The Last Of The Mohicans (1992) (Last.Of.The.Mohicans.1992.DVDRip.XviD.AC3.5.1CH.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
Aмериканските колонии. Третата година от войната между
англичани и французи за господството над континента.
Трима мъже, последните от един изчезнал народ на границата западно от река Хъдзън.
Филм на Майкъл Ман
Даниел Дей Люис
Маделин Стоу
ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН
Джоди Мей
Ръсел Мийнс
Уес Стъди
Музика Тревор Джоунс и Ранди Еделман
Оператор Данте Спиноти
По романа на Джеймс Фенимор Купър
И сценария на Фил Дън от 1936 Адаптация Джон Балдерстън, Пол Перз и Даниел Мур
Сценарии Майкъл Ман и Кристофър Кроу
Режисьор Майкъл Ман
Извинявай, че те убихме, братко.
Ние се прекланяме пред
твоята храброст, сила и бързина.
Здравей
Джон Кемърън!
Чингачгук! Как си?
Господарят на живота е добре, Джон. Измина още една година.
- А какво става с теб?
- Още ли си сам. Да.
Натаниел.
Здравей, Джон.
- Разширил си се виждам.
- Да.
- Александра.
- Добре дошъл.
- Джак, как си?
- Здравей, Натаниел.
- Как си?
- Добре, благодаря.
Вие момчета, къде ловувахте?
Западно от Тайнова.
Ункас защо е с теб?
Време му е вече да си вземе жена, да се задоми.
Хей, Ункас, виж!
Видяхме лагер на Мохоук на 5 мили по реката.
- Джозеф Бранд ги предвождаше.
- Много кожи ли взехте?
- Да много. Капаните бяха пълни.
- Къде ще продадете кожите? Каслетън?
- Шулервил.
- Шулервил.При холандците за сребро.
Французите и англичаните искат да ни платят с пари и бренди.
Кажи ти, Джак? Какво те води насам?
Френски и Индиански войски са тръгнали на юг от Форт Карлайн,
за да се бият с англичаните. Помагам да организираме местното опълчение, за да попълним Кралската армия.
И мислиш, че тукашните хора ще те последват?
Утре сутринта ще разберем.
А вие момчета какво ще правите?
Ще половуваме малко до водопада...
...Ще зимуваме в Кентъки. Ще намерим жена за Ункас.
Ще й кажем: "Ти си единствена за него!" Ще му народи много деца.
И ще си има момче като мен.
Никога.Ти си много силен.
- Ще ме състариш много бързо.
- Точно това прави с майка си.
Джон Кемърън,благодарим ти за гостоприемството.
Мохоук нямат вражда с Ле Франсе.
Търгува кожи с Ле Франсе.
А сега Ле Франсе води Хуроните, Отуава
...Абенаки в земите на Мохоук. Сега Мохоук ще се бият...
...с Ле Франсе и Хуроните.
Говоря за 6 племена на Мохоук от двете реки.
Негово Величество Крал Джордж II, е признателен за вашата подкрепа.
- Къде в долината?
- До Форт Уилям Хенри. Това са две нощи и половина от тук.
- Няма нужда да ви напомням, че Франция е наш враг.
-Ваш враг..
Какво каза?
Какво ще стане,ако французите нападнат домовете ни докато ние сме във форта?
- Какво още, Лейтенант?
-За нашите домове, за краля, за страната!
Защо ти трябва човече да се присъединяваш към тази битка!
Вие правете каквото си искате с вашите скалпове.
Ние ще се запазим нашите.
И ти наричаш себе си патриот? Верен поданик на короната?
Вече не съм поданик на кой знае какво.
Съгласен съм с това, което Натаниел и Джон казват,
но вярвам, че Англия е все още нашата монархия.
Аз ще се бия с теб, Джак.
Аз оставам във фермата.
Семействата на всички, които заминат...
...са добре дошли да живеят при нас докато мъжете се завърнат.
тук има достатъчно мъже, за да попълним...
...квотата. Трябва да се бием.
Но първо трябва да уговорим условията с Генерал Уеб.
Къде ще се срещнеш с него?
Отиваме в Олбъни.
Излез отвън да помогнеш за багажа.
Ако не им бъде разрешено да защитават домовете си....
...във случай на френско нападение...
...няма да има опълчение във Форт Уилям Хенри.
Или ще се явят доброволно или ще бъдат принудени.
Не мога да си представя как Н.В. с цялото си великодушие,...
...би възразил на тези верни американски поданици...
...да защитават домовете си, жените си и децата.
Значи ли това, че им се позволява...
...да защитават домовете си в случай, че бъдат нападнати?
Разбира се.
Вече имате заселническо опълчение, Генерале.
Майор Дънкан Хеуърд докладва, сър,
на път за Форт Уилям Хенри и пренасям съобщения.
- Спокойно пътувахте, предполагам?
- Да.И по целия път от Бристол до Олбъни не срещнах нищо...
...по-изненадващото е това, което видях тук.
И какво е то?
Короната да договаря условията на службата.
Знам, за всяко нещо трябва да се преговаря с тези заселници.
Не е ли отегчително? Да,но такъв е законът.
Мислех, че английската политика е "Да се направи света от Англия", сър.
Виждам, че ще служите в 35-ти пехотен полк...
...във Форт Уилям Хенри под командването на Полковник Мънроу.
Аз ще водя 60-ти към Форт Едуард.
Обяснете на Майора, че няма защо да се бой ...
от този Маркиз Дьо Монткалм, първо,
и второ едва ли има нужда от опълчение,
защото французите не са родени за война.
Te предпочитат да ядат и да се любят вместо да се бият.
Смея ли да запитам дали Генерал Уеб знае нещо за дъщерите на Полковник Мънроу?
Аз трябваше да ги взема от Олбъни и да ги придружа до Форта, сър.
Ей, ти там...Как ти викаше Мънроу?
"Шотландеца" ще ти изпрати един от съюзниците си Мохоук да ви покаже пътя.
Магуа.
Дъщерите на Мънроу са в къщата на градоначалника.
Една рота от 60-ти ще ви придружи...
...а Магуа ще ви покаже пътя.
На зазоряване, до лагера точно в 6:00.
Ще те чакаме там.
Аз ще го взема, господине.
Кора.
Дънкан!
- Откога си в Олбъни?
- От много дълго.А ти?
- Току що пристигнах.
Боже, колко се радвам да те видя.
Не знам какво да кажа, Дънкан.
Наистина бих искала да е така, но чуствата ми...
не стигат по-далече от приятелството.
Не виждаш ли?
Приятелство и уважение не са ли достатъчна причина
за един мъж и една жена да се оженят? А другото ще си дойде с времето.
- Някой казват така.
- Някой?
- Братовчед ми Южени, баща ми...
- Добре тогава, Кора...
...в сърцето си усещам,
че съберем ли се ще бъдем най-хубавото семейство в Лондон.
Сигурен съм.
Защо не оставим на онези, на които вярваме, на баща ти...
...да ти помогнат да си подредиш живота по-най-добрия начин?
Предвид твоята нерешителност, би трябвало да приемеш тяхната преценка.
И моята.
Помисли за това.
Моля те, помисли.
Да.
- Да, добре.
- Дънкан!
Боже, колко си порастнала.
- Утре сутринта ли заминаваме?
- Да, госпожице.
- Няма да спя цяла нощ.
Какво приключение. Ти видя ли червенокожи?
Малко.
Наистина не мога да се върна в Портман Скуаър...
преди да съм посетила дивите гори.
Алис?
- Може ли да починем?
- Разбира се.
Ей там.
Следотърсачо, трябва да спрем Жените са уморени.
- Не тук.
След две левги. По-хубава вода. Спрем там.
Не, ще спрем отпред на поляната.
Когато дамите починат ще продължим. Разбираш ли?
Магуа, разбира, че белия мъж е като куче пред жените
когато им се яде той си оставя томахавката,
за да засити техния мързел.
Извини ме но, какво каза?
Мaгуа каза, че разбира добре англйиски.
Дръж здраво.
Надясно!
Пригответе се за стрелба! Прицелете се!
Готови!
Готови!
Прицели се!
Огън!
Не, Дънкан.
В случай, че мерника ти е по-добър от преценката.
Ранените да се връщат в Олбъни.
Няма да оцелеят, ако продължат на север.
- Престани! Престани!
- Те ни трябват да се измъкнем!
- Защо пуска конете?
- Ами попитайте го?
Твърде лесно за проследяване.
Ще ни чуят от мили далеч. По-добре си намери мускет.
Бяхме тръгнали към Форт Уилям Хенри.
Ще ви заведем до там.
Да се махаме оттук бързо.
Освен ако не искате да изчакате другия боен отряд на Хуроните.
Следотърсачо, искам да ти благодаря за помоща.
- Колко път ни остава още?
- Една нощ и малко.
- Поне сега сме далече от тях.
- Може би.
Може пък и да не са сами.
Онзи хурон командира...
Водача? Той е Мохоук.
Не е Мохоук. Хурон е. Защо искаше да убие момичето?
- Какво?
- Тъмнокосото.
Госпожица Кора Мънроу? Да я убие? Той никога не я е виждал.
Тук е едва от седмица.
Кръвно отмъщение? Свада или обида?
Не разбира се! А вие как се озовахте тук?
Вървяхме по следите на бойния отряд.
Проследихме ги.
Значи служите във Форт Уилям Хенри?
Не.
- Или във Форт Едуард?
Отиваме на запад в Кентъки.
Тук има война. Как така отивате на запад?
Ами заставаме с лице на север и изведнъж тръгваме наляво.
Мислех, че всички наши следотърсачи са в опълчението.
Опълчението се бие с французите на север!
Аз не съм и следотърсач.
Изобщо не съм в никакво опълчение.
Взели ли са нещо?
Отуава и двама французи.
Какво каза?
Огледала,инструменти,
дрехи.
Всичко си беше вътре. Нищо не са взели.
Бърза ли са.Били са боен отряд.
Да ги погребем.
Остави ги.
Каквито и да са, дори и напълно напознати,
те имат право на христянско погребение.
- Не може да ги оставим така
- Да вървим, мис.
Няма! Виждала съм лицето на войната и преди, г-не,...
...но не съм виждала война срещу жени и деца.
Не по-малко жестоко от вашето безразличие.
Госпожице Мънроу, те не са непознати.
И ще останат където са.
Защо не погребахте онези хора?
Който търси следа ще разбере,
че сме минали оттам.
Добре ли ги познавахте?
Направихте го за наше добро и аз се извинявам.
Погрешно ви разбрах.
Това не ме изненадва.
- Баща ми ме предупреди...
- Баща ви?
Чингачук. Той ме предупреди за хората като вас.
О, така ли?
- Той каза, "Не се опитвай да ги разбереш."
- Какво?
Да, и, "Не се опитвай да ги накараш да те разберат".
"Това е, защото те са смразяващи и нямат чувства."
Защо се върнаха?
Гробище.
Смразяващи, нямаме чувства?
Във ващият случай, госпожице, ще проявя снизхождение.
Много ви благодаря.
Къде е истинското ви семейство?
Майка ми, баща ми и сестрите ми бяха погребани.
Семейството на Чингачгук и двама французи ловци ме отгледаха като собствено дете.
Извинете.
Аз не ги помня. Бил съм на една или две годинки.
Къде научихте английски?
Баща ми ни изпрати с Ункас в училището на преподобния Лунак
Защо онези хора живееха на такова незащитено място?
След 7 години служба във Верджиния те се преместиха тук...
...на границата, защото само тук земята е достъпна за бедните.
Не се подчиняват никому, не живеят по чужда воля.
Казваха се Кемърън.
Джон и Александара Кемърън.
Племето на баща ми разказва, че при раждането на Слънцето...
...и неговия брат месеца, тяхната майка умряла.
Затова Слънцето дало на Земята нейното тяло, от което се е зародил живота.
А от гръдта й направил звездите.
Звездите разхвърлял на нощното небе, за да му напомнят за нейната душа.
Това е надгробния камък на Кемърън.
И на мойте родители, също.
Вие сте прав, господине.
Ние не разбираме, какво става тук.
Далеч не си го представях така, в Бостън и в Лондон.
- Съжалявам, че съм ви разочаровал.
- Не, напротив. Кръвта ми тук се вълнува много повече,
отколкото въображението би могло да разбере.
Върхът е на другия край. Фортът е под него.
Ще накарам полка да извади вода от езерото, да накладе огън...
ще ви създам всички удобства.
Нямам търпение да видя татко.
Огън!
И Отново!
- Аз съм майор Дънкан Хеуърд.
- Капитан Джефри Биймс.
- Не очаквах да се доберете до тук.
- Къде е полковник Мънроу?
Здравейте, момчета!
Натаниел!
Мъка си беше, Джак!
Ункас!
Мислях, че вие с Ункас, няма да се биете, момчета.
Няма,
само минаваме да видим как я карате.
Татко!
Алис!Кора!
Защо сте тук?
И къде, по дяволите, са подкрепленията ми?
Извикайте г-н Фелпс.
Казах ви да не идвате.
Защо не ме послушахте момичета?
- Кога? Как? Аз...
- Писах писмо.
- Не сме получавали такова.
- Какво?
- Нямаше никакво писмо.
- Пратих трима вестоносци до Уеб.
- Пристигна само един на име Магуа.
- Той не донесе писмо.
- Уеб не знаели, че сме обсадени?
- Сър, той си няма понятие.
И затова никакви подкрепления не е пращал.
- Какво е станало с вас?
- - Нападнаха ни на Джордж Роуд.
- Добре сме.
- Всичко ли е наред?
- Да.
- Какво ще стане сега, татко?
- Всичко ще е наред, момичето ми.
- Магуа ни вкара в капана.
18 убити
Тези мъже се притекоха на помощ. Те ни доведоха до тук.
Благодаря ви.
Желаете ли нещо?
- Няколко рога от вашия барут.
- Малко храна.
Задължен съм ви.
- Мис Кора, как сте?
- Здравейте, г-н Фелпс.
Г-жа Макан ще ви даде малко сухи дрехи.
Благодаря.
Иди със сестра си, Алис.
Всичко ще се оправи.
Всичко ще е наред.
Може ли да запитам за положението, сър...
...след като видях френските съоръжения от върха на хребета?
Положението е , че неговите оръдия са по-големи и са повече.
Стоим със скръстени ръце докато френските войници копаят по 30м. окопи на ден.
Когато окопът стигне на 200 ярда от форта и влезем в обсег,
ще изкара 38 мм минохвъргачки,
и ще ни сравни със земята.
Сега са на 300 ярда.
Ако копаят по 30 ярда на ден, имате три дни.
Проклятие.
Все още може да пратите човек до Уеб.
Три дни не стигат да отиде до Олбъни и да се върне с подкрепления.
Уеб не е в Олбъни.
Той тръгнас 60-ти към Форд Едуард преди 2 дни.
Уеб в Едуард?
- Тъй вярно, сър.
- Това е само на 12 мили.
Той може да изпрати подкрепление до други ден.
Г-не, съберете си хората. Майор Хеуърд ще ви прикрива.
Сега ще напиша съобщение.
Капитан Биймс ще ви намери и ще ви го предаде.
Още нещо.
Хижата на Кемърън на границата. Вчера минахме оттам.
Всичко беше изгорено, бяха избити. Били са племето Отава, съюзници на французите.
Ясно. По-нататък.
Бил е боен отряд.
Това значи, че ще има нападение по цялата граница.
Благодаря, сър.
Хората, които са тук, Мохоук и заселниците, семействата им са там!
Достатъчно, г-не!
Така беше.Не бяха пощадили никого.
Тези грижи са второстепенни по отношение интересите на Короната..
По-важно е да приключим с войната тук в Америка, Майор Хеуърд.
Да не забравим дълга си: да победим Франция..
Това сега зависи от пратеника до Уеб.
Ще ти дам три вола за празника.
А утре ще пея песента на войната с теб...
...край великия огън на съвета.
Магуа, какво правят твойте англйски приятели?
Англйския вожд Уеб, замина с 60-ти полк за Форт Едуард.
Той не знае, че войската на моя баща атакува Форт Уилям Хенри.
Успя ли Магуа?
Другите двама куриери умряха в гората.
Мънроу вече разбрал, че съобщенията му не са пристигнали.
- Ще изпрати нови.
- Сивокосия, ще се опита.
Четирима или петима,включително две жени са стигнали до форта.
Децата на Сивокосия бяха под ножа на Магуа. Успяха да избягат.
Пак ще бъдат под ножа.
Защо мразиш Сивокосия, Магуа?
Когато Сивокосия умре, Магуа ще изтръгне сърцето му.
Преди да умре,децата му ще паднат под ножа на Магуа...
...за да знае Сивокосия, че семето му е заличено завинаги.
Г-це Кора.
- Един господин ви търси.
- Г-це Мънроу.
Може ли?
- Малко ще къври, но ще зарастне.
- Благодаря, госпожице.
Не си дръжте ръцете с г-ца Мънроу.
Имаме работа.
Какво гледате, господине?
Вас госпожице.
Мънроу отказва да повярва на случилото се.
Дори не искаше да чуе.
По-добре да беше го направил.
Съберете се до западната бойница. Йън, Шариталиш, Онгеуасгон и Уилям.
Стегната линия.
Още 40 ярда.
Откъде да знам, че не са били обикновени крадци?
Бил е боен отряд на страната на французите.
Върлуват на юг по цялата граница. Изгарят ферми и села на Мохоук.
- Докато всички мъже са тук.
- Трябват ни по-сигурни доказателства от мнението на този мъж,
преди да оставя отбраната на Форта и разпусна тези мъже.
Чингачгук беше на същото мнение.
Те двамата знаят повече от Евангелието.
Дали Форта ще устои или не зависи от подкрепленията на Уеб,
а не от присъствието на заселниците.
Тук аз решавам военните проблеми, не вие.
Вашите решения не са по-важни от тяхното право,
при споразумение с Уеб, да защитават домовете и семействата си.
Майор Хеуърд беше там
и видя хижата на Джон Кемърън.
Какво точно видяхте, Майор?
Нищо, което да ми подскаже, че това е повече от нападение...
...на диваци, тръгнали да грабят.
- Лъжец!
- Майоре!
Монткалм е войник и джентълмен, а не касапин.
Лесно ви е на вас. Техните жени и деца са във фермите, не вашите!
- Забравяте къде се намирате, г-не!
- Не сме забравили какво обеща, Уеб.
Британските обещания се спазват
и опълчението не се разпуска. имам нужда от сигурни доказателства, а не от думата на този мъж!
Думата на Натаниел се чува по цялата граница, дълго преди вие да дойдете тук.
Съвещанието свърши!Опълчението остава!
Английските закони не важат ли вече?
Откога са заменени с абсурдизъм?
Щом не може да се вярва на английските закони, по-добре да сключат мир с французите.
- Това е измяна!
- Това е истината!
Ще наредя да ви изхвърлят с камшици от Форта!
Някой ден между нас ще възникнат сериозни разногласия
Всеки войник, който напуска Форта...
ще бъде обесен за измяна.
Всеки войник който напусне Форта ще бъде разтрелян.
Решението ми е окончателно! Напуснете.
Исках да поговоря с теб.
Кора, поговори с Дънкан. Аз ще се оправя.
Няма да се държа като болна ученичка.
- Ще видя дали г-н Фелпс има нужда от нещо.
Съжалявам. Не исках...
Кора, когато се върнем в Англия,
и се оженим далеч от всичко това,
казаното тук няма да има никакво значение.
- Сигурен съм!
- Дънкан, аз ти обещах отговор.
Твоето постоянство и търпение ми правят чест.
Но дори да правя най-голямата грешка
в живота си, взех решение, че предпочитам да последвам собствената си преценка.
Моля те, приеми го като окончателен отговор.
А той е, НЕ!
Виждам.
Хей, Натаниел, нали нямаше работа тук.
Точно така. Така смятах тогава, така смятам и сега.
Йън, ако бях заселник отдавна, отдавна нямаше да съм тук дяволите да го вземат.
Но какво да прави, ние сме под кралски закон?
Според мен, щом те си забравят законите,когато и както им отърва...
...техния закон не важи за нас.
Това тяхното си е жива тирания.
И аз няма да търпя повече тоя хомот. Няма да остана тук.
Когато хванат някой да напуска Форта ще го застрелят...
... затова всеки да решава сам.
Но оттук до вкъщи има точно 1 час път.
Тръгваш право на север.
И излизаш на изток от блатото, там ще чуеш френските линии.
После на север прехвърляш хребета и излизаш на югоизток.
На разклона вляво, задграничния пост и си на свобода.
Отдавна трябваше да се махна.
Аз нямам семейство, Капитане. И мисля да остана да помогна.
- Аз ще ви прикривам от бойницата.
- Няма ли да дойдеш с нас?
Имам си причина да остана.
Да не би причината да е една райрана фуста, която работи в лечебницата?
Да.
Не се обиждай, но тази причина е по-красива от теб, Джак Уинтръп.
Побързайте, трябва да задминете френския граничен пост до разсъмване.
Успех, Джак.
- Онгеуасгон, оставаш ли?
- да.
- Французите са твърде много.
-А ние дето се бием сме твърде малко. Малко сме тези дето ще умрем.
Освен това, обещахме на английските бащи.