Farscape - 01x22 - Family Ties (1999) Свали субтитрите
Хайде кажи ми, че е тъп виц.
За съжаление е вярно, Джон.
Страхотно! Това вече е върхът!
Да тръгнем след него.
Не! Не, още една капсула само ще усложни нещата.
Няма промяна в курса.
Отдалечава се от Моя.
Няма защо да се изненадваме. Най-слабата брънка обикновено е най-малката.
Не можем ли да го спрем?
- Излиза от астероидното поле.
- Умиротворителите още не са,
го забелязали. Пилот!
- Пак ще опитам да се свържа.
Райджъл, отговори моля те!
Ваше величество умолявам те, отговори!
- Райджъл не забравяй, че бебето има оръжия.
- Вече е твърде далеч,
астероидитe не позволяват да се прицели.
Райджъл, чуй ме.
И слушай много, много внимателно.
Какво толкова казa?
Нещо свързано с трупа му и... физиологията.
Голяма помощ.
Райджъл, правиш голяма грешка.
-За вас може би.
- Райджъл,
ще ти отрежат главата.
Каквото и да предложиш, не можеш да разчиташ на Крейс.
Райджъл, изключи двигателите. Може да не те засекaт. Нека да поговорим.
Точно там е проблемът, Крайтън?
Вие говорите.
Аз съм кралят на действията.
Невъоръжена капсула лети право към нас.
Не разбирам.
Жалко, че не можем да проследим траекторията до левиатана.
Друго раздвижване?
Само мородъра с момичето,
което осиновихте.
Да си виждал офицера, който трябваше да я наблюдава?
Но защо хинериецът идва сам?
Може би,
иска да стане част от...
колекцията ти.
За теб е само игра, нали?
Напротив.
Едно нещо наистина ме интересува.
Познанията за тунелите, заключени в паметта на човека, Крайтън.
Сър.
Сър, хинерийският крал беше сам на борда на капсулата.
Искате левиатана,
малкият боен кораб,
избягалите затворници,
дезертьорката Ерън Сун,
и особено онзи наречен Крайтън.
Е, аз пък искам свободата си.
Интересува ли ви?
Може още да не са тръгнали, но няма да закъснеят.
Ако умиротворителите знаеха, къде сме, Д'Арго вече щяха да са тук.
А дали не иска да отвлече вниманието им?
Да! Добре! Дайте да помислим. Какво знаем?
Картата на астероидното поле на ботаника,
позволи на Пилот да определи траекторията за скок.
- Но Моя няма да изостави бебето.
- Още е твърде малък за скок.
Не можем ли поне да използваме оръжията му?
Докато не порасне,
все едно да хвърляме камъни по транспортьора.
- Ето какво ще ви кажа.
Няма да ме заловят жив.
Веднъж бях на проклетия стол, стига ми.
Разбирам идеята, но нямаме лаксанска дума за нея.
- Самоубийство?
-Не самоубийство.
Но не разбирам как ще се измъкнем, но
ако ще умирам, сам ще си надяна примката.
Тогава ще умрем заедно.
Повръща ми се от толкова тестостерон.
И най-малкия кораб, който изпратят може да ни победи. Видяхте ли?
Добре, какво видяхме? Как Райджъл се качи на кораба им?
- Най-вероятно крещейки: "Предавам се!"
- Да, но ако някой повтори номера,
и в последния момент отклони към корпуса.
Троянски кон.
- Няма да причини повреда.
А ако капсулата е натоварена с експлозиви?
Ако вдигнем във въздуха нервния център?
Дали останалите ще имат време да се измъкнат?
- Това е третата порция.
- За третия ми стомах.
Винаги става така.
Докато напълня третия, първият отново е празен.
Кралю Райджъл,
базата Гамак
не е далеч.
Когато те сложа на Стола,
стомашните ти проблеми,
бързо ще избледнеят.
С цялото ми уважение, грешиш.
Така няма да постигнеш нищо. Питай го.
-Физиологията ми е деликатна.
- Ще умре почти веднага.
Може да се уреди без да бием път до там.
Вижте, ако се страхувах, нямаше да дойда, нали?
Я ми подай тарлиумските молоски.
Стори ми се...
че предлагаш...
Джон Крайтън... в замяна на
свободата си.
- Заедно с левиатана и останалите!
- Те са без значение, капитане.
Проста замяна, която приемам.
Не бързай. Искам кораб, обучен екипаж,
конвеpтируема валута, карта към родния свят и пълно опрощение.
- Лъжеш.
- Добре, забрави мангизите.
- Целта на посещението е друга.
- Не, напротив.
Губиш ни времето. Затворете го!
И сами можем да ги заловим.
Не мисля. Слушай, познавам го.
Джон Крайтън няма да се даде жив.
Сега казва истината.
Но дали искаш да ми помогнеш да хвана човека Крайтън?
Няма!
- Не можеш да ме принудиш.
- Чиана, няма друг начин.
Какво си се загрижил? Нали ще умреш!
Ти си единствената тук, която умиротворителите не преследват.
Бях на базата с Крайтън. Познават ме.
Точно за това трябва да сложиш белезниците.
Съмнявам се, че с тях ще бъде по-лесно.
Когато се качат на Моя, заключи се в една от килиите,
сложи си ги и упорито повтаряй, че сме те принудили да помагаш.
Не ме учи да лъжа. Това поне го мога!
Ти си голяма досада!
Но аз все пак те обичам.
- Колко избухливо e лутровото масло?
- Никак.
Но ако се вкара в контейнери с кронитни стружки
от пода на складовете, сместа се прeвръща
в експлозив.
Може да се възпламени от всичко.
Напримеp от...силен удар?
Джон, наистина ли няма друг начин?
Ooo, да... Анархистът си личи от далеч.
Джон...
Джон, тук срещнах ново смейство, всички вас.
- Не искам да ви загубя.
- Е, семейство ала Джери Спрингър...
за важните неща, Заан, ти си семейство. Ти.
Оценявам вниманието ти, офицер Сун,
но мога да се справя и сам.
Сигурен ли си, Пилот?
- Виждаш ми се малко изнервен.
- Да.
Моя се страхува за бебето и за себе си.
Притесненията й се предават и на мен.
Прибави и собствените ми страхове...
Едва успяваш да запазиш самоoбладание. Разбирам.
Офицер Сун.
Ерън.
Двамата с теб споделихме много през времето прекарано заедно.
Една ДНК-а.
Помогна ми да преудолея най-ужасните си черти.
Веднъж ти ме измъкна от лапите на смъртта.
Няма причина да заловят всички ни.
Кръстосвачът още е тук.
Не си мисли, че не ми е минавало през ума.
Никъде няма да ходя.
Моя пита дали...
вече си готова с името на детето?
Ако нещо се случи.
Не иска умиротворителите да кръстят сина й.
Моля те, предай на Моя
че за мен е голяма чест,
да кръстя сина й.
Ще му дам хубаво, силно име, което да носи с гордост.
И на свобода,
до колкото зависи от мен.
Ще и предам.
Стига толкова,
накарай ДРД-тата да изстържат малко кронит от пода на товарните помещения.
Татко...
Това май е последната бутилка, която ти пращам.
Тук всичко се обърка и...
Защо не се разпищиш, за да добия по-ясна представа?
- Прилича ли на човека, когото срещнах?
Не, не, не, не.
Онзи беше извънземен с тялото на баща ми.
Но създаден от спомените ти, такъв ли е?
Малко идеализиран, но...
общо взето да.
Ти си късметлия, знаеш ли?
Когато бях малка, една нощ,
над леглото ми се надвеси войн,
- кален в битките, целият в белези.
- Супер! Баща ти.
Майка ми, каза ми, че
не съм просто грешка или генетичен материял за армията...
че заедно с избрания мъж са решили да дадът живот.
Моят.
Ами баща ти?
Не знам почти нищо.
Е...
остави му съобщение.
Не се знае.
Може и да го получат.
Извинявай! Ако обичаш.
Нахрани се,
изкъпа се.
Какво следва? Дрямка?
- Като се замисля...
- Трябва да...
поговорим...
относно...твоето бъдеще.
Едва ли ще го решаваш ти, Крейс.
- Тоест?
- Нямаш никаква власт тук, нали?
Не че го правя на въпрос, но...
онзи Скорпиъс, сега той командва парада.
Както и да е,
позволи ми да ти покажа и моята гледна точка...
Ваше Величество.
- Ти си луд!
- Знаеш ли какво е това?
- Ти си луд.
- Твоята смъртна присъда.
- Вече си мъртъв.
- Подранил си.
- Ела утре.
- Не аз съм твоя враг.
А Скорпиъс.
Сериозно ли смяташ, че може да се довериш на половин скаранец като него?
Щом залови Крайтън ще заповяда,
да те екзекутират за да покаже отношението си към предателите.
Бавна смърт.
Защо ми го казваш?
Защото, макар и абсурдно двамата сме в един отбор.
Каквото и да направя, ме чака военен съд,
затвор, екзекуция.
Какво искаш?
Да оцелея...
- също като теб.
- И как ще го направим?
- Защо ли се връща?
- Всички знаем защо - това е капан.
- Уверяваше Пилот, че не е.
- Вярваш ли му?
- Е, не го следват.
- Което е невъзможно.
- Определено е капан.
- Не биха го пуснали просто така, сигурна съм.
Само да мръдне, ще стрелям така, че
да може да отговори на всички въпроси.
Няма следа от умиротворители...
за сега.
Сензорите на Моя не долавят директна военна заплаха.
Не стреляйте моля.
Аз разбира се също бих внимавал, но...
Скачай от трона, Райджъл и лягай на пода.
Е няма да стане. Не искам да пропусна изражението на лицето ти.
Моля ви, каквато и да е реакцията ви
не стреляйте.
Господи Крейс!
Много неудобно положение.
Все пак... помолих крал Райджъл 16-ти за убежище,
- и той се съгласи.
- Божичко, това е абсурд.
Защо ти е убежище?
Преди да отговоря на въпросите Ви,
предпочитам да ме затворите в килията, и да успокоите страстите.
Да те затворим в килията?
Пилот, нека ДРД-тата да проверят за проследяващи устройства.
Веднага.
Чиана, кодирай вратите на 7-мо ниво.
С удоволствие.
Мърдай.
Както виждате, не съм въоражен.
Както виждаш...и аз съм невъоражен.
Винаги си твърдял, че искаш да ме убиеш.
Ти знаеше.
През цялото време.
Кажи им.
Кажи им!
Ка Д'Арго не е...
извършил престъплението, за което го арестувахме.
Жена му беше убита от друг.
- От собствения си брат, умиротворител.
- Знаел си и си позволил да го оковат?
Мнението ми е без значение,
само Трибуналът може да освободи осъден затворник.
- Удобен отговор.
- В живота има много несправедливост.
Всички ние...сме доказателство.
Ако беше обратното...
нямаше да си жив.
Е... Искаш ли да ми кажеш нещо?
Мисля, че след като ме остави на Стола Аврора сме квит.
Добре, отивам да погледна капсолата. Все още не им вярвам.
Какво правиш тук Крейс?
Честно?
Мисля, че е най-добре Хинериецът да ви обясни.
Избираш Райджъл за свой адвокат?
Значи сериозно си я закъсал.
Ако го бяхте видели на Транспортьора, щяхте де разберете.
Скорпиъс държи мивонките му в малкия си джоб.
И ти се смили над горкичкият капитан Крейс?
Не ми е жал за сирачетата, камоли за този касапин.
Но понеже измисли как да избягаме и
не сбърка нито веднъж, започвам да го ценя.И то високо.
Сякаш наистина ще помогне
Няма избор. Ако се върне на кораба си е жив мъртвец.
Още една причина Скорпиъс да не го пусне.
Повтарям за мизерната част от мозъка ти,
която обработва данните.
Той го преметна, каза на Скорпиъс, че като
парламентьор, лесно ще ви убеди да се предадете.
Тогава Крейс знае плановете им. Може пък и да ни бъде полезен.
Възможно е.
Значи нещо се е объркал.
- Ти искаше да ни продадеш.
- Можеш да заложиш синия си задник.
Но не го направих. Така, че забрави.
Заан!
Трябва ли да вкарам масло във всички контейнери,
или само в първата редица?
Не каза.
Сигурно и тя не знае.
Д'Арго, после няма да имаме много време.
Зная.
При всичките ни различия
искам да знеш, че вече ти имам доверие.
И аз се привързах към теб.
Съжалявам, че не успях да срещна сина ти Джоти.
С всеки изминал ден мястото ми в живота му е все по-малко.
Твоята кръв е в него Д'Арго. Това е достатъчно.
Сигурна съм, че прилича на теб.
Моля те, нека има носа на майка си.
Смятах, че ще живея по-дълго.
Аз не допусках, че ще доживея и толкова.
Заан!
Докладвай, лейтенант.
Обрачът се стеснява...
патрулите смятат, че ще ги намерят до няколко арна.
Отлично, лейтенант. Дръж ме в течение.
Новини от капитан Крейс?
Не, сър.
Сър... разрешете да попитам?
Разбира се, лейтенант. Ако не исках мнението ти...
нямаше да си тук.
Щом подозирахте, че капитана няма да се върне,
защо го пуснахте?
Всеки има право на своя шанс.
ако не го използва,
с кариерата му е свършено.
Например...
инстинктът ми казва...
че те очаква... блестяща кариера.
Как си?
Защо питаш?
Гледам те,
и ми домъчнява за дома.
Умирам за един човешки, мъжки разговор...
но предполагам, че...
колите и футбола не влизат в сметката.
Дали е случайност, че
расите ни толкова си приличат?
Знаеш ли отговора?
- Не.
Поредната загатка, която няма да реша.
Да.
Кара те да се чувстваш смъртен, нали?
Зад тези решетки.
Ще разбереш какво изпитвахме, всеки ден...
всеки час...
всяка минута...
всяка секунда... докато ти ни дишаше във врата.
Сега знам, че не си искал да убиеш брат ми.
Било е инцидент.
Виждам го ясно,
когато погледна назад към случилото се.
Имаш ли представа какво ми причини?
- Какво причини на всички ни?
- Вярвах, че е заради брат ми.
Така щеше да е честно.
Но някъде по пътя приоритетите се...
смениха.
Осъзнах, че се грижа само за репотацията и кариерата си.
Ако искаш да ни помогнеш...
сега му е времето.
Капсолата е почти пълна.
Заан твърди, че има достатъчно масло за мощна верижна реакция.
До кога Скорпиъс ще отлага атаката?
Ще нападне веднага, щом ви намери.
Да насочите капсулата към Транспортьора?
Самоубийство.
Сензорите ще засекат експлозива,
и ще ви унищожат на безопасно разстояние.
Кронитът се активира с добавянето на катализатора.
Ще прилича на обикновена капсула.
Със свръх тегло и нищожна скорост?
Какво мислиш, офицер Сун?
Рисковано е,
- но е единствената ни надежда.
- Не.
Имам друга идея.
Кое е по-важно за Скорпиъс от левиатана?
Бих заложил на скъпоценната база на онази луна.
С маслените морета.
Брилиантно.
Да му подпалим къщичката.
Не, Скорпиъс не е глупак. Няма да го допусне.
Перфектно. Ако е толкова умен, колкото всички казвате
ще разбере какво се крие зад свръх теглото и товара.
Летяща запалителна бомба.
- Което ще го принуди какво?
- На теория, да ви преследва
- и да ви унищожи.
- А когато сменят курса?
Моя ще има възможност да се измъкне от полето и да скочи към свободата.
- Браво, Д'Арго.
- А бебето?
Ще се приближи достатъчно,
за да го вземем с нас.
Капсулата не може без управление.
Някой трябва да се пожертва за останалите.
Планът не струва.
Скорпиъс няма да тръгне след капсулата,
защото има нещо, което цени повече и от базата.
- Не подлежи на обсъждане.
- Не ставай смешен.
- Ще теглим чоп.
- Аз теглих и загубих.
Точка по въпроса.
- Ти не си капитан.
- Никой от нас не е.
Цари анархия и днес е моят ред.
- Д'Арго не може ли просто...
- Слушай ме!
Не разполагам с време нито с търпение.
Донеси още кронит!
Д'Арго настоява да замине,
казва, че аз трябва да остана при бебето.
Е, има право.
Малкия вярва само на теб.
- Избра ли му име?
- Не. Някакви идеи?
Кръщаването на боен кораб е извън възможностите ми.
Знаеш ли, удивляваш ме.
Жрица в свят изпълнен с насилие, и все пак си толкова уравновесена.
Когато извърших убийство, се отказах от правото си на живот.
От тогава приемам...всеки микрот...
като щедър и незаслужен дар от боговете.
Ерън, още кронит.
Какво има?
Ще тръгнеш с откачения лаксанец,
нали?
Чу какво кажа Крейс, Скорпиъс иска мен
ако съм в капсулата, вероятността...
да го отклоним от вас е много по голяма.
Ами...
Ако някой друг също те иска?
Това да не е някаква странна извънземна свалка?
Наречи го както искаш.
Не знам как иначе да ти благодаря за постъпката.
Никога преди,
старта.
- Благодаря все пак.
- Ти ми спаси живота.
Предай нататък.
Ако някой има нужда от помощ,
върни услугата.
Предай нататък.
Получихме отговора на върховното командване, сър.
Поради продължителния контакт с
бегълците, кипитан Крейс
официално е обявен за заразен.
Имате разрешение да действате по свое усмотрение.
Поздравления, сър.
Нека не ги разочароваме, лейтенант.
- Намерихте ли ги?
- Всеки момент очаквам потвърждение.
Да им дадем възможност да се предадат.
Такъв ход предполага отчаяние,
ще атакуваме... изневиделица.
Заповеди за опелацията?
Осакатете левиатана за да го обездвижите.
Ако бебето отговори на сигнала...
пленете го. Ако се опита да стреля и да бяга...
унищожете го.
Искате Крайтън .
- А капитан Крейс и останалите бегълци?
- Те са без значение.
- Сър.
Невероятно!
Kal tanega, chivoko.
Голяма победа за кого?
За нас, офицер Сун.
За умиротворителите, които вярваха...
в крастосването на левиатан и боен кораб.
- Нима е имало и други опити за създаването му?
- Многобройни.
С ужасен край,
смърт за майката и детето. Сега вече знам защо.
Другите левиатани са били с нашийници,
Моя беше свободна, когато роди.
Такава интелигентност плаче за повишение.
Жалко. Твоята похвала не значи нищо за мен.
Нека изпреваря въпроса ти...
Скорпиъс не се интересува от кораба, независимо как се използва.
За разлика от майка си той изпълнява директни заповеди.
Такава е идеята.
Защо един капитан ще иска Пилот
като този на Моя, да предава нарежданията?
- Този кораб няма да има Пилот?
- Може да поддържа такъв, но защо?
Защо да се пречи на управлението или възможностите?
Не се радвай толкова.
Ако Скорпиъс ни залови, такива няма да има.
Съгласен. Корабът няма да участва в бягството ни...
повтарям...
нашето бягство.
Докато... не порасне.
Тогава да не го въвличаме.
Значи не се шегуваш? Отстъпваш ми вещите си?
Ако аз загина, а ти не? Да.
Защо?
Ти си материално момче, Райджъл. Ето ти материал.
Какво искаш да кажеш?
Само...че си
безсърдечно копеле, Готин.
Не съм.
Кой знае? Може пък всички да умрем и да останеш без конкуренция.
Не е честно.
Готин, Готин
Сладък, Бебчо, Сладур Шестнайсети.
Та ти се опита да ни продадеш.
Но не го направих?
Защото не копуваха?
Не.
Освен това разбрах, че аз ще съм следващия,
Хареса ли ти перспективата?
Виж, знам, че съм егоист...
- но ако ми се даде шанс мога и да...
- Какво?
Да посъпиш правилно?
- Да.
- Райджъл...
Тези неща започват от сутринта,
не след като те притиснат.
Благодаря.
За вещите.
Защо ни доведе тук, Чиана?
Заан каза, че до дестилирането на последното лутрово масло остава половин арн.
Е и?
Ами аз...
Искам да ви кажа колко оценявам онова, което направихте за мен.
За всеки от вас,
любимото ястие.
Кродла,
пушени сухожилия от бодливец,
Хепатийска ментова яхния,
и разбира се хрупкав гралак .
И още нещо, татко помниш ли когато заминах?
Ти ми каза, че всеки има право на своя звезден миг.
Е, не вярвам да се прибера у дома...
така, че една ли ще получа медал...
Няма да имам и деца, в които очи да бъда герой.
Но мисля, че разбирам какво искаше да кажеш.
Тук...
водя интересен живот, татко.
Различен е,
но си е мой.
Има такива, които разчитат на мен
които обичам, които...
ме озадачават и които спечелих за съюзници.
Приятели.
Хора, които ме научиха на търпение
и такива, които ме научиха на
други неща.
Ти ми каза, че моментът ще настъпи и сега удари моят час.
Имам задача...
и не ме е страх.
Така отговори ти, когато те попитаха какво е да ходиш на луната.
Справи се добре, татко.
Научи ме на всичко.
Аз съм Джон Крайтън...
някъде във Вселената.
Ka dare-e sincono,
apudax a-helio,
frotar li pluro sincono.
В очите на богинята, всички са равни.
Всички са важни, нека пътуването ви мине под знака на успеха
и бъдете закриляни...
Давам ви всички блага.
- Мразя тези глупости.
- Момичетата си падат по тях.
Аз бих направил същото за вас, ако имаше смисъл.
Чакайте, не ме разбирайте погрешно. Нямах предвид точно това.
Готин, всичко е наред. Разбрах смисъла...
благодаря.
Последни наставления?
Пилотите са обучени за обиколни маневри.
Изберете пряк... курс.
Ясно.
Върнете се.
Но това е холограмната снимка на Лолаан
- и сина ти.
- Нека да не ме забравя.
Помнете, ако успеете умиротворителите ще бъдат толкова заети с капсулата,
- че няма да забележат
- Нямаш право на грешка.
Ще бъда там.
-Мога да издържа само арн.
- Ще бъда там.
Аз... не искам да се сбогуваме.
Нито пък аз.
Капсулата на левиатана напусна астероидното поле,
извън обсега на оръдията,
- и пое към вектор 9.
- Към базата Гамак?
Изглежда, да.
- Мога да наредя на кръстосвачите...
- Докато не научим повече...
няма да правим нищо, лейтенант.
Може да е Крейс.
Може да е всеки.
Заан каза да вкараме лутрово масло в най-големия контейнер,
за да започне верижна реакция.
Колко време имаме преди да избухне?
Получих уклончив отговор подозирам, че не знае.
Отлично.
Командир Крайтън?
Ка Д'Арго? Обадете се.
Пилот, какво стана с радио тишината?
Вече е излишна.
Според комуникациите им знаят за вас и
местоположението ви.
- Преследват ли ни?
- Не.
Ще ни открият всеки момент.
Успех и на двамата.
Визуален контакт не е осъществен,
но според вътрешния скенер на борда са лаксанеца и човека.
Смени курса. Последвай ги.
И предупреди базата. Кажи им...
да се приготвят за атака.
- Но сър, една невъоражена капсула.
- Направи го!
Как си?
Пишка ми се.
Успяхме.
Умиротворителите тръгнаха след тях.
Имаме ли място за скок в пространството?
Още не. Нека дадем на Ерън възможност да ги спаси.
- Защо да рискуваме? Те сами пожелаха.
- Млъквай, Райджъл!
Пилот, накарай малкия да разбере, че когато започнем
скока трябва да седи плътно до Моя.
Да...веднага.
До командирити на всички патрули...
Говори Скорпиъс.
Съществата на капсулата...
да се заловят живи.
Това е пряка категорична заповед.
Призрачният флот напада. Лети по-бързо, Супермен.
Ако можех щях да го направя?
- Това е само израз Д'Арго.
- Изразявай се по-малко.
- Зареди контейнерите.
- Слушам.
Хайде момчета, давайте.
- Давайте!
- Офицер Сун...
бебето не отговаря на повикванията.
- Дали би могла да...
- Наречи го по име, Пилот.
- Вече си му избрала име?
- Да.
Казва се Талън.
На баща ми.
Сензорите показаха, че на капсулата са се появили експлозиви .
- Какво ще правим?
- Възшищавам се на стратегията на Крайтън.
Ако запали маслената повърхност на луната...
ще трябва да зарежем всичко...
и да евакуираме базата.
Да ги унищожим ли, сър?
Не мога да се откажа от технологията.
И той го знае.
Кронитът зареден и готов. Съвсем скоро ще избухне.
Въведох курс за сблъсък с луната.
Време е да изчезваме.
Д'Арго...
защо не ме е страх?
Страхът придружава смъртта.
Спокойствието увереността.
Беше ми много приятно човече.
Талисманът на татко.
Работи ли?
Жив съм.
Все още.
Кърк и Спок.
Абът и Костело.
Първа база.
Ерън, прибери ги!
- Д'Арго ще издържи само четвърт арн.
- Знам.
Търся ги.
- Ерън, чуваш ли ме?
- Да, но още не ви виждам.
Как е Д'Арго?
Добре е.
Но май объркахме нещо.
Капсулата вече трябваше да е ударила морето и да...
Огън! И виж само как гори!
Добре, а сега нека да изчезваме от тук.
- Нека не е било напразно.
- Спокойно, Джон.
Още можем да ви спасим, такъв беше планът.
Умиротворителите продължават да се отдалечават.
Намери ги Ерън. Имаме време.
Има някой на борда на бебето.
Крейс.
Е копелета,
Джон Крайтън беше тук.
Ерън, къде си?
Губя Д'Аргo.
Виждам ви Джон, но наоколо гъмжи от кръстосвачи.
Ако опитам да ви прибера ще забележат маневрата и ще стрелят.
Дръжте се още малко.
Малкият Талън се отдалечава от Моя и функционира самостоятелно.
Кораб, искам да влезеш в участъка с най-голяма гъстота.
- Крейс, какво правиш?
- Спасявам се, Ваше Величество.
- Обзалагам се, че завиждаш.
- Талън не е достатъчно голям за скок!
Ако опиташ сега...
ще го повредиш.
- Може да умре!
- Благодаря, Жрице известно ми е.
Всичко ще бъде наред.
Там, където няма да ни последвате
- нито вие, нито Умиротворителите.
- Крейс, слушай внимателно.
- Престани с тези глупости и напусни кораба веднага!
Офицер Сун...
ако по някакво странно стечение на обстоятелствата,
преживееш ситуацията,
и отново се срещнем,
ще се надявам на отношения от по-различно естество,
- Не можеш да отнемеш детето от майка му!
Забравяш! Направиха същото с мен.
И с теб.
Сбогом, офицер Сун.
Не!
Транспортьорът се връща!
- Връща се.
- Чиана има право.
Транспортьорът засече координатите ни
- и се приближава.
- Трябва да изчезвате.
Направете скок веднага.
- Не можем да зарежем теб и Д'Арго.
- Не.
- Не не можем и няма да го направим.
- Райджъл...
не е момента да се отказваш от егоизма.
- Скачайте!
- Но Ерън също не се е върнала .
- Няма да тръгна без Джон и Д'Арго.
- Ерън!
Пилот, започвай. Спаси останалите.
Струва ми се, че е невъзможно.
- Защо?
- Моя отказва да тръгне без бебето.
Бои се, че Талън не осъзнава какво прави
като слуша Крейс.
Умиротворителите ще пресекът пътя ни.
Пилот, свържи ме с Моя.
Готово.
Моя чуй ме.
Знаем колко много обичаш детето си.
Ние изпитваме същото. Заради него минахме през какво ли не.
Не само за да спасим себе си,
а и вас двамата.
Няма как да му помогнеш, ако не оцелееш.
Моя, благодаря за всичко.
А сега направи каквото трябва.
След 15 микрота вече ще бъде късно.
Пригответе се за скок!
Сбогом.
Ерън?
Още съм тук. Но все още не мога да се приближа.
Вече няма значение.
Д'Арго изгуби съзнание.
Субтитри: elf_lady
Редакция: SWAN