The X-Files 223 - Soft Light (1998) Свали субтитрите
Морис, трябва да поговоря с теб!
Морис, аз съм. Вътре ли си?
Морис?
Морис, ако си вътре, отвори проклетата врата!
Морис! Морис, отвори!
Морси, трябва да поговорим!
Гейл Ан е мъртва. Вината е моя.
Морис!
Морис, трябва да поговорим.
Ела до вратата, Морис, моля. Отвори вратата, по дяволите!
О, не!
Не.
О, боже, не! Не, боже!
Боже, не.
Не, не, не, не, не.
Моля те, не. Моля!
Две привидни отвличания за един месец, а сега това.
Връзката ми казва, че полицията в Ричмънд е в задънена улица, така че казах, че ще погледнем.
Кой е връзката ти?
- Кели Райън.
Беше една от студентките ми в академията.
Повишиха я в детектив
и се притеснява надзирателят й да не разбере, че ФБР са замесени.
Кели?
- Агент Скъли.
Здрасти. Това е агент Мълдър.
- Здрасти. Благодаря, че дойдохте.
Няма проблеми.
- Много съм слушала за вас.
Ще говорим по-късно.
Изчезналият е Патрик Нюърт, на 52 г.
Ръководен директор на Морли Тобако, дошъл тук за среща.
Пристигнал е с влак.
- Откъде знаете, че е изчезнал?
Поръчал е да го събудят в 6 часа. Операторът се опитал, но не получил отговор.
Мм. Скоч. Изглежда едва се е докоснал до него.
Естествено е пропуснал и срещата си. След три часа са изпратили хотелската охрана.
Вратата била заклучена, верижката сложена. А когато я разбили, Патрик Нюърт го нямало.
Прозорците?
- Заключени отвътре.
На шестия етаж сме, няма пожарни изходи. Няма път навън или навътре към стаята.
Агент Скъли, какво гледате?
- Ъм, топлинният регулатор.
Мислите, че няко би могъл да се събере там?
- Човек никога не знае.
Открихте ли някакви улики?
- Ъм, само това.
Скъли, погледни.
- Какво е?
Не знаем. От хотела твърдят, че не е било тук, преди г-н Нюърт да се настани.
Има подобни следи от изгаряне на предишните местопрестъпления.
Патрик Нюърт пушач ли е?
- Не. Жена му казва, че се отвращавал от цигарите.
И все пак е работел в тютюнева компания.
- Изследвахте ли го?
Да, сър. Най-вече въглен, малко калий и следи от минерали.
Може да са остатъци от изгорена човешка плът.
- Това прилича ли на ръка на някого?
Ръка?
- Какво си намислил, Мълдър?
Мястото е точно където бих стоял, за да отворя вратата, нали?
Да.
- И бих надникнал прези шпионката,
ако има какво да се види, нали?
- Има логика.
Ще проверите ли крушката за отпечатъци?
- Разбира се.
Можете ли да ги сравните с тези на г-н Нюърт? Имате ли отпечатъците му?
От тоалетните принадлежности и входящия картон.
Сравнете ги с тези на хотелския персонал и гостите на хотела.
Нещо друго?
- Какво е името на последния изчезнал?
Това ще да е Маргарет Вишнецки.
Мерси. Това трябва да е достатъчно.
Това първият ви случай ли е, детектив?
Да, сър.
- Имате ли представа защо са го дали на вас?
Никой друг не го искаше.
Поради липсата на доказателства, това все още е случай с изчезнал човек,
не е вероятно да се появи по първите страници.
Не бих бил толкова сигурен.
Мога ли да попитам какво, мислите, се е случило?
На пръв поглед? Спонтанно изгаряне на хора.
Справяш се отлично.
Забавляваш ли се?
- Какво имаш предвид?
Спонтанно изгаряне на хора?
- Имам досиета за изпепелени хора
без съпътстващо горене или топене. Бързо окисляване без отделяне на топлина.
Нека забравим, че няма научна теория, която да го подкрепи.
Добре.
Хей, Скъли. Можеш ли да ми услужиш с профилактично средство?
Каква е вероятността за това?
Тъмнината прикрива множество грехове.
Виж това. Най-новият ми инструмент в борбата срещу престъпленията.
$49.95 в най-близката железария.
Готин номер. За рожденния ден ще ти купя колан с инструменти.
Погледни, Мълдър.
- Хм. Какво знаем за жертвата?
Маргарет Вишнецки, на 66 г.
Вдовица, пенсионирала се от Ларами Тобако, където е работила 36 години.
Тютюн? Патрик Нюърт е работил за Морли Тобако.
Половин Ричмънд печели надниците с производство на ракови пръчки.
Може да е просто съвпадение.
- Да, сигурно.
Първаат изчезнала, Гейл Ан Ламбърт, е работила за Поларити Магнетикс.
Не са открили отпечатъци. Защо отпечатъците по крушката да са от значение?
Не знам.
О, погледни, Скъли. Някой е забравил да изхвърли боклука.
М. Вишнецки, двупосочен билет до Хамптън Роудс, Вирджиния. Обратният влак с дата 17 март.
Денят, в койта е изчезнала.
- Патрик Нюърт е дошъл с влак.
И Гейл Ан Ламбърт...
Не. Нищо тук не е свързва с гарата.
Може би този детайл е пропуснат.
- От какво значение е?
Може тези хора да са преследвани, и преследвачът да работи на гарата.
Какво стана със спонтанното изгаряне на хора?
Може да не е спонтанно. Обади се на младия си детектив
и й кажи да дойде с отряд при гарата.
Подозрителен мъж в уличката зад гарата. Ще го проверя.
Разбрано, 64. Отивам.
Сър, може ли да поговорим?
Почакайте! Само искам да ви задам няколко въпроса!
Добре, спрете на място. Не мърдайте. Само стойте.
Вдигнете ръце във въздуха, сър.
Не се... не се доближавайте.
Какво си мислите, че правите? Излезте от там.
Само искаме да поговорим с вас.
Стойте далеч от мен. Не искам да ви нараня.
Излезте.
- Да видим ръцете.
Моля ви... предупреждавам ви.
Аз съм опасен човек.
- Давай, приятел, излез да те видим.
Добре. Легнете с лице към земята.
Не се... не се приближавайте.
Легнете на земята, сър. Веднага!
Моля! Не разбирате.
О, боже! Не!
- Барни?
Недей! Не! Не се приближавай!
О, боже!
О, боже! Не отново!
Не! Не! Не! Не!
Какво се е случило, Кели?
- Изпратих двама полицаи там.
Изгубили са връзка с тях малко след полунощ.
Открили са само две петна от изгорено.
- Нищо друго?
Не. Изведнъж това може да се укаже случай с убийство на полицай и аз съм пряко отговорна.
Просто си вършеше работата.
- Искат да знаят защо съм изпратила хората.
Ако им кажа, че сте замесени, ще се вбесят.
- Отпечатъците?
Сравних ги с персонала и гостите на хотела,
а после и са националната база дани. Няма съвпадение.
Голям първи случай, а?
- Не се отказвай от случая.
Сигурна съм, че нещо ще изникне.
Тези твои идеи. Би ли ги споделил?
- Още не.
Нямаш си и представа, нали?
- Бил е тук, Скъли. Бях прав за това.
И това къде ни дава?
- Може би достатъчни, за да идентифицираме убиеца.
Как?
- Бил е тук снощи.
Вероятно е бил тук на 17-ти и 31-ви март.
Дните, в които са изчезнали другите хора.
Това ни дава преглеждане на тридневен запис от камерите на гарата
и надеждата да открием кой е този тип.
- Ако приемем, че е той.
Каквото и да е, охранителните камери са единственият ни свидетел.
Може да е всеки един от тези хора, Мълдър.
Или никой от тях.
Прегледахме цялата седмица и все още не знам как да го открием.
Толкова за 22-ри март при пристигащите.
Да се върнем на касетата с терминала.
- Отново?
Трябва да го има на поне една касета.
Има вероятност да не носи табела със стрелка.
Ето.
Виждаш ли този тип, тук? Винаги е там.
Какво прави?
Гледа пода.
- Защо го прави?
Вероятно поради същата причина, че прекарва целия си следобед на гарата.
Можеш ли да пуснеш пауза и да увеличиш на 200%? - Разбира се.
Добре. Можеш ла да върнеш един кадър и да увеличиш още малко?
Ето, има нещо на якето си.
Да видим дали мога да го изчистя.
Поларити Магнетикс.
- Там е работила първата жертва.
Изглежда е било затворено.
Да?
- Ние сме агенти Мълдър и Скъли, ФБР.
Търсим човек, който може да е работил тук.
Кога е правена?
- 22-ри март. Познавате ли го?
Разбира се, че го познавам. Д-р Честър Бантън.
Беше мой бизнес партньор.
- Искате да кажете, вече не е?
Не знам. Предполагам не.
Виждам го за пръв път от пет седмици.
Чудех се дали няма да бъде открит мъртъв.
- Как така?
Честър беше замесен в ужасен инцидент тук.
Поларити Магнетикс извършва, или извършваше, най-вече два вида експерименти.
Най-вече проектирахме магнитни решения - превозвачи на хора, влакове куршуми.
Но, за Честър, това само плащаше сметките за теорията, от която той се интересуваше.
Която е?
- Проучване на тъмната материя.
Квантови частици, неутрино, глуони, мезони, кварки.
Субатомни частици.
- Мистериите на вселената.
Самите градивни частици на реалността.
- Само че никой не знае, дали съществуват.
Честер беше убеден в това.
До такава степен, че заложи живота си.
Ето къде се случи. Честър работеше над изолирането на нова частица.
Работеше по това от година.
- Това е ускорител на частици.
Една пета от мощността на тексаския Суперколайдър на площ колкото един Wal-Mart.
Захранван от какво?
- Няколко милиарда мегавата.
Вирджиния Пауър ни обожаваше.
- Какво точно се случи тук?
Работата включваше бомбардиране на алфа мишена с бета частици...
положително спрямо отрицателно.
Честър започна отброяването, когато осъзна, че е допуснал грешка.
Нещо в залата имало нужда от донастройка.
Само че не можеш да спреш отброяването веднъж започне ли.
Имаше време за безопасно извършване на промяната,
но бях излязъл от стаята за минута, когато Честър решил да влезе вътре.
Разбрах какво става едва когато беше твърде късно и вратата беше заключена след него.
Погледнете това.
До колкото мога да кажа, сянката на Честър е прогорена на стената.
Как е оцелял?
- Мога да измисля само това,
че освободените от мишената кванти нямат реална маса.
Преминали са безпрепятствено през тялото.
- Като рентгенови лъчи.
Рентгенов лъч с мощност два милиарда мегавата.
Когато видях на монитора какво се случва,
че Честър е в капан вътре, се паникьосах.
Прекъснах захранването, но беше твърде късно.
Спомням си, че погледнах... и видях Честър.
Беше идеално спокоен...
почти сякаш беше искал да се случи.
Сякаш най-накрая щеше да изпита черната материя на практика,
по някакъв физичен път.
Сякаш истината може да го осени.
Извинете.
Какво мислиш, Скъли?
Това прилича на същия материал, открит и на другите местопрестъпления.
Може да е някакъв тип спонтанно изгаряне на хора.
Вече съм по-малко убеден в това.
Какво мислиш, че е?
- Не знам.
Каквото и да е, свързано е с д-р Честър Бантън. Или с част от нео.
Каквото и да е, трябва да го открием.
Знам само едно място, откъдето да започнем.
Няма следа от него, Мълдър. Може да се е преместил.
Какво гледаш?
- На касетата, той се взираше в пода.
Опитвам се да разбера какво може да е гледал.
Може инцидентът да е засегнал разсъдъка му.
Безсмисленото повторяемо поведение е често срещано сред душевно болните.
Опитваш се да ми кажеш нещо ли?
Обадих се на детектив Райън. Сравнява отпечатъците по крушките с тези на Бантън.
Каза ли й за инцидента му?
Не. Казах и само, че е вероятен заподозрян и че е твърде рано да си дава надежди.
И че имаме повече въпроси, отколкото отговори.
Като?
- Като мотив. Като оръжие на убийството.
Като...
- Ами ако д-р Бантън...
Погледни тук. Тук почти няма сенки.
Какво имаш предвид?
- Светлината тук вътре е дифузна.
Мека светлина. Ами ако това е търсел д-р Бантън?
Търсел е сянката си?
Д-р Бантън.
Спрете на място!
Д-р Бантън!
Моля ви... просто ме оставете на мира.
Ние сме федерални агенти, д-р Бантън.
Не разбирате. Правите голяма грешка.
Стойте далеч от мен.
Почакай!
Ще ви убия. Без значение кой сте.
О, благодаря ти господи!
Мислех, че трябва да стои на тъмно.
- Настоя за мека светлина.
Само така би ни позволил да отворим вратата.
Как бихте могли дори да... започнете да разбирате какво е?
Опитваме се да разбере.
- Да живееш в гара ден и нощ.
Да живееш като скитник.
Да те е страх да заспиш поради това, което може да се случи.
Инцидентът в лабораторията, квантовото бомбардиране.
Вярвате, че ви е променил физически?
Може... може и така да се каже.
Можете ли да ни кажете как?
Дори да можех, нямаше да разберете.
Но има нещо общо с тъмната материя.
- Изцяло е свързано с тъмната материя.
Сянката ми...
не е моя.
Тя е... тя е като черна дупка.
Разцепва молекулите на съставящите ги атоми.
Изхвърля електроните от орбитите им, превръща материята в чиста енергия.
Така ли сте убили Гейл Ан Ламбърт?
- Не бях аз.
Гейл Ан беше моя колежка.
Тя...
В нощта на инцидента, отидох да я посетя.
Стоях на прага.
Аз... гледах право в нея.
А после я нямаше.
Не можете да я контролирате?
Ако можех мислите ли, че щях да й позволя да се разхожда наоколо и убива хора?
Мога само...
да я изучавам.
Да се опитам да отгатна... същинската й природа преди те да го направят.
Те?
Правителството.
Преследват ме.
А когата ме открият
ще ми изсмучат мозъка точно както силно са желали да го сторят.
Да ви "изсмучат мозъка"? С какав цел?
С цел да откраднат това, което ми отне години да постигна.
И не мислете, че няма да убият, за да го получат.
Но ако ви убият, няма ли сянката ви просто да...
Изчезне? Кой знае?
Ето защо трябва да ме измъкнете от тук.
Ако умра... може да не остане нищо, което да впримчи това нещо.
Извинете.
Ще трябва да ви помоля да прекратите разпита на заподозрения.
Това е детектив Барън, главното отговорно лице по случая.
Чудех се как точно сте замесени.
- Ние го хванахме.
Оценявам го. Но изглежда никой не си спомня да е канил ФБР по случая.
Агент Мълдър и аз сме тук неофициално.
Тогава кой ви повика?
Бяхме любопитни относно необяснимата природа на случая.
Отпечатъците на Бантън доказват присъствието му на две от местопрестъпленията.
А записите на транспортните власти го показват в близост до две от последните жертви.
Бих казал, че случаят е в голяма степен изяснен.
- Така ли? Говорихте ли с д-р Бантън?
Не се опитвайте да ме разпитвате, агент Мълдър. Не съм заподозрян.
Не знаете нищо за случая, затова го пробутвате на детектив Райън.
Нека тя реши как да процедира.
- Тя се е заела със случая. Справи се добре.
Не виждам причина да не й позволя да води съдебното дело веднъж щом затворникът е преместен.
Преместен? Къде?
В градския затвор, до призоваването му в съда.
Не мисля, че разбирате заплахата, която той представлява.
Не мисля, че имате правомощията да кажете на мен или някой от екипа ми как да си вършим работата.
Мисля, че от тук насетне можем да се справим, агент Мълдър.
Ще ви повикаме в случай че има какво още да сторите.
Хайде, Мълдър. Да вървим.
Мека светлина. Нуждае се от мека светлина.
Надявам се знаеш какво правиш, като поставяш амбициите на детектив Райън на здравия разум.
Амбиции? Тя е момиче, което се опитва да оцелее в момчешкия клуб.
Повярвай ми, знам как се чувства.
- Ти никога не поставяш себе си пред работата.
Точно това се случва тук.
Виж, факт е, че нямаме юрисдикция тук. Повикаха ни да извършим услуга.
И току-що подадохме атомната бомба на бой скаутите.
Уверена съм, че ще бъдат взети мерки.
Уверен съм, че Робърт Опенхаймер е чул това от същото правителство, от което д-р Бантън се страхува.
Вярваш ли на параноята за изсмукване на мозъци?
Човекът е уплашен, при това не само от сянката си.
Колкото и умен да е д-р Бантън, той явно страда от заблуди.
Показва почти всеки признак от учебника.
- И двамата видяхме физическите доказателства.
Виж, не знам как да го обясня. Но това не е наша работа.
Не знам какво друго трябва да направим.
Аз мисля, че знам.
Дадохте ми само име. Честър Рей Бантън.
Д-р Честър Рай Бантън. Познавате ли го?
- Не. А трябва ли?
Задържан е от полицията във връзка с няколко странни убиства.
Той е физик, проучва кварките, глуоните... тъмната материя.
Смята, че правителството го преследва.
- Сезонът на данъците е. Повечето американци смятат така.
Вярва, че животът му е в опасност.
- Опасен човек ли е?
Да.
Да.
Къде го държат?
- Психиатрична болница Ялов.
Но не за дълго.
- Опасявам се, че не мога да ви помогна.
Защо?
- Последният път, когато ви помогнах, изцапах ръцето си с кръв
и за съжаление разкрих идентичността си пред ваши съмишленици.
Да, знам. И можете да им се доверите, както се доверявате на мен, обещавам ви.
Мъртъвците не могат да пазят обещания.
Следващият път кръвта и съжаленията може да са ваши.
Не действам на повикване, агент Мълдър.
Няма какво да спечеля и мога да загубя всичко, като ви помагам.
Обещайте, че няма да се свързвате с мен, освен ако не е абсолютно необходимо.
Обещавам.
Франк, осветлението ти работи ли? Нашето току-що...
Здравейте. Тук сме, за да преместим Честър Рей Бантън.
Имам информация, че ще бъде местен утре.
Поради спирането на електричеството, настъпи промяна в плановете.
Никой не трябва да влиза там вътре!
Ето.
Бързо.
Кои сте вие?
Не. Не го правете.
Моля ви, не. Не, недейте. Оставете ме на мира.
Какво откри, Скъли?
- От участъка в Ричмънд са поставили двама служители отвън.
Не са видели никой да влиза.
- Сестрата каза, че са били трима мъже.
Трима?
Електричеството е било спряно от подстанция на две пресечки от тук.
Някой се е представил за градски инженер.
Някой, който е знаел как да го направи, без да повлияе на останалите съоръжения.
Някой от правителството е дошъл за Бантън?
Параноята не означава, че греши.
Но предполагам са се провалили и д-р Бантън е на свобода.
Така мисли детектив Райън.
- Току-що я видях.
Отговаряше за преместването и обвинението. В голяма беда е изпаднала.
Може би това е било среща, която не е трябвало да се осъществи. Да вървим.
Къде? Мълдър, почакай. Къде отиваме?
- Чу какво д-р Бантън каза снощи.
Каза много неща.
- Постави се на мястото му.
Не се е самоубил само поради страх, че може да освободи тъмната материя.
Това е само теория, при това доста смела.
Без значение дали д-р Бантън казва всъщност истината, той вярва, че го прави.
Както и онези, които снощи са се опитали да го отведат.
Опитал се е само да контролира това нещо.
Ще отиде на единственото място, където смята, че може да го стори. И трябва да стигнем там първи.
Не включвай осветлението, Крис, освен ако не искаш да умреш.
Честър, какво, по дяволите, става?
ФБР те търсят. Къде беше?
Няма време да обяснявам. Просто ела с мен.
За какво става въпрос? Говори с мен.
- Открихме тъмната материя, Крис. Реална е.
За какво говориш?
- Не разбираш ли? Аз съм тя.
Тя... тя е в мен.
- Инцидентът?
Идват за мен. Трябва да унищожим това нещо преди да дойдат тук.
Не! Не можеш да се върнеш там вътре!
Полиция! Арестувам ви, д-р Бантън.
Много хора ще умрат, ако го направите.
- Застанете срещу стената, сър.
Умолявам ви. Не искам да ви нараня.
Казах да застанете срещу стената.
Веднага!
Съжалявам.
Да вървим. Нямаме много време.
Честър!
- Без значение какво ще ти кажат после...
правиш правилното нещо.
Заключи я, Крис.
Добре. Да включим ускорителя.
Опасявам се, че няма да стане, Честър.
Можеш да го направиш, Крис.
- Мога.
Но няма.
Не! Крис, кажи ми, че не работиш за тях.
Де да можех, Честър.
- Ти кучи сине!
Внимавай. Не искаме да се нараниш.
- Ще умра, но няма да им позволя да ме използват.
Ти си светкавица в бутилка, Честър. Няма да ти позволим да умреш.
Крис, не го прави. Послушай ме!
Погрешно е!
Правиш ужасна грешка!
Хванах го. Няма да ходи никъде преди да го приберете.
Крис!
Крис? Крис! Какво става?
Крис! Крис...
Мълдър, това е колата на детектив Райън.
- От това се боях.
Мълдър.
По дяволите.
Какъв е този шум?
Ускорителят.
Мълдър!
Скъли, погледни.
Сигурно я е убил, а после и себе си.
Не е възможно. Камерата е запечатана отвън.
От кого?
Агент Мълдър.
Мисля се съгласихте, да не се свързвате с мен отново за това.
Излъга ме.
- Относно?
Относно Честър Рай Бантън. Знаел си кой е бил.
И ме използва за да те отведа при него.
- Вие се свързахте с мен, агент Мълдър.
Няма да ви служа за претекст, нито на правителството.
Изглежда сте в грека относно това, колко контрол сте имали над случилото се.
Убихте д-р Бантън!
Изгубихте разсъдъка си ли?
- Сестрата ви идентифицира.
Млад детектив е мъртъв заради вас.
Пред кого отговаряте?!
Въпреки предаността ми към моя предшественик,
никога не съм ви давал каквито и да били обещания.
Добре. Обещайте ми нещо сега.
Обещайте ми, че това ще е последната ни среща. Приключихме.
Избирате опасен момент да продължите сам, агент Мълдър.
Мълдър!
Не го убих.
Скърбящите са приканени да отдадат почит на семейството в дома на Райън.
Как си?
- Не съм сигурна какво да чувствам за станалото, Мълдър.
Беше моя студентка и дойде при мен за помощ.
Знам, че е трудно.
- Това не трябваше да се случва.
Никога не трябваше да се случва.
Извинявай, че закъснях. Току-що говорих с участъка в Ричмънд.
За какво?
- Подаден е доклад за изчезнал човек
от някой си д-р Морис Уест, физик, свързан с Поларити Магнетикс.
Не съм сигурна, че разбирам.
Никой не е виждал или чувал д-р Кристофър Дейви след изчезването на Бантън.
Имат ли улики?
- Не. Никакви.
Но ти имаш?
Ами ако не Бантън сме видели в ускорителя на часици?
Е, ако Бантън не е мъртъв, тогава къде е?
Д-р Дейви щеше да ни е от полза.
Ще изучаваме този човек дълго време.