Bad Education (2004) Свали субтитрите
вече взе първата си жертва
Мотоциклетист умира от студ на магистрала 4
и продължава да кара 90км след като е умрял
Двама полицаи се опитали да го спрат
и тъй като не спрял, го последвали, докато го настигнали.
Спрели до него и го укорили за
отношението му.
Като видели, че мотоциклетиста не се движи разбрали, че нещо не е наред.
Изглежда невероятно...
Прекрасна гледка
Мъртъв младеж кара мотора си по леденостудената магистрала
ескортиран от двама полицаи...
Накъде ли е отивал толкова рано в този студ?
Да види някой, който не е могъл да чака до сутринта.
Тук има някаква история
Ще я отделя и ще я запазя, да видим дали ще ми хрумне нещо.
Остави, аз ще отида.
Здравейте!
Здравей! Какво искаш?
Аз съм актьор. Търся Енрике Годед.
Ами, Енрике не е тук.
Но аз го виждам, човече.
При всички положения в момента никакви проекти, така че
Бих желал да говоря с него. Стари приятели сме от училище.
Името ми е Игнасио Родригес
Добре, влизайте.
Благодаря.
Не мисля, че може да ви приеме, много е зает.
Добре.
Изчакайте един момент.
Да, един актьор, един досадник!
Казах му, че не снимаме филм, но той настоява.
Тогава му кажи, че ме няма.
Да, вече му казах, но той те е видял
И аз него.
Казва, че е бил твой съученик в гимназията.
Кой ли може да е?
Игнасио Родригес
Игнасио!
Не може да бъде.
Така каза той.
Игнасио! Това наистина ли си ти?
Разбира се, Енрике!
Радвам се, че си се сетил за мен!
Че как няма да се сетя.
Не сме се виждали от 16 години.
От толкова много?
Горе-долу.
Ако те видя на улицата няма да те позная с тази брада!
Без нея ще изглеждаш по-добре. Ела в кабинета ми.
Искаш ли нешо за пиене, кафе?
Не, благодаря.
Аз ще пия едно.
Е, в такъв случай и аз.
Мартин, ще ни направиш ли кафе?
Да.
Сядай.
Какво правиш ти тук?
Дошъл съм да те помоля за работа. Актьор съм.
Нося ти биографията си.
Трупата на бръмбара.
Да,това е независима театрална трупа.
"Ел Ретаблильо де Сан Кристобал" на Гарсия Лорка.
"Дневникът на Адам и Ева" на Марк Твен.
Марк Твен, Гарсия Лорка...
В Бръмбара не се лишавате от нищо.
А не пишеш ли вече?
Не, спрях преди време,
но тъй като знам, че ще ти хареса, донесъл съм ти последния ми разказ.
Посещението.
Да. А между другото, кога ще почнеш следващия си филм?
Ами...
Имай ме впредвид, ако...
Не знам. Преглеждам истории, да видя дали ще ми хрумне нещо.
Братле, хващаш ме в момент, когато съм в пълна криза от идеи.
Ама, че работа!
Добре, тогава прочети разказа ми, може той да ти подскаже нещо.
И за какво става дума?
За училище...
Има една част, вдъхновена от нашето детство.
А в другата не е така.Когато героите стават големи и порастват.
Това е една измислица.
Не ви представих. Игнасио, Мартин.
Приятно ми е.
Искаш ли захар и мляко?
Да, благодаря.
Между другото, вече не се казвам Игнасио,
а Анхел.
Това пък защо?
Това е артистичния ми псевдоним.
Не може да си актьор и да се казваш Игнасио Родригес.
Така ли?
Разбира се, че не може!
Анхел Андраде.
Всички ми викат така, дори майка ми.
Колко хубаво!
Благодаря!
Игнасио беше...
Анхел.
Игнасио
Анхел.
Добре, Игнасио, преди да се наречеш Анхел,
Ти беше... си един стар познат от гимназията.
Мартин е режисьора ми.
И се грижи за всичко.
Добре, Игнасио...
Анхел...
Така де, Анхел.
Много се радвам, че те видях.
Когато имам нов проект...
Не знам, дай ми телефона си и ще се видим.
Нямам телефон, но аз ще ти се обадя.
Не искате ли да ви оставя друга снимка?
Не, няма нужда.
Добре, Анхел, беше ми приятно да те видя.
Тогава аз да тръгвам?
Ами, че разбира се.
Не искате ли да ви помогна да подберете нещо?
Не, много ти благодаря!
До скоро!
Беше ми приятно.
Знаеш ли, изглеждаш чудесно?
Ти също.
Прочети "Посещението" и си кажи мнението.
Да,да. Умирам от любопитство.
Добре, до скоро.
Какъв досадник! Вече си мислех, че няма да си тръгне никога!
Наистина ли е твой приятел?
Да.
Не съм го виждал от гимназията.
Бяхме доста близки.
Добре де, беше първата ми любов.
Но се е променил много.
нямаше да го позная.
Мислиш ли да го виждаш пак.
Не.
Стори ми се, че ти харесва.
Ами, не. Няма нищо по-малко еротично от актьор, който търси работа.
"Посещението"
Откакто започна да се върти представлението "Бомбата"
Чакам този момент.
Днес играхме накрая в селото, където учех навремето.
Няма да назова името му,за да не му правя реклама.
Най-хубавите ми спомени ги дължа на Кино Олимпо.
Което в момента е една развалина.
Карта.
Писна ми да губя!
Тогава се откажи!
Вземи малко въздух.
Благодаря.
Тя определя сама себе си
като смесица от пустиня, случайност(хазард)
и кафене.
Тя е голяма актриса
и много голяма моя приятелка.
С всички вас
като продължение
загадката
и очарованието
на истинската
неподражаемата
Сахара
Малко аплодисменти!
Винаги, когато те питам
кога, как и къде
ти винаги ми отговаряш
може би, може би
и така минават дните
Отчайвам се аз
а ти отговаряш
може би, може би, може би
Така.
Какво?
Виж, между другото...
Ще се видим в хотела
да, но...
Пакито, ще се видим в хотела
Имаш време за всичко, педи!
Монда!
Чакай, малката ми!
Здравей!
Здравей!
Какво става?
Не мога да намеря ключа за мотора
Може ли да ти помогна?
Да, разбира се.
Не, не са тук.
Да видим...
Тук също не са.
Така ли?
Да.
Ето, тук са.
Ще остана без устни.
Пих прекалено.
Ти го казваш. Да видим.
Хей, лапам ти хуя!
Направо се е изпържил.
Хлапе.
Нито стотинка.
Билет за лотария. Ще си го запазя.
Не пали толкова близо да не се събуди
Но той е като труп! Добре се е нагласил.
Не е зле.
И виж, все още е твърд.
Скъпа,нека да го посмуча още малко.
Не, ти имаш работа за вършене.
Но, ти се занимаваш от часове с него. Погледни си устните.
Хайде, че моторът не се движи.
Хайде, Пакито, отиди да скриеш мотора.
Връщай се бързо. Ще те чакам в стаята ти преди 7.
Разбира се, за мен мръсната работа, а за теб забавлението.
Ще видиш, нещастник такъв!
Не е честно!
Енрике Серано!
Енрике!
Пакито!
Ела,ела, качвай се.
И какво да правя с мотора?
Остави го там и се качвай! Бързо!
Наистина няма нищо по-добро от дрогата
и хормоните
за да се побърка някоя като тебе, педи!
Дай ми ключовете, нали не крадем мотора?
Защо не?
После ще ти обясня. Ще се видим в стола.
Сега отиваме в колежа ли?
Да, повече от сигурно е.
Не виждаш ли, че съм луд по тебе, мила?
Представям си.
Енрике, скъпи. Това съм аз, Игнасио
Колко пъти съм си мечтал за този момент.
Макар че минаха много години, аз не съм те забравил
Трябва пак да се видим, но да не си толкова пиян, разбира се.
Искам да ти разкажа живота си и ти да ми разкажеш твоя
докато ядем сметанови пасти в сладкарница Малиол
както когато излизахме уикендите от колежа
Няма да ти усложнявам живота, Енрике
Знам, че си женен и имаш син
Знам и, че живееш в съседния град,
че нямаш стотинка в джоба и че ще се радвам да ти помогна
точно сега ми попадна една сделка...
добре, ела в сладкарницата и ще ти обясня
ще те чакам между 6 и 7
намери кураж
Обожавам те!
Игнасио
Да?
Липсваш ми!
Отвори ли вече всичките кутии?
Не, остават ми повече от половината.
Искаш ли да ти помогна? Не ме притеснява наистина.
По-добре, недей, Мартин.Благодаря.
Да ти се обадя ли по-късно?
Сега чета...
A, извинявай
Не бъди толкова докачлив, по дяволите!
После да ти се обадя, а?
Обади ми се, дори да е късно
Тук гледахме първите филми на Сара
И " Закуска с диаманти"
И тук си пуснахме ръка за първи път с Енрике
Разтреперват ми се коленете от вълнение, само като си помисля.
Разбрал съм се с Енрике за 6 в сладкарница "Малиол"
Не се надявай,Сахара, понеже е женен, помни.
Ако Отец Маноло не ни беше разделил
Но какво има общо този беден човечец, жено?
Много, всичко.
Има голям дълг към мен и дойде момента да си го плати.
Не ми харесва да те виждам така.
Остана ли ти нещо?
Да.
Какво?
Кокаин.
Ах, мръсница! Извади малко, хайде.
Тук?
Тук, разбира се.
По улиците все още няма никой. Сами сме.
Ах. педи!
Хайде.
Една линийка за моето момиче Пака.
Сложи още една. Ти знаеш, че вярвам в двойките.
Две прахчета, две линии, две приятелки.
"Двете яздят заедно" "Двете по пътя"
Ах, каква си свиня!
Хайде, да вървим към колежа.
Давай!
Ела тук, бързо!
Виж, тук учих аз!
Направо съм скапан. Нищо ли не ти остана.
Млъкни.
Започнало е.
Богът на надеждата, който чрез милостта на Светия дух
ни изпълва с щастие и мир.
Това е отец Маноло.
О, колко е голям!
Ами, да, не е пиленце.
Разбира се.
Сахара, това е голяма глупост.
Искаш да се измъкнеш ли, кучко?
Не, но параклисът е много малък. Няма къде да се скрием.
Ако този човек ни види, че сме тук
Ще ни изгони точно както Исус Христос е изгонил търговците от храма.
Мисля, че ги изгони с камшик. Но несъмнено беше Исус Христос!
Така че този човек, който е толкова несъвършен според теб
Признавам пред Всеогъщия Бог.
и пред вас братя
Че прегреших много в мислите, думите
и делата си.
По моя вина...
По твоя вина...
По моя вина...
По твоя вина...
По много голяма моя вина...
Затова моля Пресветата Дева Мария
ангелите и светиите
и вас, братя,
да се застъпите за мен пред Господ Бог
Всемогъщи боже бъди милостив
Опрости греховете ни и дай ни вечен живот.
Заради Исус Христос, нашия бог.
Да видим...
Бог е с вас.
На мен ще ми дойде добре.
Благословията на всемогъщия бог,
отца, Сина и Светия дух
да се излее върху вас.
Може да си вървите в мир.
Дано.
Върни се в спалнята, Мигел. Така ще си починеш малко.
Благодаря ви, отче.
Ако видиш, чe се бавя, не ме чакай.
Ще се видим в заведението, за да хапнем.
Сладката ми.
Готината ми.
Божествена моя.
Добър ден, отец Маноло.
Какво правите тук? Не можете да влизате тук!
Аз съм сестра на вашия стар ученик Игнасио Родригес.
Все ми е едно! Не можеш да влизаш тук!
Може би не си спомняте за Игнасио?
Оттук са минали много ученици.
Но сигурна съм, че малко такива като Игнасио.
Нося ви важно съобщение от него.
Нека той сам да ми го донесе!
Не може,
загина в катастрофа.
Съжалявам.
А сега моля ви,вървете си!
Вървете си!
Скрий се!
О, ти идваш вече.
Скрий се, че идва!
Игнасио...
Казах ти да си вървиш. Какво правиш тук?
Същото като вас, спомням си за Игнасио.
Върви си.
Трябва да поговорим, отче.
За минутка само, уверявам Ви.
Казвай каквото имаш и си върви! Не искам да те виждат учениците!
Да поговорим ли на тъмно?
Няма значение.
Свикнала съм да работя на тъмно.
Какво искаш?
По-добър живот.
и по-хубаво тяло.
А аз какво общо имам с тези подобрения?
Вие можете да ми помогнете финансово.
Не вярвам, че Игнасио е умрял.
Нито, че ти си му сестра.
Дори не ти вярвам, че си жена!
Заключваш ли ме?
Не искам някой да влезе по погрешка.
Искаш ли да ми кажеш най-после за какво си дошла?
Много добре. Тогава по същество.
Това е разказ на Игнасио.
Да, Игнасио последва съветите ви и продължи да пише.
Имам един прятел, една свиня,
работи в "Диарио 16"
който ще се заинтересува да публикува този разказ.
Преди това искам да ми дадете мнението си.
защото освен, че сте били професора по литература на Игнасио
вие сте един от героите на тази история.
Прочетете тук.
Всеки месец, момчетата, които бяхме на дъската на честта
т.е.,тези които изкарвахме най-добри оценки,
ни награждаваха с цял ден в полето
в тези случаи ни придружаваше нашия учител по литература
отец Маноло
Moon River
няма да те забравя
Аз няма да се оставя да се нося
по водата
по мътната вода
на реката и на луната
която звучи покрай нас
река и луна
кажи ми къде е
боже мой, доброто и лошото
Кажете ми
Аз искам да знам
какво се крие
в тъмното
и ти ще го намериш
Не!
Игнасио!
Игнасио!
тънка струйка кръв разделяше челото ми на две
имах чувството, че с живота ми ще се случи същото
винаги ще е разделен на две и няма да мога да направя нищо, за да го избегна.
Отвори ми, отче, аз съм.
Какво става?
Стана кражба.
Къде?
В параклиса.
Трябва да е станало след литургията.
Открихте ли нещо да ви липсва?
Не.
Потирът,подносът за нафора, каната.
Всичко ще се намери!
Гледайте да не плъзне новината сред децата
Добре, отче, добре.
И никой да не ме притеснява, освен вас.
Това трябва да е отец Хосе, нали?
Игнасио го мразеше.
Още ли бие учениците?
Игнасио и с пръст не го е докоснал.
Не. Това беше привилегия на директора.
Да обобщим, искам един милион в брой.
В противен случай "Диарио 16" ще публикува целия разказ.
Аз нямам един милион песети. Още по-малко в брой.
Но може да ги намерите.
Ако не ви притеснява това - аз вече си тръгвам.
Вече казах това, което исках да ви кажа.
Но продължавайте да четете, защото най-хубавото тепърва предстои.
Ключът!
Чакайте!
чакайте да свърши почивката.
Само минутка.
Щом сте дошли да ме шантажирате,
Кажете на Игнасио, че надценява тези страници.Те са пълен боклук.
Но боклука е горещ, отче!
Ние двамата може да станем много добри търговски партньори.
А това го знае най-добре редакторът на "Диарио 16"
Не си в положение да заплашваш когото и да било.
Каквото и да кажеш, хората ще повярват на мен, а не на теб.
Хората се променят. 1977 година сме.
Това общество оценява повече моята свобода, от вашето лицемерие.
Ако с Игнасио сме се отнасяли толкова лошо, защо се върна следващата година?
Защо не ни издаде или не смени училището?
Върна се, защото беше влюбен.
в един свой ученик.
Енрике Серано.
Помните ли го?
Да.
Имаш ли нещо против да продължа да чета?
В училище се честваха много празници
най-важният беше денят на отец директора
тогава се организираха спортни първенства,
религиозни тържества и менюто беше по-специално
Самуел.
Отец Фидел.
При отец Адолфо.
Елате, при отец Хорхе.
Отец Хоан. Елате.
Гилйе. Елате от тук.
Отец Маурисио с нас.
Придружи ме, Игнасио.
Да вървим, Игнасио!
Не съм свършил с яденето дори.
Така ще пееш по-добре.
Знаеш ли новият текст?
Да, пазя листчето, което ми даде Отец Маноло.
Наричай го отец директора.
от днес е директор на училището.
вече знам.
Не ми отговаряй.
Когато пееш, гледай винаги в него,
като че ли няма никой друг в столовата.
Разбра ли ме?
Да.
Отец Хосе ме постави в центъра на столовата
Чувствах се странно срещу толкова свещеници, които се хранеха и пиеха
и малко се страхувах,
макар че всички ме гледаха, освен отец Маноло
който изглеждаше сякаш щеше се разплаче
И сега,
Отец Хосе Мануел,
като подарък за рожденния ден
Игнасио ще ви изпее
една от любимите ви песни
"Торна а Соренто"
Новият текст "Градинар"
го написа самият Отец Хосе Мануел,
като малко му помагаше един послушник.
Когато пожелате, Игнасио.
Градинарю, градинарю.
Ден и нощ сред тез цветя,
цветовете им разпалваш
с пламъка на любовта.
а във чашките поставяш,
желанието си със усмивка,
и небесните мечти
ти изглеждат все по-близко
А цветята, градинарю,
със запалени венчета
благодарни се събират
и с ухание те даряват.
Продължавай твоя труд
за цветята да се грижиш
че на твоята любов
повери ги Господ Бог.
Мислех, че не ме харесваш
Какво приказваш! Точно обратното!
Защо тогава всеки път като погледнех към теб,извръщаше глава.
Защото ме изнервяше.
А вече не е ли така?
Не.
Влизай, влизай.
С какво мога да ви услужа?
Не ме ли познахте, Майко?
Толкова ли ме е променил светът?
Майко Соледад!
Какво правите тук?
Идвам, за да остана.
Да останете?
Каква красавица е Сара!
В този дом?
Не.
Никога.
Мина много време.
Кой ще си спомни че съм направил нещо, което не е трябвало.
Не е възможно.
Не е Господ този, който ви отхвърля.
Аз съм си аз,
по името на моя ред.
Какво ти става?
Не мога да заспя.
Аз също.
Това, което направихме в киното не беше хубаво.
На мен ми хареса.
И на мен.
Но мисля,че беше грях и Бог ще ни накаже.
Бог?
Аз не вярвам в Бог.
Тогава в какво вярваш.
Аз съм хедонист.
А това пък какво?
Такива,които обичат да си прекарват добре.
Прочетох в енциклопедията.
Какво ти става?
Не чуваш ли нещо?
Това е отец Маноло.
Ще ми отворите ли вратата или да я разбия,
за да може цялото училище да разбере какво правите
Игнасио!
Знам, че сте там.
Видях ви краката.
Чувам ви как дишате.
Игнасио!
Ние не правим нищо!
Върви си!
Сега вече ще се заема с теб!
Не мисля да оставям Игнасио сам с вас!
Но как се осмеляваш!
Излез от там веднага!
Енрике, моля те.
Направи каквото ти казва!
Ела тук!
Какво правите заключени?
Нищо.
Нищо?
Кълна ви се, отче!
Тогава защо сте заключени?
Хайде,
Придружи ме до параклиса!
Камбаната.
За какво мислиш?
Мисля, че току-що си изгубих вярата,
и тъй като нямам вяра вече не вярвам нито в Бог, нито в Ада.
Понеже не вярвам в ада, вече и не се страхувам.
А като не се страхувам съм способен на всичко.
Нека да забравим, Игнасио!
Макар и да искам, не мога да продължа да ти се сърдя.
Обещай ми, че това което се случи снощи няма да се повтори.
А Енрике?
Какво става с Енрике?
Ще бъде ли наказан?
Трябва да го изгоня!
Сигурно той е отговорен за всичко това.
Не, аз бях!
Не плачи, Игнасио!
Енрике ти влияе много зле,
а аз ти желая само доброто!
Ако не го изгоните, ще направя каквото вие кажете.
Тихо, тихо.
Продадох се за първи път в онази ризница
за да избегна изгонването на Енрике.
Но отец Маноло ме измами.
И ми се закле,че някой ден ще си плати дълга.
Горе!
Долу!
Станете!
Ръце зад главата!
И, раз!
Смени, смени!
Смени!
Смени!
Смени!
Смени!
Смени!
Побързай, Енрике! Ще изпуснем автобуса!
Смени!
Смени!
Радвам се, че си дошъл!
Много по-добре изглеждаш без брада.
Благодаря.
Какво правиш?
Чета за втори път разказа ти.
Първия път не ти ли хареса?
Разбира се, че да, човече.
Много! Погледни само.
Не се сдържах да не си водя бележки. Професионално изкривяване.
Няма значение, това копие е твое.
Благодаря ти.
Добре,как да ти го кажа сега.
Мисля, че от тази история ще излезе добър филм.
и ще се радвам да я режисирам аз.
Наистина?
Да не се бъзикаш с мен?
Не, с работата никога не се шегувам.
Преди това искам да знам колко ще ми поискаш за правата.
Какви права, братле?
Разказът е твой!
Прави с него, каквото ти хуя поиска!
значи, е истина, че ти е харесал
Признавам си, че когато ми каза
че си се вдъхновил от нашето детство, почувствах...
известно неспокойство.
Но ме развълнува много.
Как се радвам, братле. Помни, че съм актьор
и отчаяно желая да напусна трупата на Бръмбара.
Да, вече помислих за това.
Виждам те идеално като Енрике Серрано,
гол в леглото,
с писмото на Сахара върху възглавницата.
Енрике Серрано?
Аз по-скоро предпочитам ролята на Сахара.
Ти, Сахара?
Ти си луд!
Защо?
Човече,
ами защото си прекалено силен. Не отговаряш на човека.
Мартин, вече имаме история!
Но мога да сваля малко, мога да вляза в ролята.
Идвам от тетъра. Свикнал съм. Като Робърт де Ниро.
Направи фотокопия на оригинала.
Посещението?
Да.
Двамата с Игнасио ще се заемем със сценария.
Щом ще го режисираш ти, по-добре го напиши ти,
така ще го адаптираш към твоята история.
Много добре, Игнасио.
Анхел. Трябва да започнеш да ми викаш Анхел.
Ако не го направиш, никога няма да свикнеш.
Анхел.
Изчакайте секундичка.
До скоро, братлета.
Можеш ли да караш?
Съвсем нормално.
Странното е, че се държиш на краката си. При всичко, което си взел.
Трябва да го отпразнуваме, нали?
Мислех, че ще говорим за проекта!
Ще говорим.
Имаме време.
Помниш ли?
Какво?
Нищо.
Май си прекалил, а, братле?
Какво трябва да помня?
Нищо, човече.
Завий тук.
Всичко това твое ли е?
Не, човече, не. Току-що го наех.
Не се плаши, вътре е с краката нагоре.
Ще поплуваме ли?
На теб ще ти се отрази добре.
Как е водата?
Очаква те.
Ще ми дадеш ли цигара?
Когато намекна да играеш Сахара не го казваше сериозно, нали?
Напълно.
И аз не се шегувам за работа.
Тогава да не говорим за работа.
Какво правиш?
Ще останеш ли да спиш или се връщаш в Мадрид?
Ако искаш, ще остана.
А като говорим за тела,
ако ти се струва прекалено, мога да посваля.
Много съм гъвкав мога да направя каквото си поискаш.
Разконцентрираш ме, Анхел.
Това вече си ми го казвал.
Ти също си ми казвал, че можеш да посвалиш.
Вместо да се повтаряме защо не говорим ясно?
По-ясно не мога да ти го кажа.
Аз съм актьор, три шибани години
се правех на идиот с трупата на смотания Бръмбар.
Това е първата ми възможност да направя страхотна роля
и смятам да не я изпускам
Сахара не ти отива.
Не, на пръв поглед не. Но дай ми време.
Ти си добър режисьор,
а аз съм готов на всичко.
Единственото, което трябва да направиш е да имаш доверие на двамата.
Опитвал съм,
но не мога да ти се доверя
Защо?
Колкото и да те гледам, не намирам в теб Игнасио, който познавах в училище
Този, който обожаваше "Куоре Матто" и толкова други неща...
Вкусовете ми се промениха.
Това ли те притеснява?
Не.
Хората с времето се променят.
Ти не.
Просто ти не си Игнасио.
А ти за кой по дяволите се мислиш да решаваш кой съм и кой не съм?
Но как си позволяваш!
Защо не съм Игнасио?
Защото не помня някаква песен, която не съм чувал от хиляда години?
Остави това...
Защото не ти лапам хуя?
Ако беше останал същото дете, което познавах, досега щеше да си мъртъв.
Ами аз и без това съм,
умирам от умора.
Ще си лягам.
Ти какво ще правиш?
Не знам,
ти ми кажи.
Какво да ти кажа?
Дали ще изиграя ролята на Сахара или не?
От това ли зависи дали ще останеш?
Не!
Но ако не изиграя ролята на Сахара няма да има филм.
Тогава не знам какво правиш тук, мамка му.
Разкарай се!
В лош момент уцелих да те потърся,нещастен педал.
"Една жена се хвърля в басейн пълен с гладни крокодили,
в зоопарка когато е препълнено с хора.
Когато я нападнал първият крокодил, го прегърнала
казват присъстващите.
Крокодилите погълнали за няколко минути
тялото на жената,
която никога не се била оплаквала."
Каква ужасна смърт!
Е, вече виждаш
тя дори не е издала гък.
За какво мислиш?
За гладните крокодили.
Аз съм на базара на голям моделиер
известен в Париж,
манекенката,която идва в Испания,
красива страна,
с моята елегантност да рекламирам
новините от базара
А аз отивам да флиртувам с мадридчаните.
Манекен.
Манекен.
повърхностна,кокетка, инфантилна.
Манекен.
Манекен.
Студена съм, много студена, от тук.
Здравей.
Здравей, влизай.
Боже, журналиста.
За какво си дошъл?
За интервю?
Не, всъщност да.
Какво се разбрахме, миличък?
Въпросът е в това, че не съм журналист, артист съм.
И ще се радвам да ми помогнеш да подготвя един герой.
И какъв герой?
Травестит, който имитира Сара Монтиел, сред други.
Това съм аз, а защо не ми дават ролята на мен?
Защото не си актьор, а просто си един педал.
Това, на което трябва да се научиш са добри обноски,
защото това не е начина да се отнасяш с едно момиче.
Добре, извинявай.
Е, какво реши? Ще ми покажеш ли?
И с какво ще ми платиш, съкровище?
Това е нещото, което трябва да науча.
Две минути, кралице!
После ще говорим.
Сега трябва да излизам.
Добре, всичко, което правиш е добро за мен.
Радвам се.
Добре, до скоро.
Чао.
шест километра до Ортигейра.
Здравей.
Здравей.
Какво искаш за пиене?
Една бира.
Извинявай за любопитството. Как е попаднала тази запалка в теб?
Защото не си от тук.
Откраднах я от един приятел.
Семейството му живее в това градче.
Не знам дали го познаваш. Казва се Анхел Андраде.
Да.
Това е артистичното му име.
Разбира се, че го познавам.
А, така ли?
Да, много добре.
Колко хубаво.
Кой сте вие?
Енрике, съученик съм на Игнасио.
Вървете си или ще се обадя на полицията.
Чуйте.
Вие ли сте Енрике Годед?
Да.
Аз съм майката на Игнасио.
Приятно ми е да се запознаем, госпожо.
Хайде, влизайте.
Благодаря.
Простете на моята доведена сестра
аз съм зле със сърцето, но тя е тази, която се страхува.
Няма значение.
Игнасио ми е говорил много за теб.
Бяхме много добри приятели.
Знам.
Последният път като дойде да ме види ти написа едно писмо.
Писмо?
Не съм получавал нищо.
Става дума за преди повече от три години.
Не знаеше адреса ти и я изпрати в Министерството на Културата.
В такъв случай не е странно.
Когато ни я върнаха той вече беше умрял.
Но да отидем в трапезарията.
Това е синът ми Хуан,
малкият.
Прави театър.
Сменил си е името.
Казва, че "хуановци" вече има много.
Иска дори и аз да му викам Анхел.
Бих желал да видя стаята на Игнасио.
Ами истината е, че няма стая.
Когато си идваше, обичаше да спи на дивана.
Искате ли да погледнем?
Да се качим горе!
Хуан изгори всичко.
Тетрадките, дрехите...
Само тези списания остави.
А не остана ли нещо от това, което е писал Игнасио?
Не.
Колко жалко!
Ти да не си също от някое издателство?
Не, от кое издателство?
Малко преди да умре Игнасио,
дойде един човек, който публикуваше
млади момчета в едно издателство. Е, или поне така казваше той.
Искаше на всяка цена разказите на Игнасио,
някой му ги беше препоръчал.
А не помните ли името му или името на издателството му?
Не. Беше много настоятелен.
Аз трябваше да му кажа истината, че Хуан е изгорил всичко.
И тогава ми поиска дори адреса на Хуан.
Аз му дадох фалшив, разбира се.
Мисля, че този човек беше малко луд
Това е писмото на Игнасио.
Не беше изгорено,
защото никога не казах на Хуан, че са ни го върнали.
Много благодаря, госпожо.
Не съдете зле за моя Хуан.
Добър син е,
но много го разстрои смъртта на брат му.
Самият той го намери.
Скъпи Енрике.
Накрая знам нещо за теб!
Разбрах от пресата.
Режисирал си първия си филм, братле
макар и да е ъндърграунд.
Кой би си помислил, при положение, че аз бях киноманът
Предполагам ще се радваш да узнаеш, че продължавам да пиша.
Изпращам ти един разказ, който ще остане вечен в киното.
Вдъхнови ме отец Маноло.
Няма да повярваш. Срещнах го онзи ден на улицата във Валенсия.
Сега съм при майка ми на гости, но живея във Валенсия.
Поразпитах и вече не е свещеник,
назовава се с презимето си, т.е., г-н Беренгер
Работи в едно издателство, женен е и има едно дете.
Помислих си:Този човек направо моли за изнудване.
Така че написах "Посещението", разказът, който ти изпратих.
Прочети го, моля те.
В този момент от живота ми, ще ти обясня, имам нужда от много пари
и мисля да ги изкарам от този нещастник.
Има голям дълг към мен
и е дошъл моментът да си го плати.
Пиши ми и ще ти разкажа останалото.
Не те моля за нищо, Енрике, само да знам за теб.
Тази история само мога да я споделя с теб
Обичам те.
Твой Игнасио.
Аз вече ще тръгвам.
Какво правиш тук?
Дошъл съм да ти се извиня.
Трябва да ти дам късите гащи. Беше ги забравил.
А, благодаря.
Съжалявам много за това, което ти казах, Енрике.
Връщам си думите назад.
Ако все още те интересува "Посещението" историята е твоя.
Направи я с който искаш и както искаш.
Отслабнал си, нали?
Да. Наистина работя по въпроса.
Но искам да сваля още повече. Също така давам уроци.
Уроци по какво?
Как да станеш гей.
Работя с най-добрата имитаторка на Сара Монтиел.
Играеше в "Бамбола", гей-клуб.
Също така работя там като келнер,
така мога да науча повече за гейовете.
По това, което разбирам, все още мислиш за Сахара.
Да.
Енрике, моля те само за един опит.
Благодаря.
Имаше го.
А. да, забрави си и това.
Игнасио, бих искал да поговорим...
Докато не започнеш да ме наричаш Анхел
няма да повярвам, че ме взимаш насериозно като актьор.
Анхел, не се съмнявам, че си добър актьор,
а сега по-малко от всякога.
Тогава, ще ми направиш ли едно прослушване?
Прослушването продължи няколко месеца,
достатъчно, за да се хвърля в снимането на "Посещението",
като жената, която се хвърли при крокодилите,
и ги прегръщаше, докато я изяждат.
Променил си края,нали?
Да.
"Посещението" не може да има щастлив край като твоя разказ.
Защо?
Не вярвам, че Сахара ще излезе от училището просто така.
Прекалено е опасна за свещениците
и вече знаем на какво са способни.
Но този край е много heavy, братле.
За тебе като актьор е много по-интересно от другият.
Мислиш ли?
Разбира се.
Заснех "Посещението" в почит на Игнасио.
В писмото си ми казваше, че ще се радва да я види на кино.
И да разкрие загадката на Хуан.
Хуан ми позволяваше да прониквам в него често,
но само физически.
Бяхме на косъм да завършим филма
а неговата загадка оставаше недокосната.
Но последния ден
се появи един посетител
Тишина.
Камера...
Записваме...
Посещението. 91, 1, първи дубъл.
Сахара, съкровище!
Действие!
Момчетата са в клас и на мен ми писна да споря.
Пуснете ме да изляза.
Какво става! Искате да ме отвлечете ли?
Отваряй веднага!
Трябва да пикая, да си купя цигари, да се дрогирам!
Дори да намеря парите,
как да съм сигурен, че няма отново да ме изнудваш?
Никога няма да съм сигурен
В това се състои отмъщението ми.
Отвори или започвам да викам!
Аз обичах Игнасио.
Не обичаш дете на десет години, измъчваш го, малтретираш го.
Обичах го.
Отвори ми, моля те.
Заключена съм!
Заплашва, че ще ни издаде.
Иска един милион песети в замяна на нейното мълчание.
Ако и дадеш и една песета, никога няма да спреш да плащаш.
Знаех си, че ще се видим пак, боклук.
Познаваш ли я?
Вие я познавате много по-добре от мен.
Това е Игнасио Родригес.
Игнасио!
Не може да бъде!
Трябва да привършим с него!
Опасност е за цялото Братство!
Иска да ни каже нещо.
Да, да го пуснем.
Ако ще ме убивате,
бих искал преди това да се изповядам.
Да се изповядаш за какво.
Заради теб се намираме в задънена улица.
Запазете спокойствие.
Аз ще се погрижа да скрия тялото.
Как?
По-добре вие да не знаете нищо.
Това е за ваша собствена безопасност, отче.
Щеше да направи невъзможен живота ни.
Да,
предполагам, че е така.
Освен това, нямаме свидетели.
Бог.
Да,
но той е на наша страна.
Режи!
Отрязали сме, момчета.
Това е добре. Какво друго ти е поискал?
Дайте ми и първата.
Много добре, момчета.
Не,не тази не е много добра.
Става ли ти нещо, Анхел?
Не.
Ще се видим после.
Остави това! Кой сте вие?
Аз съм лошият в твоя филм
Отец Маноло.
Г-н Беренгер
Вече не съм отец дори на собствения и син.
Разкарайте се!
Разбрах от едно списание, че сте тук.
Отидете да изпиете чаша топло мляко с мед
и един аспирин и ме оставете на мира.
Имам много работа, не мога да си изгубя времето с вас.
Дори ако разберете как е умрял Игнасио.
или кой го е убил
и дали съвпада с твоя филм?
Казвайте каквото имате и си вървете.
Аз живеех във Валенсия
Работех в едно издателство което публикуваше млади автори.
Преди повече от три години до мен стигна един разказ, който се казваше "Посещението"
Беше подписан от Игнасио Родригес.
Търси ви Игнасио Родригес.За Антологията на авторите новатори.
Не ви ли е казал, че разказът му не е бил избран?
Да, но настоява да говори с вас при всички положения.
На линията е.
Г-н Хосе Мануел Беренгер?
Да.
Отец Маноло ми харесва повече.
Моля?
Вие ли сте автора на"Посещението"?
Да.
Нашият комитет реши да не я включва в изданието "Разкази на 80-те"
Съжалявам.
Ние трябва да поговорим.
Не мисля. Нямам какво повече да ви кажа.
Но аз да.
Учех в Колежа Сан Хуан,
Вие бяхте моя учител по литература
и бях лудо влюбен в себе си
Спомням си как ме прегръщаше през раменете,
докато ми се обясняваше в любов.
Не мога да повярвам, че го е забравил.
Помня всяко едно от копчетата на неговото расо
които се забиваха в гръбначния стълб.
Наистина ли сте забравили?
Ще ви чакам вкъщи в 7.
Адресът ми е на гърба на плика, Отец Маноло
Бутнете вратата.
Просто се е запречила.
Това не беше онзи Игнасио, който аз и ти обичахме.
Здравейте, г-н Беренгер.
Аз съм Игнасио.
Влезте, моля.
Да, аз съм наркоман,
но искам да спра.Мислех си, че вие бихте могли да ми помогнете.
Ами, знам за една клиника.
Аз също,но искам да направя някои малки поправки.
Вече знам, че имам божествени цици, но останалото...
Както и да е, не искам да се замесвам.
Да изглеждаш готино струва адски много пари, отец Маноло,
аз мисля,че един милион ще ми стигне.
Един милион?
Да, един милион в брой, и няма да си отворя устата,гроб ще съм.
Не знаеш какво говориш!
На сексуалния тормоз се гледа много лошо, отец Маноло.
Не знам какво ще си помисля жена ви или шефа ви...
Не си в състояние да шантажираш никого.
Мога да уредя да бъдеш задържан от полицията още тази вечер.
Много добре. Вие извикайте полицията
А аз ще се обадя на жена ви и на медиите.
За да изнудваш не може човек да е толкова беззащитен като теб.
И те уверявам, че знам за какво ти говоря.
Хуан, връщай се в стаята.
Искам да гледам телевизия.
После ще гледаш телевизия, говорим за сделки.
Нямам нищо против да остане.
Мога да си представя.
Той е мой брат, тук е за да се грижи за мен.
Поне това е идеята на майка ми.
Аз съм г-н Беренгер.
Един милион и да не говорим повече.
Предпочиташ да ти викам Хуан
или Анхел?
От този момент изнудването се превръща в инвестиция.
Четири.
Не, не ме убивайте.
Шест.
Пет втори път.
посещавах често братята за да мога да виждам Хуан.
Носи ми късмет червеното. Да видим...
Едно, две, три, четири, пет...
Помните ли Дон Нарсисо, нацистът?
Харесваха му моите илюстрации. Погледнете тази.
Има една друга. Тази абстрактната е ценна.
А тази...
"Синове на Испания"
Донесох ви това.
Забавлявах Игнасио с малко пари
и му давах много.
Желаех Хуан
всеки ден все по-силно.
Здравей.
Здравей.
Донесохте ли парите?
Мога да ти дам само 50 хиляди.
Но нали ми казахте, че ще ми донесете милион.
Не, казах ти, че днес ще ми се обадят ако ми отпуснат кредита.
Отговорът е да,
но трябва да проверят гарантите, които представям.
Трябва да ми дадеш три седмици още за парите.
Но как ще ви дам три седмици.
Аз съм наркоманка, не сте ли се замисляли.
След три седмици може да съм мъртва.
Ще заминеш ли нанякъде?
Много ясно!
Искам преди това обаче да видя майка ми.
Писна ми да ме вижда с тези зъби и това лице и вие сте виновен.
Не бъди несправедлив, Игнасио, аз правя каквото мога.
Ами направете повече.
Ще замина за седмица
Когато се върна искам да видя този милион тук.
А ако не стане така, носете си последствията. Писна ми да ме разигравате.
Ще побързам, но...
Отче.
Хайде.
Да ти помогна ли?
Да, вземи Оливети-то, че е по-тежко.
Ще вземеш ли и това, а?
Спри това такси.
Такси.
До скоро, отче.
До скоро. Отворете ми, ако обичате.
Шалчето!
О, извинявайте.
Дойдох за шалчето, трябва да съм го оставил някъде тук.
По дяволите, колко меко!
Коприна.
Твой е.
Всъщност го оставих тук,заради теб.
Зарежи това, братле, не съм ти Игнасио.
За щастие...
Колко е часът?
Дванайсет и половина.
Не остави ли нищо за мен?
Игнасио?Не.
Ебати!
Днес е последният ден за плащане в моята академия.
Учиш ли?
Да, драматично изкуство.
Аз съм актьор.
Егоистично копеле!
Знае, че днес трябва да плащам и не ми дава нищо.
Естествено платих му Академията,
макар да не съм го казвал на Игнасио.
Банката вече ми беше отпуснала кредит от 2 милиона.
Изтеглих първият милион от кредита,
Казах на жена ми, че отивам на конгрес в чужбина.
Повярва.
Струва ми се, че това не те интересува.
Не, изобщо.
Как умря Игнасио?
Седмицата, която прекарахме сами двамата с Хуан
Беше най-щастливата в живота ми.
Всеки ден му купувах нещо:
дрехи, уокмен, една камера Супер-8.
Аз се наслаждавах на подаръците повече от него.
Свали си ризата!
Свали си ризата, хайде!
Сега е мой ред!
Сега си махни тениската
и ми покажи хуя си.
Ако ще ми снимаш оная работа,
не ми показвай лицето.
Прекалено късно, братле.
Не мога!
Ти, дай ми пари!
Май се уплаши, а?
Как е мама?
Ами, получи нов инфаркт.
Но вече е добре. Тази, която е зле съм аз.
Парите!
Още!
Нямам повече.
Искам да видя този милион тук, колкото се може по-скоро. И да не си ми дошъл без парите.
Свърши се със сроковете и подаръците.
Мамо!
Как си,Хуан? Игнасио дойде ли си?
Да, да!
Какво стана този път?
Това, което става винаги, сине, но...
Открадна пенсията ми, а тъкмо я бях взела.
Истина ли е това?
Да, мамо, да.
Кажи и на старата, че ще и изпратя аз парите.
Хуан ми обеща, че ще влезе в клиника.
И повярва ли му?
Да. Този път казваше истината. Ще се опита.
И ти трябва да му помогнеш.
Да му помогна, как?
Ами, като си близо до него. Не го оставяй, Хуан.
Обещай ми.
Обещавам ти.
Слушай, той даде ли ти
сиренето и наденицата?
Много вкусни!
Мамо, защо си се притеснила?
Във Валенсия има храна и не искам да харчиш.
Това ти е любимото, бях ти го запазила.
От това не можеш да намериш във Валенсия.
Добре, благодаря.
Добре, целувам те, сине.
Целувам те. Обади ми се, ако стане нещо.
Да, не се притеснявай. Ще ти се обадя.
До скоро!
Къде е Игнасио?
Ще го убия!
Беше идея на Хуан,
или моя, не знам...
Единственото решение беше да се отървем от него.
Горе-долу това, което ти току-що засне
но не толкова грубо.
Как ти хрумна?
Разказът на Игнасио не свършва така.
Докато го адаптирах, разбрах, че Игнасио е умрял.
Хуан ли ти разказа?
Не.
Аз самият разбрах,
но ще ми кажете ли как стана?
Бях се разбрал да се видим с Хуан в музея на Гигантските фигури.
Той беше планирал всичко,
много по-подробно, от това, което изглеждаше на пръв поглед.
Аз ще се заема да купя дрогата, а ти ще му ги дадеш.
Защо аз?
Защото ми е брат, ебати!
Не съм чудовище.
Или мислиш, че мен от това не ме боли?
Но вече няма как да живеем заради него.
Какво ще направим после?
Ще спрем да се виждаме известно време.
Защо?
Според теб, няма да има разследване.
Просто за всеки случай.
По-добре е да не будим подозрения.
Ще се погрижа за майка ми, колко ще ми липсва бедната.
Когато нещата се успокоят ще ти се обадя и ще отидем някъде.
Донесе ли парите?
Да.
Не.
И какво да правя, докато чакам?
Работи, спечели пари. Ще имаме нужда от тях...
А вкъщи? Положението е ужасно.
Извини се на жена ти и се радвай на сина си.
Кажи му истината.
Как?
Да, че си бил с друг човек...
С друга жена.
Дай ми поне адреса адреса на майка ти.
Не, по-добре недей, Мануел.
Така няма да можеш да се изкушиш да дойдеш да ме видиш.
На какво се смеят тези тъпанари?
На нас се смеят.
На мен най-малкото.
Хуан купи хероин убийствено чист,
даде ми го на мен
а аз отидох в къщата на Игнасио,
сам.
Това е за последно.
Какво искаш да кажеш?
Че ще спра.
Този път наистина.
Преди да си оправя лицето и всичко останало,
ще постъпя в клиника за наркомани.
Вече съм подал молба.
Радвам се.
Утре ще имаш парите.
Това чакам.
Преди обяд, нали?
За всеки случай съм написал съм написал две писма
едно за издателството и друго за жена ти,
като разкривам всичко, което си криел
в миналото и в настоящето.
Няма нужда от тези писма. Дай ми ги.
Когато ми дадеш парите. Преди 12.
Хубави са, нали?
Кое?
Циците...
Да,да. Страхотни са.
Благодаря.
Да ти помогна ли?
Не, не.
Вървете си.
Не ми е приятно да го правя пред вас
Готово...
Спри тук.
Да отидем на кино да убием времето.
Като че ли всички филми говорят за нас.
Какво правиш?
Отивам си вкъщи.
Не искаш ли да те придружа?
Не, по-добре недей.
Не забравяй да вземеш писмото от жена ми и от издателството.
Да.
Ако ги забравиш, ще си имаме проблеми.
Ще се оправя с всичко, не се притеснявай.
Тъй като няма да се виждаме известно време,
дай ми за малко супер-8.
Ще ме утешава да гледам как се чукаме.
Ти си луд.
А ако жена ти го намери?
Трябва да се изгорят. Аз ще се заема с това.
Хайде.
Влез в колата за малко.
Не, ще взема такси.
Тогава,
няма да се видим скоро.
Ще бъдат само няколко дни, Мануел.
Такси.
Обади ми се, колкото можеш по-рано.
Да.
Игнасио.
Енрике.
Какво става?
Ти?
Най-накрая.
Прочетох в едно списание, че сте тук.
Какво му каза?
Всичко.
Вече съм само твой, съкровище.
Ти си луд.
Напомням ти, че пазя две писма написани от брат ми,
които те обвиняват за неговата смърт.
Двамата го направихме, любов моя.
В писмата се споменава само твоето име.
Енрике, почакай ме!
Енрике.
Добре ли си?
Остави ме на мира!
Ако пак се намесиш в живота ми, заклевам се ще те убия.
Сега, след като те открих няма да те оставя току така.
Свикни с това.
Моника.
Ще ми помогнеш ли?
Разбира се.
Така ли?
Да. Но върви напред.
Благодаря. Здравей.
Кой е този пич?
Не знам, търсеше Енрике.
Кой сте вие?
Това сте вие.
Върни ми ключовете.
Вземи си ги.
Таксито си е заминало.
Трябва да ми оставиш колата или да ме закараш ти в Мадрид.
Добър вечер.Едно такси, ако обичате,
за бул."Дел Агуа" 11.
Енрике Годед, да.
Много ви благодаря.
Мислех да ти разкажа всичко след снимките.
Какво да ми разкажеш?
Че се казвам Хуан
и че съм брат на Игнасио и че Игнасио умря преди 4 години.
Това вече го знаех.
Да, вече знам, че си го знаел.
Откъде знаеш?
Да, майка ми ми се обади да ми каже че идвал в нас.
Предположих, че тогава си разбрал всичко.
КОгато дойде да ме помолиш за прослушване, вече знаеше ли, че аз знам?
Да.
И дори и тогава продължи да се преструваш?
Какво можех да направя?
Аз не те излъгах, Енрике. Ти знаеше всичко.
Аз не знаех всичко, далече бях от истината.
Знаех, че си заел мястото на брат ти и че той е мъртъв.
Но бях далече от мисълта, че си го убил ти.
Таксито.
Не го убих аз. Уби го Беренгер, защото Игнасио го изнудваше.
А ти си го принуждавал.
Таксито те чака.
Ти не знаеш какво е да имаш брат като Игнасио,
и да живееш на село. Не можеш дори да си представиш.
Хуан,
таксито те чака.
Защо ме избра, Енрике?
Ти все още не ме виждаш като Сахара.
Избра ме само заради чукането ли?
Не, избрах те от любопитство.
Исках да видя докъде си способен да стигнеш ти
и докъде мога да издържа аз.
Аз съм способен на много повече.
Сигурно.
Няма да нужда да ми даваш други обяснения.
Не е мое. На Игнасио е.
Скъпи Енрике: Мисля, че успях...
"След излизането на "Посещението"
Анхел Андраде се превърна в най-върховно вълнение за сърцата
царството му продължи десет години.
През 90-те, кариерата му претърпя възходи и спадове.
Ожени се за Моника, момичето от гардероба.
В момента работи единствено върхи ТВ сериали."
"Г-н Беренгер (бившият Отец Маноло)
не изчезна от живота на Анхел Андраде (бившият Хуан).
Той започна да му иска пари и да го изнудва.
една вечер притичал през улицата и бил убит от кола, която не спряла.
Колата била управлявана от Анхел АНдраде."
"Енрике Годед продължава да прави филми със същата страст."
Превод и субтитри: nature