Human Stain (2003) Свали субтитрите
АНТЪНИ ХОПКИНС
НИКОЛ КИДМАН
във филма СКРИТИ БЕЛЕЗИ
Участват още: ЕД ХАРИС
ГАРИ СИНИЙЗ и др.
Музика: РЕИЧЪЛ ПОРТМАН
Оператор: ЖАН ИВ ЕСКОФИЕ
по романа на ФИЛИП РОТ
Сценарий: НИКЪЛЪС МАИЕР
Режисьор: РОБЪРТ БЕНТЪН
КОЛЕЖЪТ АТИНА МАСАЧУЗЕТС, 1998 година
Да си президент на Щатите, да чукаш стажантка,
да й кажеш да си затваря устата и да вярваш, че ще го направи!
Клинтън трябва да се радва, че не са го снимали с камера.
Стига, де! Хората на Стар я притиснаха в онзи хотел.
Притисната от 1 1 души! Това си е групово изнасилване.
Затова е разказала на Линда Трип.
Тяхното поколение не млъква.
Щом не е разбрал каква е Люински, Клинтън не става за президент.
Това си е мотив за импийчмънт.
Трябвало е да я чука. Така се изгражда лоялност.
Знаете ли какво би направил Кенеди?
Щеше да й каже: ''Не само ще останеш без работа,
но няма да работиш никога вече. Баща ти - също.
И - майка ти, и - брат ти.
Ако не си затваряш устата, всички ще останете без работа''.
Клинтън го прави като адвокат. Затова и не е свършил.
Свърши ли - свършен е. Това си е течно доказателство.
1998-ма беше годината на лицемерието.
След падането на комунизма и преди ужаса на тероризма...
...съзнанието на нацията беше заето с оралната любов.
Това е Колман Силк - декан и професор по класическа литература...
...на колежа в Атина, Масачузетс.
Завършил в Ню Йорк и Оксфорд,
Колман преподава в Англия, преди да се върне в САЩ,
за да стане един от първите евреи,
преподаващи класическа литература на територията на САЩ.
Когато става декан в Атина, Колман наследява посредствен колеж...
...и насила го принуждава да влезе в списъка на отличните.
Естествено, той успява да си създаде и много врагове.
''О, музо! Възпей оня гибелен гняв на Ахила...''
Накрая "прокурорската вълна" успя да повлече и Колман.
Цялата европейска литература се ражда от една битка...
От една кръчмарска свада.
Но защо е толкова гневен Ахил?
Двамата с цар Агамемнон се карат заради жена.
За тялото на едно младо момиче.
Кой да задоволи сексуалната си алчност.
Ахил е най-чувствителната бойна машина...
...в историята на военното дело.
Ахил, който поради гнева си, породен от загубената жена,
решава да се изолира извън обществото,
чийто защитник се явява.
Ахил...
Той трябва да се откаже от момичето и да го върне.
От този казус се ражда европейската литература.
Затова и 3000 години по-късно...
...ние ще започнем оттам.
Госпожице Трейси Къмингс, ще ми кажете ли...
Тя пак не е тук.
Господин Уилям Томас?
Той тук ли е?
Учим вече пета седмица, а аз още не съм ги виждал.
Ще ми каже ли някой дали тези двамата съществуват?
Или са духове?
Знаехте ли, че Трейси Къмингс и Уилям Томас са афроамериканци?
Как бих могъл? Не съм ги виждал.
Но знаете какъв смисъл се влага в думата ''дух''?
Призрак, професор Ру.
Същество с ектоплазмен характер.
Ето го и първото значение на думата.
Цитирам:
''Дух - (неформално) призрак,
видение''.
Нека припомня и второто значение:
''Дух - (оскърбително) негър''.
Изобщо не съм ги виждал. Как да знам, че са черни?
За мен бяха просто невидими.
- Но те са подали оплакване.
Госпожица Къмингс е потресена...
Студентите не се появяваха в час. Дали съществуват...
...или - са духове?
Но, декан Силк...
- Не съм свършил!
Единственият проблем тук е отсъствието на студентите,
тяхното нежелание за работа и тяхната върховна наглост!
Госпожица Къмингс била потресена. Я, стига!
Да бъда обвинен в расизъм не е грешно, а - свръхгрешно!
И Вие го знаете!
Много ти благодаря, Хърб!
Напуснах.
- Какво?
Напуснах този скапан колеж. Къде е указателят?
Какво стана, Колман?
Бях обвинен в расизъм.
- Защо?
Използвах думата ''дух'', която някога е била жаргон за...
Знам за какво.
- Къде е указателят? Ще ги съдя.
Напомни ли им, че точно ти...
...назначи Хърб Кибъл - първият чернокож...
Афроамериканец.
- ...афроамериканец във факултета.
Хърб не беше ли в комисията?
- Къде криеш всичко?
Да, беше.
- Той не каза ли нещо?!
Каза: ''Съжалявам, Колман, но тук не мога да те подкрепя''.
Ще им спретна такова дело, каквото не са виждали!
Посвети им 35 години...
Ще се организираме! Всички ще подпишат петиция.
Ще ги атакуваме от две страни.
Ще намерим и адвокати...
- Онзи ден беше тук.
Коли?
- Какво?
Нещо не е наред...
- Знам!
Какво имаш предвид? Какво става?
Седни... Какво има? Какво ти е?
Хайде...
Съжалявам.
- Всичко е наред.
Съжалявам...
Няколко часа по-късно Айрис Силк почина в ръцете на съпруга си.
Шест месеца след това Колман се появи в живота ми.
Живеех сам в малка вила, недалече от Атина.
Включително - и лични въпроси.
Въпроси, на които не би отговорил нито един гражданин на САЩ.
Но аз трябва да поема пълната отговорност за делата си...
...в политически и личен план. Затова сега съм пред Вас.
Както знаете, през януари...
...бях запитан за връзката си...
Вие ли сте господин Зъкърман?
Вие ли сте Нейтън Зъкърман?
Вие сте писателят Зъкърман, нали?
Да, но...
- Може ли да вляза?
Благодаря... Последната Ви книга спечели някаква награда, нали?
Беше номинирана...
- Преди 5 години. Какво стана?
Блокирал сте, нали? Нямате тема за писане.
Аз съм Вашето спасение.
Знаете ли кой съм?
- Декан Силк. - Точно така.
Декан Силк, който напусна - подаде си оставката...
...малко преди убийството...
Да! - ...убийството на жена ми.
Какво става, Зъкърман? Идва ли вдъхновението?
Не съм сигурен, че разбирам.
- Копелетата убиха жена ми.
Все едно взеха пистолет и стреляха в сърцето й.
Кой би помислил, че Айрис...
...няма да го понесе. Тя беше силна и смела.
Но идиотията беше прекалено голяма, дори за жена като моята Айрис.
Масивен емболизъм и... бум!
Заведох я в болница, но беше късно.
Искаха да убият мен, но вместо това убиха нея.
В името на ''политическата коректност''.
Това си е чист оксиморон!
Ето ти тема за книга, Нейтън. Нали може да ти викам Нейтън?
Вижте, декан...
- Колман! Вече нямам други титли.
Съжалявам, Колман, но...
...аз пиша художествена литература...
- Книгата ще стане бестселър.
Убиха невинен човек и то - заради една дума!
Духове.
Духове!
Невероятно!
Ще ти кажа нещо, Нейтън.
Баща ми имаше бар в Ню Джърси.
Беше единственият евреин с бар в Ийст Ориндж.
Беше завършил 7-ми клас, но държеше на думите.
А аз следвам неговия завет.
Може ли да предложа нещо - защо не напишеш книгата сам?
Може би - трябва.
Е, аз ще тръгвам... Нека те попитам нещо -
защо се криеш в гората?
Крия се?
- Не се ли криеш?
Как се казваше онзи момент в древногръцката трагедия,
в който героят разбира, че всичко, което знае, е лъжа?
''Перпетейо'' или ''перепетея''. Както предпочиташ.
Аз минах през този момент.
Играеш ли джин-руми?
Така започна моето приятелство с Колман Силк.
Така приключих със самотата...
...и самотната вила в гората.
Разведен си, нали?
Личи ли?
- Изглеждаш неорганизиран.
Познавам, защото и аз съм такъв.
Защо те заряза жена ти?
- Първата или втората?
Преди няколко години ми откриха рак на простатата.
Лечението беше успешно,
но, въпреки това, аз се оттеглих в гората -
далече от изискванията и ангажиментите на живота.
В годината, след като се запознахме,
Колман написа книгата си.
Вечеряхме заедно по няколко пъти седмично.
Понякога играехме джин-руми, понякога слушахме музика.
Слушахме една малка радиостанция от Спрингфилд,
по която пускаха хитове от 40-те и 50-те.
Тогава Колман успя да ме съживи отново,
както бе съживил колежа си.
Какво стана с книгата?
- Книгата е в миналото.
Няма никакъв смисъл.
Не можеш да направиш колеж, без да ядосаш тъпаците,
и не можеш да напишеш книга, която се казва ''Духове'',
без да изглеждаш вманиачен.
Така че... книгата е безсмислена.
Освен ако някой не обича да чете стари любовни писма.
Кое е момичето?
Стина Полсън.
- Хубава е.
Това ти ли си?
- Аз съм.
Срещнах я в Ню Йорк.
Беше 1948-ма година и аз учех там със стипендията от Флота.
Живеех в Гринич Вилидж...
...и ходех често в библиотеката.
Ходех като на риболов. Винаги излизах с момиче.
Стина Полсън... Почти се ожених за нея.
Тази книга ще промени живота Ви.
Не мога да остана дълго.
Ще я намеря за секунда.
- Тук е прекрасно!
Аз живея с още две момичета...
...в една тъмнична килия на Западна 26-та Улица.
Искаш ли кафе?
- Не, трябва да тръгвам.
Само една чаша.
Библиотеката работи до 22:00.
Защо пък не?
- Как си пиеш кафето?
Без захар.
Стина Полсън...
Това шведско име ли е?
- Близо си.
Датско и исландско.
И - не си от Ню Йорк?
- Как позна?
От Фъргъс Фолс, Минесота съм.
Е, госпожице Стина Полсън от Фъргъс Фолс, Минесота...
Това е моят подарък за теб.
''Нежна е нощта'' на Фицджералд. Той също е от Средния Запад.
Благодаря ти.
- За нищо.
Кафето?
Кафето!
Какво ти се е случило? Белегът над окото ти?
Боксът ми е хоби.
И - ти харесва?
- Да.
Боксът не е въпрос на сила. Важно е колко си умен.
Ти умна ли си, госпожице Полсън?
Ти как мислиш, господин Силк?
От теб ще излезе отличен боксьор.
Добър отговор.
Хайде, да те видим!
Какво да видим?
- Покажи ми.
Какво?
- Покажи ми колко си добра.
Дясната ти ръка ли е силната? Изнеси левия си крак напред.
Свий коленете.
Ръцете - в юмруци. Дясната - близо до брадичката.
Лявата изтегляш напред.
Палците са отвън.
У дря се така - прав, прав...
Прав... Опитай.
Прав, прав...
- Много добре - за начинаещ.
От време на време пускай и дясната, за да объркаш противника.
Дясно кроше... Прав, прав, десен.
Прав, прав, десен...
Много добре! Цели ръцете.
Разгорещявам се.
Прав, прав, десен...
- Дръж дясната до брадата.
Прав, прав, десен...
Гледай ръцете.
- Не мърдай!
Прав, прав, десен.
- Добре!
Заболя ли те?
Сърцето ти бие силно.
Не мога да повярвам.
Аз - също.
В нашия край нещата се развиват по друг начин.
Представям си.
Първо...
Първо ще си разменяме погледи в църквата в неделя, нали?
После, когато есента си отиде...
...и дойде студеното време,
ще се пързаляме с шейни.
Ще караме кънки на езерото...
...и ще пеем коледни песни.
Забравяш горските игри...
...и гмуркането за ябълки.
Хайде, разкажи ми всичко.
Кажи ми как се прави истинско американско ухажване.
И ти си американец. Евреите са американци.
Слушай! Това парче е на Ървинг Берлин.
Всеки път, когато го слушам, то сякаш...
...събужда в мен желанието да не умирам.
Желанието никога да не умирам става почти непоносимо.
Танцувай с мен!
Хайде, танцувай! Не те свалям.
Отпусни се! Живни малко!
По-спокойно... Отпусни се.
Само не ми пей в ухото.
- Аз съм в Рая...
Хайде! Това е полезно за теб.
Обърни се... Чудесно!
Малко завъртане.
Малко движение с краката.
Погледни какво небе!
И назад...
Много си добър!
Влюбен съм, Нейтън.
Влюбен съм в 34-годишна жена и това прави чудеса с мен.
Мога да си представя.
Когато любовта дойде в късен етап на живота,
напълно неочаквано и - без да си я търсил,
тя идва с такава сила,
че не можеш да направиш нищо, за да намалиш ефекта й.
А когато тя е на 34 години?
И - огнена, Нейтън!
Огнена!
Чувал ли си за ''Виагра''?
Е... без ''Виагра''-та аз щях да остарея достолепно,
да правя забележителни философски заключения...
...и да давам морален пример.
Без ''Виагра''-та...
...сега нямаше да правя нещо напълно безсмислено,
с непредвидими последствия...
...и - потенциално унищожително за всички замесени.
И - къде намери тази ослепителна жена?
Затваряме.
- Само 2 минути.
Казах, че затваряме.
- 2 минути, обещавам!
Благодаря Ви.
Не можеше ли да почака до утре?
Сестра ми има рожден ден.
Благодаря Ви.
Здрасти, Фил!
Господин Стар, нима твърдите, че президентът на САЩ лъже?
Когато свидетел се закълне,
той поема задължение пред вярата си...
...като изрича думите "С Божията помощ".
Това е много сериозно.
Проблеми с колата?
- През ден.
Да Ви закарам?
Къде да Ви закарам?
- Никърсън.
Кравефермата?
Може ли да пуша?
- Заповядайте.
Фермата е на две лесбийки.
Аз доя кравите, а в замяна те ми дават стая.
Работите и в пощата, и във фермата?
- И в колежа.
Фониа Фарли - хигиенист.
Така пише на пропуска ми.
Обичате да сте ангажирана?
- Действието е враг на мисълта.
Кой го е казал?
Благодаря за возенето.
Ще влезеш ли?
Сега ли?
Не съм бил така близо до жена...
- ...откакто съпругата ти почина.
Знам.
Чуй ме...
Искам да изясним нещо.
Ако търсиш съчувствие,
не си попаднал на точния човек.
Не съм по съчувствието.
Добре...
Благодаря за возенето.
- Довиждане.
О, Боже...
Нищо лично, но...
...трябва да си тръгваш.
Аз просто...
...не искам, като се събудя, да си тук.
Както казах, нищо лично.
О, Боже...
Ще те видя ли отново?
Няма как да ме пропуснеш.
Какво е това?
- Въпросът е...
...дали аз ще те видя отново.
Какво мислиш?
Мисля, че ще развалиш всичко.
- Няма. - Ще го развалиш.
Не ми задавай въпроси. Няма да ме разбереш.
Защо трябва да говорим?
Добре... Нека да е на твоето.
Мислех си, че съм гарван.
Защо точно гарван?
Твой ред е.
- Чудех се как е да правиш любов...
Да се чукаш.
- ...да се чукаш със старец.
Идеално е.
Никакви изненади.
Какво е да си безработен?
Самотен съм... Също като теб.
Мой ред е.
Освен скапаната кола, изглежда нямаш друга собственост.
Нямаш книги, нямаш картини.
Действието е враг на мисълта.
Добре...
Историята на живота ми - това ли искаш?
Добре.
Отраснах сред много вещи.
Баща ми беше много богат.
Имахме голяма прислуга.
Всички екстри.
Не ми ли вярваш?
- Вярвам ти.
После нашите се разведоха и майка ми се омъжи отново.
Но новият й съпруг постоянно ме преследваше.
Разказваше ми приказки за лека нощ. ''Време е за приказка, скъпа''.
А после пръстите му - в мен!
Не е нужно да ми разказваш.
- Ти пожела.
Майка ми не ми повярва. Никой не ми повярва.
Когато бях на 1 4, се опита да ме чука. Тогава избягах във Флорида.
Там правих различни неща.
Знаеш как е...
Жена като мен винаги може да се оправи.
Живот без много вещи.
Много приятно...
Чу ли нещо?
- Какво? Не чух нищо.
Какво има? Какво те тревожи?
Това е Лес.
- Кой?
Мамка му! Бившият ми съпруг.
Той ме следи навсякъде. Чувствам, че е наблизо.
Ще се оправя, бях боксьор.
Не се шегувам!
Той е луд! Той е воювал във Виетнам.
Пребиваше ме.
След един от побоите бях в кома два дни.
Няма никого.
Убивахте ли във Виетнам, господин Фарли?
- Дали съм убивал?
Не ме ли изпратиха там за това - да убивам жълтури?
Казаха ми: ''Всичко е позволено''.
И аз правех всичко.
Нека си изясним нещо.
Нея не съм я удрял.
Никога! Нито пък - децата.
Това бяха лъжи.
Лъжи на курвата със синя кръв!
Родителите й бяха богати, а тя не взе и цент от тях.
Пукаше й само за нея.
Не трябваше да я оставям да избяга с децата.
Тя...
Може ли да пуша?
Изчака да ме вкарат в клиника.
По-скоро тя ме вкара в клиника, за да ми вземе децата.
Използва го срещу мен и ми взе децата.
Нямаше право да краде децата ми!
Сега се чука с дъртия евреин.
Трябваше да я убия още тогава.
Много е хубаво.
Съжалявам, но пушенето в ресторанта е забранено.
Извинете.
- Благодаря.
Съжалявам.
- Няма проблем.
Забраниха пушенето навсякъде.
Ще останем ли?
Да.
Не знам дали идеята е добра.
Ресторантът е много добър. С рибни специалитети.
Съжалявам, че закъснях.
- Нейтън, това е Фониа.
Това е Нейтън Зъкърман.
Нейтън е писател и то - добър.
Каква награда щеше да спечелиш?
- Няма значение.
Преподавам джин-руми на Колман.
Падаш си по изненадите!
Добре ли си?
Исках да те запозная с приятеля си.
Колман ми е разказвал много за Вас.
А на мен не ми каза за теб.
Какво ти разказа? Че чука чистачката?
Защо го направи?
- Кое?
Защо го направи? Отлично знаеш какво направи.
Искаш да си говориш с някого? Е, говори си! Аз се махам.
Съжалявам.
После ще поговорим.
Падението ти стигна дъното, а?
Декан, професор по класическа литература.
А виж как свърши.
Какво му разказа за мен?
Нейтън е мой приятел. Просто приятел.
Разказа ли му за малката си курва?
Просто не можеш да чукаш жена, неподходяща за лъскав ресторант.
Хайде, да сложим край на всичко.
Да приключим още сега.
Ти май не разбираш.
Не мога.
Просто не мога.
Побързайте!
Изключи шибаната лампа!
Лес е! Не се тревожи, вече повиках ченгетата.
Ще бъдат тук всеки момент.
Те ще се оправят с него. Само трябва да изчакаме.
Какво правиш? Не излизай! Той е напълно луд.
Аз - също.
Какво искаш, Фарли?
Излез, мръсна убийца!
Каза ли ти?
- Какво?
Че духаше на някакъв тип,
когато децата ни изгоряха. Каза ли ти?
Разкарай се веднага!
Махни желязото или ще те убия! Чукаш жена ми!
Искам да говоря с нея.
- Лес!
Здрасти, скъпа.
Здрасти, миличка.
- Върви си.
Аз ще... Върви си у дома.
Чуваш ли?
Повиках ченгетата.
- Исках просто да поговорим...
Шибана убийца!
Имаме достатъчно време. Защо се чукаш с тоя дядка?
Хайде, да се повозим. Обещавам да те върна.
Майната им! Те ме познават. Няма да ми направят нищо.
Достатъчно!
- Не искам да говоря с теб.
Махни си шибаните ръце!
Така ли ми се отплащате за службата във Виетнам?
За това, че служих на страната си!
За всички гадости!
Някаква шибана убийца да ме третира като боклук!
Престанете!
Стига!
Нали искаше да знаеш защо нямам вещи.
Това остана от децата ми.
Само това.
Беше нещастен случай и той го знае.
Знае истината.
Имахме... Имахме печка.
И тя...
...тя се обърна и апартаментът...
...апартаментът се запали.
Аз...
...не мога да реша какво да направя с тях.
Дали да ги задържа -
дали да ги погреба...
Не знам.
Какво гледаш?
Май съм прекалено голям боклук за теб.
Тръгвай си.
Върви си! Не ти трябва да се набъркваш в това.
Моля те, недей.
Върви си.
Моля те, върви си!
Върви си!
Не мога.
Моля те...
Върви си.
''Всички знаят, че се възползвате от една млада и наранена жена''.
Това е направо върхът.
Знам кой го е писал.
- Кой?
Делфин Ру. Професор по лингвистика и литература.
Аз я назначих. Назначих ги всички!
Защо ти изпраща такова писмо?
- Не знам.
Предупреди я писмено.
- Тя ще отрече.
Това е нейният почерк!
Забрави писмото. Какво ще правиш с Лестър Фарли?
Ще му забраня да се доближава до нас по съдебен път.
Осъзнаваш ли в какво се забъркваш? Съдебна война на два фронта.
Фронт с анонимен доносник и - фронт с ненормалник.
Ще ти намеря експерт по почерците. Ще ти намеря бронирана жилетка.
Но, докато си с тази жена, не мога да ти осигуря едно -
живот без скандали.
Да не би случайно да има СПИН? Провери ли я?
Използваш ли презерватив? А тя използва ли противозачатъчни?
Откъде знаеш, че тя не опитва да си върне живота чрез теб?
Аз ли ще те представлявам на делото за бащинство?
Откажи се от момичето, Ахиле!
Учил съм литература при теб преди много години.
Откажи се от нея и проблемите ти ще изчезнат.
Фониа Фарли не е от твоята класа. Тя не е от твоя свят.
Снощи ти видя нейния свят.
Истината е, че тя не си заслужава.
Ахил - на "Виагра".
Що за идиотщина е това!
Нелсън...
Свърши ли?
Ти си много речовит.
И откровено презираш всичко, с което никога не си се сблъсквал.
Чуй ме...
- Ти ме чуй!
Никога вече не желая да чувам самовлюбения ти глас...
...и да виждам беличкото ти личице.
ИЙСТ ОРИНДЖ, НЮ ДЖЪРСИ, 1944 година
Закови го!
Много добре!
Довърши го!
Достатъчно!
Другата седмица - ''У ест Пойнт''.
- Онзи тип е по-тежък от мен, Док.
Но е бавен.
Треньорът на ''Питсбърг'' ще е там. Той ми е приятел.
Искам да те види.
- Защо?
Като те види и като му кажа за оценките ти,
той ще ти предложи стипендия.
Не мога да отида в ''Питсбърг''. Татко иска да отида в ''Хауърд''.
Той е оптик, нали?
Беше. Бизнесът му фалира по време на депресията.
Просто му покажи какво можеш.
После ще видим какво ще стане.
И - още нещо...
Не казвай на човека от ''Питсбърг'', че си цветнокож.
Да не казвам?
- Не повдигай въпроса.
Не казвай нищо. Ти си просто Силк и - това е.
Няма ли да разбере?
- Ти си отличникът на Ориндж...
...и - тренираш при мен. Ще реши, че си евреин.
Закъсня!
- Знам.
У олтър си е дошъл в отпуск.
- Ще скриеш ли това?
Съжалявам, че закъснях. Здрасти, мамо.
У олт!
- Кол!
Как си?
- Добре.
Чух, че си първенец на класа.
- Истина е.
Никой друг няма такъв успех.
- Гордеем се с Колман.
Мога ли да попитам как мина?
- Кое?
Боксовият мач.
Питам дали загуби или спечели двубоя.
Ти ли им каза?
- Би ли отговорил?
Победих.
- Колко спечелени мача имаш?
Единадесет.
- А колко загубени?
Нито един.
- Засега.
Кога ще станеш професионалист?
Татко, аз...
- Това не те засяга, У олтър.
Зададох ти въпрос, младежо.
- Док смята, че ще взема стипендия.
Може би - за ''Питсбърг''.
Ти ще учиш в ''Хауърд''. А след това ще станеш лекар.
В тази връзка - боксът не е полезен за ръцете ти.
Знаеш ли какво щях да ти кажа, ако бях твой баща?
Ти си мой баща.
- Не съм сигурен.
Мислех, че Док ти е баща.
Той ми е само треньор.
Той ме тренира, ти си ми баща.
Какво бих ти казал, ако бях твой баща?
Бих ти казал - днес си победил. Отлично!
Време е да се оттеглиш непобеден.
Ти приключи с бокса.
А сега ме извинете, но закъснявам за влака.
Момче!
- Да, сър?
Рибата е препечена.
Ужасно съжалявам, сър. Веднага ще я сменя.
Страхливецът умира много пъти още преди смъртта си.
Смелият умира само веднъж.
От всички странни неща, които съм чувал,
най-странното е да се боиш от това, че смъртта ще те стигне,
когато й дойде времето.
Кларънс Силк знаеше добре тези думи на Юлий Цезар.
Той бе човек с интелект,
непоклатима смелост и безкомпромисна честност.
Но над всичко той поставяше семейството си.
Съпругата си Дороти, синовете си Уолтър и Колман...
...и прекрасната млада Ърнестин.
Кларънс Силк беше най-достойният човек, когото познавах.
Дежурна ли си?
Тази вечер?
Така е по-добре. Поне за мен.
Аз не го познавах, мамо.
Не го познавах истински. Нямах представа какво е преживявал...
...всеки божи ден.
Едва ли е искал да знаеш, скъпи.
Не е виждал смисъл.
- Когато си чернокож,
няма значение какво знаеш.
Работиш във вагон-ресторанта.
Той работеше там, за да не работиш ти.
Не се тревожи, Колман.
Застраховката на баща ти и блестящият ти успех...
...ще ти осигурят място в ''Хауърд''.
- Знам всичко за ''Хауърд'' от У олт.
Там винаги говорят за негрите.
За нас - негрите.
Аз не съм политически ориентиран. Не разбирам това ''ние''.
А какъв мислиш, че си?
- Аз знам кой съм.
Трябва да се гордеем с расата си.
А къде оставам аз?
Защо да не се гордея просто със себе си?
Все пак - животът си е мой. Или - нямам думата по въпроса?
Не съм достатъчно умна, за да споря с теб.
Тогава не спори. Нека не спорим.
Обичам те, мамо!
Но не ме карай да уча там.
Колман... Ти си само на 1 8 години.
Какво смяташ да правиш?
Седни.
Имаш ли регистрационна карта?
- Да.
Раса: бял
Добре дошъл във Флота, младежо.
Какво каза адвокатът? Тревожи ли се за Лестър Фарли?
Не ми се говори за Лестър Фарли. Ще се оправя с него.
Ти сам каза, че той е психопат...
...и е лежал два пъти в лудница за ветерани!
Какво щеше да стане, ако не бяха дошли полицаите?
Лестър Фарли няма просто да изчезне от живота ти.
Той ще те нападне отново.
Тогава може и да не ти провърви.
Значи - трябва просто да я хвърля на вълците, така ли?
Не мисля за нея, а - за теб.
Тя го очаква. За нея секс и предателство са синоними.
Всяка голяма грешка на човека...
...обикновено има сексуален мотив.
Това може да те унищожи.
- Знам.
Но изобщо не ми пука!
Погледни какво става!
Хората говорят, че тя вече е направила аборт от теб.
И какво друго говорят?
Какво друго говорят?
Знам, че това са глупости.
Аз съм ти приятел.
- Тогава се дръж като приятел!
И - престани да ни осъждаш, за Бога!
Какво искаш да кажа?
- Да признаеш, че между мен...
...и тази жена се случва нещо истинско.
Нещо, достойно за уважение.
Явно наистина става въпрос за секс.
Майната ти и на теб!
Да, тя не е първата ми любов.
Не е и голямата ми любов.
Но със сигурност е последната ми любов.
Това няма ли значение?
- И - ще рискуваш да те убият?
Не се страхувам от смъртта.
Не аз съм се скрил във вила насред гората.
Танцувай за мен.
Хайде, танцувай!
Защо не?
Защо не...
Не се влюбвай в мен.
Ние сме само мъж и жена, които са сами в момента.
Нищо друго няма значение. Не разваляй всичко.
Тук има нещо повече от секс.
Няма.
Просто си забравил какво е сексът.
- Мислиш ли?
Танцувай за мен.
Ти си прекалено млад за мен.
Трябва ми много по-стар мъж.
Поне на 100 години.
Да познаваш някой в инвалидна количка?
Ще направя всичко,
което поискаш.
Колко пъти си чувал това...
...от жена, която наистина го има предвид?
Виждам в теб, Колман. И знаеш ли какво виждам?
Виждам гняв.
Виждам и срам.
Виждам всичко.
- Наистина ли?
Не можеш да имаш тайни от мен.
Всичко е възможно.
Благодаря.
Господин Уилсън, ще поемете ли касата?
Мога ли да Ви помогна?
Търсех Третия концерт на Рахманинов.
В изпълнение на Хоровиц?
- Именно.
Насам.
Вие не сте ли от Ийст Ориндж?
Така е.
Видяхте ми се познат. Чарли Хамилтън ми е братовчед.
Как е той?
Добре е, скоро ще се жени.
Браво на него! Рахманинов, ако обичате.
Това приятелката Ви ли е?
Да... Може би ще дойда някой друг път,
за да си поговорим.
Добре, ето.
Това ще свърши работа много по-добре от Рахманинов.
Танцувай за мен.
Това трябва да е...
...най-сексуалният танц,
танцуван от момиче от Фъргъс Фолс, в историята на света.
Обичам те! Обичам те...
Искам да остарея с теб.
Какво ще правиш в неделя?
- Нищо. Защо?
В неделя ще вземем влака...
...за Ню Джърси...
...и ще вечеряме с майка ми.
Много бих искала.
Дано да ме хареса.
Дано бонбоните са добри.
- Добри са.
Трябваше да й взема цветя...
Тя ще хареса и бонбоните, и теб.
Тук разнасях вестници.
Съборих с колелото оградата на господин Харис.
Къде?
- Ето там.
Баща ми ме накара да платя за оградата и за колелото.
Страх ме е.
Обичам те!
Знаеш го, нали?
- Аз също те обичам!
Съжалявам, че закъсняхме. Мамо, това е Стина Полсън.
Стина, това е майка ми.
Заповядайте, моля.
Фъргъс Фолс е красив град.
Имаме езеро Отър Тейл...
...и река Отър Тейл, която е съвсем близо до него.
Баща ми притежава магазин и дърводелска работилница.
Той е много разсеян. Порязва се и дори не се измива.
Исландците са твърди хора.
Докато растях, дори не знаех, че се наричат исландци.
Майка ми е от семейство Расмусен. Те са съвсем различни.
Тя слага масата за съботната вечеря още в 1 7:00 предната вечер.
Чувствах се в капан между тези две крайности...
...и реших да уча някъде далече.
Извън обсега им. Така се озовах в Ню Йорк.
Не съм била в Средния Запад, но съм сигурна, че ще ми хареса.
Ти би ли искал да видиш Средния Запад, Колман?
Последна гараПен Стейшън - Ню Иорк.
Скъпа, почти стигнахме.
Скъпа...
Не мога, Колман.
Обичам те!
Обичам те, но не мога.
Добър вечер, дами и господа,
и - добре дошли в зала "Сейнт Никълъс".
Тази вечер ще видите от Ийст Ориндж, Ню Джърси,
с тегло 73 килограма - Колман Силк!
5 победи, 0 загуби!
От Рочестър, Ню Йорк, с тегло 77 килограма -
Пит Кънингам! 6 победи, 1 загуба.
Не го сваляй веднага. Хората са платили билети.
Пусни го да подиша поне 3-4 рунда.
Ей, хлапе!
Казах ти да играеш за хората. Можеше да задържиш до четвъртия.
Аз съм 73 килограма, а той - 77.
И - да го оставя да ме удари още 10 пъти заради шоуто?
Не бутам аванта на негри!
Прекрасно е, нали?
Трябва да тръгвам.
Остани тази нощ.
Никога не оставам.
Само този път.
Добро утро.
Ще закусваш ли? Яйца по бенедиктински?
Седни.
Кафе? Без мляко, нали?
Заповядай.
Моника Люински май няма да си намери работа.
Няма ли да пропуснем лекцията?
Не ми пука дали Моника ще си намери работа!
На нея пука ли й, че ме боли гърбът от доене?
Пука ли й, че чистя чужди говна в пощата?
Мислиш, че да загубиш работата си пред пенсия е проблем?
Извинявай, но това не е проблем!
Вторият ти баща да пъха пръстите си в теб - това е проблем!
Съпругът ти да те издебне...
...и - да ти счупи главата с тръба - това е проблем!
Двете ти деца да се задушат - това е проблем!
Повече никога не ми говори за това.
Защото не знаеш нищо!
Знаех, че не бива да оставам.
Не трябваше да оставам. Това беше голяма грешка!
Дори проститутките знаят -
мъжете не ти плащат да спят с теб, плащат ти да си тръгнеш.
Здравей!
Здравей, Принц!
Да, аз съм. Помниш ме, нали?
Аз съм Фониа. Забрави ли ме?
Исках да дойда да те видя, но не успях.
Не съм Ви виждала от... от четири месеца.
Принц тъгува за Вас. Онзи ден излиза.
Другите птици щяха да го убият.
Гласът му е различен.
- Защото е отгледан в клетка.
Цял живот е бил сред хората.
Гарван, който не знае как да бъде гарван.
За първи път опитах месец след смъртта им.
Облякох се хубаво.
Дори майка ми щеше да ме хареса.
Знаеш ли, че й се обадих? Обадих й се.
Исках да й кажа, че децата ми са мъртви.
''Мамо, обажда се Фониа''.
20 години. Не й бях звъняла 20 години.
А тя каза:
''Не познавам човек с такова име''. И затвори.
Кучка!
Защо им трябваше да разбиват вратата?
После сестрата ми каза:
''Не си имала пулс. Не - и когато са те намерили.
Никакъв пулс''.
Защо не ме оставиха да умра?
Не успях дори да се самоубия като хората.
Не...
Тази сутрин направих грешка.
Фониа Фарли - хигиенист.
Просто... Просто си свърших работата.
Къде беше?
Започнах да се тревожа.
- Разходих се.
Ходих на кино.
Слушай...
Съжалявам. Всичко, което казах и направих...
Беше права. Моите проблеми са нищо.
Не, ти загуби всичко. Съпругата си, работата си...
Отнеха ти живота заради една дума. Това не е нищо.
Може би... тъгата не може да се измерва.
Донесох ти това... Понички.
От магазина за понички.
С желе са.
Ако не ме искаш...
Ако искаш да си отида, ще те разбера, защото...
Няма да те обвиня.
Защо се усмихваш?
- Щастлив съм, че те виждам.
Аз - също...
И аз съм щастлива.
Трябва да ти кажа нещо...
Виждаше ми се невъзможно...
...жизнен човек като Колман да загине при един...
..."необичаен инцидент".
Колкото повече мислех,
толкова повече разбирах,
че Лестър Фарли и пикапът му не може да не са били замесени.
Кога се качи в пикапа си онази сутрин?
Преди изгрев.
Защо?
- За да го хвана.
Кого?
- Еврейския професор.
Защо искаше да го хванеш?
- Трябваше.
Искаше да го убиеш?
О, да. Това беше планът.
Значи си го планирал?
- Не съм планирал нищо.
Но знаеше какво правиш.
Без да си го планирал?
Да.
Реши, че пак си във Виетнам?
- Не.
Искаше да отмъстиш за децата?
Не.
Значи не търсеше отмъщение?
- Не беше отмъщение.
В депресия ли беше?
- Нямаше депресия.
Гняв?
- Вече няма гняв.
Но насочи пикапа към колата им?
- Не съм ги убил.
Не ги убих аз.
Те сами се убиха.
Какво ще кажеш?
Според полицията няма следи от спирачки.
Няма и следи от катастрофа.
Мисля, че...
...Лестър Фарли е неадекватен.
Напълно неадекватен.
Казвам се Хърбърт Кибъл.
Аз съм един от тези,
които не защитиха Колман, когато бе обвинен в расизъм.
''Колман, тук не мога да те подкрепя''.
Така му казах тогава - за мой вечен срам.
А трябваше да надигна глас...
...и да кажа това, което искам да кажа сега...
...в присъствието на бившите му колеги.
Прословутото му престъпление...
...изобщо не го е имало.
Колман Силк и съпругата му Айрис...
...бяха предадени от моралната неадекватност...
...на едно общество, подчинено на цензурата.
Аз бях част от това общество.
Всички ние бяхме.
Госпожо Кибъл...
Казвам се Нейтън Зъкърман.
Речта на съпруга Ви беше...
- Аз не съм госпожа Кибъл.
Колман Силк, отличник на випуск 1944 Гимназия Ийст Ориндж
Вие сте...
- Сестра на Колман Силк.
Айрис... Хубаво име.
Кога е сватбата?
- На 1 4-ти юни.
Каза ли й?
Кога ще й кажеш?
Ще я доведеш ли у дома на вечеря?
Казах й, че родителите ми са мъртви.
Мъртви?
Значи - нямаш брат? Нямаш сестра?
Няма Ърнестин и У олтър?
Не искам да съм негърът-професор по литература.
А винаги ще бъда такъв.
Ти го знаеш и аз го знам.
Никога не съм мислила за теб като за бял или черен.
Златен... Ти беше моето златно дете.
Виж, мамо...
Аз...
Още не съм обмислил всичко.
Ще имате ли деца?
Предполагам.
Но няма да ми позволиш да ги виждам, нали?
Моите внуци...
Ще ми кажеш ''Мамо,
бъди в чакалнята на Пен Стейшън в 1 1 :15.
Ще мина с децата си на път за църквата''.
Това ще бъде подаръкът за рождения ми ден след 5 години.
И - аз ще бъда там.
Но няма ли да поемеш...
...голям риск с децата?
Изненадата ще бъде огромна.
Представи си, че не са толкова бели като теб.
Как ще го обясниш?
Ще обвиниш жена си в изневяра с негър?
Трябва да тръгвам, мамо.
Мислиш като затворник.
Бял си като сняг,
а мислиш като роб.
Убиец!
Някой звъни.
- Аз ще отворя.
Повече не се доближавай до мама!
Не се обаждай и не пиши!
Не искам никога вече да виждам беличкото ти личице!
И майка Ви послуша У олтър?
Мъжете в семейство Силк, още от баща ми,
са много решителни.
Те го забравиха. Но аз не го забравих.
Търсих го преди два дни. Беше рожденият му ден.
Беше загинал предния ден.
Не обвинявам У олтър. Той искаше да предпази мама.
И успя ли?
Точно преди да умре, тя започна да бълнува.
Повтаряше непрекъснато...
...''Сестра, качете ме на влака.
Вкъщи ме чака болно дете''.
Знаете ли защо брат Ви напусна колежа?
Бил е обвинен в расизъм.
Това е върхът, нали?
Заради думата ''духове''.
След това, което чух, смятам, че днес е възможно всичко.
Хората стават все по-глупави...
...и - все по-самоуверени.
Знаете ли кое е тъжното? Днес е трудно да си представиш,
че човек би направил онова, което направи Колман.
Да построи целия си живот около една лъжа.
Колман би могъл да спре обвиненията в расизъм,
ако бе казал истината.
- Но не е можел да го направи.
Дали е казал на някого?
Може би.
Само на един човек...
Майка ми се оказа права.
Исках да съм свободен,
а станах затворник.
И - не си казвал на никого?
Дори - на жена ми.
Не бях казвал никому преди тази вечер.
Не съм казвал на никого, освен...
...на теб.
Защо?
Защо ми го казваш?
След разговора си с Ърнестин...
...реших да напиша тази книга.
Книга, каквато Колман не би могъл да напише сам.
Книга за майка му и баща му,
за Уолтър и Ърнестин,
за Стина Полсън...
...и за Фониа Фарли, която избяга от богатството...
...така, както Колман бе избягал от света на расовото разделение.
Накрая...
...трябваше да направя още нещо.
Красиво местенце.
Много е тихо.
- Защото го пазя в тайна.
Само че аз вече знам.
Ти си писателят, нали?
- Писател съм.
Кълве ли?
- Не особено.
За какво си мислиш, когато рибата не кълве?
Че, ако имах син, той щеше да е тук с мен.
Точно това си мислех, когато дойде ти.
Какви книги пишеш?
За хора като теб. За техните проблеми.
Живееш във вилата на Домушел на езерото, нали?
Кажи едно заглавие на твоя книга.
- ''Скрити белези''.
Мога ли да я намеря?
- Не съм я довършил.
Ще ти изпратя една.
Започнах да ловя риба в леда, след като жена ми ме напусна.
Трябват ти само топли дрехи...
...и - подходящата екипировка.
Като този свредел.
С него пробивам дупки в леда. Може да пробие дупка във всичко.
После пускаш кордата с любимата си стръв на нея.
Рибата под леда се стреми към светлината.
А под леда е доста тъмно.
Ако имах син... Малкият Лес.
Ако синът ми беше тук,
щях да казвам тези неща на него, а не - на теб.
Тук е студено.
- И - още как.
Трябва да тръгвам.
Вече знаеш как се лови риба на лед. Вкарай го в книгата си.
Ще го направя.
- Знаеш и тайното ми място.
Вече знаеш всичко, нали, господин Зъкърман?
Но няма да кажеш на никого, нали?
Ей!
Да не забравиш за книгата!
Брой я изпратена.
В памет на Жан Ив Ескофие 1950 - 2003 година
Превод и субтитри: ВАСИЛ КОЖУХАРОВ