Black Adder 2 - Episode 3 - Potato (1986) Свали субтитрите
"Черното влечуго II"
Превод от английски: Cekca_Bee
GO-Link Power, baby :)
"Картоф"
Идвате ли?
- Не.
Преживяването ще е върховно.
- Не, мерси.
Всички отиват.
- Не преувеличавай, Пърси.
Аз няма да ходя, а и г-жа Мигинс, от магазина, няма да ходи.
Перфектно знете, че г-жа Мигинс е болна.
А и освен това за нея е чест,
да опече един огромен възпоменателен пай.
Какво въображение има тази жена.
Хайде, Едмънд! Най-великият изследовател на нашия век се завръща.
Улиците никога не са били толкова пълни! Жените се смеят, децата пеят ...
Виж! Един мъж е изнасилен от девет моряци
и все още усмивката не пада от лицето му.
Пърси, завръщането на сър Уолтър "О, Какъв голям кораб имам" Райли
е въпрос от най-голяма маловажност, за мен.
Ако не внимаваш всички деца ще танцуват отвън под прозореца ти,
и ще пеят "мърморко" и "нацупено лице", а ти не искаш това, нали?
Мисля, че мога да го преживея. Сега, Пърси, изчезвай докато не съм ти отсякъл главата,
изгреба вътрешностите й, и не я подаря на майка ти като ваза!
Какъв глупак. Най-глупаво обличащото се същество в Кристъндъм.
С едно изключение.
Милорд?
- Балдрик, приличаш на елен.
Благодаря, милорд. Малко приличате на патка.
Какво искаш?
Ами чудех се дали ще ме освободите за следобеда?
За кой се мислиш? За Уат Тейлър?
Свободен следобед ще имаш, когато умреш, не и преди това!
Исках да посрещна смелият сър Уолтър у дома.
Днес се чувствам горд, че съм член на най-великото кралство в света.
Несъмнено много други членове от животинското кралство се чувстват така.
Ще млъкнете ли ?!
Скапани изследователи, сутеньори в земята Мъмбо-Джъмбо,
прибират се с тропически болести, тен и торби с кафеви неща,
и всички искат снимка с тях в тоалетната.
А какво има за хората свършили цялата работа?
Аз върша цялата работа. Виж всичко това.
Какво е това?
- Изненадан съм, че сте забравили, сър.
Беше риторичен въпрос.
- Не, това е картоф.
За теб е картоф и за мен е картоф.
Но за сър Уолтър "Скапания" Райли това е селскостопаска земя, файтон,
и колкото се може повече момичета, с които езикът му може да се справи.
Навън прави състояние от тези. Хората си строят къщи от тях.
После ще ги изядат.
Странни неща се случват.
Този кон се превърна в Папата.
Господи, сигурно е някой с папагал на рамото,
и продава гипсово човече с лика на сър Франсис Дрейк и неговото "Златно минало".
(Отвън деца пеят "Мърморко, нацупено лице")
(Пеенето спря)
Мумия!
- Що не сте на училище?
"Черно влечуго", както виждам си говориш сам.
Да, по този начин съм сигурен, че разговорът ще е интелигентен.
Какво искаш?
- Ами докато си вървях, се зачудих
дали не искаш да ме придружиш да посрещнем сър Уолтър вкъщи.
Не мисля. Три часа моряшки приказки като,
чистене на жито и пиене на урина,
не спадат към представата ми за добре прекарано време.
Слуга, шапката ми.
Картофче?
- Благодаря, не искам.
Няма да издържите дълго на тази мода
на обличане, наподобяваща половина земя в Нотингамската гора.
Заповядайте, сър.
- Благодаря.
Имате излъчване.
След като няма да идвате, и без това не сте много популярен в кралския двор ...
Мога да оставя това и за утре когато ...
Ще дойда. Кралицата и аз ще сме единствените изглеждащи нормално.
Кой е?
- Мелчи, Кралице.
Задръж! Затвори си очите!
Сега влез!
"Хой", или да кажа, "Йо"!
Добре, отвори си очите.
- Благодаря, Ваше Височество.
И ...
Какво има, Мелчи?
- Извинете ме, Милейди.
Оглеждах се за великият моряк, който ме приветсва като влизах.
Сигурно е вдигнал котва и е отплавал далеч.
Не е, това бях аз!
Ваше Величество! Не може да бъде!
Смотан четкаджия.
И така, къде е този натрапчив задник, подут плъх
с аромат на моруна, сър "задръстения" Райли?
Чух, че е толкова вълнуващ, колкото и един от картофите му.
"Черното влечуго" е страшно дърво.
- Несъмнено не е моряк, Г-жо.
С "Йо-хо-хо и бутилка ром", предполагам, че така влиза в зделки.
Това е той!
О, Господи. Изглеждам ли абсолютно божествено и величествено,
и в същото време много красива и трудно достъпна?
Ваше Величество, е мечтата на всеки един моряк.
Ако е много красив, мисля да се омъжа за него.
Не прибързвате ли малко, Г-жо?
- Не, не мисля.
Няма да Ви е за първи път, ако прибързате.
Ваше Величество!
Съберете мачтите, сър Уолтър, че ми е трудно да ви видя.
Моля?
Тя каза "Здравей!".
И така трябва, защото й нося дарове
отвъд най-дивите й сънища.
Сигурен ли сте? Имам доста диви сънища да знаете.
Не съм сигурна какво значат, но в тях има едно огромно дърво,
а аз стоя на върха му.
А веднъж и сънувах, че съм наденица.
Извинете! Толкова се вълнувам, че не знам какво приказвам.
Хайде, сър Уолтър, искам да ми разкажете абсолютно всичко.
Тогава се пригответе да чуете за ужасни трудности и непоносими беди.
Отплавахме от Плимот през пролетта на 1552 ...
Помните ли, "Черното влечуго"?
Не, но виждам, че той е като бледите моряци, които винаги съм презирал.
Не се сърдете на сър Уолтър, Едмънд.
Два пъти миналата седмица, влязох в ръкопашен бой
с мъж с две глави, но никаква коса.
Уверявам Ви, че най-вълнуващото нещо, което се случи на тази
скарида, беше в деня в който забрави да си сложи захар на овесената каша.
Я гледай какви хубави крака имате.
Докато аз държа шесте морета в ръката си,
той дори не може да сложи и шест тапи в устата си.
Безнадежден случай е, нали ?
- Определено.
Знаете ли, че спалнята ми е точно върху нас?
Разбрах, сър Уолтър, че всъщност моретата са седем.
Само числово.
Ние моряците не броим морето, заобикалящо "нос Добра надежда".
Наричаме го "Море на сигурната смърт", и никой моряк не го е прекосявал жив.
Какво необикновенно съвпадение.
Какво "Какво необикновенно съвпадение"?
Тъкмо планирах да отида на екскурзия до "нос Добра надежда", лично.
Заминавам в четвъртък, май.
Наистина ли?
- Да, а и след като ...
извинявай забравих ти името,
този се е върнал и Кралския двор смърди на риба, мисля да замина днес.
Ако предприемете това пътуване, значи нямате много разум.
Може би, просто не познавам страх.
- Истина ли е това?
Да, аз се смея в лицето на страха и късам носа на ужаса.
Бога ми, бях забравила колко сте привлекателен, Едмънд.
Там само дъждът ще надупчи главата Ви.
Ами някаква шапка сигурно ще е задължителна.
Има и дракони, поглъщащи целият кораб!
Ще трябва да запомня да си взема двете големи мрежи, с които ловя скариди.
Едмънд, ти си великолепен!
Ако го направиш, ще се омъжа за теб.
Ами кой ще ти е капитан?
Има само един мореплавател с достатъчно кураж да предприеме такова пътуване.
И кой е той?
- Капитан Редбард Ръм.
Разбира се. Просто проверявах. И къде мога да го намеря в четвъртък?
Ако не греша навиците му, ще е в "Старото морско куче".
И къде е това "Старо морско куче"?
В четвъртък е в леглото заедно с капитана.
Младежо.
- Най-накрая.
И така, Ръм, искам да Ви наема заедно с кораба Ви. Ще стане ли?
Имате женски ръце, Милорд!
Обзалагам се, че тези нежни пръсти никога не са пускали котва в бурята.
Прав сте.
Кожата Ви, Милорд. На бас, че никога не е бита с камшик, трита с гума и сол,
и одрана от пират за да направи хубави чорапи за каютния си слуга.
Това е много странно, не знам как го правите, но отново сте прав.
Защо трябва да допусна такъв глупак като Вас на борда на кораба си ?
Сигурно заради парите в кесията ми.
Имате дори и женска кесия!
Обзалагам се, че кесията Ви никога не е била в лодка.
На бас, че никога, шестнадесет морски корабокрушенци не са се изхвърляли в нея!
Отново сте прав, Ръм. Трябва да кажа, че когато стане дума за кураж,
трябва да си държа устата затворена.
Милорд, устата Ви - женска е!
Обзалагам се, че тази уста никога не е дъвкала стената на кораб,
за да може да се спаси от смъртоносна риба-убиец.
Не мога да разбера защо трябва да ям кораба Ви, след като искам да го наема.
Сега съм наясно, че сте луд колкото мангуста, и Ви казвам "Довиждане".
Кралските придворници не сте нищо повече от някакви галени кученца.
По-добре "галено куче" околкото ... пияница!
Все пак имате малко кураж!
Не се притеснявай, момче, ще дойда.
- Искам да отплаваме възможно най-скоро.
Отивам да взема помощника си и се връщам бързо, колкото ми позволят краката.
Имате женски крака, Милорд!
На бас, че крата Ви никога не са се изплъзвали от корабно платно,
хвърлящи се в морето преди още да сте се осъзнали.
Нито пък вашите.
- Тук грешите.
О, Господи!
Нямам за цел да променям намерението Ви. Цялата работа и без това е самоубийствена.
Как е първото име на помощника ?
- Пърси.
Моряк ли е?
- Да! Като мокра риба.
Няма да дойда, просто няма да дойда!
Изгарям от желание да отида на пътуването,
но просто ... за съжаление, имам уговорен час за ъм ...
за скубене на ноздрите ...
ъъ... следващата година.
Извинявам се, Милорд, само че си мисля, че е защото сте един голям страхливец.
Не ставай смешен, Балдрик. Познаваш ме.
Присмивам се в лицето на страха и късам носа на смъртоносната риба-убиец.
Не съм някакъв мекушав човек, който се плаши само при вида на малко вода.
Добре, признавам си. Ужасно ме е страх!
Разбираш ли, Балдрик, когато бях бебе
ме нападна един озверял калкан.
Балдрик, можеш ли да измислиш как да ме оттървеш от това пъруване?
Може да се скриете, сър.
- Да се скрия?
Брилянтно! Къде?
В съндъка!
Кой?
Перфектно!
Да се упражним! Едмънд идва и казва,
"Здравей, Балдрик. Да си виждал Пърси?", а ти ще кажеш ...
Не, Милорд, не съм го виждал цял ден.
- Супер!
Господи, ето го той идва!
Здравей, Балдрик. Къде по-дяволите е този кретен Пърси? Виждал ли си го?
Да, Милорд! Крие се в съндъка!
Хайде, безмозъчнико. Побързай, иначе ще изпуснем прилива.
О, Едмънд, толкова съм горда с теб.
Ти си моят герой! Сега ще стана сантиментална.
Милейди, ако по време на пътуването ми, случйно ме сметнете за излишен
и отново почувствате сантименталност, смятам че смъртта ми ще е по-маловажна.
Написах стихотворение.
- За мен е чест, Ваше Височество.
Когато ноща е тъмна, кучетата правят "бау";
Когато облаците са черни, патките правят "куак";
Когато небето е синьо, кравите правят "муу";
Мисли си за обичната Краличка; Тя ще си мисли за теб.
(Браво!)
Казва се "Едмънд".
Шекспир ми помогна за заглавието, но останалото сама го измислих.
Аз съм туш, малката ми. Не винаги сте измисляли толкова красиви речи.
Това е мигът, в който няма какво друго да се каже, само може да се ръкопляска.
Запуши си устата, Нърси.
Сега! Сигурна съм, че и Мелчи и Уоли искат да кажат нещо.
Да, всъщност искам.
Сбогом, "Черно влечуго".
Бих казал "На добър път", но няма смисъл. Ще бъдете мъртъв до три месеца.
Уолтър, да знаеш, че те обичам.
Сбогом, "Черно влечуго", най-известните картографи направиха това.
Това е карта на местността, която ще прекосяваш.
Ще ти бъдат много благодани, ако успееш да я попълниш и върнеш. Довиждане.
Какъв е този шум?
На работа!
Вятърът да е в платната, греблата да се хващат!
Тръгваме!
Кралице, това е капитанът ми. Голям в брадата и къс в краката.
О, Капитане, желая Ви късмет от цялото си сърце.
Имате женско дупе, Милейди!
Обзалагам се, че тези две сладки и кръгли прасковки,
никога не са били разделяни, за да запушат пробойна в кораб и да го спасят.
Със сигурност не са и не искам и да бъдат!
Какво не е наред на женските дупета?
- Не са достатъчно големи, Г-жо.
Моето може и да е!
В такъв случай, мой малък пудинг на желанието, нека отидем за малко в гората.
Знам, че съм един изкуфял старчок без крака и с брада, в която може да се
изгуби и язовец, но ако ме вземеш, ще бъда капитан на кораба ти, завинаги!
Какво ще кажеш?
- Да, моля те!
Ще се върна! Всички ще се върнем!
Едмънд, значи това е всичко. Ох!
Взе ли си чисто бельо? И не яж чужда храна.
Оглеждай се за непознати, открий ми страна,
и ми донеси зеленчуци, и, оф.., всичко!
Мадам, ще направя каквото мога!
Довиждане!
И ... не пораствайте.
Боже мой.
Ами, това беше последният път, в който го видждаме жив.
След три месеца ще бъде мъртъв като ... мъртъв глупак.
О, сър Уолтър, стига!
Сър Уолтър ...
Ха-ха!
Ха-ха-ха-ха!
Няма ли да се присъединиш към нашето "Ха-ха", Пърси?
Не! Мисля за Англия и за момичето, което оставих там.
О, Боже. Не знаех, че си имал приятелка.
О, да. Лейди Карълайн Феърфакс.
Карълайн! Не знаех, че я познаваш.
- Дори и един път я докоснах.
Докоснал си я?
Веднъж. В коридора.
Не знаех, че така го наричат.
Когато се върнем след шест месеца, ще бъдеш герой.
Дори може да ти позволи да я докоснеш за втори път.
Опасявам се, че няма.
- И защо?
Защото ние никога няма да се върнем. Ние сме обречени, обречени!
Обречени на водна смърт с безкрак капитан.
Боклук! Много трудно се трогвам!
Имам предвид, че нямате само два крака.
Прав си. Продължавай.
Нямаме никаква надежда. Никаква надежда за някакво завръщане.
Напротив, със сигурност ще се върнем!
Защото, стари кретени, ние няма да ходим до "нос Добра надежда".
Какво?
- Фактически отиваме във Франция!
Франция ?
Но, Едмънд, сигурен съм, че Франция вече е открита.
От французите като за начало.
- Абе, прецизнико, това е номер.
Отиваме там за шест месеца, хващаме тен, връщаме се у дома,
преструваме се, че сме обиколили "носът", и обираме славата.
Отличен план, млади господарю.
Това ме подсеща да направя едно съобщение.
Истината, е че не знам пътя към "нос Добра надежда".
И какво ще правим?
Ще обикаляме около острова, докато ни се завие свят и после право към дома.
Стар мошенник такъв. Ама и кой го интересува, утре ще бъдем в Калайс.
Капитане, курс към Франция!
Урааа! (Денят след утре)
Значи и пътя към Франция не знаете нали?
Не! И това си признавам.
Педераст!
Няма го от три дена, а вече ми липсва.
Мадам, ако мога ще Ви утеша с някое от приключенията си.
Например?
Ще Ви разкажа за един луд пират,
чийто екипаж го наричал Роджър.
Слушам Ви.
Може и да Ви разсея с историята за времето,
когато паднах в морето и замалко не бях изяден от акула.
Добре, пробвайте с тази.
Ами, Г-жо ...
паднах в морето и замалко не бях изяден от една акула.
А смешното е, че главата й имаше формата на чук.
О, Господи!
По-добре ми донесете подаръци или ще се откажа от изследователите!
Ще Ви кажа и още нещо. Едмънд беше прав, наистина смърдите на риба!
Мошенник!
(Неразбираем спор)
Няма нужда от паника. Все някой от екипажа ще знае как да управлява това нещо.
Екипажа ли, Милорд?
- Да, екипажа.
Какъв екипаж?
Мислех, че е морска практика, всеки кораб да има екипаж.
В момента практиката е различна.
- Сериозно ли?
Всички капитани казват, че е правилно, но аз казвам, че не е.
О, Боже. Луд като метла. (След шест месеца)
Подпишете решението за смъртта на сър Уолтър, Ваше Височество.
Разбира се. Някакви новини от Едмънд?
Ако се движат по курса, сигурно вече си пият пикнята.
Не бъдете груб, Мелчи. Едмънд по-скоро би умрял!
Опасявам се, че се залъгвате, Кралице.
Влез.
Толкова скоро?
- Казахте днес.
Ами аз не съм много жаден в момента.
Имам чашка с вода отпреди три седмици ...
Добре да го направим.
Да пием чуждата или е по-добре нашата да си пием?
Капитан Ръм ще се присъедини ли към нашето малко парти?
Той си я пие от цяла вечност. Казва, че му харесвала.
Всъщност като се замисля, той започна още преди водата да почне да привършва.
О, Боже. Хайде да свършваме с това. (След десет минути)
Винаги е същото нали? Разкопчаваш се и неможеш да продължиш.
Напълних две бутилки.
- Налей ни тогава.
На това му се вика, да пиеш на "Балдрик водата"
До дъно.
Хей, земя на хоризонта!
А! Най-накрая Франция!
Не млади ми господарю. След справедливите ветрове и доброто
управление, нашето корито се вмъкна в добрите стари брегове на страната ни!
По щастлива случайност сме на Саутхамптънският док.
Пътници, всичко е наред. Който е последен да го лиже котка!
Не ми прилича много на Саутхамптън, Милорд.
Тези потоци разтопена лава и това отвратително блато.
И тази тълпа от местни жители ... сочат олемият варел и си търкат стомасите.
О, Боже! (Две години по-късно)
Ами сега къде са?
Ако не са ги изяли канибалите, трябва да се върнат всеки миг.
Кралице!
- Едмънд! Ти си жив!
О, да.
И глупавият ти приятел.
- Лорд Пърси, Височество.
И маймуната ти!
- Ваше Височество.
Но къде е капитан Ръм?
- Лоши новини, Милейди. Ръм е мъртъв.
Не се отчайвайте, добра жено. Той имаше героична смърт,
даде живота си за да могат неговите приятели да живеят.
И враговете му го направиха на нещо с картофите си.
Сложи ли са го в яденето си?
- Годеникът Ви беше третокласен моряк,
но пък първи при ястията.
Както и да е, опитахме се да спасим нещо от него, за спомен.
Щастливата му брада. Винаги ще я нося за да ми напомня за него.
Както и да е, Кралице, аз се върнах,
а в главата ми се върти нещо за сватбени камбани.
Напълно съм отегчена от изследователи и пътешественици!
И ако не ми носите никакви подаръци, ще бъдете екзекутирани!
Пуснах само Рейли, защото се напика по пътя към главника.
Подаръците моля!
- А, да, Кралице.
Има едно нещо, Ваше Височество,
най-удивителният подарък от райският остров, който посетихме.
Побързайте!
Какво е то?
- Пръчка.
"Черно влечуго", това пръчка ли е?
- Да, но много специална пръчка.
Когато я хвърлите, тя се връща обратно!
Ами това не е добре, защото когато хвърля нещо,
не го искам обратно! Ти! Оттърви се от това!
Добре, Г-жо.
Какво друго носите?
Ами имахме много малко време докато беряхме ...
Какво да правя с това съдебно решение?
О, Едмънд, това беше супер! Ами какво има за Мелчи и Райли?
Трябва да си донесъл и за тях нещо.
Нърси получи брада, аз пръчка, ами за тях двамата какво има?
Ъм... Да, да...
Амиии, има ...
Има едно нещо.
- Добре.
Чудесно вино от далечният изток! Най-вкусното питие!
Опитайте, момчета, и ни кажете какво мислите!
Определено има пленителна миризма!
- О, да, много ми е позната.
Сигурен съм, че ще се радвате да чуете, че имаме неограничени количества от него.
Сър Франсис и Сър Уолтър откриха нови светове и нации.
Обаче "Черното влечуго" ги сметна за луди, сигурен е само в неговата навигация.
"Черно влечуго, Черно влечуго", той видя океанската пяна.
"Черно влечуго, Черно влечуго", трябваше да си стой у дома.
"Черно влечуго,Черно влечуго", чу новият световен зов.
"Черно влечуго, Черно влечуго", нищо не откри.