добър. Емилианец е.
- И аз имам роднини в Емилия.
-Радвам се.
Мога да кажа на внука ви всичко което пожелаете.
Ще му кажа цялата истина.
- И аз му казвам, но той не ми вярва.
- Ще настоявам! - Мерси.
Родителите на Умберто скрито възлагат на него много надежди...
.. а и дъщеря ми има болно сърце. Знаете какво е човек да си има дете?
-Искам и аз да си направя едно детенце.
- Браво!
Първо трябва да поспестя малко, така, когато се роди, ще мога да му дам всичко.
- Браво!
- Ще изпълня и обет.
За мен обетите винаги са били поучителни.
Ако вашият внук се върне в семинарията, една седмица няма да...
- Без нали разбирате?
- Да, но вие сте толкова великодушна.
Щом нещо обещая, го правя.
Ще направя и олтар. Ще поставя и вечно горящи свещи.
-Вие ще отидете в Рая.
- За мен това ще е жертва. -Представям си.
Но ще го направя доброволно. Ще взема от тези дето обикалят по вратите за 200 лири.
Бре да му се не види! Толкова много ли струват?
Ако поискат, дори и повече. Но ако някой не ми хареса, даже и вратата няма да отворя.
Правилно.
Кой е?
Да, това е къщата на госпожица Мара.
Не, замина. Ще се върне по Коледа. Чао.
- Наздраве!
- Наздраве!
-Кой беше?
- Беше един сицилианец
- Аз си тръгвам. - Не, ела тук. Вдигахме наздравица с госпожата.
- Къде отиваш? -Ще се върна после. - Извинете че ви прекъснах. -Няма защо!
- Тази девойка е ангел! - Да. Ще се видим по късно. - Не!
- Предложи на госпожата още една чашка. Искате ли? - Не. Завъртя ми се главата.
Знаете ли, че аз нямам баби?
-Странно! -Би ми харесало да имам баба като вас. А на теб?
- Аз имам три баби.
- Наистина? - Да. Довиждане.
-Много се радвам, че се запознахме.
-Аз също.
Не тряскай вратата!
Вие къде сте родена?
-Всички сме местни.
- Аз съм от Антиколи Романо.
Желаете ли нещо?
Дайте ми 6 от тези свещи.
Какво правиш тук?
Ела! Ела вътре.
-Колко струва? - 1.800 лири.
- Има ли намаление? - Не.
- От къде идваш?
- Просто минавам.
- Мога ли да ти направя един подарък?
- Да.
Това ще ти стой много добре. Госпожо, колко струва?
18000 лири.
- И какво да я правя? -Що за въпрос! Ще я носиш когато станеш еноряш.
- Значи и вие сте вече на страната на баба ми.
- Не, тази жена е ангел.
Платете на касата.
Миналата нощ имах видение. Беше Сан Маурилио.
Какво можех да направя? Трябва да изпълня волята на твоята майка!
Кураж, пробвай тази дреха. Не, тази ще ти стой по-добре!
Ти не си роден за тези дрехи!
Един път се влюбих в един маршал. Харесваше ми неговата осанка.
Когато обаче стана цивилен, вече беше някой друг. Прилиташе ми на одърпан петел.
Аа-бажур...
каква задушевна синя светлина...
идва от горе..
Ти въздъхна кой знае защо.
Аа-бажур...
винаги разпръскващ синята светлина!
- Там ли намери да ги поставиш?
- Да не би да те дразнят? Ти вярващ ли си?
Да, бе да разбира се!
- Но сега ги изгаси съкровище.
-Добре.
- Имаш ли Кока Кола?
- Да.
-Кой ден сме днес? - Четвъртък.
- Ще излезем оттук в събота.
Телефона!
Трябва да ми се обади татко.
- Уф! - Какво има?
- Щорите.
- Господине. По дяволите!
-Господине! - Старицата ли е? - Не.
Махни се!
Госпожице.
Иска да отиде в чуждестранния Легион. Трябва да го спрете! Полудял е.
Идвам. Рускони, ела!
Помогни ми да прескоча.
Рускони!
-Ела.
- Рускони!
Не! Дай ми го!
- Не!
- Устави ме.
Неблагодарник!
- Къде искаш да отидеш, Умберто?
- Кажете му, че това не са лъжи.
Баба ти ти казва цялата истина.
Защо ме караш да имам угризения? До вчера нямах нито едно.
В семинарията всичко ти е осигурено: хляба, леглото.
Стой далеч от този ужасен живот.
Аз, ако се преродя, ще стана монахиня!
- Дядо, дай ми куфара.
- Не!
Причиняваш ми болка, Умберто!
- Не разбра ли, че искам да се махна оттук?
- Рускони!
Рускони!
Рускони!
-Ела!
- Господин Рускони.
Какво правиш там? Ела. Не се мотай
Недейте да ме принуждавай! Причиняваш ми болка, Умберто!
Оставете ме! Искам да се махна!
- Оставете ме да замина!
- Не!
Момче, остави този куфар! Хайде!
Най-накрая!
- Господин Рускони. - Плачков.
- Приятно ми е. - Настанете се удобно.
- Мерси. - Убедете го, че аз не му говоря лъжи.
Не трябва да се доверяваш на никой, само на родителите и бабите и дядовците.
- Вярно ли е, че вие изкарвате повече от един милион на месец? - Вярно е.
Чу ли, Умберто? Той не искаше да повярва!
Но не разправя за тях наляво и надясно, иначе ще ги изгуби. Ще дойдат и ще научат от финансовата служба.
Правилно. После как да убедя тези с данъците...
.. че ги пращам на родителите ми?
- Влака заминава в 5.
Ние ще го закараме до гарата. Рускони има кола.
- Ако тръгнем веднага, ще хванем буса. -Да, има бус.
Умберто вече разбра. Нали, Умберто?
- Искам тя да ми го каже.
- Той има право.
Но защо плачеш? Колко много плачете в това семейство! Кураж!
Да, плачи.
Дойде и опрощението.
Опрощението!
Благодаря!
Благодаря!
Благодаря.
Ето ги там!
Моля, минете.
Колко съм щастлива!
-Ти също трябва да си щастлив, че направи едно добро дело. - Да!
Защо? Защо така ме изоставяш сама винаги в неделя...
за да гледаш пак отново футболната среща.
- Аз няма да отида на срещата!
-Спусни щорите.
Няма да мърдам оттук. Ще остана в твоето легло за цяла вечер.
Ще пусна корени тук, за остатъка от живота си.
- Не викай.
- Пусни плочата и се разсъбличай. - Да.
IАз ще те гледам оттук.
Аа-бажур...
каква задушевна синя светлина...
идва от горе.
Ти въздъхна кой знае защо.
Аа-бажур...
докато разпръскващ синята светлина.
Дори ти...
търсиш кой може би не е тук.
Аа-бажур...
каква задушевна синя светлина...
идва от горе.
Аа-бажур...
докато разпръскващ синята светлина.
Дори ти...
търсиш кой може би не е тук.
Не можем, Аугусто.
- Трябва да изчакаме една седмица.
- Какво?
Извини ме, но не мога да направя нищо.
Как така "извини ме"?
Не ми прави тази физиономия. Разбери ме.
Извърших обет.
Не! Как да те разбера? Сега и аз плача като ония!
Ти искаш да ме подлудиш!
Съкровище, Аугусто мой, обета си е обет.
- Между нас двамата е приключено!
- Една седмица минава бързо.
Не, аз съм сериозен човек. Това е също и въпрос на благоприличие.
Не можещ ли да направиш жертва? После всичко ще бъде по-хубаво.
- Ще ти направя кафе. - Не. Оставям те с портфейла...
.. вратовръзката и кърпичките.
- Защо, Аугусто? -Сбогом.
Не прави така. Аугусто!
- Навъртял съм 500 километра!
- Бъди сериозен!
- Аз съм сериозен, но ти не си.
- Не си отивай!
Искаш да извършиш светотатство?
Добре, давай, но аз няма да мръдна като една статуя.
- Така отговорността ще бъде само твоя.
- Трябваше да направиш обета...
.. следващия месец. Знаеш, че сега аз съм тук.
- От вчера, ме мотаеш, първо да, после не. Отразява ми се зле на здравето!
Болоня!
Ало? 577000. Болоня?
Аз съм, тате.
Трябва да почакаш още малко. Остана печата.
Не, тате!
Ще се върна тази вечер със самолета. Не, тате!
Направих всичко възможно. Дадох му също и бакшишите.
Бакшишите ги дадох първо! Разбери ме.
-Ела тук.
- Не, хващам пътя.
Хайде, прави ми компания. Олтара може да ти даде позволение.
Не прави така.
Аугусто!
Ела.
Аве Мария, преливаща от благодат
Дева Мариьо...
In memoria di Marcello Mastroianni a sua ottantesimo anniversario da nascita.