Vanity Fair (2004) (Vanity[1].Fair.DVDRip.XviD_KJS.CD2.srt)

Ваша светлост, дами и господа.
Врагът ни премина река Самбре и левия ни фланг вече е в действие.
Ще тръгнем до 3 часа.
- Беки.
- Роудън! Роудън!
Не съм уплашен, но мисля, че съм добра мишена
и ако аз умра искам да знаеш за какво е...
Доста ми провървя тук, така че ще имате много пари.
Има и един кон,който остана за продажба,
а тези сандъци струват по 30 парчето
Имате предвид, че дължим 30 на тях?
Да.
Е, ще нося старата си униформа, така че можеш да продадеш новата
Какво?! Със седлото, пистолета, пръстена и...
това е малко множко...
Ще имаш достатъчно,за да се справиш без проблеми
и да се върнеш обратно в Лондон преди... Аз ще се справя.
Никога не съм срещал жена като теб, Беки Шарп
Няма да правиш нищо дръзко,нали?
Обещай ми?
Какво?
Сълзи?
Сълзи от очите на силната Беки?!
Все пак съм влюбена,нали така?
Скъпа!
Ако разжереш,че съм мъртъв...
Трябва да си сигурна най-малко в това:
Че си истински обичана жена!
Някой да ни продаде кон,моля ви!
Господин Кроули! Господин Кроули, елате тук, ако обичате!
Лейди Бернансес каква изненада!
Изпратихме иконома в кръчмата, да потърси кон,
но е останал само онзи на капитан Кроули.
Мога да си представя!
- Колко ще искате за него?
- Нищо от вас, г-жо.
Не ставай глупава, миличка. Винаги сме били приятелки, нали?
- Не, не сме.
- Слушай ме.
Можеш да дойдеш с нас, ако желаеш, но трябва да имаме този кон!
Не можете ли да бъдете граждани към жената?
Г-жо Кроули, върнете се, моля!
Г-жо Кроули! Сдържаността е въпрос на чест.
- Струва ми се, че е време да напуснем Брюксел.
- Наистина ли губим г-н Далингтън?
Казват, че врагът е минал през защитата ни
Което ме кара да попитам. Продадохте ли коня си на лейди Беракълс?
Никой ли не ме обича, просто заради мен?
Може да го купите, ако ми отстъпите място в каляската
- Добре.
- Бързо трябва да се качваме.
- Защо тя трябва да идва с нас?
- Първо, защото я харесвам.
Второ, защото е бременна
Трето, защото е условието, при което се съгласи да ни даде коня си.
Г-жо Кроули, побързайте! Трябва да се махаме
Момент, моля!
Помогнете ми, някой да е виждал господин Озборн?
Един момент!
- Джордж Озборн от 9-ти!
- Моля!
Амелия какво правиш?
Не трябва да си там, ела
Госпожо Кроули, хайде!
Г-н Дарлингтън има ли стая за госпожа Озборн
Само ако се откажете от вашата.
Не се безпокойте, ще почакам тук за Джордж, каквото и да стане!
Ще се видим пак в Лондон
И аз се надявам! Късмет!
Карай! Карай!
Трябва да има някакви новини от Джордж!
Амелия трябва да се погрижиш за себе си!
Ние сме жени на войници! Живеем в несигурност!
Как ще се почувстваш ако прекараш последната си нощ сама
докато съпругът ти танцува с друга жена?
Ако си откраднала от мен последната му вечер никога няма да ти простя!
Как можеш да кажеш такова нещо? Няма да слушам.
Ако трябва да чуеш истината, твоят Джордж не е...
Какво? Моят Джордж не е какво?
Не е човек,който ще гледа как си рискуваш здравето... или неговото бебе.
Влез вътре, ще изчакаме заедно.
Какво ли ще каже госпожа Пинкертон за нас сега?
Две бъдещи майки по средата на една война.
Не е точно това, което учихме в часовете по правилно държание.
Страх ли те е?
От това да родиш, имам предвид.
Познаваш ме. Корава съм като орех.
Може би следобед вече ще си имам бебе а през същата вечер ще танцувам на бала.
Мене също не ме е страх.
Или по-точно не за мен.
Поне докато детето на Джордж е добре.
Това са гайди.
- Но... това означава...
- Победа.
Победа!
"Милият ми баща, мислех си,че се разделихме сърдити,
Искам да знаеш,че няма да те срамя в предизвикателството,което стои пред теб."
Господин Озборн. Господин Озборн.
Капитан Добин.
По-скоро, извинете ме, Майор Добин, след като по-добри мъже от вас са мъртви...
а вие също сте били на тяхно място. По-добри мъже са мъртви.
Искам да говоря от името на един. По-накратко,сър.
Вие знаете,че неговата вдовица е била оставена да проси.
Не познавам вдовицата му. Нито пък имам желание.
Ами за детето му?
И това ли не искате да знаете?
Това е още една последица от неподчинението и глупостта на Джордж.
Тя би искала да ви предам това. Ако е съобщение от тази жена, не искам да го чета.
Съобщението е от сина ви сър.
Тя го е носила за вас от онзи ден до този.
"Прости ми ако можеш.
И се опитай да си спомниш обичния ти и благодарен син.
Джордж." Джорджи!
Моето момче!
Милото ми момченце!
- Не е ли ангел?
- Ангел.
Когато Джордж умря си помислих,
че никога няма да обикна някой друг.
Не те очаквахме днес.
Дойдох да ти кажа, че се записах за преместване.
- Следващата седмица отплавам за Бомбай.
- Бомбай?
Небеса. Защо Бомбай?
Защото е толкова далече от тук колкото не мога й да си представя.
Разбирам.
Но ще се отпиша, и ще остана в Англия...
- Ако ме помолиш.
- Ако те помоля?
Няма да отида ако не искаш.
Трябва да видиш Джозеф когато пристигнеш там.
Може ли да ти пиша? Да те осведомявам за Джорджи?
Уилям, аз...
Аз...
Агентите ми ще препращат писмата.
Е, сбогом.
Ще се видим пак някой ден.
Сбогом.
Този тука остава.
Ела, ела, Роуди. Това е новият ти дом!
Кухня, столова, будоар.
Съжалявам, че съм носител на тъжни новини, командире.
Знаеш колко уважавах вашата леля. Не е страдала.
Г-н Пит и лейди Джейн се грижеха за нея до последният й дъх.
Сигурен съм в това.
Добре. Осведоми ме ако има още нещо,което мога да направя за теб.
Отряза ме.
Пит омете залозите.
Беки, това с теб и Роуди. Чувствам се много съпричастен.
Недей. Всичко ще се оправи. Ще видиш.
Аз съм гувернантка, а ти си комарджия. Никога нямаше да се срещнем.
Ще отнеме време.
А какво ще ядем междувременно?
Скъпи, остави това на мен.
Ние сме Краули, а Краули взимат заеми.
Ще се учудиш колко добре ще си живеем, практически без нищо.
Извинете, мадам. Master Rawdy has something to show you.
Какво има, Нърс?
Върви!
Върви!
И това ако не са най-храбрите стъпки...
I've ever seen a young man take.
Един ден така ще маршируваш, моето момче.
- Ела!
- Да!
Роуди!
- Как си днес, момчето ми? А?
- Добре, сър.
Добре. Да потегляме.
- Да?
- Вие войник ли сте, сър?
Да, момчето ми.
Баща ми беше войник, сър. Загина при Ватерло.
Много съжалявам. Той как се казваше?
Капитан Джордж Озбърн, сър.
Така ли? Аз го познавам и то добре.
Спрете!
Какво ти има?
Нищо.
Дявол го взел, Mария. Изплюй камъчето.
Просто онзи ден докато се разхождах в парка...
И?
Татко. Видях малкия Джордж.
Беше с г-н Седли,
но го познах веднага.
Красив е като ангелче.
И... толкова го харесах.
Наистина ли това е най-доброто, което можем да направим?
Там е бюрото ми. Това е ключа.
Ако откриеш дори едно спестено пени там, шапка ти свалям.
Защо поне веднъж не ми съдействаш.
Цялата тази работа ми намирисва!
Де да не се плащаше и за това. Как може да бъдеш такъв егоист?
Не бъди сурова с мен, момиче.
Имах лош късмет.
Нещата ще се оправят.
Г-н Мос е тук. Пуснах го.
Върни го пак, дявол те взел. Още не сме приключили с храненето!
- Роудън, моля те..
- Беше наложително, Колонел.
Нядявам се да ми носиш добри новини.
Съжалявам, г-н Мос, но не сме магьосници.
Не можем да ви дадем пари като нямаме такива.
Защо? Спестявайте щом нямате.
Безполезен си като иконома. Трябва да се пробваш в театъра.
Вие също трябва да пробвате. Добра актриса сте.
Достатъчно! Не можем да платим и това е. Сега се разкарай.
Добре, тръгвам си. Но ще се върна.
Отдръпнете се от пътя!
Махнете се от пътя!
Наистина ли това е домът ти?
Да.
- Как е възможно подобно нещо?
- Какво желаете, сър?
Нося ви едно предложение.
Защо го правите, майко? Унизително е.
Правя го, за да ядем. Гладът също е унизителен.
Това е храната ни, Джорджи! Не е играчка!
Мразя храната ни. А и нямам играчки.
Но така или иначе не искам.
Как може да си толкова жесток?
Жесток?
Когато той можеше да има най-доброто обучение.
Когато той може да бъде богат като лорд.
И неговата собствена майка краде от бъдещето му...
защото иска да го задържи близо до нея.
"Майчината любов струва повече от дворецът в Мейфейер."
Помниш ли какво написа майор Добин?
- Моля те не говори за майор Добин.
- Защо не?
Няма смисъл, сега той е сгоден?
Какво?
Не прочете ли писмото на Джозеф?
"Как си скъпа, Амелия?
И как е малкото ти семейство?
Ако знаеше колко ярко гори твоя образв мен...
и колко мечтая за теб и Джоржд ръка в ръка.
Всеки детайл от ежедневието ти е скъп за мен...
Когато седя под Индийското слънце."
"Скъпи Уилям.
Благодаря за писмото ти, което отне 3 месеца да стигне до мен... Майко?
Но беше добре посрещнато като дойде."
Майко какво правиш тук? Щях да дойда да те вида в Събота.
"Джордж е здрав... Направих му няколко ризи.
И живеенето с дядо му." Щях да ги напусна заради него.
Майко, вече не мога да нося смешните ти стари ризи.
Добър ден мадам. Ела Джорджи.
Изглупяваш,мамо.
- Глупавата стара майка!
- "Убедена съм, че е по-добре.
И за негово добро трябва да се предам."
Слушай Добс, ако предпочиташ да го оставиш за друг път, мога да намеря някой друг.
Не. Идвам!
"Признавам си, че имаше малко болка, когато прочетох новините на Джозеф за годежа ви."
Какво?
Добс, не мога да дишам!
Боже мой, Добс. Да не си загубил ума?
Беше време да се завърна в Лондон.
Ето лекарството ви сър Пит.
Махни го, няма лекарство за моята болест.
- Аз умирам Хорокс. Това е края.
- Стига сър Пит.
Да извикам ли сър Пит? или доктора?
Или адвоката?
Това е въпроса Хорокс.
Пит държи парите на Тили.
Да има ли и моите също?
Или да отидат при Раудон?
И лукавата, малка Беки?
Мога да извикам адвоката ако искате сър.
Не, не.
Не. Нека Пит вземе всичко. Да.
Той е надут просяк,
но ще се грижи за това старо място.
А твоите тренировки по пиано? Надявам се,че не си ги пренебрегвал.
Не, госпожице...исках да кажа госпожо Кроули.
Радвам се да го чуя. Трябва да ми посвириш.
И, Роуз, какъв е най-добрия ти предмет? Френски.
Без въздух. Без заповед да се погребе миналото на гувернантката
Не можеш да я мразиш заради това, нали така?
Не, прав си. Не за това.
Роудън, след обяда,
може би ще искаш да видиш памфлета ми за закона за еманципацията? Ох, Боже, помогни ми.
Е, госпожо...Кроули
когато каза на госпожица Кроули че твоята майка е Монтморенси...
Никога не съм казвал това. Говорих един път с един от Монтморенси, но това е всичко.
Може да не ме разбрала. Майка ми пееше в операта.
Какво ще правим след обяда?
- Ами, все пак сме в траур.
- Да.
Прав си да го кажеш.
но не мисля, че смъртта на баща ми трябва да забрани всички социални разговори.
Тогава, това което ще ми хареса най-много е да поиграя на нещо с малките ни момчета.
Малкият Питт не е добре със здравето си.
Еми, аз му дадох малко мед за усилване преди обяд.
-Помня как вашите лекарства помогнаха на горката г-ца Кроули.
- Мм.
Така...
Аз... ние...
Ние всичките, сме едно семейство, така че мисля че можем да говорим открито.
Аз... се надявам, че последното разпореждане на леля Матилда...
не се е...
Госпожица Кроули ми даде най-чудесният съпруг на света.
Как бих могла да й се ядосам?
Аз съм щастлива, че нейният успех ще върне славата на това място и това семейство,
в което аз съм горда да живея.
Ние, фамилията Кроули, мадам, сме тези, които печелят от този брак.
- Благодаря.
- Мм.
Доскоро, Роуди!
Довиждане, лельо Беки!
Довиждане, чичо Роудън!
Аз харесвам леля Джейн. А ти тате?
И аз. Пит е късметлия. Тя е мила и добра.
Аз мога да бъда добра през 5 000 година.
Оо, тогава не те ли е грижа на нея?
Това пък какво значи? Не виждаш ли какво значи това?
Ние сме отново в семейството. Най-накрая станахме.
Внимателно с тази маса. Това е ценно.
Извинете! Какво правите? Какво правите?
Казах ви че ще се върна мадам. Ето, вижте, по-добре оставете тази печка.
Не! Как се осмелявате да изнасяте нещата ми на улицата!Оставете това!
Ще се обадя на полицията! Ако искате се обадете на краля дори, не ми пука!
Върнете ми го! Вземам го! То не ви принадлежи!
Върнете ми го! Чудех се дали не бих ви бил полезен.
С вас е удоволствие да се работи.
Просото си вървете.
Най-накрая се срещаме.
Аз ви познавам, лорд Стейни, но вие не ме.
Може да сте забравили, но бяхте много добър с баща ми! Преди много години.
Рядко някой ме хвали за... Това че съм бил добър. Той как се казваше?
Франсис Шарп.
Вие сте дъщерята на Франсис Шарп?
До колкото си спомням, той беше доста талантлив художник.
Но не постигна нищо в живота.
Опитвам се да възстановя този баланс. Това е моето предизвикателство
Видях ви в списъка. Желая ви успех.
Няма да е лесно.
Разбира се,жените са тези, държат общесвените вратички затворени.
Те не се радват когато някое външно лице открие, че зад тях не стой никой.
Искате ли да дойдете в къщата Джаянт?
Много бих искала.
Там сигурно ще ви омръзне.
Моята жена е весела колкото г-ца Макбет...
а дъщеря ми е по-добра от Гонерил и Реган.
Те ще те тормозят и ще се отнасят високомерно с тебе и ще те комадирят.
Но сигурно това искате, поне така мисля.
Така е.
Трябва да вземете това.
Не искате утре пак да дойде.
Играете си с огъня, Беки. скъпи, бъди разумен.
Можеш да сводничиш колкото си искаш за величие и щастие.
Ние не сме от тяхната класа, и никога няма да бъдем. Естествено че сме.
Ти имаш най-благородната кръв във вените си в цяла Англия.
Нали знаеш че другата седмица лорд Стенли е организирал вечеря с министъра на бойната.
Той обеща да поговори за тебе.
Ти държиш картите, скъпи.
Трябва ли да ти показвам как да ги изиграеш?
Значи сега ще ме обучаваш?
Просто искам да си помислиш за печалбата.
Оо, Знам че трябва да победим. Но просто ме е страх от това което можем да изгубим.
Завираш си главата в устата на лъва, Беки.
Не ме е страх.
Отваряй си очите.
Трябва ли да се повтарям? Вие ще напишете картичка до полковника и г-жа Кроули.
Но Бланч ги пише.
Не и този път.
Лейди Стейн, не мога да повярвам...
че съм принуден да издам искането си 3 пъти.
Ще го напиша.
Тогава аз няма да присъствам. Отивам си вкъщи.
Добре! Стой си там!
Позволи ми да се освободя от твоите проклети и трагични излъчвания.
Коя си ти че да се разпореждаш?
Тук си за да имаш деца а ти си безплодна!
Сина ми е луд по теб! Няма никой в къщата който да не ти желае смъртта.
Между другото, какво става с г-жа Кроули?
She's not well born, it's true,
but she's no worse than Fanny's illustrious ancestor, the first de la Jones.
- Парите с които допринесох за това семейство, господине...
- Купи вторият ми син за съпруг...
за който дори и целият свят знаеше че е луд.
Достатъчно.
Това е моята къща.
Ако поканя целия боклук от затворите и бордейте из Лондон,
ти ще ги посрещнеш и ще ги накараш да се чувстват добре дошли.
И помни! Нямаш приятели зад тези врати.
Лейди Беакрис, какво направихте от новия Фигаро? Мисля че беше доста интересно.
Чувала съм че можете да пеете много добре, г-жо Кроули.
Ще пеете ли за мен? За мен ще е удоволствие.
Какво правиш? Достатъчно жестокост съм гледала в тази къща че искам да и се противопоставя.
"Заспива тъмночервеното венчелистче."
Браво, браво
Преминахте през вратата.
Онова ваше момче, кога ходи на училище?
О, когато стане по-голям, предполагам.
Не, не. Той трябва да се научи да отстоява позицията си и да се справя сам.
Пропуснеш ли този урок по време на детството си... ще пропуснеш живота си.
Ами, не съм сигурна, че Роудън ще може да го отдели все още. Той е и доста духовит.
Аз ще го уредя.
Няма нужда да ми благодариш.
Може би ще можем да се опознаем повече.
Да не забравяте съпруга ми?
Никога нищо не забравям, г-жо Кроули.
Най-малко от всичко - неплатените дългове.
Наистина ли трябва да отивам? Задължително ли е?
Не мога ли да остана ако обещая да бъда добър?
- Няма да е за дълго, симпатяга.
- Да, ще бъде.
Ела тук.
Скъпи, време е.
Довиждане.
Тази вечер, лорд Стейн ще разкрие неговото тайно изпълнение...
организирано от самия него и изпълнено от дукесата на Ланкастър,
контесата на Слингстоун и други почитани дами.
Ваше величество, дами и господа, моля настанете се удобно.
Забавата започва всеки момент.
- Какво е намислил Стейн, лейди Стейн?
- Де да знаех.
Удивително.
- Стейн пашата и неговите танцьорки.
- Представям ви балет Зирнана.
Това е г-жа Кроули.
Добра работа на всички.
Браво! Браво!
Забележително!
- Да.
- Браво!
Г-жа Кроули.
Към плячката на победителя.
Вие триумфирахте с нашите сърца.
Ако е така, ваше височество,
тогава вие може да сте спокоен, че сърцето ви ще бъде добре гледано.
Това е облекчение, за това, че беше наранено преди време.
На вечеря трябва да ми кажете как мислите да се отнасяте с него.
Ще седнете до мен.
Приоритета ще направи това малко трудно, сър.
Аз съм кралят, лейди Гоунт. Аз удостоявам с приоритет.
И така, щастлива ли си?
Казах, че ще те направя кралица на вечерта и успях.
- Определено съм ви признателна, милорд.
- Но не сте щастлива.
Кой от нас е щастлив?
Вие не сте ли? Със сигурност изпитвате удоволствие от картините си. - Да.
- Мога да се скрия зад тях.
- Вие ли, милорд? Да се криете от какво?
От простата истина, която знае всеки овчар и слуга...
Че единственото важно нещо в този живот е да можеш да обичаш...
и да бъдеш обичан.
Аз се криех от нея, защото не знаех, че някога ще мога да я намеря.
Сега вярвам, че мога.
Вие се шегувате с мен, милорд.
Аз ще съм блед спътник в сравнение с блясъка, който ви обгражда.
Главното преимущество от това да бъдеш роден в обществото е...
че разбираш по-рано каква безвкусна игра с марионетки е всичко.
Спомняте ли си детето, което постави висока цена на тази картина...
преди да е била родена?
Не достатъчно висока.
Г-жо Кроули, проблемът е, че вие взехте продуктите.
Но е твърде късно да определяте цената им.
Полковник Клоули.
Мога ли да повървя с вас?
Каквото и да означава, Венхам.
- Добър вечер, полковник.
- О, лорде!
Нищо работа, полковник. Дължите 165 паунда.
- За Бога, Венхам, заеми ми 100 паунда.
- Имам 70 вкъщи.
Съжалявам. Нямам дори 10 паунда, скъпи ми приятелю.
Не се тревожи. Г-н Мос ще се грижи добре за теб, нали?
Аз държа най-удобния затвор за длъжници в Лондон. Хайде.
Пусни ме!
Лека нощ.
Сигурен ли сте че не искате да ви донеса нещо, полковник?
Жена ми ще бъде тук всеки момент.
Щом казвате, сър. Позвънете на звънеца, ако желаете нещо.
- Предадохте писмото ми, нали?
- Да, лично го предадох, сър.
Има ли друг, когото мога да повикам?
Брат ми, предполагам.
Но не ми се ще да го безпокоя като знам, че Беки ще пътува доста дълго.
Дори и така да е, сър...
Бедния Раудон. В затвора е.
Знам. Ще изпратя Венхам с гаранцията му утре.
Една нощ няма да го убие.
Нна позната територия е.
Беки. Слава богу.
Това съм аз, Раудон. Това съм аз - Джейн.
Когато писмото дойде, го прочетох.
Платих на г-н Мос.
Това място не е за жена като теб.
Не трябваше да идваш. Аз не го заслужавам.
Не е така. Заслужаваш го!
Джейн, искам да се променя.
Искам да направя по-добър живота ми с Роуди.
Или поне ще опитам.
- Значи ще успееш.
Сега, взимай си нещата и се прибирай вкъщи.
Искам да се извиня...
за моето прекомерно увлечение.
Нямате нужда от моята прошка.
Напротив, имам. Искам вашата прошка.
И любовта ви.
Може би желанието ми ще бъде приключено сега, ако не помоля за друго?
Имате желанията си, г-жо Кроули.
Кроули, какво те задържа.
Нищо не се случи, Раудон Умолявам те да ми повярваш. Невинна съм.
- За какво си говорите.
- Кажете му, че съм невинна.
Вие, невинна? При положение, че с моите пари сте си купили всяка една от дрънкулките, които носите.
- Пуснете ме да мина, сър.
- Вие, долен и страхлив лъжец, такъв!
Раудон! Раудон, недей! Какво правиш?
Ела тук!
Свали огърлицата.
Сега се махай!
Отваряй! Отваряй.
Искам да знам дали ти ме лъжеш, или той. Отваряй!
Хиляда паунда.
Ти можеше да ми спестиш сто, Беки.
Винаги съм споделял с теб.
Раудон! Раудон, почакай!
Моля те, прости ми!
Чакай! Чакай!
Направих голяма грешка. Съжалявам.
Нямаш напредстава какво пътуване направих.
Знам. Пътувах с теб.
Не от началото.
Моля те, Раудон.
Аз те обичах по мой начин.
Тогава, това е твоето нещастие. Довиждане, Ребека.
"Имайки в предвид преждевременната смърт на негово превъзходителство, губернатора на о-в "Ковънтри"
ние разбрахме, че поста ще бъде предложен на видният ветеран от Ватерло,
полковник Раудон Клоули."
Ами... това е отлично.
Отлично...?! По дяволите!
Мястото е същинско гробище, и Стейн е този който ме изпраща там.
Добре де, каквато и да е причината,
това е шанс и ти трябва да се възползваш от него.
Добро момче. Стой така.
Живота ми няма много смисъл.
Всичко, до което се докосвах се превръщаше в прах,
освен това момче.
Ще се грижиш ли за него вместо мен?
Роудън, обещавам ти, че ще го обичам като мое собствено дете.
Както до сега.
Бог да те благослови.
Братко.
Той.
Кой? Кой каза това?
Разбира се.
Мадам де Кроули
На работа.
Залагайте...
Съжалявам, не мога да говоря... Това ли е първият ви път в казино?
Е, и ако е? Трябва да използвате късмета си на новобранец разумно.
Няма да имате този шанс отново.
Джордж. Какво ще каже Амели ако знаеше че сте тук?
Не сега, Добин. Искам да ви представя...
Но аз много добре го познавам.
Госпожа Кроули.
Не ми казвай, че това е скандалната госпожа Кроули. Джордж.
Така е господине. Значи майка ви пътува из континента.
И дядо ви в края на краищата и е простил?
Така е, Бог да го благослови. Той я остави добре осигурена.
Пътуваме с приятеля на майка ми.
Уви, Майор Добин, все още ли сте само нейн приятел?
Ела.
Трябва да се видите с майка ми. Елате утре.
Ние сме в хотел "Ербпинц".
Тя не иска да бъде безпокоена.
Майор Добин, не си спомням с лошо за вас.
Радвам се,че е така. Кажи и че ще дойда сутринта.
Трябва да сте познавали баща ми.
Мислите ли че приличам на него?
Много.
Не е твоя работа да правиш покани. Но тя е стар приятел...
Тя е стар познат.Не е същото. Майка ти няма да се радва да я види.
Разбира се, че искам да я видя.
Беки. Как мога да не искам?
Този малък дявол носи само нещастия след себе си. Тя уби съпруга си.
Той умря от тропическа треска.
Не би могъл да я критикуваш, тя е в различно положение. Няма мога ли?
Те отделеха сина и от нея.
Глупости.Раудон отведе момчето защото дори и котките са по-добри майки.
Ти какво разбираш? Никога не си имал деца.
Така ли?
И ако имах дори малко авторитет в тази къща...
Авторитет?
Нямате никакъв, господине.
Какъв си мислиш че си? Мой баща?
Съпругът ми?
Имаш право.
Знам на какво е способно сърцето ти.
Изпълнено с вяра то може да се вкопчи в един неясен спомен за да съхрани една мечта,
но то не може да признае или да върне любов като моята.
- Винаги съм била твой приятел.
- Не.
Ти ми позволи да бъда твой приятел.
Дълго време се задържахме на тази вълна, Амелия.
Нека това приключи.
И двамата вече се изморихме.
Когато братовчед му почина, бях сигурен, че Роуди ще прекара своя живот в Queen's Crawley.
Мястото му е там.
Но ти трябва да го видиш
А ти защо не го видиш? Лейди Джейн ли ти пречи?
Не. Джей не би ме държала настарана от него.
Но Роуди се превърна във велик мъж.
Обичам го и му желая всичко най-хубаво, но мястото му не е вече до него.
Кажи ми, как е майор Добин?
Видях го когато дойдох тук-излеждаше много ядосан.
И двамата се влюбихме. В мен?
В теб, да, но и в други неща.
Амелия Озборн, ти си голяма глупачка.
Той е най-скъпият ти приятел.
Няма значение какво си мисли той за теб. Трябва да отидеш и да го доведеш.
Не мога, Ребека. Не знаеш какво стои между нас. Аз знам.
Откакто го видях до това пиано, разбрах как стояха нещата между вас между вас.
Това беше Джордж. Беше Добин.
- Видях го със собствените си очи.
- Джордж ме обичаше.
Джордж Озборн не обичаше никой друг освен себе си.
Щеше да те зареже ако не беше Добин и завинаги да те изостави ако беше жив.
Спри! Тишина.
Добин беше прав.
Където и да отидеш, носиш със себе си порочност и душевна мъка в твоето съзнание.
Дойдох приготвена за това. Джордж ми даде това, когато бяхме при Херцогинята на Richmond's Ball.
Каквото и да е, няма да го прочета.
"Скъпа моя, Беки, няма ли да ме спасиш от живота изпълнен с мрак и мъка?
Полети с мен. Ще танцуваме из цяла Европа. Твой Джордж."
Това е човекът, заради който ти превърна твоя живот в един олтар.
Каква глупачка съм била.
Всички сме били глупаци.
Но все още можеш да поправиш грешката си. Върви.!
Побързай. В багажника.
Чакай! Чакай!
Мой Ангеле, съжали ни.
Вечеряй с Фритц и мен в таверната до парка. Ще умреме ако не дойдеш.
Може би утре. Попитай ме отново тогава.
Днес съм малко изморена.
Търся мадам Кроули.
Може ли да ми кажете къде да я намеря?
Г-н Седли?
Г-н Джоузеф Седли?
Какво правите в Германия?
Намерх ви?
Амелия каза, че сте тук.
Това наистина ли е красивата госпожица Кроули?
Връщам се обратно в Индия
Индия.
Мили Боже,господин Кроули Какво неочаквано събитие.
Надявам се, пътуването да не ви измори.
- Няма, господин Седли.
Знаеш, че обичам да посещавам нови места.
Толкова е красиво.
Преведено от: -=BUBU Team=-

Vanity Fair (2004) (Vanity[1].Fair.DVDRip.XviD_KJS.CD2.srt) Свали субтитрите