Mar Adentro - The Sea Inside (2004) (Mar Adentro (2004) (The Sea Inside) RETAIL DVDRip XviD.AC3-QiX.CD2.Bg.srt) Свали субтитрите
- Но защо трябва да ми подаряваш нещо?
Защото ти ми даде толкова много, Рамон, представа си нямаш.
Никой мъж не е бил толкова мил с мен, както ти.
Толкова лошо ли беше?
Не искам да усложнявам нещата.
Знам, че проблема трябва да е в мен.
Онези мъже не ме обичаха.
Какво говориш, Роса? Възможно ли е това?
Когато дойдох за първи път, не ми ли каза точно това?
Разочарована жена, така каза.
Да. Ако тогава съм ти казал така, сега ти казвам, че си силна и смела,
мила и красива. И бих нарекъл тези, които не виждат това, малоумници.
Роса, моля те, спри.
Караш ме да се чувствам като свещеник, а аз ги мразя достатъчно много.
Седни там, хайде, седни.
И ми пусни ръката, знаеш, че не усещам нищо.
Синът ми ми каза, че се преструваш.
Но усещаш с лицето си, нали?
Иска ми се да можех да ти помогна. Бих направила всичко, за да ти помогна.
Би ли ми помогнала?
Да.
Не се тревожи. Планирал съм всичко, така че никой да не свърши в затвора.
Имам няколко приятели, които желаят да помогнат.
Нуждая се само от още един. Някой смел като теб.
Не.
Искам да ти помогна да живееш,
не да умреш.
Хайде момчета, да вървим.
Държиш ли го?
Няма да може да мине оттук.
Рамон каза, че ви влиза в положението, но не иска да слезе долу.
Добре, няма значение. Братко Андрес.
Качете се горе и кажете на Рамон
...и докато сме във вечността. Животът не принадлежи на нас
и ние се залавяме за абсурдната крайност на буржоазното определение за частна собственост.
Ще ме уморите.
Но нали църквата беше първа в отнемането на частната собственост.
- Не мога да му кажа това.
- Как така?
Трябва ли да му го кажа?
Свобода да избирам вярванията си и да решавам как да свърша живота си.
Добре, сега му кажи.
Защо църквата държи с такава страст тази поза на страх от смъртта?
Защото знае, че ще загуби огромно количество от паството си,
ако хората загубят страха си от отвъдното.
Той ви напомня, че според общественото мнение, 67% от испанците подкрепят евтаназията.
Добре, добре. Кажи му, че тези проблеми не се разрешават чрез проучвания,
защото повечето германци също така пък обичат Хитлер.
Сега пък ме сравнява с Хитлер. Това е много оскърбително.
Не, не това.
Питай го какво би направил Хитлер сега?
Не, чакай. Отец Франциско, чувате ли ме?
Да, Рамон, чувам ви.
Защо смесвате крушите с ябълките?
Надявам се, че не сте дошли тук, за да демагогствате.
Защото вие, йезуитите, знаете много добре как да го правите.
Не, не, разбира се, че не.
Но май вие започнахте да демагогствате, скъпи ми Рамон.
Не мислите ли, че е демагогско да кажете "Смърт с достойнство"?
Защо не оставите евфемизма настрана и не наречете нещата с имената им с цялата им тежест.
"Ще отнема живота си" и това е то.
Изненадвате ме отново с интереса ви към моя живот, след като институцията, която представлявате
приема смъртното наказание и осъжда от векове на клада тези, които не мислят правилно.
Сега вие сте този, който демагогства.
Да, разбира се. Но да оставим евфемизма настрана, както казахте, това е което ще ми направите, нали?
Да ме изгорите жив.
Да ме изгорите, загдето защитавам свободата си.
Рамон, приятелю...
Приятел?
Рамон, приятелю. Свободата да отнемаш живот, не е свобода.
И живот, който отнема свободата, също не е живот.
Не ми викай приятелю! И ме оставете на мира.
Хайде, да вървим.
Вие ми изглеждате добри хора. Дайте на този човек причина да живее.
Покажете му, че животът не е само да си движиш ръцете и да се движиш наоколо
или да риташ топка. По дяволите! Животът е нещо друго, наистина.
Животът е нещо много повече. Чуйте го от мен.
И какво искате от нас да направим?
Да му запушим устата, та да не говори?
Или да го приспиваме с дрънкалка като малко дете.
Даваха ви по телевизията и оттогава едно нещо ми се върти в главата.
Мануела, остави го.
Казахте, че семейството на Рамон не му е дало достатъчно обич.
Трябва да знаете, че в тази къща никой не е спирал да обича Рамон дори за един ден.
Дори за един ден.
Аз се грижа за него от много години и го обичам като собствен син.
Аз не знам кой от вас е прав.
И не знам дали е истина това, което казахте, че живота принадлежи на Бог, а не на нас.
Но аз пък знам,
че вие имате много голяма уста.
Роса, казах ти, че това не е нужно. Аз вече обръснах Рамон.
Да. да. Но аз знам по-добър начин.
Къде държиш сапуна?
Пристигнаха.
Не усещам нищо. Сигурна ли си, че има бебе вътре?
Седеммесечно при това, скъпи.
- Не се движи.
- Ти си този, който не се движи.
- Мръдна, усетих го.
- Видя ли.
- То се радва да те види.
- Как ще го кръстите?
Още не знаем.
Кръстете го Рамон и когато един ден попита защо е това името му, ще му разкажете моята история.
По-добре ще е, ако ти му я разкажеш.
Има още някой, който ще се радва да те види.
- Не, не така.
- Дядо, млъквай.
- Защо не ми казахте нищо?
- Искахме да те изненадаме.
Това е голяма изненада за мен.
Ще отворя прозорците, стана много задушно тук.
По-добре да излезем и да ги оставим насаме за малко.
Как си, моряко?
- Ще пиеш ли кафе, Марк?
- Да, моля.
- Ами ти, Роса?
- Добре.
Рамон ми каза, че си си намерила нова работа.
Да, грижа се за едни възрастни хора.
Тази жена дълго ли ще остане?
Няколко седмици, зависи как ще върви книгата.
Предполагам, че сега няма да мога да го обръсна. Ще се видим някой друг път.
Довиждане, Роса.
На съдиите ръцете им са вързани, заради законодателството.
Опитваме се да получим становище,
в което да препоръчаме на правителството промени в Наказателния кодекс.
- На правителството?
- Правителството е тук, за да ни служи, Хави.
Чичо ти е най-важният.
Съдът няма да посмее да се съгласи с нас, вече знаем това.
Не можем да се провалим на местното заседание.
Хавиер, помогни ми за кравите.
Трябва да убедим съдиите, че Рамон е напълно с всичкия си.
Би ни помогнало много, ако той направи изявление.
Мануела, трябва да изведем Рамон извън къщата.
Можеш ли да ми кажеш какво правихте там, а?
Знаеш ли за какво говорят? Какво искат те?
И какво да направя? Да се заключа в стаята си ли?
Разбираш ли какво наистина искат те?
Какво ще стане, ако той спечели процеса?
На чичо ти ще му бият инжекция и ще умре като куче. И ти никога няма да го видиш повече.
Никога повече няма да го водиш, Хавиер.
Или ти си мислиш, че смъртта е толкова страхотна?
Моля те, използвай си главата.
Смъртта е много сериозно нещо, чуваш ли ме?
- Чичо ти ще умре и няма да го видиш повече.
- Остави ме на мира.
Не че не разбира, просто той не иска да използва инвалиден стол.
Да го изведем един два пъти навън годишно си е постижение.
Е, ами това трябва да е един от тези пъти. Много е важно Рамон да дойде.
И кога ще е това пътуване?
Считам, че ще е някъде през пролетта.
Така че има доста време, за да го склоним.
Има само едно нещо по-лошо от смъртта на син
и то е, че той желае да умре.
Е, да се захващаме за работа.
"...да бъда в теб завинаги, мое съблазнително, мое възлюбено море."
Можеш ли наистина да помиришеш морето от тук?
Да. Сутрин, когато има вятър
и прозорецът е отворен, мога да го помириша, все едно съм до него.
Имаш много добро обоняние.
Обонянието вероятно предизвиква най-силните ми чувства,
Най-фантастичните ми.
Твоя аромат, например.
Моя аромат?
Да, това е първото нещо, което си представям, когато мечтая за теб.
Наистина ли?
- И за какво си мечтаеш?
- Разни неща.
И те всички са свързани от едно нещо.
Във всички мечти, аз мога да се движа.
Мога да се изправя и да тръгна натам, накъдето си представям, че си в момента.
И ако си представя, че си тук, например,
се приближавам към теб
и правя това, за което съм си мечтал толкова много пъти.
Тогава уханието ти става по-силно и аз се омайвам.
Мога да усетя как бие сърцето ти, да почувствам ръцете ти.
И тогава загубвам ума си. Губя го.
Водата добре ли е?
Хулия.
Хулия, будна ли си?
Да.
Не мога да заспя.
Защо така?
Единия крак ме сърби, можеш ли да дойдеш и да ми почешеш...
...крака.
Донесох му малко сладки.
- Знам, че ги харесва.
- Роса, моля те, изслушай ме.
- Сама ги правих.
Казах ти, че не трябва да му готвиш нищо, нито да го къпеш, нито да го бръснеш.
Аз се грижа за Рамон. Разбираш ли?
- Добре, но искам да го чуя от него.
- Той ми го каза вече.
Освен това, той е зает в момента.
С нея ли е?
Иска ми се и аз да бях адвокат. Но разбира се...
- Не плачи, Роса, не плачи.
- Ако не искаш да ме виждаш, моля те, кажи ми.
- Разбира се, че искам да се виждаме.
- Но не изглежда, че е така.
Настина, какво...
Роса, Роса.
Затвори.
Можеш ли да набереш номера и да ме оставиш минутка насаме?
Какво става между вас двамата, Рамон?
Но Хулия,
защо трябва да ти се обяснявам на теб?
Не разбирам защо ми отговаряш така. Защото в такъв случай не знам какво правя тука.
Освен разбира се, ако не мислиш, че тук не се е случило нищо.
Целувката вчера, нищо ли не означава?
Погледни се.
Погледни се къде седиш.
Погледни се.
А сега погледни мен.
Накъде отиваме, Хулия?
Погледни ни.
Не съм свършила.
Какво си мислиш?
Че не мисля, какво ми се случва ли?
Разбира се, че мисля за това. Често.
Всеки ден. Като кошмар е.
И знам, че ще става по-лошо и по-лошо, докато накрая не вегетирам напълно.
Така че стигнах до извода и аз по-скоро...
Аз ще го направя, Рамон.
Ще отнема живота си.
Но преди да го направя, ако искаш, любов моя,
бих искала да ти помогна.
Да си заминем заедно.
Не казваш нищо. Не очакваше това, нали?
Кога?
Не знам. Почти сме готови с книгата и
и аз ще отида в Барселона да потърся редактор, за да можеш да я публикуваш.
И тогава ще се върна с първото копие. На този ден, Рамон. На този ден.
Чуй ме, в най-лошия случай бихме спечелили обществената подкрепа.
Ако присъдата е негативна, дискусията ще бъде най-разгорещена.
- Не бъди глупав. Не мога да разбера...
- Добре ли си?
- Да, да.
Новини, какви новини?
Марк, моля те, карай внимателно. Какво се е случило, Рамон?
Пристигнахме.
Разбирам, Рамон, разбирам. Но това няма значение.
Изслушай ме, ако никой не предприеме тази крачка, ако всички си заровят главите в пясъка и не се опитват да се изправят срещу държавата, съдиите...
А сега какво ще правим, Мануела, с пътуването до Ла Коруня.
Дали ще си пропилея времето, ако отида там,
знаейки, че те няма да ме чуят.
Мисля, че днешният ден е пропилян, но може би утрешния ще бъде полезен за някого.
Добре. Тогава да отидем и да погледнем тези съдии в лицето.
- Хави, къде ми е стола?
- Стола?
Не знам, вероятно е отзад.
Искам да го извадиш оттам и да го почистиш. След това извикай дядо си да ви обясня нещо. Ще направим няколко малки подобрения.
Двигател ли ще му слагаш?
- Трябва да срежете тук и тук.
- За да се движи облегалката, нали?
Трябва да срежете тези тръби тук долу, съединете ги с болтове, така че да се движат като панти. Разбра ли това?
- Да, да.
- А ти, татко?
Така ти ще лежиш, сине. Може да заспиш по време на делото.
Особено, ако не приказват нещо интересно, татко.
"Умри, за да живееш"
"Писма от ада"
Трябва да сложиш възглавница тук, за да подпира главата ми
в случай, че падна на обратно и си счупя врата.
Хави, разбра ли ме? И си счупя врата... И си счупя врата...
Дядо.
Ако ще ми помагаш така, по-добре не прави нищо.
- Силно ли ги стегнах?
- Мен ли питаш?
Задръж за момент, моля. Рамон.
Мануела, моля те. Сякаш не изглеждам достатъчно смешно.
По-добре това, отколкото да настинеш.
И да не си посмял да я свалиш.
Вие сте Рамон Санпедро, нали?
Наистина желаех аз да съм този, който да ви закара.
Животът е право, не задължение!
- Виж ги всички тези хора тук.
- Кой сме убили, а?
Рамон, чувствате ли се сам, защото сте сте единствения испанец, поискал евтаназия?
Да. Е, първият, който го прави обществено достояние. Иначе я е имало от много време.
Какво очаквате от съдиите? Какво ще им кажете?
Просто искам да им кажа, че аз съм съвсем нормален и не съм луд.
Тишина.
Може ли поговорим после?
Тишина, моля.
В държава, обявила се като правова и която признава правото на частна собственост,
и чиято конституция също така не позволява изтезания или унизително отношение,
може да се каже, че който и да се намира в такова унизително положение, както Рамон Санпедро,
би могъл да избира сам как да свърши с живота си.
Фактически, никой, който се е опитал да се самоубие и не е успял, не е съден след това.
Но когато е нужно да помогнем на някого другиго
да умре с достойнство, тогава държавата се намесва в свободата на хората и им казва,
че животът, който имат не е техен, че те не могат да решават за него.
Това, Ваша чест, може единствено да се направи, основано на метафизични или религиозни вярвания.
В държава, повтарям,
която се е обявила за правова.
Ваша чест, аз Ви моля за законен отговор, който преди всичко да е и разумен
и хуманен.
А сега, с ваше разрешение, Рамон Санпедро би искал да прочете нещо.
Отхвърля се.
Клиентът ми иска да се обърне към вас директно, така че да го чуете със собствения му глас.
Вие знаете перфектно процедурата.
Разбира се, че я знам перфектно.
Но не знам защо за вас е толкова неуместно да отделите от времето си три минути,
три,
за да изслушате човек, който е чакал от 28 години.
Ако искате да промените процедурата,
променете законите.
Да, разбира се. Това го знам вече.
Съдът се оттегля, за да подготви присъдата.
Знаех си, че няма да го приемеш на сериозно това, което ми се случи.
Всички мъже сте еднакви. Присмивате ми се. Ти също не си по-различен от тях.
Роса, прости ми. Просто напоследък ми се събра много
- и аз съм малко объркан.
- Защо?
Не е ли позволено да се влюбиш в човек, който е парализиран?
Това да не е неестествено?
Май трябва да изясним някои неща. Особено, ако говорим за неща, толкова сложни като любовта.
- Сложни?
- Да, Роса, сложни.
Няма значение, колко много ми казваш, че ме обичаш. Никога няма да съм сигурен колко е истинска любовта ти
или това не е идеализиране на мъжът, който не можеш да откриеш.
Но за какво ми говориш, Рамон? Не се опитвай да ме объркаш.
Без значение дали обичаш или не, не можеш да даваш разумно обяснение за любовта.
В такъв случай, какво искаш да направя? Искаш ли да се преместя при теб?
На мен ми е достатъчно да знам, че ще мога да те посещавам от време на време.
Разбира се, че можеш.
Да, но за колко дълго?
Роса, не ме молиш да остана жив заради теб, нали?
Какво, ако те моля?
Ти ми даваш сила, за да живея, Рамон.
Чакай. Спри за малко.
Седни ето там.
- Да видим. Обичаш ли децата си?
- Разбира се, че ги обичам.
Ето ти причина, за да живееш.
Не ми стоварвай тази отговорност, Роса.
Това ли наричаш любов? Да ме държиш тук против волята ми?
Виж.
Човекът, който истински ме обича е този, който ще ми помогне да умра.
Това е любовта, Роса.
Скъпа Хулия, вчера получих решението на местния съд.
Съдиите разбират, че искам да умра, но ми казват, че ако ми помогнат, това ще е наказуемо от закона.
Преди, това би ме засегнало много.
Тласкайки ме в тази задънена уличка, където дните и нощите никога не свършват.
Но сега чувствам, че всичко се забърза и че излизането на книгата ще е готово всеки момент.
А с нея, ще се върнеш ти, Хулия, Жулиета моя.
Това ще бъде най-приятната смърт, която съм си представял някога.
Това ще е любов, чиста и неразделна,
която ще възстанови равновесието. Най-накрая.
Целувка, скъпа ми приятелко.
Да го отворя ли?
Това е книга!
Виж, книга е. А ти си на корицата.
Мирише невероятно.
За теб е.
Отивам да я покажа на майка.
Защо, защо, защо не мога да бъда щастлив в този живот?
Ще ти дам успокоително.
Защо искам да умра? Защо искам да умра?
Дай ми още две, Мануела.
Мануела, повярвай ми, още две хапчета няма да ме убият.
Дай ми още две.
Скоро ще си по-добре.
- Как се чувстваш?
- Добре.
Колко е часът?
11:00 ч. Не исках да будя днес.
Онази жена от Бойро се обажда вече три пъти.
Какво искаше?
Каза, че иска да говори с теб за нещо много важно.
- За нея всичко е важно.
- Набери я, моля те.
Ти ли ще и се обадиш? Защо не изчакаш да се обади пак?
Тя едва може да си плати телефонната сметка. Набери я, моля те.
Разбира се, Рамон. Ти винаги си толкова мил.
- Рамон?
- Какво има, Роса?
Трябва да те видя. Трябва да говоря с теб.
- Ти ми каза да се обаждам преди да идвам при теб.
- Да. Нещо да не е станало?
Мога ли да дойда сега?
Рамон, ти ми каза, че имаш план или нещо такова.
Че ти си намерил начин да направиш това, което искаш, ако съдът не разреши.
Да, Роса, но аз вече те помолих да ми простиш, нали?
Казах ти да забравиш за това.
Да, но не мога.
Не мога, разбираш ли.
Защото миналият месец съдът каза не, а ти все още мислиш да го направиш.
Това ли те притеснява? Това, че съм намерил начин?
- Значи ще го направиш?
- Не е толкова лесно, Роса. Но не се тревожи,
ти ще си последния човек, който ще разбере.
Рамон.
Аз осъзнах, аз разбрах какво ми каза в Ла Коруня.
"Човекът, който истински ме обича е този, който ще ми помогне да умра."
Напълно сигурна съм в това, което изпитвам, Рамон.
Обичам те.
Искаш ли да ти помогна?
Роса...
Не се шегувам, Рамон. Искаш ли да ти помогна?
Но какво ще му кажеш? Хосе, почакай.
Чуваш ли! Няма да позволя това.
И какво ще направиш? Ще ме вържеш за леглото ли?
Или пък ще ме тъпчеш с приспивателни, както докторите в болницата?
- Никой няма да ми попречи да си тръгна.
- Аз ще ти попреча.
- Дори и ти.
- Ще ти попреча.
Ще видиш!
Нищо ли не означавам в тази къща?
Аз съм по-големия брат, аз съм главата на семейството.
Да не си мислиш, че това означава нещо за мен?
На моята възраст?
За мен е от значение дали хората имат нещо в главата си, а ти нямаш нищо в твоята.
Повече няма да бъда роб на твоето невежество или на твоята гузна съвест.
Ами аз? Аз също съм роб.
Как мислиш се чувствах, когато върнах от морето?
Цял живот съм тука, преживявайки от тази шибана овощна градина.
За да бъда с теб. За да бъда само с теб.
Аз, жена ми и синът ми. Всички сме роби!
- Здравей.
- Здравей.
- Чиво ти заминава за Бойро.
- Бойро?
Защо?
Казва, че за да похарчи малко пари.
Заминава с онази жена, Роса.
- Да не се женят?
- Не.
Май заминаваш, а?
За колко?
Искам да ти подаря книгата си. Ей там е.
- Но нали има и други?
- Да, разбира се. Но това е първото копие.
Отвори на отметката.
- "На сина ми"?
- Прочети го, моля те.
На сина ми
Прости ми, сине, че не си се родил.
Не беше моя вината, че те оставих.
Единствено от това са страхувам.
Прости ми, че не можех да си играя с теб.
Не знам какво щеше да е, ако се беше родил след като пострадах.
Помни, че винаги ще те обичам.
Целуни майка си от мен.
И не изпитвай гняв към мен.
Не е добре да мразиш.
Разбра ли го?
- Да.
- Я да видим.
Това е обръщение към синът, който никога не си имал.
И ти молиш за прошка, за това, че не си го имал.
Добре. А какво съм написал най-отдолу?
- "На Хавиер"
- Е?
- И какво?
Не разбираш ли какво се опитвам да кажа?
Но аз не съм ти син.
Разбира се, че не си.
Но за да ти посветя тази поема, си има причина, нали?
Но аз не съм ти син.
Не знам на какво ви учат в това училище. Махай се оттук, махай се.
Толкова си странен.
Рамон? Как си? Чакай малко, че не те чувам.
- Кажи сега.
- Утре заминавам.
Да, знам. Роса ми каза сутринта. Нямаш търпение, нали?
Не остана.
Рамон, аз проучих нещата за онова нещо, нали знаеш...
- За кое?
- За онова нещо...
- За прахът?
Да, за праха. Трябва ти доза точно от 200 мг. Вероятно ще е болезнено малко, да знаеш.
Жене, най-добре е за теб да забравиш за всичко това. Тревожа се, че би могла да си навлечеш беля.
Аз за това и ти се обаждам сега. Искам да ти кажа сбогом и повече няма да говоря с теб.
Заради твоята безопасност е. Дори с Марк не трябва да говориш за това.
- Да, разбирам. Значи това е сбогуване.
- Така е по-добре.
Добре, добре. Нека ти кажа нещо.
Рамон, необходимо е да го обмислиш внимателно.
Не се чувствай принуден. Не го прави, за да даваш пример или за да не разочароваш обществото, нас или асоциацията.
Никой не те кара да го правиш, разбираш ли?
- Разбираш ли ме, Рамон?
- Не и ти, Жене, моля те.
- Съжалявам, Рамон.
- Сбогом, Жене.
Приятно пътуване, партньоре.
Сбогом, Мануела.
А ти Хави, моля те бъди добър.
Разбрах какво искаше да кажеш в поемата.
Ела насам за малко.
Прегърни ме.
Направи ми услуга. Грижи се за дядо си.
Е, Рамон, да тръгваме.
Ще затвориш ли вратата, момче?
Хайде, затваряй я.
Какво ще правиш в Бойро, шефе?
Ще ходя на плажа. Да сменя малко гледката.
Да смениш гледката? Това е прекрасно.
Това е най-доброто, което можах да намеря с парите, които ми даде.
Казах им за гледката. Харесва ли ти?
- Къде да подпиша?
- За какво?
- За да се оженя за теб.
Той заспа.
Разбира се. Нали въобще не мърдам.
Рамон, има ли наистина живот след смъртта?
Знам, че това ще прозвучи глупаво, но
- те моля да ми изпратиш знак?
- Знак?
Какъвто и да е. Не ме е страх от духове. Ще бъда много внимателна, чакайки. Ще го направиш ли?
Разбира се.
Но между нас казано, аз мисля, че след смъртта няма нищо. Също както и преди да се родим. Нищо.
Откъде си толкова сигурен, Рамон?
Никой не знае това.
Не, но аз съм сигурен.
Просто го чувствам. Също както баща ми поглежда към небето и казва "Утре ще вали" и то се случва.
Това е усещане.
Но има нещо, което не трябва да забравяш. Аз ще бъда в сънищата ти.
Ще идвам през нощта в леглото ти и ще правим любов.
В случай, че не ти го кажа в сънищата ти, ти го казвам сега.
Благодаря ти, Роса, от дъното на сърцето си. Благодаря ти.
Господа съдии, политици, духовници, какво означава достойнството за вас?
Какъвто и да е отговора на вашата съвест, знайте че за мен, такъв живот не си струва.
Бих искал поне да умра с достойнство.
Днес, уморен от безделието на институциите, съм принуден да го направя, криейки се като престъпник.
Трябва да знаете, изпълнението на процеса на моята смърт
бе разделен внимателно на отделни постъпки, които сами по себе си са ненаказуеми
и които бяха изпълнени от няколко приятелски ръце.
Но дори и тогава, ако държавата настоява да накаже, тези които ми помогнаха,
аз бих ви предложил да им отрежете ръцете, защото те са това, с което допринесоха.
Главното е, че съвестта им е чиста.
Както виждате, от едната ми страна има чаша с вода,
която съдържа една доза калиев цианид.
Когато я изпия, аз ще спра да съществувам,
напускайки най-скъпоценната ми собственост. Тялото ми.
Аз вярвам, че да живееш е право, а не задължение, както е в моя случай
да съм принуден да приемам тази тъжна съдба през тези 28 години, четири месеца и няколко дни.
Направих си равносметка на живота и никъде не видях щастие.
Само време, изминало против волята ми през по-голямата част от живота ми
и което от сега нататък ще бъде мой съюзник.
Само времето и хода на събитията ще решат един ден, дали искането ми е било правилно или не.
Стана ми горещо.
- А Марк ще идва ли?
- Със сина ни е на плажа. Обожава морето.
- Не си мислят да влизат вътре, нали.
- Не, твърде студено е.
- Как си?
- Добре.
- Тя ще ме разбере ли?
- Да.
- Имам предвид, дали може да следи разговора.
- Да, може. Понякога й е трудно, но...
- Е, ще отида да я видя, до скоро.
- До скоро.
Здравей, Хулия.
Здравей, как си?
- Добре, а ти?
- Добре... тук.
Имаш много приятна къща. Много е хубава.
Рамон ми остави много писма.
Мисля, че се е забавлявал, оставяйки разни писаници наоколо след смъртта си.
Проблемът е, че онзи ден
намерих едно писмо за теб.
Рамон кой?
Рамон Санпедро, твоя приятел.
Аз те запознах с него. Помниш ли?
Ти?
Да.
Много е красиво тук.
Морето отвътре, морето отвътре
В безтегловността му бездна
Където мечтите се сбъдват
Две души се събират, за да се сбъдне едно желание
Моята и твоята
Като ехо заглъхват без думи
По-надълбоко и по-надълбоко
Отвъд всичко от плът и кръв
Но аз винаги се събуждам
И винаги ми се искаше да съм умрял
Да стоя с лице
Заровено в косите ти.
Превод: kpacko@mail.bg