The Last Of The Mohicans (1992) Свали субтитрите
{C:$02550}англичани и французи за господството над континента.
{C:$02550}Трима мъже, последните от един изчезнал народ на границата западно от река Хъдзън.
{C:$02550}Филм на Майкъл Ман
{C:$02550}Даниел Дей Люис
{C:$02550}Маделин Стоу
{C:$02550}ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН
{C:$02550}Джоди Мей
{C:$02550}Ръсел Мийнс
{C:$02550}Уес Стъди
{C:$02550}Музика Тревор Джоунс и Ранди Еделман
{C:$02550}Оператор Данте Спиноти
{C:$02550}По романа на Джеймс Фенимор Купър
{C:$02550}И сценария на Фил Дън от 1936 Адаптация Джон Балдерстън, Пол Перз и Даниел Мур
{C:$02550}Сценарии Майкъл Ман и Кристофър Кроу
{C:$02550}Режисьор Майкъл Ман
Извинявай, че те убихме, братко.
Ние се прекланяме пред
твоята храброст, сила и бързина.
Здравей! Джон Кемърън!
Александра,сложи още три прибора.
Чингачгук! Как си?
Господарят на живота е добре, Джон.
Измина още една година.
- А какво става с теб?
- Още ли си сам. Да.
Натаниел.
Здравей, Джон.
- Разширил си се виждам.
- Да.
- Александра.
- Добре дошъл.
- Джак, как си?
- Здравей, Натаниел.
- Как си?
- Вземи, благодаря.
Вие момчета, къде ловувахте?
Западно от Тайнова.
Ункас защо е с теб?
Време му е вече да си вземе жена, да се задоми.
Хей, Ункас, виж!
Видяхме лагер на Мохоук на 5 мили по реката.
- Джозеф Бранд ги предвождаше.
- Много кожи ли взехте?
- Да много. Капаните бяха пълни.
- Къде ще продадете кожите? Каслетън?
- Шулервил.
Шулервил.При холандците за сребро.
Французите и англичаните искат да ни платят с пари и бренди.
Кажи ти, Джак? Какво те води насам?
Френски и Индиански войски са тръгнали на юг от Форт Карлайн
за да се бият с англичаните.
Помагам да организираме местното опълчение, за да попълним Кралската армия.
И мислиш, че тукашните хора ще те последват?
Утре сутринта ще разберем. А вие момчета какво ще правите?
Ще половуваме малко до водопада. Ще зимуваме в Кентъки.
Ще намерим жена за Ункас.
Ще й кажем: "Ти си единствена за него!" Ще му народи много деца.
И ще си има момче като мен.
Никога. Ти си много силен.
- Ще ме състариш много бързо.
- Точно това прави с майка си.
Джон Кемърън,благодарим ти за гостоприемството.
Мохоук нямат вражда с Ле Франсе.
Търгува кожи с Ле Франсе.
А сега Ле Франсе води Хурон, Отуава
Абенаки в земите на Мохоук.
Сега Мохоук ще се бият с Ле Франсе и Хурон.
Говоря за 60 племена на Мохоук от двете реки.
Негово Величество Крал Джордж II, е признателен за вашата подкрепа.
- Къде в долината?
- До Форт Уилям Хенри.
Това са две нощи и половина от тук.
- Няма нужда да ви напомням, че Франция е наш враг.
-Ваш враг.
Какво ще стане,ако французите нападнат домовете ни докато ние сме във форта?
- Какво още, Лейтенант?
-За нашите домове,
за краля, за страната!
Защо ти трябва човече да се присъединяваш към тази битка!
Вие правете каквото си искате с вашите скалпове.
Ние ще се запазим нашите.
И ти наричаш себе си патриот? Верен поданик на короната?
Вече не съм поданик на кой знае какво.
Съгласен съм с това, което Натаниел и Джон казват,
но вярвам, че Англия е все още нашата монархия.
Аз оставам във фермата.
Семействата на всички, които заминат са добре дошли да живеят при нас докато мъжете се завърнат.
И така да е
тук има достатъчно мъже, за да попълним квотата.
Трябва да се бием.
Но първо трябва да уговорим условията с Генерал Уеб.
Отиваме в Олбъни.
Мирно!
Няма да има условия при служба в Британската армия.
Излез отвън да помогнеш за багажа.
Ако не им бъде разрешено да защитават домовете си.
във случай на френско нападение,
няма да има опълчение във Форт Уилям Хенри.
Или ще се явят доброволно или ще бъдат принудени.
- Момчетата, които са годни не могат да изчезнат.
- Трябва да бъдат намерени.
- Къде е позволено това?
- Тези мъже ще бъдат намерени.
Не мога да си представя как Н.В. с цялото си великодушие,
би възразил на тези верни американски поданици,
защитаващи домовете си, жените си и децата.
Значи ли това, че им се позволява
да защитават домовете си в случай, че бъдат нападнати?
Разбира се.
Вече имате заселническо опълчение, Генерале.
Майор Дънкан Хеуърд докладва, сър,
на път за Форт Уилям Хенри и пренасям съобщения.
- Спокойно пътувахте, предполагам?
- Да.
И по целия път от Бристол до Олбъни не срещнах нищо,
но по-изненадващото е това, което видях тук.
И какво е то?
Короната да договаря условията на службата.
Знам, за всяко нещо трябва да се преговаря с тези заселници.
Не е ли отегчително? Да,но такъв е законът.
Мислех, че английската политика е "Да се направи света от Англия", сър.
Виждам, че ще служите в 35-ти пехотен полк във Форт Уилям Хенри
под командването на Полковник Мънроу.
Аз ще водя 60-ти към Форт Едуард.
Обяснете на Майора, че няма защо да се бой
от този Маркиз Дьо Монткалм,първо
и второ едва ли има нужда от опълчение,
защото французите не са родени за война.
Латинската им сладострастност
комбинирана с галския им мързел и като резултат
предпочитат да ядат и да се любят вместо да се бият.
Смея ли да запитам дали Генерал Уеб знае нещо за дъщерите на Полковник Мънроу?
Аз трябваше да ги взема от Олбъни и да ги придружа до Форта, сър.
Ей, ти там... Как ти викаше Мънроу?
"Шотландеца" ще ти изпрати
един от съюзниците си Мохоук да ви покаже пътя.
Магуа.
Дъщерите на Мънроу
са в къщата на градоначалника.
Една рота от 60-ти ще ви придружи,
а Магуа ще ви покаже пътя.
На зазоряване, до лагера точно в 6:00. Ще те чакаме там.
Аз ще го взема, господине.
Кора.
Дънкан!
- Откога си в Олбъни?
- От много дълго.
- А ти?
- Току що пристигнах.
Боже, колко се радвам да те видя.
Не знам какво да кажа, Дънкан.
Алис и аз разчитахме на теб и те уважавахме
докато всички ние бяхме деца.
Наистина бих искала да е така, но чуствата ми
не стигат по-далече от приятелството.
Не виждаш ли?
Приятелство и уважение
не са ли достатъчна причина за един мъж и една жена да се оженят?
А другото ще си дойде с времето.
- Някой казват така.
- Някой?
- Братовчед ми Южени, баща ми...
- Добре тогава, Кора.
В сърцето си усещам, че съберем ли се
ще бъдем най-хубавото семейство в Лондон.
Сигурен съм.
Защо не оставим на онези, на които вярваме, на баща ти,
да ти помогнат да си подредиш живота по-най-добрия начин?
Предвид твоята нерешителност, би трябвало да приемеш тяхната преценка.
И моята.
Помисли за това.
Моля те, помисли.
Да.
- Да, добре.
- Дънкан!
Боже, колко си порастнала.
- Утре сутринта ли заминаваме?
- Да, госпожице.
Няма да спя цяла нощ. Какво приключение. Ти видя ли червенокожи?
Малко.
Наистина не мога да се върна в Портман Скуаър,
преди да съм посетила дивите гори.
- Колко в вълнуващо, Дънкан.
- Може да бъде опасно.
Глупости. Татко тогава нямаше те изпрати за нас.
- Искаш ли чай?
- Да, благодаря.
Алис?
- Може ли да починем?
- Разбира се.
Ей там.
Следотърсачо, трябва да спрем.
- Жените са уморени.
- Не тук.
След две левги. По-хубава вода. Спрем там.
Не, ще спрем отпред на поляната.
Когато дамите починат ще продължим. Разбираш ли?
Магуа, разбира, че белия мъж е като куче пред жените
когато им се яде той си оставя томахавката,
за да засити техния мързел.
Извинявай. Какво каза?
Мaгуа каза, че разбира добре англйиски.
Пригответе се за стрелба! Прицелете се!
Готови!
Прицелете се! Надясно!
Ах!
Не, Дънкан.
В случай, че мерника ти е по-добър от преценката.
Ах!
Ранените да се връщат в Олбъни.
Няма да оцелеят, ако продължат на север.
- Престани! Престани!
- Те ни трябват да се измъкнем!
- Защо пуска конете?
- Ами попитайте го?
- Ако искаш
да ни чуят от мили далеч.
По-добре си намери мускет.
Бяхме тръгнали към Форт Уилям Хенри.
Ще ви заведем до там.
Да се махаме оттук бързо.
Освен ако не искате да изчакате другия боен отряд на Хуроните.
Следотърсачо, искам да ти благодаря за помоща.
- Колко път ни остава още?
- Една нощ и малко.
- Поне сега сме далече оттях.
- Може би.
Може пък и да не са сами. Онзи хурон командира...
Пазача? Той е Мохоук.
Не е Мохоук. Хурон е.
Защо искаше да убие момичето?
- Какво?
- Тъмнокосото.
Госпожица Кора Мънроу? Да я убие?
Той никога не я е виждал. Тук е едва от седмица.
Кръвно отмъщение? Свада или обида?
Не разбира се!
А вие как се озовахте тук?
Вървяхме по следите на бойния отряд.
Значи служите във Форт Уилям Хенри?
- Не.
- Или във Форт Едуард?
Отиваме на запад в Кентъки.
Тук има война. Как така отивате на запад?
Ами заставаме с лице на север и изведнъж тръгваме наляво.
Мислех, че всички наши следотърсачи са в опълчението.
Опълчението се бие с французите на север!
Аз не съм и следотърсач. Изобщо не съм в никакво опълчение.
Отуава и двама французи.
Какво каза?
Огледала,
инструменти, дрехи.
Всичко си беше вътре.
Нищо не са взели.
Бърза ли са.
Били са боен отряд.
Да ги погребем.
Остави ги.
Каквито и да са, дори и напълно напознати,
те имат право на христянско погребение.
- Не може да ги оставим така.
- Да вървим, мис.
Няма! Виждала съм лицето на войната и преди, г-не,
но не съм виждала война срещу жени и деца.
Не по-малко жестоко от вашето безразличие.
Госпожице Мънроу,
те не са непознати.
И ще останат където са.
Защо не погребахте онези хора?
Който търси следа ще разбере,
че сме минали оттам.
Добре ли ги познавахте?
Направихте го за наше добро и аз се извинявам.
Погрешно ви разбрах.
Това не ме изненадва.
- Баща ми ме предупреди...
- Баща ви?
Чингачук. Той ме предупреди за хората като вас.
О, така ли?
Не.
Защо се върнаха?
Гробище.
Къде е истинското ви семейство?
Майка ми,баща ми и сестрите ми бяха погребани.
Семейството на Чингачгук и двама французи ловци ме отгледаха като собствено дете.
Извинете.
Аз не ги помня. Бил съм на една или две годинки.
Къде научихте английски?
Баща ми ни изпрати с Ункас в училището на преподобния Лунак
където можехме да научим и за другия свят.
Защо онези хора живееха на такова незащитено място?
След 7 години служба във Верджиния те се преместиха тук
на границата, защото само тук земята е достъпна за бедните.
Не се подчиняват никому,
не живеят по чужда воля.
Казваха се Кемърън.
Джон и Александара Кемърън.
Племето на баща ми разказва,че при раждането на Слънцето
и неговия брат месеца, тяхната майка умряла.
Затова Слънцето дало на Земята нейното тяло,
от което се е зародило живота.
А от гръдта й направил звездите.
Звездите разхвърлял на нощното небе, за да му напомнят за нейната душа.
Това е надгробния камък на Кемърън.
И на мойте родители, също.
Вие сте прав, господине.
Ние не разбираме какво става тук.
Далеч не си го представях така,
в Бостън и в Лондон.
- Съжалявам, че съм ви разочаровал.
- Не, напротив.
Кръвта ми тук се вълнува много повече
отколкото въображението би могло да разбере.
Върхът е на другия край. Фортът е под него.
Ще накарам полка да извади вода от езерото,
да накладе огън, ще ви създам всички удобства.
Нямам търпение да видя Папа.
Ааа!
Огън!
Огън!
Ааа!
Ааа!
Отворете.
- Аз съм майор Дънкан Хеуърд.
- Капитан Джефри Биймс.
- Не очаквах да се доберете до тук.
- Къде е полковник Мънроу?
Здравейте, момчета!
Натаниел!
Ункас! Мислях, че вие с Ункас, няма да се биете, момчета.
Няма, само минаваме да видим как я карате.
Папа! Папа!
Алис! Кора! Защо сте тук?
И къде по дяволите са подкрепленията ми?
Извикайте г-н Фелпс.
Казах ви да не идвате. Защо не ме послушахте момичета?
- Кога? Как? Аз...
- Писах писмо.
- Не сме получавали такова.
- Как?
- Пратих трима вестоносци до Уеб.
- Пристигна само един на име Магуа.
- Не донесе нищо такова.
- Уеб не знаели, че сме обсадени?
Сър, той си няма понятие. И затова никакви подкрепления не е пращал.
Какво е станало с вас?
- Нападнаха ни на Джордж Роуд.
- Добре сме.
Всичко ли е наред?
- Да.
- Какво ще стане сега, Папа?
- Всичко ще е наред, момичето ми.
- Магуа ни вкара в капана.
18 убити. Тези мъже се притекоха на помощ. Те ни доведоха до тук.
Благодаря ви. Желаете ли нещо?
- Няколко рога от вашия барут.
- Малко храна.
Задължен съм ви.
- Мис Кора, как сте?
- Здравейте, г-н Фелпс.
Г-жа Макан ще ви даде малко сухи дрехи.
Благодаря.
Иди със сестра си, Алис.
Всичко ще се оправи.
Всичко ще е наред.
Може ли да запитам за положението, сър,
след като видях френските съоръжения от върха на хребета?
Положението е , че неговите оръдия са по-големи и са повече.
Стоим със скръстени ръце докато френските войници копаят по 30м.на ден окоп.
Когато окопа стигне на 200 ярда от форта и влезем в обсега,
ще изкара 38 мм минохвъргачки,
и ще ни сравни със земята.
Сега са на 300 ярда.
Ако копаят по 30 ярда на ден, имате три дни.
Проклятие. Проклятие.
Все още може да пратите човек до Уеб.
Три дни не стигат да отиде до Олбъни и да се върне с подкрепления.
Уеб не е в Олбъни. Той тръгна с 60-ти към Форд Едуард преди 2 дни.
Уеб в Едуард?
- Тъй вярно, сър.
- Това е само на 12 мили.
Той може да изпрати подкрепление до други ден.
Г-не, съберете си хората. Майор Хеуърд ще ви прикрива.
Сега ще напиша съобщение. Капитан Биймс ще ви намери и ще ви го предаде.
Още нещо. Хижата на Кемърън на границата.
Вчера минахме оттам. Всичко беше изгорено, бяха избити.
Били са племето отуава, съюзници на французите.
Ясно. По-нататък.
Бил е боен отряд.
Това значи, че ще има нападение по цялата граница.
Благодаря, сър.
Хората, които са тук, Мохоук и заселниците, семействата им са там.
Достатъчно, г-не!
Така беше. Не бяха пощадили никого.
Тези грижи са второстепенни по отношение интересите на Короната.
По-важно е да приключим с войната тук в Америка, Майор Хеуърд.
Да не забравим дълга си: да победим Франция.
Това сега зависи от пратеника до Уеб.
За моите деца, сте деца на правата вяра.
Моето приятелство и уважение е безгранично.
Ще ти дам три вола за празника.
А утре ще пея песента на войната с теб
край великия огън на съвета.
Магуа, какво правят твойте англйски приятели?
Сами сме. Ела при нас.
Чуй какво има да ни казва.
Англйския вожд Уеб,
замина с 60-ти полк за Форт Едуард.
Той не знае, че войската на моя баща атакува Форт Уилям Хенри.
Успя ли Магуа?
Другите двама куриери умряха в гората.
Мънроу вече разбрал, че съобщенията му не са пристигнали.
- Ще изпрати нови.
- Сивокосия, ще се опита.
Четирима или петима,включително две жени са стигнали до форта.
Децата на Сивокосия бяха под ножа на Магуа.
Успяха да избягат.
Пак ще бъдат под ножа.
Защо мразиш Сивокосия, Магуа?
Когато Сивокосия умре, Магуа ще изтръгне сърцето му.
Преди да умре,
децата му ще паднат под ножа на Магуа,
за да знае Сивокосия
че семето му е заличено завинаги.
Г-це Кора.
Един господин ви търси. Г-це Мънроу.
Здравейте.
Може ли?
- Малко ще къври, но ще зарастне.
- Благодаря, госпожице.
Не си дръжте ръцете с г-ца Мънроу.
Имаме работа.
Какво гледате, господине?
Вас госпожице.
Мънроу отказва да повярва на случилото се.
Дори не искаше да чуе.
По-добре да беше го направил.
Съберете се до западната бойница.
Йън, Шариталиш, Онгеуасгон и Уилям.
Още 40 ярда.
Огън!
Прицелете се! Огън!
Завъртете надясно! Към центъра! Марш!
Стой!
Готови!
Зареди! Огън!
Аа!
Откъде да знам, че не са били обикновени крадци?
Бил е боен отряд на страната на французите.
Върлуват на юг по цялата граница. Изгарят ферми и села на Мохоук.
- Докато всички мъже са тук.
- Трябват ни по-сигурни доказателства от мнението на този мъж...
преди да оставя отбраната на Форта и разпусна тези мъже.
Чингачгук беше на същото мнение.
Те двамата знаят повече от Евангелието.
Дали Форта ще устои или не зависи от подкрепленията на Уеб,
а не от присъствието на заселниците.
Тук аз решавам военните проблеми, не вие.
Вашите решения не са по-важни от тяхното право
при споразумение с Уеб, да защитават домовете и семействата си.
Майор Хеуърд беше там и видя хижата на Джон Кемърън.
Какво точно видяхте, Майор?
Нищо, което да ми подскаже, че това е повече от нападение
на диваци, тръгнали да грабят.
- Лъжец!
- Майоре!
Монткалм е войник и джентълмен, а не касапин.
Лесно ви е на вас. Техните жени и деца са във фермите, не вашите!
- Забравяте къде се намирате, г-не!
- Не сме забравили какво обеща, Уеб.
Британските обещания се спазват и опълчението не се разпуска.
Имам нужда от сигурни доказателства, а не от думата на този мъж!
Думата на Натаниел се чува по цялата граница, дълго преди вие да дойдете тук.
Съвещанието свърши! Опълчението остава.
Английските закони не важат ли вече?
Откога са заменени с абсурдизъм?
Щом не може да се вярва на английските закони, по-добре да сключат мир с французите.
- Това е измяна!
- Това е истината!
Ще наредя да ви изхвърлят с камшици от Форта.
Всеки войник, който напуска Форта ще бъде обесен за измяна.
Всеки заловен, че напуска Форта ще бъде разстрелян като дезертьор.
Решението ми е окончателно! Напуснете.
Кора?
Шш.
Исках да поговоря с теб.
Кора, поговори с Дънкан. Аз ще се оправя.
Няма да се държа като болна ученичка.
- Алис.
- Ще видя дали г-н Фелпс има нужда от нещо.
Съжалявам.
КОра, когато се върнем в Англия и се оженим далеч от всичко това,
казаното тък няма да има никакво значение.
- Сигурен съм.
- Дънкан, аз ти обещах отговор.
Твоето постоянство и търпение ми правят чест.
Но предпочитам и реших да направя най-голямата грешка
но да последвам собствената си преценка.
Моля те приеми го като окончателен отговор.
Той е - не.
Виждам.
Хей, Натаниел,нали нямаше работа тук.
Точно така. Така смятах тогава, така смятам и сега.
Иън, ако бях заселник отдавна, отдавна нямаше да съм тук дяволите да го вземат.
Но какво да прави, ние сме под кралски закон?
Според мен, щом те си забравят законите,когато и както им отърва
техния закон не важи за нас.
Това тяхното си е жива тирания.
И аз няма да търпя повече тоя хомот. Няма да остана тук.
Когато хваната някой да напуска Форта ще го застрелят, затова всеки да решава сам.
Но оттук до вкъщи има точно 1 час път.
Тръгваш право на север.
И излизаш на изток от блатото, там ще чуеш френските линии.
После на север прехвърляш хребета и излизаш на югоизток.
На разклона вляво, задграничния пост и си на свобода.
Отдавна трябваше да се махна.
Аз нямам семейство, Капитане. И мисля да остана да помогна.
- Аз ще ви прикривам от бойницата.
- Няма ли да дойдеш с нас?
Имам си причина да остана.
Да не би причината да е една райрана фуста, която работи в лечебницата?
Да. Не се обиждай, но тази причина е по-красива от теб, Джак Уинтръп.
Побързайте, трябва да задминете френския граничен пост до разсъмване. Успех, Джак.
- Онгеуасгон, оставаш ли?
- да.
- Французите са твърде много.
-А ние дето се бием сме твърде малко.
Малко сме тези дето ше умрем. Освен това обещахме на английските бащи.
Ти, господине!
Назад.
Хвани го.
Защо хвърлят моя бял син в затвора?
Помогнах на Джак и другите да се махнат.
На място.
Това не е твой проблем.
Обичам ви теб и брат ми.
Трябва да напуснете това място веднага.
Бързо.
Какво ще сторят на моя бял син?
Какво?
Той ни спаси. Живи сме благодарение на него.
Той ги подстрекаваше да дезертират в тази стая, в мое присъствие.
- Сър.
- Следователно е виновен за измяната.
Трябва да бъде съден и обесен като всеки друг престъпник, независимо какво е направил за децата ми.
Но той знаеше какво го чака и остана.
Така ли се държи един престъпник?
- Дънкан, направи нещо.
- Той си знае наказанието.
Трябва да си плати, без да те праща да молиш.
Знаеш,че никога не би ме изпратил. Ти излъга за това, което видя.
Във фермата беше станало точно това, каквото казва Натаниел.
И това не е по-важно от интересите във този Форт.
И кой е упълномощил тези заселници
да съдят английскатата политика,
да идват и заминават, когато им скимне?
Те не са живели както им скимне!
Те са си пробивали път през тази пустош с две голи ръце, погребвайки децата си по пътя.
Защитаваш го, защото си се влюбила в него!
Дънкан, ти си човек с някой достойни за възхищение качества.
Но като цяло съм се лъгала, имайки високо мнение за теб.
Кора!
КОра, готов съм да направя всичко за теб, само да не се сърдиш.
Но този човек е виновен в измяна и ще се изправи пред военното правосъдие без право на помилване.
Правосъдие? Колкото по-скоро,французите...
изгонят английскта армия от Америка толкова по-добре ще бъде за хората тук.
- Не знаеш какво говориш!
- Не знам какво точно говоря!
И ако това е измяна, то виновна съм и аз.
Ще те обесят.
Защо не избяга, когато можеше?
Защото онова, което ме вълнува е тук.
Какво ще правя сега?
Подкрепленията на Уеб ще пристигнат или не.
Ако не пристигнат Форта ще бъде превзет от французите.
Ако това стане, стой близо до баща си.
Стой до него.
Френските офицери ще гледат да спасят английските офицери.
- Не. Ще те намеря.
- Недей.
Обещай ми.
Целият свят е пламнал,нали?
Какво?
Помни какво ти казах.
Стой до баща си и офицерите.
Полковник Мънроу,
Аз ви познавах като достоен противник.
Приятно ми е да се запозная с вас като приятел.
На мен също, г-н Маркиз.
Моля ви,приемете мойте поздравления
за достойната и умела защита на форта ви.
Под командването на някой друг, форта щеше да е паднал отдавна,
давайки много човешки и материални загуби.
Шанс беше възможността да се бия срещу вас.
Г-н Маркиз,аз съм войник, а не дипломат.
Вие казвате на разменянето на комплименти - военни преговори.
Вие направихте вече каквото е необходимо за честта на вашия господар.
Но сега ви моля да се вслушате в гласа на човечността.
Моля ви да приемете условията за вашето предаване.
Дали далекогледа на Генерала не може да стигне до Хъдзън,
за да види силата на войските на Уеб?
Моите съгледвачи прихванаха това съобщение адресирано до вас.
Капитан Дьо Боугавил.
"До Полковник Мънроу. Г-не, за съжаление ви уведомявам,
че нямам хора на разположение, които да ви изпратя на помощ.
Напълно ми е невъзможно.
Съветвам ви да потърсите условия за предаване.
Ваш,Генерал Джером Уеб, Форт Едуард".
Това е подписа на Уеб. А знаем духа на нашите хора...
пред възможността да прекарат войната във френски затвор в залива Хъдзън те бих предпочели да се бият до край.
- Ето вашия отговор, г-н Маркиз.
- Г-не,
преди да подпишете смъртната присъда на толкова хора...
да ме изслушате какво имам да кажа.
- Говорете.
- Нито един от хората ви няма да попадне зад решетките.
Те са свободни, стига да се върнат в Англия...
и да не воюват повече на този континент,
а цивилното население да се върне по фермите си.
- А оръжията?
- Могат да напуснат форта в пълно снаражение.
А знамената ни?
Отнесете ги в Англия с гордост.
Позволете ми да се консултирам с моите офицери.
Уеб ще гори в ада.
А ние ще се върнем и ще изкопаем гробовете си зад онези стени.
Смятам, че честа и смърта са едно и също,
Но днес научих, че понякога не са.
Сър...
Господине, аз съм дълбоко развълнуван от необикновеното и неочаквано великодушие.
Моят форт е ваш, съгласно условията...
но искам преди да го сринете да ми дадете време до зазаряване,
да подготвя моите мъже и жени за дългото пътуване
и да предам ранените на грижите на вашия хирург.
Разрешавам ви, господине.
Заровена ли е томахавката между англичаните и моя френски баща?
- Да.
- Нито един боец няма скалп,
а белите станаха приятели.
Моят господар притежава тези земи,
а на мен ми беше наредено да изгоня френските натрапници.
Те склониха да си отидат,
затова аз не ги наричам вече врагове.
Магуа взе томахавката, за да я намаже с кръв.
Тя е още чиста.
Едва когато стане червена, тя ще бъде заровена.
Колко слънца залязоха откакто Магуа пое пътеката на войната.
И къде е слънцето сега?
Магуа е син на своя народ и много тръгнаха след него.
Но Магуа има власт над тези Хурони.
Видях го и се убедих.
Селото на Магуа беше изгорено до основи.
Децата на Магуа бяха избити от англичаните.
Магуа беше взет като роб от Мохоук,
който се биеха за Сивокосия.
Жената на Магуа мислела, че е мъртъв
и станала жена на друг.
Сивокосият е баща на всичко това.
След време,
Магуа стана кръвен брат с Мохоук, за да бъде свободен.
Но в сърцето си той винаги е Хурон.
И сърцето му ще бъде отново цяло в деня, в който
Сивокосия и цялото му семе умре.
Болката на моя син Магуа
е и моя.
Вярва ли вожда на французите, че англичаните ще спазят условията?
Полковник Мънроу- да,
но Генерал Уеб няма да зачете договора
и няма да върне войниците в Англия.
Боя се, че като ги пуснах сега, а бях длъжен,
Ще се бия със същите хора,
когато тръгна към Олбъни.
Но не мога да наруша условията на предаването
и да опетня герба на Франция.
Мосю, фортът е ваш.
Надясно!
Готови за стрелба.
Огън!
Готови за стрелба!
Огън! Огън!
Цялата рота...
Сивикоси преди да умреш,знай че децата ти ще паднат под моя нож
за да изтрия семето ти завинаги.
Нямаш ли си друга работа, майоре!
Когато попаднеш отново в Британски ръце ще наредя да те обесят!
Давай, сър!
Към реката!
- Къде отиваме?
- Никъде.
- Не разбирам.
- Никъде не отиваме.
Ако имаме късмет ще си помислят, че сме били достатъчно глупави да тръгнем насам.
Ако имаме голям късмет ще си помислят, че сме се пребили във водопада.
- Единствената ни надежда е да ни подминат.
- И ако ни подминат?
Преминем ли на другата страна
остават 12 мили пресечен терен до Форт Едуард.
А ако не ни подминат?
Тогава няма да имате удоволствието да ме обесите.
Барут?
Няма.
Подяволите, подгизнал е!
Баща ми...
Видяхте ли баща ми?
Отдалече.
Не казвай на Алис.
Недей!
Да!Да вървим!
Какво има сега, по дяволите?
- Искам да тръгнеш!
- Ако ние тръгнем може да не се стигне до битка.
Нямаме барут. Ако останем няма начин да няма битка. Няма! Разбираш ли?
Страхливец!
Спасявай се!
Ако не те убият ще те отведат на север в Хуронските земи.
Подчинявай се, чуваш ли? Ти си силна.
Ще оживееш!
Каквото и да става, ще оживееш!
Ще те намеря,
няма значение колко дълго, няма значение колко далече!
Ще те намеря.
Томахавките ви са червени.
Много англичани умряха, велики Сашим.
А Магуа стана велик командир и търси твоето признание.
Затова ти водя трима пленници в знак на почит.
Магуа ще продаде английския офицер на французите,
наградата ще ти донеса в дар, премъдри.
Жените са деца на белия вожд Мънроу.
Те ще изгорят в нашите огньове, после всички могат
да си поделят тези бойни трофей.
Не говоря хуронски. Ти говориш френски, Майоре?
- Не!
- Превеждай на френски точно, каквото казвам.
Дойдох с мир и без оръжие
да отворя ушите ти,Сашим.
Пусни децата на мъртвия полковник Мънроу на свобода.
Не викай огъня на англйския гняв като убиец на беззащитни.
Нашият френски баща е по-силен от англичаните.
Ние не се боим от английския гняв.
Сашим, Френския баща сключи мир с англичаните.
Магуа наруши този мир. Лъжа е, че французите ще бъдат приятели на Хурон след това.
Нашият френски баща е доволен,че повече няма да се бие със същите англичани.
Сега французите също се страхуват от Хурон.
Това е добре.
Щом Хурон стане по-силен с техния страх
ще наложим нови условия на търговия с французите.
Ще станем търговци като белите, ще вземем земя от абенаки,
кожи от усаш, саул и лисици.
Ще търгуваме със злато, не по-малко от белите
и силни като белите.
И Магуа ще действа като французите и англичаните?
Така ли?
- Да!
- Значи Хурон ще замае главите на братята си абенаки
с бренди и ще им открадне земите, и ще ги продаде за злато на белите?
Значи Хурон са жадни за земя повече отколкото е нужно на човек?
Значи Хурон ще вземе кожите на
всички животни в гората, за да ги продаде за мъниста и силно уиски?
Значи Хурон ще избие жените и децата на своите врагове?
Така действат англичаните и френските търговци.
Техните господари в Европа са пълни от алчност.
Сърцето на Магуа е озлобено.
Той ще стане същия като тези, които са го озлобили.
Аз съм Натаниел-англичанина.
Ястребово око, осиновен син на Чингачгук от народа на Мохиканите.
Пуснете децата на мъртвия Полковник Мънроу и английския офицер на свобода.
На този колан са записани делата на бащания ми род,той говори за правотата ми.
Думите ти са отрова. От двойния ти език.
Белият човек дойде и с него нахлу нощ.
Нашите бъднини.
Нашият съвет си задава един въпрос от както бях дете.
Какво да сторят Хурон?
Магуа е велик командир, но неговата пътека,
никога не е била пътека на Хурон.
Магуа ще вземе малката дъщеря на Мънроу,
за да умре семето му и сърцето на Магуа да заздравее.
Английският офицер ще се върне при англичаните,
за да гори по-слабо омразата им.
Тъмнокосата дъщеря на Мънроу ще умре в огъня
заради убитите деца на Магуа.
Дълга пушка, върви си в мир.
Вземете мен, вместо нея!
Кажи му го!
Спрете!
Ще отидем при Хурон на запад.
Това не е гласа на мъдростта.
Вие сте жени, роби, кучета.
Плюя на вас.
Спрете. Аз съм Дългата пушка!
Моята смърт е голяма награда за Хурон!
Преведе ли им?
Да.
Спрете!
Казах им да вземат мен.
- Вземете мен!
- Мойте уважения, сър. Вземете я и тръгвайте!
Какво ще правят с Дънкан? Къде е Алис?
Алис!
Ункас!
Ти Велик Дух и творец на всичко живо,
един боец идва бързо и право към теб като стрела изстреляна към Слънцето.
Приеми го и го сложи да седне край огъня на Съвета на моя народ.
Той е Ункас...
синът ми.
Кажи им да бъдат търпеливи като смъртта,
защото всички са там, освен един,
Аз Чингачгук
ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН.
Границата се мести заедно със слънцето,
и изтласква Червенокожите от тези диви гори пред себе си
докато един ден няма да има къде да отидат.
След това тази наша надпревара няма да я има вече,
или няма да ни има нас.
Сега говори моя баща - Тъгата.
Не, това е истина.
Мястото край границата е за хора като моя бял син и жена му
и техните деца.
И един ден тук повече няма да има граница.
И хората като мен ще си отидат също,
като Мохиканите.
И ще дойдат нови хора, ще работят, ще се борят.
Някой ще определя техния живот.
Но щом...
ние сме тук.
Превод и субтитри Helia
Редактор Brother