Zardoz (1974) (Zardoz CD2_bg.sub) Свали субтитрите
Сладостта на смъртта. Забравата.
Само за себе си или за целия Вортекс?
За всички.
Краят на човешката раса.
Тя замърсява чистотата на планетата от твърде много време.
Ти смърдиш от отчаяние.
Сражавай се!
Сражавай се за смъртта, ако наистина я желаеш
Първом мислех, че си този, който може да помогне.
Но това е безнадеждно.
Всичките ми дарби изчезнаха.
Къде е Дарохранителницата?
Дарохранителницата е...
- Не си спомням.
- Кой я е направил?
Някой трябва да знае как да я разбием.
Да.
Ела да се запознаеш с него.
Един от основателите. Един от гениите открили безсмъртието.
Но не го е харесал за себе си.
Не му се е отдал. Виж какво тези благодарни хора направиха от него.
- Ние искаме да умрем!
- Хм?
- Каква е рецептата?
- Смърт.
Смърт.
Говори с Мей.
Мей?
Мей, искам помощта ти.
Ти искаш да ни унищожиш. Дарохранителницата
Искам истината.
Трябва да дадеш истината.., за да я получиш.
Готов съм.
- Тя ще те изгори.
- Изгори ме, тогава.
- Разкажи ми... всичко.
Покажи ми картини.
Отвори съзнанието си. Паметта си...
Върни се в началото.
- Отвори я.
- Зар...
- Отвори я.
- Зар...
- Отовори я!
- Зардоз!
Зардоз ни даде пушки. Ние сме Избраните.
Каква е задачата ви?
Да избиваме Бруталните, които се множат и са легиони.
Бяхме отвън. Обикаляхме Външните земи. Убивахме. Това ни стигаше.
Човекът е създаден да преследва и убива.
- А след това?
- След това, един ден...
- Да?
- Нещо се случи.
То промени всичко.
Аз... загубих невинността си.
Видях едно лице на прозореца.
- Кой беше това?
- Не знам.
Имаше маска. Въведе ме в играта.
Защо го пожали?
Нещо... Ох, не знам.
- Виждал ли си книга преди това?
- Никога.
- Научил си се да четеш.
- Да.
- Колко време ти отне?
- Ставаше бързо.
Четях всичко. Прочетох всичко скрито от мен.
Прочетох какъв е бил света преди да го обгърне тъмнината.
После, един ден, намерих книгата.
Книгата се казваше... Ох, казваше се...
Коя беше книгата? Как се казваше книгата?
- Не мога да си спомня!
- Кажи ми.
- Покажи ми. Трябва да ми кажеш!
- Не! Не!
Зардоз.
Кажи ми. Покажи ми. Трябва да ми кажеш.
- Не мога!
- Познал си го в каменната маска.
- Разбира се, че знаеш.
- Не мога да си спомня!
- Да, можеш!
- Ти знаеш, че Артър е Зардоз.
- Не!
- Ти си убил Артър, нали?
- Не!
Покажи ми. Какво правиш?
Убил си собствения си Бог. По невнимание.
Било е случайно? Сега, покажи ми тази книга.
Какво откри в книгата? Покажи ми я.
Това беше измама! Измама!
Каква измама? Кажи ми!
Зардоз каза "Спри".
Каза "Стига".
- Стига какво?
- Стига убийства.
- Каза ти да вземеш пленници?
- Да.
- Да ги направиш роби?
- Да.
- Да работят вместо да ги убиеш?
- Да!
- Да отглеждат жито?
- Да!
- Трябваше ли ти жито?
- Не.Ние ядем месо.
Зардоз ни предаде. Ние бяхме ловци, не бяхме земеделци.
Покажи ми как влезе в каменната маска.
Покажи ми.
Беше лесно.
Всеки сезон Зардоз идваше да прибере реколтата.
Зардоз.
- Приятелите ти са били също Мутанти.
- Да.
- Имали сте план.
- Да.
- Отмъщение?
- Истината.
Искахме истината!
- Казах им за книгата.
- Покажи ми. Коя беше "книгата"?
Не. Не.
Не! Зардоз.
Зардоз е доволен.
- Е, какво беше.
- Магьосникът от Оз.
Зардоз.
Магьосникът от Оз е приятна приказка,
за един стар човек, плашещ хората с гръмък глас и голяма маска.
Това беше идея на Артър Фрейн. Прост начин да контролира Външните земи.
Но си припомни краят на историята.
Те погледнаха зад маската и разбраха истината.
Аз погледнах зад маската и открих истината. Зардоз.
Значи това е бил планът ви... да проникнете в маската.
Да.
Какъв беше смисълът? Да убиете Артър?
Да влезете във Вортекса? Да намериш път за приятелите ти, за да ни унищожите?
- Той ни направи убийци.
- Отмъщение. Искали сте отмъщение.
Истината!
Истината.
Истина или отмъщение?
Отмъщение!
Отмъщение.
Мм. Припомням си усещания като това.
Те живеят в мен.
Значи това е научното ти изследване.
Има друго име за него. Животинско.
За това можеш да бъдеш състарена с не по-малко от 50 години.
Няма да има мъж, жена или животно, които да те пожелаят след това.
Той не може да вижда.
Сляп е.
Не можем повече да го опитомяваме.
Извън контрол е.
Сега ние самите трябва да станем ловци и убийци.
Ела.
Това ще върне осезанието ти. И ще виждаш по-далеч и повече от когато и да било.
Виждам мъже да изнасилват стара жена
в кална локва.
Сега разбирам защо си тук.
Ти си Този, Освободителя.
Смъртта.
Ще ти помогна... ако, когато дойде времето ме освободиш.
Ти си много силен, но ще дойде време, когато силата ти ще те предаде.
Изяж това, когато почувствуваш необходимост.
Това място е изградено от болка и лъжа.
Защо ни излъга?
Светът умира.
Със всичко имащо стойност
ние изградихме този оазис.
Ние, богатите, силните, умните,
се оградихме, за да опазим знанието и богатството на цивилизацията
когато светът потъна в Тъмните Времена.
За да го направим, трябваше да втвърдим сърцата си за мъката отвън.
Ние сме пазителите на миналото за незнайното бъдеще.
Ти си цената, която плащаме за нашата изолация.
Ще бъдем заразени с ненавистта и яростта, които ти пося във Вортекса.
Хванете го! Хванете го!
Убийте го!
- Той е неуязвим.
- Не! Не! Може да бъде!
Не!
Внимание. Вие доближавате външния щит...
Препускайте в кръг. Бързо!
Той е някъде в тези постройки.
Обградете ги. Покрийте изходите.
Хванахме ги в капан.
Няма никой вътре.
Ние... черпим живот от теб.
Животът изтича от тебе. И ни залива.
Хванете го! Хванете го!
Хайде!
Претърсете храстите!
Хайде! Погледнете там!
Той не е... Той не е тук.
Става тъмно.
- Това е той. Това е той!
- Никой не можа да го хване!
Ти попадна в ръцете на бедните стари Ренегати.
Смърт.
Дай ни... Дай ни смърт на всички.
Намери Френд... Заведи ме при Френд.
- Какво каза той?
- Тихо.
Това е чудо! Ние сме Апатични.
Кажи ни как, моля.
И ние искаме също.
Почваме да преследваме Бруталния.
Възбудени сме.
Видяхме някого. Мислим, че беше той.
Не беше, но го убихме въпреки това.
После ни обзе желание.
Виж каква възбуда предизвикахме. По твоя вина, момиче.
Задачата ви е да пазите алармите, оръжията, храната.
Вървете от къща на къща, от изток на запад, по цялата долина.
Ако намерите Бруталния, унищожете го. Той е в капан. Въпрос е само на време.
Френд. Френд!
Целуни булката, скъпи Френд.
Целуни булката!
Добре казано. Ще отведа булката.
Смъртта приближава всички ни.
Намери Мей. Кажи й, че Френд я търси.
Френд, не мога да пренебрегна това насилие и разрушение.
Късно е Мей. Няма връщане назад.
Не разрушавай Вортекса!
Нека го обновим. По-добро поколение може да расте тук. С времето...
Времето?
Вечността не ти ли стигна?
Това място е противно на живота.
То трябва да умре.
Имам последователи.
Осемени ни всичките, а ние ще те научим на всичко, което знаем.
Ще ти дадем всичко, което имаме.
Може би можеш да разрушиш Дарохранителницата.
Но и ти можеш да бъдеш разрушен.
Край на вечността.
В по-висша форма.
Отмъщение.
Атака!
В човешко общество или в човешко мислене.
- С колко време разполагаме?
- Времето няма значение.
Трябва да вземеш познанието ни... чрез осмоза... извън времето.
Ние ще те учим, а ти ще ни дадеш семето си.
...където приемаме, че Е-75 е равно на R и М-75.
Противоречия има навсякъде, но те се променят в зависимост от различната природа и различното време.
...физичните и геометрични предположения. И двете неща...
При всеки феномен или случай, съвкупността от противоположности е случайна, временна...
Giustizia mosse il mio alto Fattore Fecemi la divina Potestate La Somma Sapienza e il Primo Amore
...могат да имат резултат по различен начин... извършвайки компенсативни промени...
Le ciel, pardessus le toit si bleu, si calme, lа, pardessus le toit
...могат да обърнат синусовата линия на сърцето.
И когато сърцето започне да бие,
о, каква боязлива ръка и каква боязлива стъпка.
"Невидимият червей".
"Летящ в нощта".
"е намерил леглото от тайни сънища".
Чрез мен ти влизаш в града на злочестието.
Чрез мен ти влизаш във вечната печал.
Чрез мен ти вървиш между изгубените души.
Марксистката философия твърди, че законът за привличане на противоположностите е основен закон на вселената.
Този закон е универсален, както за природата, така и за човешкото общество и човешкото мислене.
Централната нервна система не се проявява повече като самостоятелен орган...
Сега знаеш всичко, което знаем и ние.
Това е затвор. Затвор.
Не, това е дъга. Кораб.
Космически кораб.
Цялата тази технология е създадена за пътуване до далечни звезди.
- Ходил ли си?
- Да.
Друга безизходица.
Как е създаден? Вортекса. От къде е тръгнал?
Те го зъздадоха. Те бяха най-големите учени на света.
Но бяха на средна възраст, твърде обвързани със смъртта.
Те станаха Ренегати. Ние сме техните наследници и сме родени във Вортекс-а.
Обвързахме се... тук със...
това място за учение.
Където смъртта е прокълната за винаги.
Зададох на Дарохранителницата да изтрие от паметта ни всички данни за създаването й,
за да не можем да я унищожим, ако пожелаем смъртта.
Тук, човекът и всичките му познания никога няма да загинат,
а ще вървят към съвършенство.
Насочихме усилията си към неразкритите тайни на вселената,
но въпреки несвършващото време и помощта на Дарохранителницата,
умовете ни не достигнаха до тях.
Провалихме се.
Две. Четири продължения и две аномалии.
...непроменливо и всъщност...
А сега сме преследвани от собствените си творения.
Няма изход.
Насилието има тенденция към покачване. Разбира се концепцията за тотално насилие...
Разбийте я! Дарохранителницата!
Убийте Дарохранителницата.
Дарохранителницата е неразбиваема и вечна.
Този кристал ще ни свърже един към друг,
и всички ни към Дарохранителницата.
Един кристал ги обединява. Един кристал.
Сега ти дадохме същината си,
остава само един подарък, който съдържа всичко... и нищо.
Погледни в това.
Ще видиш линии бягащи към бъдещето.
Ще получиш провидения.
Когато можеш да погледнеш в кристала, ще бъдеш готов. Само тогава.
Не виждам нищо вътре, освен собственото си объркване .
Познанието не е достатъчно.
Дойдох за теб.
От тук.
- Мисля, че се познаваме.
- Артър Фрейн.
Ела сега. Бруталните ми приятели ме назовават Зардоз.
Отмъщение!
Сега сме квит.
"Струваше ли си усилието...
"да свием вселената в топка,...
"за да я запратим към смущаващи въпроси?
Да кажем: "Аз съм Лазар, възкръснал от мъртвите."
Познат ли ти е следващия стих? От Т.С.Елиът.
"Аз съм Лазар възкръснал от мъртвите.
Върнал се да ви разкаже всичко. Аз ще ви разкажа всичко."
Много добре. Много добре. Научил си си добре уроците.
Какво искаш да ми кажеш?
Какво виждаш в кълбото?
- Нищо.
- Нищо?
Тогава нямам какво да ти кажа.
От тук! Тук!
Какво виждаш в кълбото?
Консуела.
Отдавна чаках този момент.
Няма да можеш. Няма да го направиш.
Да преследваш е по-добре отколкото да убиваш.
Преследвайки те, аз ставам теб.
Разруших това, което исках да опазя.
"Той тъй дълго се сражаваше с дракони, че сам стана дракон". - Ницше.
Аз не съм като другите.
Искам да те изпълня с живот...
и любов.
Ти ми даде това, което никой друг не ми е дал. Любов.
Ако аз живея, ще живеем заедно.
Върви сега.
Бруталния не е тук. Сбъркал съм.
Светлинно отражение. Безкрайност.
Счупи Дарохранителницата или бъди счупен.
Какво виждаш в кристалната топка?
Когато прогледнеш в кристала, тогава ще си готов.
Сега аз виждам. Готов съм.
Дарохранителнице. Къде си?
Не е разрешено.
- Къде си?
- Не е разрешено.
Познаваш ли ме?
Имам отпечатък от гласа ти, Зед и генетичния ти код.
Но само фрагмети от паметта ти.
Кажи ми за кристалния трансмитер.
Не мога да дам информация с която мога да застраша собствената си безопасност.
Мозъчната емисия трепти в късовълнов лазерен поток,
минаващ между кристала и мозъка.
Ти имаш зададен код с който го интерпретираш и запаметяваш.
- Да или не?
- Не е разрешено.
Приемникът трябва да е като предавателя.
Мислех, че си кристал. Всъщност си ето това. Този диамант.
В него има безкрайно място за запаметяване на светлинни сигнали.
Да или не?
Ти ме държиш в шепата си.
Но можеш да бъдеш навсякъде.
Сега избирам да бъда тук.
- Защо?
- За да мога да ти противостоя.
Вече се научи да разпознаваш моите светлини вълни в диаманта.
Сега ще се опиташ да спреш рефракциите, за да ме унищожиш.
Целта ти е да ме унищожиш, нали?
Да.
Искаш да убиеш Господ?
Каква суета.
Аз съм сбор от всички онези хора и тяхното познание
Аз съм всевиждащ. Аз съм навсякъде и никъде.
Това е общоприетото разбиране за Господ.
Искаш ли да ни унищожиш всичките и всичко, което сме?
Да.
Не искаш ли да си част от нас,
обвързан с нас, да бъдеш светлината на бъдещето?
Обичай ни! Цени истината!
Не!
Ти проникна в мен.
Няма място за бягство.
Ти си вътре в мен.
Ела в ядрото ми.
Влез в ядрото на кристала.
Дарохранителница!
Дарохранителница!
Дарохранителница!
Дарохранителница!
Не!
Не!
Не!
Ти ни погуби.
Ти откри прашинката в кристала.
Ние изчезнахме.
Ти си сам.
Заведи го до източната врата.
О, твърде късно е. Той е загубен.
- Консуела, не.
Стой близо до мен, в моята аура.
Къде отиват те? Къде?
Те изчезнаха.
Какво да очакваме?
Какво следва?
Един старец ме вика.
"Гласът на костенурката се чува по земята"
Аз...
Сега си спомням. Това беше пътят.
Ние променихме естествения порядък.
Вортекс-а е... е обида срещу природата.
Тя е търсила начин да ни унищожи.
Битка на желанията.
Значи... Тя те е направила!
Ние... Ние насилихме еволюцията.
Добра смърт.
Ти го направи!
Той е мъртъв!
- Виж!
- Каменната глава!
Вземи това, и нека синовете и дъщерите ни го гледат.
Препускай на изток. Там ще преминеш стената.
Какво ще стане с теб? Ще се върнеш ли при народа си?
За мен няма връщане назад.
Изхвърлете ги от тук! Вън!
Спри! Безсмислено е. Свърши се.
- Ренегатите измират като мухи!
- Умират?
- Няма защо да обвиняваме Зед. Ние се самоунищожихме.
- По-истинско е отколкото си мислиш, Консуела.
И аз също имам заслуга.
Желанието ни за смърт беше тъмно и дълбоко.
Като Зардоз, Зед, аз можах да избера предците ти.
Внимателно генетично смесване създаде този мутант.
Робът, който освободи господарите си.
И Френд ми беше помощник!
Помниш ли чочвека в библиотеката, Зед? Аз бях този, който те отведе до книгата "Магьосникът от Оз".
Аз ти дадох достъп до каменната маска. Аз бях!
Създадох те. И те водех.
И погледнах в лицето силата, влезла в съзнанието ти.
Ти се самосъздаде.
Артър! Всички ние бяхме изиграни.
- Отново и отново.
- И употребени!
- И надиграни!
Смъртта приближава.
Сега всички сме отново смъртни.
Сега можем да кажем "да" на смъртта, но никога повече - не.
Сега трябва да се сбогуваме.
едни със други, със слънцето и луната,
с растенията и небето, с камъните и почвата.
Декорът на нашия сън наяве.
Зед... Освободителю,
освободи ме сега... според обещанието ти.
Направи го. Направи го!
Всичко, което бях замина.
Убий и мен!
- Нека се избием, Френд.
- А? Какво?
- Заради иронията на съдбата.
- Да, да.
Един последен трик?
Успешен.
Всичко беше шега.
Искам да умра.
Моля те!
Убий ме, аз... Аз искам да умра!
Моля те!
Зед!
Зед!
Зед!
Зед!
Зед!
Зед!
ПРЕВОД И СУБТИТРИ от The Wizzard of Oz (ZARDOZ)