BBC Great Wildlife Moments (0) (BBC.Great.Wildlife.Moments.DivX505.AC3.Pt1of2.srt) Свали субтитрите
Също като китовете и делфините те могат да раждат докато плуват, но трябва да са близо до брега.
И така събрани в големи групи, движейки се тромаво между сушата и морето,
те са голямо изкушение за всеки ловец, способен да ги достигне.
Тяхната плажна детска градина изглежда сигурна.
От към суша, те са защитени от стръмни скали, а от другата страна са защитени от морето.
Но в морето се крият и много врагове.
Кит-убиец с дължина девет метра и тегло осем тона.
Всяка година една и съща група от около дузина китове се събира в очакване на удобен момент за лов.
За морските лъвове навлизането навътре в морето е много опасно начинание.
По-безопасно е да останат в плитчините, ако е възможно.
На едно или две места морето образува естествени канали, по които китовете могат да достигнат много близо до брега.
Това са рисковите места.
За да достигне плажа, убиецът трябва да изхвърли тялото си на брега.
Нито един друг кит не прави това умишлено.
Нито пък е успял да развие метод за връщане обратно в морето.
Изглежда, че докато морските лъвове са на брега, те са в безопастност,
но гладните китове са много дръзки.
Ето няколко кита, ловуващи в група.
Този морски лъв успява да избяга на един от китовете,
но е хванат от друг, който може би изобщо не бе забелязал.
Тази изключителна сцена от дивия живот е заснета от екип по Естествена История към ВВС
за голям сериал озаглавен "Изпитанията на живота".
Това неоспоримо е една от най-зрелищните сцени от дивия живот, заснемана някога.
Но в никакъв случай не е единствена.
За последните 50 години Отдела по Естествена История е филмирал много драматични моменти в прородата,
така че ние, оставайки по домовете си, да можем да видим дивия свят зарелищен и такъв какъвто е.
Но за да се запечата такъв момент са неободими кадри заснети от различни гледни точки.
Точно това превръща едни добре заснети кадри в поразителена сцена.
Вземете за пример сцената с кита-убиец, която току що видяхме.
В заснемането й участваха двама оператори: Майк ДеГруи и Пол Аткинс.
Задачата на Пол беше да направи подводните снимки в канала,
място наричано "Мъртвата зона".
Работата на Майк не беше по-лесна.
Той трябваше да лежи на сърф и да заснеме сцената от гледна точка на тюлена, атакуван от кит.
Всичко това е много повече отколкото би могло да се изисква от който и да е оператор.
Майк беше уверен, че когато китът разбере, че той не е тюлен,
няма да предприеме истинска атака срещу него.
Не мина много време преди теорията му да бъде изпробвана.
Един кит се устреми към него, поспря за малко и в последния момент смени посоката.
по този начин чрез тяхната внимателно премерена смелост се създаваха исторически телевизионни моменти,
оставящи следа в памета на поколенията.
Имало е много такива моменти преди този и след него.
Сега за първи път те са събрани в една поредица.
Категоризирана по местности, тя ни води от широките простори на Световния океан
до непроходимата джунгла,
от небето над нас до широките земни простори под него.
Тази поредица ни пренася на места, все още неопетнени от човека
и които биха могли да останат такива още дълго време.
Така че, ето ги най-великите моменти от дивате природа.
Това е Натал, разположен на източното крайбрежие на Южна Африка.
Месеца е Юни и близо до брега са се появили странни черни петна.
Изглеждат като огромни петролни разливи с дължина до една миля.
Но това е живо петно съставено от милиони и милиони мигриращи сардини.
Измерени като биомаса, те се равняват на всички антилопи Гну, живеещи в саваните на Африка.
Тези риби прекарват по-голяма част от живота си в студените води на юг от нос Добра Надежда,
но всяка година бреговите течения се обръщат.
Топлото океанско течение Агулхас, идващо от север
бива заменено от студени течения, идващи от юг и богати на хранителни продукти.
Това от своя страна предизвиква цъфтеж на панктона, с който сардините са хранят.
Докато сардините пътуват на север, цял керван от хищници ги следва.
Хиляди бели рибояди проследяват сардините.
Периода им на гнездене и размножаване са съобразени с миграцията на сардините, за да може новото поколение да участва в лова.
Под водата стотици акули са се включили в кервана.
Това са бронзови акули, вид обикновено населяващ студените води на юг.
Тези три-метрови акули прорязват широки ивици през пасажите от сардина,
ясно видими от въздуха.
Гонени от групите акули и помитани от вълните,
пасажите от сардина биват изтласкани близо до брега.
Делфините също идват от открития океан, за да се присъединят към пиршеството.
Само в едно стадо броят им може да бъде повече от хиляда.
Когато достигнат сардините, истинското действие започва.
Работейки като екип, те изтласкват пасажа към повърхноста.
Така е по-лесно за делфините да хващат рибите.
И тук вече за сардините няма изход.
Благодарение на делфините те са достижими за гмуркащите се птици.
Стотици бели стрели пронизват водата, оставяйки дълги бели следи от въздушни мехурчета.
Към цялата суматоха се присъединяват и акулите.
Те се активизират когато делфините са наблизо.
Много по-лесно могат да се хранят след като делфините
са събрали сардините в компактни групи близо до повърхноста.
Докато лудостта във водата продължава, стена от мехурчета се издига към повърхноста.
Те се изпускат от делфините.
Делфините използват мехурчета въздух, за да съберат сардините в още по-сгъстени групи.
Сардините рядко преминават през стената от мехури и това ги кара да се събират в още по-плътна група.
Мрежата от мехури позволява на делфините да уловят до една всички сардини, хванати в капана.
В самия край на пиршеството се появява и един сейвал.
Оцелелите се насочват на север и керванът от хищници ги следва.
Някои от тези острови са практически неизследвани, и морето между тях е пълно с изненади.
След обяд слоновете се насочват към океана.
Махаутите-водачи на слонове насочват слоновете през водата като ги притискат с крака зад ушите.
Това са работещи слонове. Понякога те плуват по повече от километър между островите.
Тази група е едно семейство. Ако някой малък слон се умори, неговата майка или леля ще му помогне.
Островите са все още гъсто обрасли с гора.
Слоновете се изпозват за влачене на дървени трупи.
Въ преки изсичането на много дървета,
на островите все още се намират едни от най-девсвените дъждовни гори в Индия.
.
Ноемврийските мусони докарват поройни дъждове на Коледния остров
и това дава началото на едно от най-зрелищните събития в природата.
По целия остров червените раци са в движение.
Изглежда, че те са навсякъде и изглежда знаят къде отиват.
Те са като поток извиращ от гората, канализиран от дерета и всякакви други естествени пътеки,
насочвайки се към най-близкия морски бряг, за да снесат яйцата си там.
Това е изтощително пътуване, особено когато няма почти нищо за пиене,
така че легоините от раци маршируват докато е все още хладно, в ранната утрин или вечер.
За тях тази миграция е от жизненоважно значение.
Тъй като е невъзможно да отглеждат потомството си на сушата,
тези раци трябва да изминават няколко киломера всяка година, за да достигнат дома на своите предци-морето.
Това пътуване е опасно, защото за много от тях излизането извън гората, с която са свикнали
е равносилно на навлизане в един чужд свят.
.
.
На осрова има мини за добив на фосфат
и милиони раци биват смачкани от влакове или от коли по пътищата.
Загубите им се равняват едва на един процент, и мъртвите тела биват бързо почистени.
Понякога си отмъщават, когато техните мощни щипки пробиват същите тези гуми, които ги убиват.
В началото на Декември жителите на острова намират раци дори пред своите домове.
Това може да изглежда като истински кошмар, но на повечето хора не им пречи.
Те са се научили да не обръщат внимани на нашествието на тези ракообразни, които дори не са годни за ядене.
Мигриращите създания се появяват навсякъде и със съгурност не се съобразяват с никакви правила.
Този курс по голф дори има специални правила за случаите, в които раците се намесват в играта.
Ако се спуснем под 1000 метра, ще навлезем в зоната на мрака.
Никаква слънчева светлина не достига до тези дълбини.
Темппературата на водата е под 4°С.
Налягането е 100 пъти по-високо отколкото на повърхноста.
Тук рядко се среща живот. Това е мрачен и опасен свят.
Сравнени с размера на тялото, тези зъби са най-големите в целия Океан.
Толкова са големи, че техният собственик не може дори да си затвори устата.
Тези зъби принадлижат на риба, наричана кучешки зъб.
За разлика от повечето дълбоководни риби, тази има мощна мускулатура и е агресивен ловец.
Поради липсата на достатъчно храна,
хищниците от зоната на мрака трябва да се справят с храна от всякакъв вид и размер.
Много от животните тук са тъмночервени- като тази дълбоководна медуза.
Хваната в свтлината от спускаемия апарат, тя ни предлага истинска заря от цветове.
При нормали условия червената светлина не може да проникне на таква дълбочина,
така че животни с червена кожа изглеждат напълно черни и са неоткриваеми.
Изгубено сред широките простори на Световният Океан,
броди най-голямото същество, живяло някога на планетата.
Това е син кит, дълъг 30 метра и тежащ повече от 200 тона.
Той е много по-голям дори от най-големият динозавър, живял някога.
Само езикът му тежи колкото слон, сърцето му е с размерите на лек автомобил,
а някои от кръвоносните му съдове са толкова широки, че човек би могъл да плува в тях.
Опашният му плавник е с широчината на размаха на крилете на малък самолет.
Почти перфектната аеродинамика на тялото му позволява да се движи с 20 възела.
Това е дно от най-бързите същесва в морето.
Най-големият обитател на окена се храни почти изключително с едно от на-малките животни:
крил, ракообразно дълго едва няколко сантиметра.
Събрани в пасаж, криловете оцветяват морето в червено.
Само един син кит може да погълне на ден 40 милиона от тях.
Въпреки огомния размер на Сините китове, ние знаем много малко за тях.
Техите миграционни пътища са мистерия за нас и ние не знаем къде отиват през размножителния си период.
Те е доказателство за това колко много има още да учим
След няколко дни намерих Маашли, преследвана отново от Ник.
Oпределено има намерение да се чифтосва.
Той е много по-голям от Маашли, така че това е доста рискован момент за нея.
Ще му позволи ли тя да се чифтосат или ще се опита да го отблъсне?
Изглежда че тя се опитва да не му позволи да застане зад нея.
Ник е силно привлечен от нейния мирис.
Във въздуха се усеща напрежение.
По всичко личи, че Ник няма намерение да се отказва.
Още малко и ще се нахвърлят един върху друг.
Маашли все още се съпротивлява и изглежда, че е успяла да нарани не само гордоста му.
Тази рана ще направи ловуването на Ник през следващите няколко дни много трудно.
Може да изглежа странно, но някои растения могат да движат не само цветовете и листата си,
но и да пътуват от едно място на друго.
Например тази калина.
От всички сухоземни растения, това е най-агресивното.
То размахва филизите си сякаш се опитва да напипа пътя си напред.
И когато някой филиз определи посоката си, започва да се промушва напред неуморно.
Обратно насочените бодли по стеблото
осигуряват на растението необходимия захват,за да се изкачи върху всяко препрятсвие, изпречило се на пътя му.
То може да се придвижва с три инча на ден.
Първите европейци, посетили тези пещери, забелязали по стените следи като тези
и решили, че те са направени от древните египтяни,
дошли тук за да копаят злато и скъпоценни камъни.
Наистина тези белези изглеждат като следи, оставени от търнокоп.
Но за да разберем от какво наистина са тези следи, трябва да изчакаме ноща.
Осветили сме всичко с инфрачервена светлина, която животните не могат да видят, но нашите камери могат,
и аз ще мога да ги наблюдавам от нашата кабина.
Прилепите започват да се раздвижват, подготвяйки се за полет в търсене на храна.
До няколко минути навън ще е толкова тъмно, колкото е тъмно в пещерата.
Нещо се движи.
Антилопа. Те изглеждат изключително нервни.
Ето защо. Наблизо има бивол.
Те са само на няколко стъпки разстояние, но не могат да се видят.
Трябва да запомните това - тъмнината е непрогледна.
Изглежда търси нещо.
Храни се. Можете да видите как преглъща.
Разбираемо е защо е внимателна и нервена.
Ближе сол.
(LOW RUMBLING)
Антилопата е чула нещо.
Звучи като далечна гръмотевица.
Това е слон.
Стъпва много внимателно.
Но си удря главата. Е, никой не е идеален.
И този дълбок тътен, този резониращ звук който се чува,
е може би сигнал към онези чакащи извън пещерата,
защото той е сам в момента.
Това е картината от нащата камера при входа на пещерата.
Останалата част от стадото се катери към входа.
Как се справят с този стръмен наклон, аз не зная,
Дори има малко слонче сред тях.
Може би тътенът, издаван от мъжкаря е бил сигнал, че всичко наред.
Те точно следват пътя избран от него.
Вижте как женската използва хобота си, за да направлява малкото си.
Дали е забелязала някоя от нашите камери?
Може би не, но те определено знаят къде отиват.
Проходът на това място е толкова тесен, че големият мъжкар едва успява да се провре.
Сега мога да го чуя. Този шум ...
Той използва бивните си за да изкопае солта, която пада на земята.
След това той я събира с хобота си и я издухва в устата си.
Можете да го чуете.
Вероятно слоновете идват тук от много векове,
всяко поколение дълбаело пещерата
и предавало на следващото знанието за пътя в тъмнината към ценната сол.
Така че белезите оставени при входа на пещерата не са направени от древните египтяни, а от слонове.
Коя птица има най-сложната,
и най-красива песен в света?
Има много кандидати и тази птица е един от тях:
великолепната птица лира от Южна Австралия.
.
Мъжкият почиства пространство в гората, което ще му служи за коцертен подиум.
За да убеди женските да се приближат, той изпълнява най-сложната песен, която може да измисли.
Той копира песните на всички птици около него.
като на тази кукубара.
.
Това е едно много убедително превъплащение.
Дори собственика на песента е заблуден.
Той може да имитира звуците на поне 20 различни вида птици.
Също так, в стремежа си да надпее своите съперници,
вплита в своите песни всякакви звуци, които чува в гората.
- Това беше звук от затвора на камера.
.
- Ето пак.
А сега камера с вграден мотор.
.
.
А това е автомобилна аларма.
Сега пък звуците от дървари и техните моторни резачки.
.
.
Това чудесно представление е само един пример
за това до къде може да стигне мъжката птица в стремежа си да привлече женската.
Обхватът от всевъзможни чудатости в процеса на ухажване може да бъде удивителен.
В реките и езерата на Африка
живее същество, което има репутация на най-непредсказуемото и опасното от всички животни.
Дори крокодилите се страхуват от него.
Това е хипопотамът.
Във водата те се нуждаят от много по-малко енергия за предвижване отколкото на сушата.
Необходимо е само леко отблъскване.
Те пестят енергия и по други начини.
Оставайки във водата докато слънцето е високо поддържа телата им охладени.
За да се затоплят е необходимо само да се покажат на слънце.
И така за разлика от повчето млекопитаещи, те изразходват малко енергия за поддържане на телесната си температура.
Проблемът с ловенето на риба в началото на сезона е, че дъждовете не са достатъчни.
Кратките периоди на суша водят до пресъхване на потоците.
Сьомгата, която още не е достигнала местата за хвърляне на хайвер, е заседнала в каменисти басейни.
Удобният момент за да бъде уловена е когато тя скача през бързеи и ручеи.
Ако мечката е научила нещо за риболова,
това е, че рибата не може да бъде хваната в спокойни води,
Така че, както всяка мечка знае: по-добре не си хаби енергията.
.
Тук живеят няколко млади мечки,
и те трябва да научат урока си по пътя на грешките.
За този младеж си струва да провери, дали другите млади мечоци знаят нещо, което той не знае.
Но не. Старата истина е потвърдена.
Във водата голямо земно животно не може да се състезава с бързата и хлъзгава риба.
Но все пак това може и да не е така за една млада бяля мечка.
Почакай за минутка. Да си на по-високо място е предимство. Кара те да се чустваш по-голям.
А тази мечка не е много голяма.
Струва си да се опита със заплаха.
.
Върши работа.
Има и други места в йерархията, освен последното.
В Амазония, плискащите тетри започват състрезание по скокове.
Тези странни риби снасят яйцата си върху листа.
Мижките скачат за да търсят подходящи места.
Те предпочитат защитени листа с подходяща повърхност.
Скокът изисква отлично позициониране.
Рибата трябва да се допре до листа с цялото си тяло, така че повърхностното напрежение да я задържи.
Мъжкият охранява избрания лист до пристигането на женската.
Двойката застава под листа и се подготвя за най-върховното изпълнение в синхронното плуване.
За условен знак женската побутва мъжкия с главата си,
след което с удар на опашките си се изтласкват нагоре в перфектен синхрон.
Движенията им са толкова синхронизирани, че за човешкото око те изглеждат като едно цяло.
Яйцата са положени, но за мъжкия работата едва сега започва.
Трябва да ги поддържа влажни докато се излюпят.
Това е може би рибата, която полага най-много физически усилия за потомството си.
Яйцата са на много по-защитени от хищници на листата отколкото във водата.
След два дни на усилена работа малките се излюпват.
След минути стадото ще се разпадне на стотици отделни семейства,
докато всеки жребец ще се опита да преведе своите кобили и малки на другия бряг.
Отговорността на жребеца е оргомна,
защото мощното течение е достатъчно силно, за да повлече по-малките зебри.
Обаче възрастните зебри, че знаят преодоляването на течението е само половината част от битката.
Има друга, по-зловеща опасност.
Крокодилите са на всякъде. Миграцията е една от малкото златни възможности за тях.
Но зенбрите са изненадващо добре въоръжени.
Дори във водата един ритник на зебра е повече отколкото един крокодил може да понесе.
Когато някое семейство премине успешно реката, членовете му се събират отново, изразявайки бурно радоста си.
Но във водата все още има достатъчно мишени за крокодилите,
които подготвят своята нова атака.
Някои от младите животни са достатъчно силни, за да се защитят
и въпреки напоритоста на крокодилите, много от тях успяват да ги отблъснат.
Още един жребец излиза от водата и наблюдава, докато останалата част от семейството му се провира между крокодилите.
Почти всички са успяли да преминат, но едана млада кобила все още е във водата.
.
Когато крокодилите ловуват по двойки, могат да се справят много по-успешно с жертвите си.
Само за няколко секунди кобилата е удавена.
Този жребец и семейството му трябваше да заплатят висока цена за преминаване на реката.
Изгрева край реката е любимото ми време. Утрото заварва синьото рибарче да копае.
Но проблемът все още не е разрешен. Натрапникът не е разбрал посланието. Може би е отчаяна.
Сражение във въздуха е една от възможностите. Те се опитват отново да я прогонят.
По това време на годината женските се пазят от наранявания и при нормални обстоятелства не биха влезли в конфликт,
но това може би е последният шанс за бездомната женска.
Наблюдавах ги как се перчат, преценявайки се взаимно, протягайки вратове и издувайки телата си.
Нито една от двете нама да се откаже.
В много редки случай рибарчетата опитват да удавят противника си,
но за 15 години наблюдения, аз съм виждал само един такъв случй.
Тази женска не се отказва.
Щях да стана свидетел на най-разтърсващата драма, която съм виждал на реката.
Това е: ще се бият до смърт.
Скоро не различавах коя от двете птици е моята.
Нямах представа колко дълго могат да издържат във водата без да се удавят.
Пор. Когато изскочи от брега, помислих че е видра.
Едно от рибарчетата успя да се гмурне и да избяга, но не знам кое?
Беше невъзможно да се разбере.
Порът изчакваше в засада, скрит дори и за мен,
вероятно привлечен от истеричното цвърчене на рибарчетата.
Порът остави първото рибарче и се върна за второто.
Но то успя да се спаси.