Lilja 4-ever (2002) Свали субтитрите
-Здравей
- Здравей,влизай!
- Ще тръгваме ли?
- Разбира се. Само трябва да си подредя багажа.
-Какъв багаж?
- Моят. Местя се!
-Къде?
-В Щатите!
-Какво?! В Щатите?
- Истина е!Нали знаеш приятеля на майка ми?
Той живее в Америка. Мама ще се мести при него, а аз отивам с нея.
-А ти какво ще правиш там?
- Нямам представа.Тръгваме в петък.
-Шегуваш се!
- Напротив!
- Това е някаква шега.
- Не, не е.Какво да правя тук?
- Не мога да повярвам,че ще се местиш...
- Повярвай, истина е.
- Може ли да платя за пакет Марлборо по-късно?
- Не,не може.
-Тогава Уол Стрийт?
- Казах- не.
-Другите касиерки винаги ни разрешават.
- Момичета,не лъжете!.
-Не лъжем,позволяват ни...
- Казах не!
- Кучка!
-Какво?!
-Какво правиш!
- Няма значение, и без това заминавам за Америка!
Е как реши, че ще ходиш в Америка?
Мама се запозна с приятеля си чрез една от онези агенции за запознанства.
Той е руснак, но живее в Америка.
Невероятно!
- Мамка му... И аз искам да се махна.
-Можеш да ми дойдеш на гости в Щатите!
Какво говорите постоянно за "Америка,Америка"'? За какво говори тя?
- Ще заминава за там.
-Лъжеш. Наистина ли?
- Може ли и аз да дойда?
- Не.
Вземи ме с теб. Аз знам английски.
Hello, my name ls Volodya.
Глупак...
Слушай...майка ти иска да ти каже нещо.
Казвай.
Ами... със Сергей поговорихме-
- и решихме,че е по-добре ние да отидем първи.
Ще отидем сега, а ти ще дойдеш малко по-късно.
-Достатъчно голяма си.
-Какво!? Да живея тук сама?
Такова е положението.
Ако не ти харесва... тогава може въобще да не идваш!
Сега сме само аз и ти. Само двете.
- Само ще кажа довиждане. Ще се върна.
- Чудесно.
Миличка... Трябва да тръгвам.
Оставила съм малко пари. Като пристигна, ще изпратя още.
Леля ти Анна ще дойде след малко.
Няма ли поне да ме прегърнеш? Аз тръгвам.
Добре...
- Довиждане...
- Чао.
Мамо,чакай!
Мамо! Недей тръгва!
- Малката ми дъщеричка...
- Не ме оставай, моля те!
Не ме оставай,мамо!
Недей да тръгваш, остани при мен! Няма да се справя сама!
Мамо,остани!
Трябва да тръгваме вече...
- Ще ти се обадя.Ще ти се обадя!
- Мамо!
Като пристигна, ще ти се обадя!
-Кой е?
-Анна.
- Така...Замина ли?
-Да.
- Обличай се.
-Какво?
- Хайде, ще те заведа в новата ти квартира.
-Каква нова квартира?
-Ще се преместиш.
-Какво?
Този апартамент е твърде голям за теб. Казах да се обличаш.
- Никъде няма да ходя.Това е моят дом!
-Не ми отговаряй.
Да вървим.
Влизай.
Старецът, който живя тук почина преди няколко седмици.Това са неговите неща.
-Луда ли си? Да живея тук?
-Да,тук ще живееш.
Докато майка ти я няма, решавам аз.
Тук има всичко:хладилник,прозорци, топло е...
-Защо не мога да си живея у нас?
- Няма кой да плаща наема.
Аз не мога- и ти също.
- Ако ти...
- Няма начин да живея тук!
Ако тук не ти харесва, живей на улицата.
-Кучка!
- Тук или на улицата!
- Здравей, Лиля
- Здравей.
ВОЛОДЯ
Отче наш,който си на небето. Да се свети името ти.
Да бъде царството ти. Да бъде волята ти.
Както на земята, така и на Небето. Дай ни хляба насъщний
И прости греховете ни. Както ние прощаваме на тези, които са прегрешили спрямо нас.
И не ни въвеждай в грях, и опази ни от Лукавия.
Защото твое е царството и силата, и славата, во веки веков.Амин.
Много добре.
Можеше и по-добре.
Още ли си тук? Мислих, че си заминала за Америка.
Справила си се наистина добре на теста.
-Очаква те златно бъдеще.
-Какво?
Шегувам се.
Въврви по дяволите, кучко! Бъди сигурна, че наистина ме очаква блякаво бъдеще.
Здравейте!
Къде отивате?
- Мога ли да дойда с вас?
- Не, не може.
-Ако дойда, ще ви дам лепило.
- Дай да го видим.
Уау, това найк ли са? Оригинални ли са?
My little sun, rlse up...
- Виж колко лекарства намерих.
-Уау...
-Къде ги намери?
-В тоалетната.
- Не са мойте.
-Ами на кого?
- Може би на стареца, който е живял тук?
Дай ги насам!
Какво правиш! Забранени са за деца!
Хей, виж какво намерих!
- Да играем на война.
- Сложи си един от тях.
Старецът е бил герой от войната.
- Виж героя от войната!
- Поздравете го!
-Володя,седни. Седни!
- Спокойно!
За какво е целият този шум? Не може ли по-тихо?
O,стига се ядосва. Намерихме лекарства.Можеш да си вземеш.
- Но аз нямам кашлица.
- Те помагат за всичко. Вземи си.
Ако не се успокоиш, ще извикам полицията. И ще се обадя на леля ти.
Достатъчно. Хей, стига толкова.
- Хайде, ще огася лампата.
-Много си малък още. Престани.
Спри се, прекалено си малък. Намери си друго момиче.
- Спри.
- Махай се.
Какво става тук?!
Какво става?!
На мен ми харесва тук. Ти какво, полудя ли?!
Излизай!
Боклук!
Върви! Веднага се махай оттук!
Вън!
Не ме докосвай!
Върви по дяволите! Забрави ли, че аз решавам тук.
Внимавай или ще стане по-лошо!
Махай се от къщата!
Изчезвай оттук! Изтърсак ! Шибан кучи син!
Володя!
Володя,какво правиш?
- Просто си седя.
- Слез.
- Просто си седя тук.
- Слез, моля те.
- Слез долу!
- Не искам.
- Слизай.
- Не,няма.
- Казах, слизай.
-Добре,добре...
Хей, искаш ли да се повозим?
- Не.
- 100 крони.
- Разкарай се.
- 200.
- Върви по дяволите!
-Не си чак толкова хубава...
- Майната ти, задник!
- Е, поне мога да попитам,нали?
Трябва да се махна оттук. Всичко друго, но не и това.
- Лека нощ.
-Ще се прибираш ли у вас?
- Уморена съм,ще си ходя.
- Не мога ли да поостана при теб?
- Не.
-Защо не? Навън е толкова студено.
Не мога да се прибера. Изхвърлиха ме.
Баща ми се побърка.И аз не знам защо.
Моля те... Лиля.
Мога да спя на пода.
Можеш да спиш на кушетката. Но без глупости,защото ще те изхвърля навън.
Знаеш ли какво си представям?
Че сме като истинско семейство. Вечеряме заедно...
...Аз се прибирам от работа, а ти си опекла хляб.
Лиля...? Какво мислиш, че би могло да се случи, ако бях две години по-голям?
Престани...
Сериозно...
Не говори така... глупаво е.
Знаеш ли какво? Наистина мислих да скоча.
- Наистина?
-Мда.
-Защо?
- Защото всичко е боклук.
Не ми се живее повече.
Напротив!
Разбира се, че ти се живее!
Ти ми спаси живота. Сега аз ще спася твоя.
Пакет WaII Street, моля.
27, моля.
Ще взема само чипса и цигарите.
Остави сока на мястото му.
Върни се!
Днес нямаш поща. Мисля,че майка ти те е забравила.
Не,искам да поседна тук...
Ще отнеме само няколко минути.
Добре,ако са млади момчета, но ако са отвратителни стари мъже...
От друга страна е много по-бързо. Раз, два и готово!
После вземаш парите и ще можеш да си купиш дреха или нещо такова.
Не,никога.Това е ужасно!
Да вървим!
- Как беше?
- Добре.
Замръзвам! Кажи ми как беше.
Забрави. Да се прибираме,толкова е студено!
-Кой е?
- Наташа.
Дойдох да ти върна парите. Не ми трябват.
Добре... Чао.
Наташа!
-Здравей.
- Здравей.
-Кажи ми какво, по дяволите, става?
- Да вървим и ще ти обясня.
Е?.Какво стана?
Ами... баща ми намери парите...
И си помислих, че за теб няма да има значение.
Какво няма да има значение за мен?
Ти нямаш родители. Искам да кажа, майка ти е в Щатите.
Какво няма значение за мен?
Ами... Казах на татко, че парите са твои.
-Че ти си направила това, което направих аз.
-Какво си казала,че съм направила?
Ами,нали знаеш. Ако баща ми беше разбрал, щеше да ме убие!
-You've got a screw Ioose!
-Теб какво толкова те бърка?!
-Нали ще се местиш в Щатите...
- Мислих,че си ми приятелка!
-Защо говориш така!
- Наташа...
Да вървим... Хайде.
Не ми трябват парите ти.
Задръж си парите! Курва!
ЛИЛЯ
Момчета,да се позабавляваме.
Нашата малка курва! Шибана кучка!Какво правиш тук?
Разкарай се оттук.Плъх!
Продаваш се на деца?
- Не им обръщай внимание. Да вървим.
-Не ми пука за тях.
Кучко! Какво правиш там? Ела тук!
- Kак върви бизнеса?
-Малкото момче,то нов клиент ли е?
- Да вървим.
- Не съм свършила все още.
Тя е глупав задник,не разбира...
- Хайде, да изчезваме от тук.
- Не съм довършила писането.
Махайте се от двора ни, не искаме да ви виждаме тук!
ЛИЛЯ ЗАВИНАГИ
Така, вече свърших. Хайде...
Стой тук!
Къде, по дяволите, отиваш?!
Долен боклук, върви да се продаваш,курво!
-Днес няма да ядеш нищо топло.
-Какво?
-Енергото ти спря тока.
-Какво?!
По дяволите...
Анна!
- Там няма никой.Леля ти се премести.
- Преместила се е?
Да. Господи,толкова си пораснала.
- Помня те,от както беше ей толкова малка.
-Какво? Къде се е преместила?
Отваряй,знам,че си тук!
Как си? Добре ли ти е тук?
Аз съм стара и болна жена. Имам нужда от удобно жилище.
Разбираш ли?
- Говорила ли си с мама?
- Не.
- А тя да е писала или да се е обаждала?
- Не, не е.
Остави ме на мира да гледам телевизия...
- Нямам пари.
- Аз също.
Спряха ми тока и нямам нищо за ядене.
- Почни работа.
- Как, нали ходя на училище?
Ами, направи, каквото направи и майка ти.
Върви в града и си разтвори краката. А сега ме остави на мира.
Затвори вратата!
-Знаеш ли какво?
-Какво?
Четох в едно списание-
- за това, кога са родени звездите. Родена съм в един ден с Бритни Спиърс.
- Наистина ли?
-Мда... но с четири години разлика.
- Но си родена на същия ден?
-Да...
Представи си да ви бяха разменили в болницата, тогава ти щеше да си Бритни Спиърс.
Но ние не сме родени в една година, а и тя живее в Щатите.
Но помисли си колко яко щеше да бъде...
Да,сигурно...
-Знаеш ли кога е моя рожден ден?
- Не.
-Днес.
- Наистина?
-Не се ли шегуваш?
- Не...
- Честито!
-Благодаря.
Получи ли подаръци?
Обещавам,че ще ти подаря хубав подарък.
Заклевам се... Но не днес.
Не знаех,че имаш рожденден и сега нямам пари.
- Но ще получиш страхотен подарък от мен.
-Не си длъжна.
Мда,наистина ще ти подаря.
-Ще ходиш ли на училище?
- Не...а ти?
Не.
-Тогава какво ще правиш?
- Трябва да пера.
Нямам чисти дрехи.
Но и нямам прах за пране. Не знам.
Виж...
- Да ги опитаме ли?
-Володя,престани.
- Нека ги опитаме.
-Володя,не можеш...
Володя,върни ги обратно. Не ги докосвай.
Махни го.
Володя! Престани!
Глътна ли ги?
Володя,глътна ли ги?
Какво има?
Какво става? Володя!
Не си отивай! Володя...Володя!
Не умирай,моля те,Володя!
Целувка?
Трябва да съм бил в рая...
- Превърнах се в ангел.
- Изчезвай,върви по дяволите, идиот!
-Върви по дяволите!
- Извинявай...
Идиот! Махай се!
- Изчезвай!
- Съжалявам...
ПРОДАВА СЕ
- Ще купуваш ли нещо?
-От тук нищо не може да се купи!
Здравей...
Все още ли си ми ядосана?
Прости ми, няма да се повтори...
Как върви?
Продала ли си нещо?
Абсолютно нищичко. Скапани боклуци!
Ако направиш това още веднъж, наистина ще те убия!
- Да отидем ли до Пентагона?
-До Пентагона?
-С метрото.
- Знам.Какво ще правим там?
Там имам малко лепило.
- Там живея.
-Живееш там?
Ами, когато ме изхвърлиха от вкъщи.
Баща ми работеше тук. Той беше в армията.
И майка ми работеше тук.
- Мама работеше в тази кухня.
-Майка ти е готвила?
А баща ти?
Той беше в армията и е дошъл тук за малко...
Може би просто е искал да спи с майка ми.
После тя забременяла и той се преместил в Москва.
Тя му писала,но той не й отговарял. Никога не съм го виждал.
Хайде,замръзвам.
''Реч на Генералния секретар, другаря Брежнев...''
''Другари членове на Централния комитет,другари делегати...''
''Другари. преди 50 години се случи събитие с огромна историческа важност.''
''Продължителни и оглушителни аплодисменти Всички стават на крака."
Тук живея. Виж,това е стаята ми.
Виждаш ли, имам лепило.
Вземи го.
Замръзвам...
Можем да си построим колибка.
Каква колиба?
За да се стоплим.
Вече е по-топло,нали?
Това е все едно да лежиш в ковчег.
Да се престорим на умрели.
Не,благодаря...
Какво мислиш, че се случва, когато някой умре?
Дали отива в рая, при Господ, Иисус...?
Не знам...
Аз вярвам в това. Вярвам,че на небето се превръщаш в ангел.
Можеш да играеш колкото искаш баскетбол и да вкарваш колкото искаш точки.
И да бъдеш милион пъти по-добър от Майкъл Джордан.
Това са глупости...
Това не е единственото нещо, което можеш да правиш там.
В рая можеш да правиш каквото си искаш.
Да танцуваш, да играеш компютърни игри, партита...
Това е тъпо. Аз няма да умра, ще отида в Америка.
Бих играл баскетбол.
- Престани.
-Какво правиш?
- Лошо ми е...
-Къде отиваш?
Престани...
Не ми се стои повече тук. Уморен съм от всичко...
SUMMONS TO SOCIAL WELFARE
Значи нямаш никакви новини от майка си, от както се е преместила в Америка?
- Не.
-И не ти се е обаждала?
Нямам телефон.
- Не е писала?
- Не.
Получихме писмо от нея. Знаеш ли нещо за това?
Не.Защо?
В писмото пише...
Разбира се то не е официално заверено.
Не можете да направите това...
Ta тя пише, че се отказва от родителските си права.
Това означава,че тя не иска повече да ти бъде настойник.
Настойник? За какво по дяволите говорите?
Виж,наистина съжалявам за теб, но тук пише...
Мога да ти прочета.
''Лиля винаги е била нежелано дете''-
-''и поради това, не искам повече да й бъда настойник.''
''Предавам я на грижите на Социалните служби.''
Ужасно е,разбирам ,че...
Това е ужасно.
И цигари,моля.
Общо 160,40.
Благодаря.
- Затвори очи.
-Какво?
Затвори си очите.
-Защо?
- Моля те, затвори очи.
-Какво ще правиш?
- Нищо особено,просто го направи.
Какво ще правиш? Ще ме удариш ли?
- Не ставай глупав. Просто затвори очи.
-Обещаваш ли?
Лиля,къде отиваш?
Дръж ги затворени... Сега можеш да погледнеш.
-Заповядай. За рождения ти ден.
- Наистина ли е за мен?
-Вземи я!
- Сериозно? Шегуваш се...
-Нещо ме премяташ...
-Не.
- За мен? Сигурна ли си? Моя? ДА?
-Да...
-Благодаря...
- Обещах ти.
Никога не съм получавал нещо по-мило.
-Откъде намери пари?
-Намерих ги на улицата.
- Не... наистина ли?
- Няма значение. Мама ми изпрати пари.
Моя!За мен!
Опитай се да ми я вземеш, ако можеш.
Здравей.
- Как си?
- Върви по дяволите!
Какво стана?
Трепериш,студено ти е...
-Къде живееш? Да те закарам ли?
- Махай се!
Не се плаши,дори няма да те докосна. Просто ще те закарам у вас.
Не бива да се разхождаш сама тук нощем, районът е опасен.
Не се страхувай, нищо няма да ти направя.
Аз съм просто едно нормално момче.
Между другото, казвам се Андрей.
Аз съм Лиля.
Приятно ми е да се запознаем.
- Помогни си сама.
-Благодаря.
Какво правиш толкова късно в този опасен квартал?
-Няма значение...
- Добре,няма значение.
- На колко години си?
- 16.
Значи си голямо момиче, но въпреки това е опасно.
Съветвам те да не минаваш от там.
А сега... ще влезеш в леглото ми,ли?.
Какви ги говориш? Няма да спя с теб.
Защо ме докара?
- Просто така.
-За глупачка ли ме мислиш?
Не,не те мисля за глупачка. Просто исках да бъда мил.
Видях те и реших да ти помогна.
Значи мислиш,че съм грозна?
Не те мисля за грозна...
Много си хубава.
И все пак няма да спя с теб.
Не те докарах за да...
Добре. Извинявай...Мерси,че ме докара.
Пази се...
Чакай!
Чакай...
Мислех си... че някой път може би можем да излезем?
Просто така..
Например можем да отидем... на кино... Не знам. Но без комедии.
Без комедии?
Точно така... Прости не ми допадат.
Добре.
Чудесно.Супер...
Здравей.
Какво правиш тук? Уплаши ме, по дяволите!
-Извинявай.
-Какво правиш тук?
Извинявай, че те уплаших.
Може ли... да спя при теб?
Да.
Не исках да те плаша.
Той просто иска да спи с теб.
Не, не иска.
Разбира се, че иска.
Не е вярно. Той е мил.
Това не го вярвам.
-Просто ревнуваш.
-Никак даже.
-Разбира се, че ревнуваш.
-Не.
-Напротив. Не, не е вярно.
Той иска просто да спи с теб.
Той просто иска да спи с теб.
Мамо!
Не!
Мамка му!
По дяволите!
-Искаш ли допълнително.
-Да.
-Пай или сладолед?
-Сладолед.
Сладолед? Сега ще донеса.
-Заповядай.
-Благодаря.
Пълна отврат!
Сега разбирам защо майка ми напусна.
Тук няма какво да се прави.
-Да отидем в Швеция.
-Какво?
Да си съберем нещата и... да вървим! Нямаш ли ми доверие?
-Шегуваш се.
-Разбира се. Няма да тръгваме сега, а след седмица.
Аз живея и работя в Швеция. Тук съм само на почивка.
След седмица тръгвам. Можеш да дойдеш с мен.
Ще ти намеря работа и квартира, където да живееш.
Ще бъде супер...Никога ли не си мислила да се махнеш от тук?
Тази страна е гадна. Няма нищо за правене.
Швеция е рай в сравнение с това тук. Там наистина можеш да си починеш.
А хората... Дори хората са различни.
Те са мили, а не като хората тук.
Освен това ще можеш да спечелиш наистина добри пари.
Знаеш ли, за един месец можеш да спечелиш колкото един лекар тук за година.
-Това не може да е вярно!
-Напротив,вярно е.
А гледай тук... Хората са луди!
Знаеш ли какво направи братовчед ми?
Продаде си единия бъбрек, защото нямаше пари.
Ти би ли направила нещо такова?
Не заслужаваш такъв живот.
-Какво е станало с топката.
-Татко я спука.
-Спука я?
-Просто я надупчи.
-Защо?
-С ножиците.
-Защо?
-Не знам. Просто така, изведнъж.
Аз ще я залепя.
Отвори! Полиция!
Наистина ли е полицията?
Отвори или ще разбием вратата!
-Здрасти! Какво става?
-Какво искате?
- Ела тук!
-Какво искате?
-Махайте се!
-Престанете!
Не ми пука за тях. Те са задници.
И без това скоро ще се махам от тук.
Искаш ли лепило?
-Знаеш ли какво?
-Не.
Ще ти намеря работа в Швеция.
Наистина, кълна се. Не искам да те оставям тук сам.
Ще поговоря с Андрей.
Толкова се радвам,че ще дойдеш в Швеция.
Ще си вземем голям апартамент... с огромна баня...
Всичко, което поискаш.
Има нещо, което искам да те питам.
Имам един приятел и искам да те питам дали...
После, после... По-късно ще поговорим.
После, после.
-Ти си глупачка.
-Аз съм глупачка?
-Глупава си.
-Така ли?
-Да, така е.
-Тогава можеш да си тръгваш, щом съм глупава.
-И защо съм глупачка?
-Защото този тип те будалка.
-Будалка ме?
-Да, безспорно.
-Не е вярно!
-Напротив.
И как точно?
Говори ти за работа в Швеция, а просто иска да спи с с теб.
-Всъщност няма да има никаква работа.
-Разбира се,че ще има!
Обещавам, че ще ти намеря работа в Швеция. Ще говоря с Андрей.
Още ли не си говорила с него?
-Забравих.
-Каза, че ще го питаш.
Извинявах, забравих! Ще го питам, обещавам.
-Нещо друго ли правехте?
-Престани, казах,че ще го питам.
-За каква работа става въпрос?
-Нещо свързано с зеленчуци.
-Зеленчуци?
-Събиране или нещо такова...
Събиране?През зимата? През зимата не растат зеленчуци.
Е? Може би в Швеция е по-топло.
-Ти знаеш ли къде е Швеция?
-Горе-долу,
-Къде?
-Не знам точно...
...но някъде с ЕС... или както там се казва.
А ти какво знаеш?!
-Просто ревнуваш.
-От него? Да ревнува? Не.
-Ревнуваш, това е.
-Не е вярно.
-Напротив.
-Не...
-Да.
-Не.
Разбира се, че не ревнувам.
-За мен ли е?
-Да, за кого другиго?
-Какво е?
-Отвори го, ще видиш.
Паспорт?
-Погледни последната страница.
-Какво има там?
Сега се казваш Катя.
-Защо?
-Може да има проблем на границата.
Все още нямаш 18.
Това е за да не задават излишни въпроси.
Между другото, звънях на шефа си.
Каза, че можеш да започнеш в понеделник.
-Понеделник? Този понеделник?
-Да, този понеделник.
Тръгваме в неделя.
Искам... да те питам нещо.
Можеш ли да намериш работа и за един друг човек?
Не знам.
Става въпрос за мой приятел, койти значи много за мен.
Не искам да го оставям тук сам.
Ще попитам... Ще направя всичко възможно...
Не е нещо невъзможно.
Толкова си добър!
- Ало?
-Ало,Наташа. Лиля е.
С приятеля ми се местим в Швеция.
А ти си оставаш в тази дупка. Така стоят нещата,миличка.
Влизаме в тунел, връзката може да се разпадне...
Обаждам се от телефона на приятеля ми.
Володя! Володя, моля те!
Чао.
-Здравей.
-Здравей.
Хайде влизай.
Володя! Володя...
-Къде отиваш?
-Трябва да се сбогувам.
Трябва да побързаме.
Слушай, излезе нещо... малък проблем.
Баба ми е болна и трябва да я посетя в Швеция.
-Значи няма да ходим в Швеция?
-Ще отидеш сама,аз ще дойда по-късно.
Извинявай, но става въпрос за баба ми. Може да я виждам за последен път.
-Значи ще летя сама?
-Мда.
Говорих с шефа си, той ще те посрещне, ще те закара вкъщи и ще те разведе наоколо.
-Трябва да тръгвам.
-Да.
-Е, ще се видим ли скоро?
-Казах, че ще дойда след два дена.
-Наистина ли?
-Нистина.
-Трябва да тръгваш...
-Чао.
Ставай, Казах да ставаш!
Виж го как си лежи тук.
Йекатерина Менйова.Катя...
19-и юни, 1982г
Добро утро.
-Здрасти!
-Здравейте.
Влизай.
Един час.
Може би искаш да сисвалиш якето?
Аз ще ти помогна.
Благодаря.
...но избави ни от Лукавия.
Защото твое е Царството, и силата и славата, сега и вовеки веков. Амин.
Искам кукла...
...моливи, с които да рисувам, и розова чанта за училище.
Здравей.
Здравей.
Извинявай...
-Извинявай, че те оставих така.
-Няма значение.
-Липсваш ми.
-И ти ми липсваш.
Ти си единствения ми приятел.
-Топката? Залепена ли е?
-Аха.
-Как си?
-Добре.
Играя баскетбол по цял ден.
-Искаш ли да поиграеш?
-Не.
-Между другото, Весела Коледа!
-Коледа ли е?
-Да.
-Не знаех.
-Имам коледен подарък за теб. Наистина ли?
-Мда..
-Какъв?
-Ела.
-Какво? Къде?
Виж.
Какво е това?
Това е подаръка ти.
-Кое?
-Всичко това. Целият свят.
Къщите, колите, улиците,вятърът... всичко е твое.
Можеш да правиш каквото си искаш.
Извинявай, но не мисля, че това е добър подарък.
Ветровито е.
...има мъгла. Толкова е студено.
А този свят не е толкова добър.
Сега ще скоча... и ще полетя...
Не, няма.
Защо не? Писна ми.
Стига ми този живот. Пълна гадост е.
-Не, не е.
-Напротив. Гадост е.
-Не, не е.
-Разбира се, че е.
Но е единствения, който имаш. Този живот е единствения, който имаш.
Не го искам. Не ми е интересен.
Погледни ме.
Аз се самоубих и отидох в рая и да, наистина е хубаво в рая.
Но съжалявам, защото исках да живея на земята малко по-дълго.
Оставаш мъртъв за цяла вечност, а си жив само за един миг.
-Все още не бях готов.
-Не беше готов?
Помниш ли онзи път, когато седяхме на пейката-
-и ти написа "Лиля завинаги"?
И онези задници, които ни плюеха.
Казах,че трябва да тръгваме-
-но ти каза, че още не си готова.
Искаше да довършиш надписа. Спомняш ли си?
Така е и сега.
Всички те плюят, но ти не си готова.
Скачай, ако искаш. Не е опасно. Аз ще те хвана.
Но тогава ти ще загубиш, а онези задници, които те плюят-ще спечелят. Разбираш ли?
Здравей,съкровище. Върна ли се от училище?
Имаш ли домашни?
Как мина училището днес?
Мразя те.
Мислиш,че съм твоя собственост?
Не съм твоя собственост.
Мислиш, че можеш да ме купиш?
Не можеш.
Не можеш да купиш сърцето и душата ми.
Стига! Престани, за Бога!
Мамо...
Мамо...
Здравей...
Бедното мъниче...
Имам изненада за теб.
Не искам повече изненади.
-Вратата е отключена.
-Какво?
Забрави да заключи, като излезе. Вратата е отворена.
Хайде. Стани.
-Не мога...
-Хайде.
-Просто искам да спя.
-Вратата е отключена.
Виждаш ли? Забрави да зключи.
Върви!
Къде мога да отида?
Лиля, чакай! Не скачай!
Не скачай! Не го прави! Недей!
Не, моля те,Лиля! Недей! Умолявам те!
Лиля! НЕ!
Момиче, на около 16 години. Падане от високо.
Едно,две, три...
GeneraI circuIatory arrest. Без повече подробности. В рамките на пет минути.
Може ли да те докосна? Ти истински ли си?!
Истински си!
Няма да тръгвам. Зеленчуците не се берат през зимата. Аз не съм глупачка.
Чао!
Изсипахте си картофите. Нека да ви помогна.
Този филм е посветен на милионите деца по целия свят, жертва на проституция.