Monster's Ball (2001) Свали субтитрите
БИЛИ БОБ ТОРТЪН
ХИИД ЛЕДГЕР
ХАЛ БЕРИ
във филма
БАЛЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО
Добър вечер, красавецо.
Здравей, Люсил, как си?
Добре.
- Добър вечер, Ханк.
- Здравей, Бети, как е майка ти?
Добре е.
Ето, заповядай.
Е...
Как си?
- Доста добре. А ти?
- Доста добре.
Как е Сони?
Мисля, че е добре.
Здравей, как си?
- Добре. А ти?
- Добре.
Ето, вземи.
Добре.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Да, благодаря.
"Уайлд Търки".
Боли, за това по-леко, скъпи.
Да, госпожо.
- Благодаря.
- Няма защо.
Да.
Какво има? Толкова си тъжен.
Добре съм.
Искаш ли нещо за ядене?
Всичко хубаво, Сони.
Добро утро, татко.
Това е студено. Ще донеса друго.
Какво правят тук тези негри, по дяволите?
Казах ти нещо. Чу ли ме?
Да.
Проклети маймуни... май са се нанесли тук.
Седят до мен... гледат ми телевизора.
Едно време си знаеха мястото.
Преди нямаше такова смесване.
Майка ти също мразеше негрите.
Кажи им да се махнат от собствеността ми.
- Свали я.
- Дойдохме да видим Сони.
Не ме интересува кой сте дошли да видите.
Махайте се веднага.
Кажи на приятелчетата ти да се махат веднага.
Защо още сте тук?
Ти да внимаваш, разбра ли?
- Имаш ли всичко необходимо?
- Да.
- Внимавай като се разхождаш.
- Добре.
Виждаш ли тези две момчета?
Те са ми синове.
Бяха в моя имот.
Няма защо да се плашиш от деца. Няма да те наранят.
Няма нужда и да ги гониш с пушка.
Разбра ли?
Тогава да стоят далече от имота ми.
Те са приятели на сина ти. Той ги е поканил.
Не са нахлули там, няма да наранят никой.
Следващият път, когато ти се прииграе на каубой, аз съм ето там.
Стой далече от имота ми.
- Мисля, че ме разбра.
- Мисля, че ти също.
Ясно?
Хайде, момчета.
По дяволите.
- Добре ли си, Дапа.
- Да, добре съм.
- Сигурен ли си?
- Да, беше разхлабено.
Добре.
Видя ли какво си направил, Сони?
Да, съжалявам. Грешката е моя.
- Така беше.
- Няма да се повтори.
Да продължим, докато стане както трябва.
Не е твоя работа.
Изненадан съм, че ми говориш така.
- Не е присъщо за жена.
- Аз съм неконтролируема.
Внимавай, Джорджия-Ан,
иначе Томи ще ме съди за сексуален тормоз.
Не ми пука.
Как си, Бутър?
Просто ми дай $2. 50, Сони.
Аз ще дам, Бутър.
- Задръж рестото.
- Благодаря, г-н Гротовски.
Както казах, без повече грешки. Разбра ли?
Не искам никой да прави грешки, особено ти.
Когато дойде време да се направи...
не може да бъркаш.
Същото се отнася за мен и за останалите.
Не си по-различен от нас, не може да бъркаш.
Да.
- Момчето на Ханк е добро.
- Той е гениален.
Да, но е момче.
- Да, така е.
- Но утре ще стане мъж.
В Англия празнуват на предния ден.
Наричат го Балът на чудовищата.
Той не иска адвокат или свещеник...
Ще бъдем само аз и ти.
Не трябва да мислиш за това, какво е направил.
Това е само работа. Трябва да си свършиш добре работата.
Щатски затвор
Много рисувам. А ти?
Да.
Добре, нямаме много време.
Ще ти дам всичките си рисунки
и всичките си дрехи.
Когато пораснеш,
ще ти станат и може да ги обличаш.
Няма ли да те видя повече?
Не.
Защо?
- Защото съм лош човек.
- Кой го казва?
Аз.
Искам да знаеш нещо.
Какво?
Не си като мен.
- Като теб съм.
- Не, не си.
Ти си всичко добро, което имам в себе си.
Ти си събрал най-доброто.
Този човек, който виждаш да стои тук, не си ти.
Здравей, скъпа. Днес си много красива.
Винаги си красива.
Тайрел, кажи на татко какво спечели в училище.
Да, вярно.
Ще сложат рисунките ми на корицата на училищното списание.
- Знаеш ли какво нарисувах?
- Не. Какво?
Хайде, кажи му. Не задавай гатанки.
Нарисувах теб...
как стоиш сам...
в затвора.
Темата беше самотата.
Браво, Тай. Много добре.
Не е зле.
Какво й има на колата?
Радиаторът тече.
Закарай я да я погледнат. Ще сменят маркучите.
Ако прегрее, ще ти създаде проблеми.
А къщата?
Ще я загубя.
Вече не мога да я изплащам.
Не мога.
Съжалявам, скъпа.
Тай, остави ни да поговорим с майка ти за малко.
Добре.
Хайде, скъпа.
Не, тук съм единствено, за да кажеш сбогом на сина си.
Добре.
Идвам тук от 11 проклети години, Лоурънс.
И се изморих.
Изморих се да идвам тук.
- Време е.
- Толкова скоро?
Трябва да вървя, скъпа.
Време е да вървя, Тай.
Ще ти се обадя. Ще стоиш до телефона, нали?
Хайде. Трябва да вървя.
Хайде, Тайрел.
Съжалявам за всеки път, когато съм те наранил.
Хайде.
Госпожо, да вървим.
Хайде.
Госпожо, да вървим.
Знам пътя.
Хайде.
Няма някакви специални желания, така че...
ще го направим тази вечер.
Всички ли са добре?
- Ти, Джорджия?
- Добре съм.
Дапа, качулката готова ли е?
Да, готова е.
Добре.
Някой иска ли да каже нещо?
Томи?
Обича да рисува. Успокоява го.
Да рисува?
- Да.
- Добре.
Фил, виж дали има всичко необходимо за рисуване?
Да, сър.
Добре, Томи, може ли да чуем молитвата?
Добре.
Отворете килия 13.
Дойдох за нещата ти.
... нека Господ спаси душата му,
ще го заведе в небесното царство
и ще му покаже мощта си.
Внимавай с това.
Не се тревожи.
Затворете 13-та.
Това е всичко, което имам.
... някои в каляски, други на коне.
Да славим името господне.
Те са паднали, но ние имаме причина да останем.
Само Господ е нашият господар.
Ще ти сложа това.
Всичко ще е наред, нали?
Да, сър.
А последното ми телефонно обаждане?
Шефът каза, че не е добра идея.
Обърни се.
Може ли да се обадиш на сина ми и да му кажеш, че съм опитал.
Не мисля.
Добре.
Отворете 13-та.
Да вървим.
Затворете 13-та.
Сега се връщам. Стой тук.
Къде са ми молива и хартията?
Имам право на молив и хартия.
Знам.
Ще ги донесат всеки момент.
Обещавам ти.
Благодаря.
Няма защо.
Заповядай, Лоурънс.
Готово ли е?
Да видим.
Хубаво е.
Наистина е много хубаво.
Не съм толкова хубав в действителност.
- Благодаря.
- Няма защо.
Няма защо.
Добре ли си?
Сони.
- Диша тежко.
- Сони.
Сони, седни.
Казах да седнеш! Седни!
Да вървим, Лоурънс. Хайде, приятелю.
Да вървим. Всичко е наред.
Хайде, да вървим.
Хайде.
Да вървим. Хайде.
Да тръгваме.
Винаги съм вярвал, че...
портретът изразява човека...
по-добре от снимката.
Трябва ти човек и ти го виждаш.
Чакай малко.
Ела тук.
Какво, по дяволите е това, Тайрел?
Казах ли ти да не ядеш такива работи?
Нали ти казах да не ги ядеш?
Я се виж. Погледни тази тлъстина.
Този дебел задник. Погледни тази гадна тлъстина.
Къде са?
Какви са тези сладкиши.
Няма да ги ядеш. Да не си полудял?
Виж си стаята. Истинска кочина.
И защо е кочина? Защото в нея живее едно дебело прасе.
Довлечи си задника на кантара.
Качи се на кантара. Колко показва?
- 85 кг.
- 85 кг?
Не си свалил и килограм.
Хайде.
Хайде.
Ще чакаме татко ти да се обади.
По-трудно е, отколкото съдията
да обяви, че подсъдимия
се осъжда на смърт,
според властта, дадена му от закона.
Присъдата ще бъде изпълнена сега.
Лоурънс Мъсгроув,
имате ли нещо да кажете?
Натиснете бутона.
Знаеш ли какво направи?
Знаеш ли какво направи?
Чуваш ли какво ти говоря?
Знаеш ли какво направи?
Знаеш ли какво направи?
Прецака последното желание на този човек.
Ще ти хареса ли някой теб така да прецака?
Ти си като скапана жена, като майка си.
Не трябваше да го правиш, ти кучи син.
Ставай, скапаняко.
Ти си едно скапано лайно.
Разбираш ли ме?
- Спокойно.
- Махни си ръцете от мен,
- скапана чернилка.
- Ханк! Ханк!
- Това не си ти, Ханк.
- Аз съм, Фил, аз съм.
Аз съм човека, от който зависи работата ти.
Никога повече не посягай на висшестоящ.
- Разбра ли?
- Да, сър.
Да, сър?
- Не искам да те слушам.
- Само ви разтървавам.
Скапано лайно.
Кървиш.
Сони.
Ставай. Махай се от скапаната ми къща.
Ти се махай. Хайде.
Смотано лайно.
Ставай.
Какво ще направиш?
Какво ще направиш?
Виждаш ли? Харесва ли ти?
Сега ще се правиш ли на мъж?
Кажи нещо.
Кажи нещо.
Ставай.
Мразиш ли ме?
Отговори ми.
Мразиш ме, нали?
Да, мразя те.
Винаги съм те мразил.
А аз винаги съм те обичал.
Дай ми ножицата.
Почакай.
- Къде отиваш?
- Да ги закача.
- Колко?
- $2. 85.
Били, дойдох възможно най-бързо.
Само ще сложа тази престилка и съм готова.
- Няма да е нужно да се обличаш.
- Проклетата кола още е развалена.
Не е заради колата. Закъсняваш вече цяла седмица.
Опитвам се. Трябват ми тези пари,
- иначе ще загубя къщата.
- Виж какво,
отиди си вкъщи, отпусни се. Почини си няколко дни.
И без това не трябва да си тук.
Знам, затова трябваше да ми дадеш седмица отпуска.
- Платена.
- И без това има ново момиче.
Ханк?
- Да приключваме бързо.
- Искаш ли
- да прочета някой пасаж?
- Не.
Искам да чуя само звука на заравянето му.
Беше слаб.
Единственото, което искам да направя, е да го заровя.
- Как сте?
- Добре.
- Искате ли да видите менюто?
- Не, знам какво искам.
Каква е поръчката?
Шоколадов сладолед...
и чаша кафе.
- Черно? Със захар? Сметана?
- Не, черно.
- Това е всичко.
- Това ли?
Здравей Вера, Ханк е.
Късно ли е?
Шоколадов сладолед... ето.
Искам пластмасова лъжичка за сладоледа.
По дяволите. Много съжалявам.
- Всичко е наред.
- По дяволите.
Не исках да го направя. Съжалявам.
Донесете салфетка, за да го забършем.
Много съжалявам. Какво казахте, че искате?
Пластмасова лъжичка.
- Къде е Люсил?
- Опитвам се да я заместя.
- Искам да платя.
- Добре.
Какво има?
Не знам. Просто не мога да се оправя с това нещо.
Ако не можете да се справите,
кажете ми колко ви дължа и ще ви платя.
$3. 92.
Ето ви $4. 00. Задръжте рестото.
Благодаря.
Здравей, каубой. Искаш малко среднощно чукане?
Така мисля.
Не съм те виждала от известно време.
Да, наистина...
не се чувствах много добре.
Бях зает, имах много работа за вършене.
- Ти как си?
- Добре.
Добре.
Как е Сони?
Не мога да го направя тази вечер, Вера.
- Сигурен ли си?
- Не тази вечер.
- Съжалявам.
- Няма за какво. Ще остане за друг път.
Добре.
Може да задържиш парите.
Така и ще направя.
Довиждане.
- Сядай, Ханк.
- Благодаря, сър.
Благодаря, че ме приехте.
Какво те води насам?
Сър, искам да напусна...
и дойдох да ви го кажа лично.
Оценявам го, Ханк.
Защо не изчакаш някоя друга седмица и да размислиш?
Няма да помогне с нищо.
Вече съм решил окончателно.
Добре.
Ще ни липсваш.
Донесох си значката и...
- Защо не я задържиш?
- Няма да ми е необходима.
Наказателен департамент
Заповядай, татко.
Имаме се един друг...
синко.
- Помни го.
- Да, сър.
Напуснах.
Направил си грешка.
Не мога да го правя повече.
Напомняш ми за майка си.
Предполагам, че това е лошо, нали?
Майка ти не струваше.
Тази жена ме провали.
Ходих по жени след като тя си замина...
правих това, което тя, докато ми беше жена.
Искам да кажа...
че тя ме предаде.
Същото, което правиш и ти.
По дяволите.
Да тръгваме. Подай ми чантата.
Хайде, излизай.
- Как ще стигнем?
- Ще вървим.
Тайрел, махни се от пътя.
Да не искаш да те убият?
Никога не го прави. Не го прави.
Идеално. Точно това търсех.
В същото време е най-скъпия.
Да поговорим за отстъпката.
Ще измислим нещо.
Ще я обсъдим.
Нека помисля. Имаш телефонния ми номер.
- Добре.
- Беше ми приятно.
- Всичко хубаво.
- И на теб.
Довиждане.
Хайде, Тий. Да вървим.
Така ли мислиш, че изглежда мама?
Да, нещо подобно.
- Ще се видим утре, нали?
- Да.
- Теб също, младежо.
- Довиждане.
Довиждане.
Хайде, Тий. Ставай.
Да вървим, Тий.
Помогнете ми.
Помощ. Чакай.
Спри.
Върни се.
Помогни ни.
Помогни ни, моля те.
Помогни ни.
Хайде, Тий.
Хайде, скъпи. Събуди се.
Събуди се.
- Блъсна го кола.
- Спокойно.
Трябва да го откараме в болница.
Веднага.
Трябва ни носилка. Тук едно момче е доста зле.
Трябва ни помощ.
Вие ли сте майката? Елате.
Син ли ви е?
Не.
Какво се е случило?
Мисля, че го е блъснала кола.
Там е майка му.
- Тя казва, че го е блъснала кола.
- Избягала ли е?
Не знам. Аз го докарах...
В рапорта трябва да напишем, че е избягала.
Аз не ги познавам. Не знам какво да пиша.
Останете, докато разкажете какво е станало, какво сте видял.
Ще отнеме само 5 минути.
Не.
Почакайте. Това е детенцето ми.
Не.
Това е моето детенце.
Знам, че не трябва да се мести някой наранен,
но тя не знаеше какво да прави.
Момчето лежеше там...
жената беше в истерия.
Направих най-доброто, което можах. Качих ги в колата
и дойдохме възможно най-бързо. Това е.
Добре, свършили сте добра работа.
Значи просто минавахте?
Да, минавах. Не познавам жената.
Ще ви дам визитката си.
Обадете се, ако сте забравил нещо.
И ние може да ви се обадим при нужда.
- Става ли?
- Ще направя, каквото мога.
Записах си телефона ви.
Може ли вече да си вървя?
Да. Благодаря.
Момчето ще се оправи ли?
Не, почина.
Г-жо Мъсгроув, ще ви дам визитката си.
Обадете ми се по всяко време,
ако си спомните нещо.
Много съжалявам.
Може ли да ми дадете нещо, за да я почистя?
Моята е.
- Ето чантата ви.
- Няма го.
- Детенцето ми.
- Да, госпожо...
Няма го вече.
Ще я закарате ли до тях?
Дори не я познавам.
- Ще я закарам до тях.
- Добра идея.
Да, ще я закарам.
Направете ми услуга и я изхвърлете вместо мен?
- Да, сър.
- Благодаря.
Къде живеете?
Госпожо, трябва да ми кажете къде живеете.
Ще погледна в чантата ви.
Само ще погледна в чантата ви,
за да разбера къде живеете.
Трябва да се обадите на някой роднина
или на приятел.
Трябва да тръгвам.
Ще се оправите ли?
Казаха ми да се обадя на сутринта в моргата.
Моля?
Казаха ми да се обадя на сутринта в моргата.
Искат да му правят аутопсия.
Защо искат да му правят аутопсия.
Блъсна го кола.
Мислят, че ще им помогне да разберат кой го е направил.
Мислиш ли, че ще го открият?
Ще направят всичко възможно.
Той е чернокожо хлапе.
Мислиш ли, че ще го направят?
Ето чантата ти. Ще я оставя на пода.
Много съжалявам.
Предупреждение за отнемане на имота
Г-н Гротовски.
Искахме да изкажем съболезнованията си за Сони.
- Много го харесвахме.
- Тъжно ни е.
Кой от вас е Уили и кой е Дарил?
Това е Уили.
А това е Дарил.
Довиждане. Благодаря.
Отивам в кафето. Искаш ли да те закарам?
И нямаш нищо против?
И без това съм натам.
Харесва ли ти музиката?
- Защото мога да я сменя.
- Не, става.
Нямаш ли кола?
Развалена е.
Спестявам да си купя нова.
$8.64, благодаря.
Благодаря.
Приятна работа!
Благодаря.
- Благодаря.
- Няма защо.
Здравей, татко?
- Виждаш ли това.
- За какво са ти?
Купих си бензиностанция.
Наистина ли?
Вече я платих.
Наша е.
Не казвай наша. Твоя е.
Аз не съм я купувал.
- Добре...
- Не ми трябва бензиностанция.
Така ли?
Ще съм такъв, с каквото се справям най-добре.
- И какво е?
- Надзирател.
Ясно.
Е, аз не съм надзирател,
а собственик на бензиностанция.
Късно е, татко, вече сключих сделката.
Искаш ли да ти приготвя нещо?
Не.
Заповядай.
Как си?
Добре съм. Изморена.
- Искаш ли нещо?
- Шоколадов сладолед.
С пластмасова лъжичка.
Точно така.
Благодаря.
Сигурен ли си?
Не е ли време да си тръгваш?
Искаш ли да те откарам?
Не,
не мога да те моля.
На път за вкъщи ми е.
- Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
- Ще бъде удоволствие.
Добре.
- На улица "Гледка".
- Клементс?
- Да, Клементс.
- Купил си Клементс?
Да.
Познавам Климент.
- Добре я поддържаше.
- И аз ще я поддържам добре.
Ще видим.
Благодаря, че ме докара.
Може ли да те попитам нещо?
Защо ми помогна?
- Какво искаш да кажеш?
- Закара ни до болницата.
Защо го направи?
Не знам...
Аз просто...
предполагам направих каквото трябваше.
Синът ми умря.
И...
ами, да...
той почина...
Никога не съм бил добър баща.
Той беше добро хлапе.
Предполагам, че...
като видях какво ти се случва,
ти ми напомни за нещо, не знам.
Нали знаеш какво е когато не можеш да дишаш?
И не можеш да избягаш
извън себе си?
Наистина.
Искаш ли да влезеш?
Тези завеси много ми харесват.
Купих ги на кредит.
Не знаех, че дават завеси на кредит. Не бях чувал.
Какво мислиш? Не са ли сладки?
Обичам ги.
Стават.
Взех ги...
Взех ги на кредит.
И човека ми каза,
че не може да се направи такава сделка.
Но мисля, че ме хареса
и ми ги даде на кредит.
Казах си: "Какво пък толкова?
Червени завеси ще стоят страхотно у дома.
Вземам ги".
- Така, че ги взех.
- Много странно.
Ти го изпи.
Господи.
Съпругът ми обичаше да пие Джак Даниелс.
Добро е.
- Чакай, ще ти покажа нещо.
- Добре.
Чакай тук.
Какво е това, нещо като училищен албум?
Не.
Тези картини...
съпругът ми ги е рисувал.
Лоурънс.
Мъжът ми ги е рисувал.
Екзекутираха го в Джаксън.
Екзекутираха го...
Тези са на сина ми Тайрел.
Нарисува ги.
Всичките.
Наследил е от таланта на баща си.
Нали?
Ако му е дал нещо, то е само това,
рисуването.
Учеше го да рисува.
Да остане в семейството.
Знам...
той беше добро момче.
Беше много добро момче.
Беше толкова добър.
Беше толкова...
Той наистина ме обичаше.
Наистина ме обичаше.
Разбирам.
Беше толкова дебел.
Наистина дебел.
Без значение какво носех в къщи,
той го изяждаше.
Без значение какво носех.
Донеса пиле,
той го изяждаше цялото, преди да си отворя устата.
Изяждаше всичко.
Не си виждал човек да яде толкова...
Или ще яде бонбони, или дъвки.
Караше ме да ходим в Супер Кей-Март
и пускаше монети в машината за дъвки.
Чакаше да му се падне червена.
Винаги чакаше за червена.
Бил е много забавен.
Вземаше червената
и я изяждаше.
Бях добра майка.
Всеки божи ден...
Бях добра. Наистина добра.
- Бях добра майка.
- Разбирам.
Не исках да е така дебел.
Не исках да е дебел,
защото знаех, че ако си чернокож в Америка,
не може да си такъв. Опитах се...
Опитах се да му го кажа.
"Не може да си такъв
в Америка ако си чернокож".
Бях сама...
Не знам какво да направя.
Искам...
Искам да ме накараш да се почувствам по-добре.
Накарай ме да се почувствам по-добре.
Нека се почувствам добре.
Искам да се чувствам добре.
Можеш ли да ме накараш да се чувствам добре?
Можеш ли да направиш да ми е хубаво?
Можеш ли?
Накарай ме да се чувствам добре.
Всички искат да се чувстват добре.
Нека се чувствам добре. Накарай ме.
Почувствах те.
Имах нужда от теб.
Имах толкова нужда от теб.
Толкова много се нуждаех от теб.
Отдавна не бях се чувствал така.
Благодаря.
Добре ли си?
Това не е свързано с теб.
Татко?
Татко?
В спалнята съм.
Какво ти се е случило?
Изкълчих си глезена, когато опитах да се изкъпя.
По дяволите, казах ти да внимаваш.
По дяволите.
Движи си пръста.
- Усещаш ли така?
- Да.
Да?
Потъвам.
- Защо говориш така?
- Не струвам нищо.
- Не говори така.
- Не мога да се изкъпя сам.
Не мога да отида до кухнята без да падна.
Не мога да отида до телефона.
Вече не се чувствам като мъж.
Мъж си, татко.
Не си спомням дори как мирише една жена.
Един мъж дойде.
Какво?
Благодаря.
- Как си?
- Здравей, как си?
Добре.
С какво мога да ти помогна?
Имам този Команчи от 89-та.
Трябва й почистване, смяна на маслото, такива неща.
Чудех се дали можеш да го направиш.
Да. За кога ти трябва?
Колкото може по-скоро.
Маги.
Остави го, мила.
Ще го оправя до утре.
Късно ли ще е?
Много ти благодаря.
Може би някой от твоите момчета
може да я изчисти, да я освежи.
Ще я продавам?
Добре.
Ще има кажа.
Сигурен съм, че няма да имат нищо против.
Не мога да я взема.
На сина ми е.
Много я обичаше. Сигурен съм, че ще иска да е от полза за някой.
Не съм казала,че не я искам.
Просто не мога да я приема.
Искам да я вземеш, наистина.
Означава много за мен.
Нека да се повозим за малко.
Хайде.
- Трябва да си взема обувките.
- Няма да ходим на далече.
Да те видя как шофираш.
- Какво е това, по дяволите?
- Скоростния лост.
Ето застраховката
и другите документи. Всичко е уредено.
- Добре.
- Бих искал да те видя довечера.
- Добре.
- Добре ли е?
- Ще се видим по-късно.
- Довиждане.
Ханк?
Така е добре.
Ехо?
Ханк.
Аз съм Летиша.
Влизам, Ханк.
Ханк?
Кой си ти?
Какво, влизаш просто така в къщата ми?
Грешката е моя.
- Помислих, че...
- Ханк ли?
- Ханк ли търсиш?
- Да.
Той тук ли е?
Коя си ти?
Казвам се Летиша Мъсгроув.
И...
аз и Ханк сме...
приятели.
Мъсгроув?
Моля те, скъпа...
имаш ли цигара?
Да.
Но ми се струва, че не трябва да пушите.
Хайде.
Имаш ли една?
Кибрит?
Е, Ханк тук ли е?
Да. Скоро ще се върне.
Аз съм Бък, баща му.
Това за Ханк ли е?
Да.
Подарък.
Ще му го дам.
По дяволите.
Сигурно е направил нещо много голямо
за да заслужи такава хубава шапка.
Предполагам, да.
Когато бях млад, аз самия много си падах по сочни негърки.
Ханк е като баща си.
Не е мъж, ако не опита черна кобилка.
Хей, Летиша! Чакай.
Къде отиваш?
Къде отиваш?
- Какво се е случило?
- Запознах се с баща ти.
- Махни си ръцете от мен.
- Не можеш да го направиш.
Дай ми възможност. Каквото и да е направил...
Или какво ти си направил?
- Нека да обясня.
- Пусни ме.
Ние сме семейство.
Аз съм ти баща. Помни го.
Ханк?
Какъв ти е проблема?
- Мисля, че това е всичко.
- Благодаря.
Написах датата в края на листа, не знаех къде...
Няма проблем.
Всичко останало съм го написал.
Ще се грижите добре за него, нали?
- Разбира се.
- Защото...
искам последните му дни да са спокойни.
Сигурно го обичате много.
Не, не го обичам.
Но ми е баща. И ето го тук.
Утре ще ти донесат телевизор.
Най-после се отърва от мен, а?
Ще се грижат за теб.
В края на коридора има телефон, можеш да ми се обаждаш.
Значи това е.
Предполагам.
Не знам какво да кажа.
Аз също.
Не искам да свършвам така.
Аз също.
Довиждане, татко.
Какво?
Искаш да ти върна колата?
Не, не искам колата.
Искам да я задържиш.
Какво?
Искам да знаеш, че го пратих на друго място.
Нямам време да говоря.
Аз бих искал да поговорим.
Това ли е всичко?
- Как си, Райс?
- Здравей. А ти как си?
- Добре.
- Коя е Летиша?
Приятелката ми.
Шерифска служба. Ехо?
- Какво става?
- Шерифска служба.
- Време е да напуснете, госпожо.
- Не, почакайте.
- Трябва да напуснете.
- Не, имам.
Не приемам нищо.
Трябваше да платите отдавна, сега напуснете.
Не, имам парите.
Предлагам да се облечете
- или ще ви изхвърля по пижама.
- Не можете да го направите.
Имам парите. Досега спестявах...
Боядисах стените и тавана
и пооправих малко.
Мисля, че ще ти хареса.
Ще ти пренеса нещата, не се притеснявай.
Ще отида до кухнята да взема нещо,
така че се настанявай.
Прави каквото искаш.
- Това са нещата на Тайрел.
- Мислех да ги кача горе.
Това е стаята на сина ми.
Добре.
Качи се, ако искаш.
Мога ли да ги разгледам?
Да, разбира се.
Това е той.
Не прилича на теб.
Прилича на майка си.
Нямам нищо против да спя отсреща, ако искаш.
- Може би искаш да спиш сама.
- Не...
Няма да се чувствам добре,
ако ме оставиш сама.
Само искам да ти е удобно.
Аз също искам да ти е удобно.
Искам да се грижа за теб.
Добре,
защото имам нужда някой да се грижи за мен.
Мога ли да те докосна?
Да.
Почувства ли това?
Да.
Почувства ли се добре?
Да.
Не съм те наранил, нали?
Не и по лош начин.
Какво?
Нищо, просто...
Искам да отида да купя сладолед.
- Сега ли?
- Да.
Чувствам, че това трябва да направя.
- Добре.
- Ами...
Ще купиш ли и за мен?
Добре.
Какъв искаш?
Шоколадов.
Купих малко шоколадов сладолед.
Добре ли си?
Сигурна ли си?
Наистина си много красива.
Искаш ли да излезем на стълбите да го изядем?
Да вървим.
На връщане минах покрай бензиностанцията.
Харесва ми табелата с името.
Мисля, че ще се справим.