Europa (1991) Свали субтитрите
Гласът ми ще ти помага и ще те отвежда все по-навътре в “Европа”.
Всеки път, когато чуваш гласа ми,
с всяка дума и всяка цифра,
ще навлизаш все по-навътре, отворен, отпуснат и възприемчив.
Ще преброя от едно до десет.
Когато кажа "десет", ще бъдеш в "Европа".
Казвам "едно".
И докато вниманието ти е изцяло фокусирано върху гласа ми,
ще започнеш бавно да се отпускаш.
Две.
Ръцете и пръстите ти се затоплят и натежават.
Три.
Топлината се разстила по ръцете ти
към раменете и врата.
Четири.
Нозете ти натежават.
Пет.
Топлината се разстила по цялото ти тяло.
На "шест" искам още да се отпуснеш.
Казвам "шест".
И цялото ти отпуснато тяло започва бавно да потъва.
Седем.
Все по-дълбоко, по-дълбоко, по-дълбоко.
Осем.
С всеки поет дъх, потъваш все по-надълбоко.
Девет.
Носиш се на повърхността.
Когато мислено стигна до "десет", ще си в "Европа".
Бъди там на "десет".
Казвам "десет".
Слушаш ромоленето на дъжда,
който удря по голям метален барабан.
Приближи се.
Има ограда и трябва да спреш.
Преминаваш през гарата,
пътувал си с влак от Бремерхафен,
а преди това с кораб от Ню Йорк.
В Германия си. Годината е 1945.
Казва се Леополд Кеслер.
Аз съм чичо ти. Разрешавам ти да ме прегърнеш.
Получих това писмо от баща ти.
Има наглостта да ме моли да ти намеря работа.
Боже мой!
Не е ли наясно с положението в Германия?
Баща ми...
Не желая да зная каквото и да е за брат ми.
Той напусна родината в тежък момент и това никога няма да му простя.
Роднинските връзки са непоносими!
Освен това вероятно ще се разкайвам за добрината си...
Благодарение на поста си, успях да ти намеря работа в "Центропа".
Причините, поради които кандидатстваш за тази работа,
и защо въобще си тук, не ме интересуват.
-Чичо, аз истински...
-Не, никакви благодарности.
"Центропа" не гарантира,
че само нов материал ще се използва за униформата ти.
Униформата ти ще бъде доставена до 12 часа.
Не забравяй, че униформата трябва да се сменя два пъти в годината.
Униформата е собственост на компанията,
но заплатена от служителя.
Портфейла ти, моля.
Благодаря.
Племенникът Ви готов ли е за преглед, господин Кеслер?
Благодаря Ви, докторе.
Благодаря Ви, господин Кеслер.
Допълнителни прегледи не са необходими.
Здравето на племенника Ви е по стандартите.
Стандартния хонорар, моля.
Портфейлът ти.
Немските граждани, които ще срещаш,
винаги ще създават впечатлението, че са ти приятели,
но и за момент не вярвай,
че има нещо друго, освен опит да те използват.
Всички немци ще те мразят,
и по мое мнение са прави.
Ние всички преживяваме от милостта на американците.
Военните власти вързаха ръцете и краката на "Центропа".
Сънародниците ти не се отнасят с много уважение към европейците.
Смирение, Кеслер.
Никога не забравяй смирението.
Не дърпай завесите!
Какво правиш? Искаш да събудиш спящите ли?
Всички тези хора работят нощем и имат нужда от сън.
-Просто исках да погледна...
-Няма нищо за гледане!
В Германия си, веднага след войната.
Студено ти е.
Покриваш се с дрехите, които носиш в куфара си.
Предстои ти да започнеш обучението си за кондуктор на спален вагон.
след като си починеш, ще си на път към новата си работа.
Ставай.
Ставай и се отправяй по пътя си.
Идвай, идвай!
-Добър вечер.
-Добър вечер.
-Довечера сте на влак 317.
-Франкфурт-Берлин.
-Утре - влак 212.
-Берлин-Мюнхен.
А след това на 522.
След това се връщаме тук. А сега да вземем документите.
Разписание, списък на продаваните стоки, квитанции, карта на електричеството, зелена контролна книга,
кочан с билети, счетоводна книга и зеления дневник.
Благодаря Ви, госпожице Шулце.
Инспекторът Ви очаква на обръщателна платформа 3.
Нима?
Обещах, че повече няма да казвам,
но мисля, че Ви е приготвил изненада.
Благодаря. Идвай!
Момент. Виждам, че младият господин Кеслер все още не е заплатил гаранцията си.
Мисля, че сега по-добре разбирам безработицата в Германия.
Тук хората просто не могат да си позволят да работят.
Само за персонала на железниците.
Назад!
Насам, Кеслер!
Смятах да Ви го кажа направо, Кеслер.
Вагон 2306 отново е наред.
-Наистина ли, господин Инспектор?
-Да, по дяволите, Кеслер!
На племенника Ви му предстои велико начало при с нас.
Ще завъртите ли дръжката?
Да, господин Инспектор!
Коловоз 8, Кеслер. Коловоз 8.
Ще имате честта да сервирате на първа класа
спални вагони на възстановената компания "Центропа".
Работихме денонощно, за да бъде пак в ред
и сега отново е на път.
Разбирам, че особено много искате да станете кондуктор в спален вагон.
Прекрасен избор.
Но това е символичен жест на мениджмънта към Вас,
чужденец, да Ви даде работа.
Ние се занимаваме с важния проблем за транспортирането на хора,
пред което не трябва има никакви граници.
И аз също започнах като кондуктор в спален вагон
и повярвайте ми,
това бяха най-щастливите ми дни.
Работата на машиниста е вълнуваща,
а също и на диспечера в кулата,
но единствено кондукторът в спалните вагони
е в пряк контакт с пътниците.
Чудесна задача. Той може да каже:
Отпуснете се, гарантирам Ви приятно пътуване,
Лека нощ.
-Нали така, Кеслер?
-Разбира се, господин Инспектор.
Бих нарекъл това една митологична задача.
През периода на обучение, ще съпровождате чичо си.
Изпитът Ви е след три месеца,
след който ще можете да напреднете,
но за всичко това можете да прочетете в правилника.
Ето го.
Влизайте.
Моля, господин Кондуктор на Спален Вагон,
маршрутът до Берлин е най-доброто, което имаме.
Когато бях в Америка
имах щастието да срещна г-жа Джордж Пулман.
Тя ми даде тази кутийка за бонбони, която самият г-н Пулман е носел.
Вземете два!
И ги сдъвчете...
...както е обичаят във вашата държава.
Внимание, моля!
Влакът за Берлин-Остбанхоф
през Бебра Ерфурт и Хале,
ще замине от перон шест след няколко минути.
Билетите!
Не, първа класа! Първа класа!
Първа класа! Билетите!
Билетите! Не, първа класа!
Само първа класа! Не!
Не, първа класа! Билетите!
Пари! Моля! Моля, господине!
Дайте ни някакви пари!
Господине!
Нямаш ли чувство за благоприличие?
Сега сенниците трябва да са спуснати. Такива са правилата.
Моля да ме слушаш, господин Кеслер.
Известно време нещата ще са спокойни.
Сега се оттеглям, ако бъдеш така добър
да хвърляш по едно око на всичко.
Поверявам ти ключа за пътуването.
В кухнята съм, ако имаш нужда от мен.
И имай предвид,
че частното купе на мениджмънта е заето.
Влизай!
Можеш да оправиш леглото.
Извинявам се, че те безпокоя чичо, но имам нужда от помощ.
Чичо?
Чичо?
Моля да ме извините. Това е първото ми пътуване...
Немският Ви съвсем не е лош, господин Кеслер.
Моля, продължете.
Позволих си свободата да посъбера малко информация за Вас.
Казвам се Катарина Хартман.
Както може би знаете, семейството ми е собственик на "Центропа".
Избрали сте необичайно време да дойдете в Германия.
Американец на цивилна длъжност е необичайна гледка тези дни.
Моля да извините любопитството ми, но какво правите тук?
Кондуктор съм в спален вагон.
Просто се опитвам да разбера защо един млад американец
се прави на турист в тази тягостна околност.
Разбирам, че сте отказал да служите в армията?
Трябваше да дойда тук.
Защо?
Вярвам, че изпълнявайки тук задълженията си като цивилен,
давам своя малък принос към превръщането на света в по-добро място.
Време е някой да прояви към тази страна малко доброта.
Защо господин Кеслер, Вие наистина сте идеалист.
Смеете ли ми се?
Не, усмихвам се, защото това, което казвате, сякаш идва от много далеч.
Какво е това?
Партизани. Екзекутирани от Вашите сънародници.
Но мислех, че войната е свършила.
Някои се бият дори и когато битката е загубена.
Това ли е всичко?
Не, моля останете.
Моля, седнете тук.
Наближаваме тунел.
Смешно е, целият си живот съм прекарала по влакове, но...
толкова много ме е страх от тунели.
Бих ли могла да Ви убедя да останете тук, докато минем тунела?
Веднъж електричеството загасна
Подайте ни ръка!
Трябва да съм заспал. Голяма издънка.
Обикновено имам проблеми да заспя.
Но когато чуя звука на колелата върху релсите
се унасям и бързо заспивам,
а когато се събудя, умирам от студ.
Плашещо е.
А после имам чувството, че не знам
в коя посока се движи влакът.
Не знам дали се движим напред или назад.
Или това, което смятах, че е напред,
изведнъж става назад.
Разбираш ли какво искам да кажа?
Нека ти кажа, това е най-страшното.
Мили мой чичо.
Това, което се случи, ми прилича на обикновено превключване.
За момент губиш представа за нещата.
и точно тогава влакът се обръща.
Виждаш ли? Лесно обяснимо.
Млади Кеслер, ти си глупак!
Пътува през немската нощ.
Запозна се с германка.
На улицата над теб е ден.
Но докато продължаваш работата си във вагон 2306
малко можеш да видиш.
Навлез по-дълбоко.
На "три"
ще получиш съобщение от изключителна важност.
Едно.
Две.
Три.
Събуди се! Събуди се! Лео, трябва да побързаш!
Тази покана
дойде по куриер.
Не знам защо, но в 19ч си поканен на вечеря
в дома на семейство Хартман.
Вече закъсняваш. Естествено, аз ще те придружа.
Покана като тази е голяма чест.
Настоявам да се държиш подобаващо.
От изключително значение е.
Семейство Хартман основаха "Центропа" през 1912 година.
Племенникът ми, Леополд Кеслер, е поканен на вечеря в 19 часа.
Единствено той е виновен за мудността си.
Предавам Ви го, а аз ще чакам в кухнята.
-Те вече са седнали да вечерят.
-Благодаря.
"...в подходящия час ги храните.
Отваряте ръката си и благославяте всички, които живеят там".
- Амин.
- Амин.
Гостенинът ни пристигна.
Толкова съжалявам, че закъснях.
Никога не се извинявай.
Животът е прекалено кратък за това.
Кат ми каза, че току-що сте започнал работа в компанията ни.
Много ми е приятно.
Татко е доволен, че сте американец.
Той би искал "Центропа" да е международна компания.
А както сега на немците не се гледа с добро око.
Глупости, Лари! Нека да ядем.
-Сестра ми Ви е хвърлила око.
-Лари!
Успокойте се - и двамата.
Много смело от Ваша страна, господин Кеслер
да дойдете в Германия в такъв момент.
Голяма трагедия сполетя тази част на света.
Католик ли сте, г-н Кеслер?
Какъв въпрос задавате на гостенина ни.
Опасявам се, че не съм много религиозен.
Господин Кеслер е чувствителен млад мъж.
Той осъзнава, че ако раните от войната трябва да се лекуват,
трябва да се обърнем един към друг.
Сестра ми казва, че сте дезертьор.
Според баща ми съм.
Прекали, Лари!
Синът ми беше прекалено болен, за да отиде в армията.
Болен съм бил!
Болест, която баща ми никога няма да разбере.
Той смята, че всичко е заради майка ми,
която ме глезеше до деня, в който почина.
Извинете ме.
Трябва да се извиня за поведението на сина си.
Мислех, че не обичаш извиненията.
По дяволите! Извинете, Отче.
По време на война животът е толкова прост.
Проблемите възникват след това.
-Не сте ли съгласен, Отче?
-Съгласен съм.
Религията може да играе важна роля
по време на война,
но е още по-важна, когато тишината на оръдията
си играе с покоя на духа.
Когато се молим на Бог по време на война
можем да разчитаме на подкрепата му, само ако вярваме в каузата си.
Извинете ме, Отче,
но какво ще кажете за другата страна?
Врагът също толкова вярва в каузата си.
Но, разбира се, господин Кеслер. Господ е на страната на всички.
Но когато се борите за една кауза с цялото си сърце,
на Господ е по-лесно да прощава,
ако не се подчинявате на заповедите му.
И на кого не прощава Господ?
На невярващите.
Равнодушните, които не са на ничия страна.
Те се осъдени на вечно лутане.
За тях той няма милост, господин Кеслер.
"И защото ти си равнодушен, устата ми ще те заклеймят".
На тях е отредено да избухнат!
Съюзниците демонтират кранове във Вестхафен.
Демонтират?
Разрушители?
Те искат да попречат на появата на нова немска военна сила.
Затова разрушават всичко, което би могло да се използва за това.
Не проумявам как няколкото крана, които сме оставили,
могат да са заплаха.
Продоволственият проблем ще стане още по-тежък.
Толкова си наивна, Кат!
Крановете товарят въглища за IG-Farben.
Американците са хитри.
Слагат ръка на химичните патенти,
а след това разрушават заводите,
за да не могат повече да произвеждат.
И всичко в името на демилитаризацията.
Наистина се възхищавам на американците. Г-н Кеслер?
Знаете ли колко фабрики в Германия
са били собственост на американци по време на войната?
Отчето се моли за църквата "Света Мария" във Вестхафен -
дано да не пострада от взривовете.
Това беше. Можете да сервирате кафето.
-Мога ли да Ви наричам Леополд?
-Разбира се, господине.
Разбери ме правилно, господин Леополд,
семейството ни винаги е оценявало
международните контакти.
Отбивай се от време на време. Какво ще кажеш за вечеря в петък?
Опасявам се, че на вратата е един твой сънародник.
Момент, моля.
Сигурен съм, че Алекс ще ти хареса.
Заедно следвахме в Берлин и сега той се върна в Германия.
-Полковник Харис.
-Добре дошъл, Алекс.
Макс, трябва да попълниш този въпросник.
Може ли да те представя на един твой сънародник,
който току-що наехме на работа в компанията ни.
Г-н Леополд Кеслер, Господин Александър Харис.
Много ми е приятно.
Всъщност дойдох точно за да се срещна с Лео.
Разбирам, че сте с немски произход.
Аз съм последния, който да Ви обвинява за това.
Тези дни срещам толкова много разумни немци.
Благодаря за вечерта, господин Хартман.
Трябва да тръгвам и да проверя църквата преди полицейския час.
Опасявам се, че тази вечер няма да имаме време за партия шах, Полковник.
-Кафе, Алекс?
-Не, не, по-късно.
Имам информация за Вас.
Знам за Вашия AWOL.
Дошъл съм да Ви помоля да ни направите една малка услуга.
За какво става дума?
Ами, длъжността Ви в железниците може да ни е от полза.
Не знам дали сте чували за "Werewolves" (върколаците),
но трябва да знаете, че саботажите продължават,
както и ликвидирането на немци,
който сътрудничат на Съюзниците.
Всичко, което Ви моля да направите за нас, е да си отваряте очите
и да ни рапортувате, ако има нещо. Ето, това е за Вас.
Извинете, господине, но не мога да приема оръжие.
Защо не?
Ако исках да нося оръжие, щях по-рано да дойда тук.
Без оръжие не бих направил и крачка в тази страна.
Окей, договорихме се.
Ще държите нацистите под око вместо мен. Аз отивам да пия кафе с Макс.
Полковник Харис?
Баща ми се извинява,
че тази вечер не може лично да Ви пожелае "Лека нощ".
Неразположен е.
Лари, от теб искам само баща ти да попълни този въпросник.
Уредил съм някой да дойде и
да го потвърди в петък.
Сядай.
Татко е в банята.
Той винаги се оттегля в банята, когато е притеснен.
Полковникът го принуждава да попълни този глупав въпросник.
Каква е целта на всичко това?
Питат за връзките с нацистката партия.
И татко трябва да има абсолютно чисто досие,
ако иска да запази позицията си.
И полковникът знае, че татко трябва да излъже, за да запази "Центропа".
Чичо Ви иска да си тръгвате. Чака Ви в хола.
Довиждане, госпожице Хартман.
Искам да ти призная нещо.
Онзи ден малко те излъгах,
когато се престорих, че ме е страх от тунела.
Гледката на онези обесени хора ме разстрои така дълбоко.
Все пак, въпреки всичко те са се борили за страната си,
както и по-голямата част от света.
И изведнъж това е престъпление.
Излезе от къщата.
Зад теб е немското семейство.
Виждаш пред себе си въпросника,
чиято цел е да провери вината на страната.
В петък се връщаш.
Господин Кеслер!
Аз съм приятел на семейство Хартман.
Те са сигурни, че мога да Ви помоля за малка услуга.
Племенниците ми пътуват за Кьолн.
Може ли да ги наглеждате?
Ще ги чакат на гарата.
Ето билетите им.
Заповядайте, господине.
Децата са с мен.
O.K.
Останете тук.
Купе 13 поръча бутилка шампанско.
Казват се Равенщайн.
Между другото, никакви гости, когато си на работа.
Ще се погрижа за това провинение да те глобят със 7 марки.
-Шампанско за Равенщайн.
-Тук.
Празнуваме. Съюзническото командване във Франкфурт
назначи съпруга ми за кмет.
-Поздравления.
-Благодаря Ви.
Извинете ме.
Вие ли сте машинистът?
Аз съм кондукторът на спалния вагон.
Не бих желал да Ви се натрапвам,
но аз и моето семейство живяхме в Лондон по време на войната.
Сега се връщаме във Вьолщад.
Но съвсем ненадейно жена ми отказва да слезе от влака.
Тя е много притеснена от сегашното състояние на Германия.
Бихте ли бил така добър да ми помогнете да я успокоя?
Може би, ако и Вие й кажете,
че Вьолщад не е опустошен от войната.
Живеем на Sachsenstrasse 43.
Не съм бил във Вьолщад.
Но това, което съм виждал от влака, изглежда зле.
Но Вие трябва да ми помогнете. Трябва.
Сам никога няма да я убедя да слезе от влака.
Домът ни е във Вьолщад.
Може би бихме могли да вземем такси от гарата.
Мила моя, имам добри новини.
Моля Ви, повторете каквото ми казахте.
Не познавам добре Вьолщад...
Но Вие ми казахте, че Вьолщад не е пострадал.
Виждал съм го само от влака.
Чуваш ли? Чуваш ли? Чуваш ли?
Следващата гара - Вьолщад.
По-добре се приготвяй.
Палестина!
Палестина, Палестина... Тя иска да живее в пустинята!
Ние сме евреи, но ние сме немци, но ние сме евреи.
Простаци!
Лео! Помогни ми. Тези хора ще ме убият.
Какво става тук?
Имаме строги заповеди за всички радиатори във влака.
Но навън е кучешки студ!
Военни задължения към Скандинавия.
Възмутително!
Не се ядосвай, старче!
Не мога да приема това!
Трябва да дадем на пътниците одеялата, които имаме.
-Децата ще ни помогнат.
-Възмутително!
Имаме проблеми с отоплението.
Ето малко одеала.
Ще Ви съдя!
Имаме проблеми с отоплението.
Ето малко одеала.
Дай на децата малко шоколад.
Побързай!
Може ли още една бутилка шампанско?
Разбира се, господине.
Проверка на сигурността преди пресичането на зоната.
Може ли да видим списъка с пътниците?
Разбира се.
Ето.
Новоназначеният кмет Равенщайн и съпругата му са в купе 13.
Благодаря.
Вземи още едно парче.
Проверка на сигурността преди пресичането на зоната.
Шоколад?
Проверка на сигурността преди пресичането на зоната.
Документите, моля.
Този документ е с изтекъл срок.
Имате ли друг документ?
Не можете да преминете през зоната с този документ.
Личните документи на този човек не са наред.
Не!
Не!
Не!
Не!
Едно. Две. Три.
Четири. Пет. Шест.
Седем. Осем. Девет. Десет.
На парти си.
Лео?
Чух за този малък епизод.
Разбирам, че добре си се справил.
-Нищо не съм направил.
-Именно.
Щяхме да имаме много по-малко проблеми, ако всички бяха като теб.
Между другото, вече назначихме нов кмет.
Този мъж доведе децата.
Твърдеше, че е приятел на семейство Хартман.
Да, да. Не са глупави тези Werewolves.
Чуй, Макс е неузнаваем.
Повече от час запя през прозореца,
очаквайки пристигането на влака в 9.15.
Патетично.
Настоявам за реванш, Полковник Харис.
Моля!
Никога няма да разбера как е възможно някой да е горд, че е немец.
Ако можех да избирам, още днес щях да хвана самолета за Америка.
Вероятно Ви е трудно да разберете.
За мен войната беше просто загуба на време.
Точно както щяхте да се чувствате, ако Ви се налагаше да присъствате
на месите на доброто Отче.
Церемонията може да е пищна, даже и забавна,
но за невярващия
тя е просто изтънчен начин за губене на време.
Простащина, когато Причастието е просто една бисквитка.
Тя флиртува с Вас.
Малко като клише е, не мислите ли?
Защо не танцувате с нея?
Не днес. Прекалено съм изморен.
Добре, Макс, евреинът е тук.
Мари...
Моля те, донеси ми онези глупави документи.
Формулярът трябва да бъде потвърден
от човек от съпротивата или от евреин.
Такива са правилата.
Трябва да Ви попитам дали познавате този човек.
Макс, трябва да се обърнеш.
Макс Хартман е мой приятел.
Той ме нахрани и ме скри в килера си.
Друг път няма да го направя. Никога.
Правете каквото искате!
Раздадохме 13 милиона въпросника
и установихме, че осемдесет процента от немците в нашата зона
симпатизират на нацистите.
Макс Хартман е важен за възстановяването
на транспортната система.
Признавам си, че малко притиснах този евреин.
Беше проникнал в американски склад за храни
и ми е благодарен, че го измъкнах.
Мой ред ли е?
Какво правя?
Не, май ще се оттегля.
Няма нужда да безпокоите Отчето и Алекс.
Лека нощ.
-Лека нощ, татко.
-Лека нощ, татко.
Чичо ти винаги е бил добър човек.
Не забравяй, че каквото и да се случи,
винаги прави това, което считаш за правилно.
Никога не позволявай на който и да е да ти казва какво да правиш.
Скъпа моя Катарина...
Хайде, да се махаме.
Изгаси лампата.
Какво?
Лампата...
Татко подари този влак на Лари на един рожден ден.
Лари никога не го и пипна.
Толкова грубо.
Тази история с въпросника... Беше фарс.
Полковник Харис принуди евреина да се подпише.
Знам.
Забелязах, че татко никога не е виждал това грозно човече.
Съжалявам, че татко се съгласи на такъв фарс.
Ти си толкова добър и така ме разбираш...
Малко ме провокираш.
Позволи ми да тествам толерантността ти, господин Кеслер.
Аз съм Werewolf!
Или по-точно,
Бях Werewolf.
И така, сега знаеш.
Нямам съмнения, че няма да разкриеш тайната ми.
Бях достатъчно глупава да се забъркам с тези хора.
Веднага разбрах, че е ужасна грешка.
Но не беше лесно да се махна.
Може би просто напук на татко.
Много съм самотна с тази тайна.
Но сега свърши. Скъсах с тях завинаги.
Но трябваше да ти кажа. Не разбираш ли?
Г-н Кеслер, веднъж ми каза,
че е дошло време да проявим малко
доброта към Германия.
А сега, г-н Кеслер, те моля да докажеш свободомислието си
и да проявиш малко доброта към мен.
Шахмат!
Да, опасявам се, трябва да призная, че победихте.
-Отново!
-Отново.
Играли сме шах около 15 пъти
и аз винаги Ви бия. Не Ви ли притеснява, Отче?
Все пак е само игра.
Знаете ли, понякога ми е много трудно да разбера Германия.
Съсипахме Ви от бомбардировки,
а Вие се държите, сякаш въобще не сме воювали.
Макс Хартман и аз бяхме много близки приятели
и сега аз рискувам всичко, включително и съд,
само за да му помогна да запази позицията си в "Центропа".
Смяташ ли, че той знае това?
Честно казано, не мисля, че му пука!
По дяволите, Макс! Излез от тази баня и ела да си поприказваме.
Макс, с мен не можеш да се отнасяш така.
Отвори тази врата и най-накрая погледни реалността в очите!
-Време е да си ходим вкъщи, Полковник Харис.
-Хайде, Полковник Харис!
Той не може да ми причини това!
Папа?
Папа?
Папа!
Г-н Хартман!
Г-н Хартман!
"Sancte Antonius, ora pro nobis.
Sancte Christoforus, ora pro nobis.
Sancte Stephano, ora pro nobis.
Sancti Joanne e Paole, orate pro nobis.
Sancte Cosme, ora pro nobis.
Sancte Agnese..."
Не знам какво се е случило на горния етаж онази вечер,
но от начина, по който кухненският персонал реагира, разбирам,
че не е много приятно.
Склонен съм да вярвам, че голяма част от вината
е на племенника ми.
Всъщност, поех голям риск,
като ти уредих тази работа.
Репутацията ми е заложена на карта.
И всичко това в момент, когато писмото,
което толкова дълго чака, най-сетне пристигна.
Това означава, че кандидатурата ти за изпит е одобрена.
И трябва да се явиш след 9-10 седмици.
Понеже тестът е всеобхватен, а системата на оценяване - безкомпромисна,
препоръчвам ти,
веднага щом свършиш с тези обувки,
да прегледаш правилника.
Извини ме, господин Кеслер,
но намерих този чифт обувки "Crockett & Jones"
пред купе девет.
Сигурен съм, че е станало недоразумение.
Ама те са лъснати.
Не мисля така. Къде е маркировката с тебешир?
-Маркировка с тебешир?
-Маркировка с тебешир!
Маркировката с тебешир на подметката
е гаранцията на пътника, че обувките са лъснати
и че са лъснати от кондуктора на вагона!
Не виждам как маркировката с тебешир може да е гаранция на пътника.
Не, ти с твоя произход,
американска култура и американски начин на мислене.
Но най-любезно, любезно те моля, г-н Кеслер,
без смирение до никъде няма да стигнеш.
Освен че е гаранция, маркировката с тебешир указва
и купето на пътника. Например, да вземем тези обувки.
Къде им е мястото?
- Загубих нишката на мисълта...
- Ето, виждаш ли.
И как ще разбереш?
Е, ами винаги бих могъл да попитам някой от пътниците.
Когато се върна, искам да видя на всички обувки
отбелязан номера на купето.
И при никакви обстоятелства няма да толерирам
обезпокояване на пътниците.
Може ли за малко? Ще ни помогнете ли, кондукторе.
Умолявам Ви, г-н Леополд, да дойдете за малко.
Превеждат те през влака.
Превеждат те през вагони, които не си и знаел, че съществуват.
Внимателно.
Добре дошъл, господин Кеслер.
Разбирам недоумението Ви от тази гледка.
Но този сектор е в бедствено положение,
а властите няма да ни позволят да погребем Макс Хартман подобаващо.
Събиранията са забранени, г-н Кеслер.
Следователно сме принудени да прибегнем до такова странно решение.
Церемонията ще продължи потайно,
точно както християните в катакомбите.
Всички се събират в старата разпределителна гара в Дармщат.
От Вас се иска да спрете влака,
за да свалим ковчега.
Чакам обяснение.
Ти дръпна аварийната спирачка!
"Si iniquitates observaveris Domine, Domine quis sustinebit?
Kyrie eleison.
Christe eleison.
Kyrie eleison. Et ne nos inducas in tentationem.
Sed libera nos a malo.
Requiescant in pace.
Amen.
Domine, exaudi orationem meam.
Oremus.
Filium, deus..."
Говорят американските окупационни сили.
Закон 1067 на военното правителство
забранява събирания и процесии.
Моля да се разпръснете и да си отидете вкъщи, или ще бъдете арестувани.
Разпръснете се и си отидете вкъщи, или ще бъдете арестувани.
Церемонията свърши.
Ковчегът незабавно трябва да бъде предаден на окупационните власти
за конфискация.
"Vivat, vivat. Vivat, vivat".
Върви си в Америка, моля те.
Господин Леополд.
Насам!
Влезте.
Кат е хубаво момиче.
Не я закачай.
Просто исках да Ви благодаря.
Стана чудесно с племенниците ми във влака.
Не знам как децата щяха да се оправят без Вас.
Отворете вратата, моля!
Нашите шефове оценяват помощта Ви
при покушението над Равенщайн.
Моля, отворете вратата!
За Вас имаме нова задача.
Я, ето я малката Ви приятелка.
Слушайте, Лео, не искам от Вас веднага да решите.
Смятам да предложим на господин Кеслер да се върне във Франкфурт.
А след това трябва да оправим задната врата.
Блокирала е.
Обичаш я. Тя е толкова силна.
И въпреки това така уязвима.
Искам да прескочиш напред във времето.
Един месец напред във времето.
Бъди там, когато кажа "три".
Едно.
Две.
Три.
Имате посетител, господин аспирант.
Отче?
-Надявам се, че не се натрапвам.
-Ни най-малко, Отче.
Благодаря.
Повишиха ли Ви вече?
Изпитът е след няколко седмици.
По каква работа сте в Мюнхен?
В църквата "Свети Кристофър".
Дойдох, за да Ви помоля, да не съдите Кат прекалено строго.
Знам, че Ви е казала за грешката си.
Кат е объркана, както и много други хора.
Но тя не е Werewolf.
Разкайва се за греховете си и се опитва да се поправи.
Наложи се да избяга от тези хора във Франкфурт.
Те пред нищо не се спират.
Макс Хартман получаваше заплашителни писма,
тъй като сътрудничеството му с американците не беше тайна.
След смъртта му,
властите конфискуваха цялото му състояние.
Поддържате ли връзка с Кат?
Наистина трябва да тръгвам.
Пак ще се срещнем.
Довиждане, господин Кеслер и Весела Коледа.
Весела Коледа, Отче.
Господин Кеслер, на Ваше място...
довечера щях да присъствам на Среднощната меса в "Свети Кристофър".
Свещениците са необходимо неудобство.
"Sanguis Domini nostri Jesus Christie
custodiat animam meam in vitam eternam".
"...ut intres sup tectum meum, sed tantum dic verbo,
et sanibitur anima mea."
"Corpus Domini nostri Jesus Christi
custodiat animam tuam in vitam eternam".
Amen.
"Corpus Domini nostri Jesus Chisti
custodiat animan tuam in vitam eternam".
Ожени се за мен, моля те.
Да.
С тази халки ви венчавам
в името на Светия дух.
Амин.
Сутринта на Нова Година е, година първа.
На сватбено пътешествие си
в частното купе на семейство Хартман.
Любили сте се.
Наслаждава се на нежността на жена си,
но сега тя спи и ти си сам.
За първи път изпитваш страх да си във влак,
без възможност да слезеш
и без да знаеш къде може да завърши пътуването.
Щутгарт, Лайпциг, Берлин, Висбаден,
Хам, Хановер, Хамбург,
Франкфурт, Дуисбург...
-Какво има?
-Нищо.
Толкова съм щастлива, че уреди това купе за нас.
Толкова пъти съм пътувала в него.
Оттук баща ми ми показа цяла Германия.
Кат, аз знам толкова малко за теб и за семейството ти.
И въпреки това знаеш повече от много други.
Не вярвам, че баща ти може да бъде сплашен и да се самоубие!
Разбираш ли, за татко думата "транспорт" беше свещена.
Най-важното нещо за него беше колелата да тракат.
Но те тракаха...
Да, но войната състари татко и той стана странен
и виждаше цяла Германия като макет на собствената му железница,
която обикаля, обикаля, обикаля...
И той искаше да вярва, че вагоните са празни,
както тези на влаковете-играчки.
Но въпреки че направи всичко, което му е по силите,
не можеше да се прикрие факта,
че по време на войната "Центропа" превозваше евреи
във влаковете за добитък към концентрационните лагери,
а след това американските офицери - в първа класа.
Накрая всичко беше прекалено абсурдно,
дори и за татко.
Но слушай, аз само...
Исусе, каква е тази дупка!
Двамата се нанасяте в това, което може да се предложи
на младоженци.
Мястото ти харесва, защото тя е там.
И когато си на работа,
и нещата вървят като по релси, се чувстваш по-силен.
Една нощ, по средата на пътуването Берлин-Франкфурт, телефонът звъни.
Вдигни телефона по средата на пътуването Берлин-Франкфурт.
Ало?
Ало, Лео?
Кейт, всичко наред ли е? Къде си?
Във вилата съм, във Франкфурт.
-Какво правиш там?
-Можеш ли да дойдеш?
Ще бъда във Франкфурт след половин час. Добре ли си?
Ще говорим, когато си дойдеш.
Кейт!
Кейт!
Кейт!
Кейт!
Опасявам се, че младият господин Хартман не беше така разбран, като Вас.
Но както и да е, един педал повече или по-малко...
Къде е жена ми?
Временно я отведохме на скришно място.
Преценихме, че ще сте по-разбран, ако тя е при нас.
Толкова се радвам, че дойде, Леополд!
Нека да поговорим за следващата Ви задача.
Довечера бихме искали да видим линията към Бремен отрязана.
Вие сте добър човек, господин Леополд.
Сигурни сме, че ще се справите
с по-голяма задача.
Всичко, което трябва да направите, е да поставите малко експлозив
под траверсите.
Бомбата ще бъде детонирана на моста Neuwied.
Ще имате време да избягате.
Съжалявам, че трябва малко да Ви притеснявам по този начин, господин Леополд,
но аз наистина държа на Вас.
Помнете. Довечера сте на експреса за Бремен.
Внимание, моля!
Експресът за Бремен ще замине след малко
за Кьолн, Есен, Доден, Дортмунд...
Извинете ме!
Заповядайте!
-Качваме се.
-Куфарът Ви, господине!
Резервирах Ви купе 3, Полковник.
Седнете и ще мина при Вас, след като потеглим.
Този пакет е за теб. Не одобряваме такива неща.
Влизай.
Седни, Лео.
-Сега ми кажи.
-Ами, аз...
Извинете, трябва да поговоря с кондуктора. 856 01:15:27,727 --> 01:15:28,955 Извинявай.
Позволете ми да представя изпитвания:
Леополд Кеслер, мой племенник.
Господин Зайферт и Инспектор Щелеман,
те отговарят за изпита.
Изпитът се състои от две части - теоретична и практическа.
Първо ще Ви зададем няколко въпроса,
а след това ще Ви придружим, за да видим как
се справяте с пътниците и с оборудването.
Учтивостта и твърдостта са добродетелите на кондуктора.
Моля да ни придружите до купе 9
и да започваме.
Този изпит изненадващ ли е?
Не, аз просто бях при един от пътниците.
Ако не възразявате, да приключа с него.
Веднага се връщам.
-Извинявам се за прекъсването.
-И така, какво ще ми разказваш?
Помните ли за инцидента с Равенщайн?
Немци убиват немци - сърцето ми не се къса.
Пак срещнах този човек, от Werewolf,
тази нощ, във вилата на Хартман.
Е, и?
Извинявай.
Кат, какво става?
Те искат да поставиш бомба, Лео.
-Следвай инструкциите.
-Моля те, чуй ме!
-Или животът й е в опасност.
-Не, не и ако не мога да му кажа.
Трябва да поставиш бомбата на КПП Урмиц.
-За Бога, Кейт!
-Хайде, кажи му.
Бомбата трябва да избухне в средата на моста
релсите са в реконструкция. Влакът ще премине много бавно.
-Това е всичко, което мога да кажа.
-Не толерираме грешки!
Те наблюдават всяко твое движение.
Не забравяй! КПП Урмиц!
Обичам те!
Опасявам се, че външният изпитващ, започва да става малко нетърпелив.
Мисля, че е по-добре да продължим с изпита.
Добре, господин Кеслер, бихме искали да знаем
какво ще направите, ако чистачът
Ви връчи зелена карта, попълнена по този начин.
Кратко спиране на контролно-пропусквателния пункт.
Влакът продължава към Бремен.
Кеслер, ще ми направиш ли услуга, престани да се подиграваш с мен.
Каква информация имаш да ми предадеш?
Този кафяв пакет ли трябваше да видя?
Ситуацията е малко по-заплетена, отколкото си мислех.
Кеслер, по дяволите!
Не можеш ли да си налегнеш парцалите за минута?
Извинете!
Извинете!
Отиваш на перона?
Извинете!
Исусе!
-Трябва да ти кажа нещо!
-Къде ти е фуражката?
Не е в моите компетенции да реша дали изпитът
може да продължи, ако не си с фуражка.
Но знам, че ако искаш да продължиш да работиш
като кондуктор в спален вагон, гологлав,
нямам друг избор, освен веднага да те сваля от влака.
Трябва да ти кажа нещо.
Последното нещо, което желая, е личен разговор по време на дежурство.
Изпълни нарежданията.
Сега си почивай.
Искам да потънеш в меката хладна трева до релсите.
Погледни нагоре.
Погледни звездите.
Погледни как звездите приличат на осветени градове на картата.
Или може би това са гаснещите светлини
на човешкия живот.
Но ти си тук, за да помогнеш светлините да светят по-ярко.
А не да ги загасваш.
На всяка цена трябва да направиш това добро.
Тичай за бомбата!
Дръпни се от пътя!
Дръпни се от пътя!
Спокойно, момче!
Да не си откачил?
Махай се!
Да не би да не искаш повишение?
В купе 3 има високопоставен военен.
Подал е оплакване срещу теб!
Ще бъде отбелязано в изпита ти.
Сега вече ще видиш зор!
За поведението на племенника ми няма извинение.
Първата ми мисъл беше да Ви препоръчам незабавно да прекратите изпита.
Слаб си от изтощителното бягане.
Желаете ли да продължим?
Изпитващият решава. Аз повтарям въпроса си:
Какво ще направите, ако чистачът
ви подаде зелена карта, попълнена така?
Дрехите ти са вир-вода от пот.
и се притесняваш, че ще припаднеш.
Хайде, не виждате ли, че е попълнена неправилно?
Грешен и непълен отговор!
Сърцето ти панически бие все по-бързо и по-бързо.
Може ли чаша вода?
Бихте ли желали да кажете на изпитващия правилния отговор
на въпроса?
Въпрос с уловка.
Отговорът е:
Веднага докладвайте за чистача!
Зелената карта никога не трябва да попада в ръцете му.
Обикновено чистачът не разполага с никакви документи
за кондуктора.
Точно обратното, кондукторът трябва да му издаде квитанция
при приключване на работата.
И кой формуляр се използва за тази цел?
B, правилно.
А сега един въпрос от любимите на господин Зайферт.
Какво пише в параграф 4, раздел 62 от правилника?
Не можеш да дишаш.
На "три" ще припаднеш.
Едно.
Трябва да Ви уведомя,
че разкопчаната яка е нарушение на правилника!
Две.
Три.
Секунда от безкрайна почивка.
Чичо Ви беше наистина любезен да Ви вземе карта.
А сега искаме да оправите легло 42.
Поставил съм правилния броя покривки за легло.
Можете да започнете, когато Ви кажа.
Искаме да го направите два пъти,
а след това ще тестваме леглото.
Готови ли сте с часовника?
Можете да започвате.
Часовникът тиктака.
Часовникът тиктака!
-Спри автомобила!
-Спри!
Не мърдай!
Върни се!
Нямаш време за това. Часовникът тиктака!
Побързайте, господин Кеслер. Часовникът тиктака!
Часовникът тиктака!
Благодаря.
Кейт е в купе едно,
ако искаш да говориш с нея.
Кейт.
Извинете, полковник, сигурно има някаква грешка,
жена ми е с белезници.
Опасявам се, че няма грешка, Лео, съжалявам.
Веднъж ти казах, че връзките ти с железниците
могат да ми помогнат.
Няма как да знаеш, че връзката ти с
Катарина Хартман от Werewolf
е това, което наистина ни интересуваше.
Трябваше ни помощта ти, за да я държим под око,
след като открихме, че именно Кейт
е писала анонимните заплашителни писма до баща й.
Кажи на полковника, че не си Werewolf.
Кейт...
Мола те, повярвай ми, когато ти казвам, че наистина те обичах.
Какво говориш?
Знаеш ли, казват, че Werewolf (вълколаците) са Werewolf само нощем.
През деня са човешки същества.
Знам, че не мога да ти обясня
това, от което човек се превръща в животно,
защото ти дори не приемаш, че това се случва.
Нощем пишех писмата до татко.
Денем се разкайвах.
Не исках той да умре,
но така ме болеше да го гледам как се кланя на американците.
А Лари?
Той трябва да ме е проследил до срещата във вилата.
Дилемата беше той или ние.
И така, нашият брак беше само част от плана как да взривим този влак?
Не, не е вярно.
Наистина те обичах.
Знаеш ли, имаше моменти, когато всичко, което исках
беше да заминем и да забравим Германия.
Но, Лео, това не стана
Съжалявам, Лео. Направих каквото трябваше.
На грешката е и твоя.
За теб мостът щеше да е толкова лесна задача.
Лесна?
Нищо нямаше да ти се случи.
А всички хора във влака?
Какви хора?
Всички в този влак също като мен са преминали през войната.
Не можеш да се сравняваш с нас.
Всички тук са убивали или предавали,
пряко или косвено,
стотици пъти, само за да оцелеят.
Погледни в очите им и ще разбереш какво искам да кажа.
Кейт, ти говориш за ужасно престъпление.
Но от моя гледна точка ти си единственият престъпник.
Но аз нищо не съм направил!
Не работя за никоя страна!
Именно.
Съжалявам, че трябва да кажа това,
но имам отвратителното чувство,
че всички се гаврят с мен, откакто съм дошъл тук.
Това ме вбесява.
А сега е мой ред да кажа нещо!
Господин аспирант...
Господин Кеслер!
Ще може ли за момент да дойдете в купе девет?
Извинете, казаха ми, че кондукторът е тук.
Имам проблем.
Прекалено много ли е да поискам да свършите малко работа?
Тихо.
Външният изпитващ трябва да почине
преди да продължим с изпита.
Един съвет от мен, господин Кеслер.
По мое мнение, имате само една възможност.
Веднага щом господин Зайферт се събуди,
помолете го да Ви придружи из влака
и се извинете на пътниците до един.
Помислете пак.
Кондукторе!
Тези обувки не са лъснати!
Макар че поръчах да ги лъснат!
Сигурен съм, че тези обувки са лъснати.
Не мисля така, не виждам маркировка с тебешир!
Проблемът Ви не е съществен!
По-добре внимавай!
Аварийната спирачка!
Ти дръпна аварийната спирачка!
Защото не искам този влак да стигне в Мюнхен, Бремен,
Франкфурт или шибания Аушвиц! Искам да остане тук!
Извинете ме. Трябва ми малко време, за да помисля.
Това не е ли мостът Neuwied?
Възможно. Имаше разни отклонения.
Всички в купетата! Веднага!
Нещо за пиене?
Да Ви оправя леглото?
Да Ви лъсна обувките?
Ти си във влак в Германия.
Сега влакът потъва.
Ще се удавиш.
На "десет" ще си мъртъв.
Едно.
Две.
Три.
Четири.
Пет.
Шест.
Седем.
Осем.
Девет.
Десет.
На сутринта спящият намери покой
на дъното на реката.
Напорът на течението отвори вратата и те води напред.
Над тялото ти хората още са живи.
Следвай реката.
Дните минават, заминават,
отправяш се към океана,
в който се оглежда небето.
Искаш да се събудиш,
да се освободиш от видението на Европа.
Но не е възможно.