The Last Of The Mohicans (1992) (Last.Of.The.Mohicans.1992.DVDRip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Назад.
Хвани го.
Защо хвърлят моя бял син в затвора?
Помогнах на Джак и другите да се махнат.
Не мърдай.!
Това не е твой проблем.
Обичам ви теб и брат ми.
Трябва да напуснете това място веднага.
Бързо.
Какво ще сторят на моя бял син?
Какво?
Той ни спаси. Живи сме благодарение на него.
Той ги подстрекаваше да дезертират в тази стая, в мое присъствие!
- Сър.
- Следователно е виновен за измяната.
Трябва да бъде съден и обесен като всеки друг престъпник, независимо какво е направил за децата ми.
Но той знаеше какво го чака и остана.
Така ли се държи един престъпник?
- Дънкан, направи нещо.
- Той си знае наказанието.
- Трябва да си плати, без да те праща да молиш.
Знаеш,че никога не би ме изпратил. Ти излъга за това, което видя.
Във фермата беше станало точно това, каквото казва Натаниел.
И това не е по-важно от интересите във този Форт.
И кой е упълномощил тези заселници да съдят английскатата политика...
...да идват и заминават...
...когато им скимне?
Те не са живели както им скимне!
Те са си пробивали път през тази пустош с две голи ръце...
...погребвайки децата си по пътя.
Защитаваш го, защото си се влюбила в него!
Дънкан, ти си човек с някой достойни за възхищение качества.
Но като цяло съм се лъгала, имайки високо мнение за теб.
Кора, готов съм да направя всичко за теб, само да не се сърдиш.
Но този човек е виновен в измяна и ще се изправи пред военното правосъдие без право на помилване.
Правосъдие? Колкото по-скоро, французите изгонят английскта армия от Америка...
...толкова по-добре ще бъде за хората тук.
- Не знаеш какво говориш!
- Знам какво точно говоря!
И ако това е измяна, то виновна съм и аз.
Ще те обесят.
Защо не избяга, когато можеше?
Защото онова, което ме вълнува е тук.
Какво ще правя сега?
Подкрепленията на Уеб ще пристигнат или не?
Ако не пристигнат Форта ще бъде превзет от французите.
Ако това стане, стой близо до баща си.
Стой до него.
Френските офицери ще гледат да спасят английските офицери.
- Не. Ще те намеря.
- Недей.
Обещай ми.
Целият свят е пламнал,нали?
Какво?
Помни какво ти казах.
Стой до баща си и офицерите.
Рота! Наляво!
Полковник Мънроу,аз ви познавах като достоен противник.
Приятно ми е да се запозная с вас като приятел.
На мен също, г-н Маркиз.
Вие направихте вече каквото е необходимо за честта на вашия господар...
...но сега ви моля да се вслушате в гласа на човечността.
Моля ви да приемете условията за вашето предаване.
Дали далекогледа на Генерала не може да стигне до Хъдзън,
за да види силата на войските на Уеб?
Моите съгледвачи прихванаха това съобщение адресирано до вас.
Капитан Дьо Боугавил.
"До Полковник Мънроу:
"Г-не, за съжаление ви уведомявам, че нямам хора на разположение...
"...които да ви изпратя на помощ.
"Напълно ми е невъзможно. Съветвам ви да потърсите условия за предаване.
"Ваш,Генерал Джером Уеб, Форт Едуард".
Това е подписа на Уеб.
А знаем духа на нашите хора...
пред възможността да прекарат войната във френски затвор в залива Хъдзън...
...те бих предпочели да се бият до край.
- Ето вашия отговор, г-н Маркиз.
- Г-не, преди да подпишете смъртната присъда на толкова хора,
ме изслушайте какво имам да кажа.
- Говорете.
- Нито един от хората ви няма да попадне зад решетките.
Те са свободни,
стига да се върнат в Англия и да не воюват повече на този континент,
а цивилното население да се върне по фермите си.
- А оръжията?
- Могат да напуснат форта в пълно снаражение.
А знамената ни?
Отнесете ги в Англия с гордост.
Позволете ми да се консултирам с моите офицери.
Доживях да видя нещо, което дори не съм си представял, че е възможно!
- Британски офицер да се бои да подкрепи друг.
- Уеб ще гори в ада.
А ние ще се върнем и ще изкопаем гробовете си зад онези стени.
Смятам, че честа и смъртта са едно и също...
...но днес научих, че понякога не са.
Сър?
Заровена ли е томахавката между англичаните и моя френски баща?
- Да.
- Нито един боец няма скалп, а белите станаха приятели.
Моят господар притежава тези земи, а на мен ми беше наредено...
...да изгоня английските натрапници.
Те склониха да си отидат, затова аз не ги наричам вече врагове.
Магуа взе томахавката, за да я намаже с кръв. Тя е още чиста.
Едва когато стане червена, тя ще бъде заровена.
Колко слънца залязоха откакто Магуа пое по пътеката на войната...
И къде е слънцето сега?
Магуа е син на своя народ и много тръгнаха след него.
Но Магуа има власт над тези Хурони. Видях го и се убедих.
Селото на Магуа беше изгорено до основи.
Децата на Магуа бяха избити от англичаните.
Магуа беше взет като роб от Мохоук, който се биеха за Сивокосия.
Жената на Магуа мислела, че е мъртъв...
...и станала жена на друг.
Сивокосият е баща на всичко това.
След време...
...Магуа стана кръвен брат с Мохоук, за да бъде свободен.
Но в сърцето си той винаги е Хурон.
И сърцето му ще бъде отново цяло в деня, в който...
...Сивокосия и цялото му семе умре.
Вярва ли вожда на французите, че англичаните ще спазят условията?
Полковник Мънроу - да...
...но, Генерал Уеб няма да зачете договора...
... и няма да върне войниците в Англия.
Боя се, че като ги пуснах сега, а бях длъжен...
...Ще се бия със същите хора, когато тръгна към Олбъни.
Мосю, фортът е ваш.
Огън!
- Сивикоси.
Преди да умреш, знай че децата ти ще паднат под моя нож...
...за да изтрия семето ти навеки.
- Нямаш ли си друга работа, майоре?
Когато попаднеш отново в Британски ръце, ще наредя да те обесят!
- Давайте, сър!
- Гребете към реката!
- Къде отиваме?
- Никъде.
- Не разбирам.
- Никъде не отиваме. Ако имаме късмет ще си помислят...
...че сме били достатъчно глупави да тръгнем насам.
Ако имаме голям късмет ще помислят, че сме се пребили във водопада.
Единствената ни надежда е да ни подминат.
- И ако ни подминат какво?
- Преминем ли от другата страна,
ни остават 12 мили пресечен терен до "Форт Едуард".
- А ако не ни подминат?
- Тогава няма да имате удоволствието да ме обесите.
- Барут?
- Няма.
- По дяволите, станал е вир вода!
- Баща ни... ?
Видяхте ли баща ни?
От далече.
Не казвай на Алис.
- Дръпни се!
- Да! Вие вървете!
- Какво кроите, по дяволите?
- Искам да тръгнете!
- Ако ни хванат, няма да се стигне до битка.
Нямаме барут. Останем ли, нямаме никакъв шанс. Всички сме обречени!
Разбираш ли?
- Страхливец!
- Направихте каквото можахте. Сега се спасявайте!
Ако се случи най-лошото...
...и само един от нас оцелее, нека другият го последва.
- Не! Остани жива!
Ако не Ви убият, ще Ви отведат на север, в земите на Хуроните.
Подчинявай се, чуваш ли? Ти си силна.
Ще оцелееш!
Каквото и да ти коства, ще оживееш! Аз ще те открия!
Без значение колко време ще ми отнеме. Нито на какво разстояние ще бъдеш.
Ще те намеря.
Томахавките ви са червени...
Много англичани умряха, велики Сашим.
А Магуа стана велик вожд и очаква твоето признание.
Доведох трима пленници, в знак на почит към теб.
Магуа ще продаде английския офицер на французите,
а наградата ще принесе в дар за теб, премъдри.
Жените са деца на белия командир Мънроу.
Те ще изгорят в огньовете ни, а после всички могат да си поделят тези бойни трофей.
- Не говоря хуронски.
А ти, Майоре, говориш ли френски?
- Да.
- Превеждай на френски, точно това, което казвам.
Дойдох с мир и без оръжие да отворя ушите ти, Сашим.
Пусни децата на мъртвия Полковник Мънроу на свобода.
Не предизвиквай пламъците на англйския гняв, като убиеш две беззащитни жени.
Монткалм и нашите приятели, французите, са по-силни от англичаните.
Не се страхуваме от гнева на англичаните.
Сашим, Френския баща сключи мир с англичаните. Магуа наруши този мир.
Лъжа е, че французите ще бъдат приятели на Хуроните след това.
Нашият френски баща е доволен,че повече няма да се бие със същите англичани.
Сега французите също се страхуват от Хуроните. Това е добре.
Щом Хуроните станат по-силни с техния страх ще наложим нови условия на търговия с французите.
Ще станем търговци като белите.
Ще вземем земя от абенаките, кожи от усажите, сауките и фоксите.
Ще търгуваме със злато.
не по-малко от белите и силни като белите.
Нима Магуа ще действа като французите и англичаните?
Отговори!
- Да!
- Нима Хуроните ще замаят главите на своите братя - абенаките -...
...с бренди, и ще им открадне земите, за да ги продаде за злато на белите?
Нима Хуроните са жадни за земя, повече отколкото е нужно на човек?
Нима Хуроните ще вземат кожите...
...на всички животни в гората, за да ги продадат за мъниста и силно уиски?
Нима Хуроните ще избият жените и децата на своите врагове?
Така действат англичаните...
...и френските търговци. Техните господари в Европа...
...са изпълнени с алчност.
Сърцето на Магуа е озлобено.
Той ще стане същия като тези, които са го озлобили.
Аз съм Натаниел-англичанина.
Ястребово око, осиновен син на Чингачгук, от народа на Мохиканите.
Пуснете децата на мъртвия Полковник Мънроу и английския офицер на свобода.
На този колан са записани делата на бащания ми род, той доказва, че говоря само истини.
Думите ти са отрова. От двойния ти език.
Белият човек дойде и с него нахлу нощта в нашето бъдеще...
Нашият съвет си задава един въпрос от както бях дете.
Какво да сторят Хуроните?
Магуа е велик командир, но неговата пътека, никога не е била пътека на Хуроните.
Магуа ще вземе малката дъщеря на Мънроу, за да умре семето му и сърцето на Магуа да заздравее.
Английският офицер ще се върне при англичаните, за да гори по-слабо омразата им.
Тъмнокосата дъщеря на Мънроу ще умре в огъня заради убитите деца на Магуа.
Дълга пушка, върви си в мир.
- Кажи му да я разменим... Пуснете я! Кажи му!
Вземете мен! Аз съм английски офицер!
Ще отидем на запад, при хуроните от Езерата. Това не е гласа на мъдростта.
Вие сте жени, роби, кучета.Плюя на вас.
- Аз съм Дългата пушка! Моята смърт би била голяма награда за Хуроните!
Вземете мен!
Преведе ли им?
Да.
Вземете мен!
Казах, вземете мен!
- Мойте уважения, сър. Вземете я и тръгвайте!
Дънкан! Какво ще правят с Дънкан? Къде е Алис?
Ти, Велик Дух, и творец на всичко живо...
...един боец идва бързо и право към теб, като стрела изстреляна към Слънцето.
Приеми го и го сложи да седне край огъня на Съвета на моя народ.
Той е Ункас... синът ми.
Кажи им да бъдат търпеливи като смъртта...
... защото всички са там, освен един, аз, Чингачгук...
...ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН!
Границата се мести заедно със слънцето,
и изтласква Червенокожите от тези диви гори пред себе си
докато един ден няма да има къде да отидат.
След това тази наша надпревара няма да я има вече,
или няма да ни има нас.
Сега говори моя баща - Тъгата.
Не, това е истина.
Мястото край границата е за хора като моя бял син и жена му
и техните деца.
И един ден тук повече няма да има граница.
И хората като мен ще си отидат също,
като Мохиканите.
И ще дойдат нови хора, ще работят, ще се борят.
Някой ще определя техния живот.
Но щом...
ние сме тук.
Тайминг: KILLER MOVIES Ltd. 2005