Fierce Creatures (1997) Свали субтитрите
Искам да се видя с Род МакКейн.
Уила Уестън.
Никой не отговаря.
Ще трябва да почакате, госпожо.
Днес започвам работа тук и не трябва да закъснявам.
Мога ли да помогна?
Не мисля.
Може ли да наберете още веднъж секретарката на г-н МакКейн, моля?
Вече го направих, госпожо.
Сигурна ли сте, че не мога да помогна?
Не съм ли в списъка?
Не се тревожи, Бил. Аз ще я заведа. Тя е от Белият Дом.
Както кажете, г-н МакКейн.
Винс МакКейн. Аз съм синът.
От тук. А вие сте?
Уила Устън. Тук съм за да поема управлението на мрежите В.О.С.Т.
А вие сте вицепрезидент на маркетинга.
Да, но най-вече чакам баща ми да умре.
Какво беше това за Белият Дом?
Просто промених възприятието му към ситуацията.
Първо правило на маркетинга.
Какво бихте желали да знаете за най-могъщият жив човек?
Род МакКейн!
Тук му викат "Род Всемогъщи".
Изчакайте тук.
Той ме извика.
Сега се връщам. Той ме извика.
Здрасти, Невил. Какво става?
Род е зает.
Да. Да.
О, даа. О, господи.
О, господи. О, да.
Направих го. Сключих сделката.
Едно-четири-пет?
Едно-три-проклети осем. Удари ме.
Ти си цяла прелест!
Браво, тате! Пак го направихме!
- А, това си ти.
- Тате, мога ли да ти представя...
Нямам време. Закъснявам за финансово събрание.
- Но, тате...
- Млъквай.
- Какво да правим с Детройт?
- Затваряй го.
Готово.
Викай ми Род.
- Добре дошла на борда.
- Благодаря.
- Тате, искам да ти представя...
- Тъкмо сключих страхотна сделка.
Алайънс Лежър, У.К. Най-готиното е,
че я отмъкнах под носа на оня негодник Мърдок.
- Кой са перлите в короната?
- Телевизия Нортийст...
и издателство Грейт Бритиш.
Има компания за дистрибуция на филми, 14 студия, няколко бинго зали...
- Три бучки лед, крематориум...
- И освен това, зоопарк.
- Зоопарк?
- Аха.
Трябва да вървя, Уила. Финансово събрание.
Дай гръб, Невил. И тъй, направи много пари за мен в...
- В.О.С.Т.
- Съжалявам.
- Какво?
- Продадох ги тази сутрин.
Няма страшно. Ще ти намерим нещо друго.
Ще говорим по-късно.
- Това ли беше?
- Това е баща ми.
- Имаш предвид, че нямам работа?
- Слушай, Уила...
- Отказах се от поста на вицепрезидент.
- Не се тревожи, Уила.
Имаме много длъжности. Винаги се разширяваме.
Невил, провери какви са ни задълженията към пенсионните фондове на Детройт.
- Веднага.
- Винс, разкарай се.
- Къде ми е гроздето?
- Съжалявам, г-н МакМейн.
Поисках грозде!
Станала е грешка.
Исках грозде. Донесете ми.
- Какво ще стане с този зоопарк?
- Кой зоопарк?
Този който сега сте придобили в Британия.
Назначихме някакъв от Октопус ТВ, Хонг Конг.
Упорит, малък, китайски негодник на име Лий.
Работил е в полицията. Говори добре английски, но...
- Там са големите котки, нали?
- Да.
А там е къщата на малките бозайници.
- Точно така.
- Добре.
Бозайници.
Имате ли някакъв опит с животни?
Ами... изял съм доста. Съжалявам. Майтап.
Добър вечер.
Сега, за тези от вас, с които още не съм се запознал, името ми е Роло Лий...
и от вчера сутринта, поех управлението на този зоопарк...
и ще докладвам на новите ни собственици от Октопус, Атланта.
Октопус, разбира се, е собственост на г-н Род МакКейн, който...
сигурен съм, че знаете, е забележителен човек.
Започнал с радио станциите на баща си в Нова Зеландия...
той е изградил световна империя...
струваща в момента повече от шест милиарда долара...
и продължаваща да се разраства.
Колко голяма иска да стане?
- Какво?
- Колко по-голяма иска да стане?
Е, няма поставени ограничения. Той иска растеж.
Да предположим, че той е наясно с концепцията на д-р Е.Ф. Шумахер...
за ограничените ресурси или, както Жан-Пол Сартър добавя...
Някакви смислени въпроси? Да.
- Ще затворите ли зоопарка?
Доволен съм, че ме попитахте.
- Не, не сте.
- Напротив, съм.
- Не, не сте.
- Сега, вижте.
Този зоопарк трябва да прави пари.
Той прави.
- Да, да, но не достатъчно.
- Достатъчно за какво?
Сега, не искам...
Всъщност, ще ви кажа точно.
Г-н МакКейн изисква 20% възвращаемост на капитала...
от всяка придобивка в империята му.
Защо 20% ?
Защото толкова иска, затова.
Това може ли да малко да го обсъдим?
Не.
Така си и мислех.
Въпреки факта, че тази теория за управление се отнася...
Сега, проблема е следния: как да намалим разходите...
и да привлечем повече посетители?
От опита си в Октопус ТВ ще ви споделя...
кое привлича вниманието на публиката най-много.
Насилие. О, да.
Г-н Силвестър Сталоун не е станал, това което е,
играейки в "Джейн Остин".
- Това какво общо има?
- Следователно в този зоопарк...
ще ни трябват само животни, които са потенциално опасни.
Свирепи животни.
Що се отнася до останалите, опасявам се, че ще трябва да си отидат.
- Какво имате предвид да си отидат?
- Ще трябва да им намерим други домове.
- Какво? Извън зоопарка?
Този зоопарк се е посветил на запазване на видовете.
- Да, аз изцяло съм за запазването...
и трите неща, които искам да запазя са: този зоопарк,
работата ви и свирепите животни.
Той идва тук без да има и най-малката представа...
- Вие двамата не изглеждате много обезпокоени. - О не, такива сме.
- Защото животните ви са свирепи?
- Не, ние мислим, че това е...
- Катастрофално.
- Той какво има предвид "свирепи" ?
Жирафа може да откачи главата на човек с ритник, но няма да го наречете свиреп.
Същото е и с морските лъвове и пингвините.
Имам предвид, хората не мислят, че са опасни, но те могат да бъдат убийци.
Защо се умълчахте?
Искаш да кажеш, че това е свирепо?
Моля ви! Това е диво животно. Не е опитомено.
Ако си позволите волности с едно такова, ще получите много неприятно убождане.
И с безопасна игла мога да се убода неприятно.
Ще ти кажа какво е "свирепо". Да ти отхапе цялата ръка, ето това е.
- Цялата ръка?
- Благодаря ви.
А върши ли работа да ти я изтръгне?
О, да , чудесно.
Лотърби, може ли за момент, моля?
- Тава са сурикатите ни, нали?
- Моля ви, не правете така, сър.
- Насочват се направо към гърлото.
- Тази твоя нова табела...
казва, че са познати като "Пираните на пустинята".
Така ли е?
Могат да оглозгат човешко тяло за три минути.
Моята енциклопедия казва, че се опитомяват лесно и стават за домашни любимци.
Не сте били атакуван от такова, сър.
Никой не е бил атакуван от тях, Лотърби...
а дори и да е бил, едва ли е забелязал.
Значи тези твои патагонски зайци...
унищожават цели аржентински села, така ли?
Направо ги заличават, сър. Шокираща гледка.
Тук пише, че се хранят с трева.
Тя е за ордьовър, сър. Когато кръвта им кипне...
Лотърби, ти се опитваш да ме заблудиш, че някои
от животните ти са свирепи...
- Става дума за дивите, сър.
... а всъщност те са любвеобилни, мили и неотговарящи на изискванията.
Вие искате всяко животно тук да е психопат?
Абсолютно. Искам смъртоносно оръжие във всяка клетка.
- А какво да направим с всички останали?
- Просто е. Отървете се от тях.
- Уила, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
- Тези гърди истински ли са?
- Да.
Знаеш ли, Уила, добре е да внимаваш, когато си облечена така.
Хората може да си помислят, че сe издигаш към върха през леглото.
Стига да не си помислят, че ще мина през средата.
Какво правиш?
Смятам да помоля баща ти да ми даде да ръководя зоопарка.
Какво?
Искаш да отидеш в третия свят и да обслужваш животинска тоалетна?
Животни, кламери, телевизионни компании. Всичко е бизнес.
Уила, тези неща миришат.
С достатъчно проспериращи зоопаркове, говорим за милиарди долари.
Еха! Какво ще кажеш да вечеряме заедно? Няма нужда да се преобличаш.
Не, трябва да ставам рано. Ще го обсъдя сутринта с Род.
- Защо е това бързане?
- Не искам да давам на нашия
безскрупулен, малък, китайски приятел време да нанесе поражения.
Смея да твърдя, че са разстроени, Ди, но имам работа да върша.
- Да, знам, но...
- Виж, трябва да съм непреклонен, нали?
Г-н МакКейн го изисква. През цялото време трябва да си твърд, твърд, твърд.
Бог знае защо.
Искаш да кажеш, че Октопус се управлява чрез страх?
Не, не. Чрез терор.
Имам този единствен шанс да покажа, че мога да ръководя нещо или съм навън...
а на моята възраст, съм загубен.
Г-н Лий, обаждат се от Атлантида.
- Атлантида?
- Атланта.
Ало. Лий е на телефона.
Роло, Нев съм. Род има да ти каже нещо.
- Род? - Точно така. Жената и децата настаниха ли се вече?
Да. Тук всичко е просто чудесно, благодаря.
Сър, колко мило от ваша страна, че попитахте.
Роло, Род се обажда. Жената и децата настаниха ли се?
Да, да, да, сър.
Информирай ме какво ще направиш, за да увеличиш приходите до нашите любими 20%.
Невероятно е, че имам възможността да споделя с вас плановете си.
- Ало, Роло?
- Здравейте отново, г-н МакКейн.
Нев е, друже. Значи казваш, че жената и децата са се настанили?
Слушай, малко ми е неудобно, но...
не съм женен и нямам деца.
Какво стана с Род?
Беше извикан. Просто го дръж в течение, разбра ли?
Зоопарковете не правят добри пари, Уила.
Г-н МакКейн, с добър маркетинг, парите ще се стичат към портите...
а със спонсорската програма, ще станат дори повече.
Това беше моя идея, тате. Имам вече няколко нахвърлени.
Мисли за това, като за стадо крави, даващи пари.
Нещо като мандра за пари, а?
Тази склонност към абсолютизъм сред Австро-Унгарската империя...
С.Б. Уеджууд...
Да? Влез.
Да?
- Ето животните, сър.
- Кои животни?
Първата група животни, които определено не са свирепи, сър.
А, добре.
Да?
Опитахме се да ги дадем в други зоопаркове. Никой не ги взе.
Имате предвид, че от всички зоопаркове в страната, не успяхте да намерите ни един...
Зоопарковете се грижат за все по-малко и малко видове, сър.
Добре, защо тогава не ги дадете на хората за домашни любимци?
- Домашни любимци?
- О, хайде сега.
Те се нуждаят от специални грижи.
Във всички случаи, не е позволено, сър. Наредби за карантина.
Е добре, можем ли тогава да ги пуснем обратно сред природата?
Няма безопасни резервати за този вид.
Добре, какво предлагате?
Има само едно решение, г-н Лий. Това което Лондонският зоопарк приложи...
преди няколко години, когато правителството не им отпускаше вече средства.
- Какво беше то?
- Да ги застреляме.
Сериозно ли ми казвате...
че няма друг начин да се отървем от тези животни?
Няма...
освен ако не промените политиката за свирепите животни.
Няма.
Сигурен ли сте при тези обстоятелства, сър?
Абсолютно сигурен, благодаря ви.
- Но те са много мили създания.
- Това не се обсъжда.
И вие бихте желали да се убият, заради вашата политика?
Ако наистина сте изчерпали всички останали възможности, да.
Имам предвид, ако унищожението е единственият избор, така да бъде.
Съжалявам, но не виждам алтернатива.
Политиката за свирепи животни...
е абсолютно необходима...
за оцеляването на на на ...
- Какво правите?
- Е, ние...
предпочитаме да не ги убиваме лично, сър.
- Много сме привързани към тях.
- Ние сме им пазачи...
а по този начин не ги пазим.
А, разбирам. Трябва аз да ги гръмна, така ли?
- Ако не ви затруднява много.
- Не, не, няма проблеми.
Тук ли ми е графика?
- Благодаря.
Нали ще го направите бързо, сър.
Искате да кажете, че не мога да ги поизмъчвам малко за удоволствие?
- Не бихте го направили!
- Не говорех сериозно, глупаво момиче!
Едва ли е време за шеги.
Сбогом, Сузи.
Сбогом, Петал.
Опитах се.
Бъди смела, Митзи.
Довиждане, Роло.
Предпочитам да се обръщате към мен с "Директор".
Говорех на лемура!
Лемура се казва "Роло" ?
Тя го нарече на ваше име. В знак на уважение.
Ще ми подадете ли мармалада, моля?
Трябваше да му видите изражението, когато разбра, че трябва той да ги застреля.
Без да искам да омаловажавам достойното ви за награда представление...
мога ли да имам смелостта да ви запитам, какво се надявате да спечелите с тази шега?
Това не беше шега, Бъгси. Опитваме се да го сблъскаме с реалността.
Ако го притиснете в ъгъла, ще видите, че той би...
Бъгси, млъкни. Той не е хладнокръвен убиец.
Дадохме му пет от най-сладките, пухкави, гальовни...
- Казах ви.
- Млъкни!
Бъгси, следващите са твоите.
- Да?
- Здравей, Роло.
-Да?
- Винс се обажда. Как си?
- Вечеряш ли?
- Вечеря? Два часа през нощта е.
А, заспал ли беше?
Да, често го правя в два през нощта.
Мръсен навик, който съм прихванал в далечния изток.
Ако този разговор ти е прекъснал съня...
- Ще ти звънна по-късно. Не, не си ме събудил, наистина.
Нека си поприказваме. Винаги мога да си наваксам с почивката. Най-вече по Коледа.
- Така.
- Добре, нека да поговорим за маркетинг.
- Добре.
- Първо за утре...
искам да ми изпратиш последните цифри,с които разполагаш, разбра ли?
Добре.
Роло, здравей.
Уила Уестън е. Добре ли си?
Не, не. Не сега. Не сега.
- Проблем ли има сега?
- Не, не. Добре съм.
Не го прави. Съжалявам, един момент.
Сюзи, пази тишина.
Ало? Ще ви сложа на изчакване за един момент.
Добре? Благодаря.
Друг мръсен навик, който е прихванал в далечния изток.
Сега отиди ето там. Така. Стой тук.
Не, не, не. Престани.
Трябва да говоря с тези маркетингови идиоти.
Просто отидете ето там и си играйте. Точно така. Продължавайте.
- Той е с две момичета.
- Махни се, Сузи.
Сузи, какво правиш там долу?
Не, спри да ми ближеш... Внимателно!
Не хапи.
Не, не мога да си играя сега с вас.
Не дърпай. Не дърпай.
Отиди... ето там. Там. Стой, стой там.
Синди, слез от леглото.
Синди, слез, слез!
- Не те искам сега.
- Три момичета?
Синди, махни се!
Добре, добре. Просто се махни.
О, това е отвратително.
Съжалявам. Нещо се бях схванал.
Ало? Ало!
Трябва да е изял цял рог от носорог.
Хм, дойде ми една идея.
Сега се връщам.
Не бързай.
Как е намерил три момичета?
А какво прави третото?
Негодник.
Там сигурно гъмжи от млади и красиви служителки на зоопарка.
По дяволите!
Мразя, когато хората злоупотребяват с повереният им пост ...
за свои собствени, сексуални удоволствия.
Толкова е унизително за жената.
- Винс, кажи ми за спонсорството.
- Какво спонсорство?
Онова, за което каза на Род.
- Измислих си го.
- Винс, аз...
Какво правиш?
Събличам се. За секс. Мислех, че си в леглото.
Приготвях ни вечеря.
Искаш първо да хапнеш ли?
Винс, поканих те тук тази вечер...
за да ти кажа "Благодаря", затова че ми помагаш с Род.
А не да скоча в кревата с теб.
О, чакай, чакай... Какъв е проблема?
Аз наистина те харесвам.
Кой знае какво можеше да се случи.
А, имаш предвид, ако не заминаваше утре за Англия ли?
Точно това.
Виж, всичко е наред. Разбирам.
- Наистина ли?
- Да.
- Сигурен си, че няма проблем?
- Да.
- Наистина?
- Да, добре съм.
Благодаря.
Защото идвам с теб.
- Какво?
- Да! Изненада!
Говорих с Род и той каза, че можем да ръководим зоопарка заедно!
Страхотно!
Не мислиш да го пращаш в онзи зоопарк, нали?
Знам, че е само на 4000 мили от тук, Нев, но е все пак е някакво начало.
Е, няма да е лесно на Уила да се справя с този идиот.
Ще се оправи с него. Тя е роден корпоративен убиец.
От тук, г-н МакКейн.
- Имате ли въпросите?
- Да.
Дай гръб, Нев.
Не. Не.
Не!
Добре ще е да изпратите някой да го надзирава.
Той няма да посмее да се опита пак да краде от мен.
Прецаках си подписа.
Не и след това, което му се случи последния път.
Достатъчно. Вие трябва да сте интелектуалците. Какво искате да знаете?
Какво ще стане с 5 000-те уволнени ако затворите филиала в Чикаго?
Ако се наложи да съкратим работници, това ще е зависещо от реколтата...
защото ние не искаме да загубим никой, освен ако не е абсолютно наложително.
Ние в Октопус сме в бизнеса по създаване на работни места.
В момента имаме повече от 70 000 служители по целия свят.
Понякога обстоятелствата изискват част от компанията да се преустройва.
Неизбежно е, в който и да е бизнес, изправен пред лицето на конкуренцията.
Уплаши ли се? Не се страхувай от Тери. Не би наранил и муха.
Всъщност, би я наранил, тъй като е мексиканска тарантула
и следователно е пристрастен точно към мухи.
Работата е там, че ухапването на Тери...
е сравнително безопасно за човешки същества.
Въпреки това, ти реагира все едно, че той е свиреп...
а той в действителност не е.
Всъщност, никога не съм понасял паяци.
Следователно, ако животни са считани за свирепи...
те са, де факто, свирепи!
Извинете, директоре. Трябват ни пушките.
- Какво?
- Избяга едно животно. Трябва да го хванем.
- Трябват ни три, сър.
- Упойващи стрели?
Гери взе тръбата, сър. Ще ни трябват и истински за всеки случай.
- Добре, и аз ще взема една.
- Не се тревожете. Ние ще се справим.
Дръпнете се всички. Моля, дръпнете се.
- Какво става?
- Хващаме едно избягало животно.
Няма от какво да се притеснявате. Не е свирепо.
Защо са ви пушките тогава?
За всеки случай. Не се тревожете. Всичко е под контрол.
Как паякът черна вдовица е получила името си, г-н Лий?
Защото изяжда партньора си.
Хванахме го, дами и господа, така че може да си отдъхнем.
Благодаря ви много за съдействието. Благодаря ви.
Браво на всички. Добра работа.
- Какво е това?
-Това е мравояд.
Не толкова близо! Много е ядосан.
- Ядосан?
- Имат много гаден нрав, сър.
- Затриват малки градове, нали?
- Не, не...
- Спрете, спрете, спрете.
- Вижте тези нокти. Те са жестоки.
Лотърби, не ти трябваха три пушки за да хванеш това.
Една остра пръчка щеше да е достатъчна.
Остра пръчка? Повярвайте ми, сър, челюстите му...
Това е мравояд, а не човекояд.
Какво щяхте да кажете, ако беше скочил върху онази количка?
- Какво щяхте да кажете на майката на детето?
- Щях да кажа... "Госпожо, станахте жертва на шанс от едно на осем милиарда...
скачащ мравояд, еволюирал мутант, непознат за науката до този момент."
- Катерят се, като маймуни.
- Ще млъкнеш ли?
Просто закарайте тази плюшена играчка обратно в клетката и...
и спрете да обиждате интелекта ми.
Мухата Цеце.
- Десет кръвосмучещи милиметра дълга.
- Добре ли си?
- Един от най-големите преносители на зарази. - Добре съм. Ще ми мине.
- Ранена ли е?
- Малка местна неприятност.
- Позволила си е волности с торбест язовец.
- Торбест язовец?
- Боже мой!
- Не е стигнал до кокала.
- Няколко шева и се връщам на работа.
- Сигурна ли си?
Не се тревожете. Това е част от работата с торбестите язовци.
- Просто внимавай с тези неща.
- Торбестите язовци.
- Да, торбестите язовци.
- Жалко за крака на Пип.
- Но това е за добро на зоопарка, нали?
- Какво?
- Цялата тая свирепост.
- Какво е това?
- Просто ухапване, сър.
- От какво?
- Сега пък какво става?
- Морските лъвове, сър.
- Морски лъвове? Какво? И те ли атакуват някого?
Благодаря ви! Всичко е наред.
Няма от какво да се тревожите.
Добра посещаемост има днес, директоре.
Да, да, много добре.
А тя е напълно дипломиран съобщителен инженер.
- Наистина ли?
- Да.
Не знаех това. Харесва ли ви представлението?
- Зашеметяващи създания, морски лъвове.
- Страхотно оперение.
Прекрасни движения, имайки предвид плавниците.
Бих казал, че Господ е създал шедьовър.
- Тя нямаше да го прави, ако бяха свирепи. - Какво?
Ако бях свирепи, тя нямаше да може да влиза при тях.
Подкрепям на 100% политиката за свирепи животни.
Но когато става думи за такива животни, посещаемостта говори сама за себе си.
Разбирам целта на политиката за повишаване броя на посетителите.
Но там където посещаемостта на не свирепи животни е вече висока...
Би трябвало да се замислим за изключения от основното правило.
След това миграцията на африканския скакалец...
Идеално.
Чакай малко.
Типично началническо поведение, нали?
Никакви наченки на интерес към някоя тема, различна от тяхната собствена.
- Още малко. - Не твърде много. Трябва да изглежда истинско.
Правилно. Нека да не правим други за днес, защото може да стане подозрителен.
- О, да.
- Да не го правим прекалено свиреп.
Имам предложение. Да го направим на пълен идиот...
Хайде да направим тези рани възможно най-реалистични.
Отваряй вратата!
Има нещо нередно с мерника.
Уцелвам само чаши за кафе. Така.
Да видя и трима ви утре сутринта в 9:00 в офиса ми.
О,Боже мой!
Знаете ли, че маларийният комар убива повече хора на година...
отколкото всички диви животни в Африка за цял век?
Застреляхте ли още животни?
- Не, обаче си набелязах няколко пазача.
Кракът май е по-добре, а? Чудодейно възстановяване или...
Той застреля пазач току що! Внимавайте!
- Не, не съм!
- Той е там и умира! Пазете се!
Мълчи! Престанете или...
- Всичко е под контрол.
- О, Господи, той полудя.
Няма за какво да се тревожите.
Хайде готово.
Така.
Г-н Лий, страхувам се, че стана инцидент.
Разбира се, че е станал, Лотърби и те уверявам, че това ще е последният.
- Какво?
- Тази дама падна, г-н Лий...
Не, сигурно е била нахапана от лалугер, прегазена от костенурка...
или изкормена от кокошка, не е ли така?
-Хайде, ставай. Това беше достатъчно.
- Какво?
- Вие двамата, пуснете носилката.
- Аз паднах.
- Тя падна. Честна скаутска.
- Предупреждавам те, Лотърби.
Сложете веднага носилката на земята!
Какво правите?
- О, хайде сега. Просто станете.
- Тя се нужда от лечение.
- Не, не се нуждае.
- Нарани си крака.
- Не, преструва се.
- Какво?
Това е фалшива кръв. Виж. Опитай я.
- Фалшива е.
- Фалшива?
Да, опитай и ти.
- Кой е този?
- Директора на зоопарка.
- Той е отговорен.
- Бяхте разкрита, разбрахте ли?
- Какво?
- Никой не се хвана, така че ставайте.
- Какво става?
- Не разбирате ли?
Това е изкуствена кръв. Цялата тази работа е нагласена.
Тя не е наранена.
- Наранена е.
Сигурно е жената на някой пазач.
- Това е моята жена!
- Вижте, опитайте кръвта!
Това е жена ми!
Опитайте кръвта. Това е жена ви?
- Това е жена ми!
- Един момент.
- Той й пие кръвта! Спри!
- Сигурен ли сте, че е вашата жена?
- Разбира се!
- Просто се махни от нея.
- Нека бъдем разумни.
Граф Дракула ми казва да бъда разумен?
- Какво става тук?
- Той й изсмуква кръвта!
- Той какво?
- Вижте му устните!
- Това е директора на зоопарка.
- Ти си Роло Лий?
- Кристофър Лий, по-скоро.
- Тази жена е ранена.
- Тя има нужда от грижи.
- Знам, че се нуждае от лечение.
- Току що каза на всички, че няма нужда.
- Преди да я ухапеш.
- Боли ли ви, г-жо...
- Пайк. Не, но е изтръпнало.
- Мога да се погрижа.
- Не, не можете.
- Аз командвам тук.
- Не, не командвате вие.
За Бога, американците сте толкова нахални! За кого се мислите, по дяволите?
- Уила Уестън.
- Винс МакКейн.
Добре дошли в зоопарка Марууд.
Мога ли да ви предложа кафе, понички?
- Капучино.
- Това е той!
- Ето го.
- Вие сте арестуван. Елате тук.
- Той застреля пазач.
- Не, не е.
Опита се, но не уцели.
Не уцелил? Вижте това.
- Махни се от нея, ти развратнико!
- Изнасилване!
И така, големият въпрос е...
какво да ви правя вас?
Защото съм почти сигурен, че ще ме изхвърлят.
Е, добре.
Жалко. Тук ми харесва.
Виж какво направи! За втори път ти е.
Не ви ли учат на обноски в Аржентина?
Ако го направиш пак, ще те гръмна.
Идвам! Хайде.
Влизайте тук. Бързо, бързо.
- Пак казвам, че трябва да го уволним.
- Добре, хубаво.
- Обади се на баща си.
- Ела тук, скъпа.
Сега, пазете тишина, вие двете.
Добре. Сузи? Сузи, ела тук.
Отново е с тях.
Хайде. Влизай тук.
Не се бийте. Спри. Престанете.
О, здравейте.
Може ли да влезем?
Все още работите, нали? 3:00 часа следобед е.
- О, искате доклада ли?
- Да.
- Значи можем да влезем, нали?
- Добра идея. Добра идея.
Опасявам се, че е малко разхвърлено. Точно разлях нещо.
Вижте, Роло, преразглеждахме вашата ситуация...
и решихме...
да променим длъжността ви.
- Настрани от посетителите.
- Видяхте ли местният вестник?
Да, статията "Въоръжен вампир се разбеснява"?
Това ли? Да. Проклети вестници. Ха!
Явете се при мен утре сутринта в 9:00 и ще обсъдим длъжността ви.
И новият ви офис.
Едно нещо, преди да си тръгнете.
За тези пет животни, които трябваше да застрелям...
- Много умен ход.
- Какво?
Това че си ги убил, ти спасява задника от изчезване.
- А, разбирам.
- Не, те просто го вкараха.
Е, очевидно това не беше лесно решение.
Знаете, трябва да си твърд, защото...
твърдостта е най-важното в играта, ако не искаш безсмислено управление.
В края на краищата, твърдостта е всичко в наши дни.
Твърдост и упоритост. Така де, да си твърд, както казах по-рано.
Това е същността, както Род често казва.
Род е прав. Забележителен човек. Невероятно забележителен човек.
Шест милиарда долара! Колко удивително!
Проклет радиатор.
- Почти не съм спал снощи.
- Не се и съмнявам.
Слушай, Роло, не ми харесваш.
Ти си странен и непривлекателен. По-добре да промениш отношението си...
към някои определени членове на персонала от женски род...
или ще бъдеш изхвърлен от тук.
"Определени членове на персонала от женски род"?
О, моля те.
- Е, аз мисля, че е секси?
- Секси?
Прилича на разгонен жираф.
Усети ли аромата на одеколона му? О-де-маймунска пръдня. Той е маниак.
Начинът, по който се движи, все едно е взел назаем тялото си за уикенда
и все още не е разбрал как работи.
Има нещо в него. Беше понижен, а момичетата все още се тълпят край него.
Сигурен съм, че са истински грозотии. Жалки, късогледи, разведени дебелани.
Господи, толкова е мъжествен.
- Той?
- Не, Джамбо.
Виж. Не е ли възхитителен?
- О, да, да.
- Напомня ми на баща ми.
Баща ти беше ли грозен?
Не, просто не го виждах много често.
Но когато се виждахме, той ме водеше на зоопарка в Атланта...
за да видим Уили Би, горилата там.
Тогава се чувствах близка с него.
С горилата ли?
Не, с баща ми.
Животът изглеждаше толкова лесен тогава.
Да, да.
Той само това ли прави?
Питам, защото зоопарка е към развлекателната индустрия, нали?
Това ли е шоуто? Защото ако това е вечерното представление...
съм радостен, че пропуснах сутрешното.
Какъв ти е коронния номер? Заспиваш?
Ти наистина не харесваш животните, нали?
Не че не ги харесвам. Просто не виждам смисъла.
Помня, когато бях пет годишен, майка ми взе едно куче.
Не разбрах защо.
Явно не съм имал нищо за донасяне. Така че го продадох.
- О, толкова тъжно.
- Не, то го преживя.
Не, за теб. Много е тъжно, защото не си могъл да обикнеш кученце.
Това е този вид разговор, който двама души водят, когато единият от тях е жена.
Изненада!
- Да отпразнуваме партньорството ни.
- Партньорството ни.
Точно така.
Все пак, има едно нещо, което нямаше как да не забележа.
Не знам дали и ти си забеляза. Все още имаме отделни спални.
За малко пропуснах.
Имам предвид, поехме зоопарка.
Тук в Англия сме.
За нас.
Мисля, че е твърде рано.
Защо?
Защото, това е нещо специално.
Не, не е.
Да, такова е.
Твърде рано е.
Колко рано е?
По дяволите! Благодаря ти, задник!
Ти си виновен!
Ти!
О, здравейте. Чудесна вечер.
Какво правиш с това?
- О, с лемура ли?
- Аха.
О, просто го връщам в клетката.
Защо си го вземал?
На разходка, нали знаете, упражнения.
Той едвам може да мърда там вътре.
Упражненията са за мен.
А той за какво ти беше?
Хм, всъщност, това е добър въпрос.
Е, сигурно няма да го вземам за в бъдеще. Благодаря за съвета.
Смяташе да го ползваш като мишена ли?
Или за една от оргиите ти?
- Оргии?
- Да!
Следя те.
Смяташе да го пъхаш някъде. Ти си извратен!
Имате ли предаваща се по наследство душевна болест в семейството...
или да се трошат колички, е последната американска мания?
Не, последната американска мания е, да се уволняват извратеняци като теб!
Хайде, Роло, да се прибираме, преди някой смахнат да е атакувал и твоята количка.
"Хайде, Роло"?
Той си говори сам на себе си, а аз съм бил смахнат!
Животните са скучни!
Но хората плащат пари за да ги гледат, което ме подсеща за последното ми вдъхновение.
Говорим за напълно нова концепция в спонсорирането...
която напълно елиминира дефицита на интересни събития.
Например... какво имаме тук?
Африканска костенурка.
Честно, на кого му пука? В смисъл, вижте я.
Ако е умряла, дали ще разберем?
Гроба на баба ми е по-голяма атракция. Но почакайте.
Вече не е някоя измислена костенурка.
Сега е костенурката на Брус Спрингстийн.
Веднага, това става събитие!
Практически, самата тя става знаменитост!
Той ще дойде ли да я посети?
- Какво?
- Той ще дойде ли да я види?
- Да, когато му се отвори свободно време.
- Значи е съгласен да я спонсорира?
Очаквам да ми се обади всеки момент. Но възможностите!
Можем да продаваме малки костенурки на Брус Спрингстийн.
Джурасик Парк направи половината си пари от малки пластмасови динозаври.
А те са по-мъртви и от тази купчина боклук! Последвайте ме!
Тук имаме бразилски тапир.
Трябва да призная, че съм излизал с по-красиви жени.
Сега слушайте този подобряващ преживяването,
цифрово-подобрен образователен уред.
Бразилски тапири.
Уединени, три-копитни животни, населяващи горите в слънчева Бразилия.
Достижими за по-малко от 14 часа, благодарение на Бритиш Еъруейз...
постоянни полети до зашеметяващия Рио де Жанейро.
Имам предвид, достатъчно зле е, че трябва да носим тези боклуци.
- Знам какво имаш предвид.
- Предполагам, че планира да...
обърне целият зоопарк в супермаркет...
където ще продаваме видео записи на животни от други зоопаркове.
- Съгласен съм.
- Малките евтини сувенирчета...
тези, които няма да имат време да видят, защото ще са заети с пазаруване.
Изненадан съм, че все още не е започнал да разпродава животните.
- Виж, идеята е...
- Специално лятно намаление.
Антилопите са на половин цена.
Оцелотите са по 200 паунда парчето или шест за хиляда паунда.
Рог от носорог, перфектен за петък вечер.
- Може ли и аз да кажа нещо?
- Едно безплатно бодливо прасе...
с всеки две закупени тениски.
Моля те!
- Благодаря. Искам да изложа тази гледна точка... - Ако ме питаш...
Не те питам! Не мога да се вредя да кажа една дума...
без да искаш да те питам нещо.
- Не сте ги убили!
- Какво?
Проверихме! Всички са живи!
Ти, мошенико. Само се е шегувал.
- Чак сега го разбрахте, така ли?
А сега ето тук, където преди беше затворен лъва...
но вече не е подходящо за животни...
и вече го използваме за средното ръководство.
Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
Можеш ли да го държиш в гащите поне докато не се стъмни, за Бога?
Предполага се, че ще работиш, а не да се перчиш из клетката...
като разгонено фламинго.
Ужасно съжалявам, дами и господа. Имаме малък проблем...
с намирането на подходящата доза на лекарствата му.
Това е семеен зоопарк, а не имението на Плейбой, мръсник такъв!
Това е последното ти предупреждение, Лий!
Последвайте ме, дами и господа. Всичко е наред. Съжалявам за това.
От тук, моля.
Сега разбирам защо го държат в клетка.
Да, но помислихме, че сте ги убили наистина.
- Трябваше да се правя, че съм ги убил.
- Защо?
- За да запазя авторитета си.
- Какъв авторитет?
Да, добре, добре. Както и да е...
Моля се само Винс да не ме уволни, защото тук много ми харесва.
Хайде сега, на теб, като бивш полицай, просто ти харесва да слагаш неща в клетки.
Истина е, но все пак това място е специално.
- Беше.
- Какво?
Преди Винс МакКейн.
Той е на дъното на хранителната верига, нали?
Не виждам как ти можеш да го критикуваш.
Какво?
Той привлича тълпи от хора, нали?
С цел да повиши печалбата с 20%...
което самия ти проповядваше толкова разпалено преди няма и месец...
Не, нямах предвид това.
-Да, това имаше предвид.
- Не, не беше това.
- Да, това беше.
- Не, не беше това.
Какъв беше смисъла на това увеличение с 20%...
Е добре, напаст такава. Наистина ли искаш да знаеш какво мисля?
- Да.
- Добре. Сега ще ти кажа.
Мисля, че цялата философия на Октопус е отровна.
Единствената цел на всеки бизнес на МакКейн...
е да го срине, да развали качеството...
и да направи достатъчно пари, за да придобие друг бизнес за скапване...
да развали качеството, да направи достатъчно пари...
да заграби друг бизнес за разваляне и тъй нататък...
без нито веднъж да управлява някой от тях наистина добре.
А ако някой повдигне въпроса за качеството...
веднага го заклеймяват като идеалист,
защото в Октопус се счита за изключително обидно...
да се говори за нещо друго, освен за пари.
Всичко за да може г-н Род МакКейн да се чувства малко по-могъщ всеки ден.
Ето затова, вместо да се управлява...
този чудесен зоопарк, както трябва...
трябва да се съсипва...
за да може да се финансира следващата безумна придобивка.
От друга страна той е забележителен човек...
- Време е за чай!
- 8:30 е. Трябва да си ходим.
Не съм свършил! Не съм свършил!
Той е неподражаем...
- А, здравейте.
- Аз точно...
- Оплювахте Октопус. Знам.
Не е прозвучало така в действителност, нали?
Защо работите за нас, Роло?
Страхливост?
Всички трябва да се върнем в реалността, или това място ще изчезне...
но искам да сте наясно, че възнамерявам да управлявам този зоопарк наистина добре.
И ако се справите, можем да отворим верига от такива по целия свят.
Малки зоопаркчета, изскачащи навсякъде, всичките абсолютно еднакви.
Леопардите отляво, носорозите отдясно, маймуните по средата...
морските лъвове в центъра, поровете най-отпред...
Мразя тези плакати.
Здравейте.
"Кладенец на желанията. Минимум - 1 лира. Супер сбъдващо се желание - 5 лири."
Винс, идиот такъв.
Добре ли сте?
Да, добре съм.
Хайде, Джамбо.
Хайде.
Добро момче. Хайде готово.
Мразя го. Да, така е. Имам го.
Добре ли сте, г-жо Уестън?
Да, добре съм. Аз...
Аз току що...
О, направили сте контакт.
Това е чудесно.
Ти не разбираш. Не съм лъгал. Само...
А, така ли? Само какво? Променяше възприятието ми към ситуацията ли?
Лично говорих със Спрингстийн!
Лично? О, така ли?
Да, той каза "Винс, ти си роден за тази работа. Имаш благословията ми."
Тогава защо получавам този гневен факс от агента му?
А, това е само тактически ход.
Просто му предложи 50% от приходите от костенурката.
Няма приходи от костенурката.
- Точно така. Работата е там, че...
- Работата е там, Винс,
че всичко това е унизително за животните.
Например?
Например ето това.
Това е гениално! Няма някоя значима наградя, която няма да спечеля с него!
Това е неприемливо.
- Свали го.
- Но... но...
Това е възхитително! Никой не го е правил досега!
Опитай се да се сетиш защо.
- Заради зоопарка.
- Това е съвсем основателна...
молба за информация.
- Тя няма да ми каже!
- Ще ти каже!
- Не и след това, което казах за Октопус.
Тя те харесва.
Винаги е готова да даде някой съвет.
- Тя те харесва.
- Какво имаш предвид?
Тя има предвид, че феромоните...
които ти несъзнателно изпускаш в атмосферата...
имат физиологически ефект на повишаване...
статистическата вероятност, тя да се включи...
в някои видове хоризонтални движения, не много различни от тези на африканския скакалец!
- Здравей.
- О, здрасти.
- Какво правиш?
- Точно наглеждах едни малки приятели.
Чух, че имаш доста такива в зоопарка.
- Да. Виж, мога ли да те питам нещо?
- Разбира се.
Става дума за някои от тези спонсорски идеи...
Чудих се дали ти и годеника ти не...
Годеник?
Винс? Не, ние не сме заедно.
А, добре.
"Добре"?
Знам, че още не правим 20%...
но някои от маркетинг приспособленията са малко груби.
- Да.
- Добре.
Защото, знаеш, пазачите...
и аз бяхме...
О, виж ги.
Не са ли прекрасни?
О, те просто те карат да искаш да ги галиш.
О, да! Да! Виждам какво имаш предвид.
Да.
Този ли ти е любимеца?
Да, харесвам го най-много от цицки...
всички малки бозки.
Бозайници! Извинявам се.
- Да, всъщност, той се казва Роло.
- Наистина ли?
Да, така че понякога го храня със специални зърна...
Съжалявам. Зърнени храни. Продължавам да правя грешки.
Във всеки случай, той си обича ядките.
Така ли?
А дали...
Роло е сексуално активен?
Е, той няма партньорка в момента, но ако имаше една...
Една?
В смисъл, само една ли? Няма ли да се отегчи или...
Имам предвид, ти беше с две в клетката си вчера.
Да. Да.
Само някои от спонсорските измишльотини са малко секстремни.
- Екстремни.
- Точно така. Съжалявам.
Фройдиска...
Грешка.
Съжалявам. Грешка.
Роло, наистина ли искаш да говорим за зоопарка?
Е, май е желателно.
Какво ще кажеш за вечеря утре вечер?
Вечеря?
Да.
Да, мисля, че за сега нямам други планове.
Не, наистина нямам.
Добре. Вечеря.
Роло...
Мисля, че те харесвам.
Има нещо във въздуха.
По дяволите!
Не мога да вечерям с теб утре вечер. Ще вечерям с Род МакКейн.
Какво, тук?
Не, в Марууд Армс. Тогава в сряда.
Добре, но...
той няма да ни затвори, нали?
Зоопарка е в безопасност. Род ми вярва. Не се тревожи.
- Добре.
- До сряда тогава.
Добре.
Искам да знам какво си е наумил МакКейн.
Само защото тя му вярва, не значи, че и ние трябва.
Казвам ви, за да се оправяш с големите корпорации имаш нужда от....
вътрешна информация.
- Къде да сложа това?
- На леглото в нашата стая.
Не трябва ли да използваме нещо по-малко?
Този модел е по-голям от другите в класа си, защото
има три моторна механика и по-голям капацитет.
Искате ли да ви оправя леглото, г-н Лий?
Не, всичко е наред, благодаря ви. Приятна вечер.
- Трябва да има звуков отговор.
- Моля те, Бъгси.
Колко още време трябва, за да накараш това...
Тази ФМ антена осигурява безжична радио връзка...
Млъкни! Съжалявам.
- Малко съм нервен.
- Имаме много време.
- Нямаме много време.
- МакКейн няма да дойде до половин час.
- Знаеш ли какво рискуваме като си говорим тук?
Ако МакКейн ни открие с нас ще е свършено.
Там ще сме на сигурно място.
Осъзнаваш, че това е криминално деяние.
- О,даа.
- Добре.
Закон за безжична телеграфия 1 957, член 5, алинея 3.
- Колко още? Колко още?
- Само да проверя един микрофон.
- Добре. Само един?
- Да.
Още едно интересно нещо за комбинацията на А-77...
със стандартен хипер микрофон...
Умряла оса.
Късметлия си, Тери.
- Добре ли си?
- Да.
- Нещо ново?
- Нищо още.
- Всичко наред ли е?
- Да.
- Виждате ли задния вход?
- Всичко виждаме.
Чудесно. Дръжте си очите на четири.
Хей, насам!
Точно тук! Готово! Ехаа!
Остави на мен, тате.
О, проклетия.
Професор Стивън Хокинг отбелязва...
че ако наблюдавате преобразуването на умираща звезда в черна дупка...
трябва да запомним, че в теорията на относителността...
- Побързай!
- Може ли само да отбележа...
- Оправи ли микрофона?
- Да, да.
Тогава, моля те, да отидем в другата стая и да затворим вратата.
- Просто искам да отбележа...
- Не ме интересува. Искам да мълчиш.
- Виж, знам, че бъбривостта ми...
- Можеш ли да си затвориш устата?
Поне веднъж?
Осъзнаваш ли какъв дърдорко си?
Роло!
Роло!
- Те са тук!
- Какво?
Бързо!
Вратата!
Другата врата! Другата врата!
Този е най-добрият ни, сър. Апартамента на Чърчил.
Не ми пука как му викате, по дяволите. Искам само да знам колко пари струва.
Имали сме много знаменити гости през годините.
Наречен е апартамента на Чърчил, защото...
Сър Уинстън е отсядал тук на два пъти.
Надяваме се, че ще се насладите на престоя си тук. Ако има нещо, с което...
- Мелбърн е.
- Добре. Дами, господа...
ако ме извините, имам много важно обаждане.
Да ти сипя ли малко шампанско? Хайде. Днес ще е голям ден.
Толкова се радвам да те видя.
Да, да. Днес е велик ден.
Добре, колко ще струва?
Келнер.
Добре. Добре.
Какви ще са разходите по завода в Папуа, Нова Гвинея?
Смятам да затворя Мелбърн.
- Какво?
- Не се записва.
Знам! Затова се опитвам да слушам!
Не трябва да са толкова алчни.
Добре. Изпрати факс на Атланта за това.
Бейджинг се обади.
Имаме телевизионните права за публичните им екзекуции.
По целия свят?
- Гарантирани пет човека на седмица!
- Красота!
Заради такива неща е измислена сателитната телевизия. Пълно съпоставяне на религиите.
И тъй Вик...Винс... за какво искаш да говорим?
Зоопаркът върви доста добре, тате.
- Имаш ли цифрите?
Трябваше ми известно време да вкарам британците във форма.
Имам някои забележителни идеи. Ще се гордееш с мен.
Просто ми дай цифрите.
Няма да повярваш какво съм постигнал, тате.
Сигурно няма.
Искам да ти благодаря, тате, затова че си толкова разбран и точен с мен.
Това значи много за мен, като твой служител и твоя плът и кръв.
Спести си глупостите. Беше ми на път.
Добре съм се справил, нали?
Цял бащичко, а?
- Чета в момента.
- Извинявай.
- Нещо тук не си пасва.
- Ако четеш между редовете...
Какво правиш?
Тарантулата е избягал.
Какво? Какво?
- Тарантулата е на свобода.
- Какво?
Казах ти, че им разказах играта, тате.
Много искам да те попитам...
Чувствам те много близък, тате...
през последните няколко мига...
и се чудих, може ли да получа повишение?
- Не си и го помисляй.
- Защо?
- Нямам толкова пари.
- Имаш шест милиарда долара!
Седем, въпреки че сега е малко напечено.
От къде, по дяволите, се чуват тези проклети звуци?
Кой е там?
А какво ще кажеш за малък аванс от наследството ми?
Какво наследство?
Аз съм ти син. Трябва да ми завещаеш нещо.
Защо?
Защото ми опропасти цялото детство.
Как съм могъл? Дори не бях там.
Освен това, не смятам да си отивам.
- Какво искаш да кажеш?
- В момента, в който се разболея сериозно...
ще бъда криогенно замразен, докато не се изнамери лекарство.
Всичките пари ще сложа във фонд, докато не се върна.
Искаш да кажеш, че няма да умреш?
Лоши новини, а?
Стегни се.
Това беше овца.
Искаш да кажеш, че ще си безсмъртен?
Схвана най-накрая!
Тази криогенна работа не е евтина. Ще ми струва цяло състояние.
Знаеш ли, овцете са точно като хората.
Давай им по две яденета на ден и ще си стоя тихо...
докато не ги изядеш.
- Господи!
- Какво?
Това е най-големият проклет паяк, който съм виждал.
Да. Сигурно той е издавал този блеещ звук.
- Не обичам паяци. Убий го!
- Унищожен е.
По дяволите!
Изтървах го!
- Сигурно се навря под дивана. Ще чакам тук.
Слушай, Винс, може би ще се наложи да затвориш зоопарка.
Какво?
Ще направя много пари, ако го продам на японците за голф игрище.
- Но, тате, аз...
- Млъквай.
Не казвай на Уила за сега. Хайде. Да ходим да ядем. Умирам от глад.
- Здравейте, г-н МакКейн.
- Здравей, Уила.
- Подраних ли?
- Точно навреме идваш. Как е работата?
- Чудесно. Имам толкова много...
- Добре, хайде да ядем.
- Добре ли изглеждам?
- Страхотно. По-добре не си изглеждала.
- Как мина?
- Много добре. Хайде да вървим.
- Това кръв ли е?
- Да, ухапа ме паяк.
Хайде. Да тръгваме.
Тери? Тери!
Ето те. Тери-ерчоо!
- Хванах го!
- Чантата й!
Никога повече.
Не и на моята възраст.
Здравей.
Здрасти.
Какво правиш?
- Ще пропусна някои подробности...
- Не, искам пълната версия.
Е, добре. Виж сега, взех съседната стая...
само за вечерта... и точно сега забелязах, че...
междинната врата не е заключена, затова се промъкнах тук от любопитство.
Взел си съседната стая?
- Да, исках да...
- Само за вечерта?
... послушам малко музика!
Добри новини. Привличането на клиенти...
достигна нови висини!
И резултата е сензационен.
Искам лично да благодаря на всеки...
за ентусиазма, който показахте към нашата последна и най-нова инициатива.
Изглеждате фантастично!
Вече не сте група задръстени пазачи на животни!
Не. От днес, вие сте официални...
визуално омагьосващи зоо асистенти.
Сега към наистина голямата новина.
Това, дами и господа, е върха на сладоледа.
Ако просто погледнете насам.
- Вижте! Панда! От къде я намери?
- Не беше лесно.
- Прекрасно. Вижте.
- Недей!
- Недей! Спри!
- Това е опасно животно!
Не се приближавай! Назад! Върни се!
Излез, излез, излез!
Ти проклет негоднико!
Не може да сложиш животно-робот в зоопарка!
- Защо не?
- Не е истинско!
Какво от това? То ви развълнува.
Идват хора от къде ли не...
които никога не са виждали панда през целия си посредствен живот.
Това не е истинско вълнение, не разбираш ли? Изкуствено е!
За Бога, до има панди в Англия също е изкуствено!
Какво искате да направя? Да кача всички в самолет и да ги закарам до Африка?
Африка?
- Те живеят в Китай.
- Не и това бебче.
Направено е на ръка в Белгия. Не искам някакви евтини китайски панди.
Какво става? Какво не ви е наред, бе хора?
Не мога да понеса целият този негативизъм!
- Защо не сте доволни?
- Отивай си!
Какво трябва да направиш, за да получиш признателност тук?
Този зоопарк е хит, благодарение на мен!
Хората идват тук, за да почувстват връзката си с природата.
Не можеш да постигнеш това с електрически панди.
Просто им даваме това, което искат!
А какво е качеството на изживяването?
Не, Род казва, че качеството никога не си е струвало за него.
Точно така! Всичко, до което той се докосне, се разпада.
- Това е цената на успеха.
- Винс!
Имах необикновено изживяване вчера.
Какво изживяване?
- С него.
- С него?
Един вид контакт.
Какво?
- Не би могъл да разбереш, нали?
- Чакай! Да, да, да!
Да, да, да! Мисля, че разбирам!
Вече не те привличам, защото си падаш по горили!
Не е сексуално.
Определено той е по-привлекателен от мен, нали? Да!
Но нека те попитам нещо. Той по колко печели?
Колко пари носи г-н Горила у дома в края на седмицата?
Не много! Два банана!
Знаеш ли аз колко струвам? Имаш ли някаква представа колко пари...
съм направил, откакто съм в този смрадлив зоопарк?
1.2 милиона долара!
- Да. Помисли върху това!
- За какво говориш?
Направих близо 800 000 от спонсорски сделки в брой...
плюс консултативни такси, плюс проценти от застраховки.
Ти си крадял?
Без значение какво правя или обличам, никога не мога да те впечатля.
Ти си точно като баща ми!
- Това ще доведе до затваряне на зоопарка.
Какво от това?
Ти и аз, можем да се оттеглим от тук с два милиона долара.
Затваряме го. Колко жалко. Японците го купуват...
Внимание! Топка към първа!
Знаеш ли какво си ти?
Ти си проноик.
"Проноик"?
Означава, че противно на всички налични доказателства...
наистина мислиш, че хората те харесват.
Ти възприемаш живота, като една дълга бенефисна вечер в твоя чест...
като всички вдигат тостове за теб и искат ти да спечелиш всичко.
Мислиш си, че ти си принца, Винс.
Е, нека ти кажа нещо. Ще върнеш всичко, до последния цент...
в сметката на зоопарка до 10:00 часа утре сутринта...
или ще се обадя на баща ти...
и ще му кажа за теб.
Здравей. Готова ли си за вечеря?
Добре, ще я отложим.
Може би трябва да ти обясня, защо не носих панталони миналата вечер.
- Няма значение.
- Няма, правилно.
Но ти сигурно се чудиш, защо момичетата също бяха по бельо?
Виж, съжалявам, аз...
Не знам какво направих, за да те разстроя така.
Не си ти, Роло.
Обичам зоопарка.
Аз също обичам зоопарк.
Зоопарка.
Всичко се обърка. А сега и Винс краде.
- Краде?
- Да, и ако МакКейн разбере...
Не знам какво ще направи.
Добре, виж сега. Дай да видим дали това ще се забележи в Атланта, става ли?
Първо ще видим дали банковите операции се виждат...
и движението на пари е спряло.
Тогава ще...
Благодаря ти.
Разбираш ли от тези неща?
Работих 20 години в полицията.
Не е само да налагаш хората по главите с патки... палки! Палки.
Съжалявам.
По дяволите. Виждаш, че е очевидно...
Очевидно е, че ако знаят...
Уила! Връщам парите...
само защото имам чувства към теб...
О, Роло, не отново!
Как го правиш? Ще извикам ветеринаря да те оправи.
Разкарай куклата от кабинета на г-ца Уестън.
Мога да разбера за горилата, но не и за г-н Отврат.
- Винс!
- Как стана? Надруса ли те?
Пари ли му дължиш? Предизвикателство ли беше? Какво?
Той е много привлекателен.
Привлекателен?
Привлекателен? Как можеш да го пипаш? Виж му костюма!
Костюма се сваля.
Сега ми просветна! Трябва да си била отчаяна!
- Не и дръж такъв тон.
- " Не и дръж такъв тон."
О, вече сте сгодени, така ли? Много бързо скъса с лемура.
Чие сърце смяташ да разбиеш следващата седмица? На някой глиган?
- Къде отиваш?
- Махам се от тук.
- Остави парите тук.
- Не мисля така.
- Винс, те не са твои!
- Също и мои са!
Крадях ги, докато ти ме мамеше със Създанието от Черната Лагуна.
Дори веднъж не съм излизала с теб.
- Никога не сме имали връзка.
- Ти беше влюбена в мен.
- О, моля те.
- Просто не можеш да го признаеш, нали?
По-добре да ги върнеш, ако знаеш кое е в твой интерес.
Ти от кой век си?
Индийски десен!
Ненормален ли си? Кое му е привлекателното?
Най-малкото, той харесва животни.
- Той не просто ги харесва. Той ги чу...
- Г-це Уестън...
намира ги за много интересни.
Имате ли нещо против? Опитваме се проведем съвещание на управата тук.
Ние сме избрани от спешната среща на Комитета на пазачите.
Кое е спешно?
Снощи Род МакКейн е казал, че вероятно ще ни превърне в голф игрище.
- Какво? - Не го е казвал!
- Да, каза го!
- Аз бях в гардероба и слушах.
- Гардероба?
- И той беше там.
- Вярно е.
- Искам да си освободиш клетката до 9:00!
- Той какво каза?
- Искам да отбележа пет неща.
- Един момент.
Първо: Този зоопарк представлява безценно място за отдих.
- Ако нямахме 20-те процента...
- Всеки опит да се затвори...
до края на месеца...
- Бъгси, моля те!
- Млъкни! Не мога да мисля!
- Да не споменавам масовите протести...
- Хей! Ехо!
Устаткото! Затвори я!
- Да не споменавам масовите протести...
Живота ми се разпада. Тоя няма да млъкни!
- Финансовите борси по света...
- Млъкнииии!
Второ: От гледна точка на съхранение на видовете, това ще наруши...
Не мога да повярвам.
Искам да си поговоря насаме с Винс, докато ти се обаждаш на полицията.
Добре, Род. Значи смяташ да затвориш зоопарка?
Със сигурност. Доста под 20% са.
Разбираш, че ще ти се наложи да разстреляш животните?
И какво от това?
- Ами, това е Англия, друже.
Ще намерим някой ветеринар, който да каже, че са хванали някоя ужасна болест.
- Жалко, че не сме в Тексас.
- Защо?
Можеше да натоварим някой друг, да го направи вместо нас.
Пето: Може ли да ви напомня, че трябват 18 месеца...
за да се спрат зоологически съоръжения, като тези.
- Млъкни, или ще те застрелям!
- Боже мой! Той е полудял!
Какво е това? Най-новите бизнес похвати, преподавани в Харвард?
Или просто е продължение на маниера ти на преговаряне?
- Предпочиташ да говориш, вместо да живееш?
- Ти няма да ме застреляш.
- Ще го направя!
- Не и с 7.65 Берета .34.
- О, така ли? И защо не?
- Защото предпазителя е спуснат.
Хванете го! Вземете оръжието, вземете оръжието!
Какво, по дяволите, става тук?
Тате! Изглеждаш чудесно! Как я караш?
Дръпнете се, вие изроди!
- Кой, по дяволите, си ти?
- Това е Роло Лий.
Г-н МакКейн. Искам да обърна вниманието ви към пет неща, относно зоопарка.
- Изчезвай.
- Първа точка: Зоопарка...
- Ти отново си крал пари от мен.
- Крал съм?
- Господи, хванах те на местопрестъплението.
- А, това ли!
- Точно ги връщах. Бях ги взел назаем...
- Невил отиде до полицията.
- Какво?
- Отиваш в затвора, Винс.
- О, не! Не отново!
Г-н МакКейн, Винс ще върне парите. Обещавам ви.
Съжалявам, Уила, но ще трябва да затворя зоопарка.
Какво? Защо? Ние сме над 20%!
- Не, не сте.
- Сме! Ето с тези сме!
- Сигурни ли сте?
- Кълна се.
Близо 25%.
Добре, ще го оставя да работи. Но да не пада печалбата.
Кажи, че няма да ме арестуваш, или ще те убия.
- Ти няма да ме гръмнеш.
- О, да. Ще го направя.
Нямаш куража да застреляш собствения си баща.
Напротив, имам! Дръпни се!
Давай тогава.
Давай, ти безгръбначно такова.
Видя ли? Ти не си мой син.
О, да, добра идея!
Нека всички да се посмеем, ти женчо.
Не съм женчо!
Женчо, женчо, женчо!
- О, Господи, мразя те!
- Аз те мразя!
- Дай ми този пистолет.
- Всичко е наред. Това е Берета .34...
Уволнен си.
Мъртъв ли е?
О, страхотно.
Невероятно. Той реши да не затваря зоопарка и ти го уби.
Гениално. Браво на теб.
Благодаря ти много, най-вече за това, че го застреля между очите...
така че да не прилича на нещастен случай...
защото хората от Октопус знаят, че е тръгнал насам да ни затваря.
Следователно имаме и мотив за да го убием. Зашеметяващо.
Е, г-н Британски Умник, какво ще кажем на полицията...
които, разбира се, вече идват насам?
Още един пример на гениалността на твоя план.
Давай. Целият съм в слух.
Какво предлагаш да направим с тялото...
на невероятно известния човек...
когото ти току що уби?
Извинявай, не те чух. Какво?
Какво казваше? Да го пъхнем в миксера?
Знам, че е мъртъв! Забелязах!
Е... Какво?
Дай го, дай го, дай го...
преди да си застрелял някой друг!
Какво правиш?
- Замразявам го.
- Защо?
Той ще бъде криогенно замразен, докато не се открие лекарство!
- Лекарство?
- Да.
- Винс, той има куршум в главата.
- Добре, дайте още лед!
Винс, няма лекарство за куршум в главата.
Това е много смъртоносно.
- Имаш предвид, че е мъртъв?
- Да.
- И той няма да се съживи?
- Не, съжалявам.
Толкова се радвам! Ти си мъртъв!
Ти си мъртъв! Ти си мъртъв!
Ти голям, дебел негоднико!
Браво, Бъгси!
Дай пипало!Сега другото! Обичам че!
Живота започва!
Какво ще правим сега?
Никога няма да те слушам повече, нали?
С твоето "Ти не си ми син, ти нещастен малък червей.
Ти си разочарование за мен, още от деня...
в който майка ти те извади на бял свят."
Добра идея!
Имам нужда от нещо, с което да залепя мустаците.
Трябва ми нещо за косата.
- Невил, това е добре, друже.
- Ужасно е.
Не, не, веждите са ужасни.
- Събери си очите заедно.
- Така ли?
- Точно така. Задръж.
- Внимателно!
- Очилата!
- А, да, дайте очилата.
- Дайте ми памук.
- Здравейте, инспекторе.
Хайде да ги сравним. Хайде.
Г-н МакКейн изглежда доста по-блед.
- Какво мислите?
- Защото е мъртъв, идиотке.
О, Боже мой, това няма да проработи.
- Напротив, ще проработи.
- Не, не, не. Всички ще отидем в затвора.
- Всичко ще протече, като по часовник.
Здравей, Невил. Здравейте, инспекторе.
- Много добре!
- Носиш ли завещанието?
- Много е добре наистина.
- Много е кратко.
Да. Колкото е по-просто, толкова по неоспоримо е.
Значи ние ще вземем зоопарка под опека... това е за всички ни...
а всичко останало е за "разбира се, моя син Винсънт МакКейн."
- Искаш да кажеш, че зоопарка е за нас?
- Да.
Да занесем това тяло горе в офиса ми. Хайде!
- Роло, не мисля, че това е честно.
- Честно?
- Ти ще ръководиш зоопарка заедно с Уила. - Да.
Да, но мисля, че я обичам.
- Какво?
- Обичам Уила.
Не, аз я обичам.
Не, аз.
- Аз я обичам.
- Аз обичам Уила!
Виж сега, аз получавам Уила, а ти седем милиарда долара.
- Да бе, да, вярно.
- Вземи пистолета.
Тръгваме.
Хайде побързайте. Нямаме много време.
- Чудя се, дали ще успеем да заблудим Невил.
- Той ще е труден.
- О, Господи!
- Здравей, Уила.
Здравей, Невил! Здравей!
Здравей, Невил. Извинете ме, трябва да се облекча. Сега ще дойда.
- Добре, шефе.
- Здрасти. Радвам се да те видя.
Здравейте. Уила Уестън.
Старши инспектор Мейсфийлд, сержант Скот и сержант Ървинг.
- Род сега ще дойде.
- Един момент.
Сила! Идва му всеки път.
О, да. Така е по-добре.
Благодаря ти, скъпа.
Здравей, Невил. Здравейте, инспекторе.
Г-н МакКейн, искам да ви запозная с инспектор Мейсфийлд.
Здрасти.
- Хубави униформи. - За мен е чест, да се запозная с вас, г-н МакКейн.
Да, добре. Здравей, Невил.
- Здрасти, Род.
- Здрасти, Нев.
- Говорихте ли с Винс?
- Да, поговорихме си.
- Сега да го арестуваме ли, сър?
- Не, няма да е нужно.
С Винс имахме дълъг разговор.
Между нас казано, беше доста емоционален.
Не си го убил, нали, Род?
Никой никого не е убивал!
Идиот! Не, имам предвид...
че ние се сдобрихме.
- Не е ли чудесно?
- Сдобрихте се?
Точно така, Невил. Дай гръб, Невил.
Значи няма да предявите обвинение?
- Точно обратното, инспекторе.
Съвсем не. Но имам нужда от вас.
Току що си направих ново завещание и искам вие да свидетелствате.
- Ново завещание?
- Наведи се, Невил.
- За мен ще е чест, г-н МакКейн.
- Благодаря.
Какво имаш предвид ново завещание?
В резултат на разговора ми с Винс, реших да му завещая Октопус.
- Какво?
- Стой мирен!
- Да му завещаеш Октопус?
- Млъкни! Той е добро момче.
Добро момче? Той е пълен кретен, Род!
Няма да говориш така за него!
Род, той краде от теб.
Правел го е само за да получи вниманието, което не му осигурявах, когато беше малък.
Но ти не можеш да оставиш Октопус на този задник!
Този задник ми е син!
Аз го обичам.
Но ти винаги си казвал, че е голям женчо.
Няма...
да ти позволя да говориш така за него.
- Добре ли си, друже?
- Чувствам се развълнуван.
Какво е това?
- Там си държа носната кърпичка.
- Той е много подтиснат, Невил.
Не е ли чудесно да видиш човек, отдал се на чувствата си?
- Тук става нещо.
- О, надявам се.
Извинете ме, господа. Искам да остана сам.
Чувствам се малко самоубийствено.
Какво? Това не в стила на Род!
Хей! Той е в бараката!
- Какво? Той е в бараката!
Господа, признавам си.
Държах се ужасно със сина си в миналото.
Не знам дали ще мога да си го простя.
Затова отивам в бараката.
Майка ми винаги е казвала, че когато си бил непослушен, трябва да отидеш в бараката.
А аз бях непослушен.
Господи, толкова съм депресиран!
Отивам в бараката.
- Добре върви. Къде е тялото?
- Ето там.
Хайде, хайде! Дайте го тук. Трябва да побързаме!
Какво става?
Двамата с Винс много се развълнуваха.
- Беше трогателно.
О, Господи. Подценявах уменията му толкова много години.
И неотразимият му чар. Да не го забравяме.
Какво мило момче беше, моя Винс, и все още е.
Добре изглеждащ млад момък. Господи, той е привлекателен.
- Такъв стил!
- Къде е Винс?
- Това е добър въпрос.
- Винс?
Никога не отидох на един от рождените ми дни, негодника!
- Неговите! Неговите!
- Неговите рождени дни, негодника!
Аз съм негодник! Такъв негодник съм, че вече не мога да се понасям!
Не мога да го понеса! О, какъв срам! Чувствам се ужасно!
Не знам какво ще направя, но имам доста добра идея...
и няма да е много приятно!
- Ще освободя пътя на женчото!
- Той дали е добре?
Вероятно е изпаднал в едно от мрачните си настроения.
Какви мрачни настроения?
Краят на пътя! Не мога повече да издържам! Ще приключа сега!
Боже мой!
- В него ли е пистолета?
- Пистолет? Какъв пистолет?
Къде е пистолета? Пистолета!
Какво?
На края на пътя съм! Много съм близо до края!
Аз ще... Виждам края на пътя!
Реших се. Не е лесно...
Той ти прости. Бъди разумен!
Поне прилича на края на пътя.
Сега го обмислям.
Всеки момент ще се реша.
Обичам те, синко. Прости ми.
Бързо! Бързо!
Едно! Две! Давай!
- О, не!
- Не гледайте!
- Защо хората ви бяха толкова бавни?
- Съжалявам, не разбрахме...
- Това не е Род МакКейн.
- Какво?
Работя от 15 години в Октопус и ви казвам, че това не е Род МакКе...
Бях в градината, когато чух изстрел...
- Таткооо!
- Страхувам се, че е мъртъв.
- Не!
- Да.
- Какво правиш?
- Той се гръмна.
Не! Защо?
Не беше изпаднал в едно от мрачните си настроения, нали?
Той просто не можа да се примири с това, което ти беше причинил.
- Но аз му простих.
- Знам.
О, тате, тате, тате!
- Винс.
- Какво?
- Има нещо, което трябва да знаеш.
- Какво?
Той ти завеща Октопус.
Значи все пак ме е обичал!
Ти си уволнен.
Роло, искам да те питам нещо.
Става дума за секс.
Какво?
Виж, знам какво харесваш.
Когато говорихме по телефона за първи път, ти беше с три жени в леглото.
Какво?
- Помниш ли Митзи, Сузи и Синди?
И после, когато дойдохме в стаята ти...
и имаше поне четири момичета в банята.
Бяха ти наскачали и в клетката.
След това, на другата вечер в хотела беше с две момичета...
също така и...
Слушай, Уила...
Слушай, Роло, аз наистина те харесвам.
Но просто се чудех, дали една жена...
някога би задоволила...
мъж, като теб.
О, какво пък. Хайде да пробваме.
- Но трябва да те предупредя, Уанда...
- Уила.
Не съм спал само с една жена от доста дълго време.
Превод: Steve kolibka.com