Noel (2004) Свали субтитрите
един филм на Чаз Палминтери
Пенелопе Круз
Сюзън Сарандън
Пол Уокър
и Алън Аркин
във филма
РОЖДЕСТВО
Весела Коледа!
музика Алън Менкен
монтаж Сюзън Морз
художник Керъл Спиър
оператор Ръсел Карпентър
Роуз? - Деби Кармайкъл?
- Роуз Харисън?
Не сме се виждали от...
- От както завършихме гимназия...
Как си?
Ами знаеш ли, омъжих се за Боби Гедейки...
- Не!
Имаме четири прекрасни деца, но стига за мен, разкажи ми за себе си.
Омъжена съм...
Хал е адвокат на Уолстрийт, имаме две момичета - близначки...
Бритни и Ашли и...
Боже след седем часа трябва да съм готова с коледната вечеря
за 35 приятели и роднини, трябва да тръгвам!
Уха, 35!
- Мда, радвам се, че се видяхме.
Трябва да се съберем някой път.
- Разбира се, има ни в указателя.
Единствените Гедейки в Хартфорд.
- Обзалагам се!
Невероятно, радвам се че се видяхме!
- Трябва да тръгвам...
Искаш ли да си вземем такси?
- Не, не на близо съм.
Весела Коледа!
- И на теб! Невероятно!
продуцент Зви Хауърд Розенман
Здравейте. Чудех се кога започва празненството.
Моля?
- Коледното тържество. Кога започва?
Тук е спешно отделение. Не е мюзикхол.
Но, обикновено има коледно тържество, нали?
Обикновено да. Но е само за пациенти.
Смятате да ни станете пациент ли?
Човек никога не знае.
сценарий Дейвид Хъбард
режисьор Чаз Палминтери
Добро утро! Как си днес?
Познай какво ти нося!
Любимите ти неща! Пушена сьомга с каперси,
салата...
и за десерт има торта.
И ако се питаш какъв е повода ще ти кажа - утре е Коледа!
И ще прекараме целия ден заедно. Само ти и аз.
Какво ще кажеш, а мамо?
Не можеш да познаеш кого срещнах току що!
Деби Кармайкъл. По мъж Гедейки. Омъжила се е за Боби. Изненадка!
Имали четири деца и къща в Кънектикът, пълна с радост и щастие. Идеше ми да я фрасна.
Опитай сьомгата.
Това е сьомга, спомняш ли си?
Трябва да си пазиш силите, мамо. Това значи да се храниш.
Не си хапнала нищо от вчера насам. Хайде, опитай сьомгата!
Ако не хапнеш от сьомгата, няма да получиш десерт!
Добре...
Знаеш ли какво?
Ще опитаме пак по-късно. Става ли?
Виж какво открих!
Ангел! Красив е нали?
Здравейте.
Здрасти. Не знаех, че има някой тук.
Само аз съм.
Извинете, помислих си, че мога да... разведря обстановката.
Стана ми тъжно, защото той няма посетители...
Освен Вас. Но, досега не съм Ви виждала...
Не че не сте идвали и преди... Просто не съм Ви виждала.
Това е ангел.
Много хубава, ренесансова фигурка.
Благодаря Ви. Много мило.
- Коледа е все пак...
Весела Коледа!
Е, трябва да тръгвам. Извинете.
Добро утро, Роуз.
- Докторе.
Радвам се да те видя.
- Аз също.
Дошла си да видиш майка си?
- Да, добре си прекарахме, а Вие?
Тъкмо отивах при нея. Как е тази сутрин?
Да, разбира се. Знам че е кофти да си сама жена над 40-те на Коледа, но всичко е наред.
Ще гледам да стоя далеч от кухненските ножове и отворени прозорци за няколко дни...
Имахте предвид майка ми, нали?
- Да...
Опаа. Довиждане.
Хей!
Хей, слушай!
Какво ще кажеш да те закарам, а?
Хайде де, аз съм ченге. Не ми ли вярваш?
Ами аз ще обядвам тук.
Ще направим едно кръгче около квартала и пак ще те докарам тук.
Вече обиколих квартала.
Няма нищо, което да не съм виждала и преди.
Ако се омъжиш за мен, ще те закарам където поискаш!
Не ми казвай, че мъж като теб...
все още не е женен!
За момента не съм!
- Какво чакаш?
Теб!
Добре тогава. Но за малко, защото бързо се отегчавам, пък и имам само час почивка.
Знаеш ли колко много те обичам Нина Васкез?
Не.
Колко?
Не можеш да си представиш колко много.
Достатъчно за да се научиш да танцуваш с мен? - Не чак толкова.
Моля те! Нали ще трябва да танцуваме на сватбата!
Добро утро.
- Утро? Май вече е следобед.
Напечата ли корекциите?
- Да. На бюрото ти са.
И... Весела Коледа!
Можеш да го върнеш.
- Сигурна съм, че ще ми хареса!
Сигурна съм, че ще го върнеш.
Обади се сестра ти... няма да може да прекара Коледа с теб...
Твърде тежко и било след смъртта на баща ви.
Ще прекара следващата седмица в медитация с някакви будистки монаси...
Браво на нея!
- Обади се и бившия ти мъж...
Пита дали искаш да прекараш Коледа с красивата му съпруга и прекрасните им деца.
И накрая се обади психиатърката ти за да отложи сеанса за днес,
тъй като получила за коледен подарък от мъжа си екскурзия до Париж...
Това ли е всичко?
Телефона звъня още няколко пъти, но аз се притесних за теб и спрях да го вдигам.
Какво е толкова смешно?
Нищо, просто току-що ми хрумна,
че жена, която никога не е имала деца се занимава с редактирането на детска книжка...
Май по ще ми подхожда да редактирам "Готварска книга за самотници" или
"Празници за самотници".
Не ме гледай така. Добре съм.
- Искаш ли един съвет?
Не! - Вече 10 години се грижиш за майка си.
А преди това се грижеше за баща си.
А също така и за съпруга си, който те напусна в деня,
в който майка ти дойде да живее при теб.
- На къде биеш?
Време е да престанеш да се грижиш за всички и да обърнеш внимание на себе си.
Както казваше бавачката ми...
- Знам, знам... "Време е някой да се погрижи
за мен за разнообразие... "
- Не. Имаш нужда от секс. Добър секс!
Това го е казала бавачката ти?
- Да, каза го.
И между другото, Марко пак те търси.
Тоя е такава лепка...
- Ама е секси!
Много е млад за мен.
- Няма жена в офиса, която да не го желае!
Не и аз! Аз искам само малко кафе.
- Кафе да бъде.
Моля те Роуз, преспи с него, заради мен!
- Не!
После ще ми разкажеш подробностите...
- Не! Искам само едно кафе!
Добре де, добре.
Нина, моля те. Трябва да тръгвам. Вече закъснявам.
Денис ме чака, моля те. Трябва да тръгвам.
Не трябва да закъснявам.
Бях започнал да се тревожа.
Вчера не дойде на работа, днес закъсня...
Помислих си, че си се омъжила.
Не бих го направила без да ти се обадя.
- Разбира се.
Е как е? Искаш ли да излезем на вечеря?
За теб няма ли крайни срокове?
- Трябва да се яде.
Добре.
Кога?
Ами...
Довечера?
- Довечера?
Бъдни вечер е, сигурно имаш...
- Не. Не. Нямам.
Добре тогава. До довечера.
- Добре.
Довечера?
- Аха.
След работа.
Дадено.
- Добре.
Нови ли са?
- Да. Сладки са.
Току що ги получих.
- От кого?
Г-н Бренър.
Винаги ли дава подаръци на служителките си?
Не започвай, Майк.
- Какво?
Нима познаваш някой на когото това би му харесало? - Какво?
Нима, мъжът за когото ще се омъжа е ревнив психопат?
Ще се видим довечера у дома.
- Да, добре.
Обичам те.
Извинете, може ли една кока-кола?
- Разбира се.
Значи планът ми е да прекарам Коледа в болницата.
Знам, че звучи налудничаво.
Кой ли би искал да е в болница на Коледа...
Благодаря. Обаче виж сега, от всички Коледи, които съм преживял досега
най-готината беше когато бях на 14
и си разбих носа на пързалката и прекарах цял ден в болницата.
Срамота!
- Не, не беше така!
Това се опитвам да ти обясня! Имаше страхотно тържество,
сестрите бяха облечени като джуджета и пееха и сервираха пунш с малко алкохол вътре...
И раздаваха малки подаръци! Беше страхотно! Най-готиния ми празник!
Знам...
- Какво...
Знам, съжалявам.
- Знаеш ли коя по ред ми е тази чаша?
Номер 4. Къде беше?
- Подготовка за сватбата...
Само чаша кафе и тръгваме.
- Какво ще обичате? - Кафе моля.
О, здравей.
Здрасти. Може ли едно кафе, че бързаме.
Разбира се.
Това пък какво беше?
Идея си нямам.
Познаваш ли го?
За пръв път го виждам.
- Сигурен ли си? - Да.
Защото те гледа някак си...
малко странно, разбираш ме нали?
Не. Какво искаш да кажеш?
Заповядайте кафето.
Обичате го черно, нали?
- Да, черно.
Нося ви и ореховки.
Ореховките са ми любимите!
- Да, знам.
Май си пада по теб, а?
Как те гледаше само! И се усмихваше глуповато.
Ти си луд. Човека просто е любезен. Май е грък или нещо подобно...
Само глупости са ти в главата. На мен ми прилича на бавно развит
Не, не е бавно развит, май му харесват мъже в униформа, чаткаш ли?
Мъже в униформа, а? Защо гледаше мен?
- Гледаше и мен...
Изобщо не те и погледна!
Какво искаш да кажеш, че изобщо не ме е забелязал?
Това ли искаш да кажеш? Че мога да си вървя по улицата и никой да не ме забележи?
Не. Не съм казал това! Просто този тип се интересува от мен.
Какви ги плещя? Забрави за това, а?
- Добре, той е само твой!
Престани!
- Няма ли да отидете заедно на пазар?
Добре де, престани!
Отивам да изясня нещата тук и сега.
- Майки, спокойно човече.
Ти си ченге, за бога.
Успокой страстите, ти си ченге.
Арти, донеси ми един сандвич с пуйка!
Носиш ли парите ми?
- Още не.
Виж какво Джулс, ако искаш да отида при Аризона, първо ми плати.
Виж, знаеш че съм сериозен. Свърши работата, ще ти дам парите.
Виж сега,
ще се срещнем до стария театър, да речем в 10 часа.
Не влизай без мен! Ще ме чакаш!
Защо?
Не би искал да изненадаш някой като Аризона, вярвай ми.
Добре.
Глен, искам да знаеш, че оценявам това, което правиш.
Забрави, Коледа е все пак.
Може ли да се видим по-късно?
- Какво?
Свършвам в 9. Нека се видим. Мина толкова време.
Време от какво?
- Откакто ти и аз... - Какво?!
Откакто ние...
- Виж какво не те познавам!
И ако не престанеш, аз...
- Майки, стига. Излез навън.
Оправи се с този, 'щото...
- Спокойно, ще се оправя.
Не забравяй...
- Приятел, искаш ли да те окошаря? - Не.
Тогава престани да налиташ на приятеля ми.
- Нищо не разбирате. Беше толкова отдавна.
Хей, хей достатъчно! Припознал си се. Ясно?
Разбрахме ли се?
Никой, никога не му идва на свиждане, освен човека тази сутрин. Не го бях виждала преди.
Иска ми се да можех да направя нещо.
Да лежиш болен и съвсем сам през празниците, ужасно е.
Знаеш ли какво харесвам в теб, Роуз?
- Какво?
Ти винаги се грижиш за другите.
Трябва да ти кажа, че аз...
не мисля, че съм твой тип.
Остави на мен да реша това.
Чувствам се неудобно, Маркос...
Отпусни се и се забавлявай.
Добре.
Защото точно от това имам нужда.
- И аз.
Не ти ли казах? Най-хубавата пица в града.
Страхотна е.
Винаги е пълно. А през уикенда опашката е до другата улица.
Защо си нямаш приятелка? Всъщност имаш ли си?
Имах, но скъсахме преди няколко месеца.
Съжалявам.
- Недей, беше писано да стане.
Аз бях... - Чакай.
- Какво има? - Сирене.
Сирене?
- Да в ъгълчето на устните ти.
О Боже...
- Нека аз...
Е, спасих те от пицата на Тони...
Сега какво ще правим?
Ходи ли те се на кино?
- Не, не ми се ходи.
Да се разходим някъде?
- Става, но навън е студено.
Не живееше ли някъде наблизо?
Да.
Може да отидем у вас. Да пийнем по нещо.
Марко, аз...
- Роуз, работим заедно, какъв е проблема?
Познаваме се. Бъдни вечер е.
Нямам нищо за пиене. Само яйчен пунш.
Обичам яйчен пунш. Ще вървим ли?
Добре.
Добре.
Имаш ли роднини в града?
- Не. Семейството ми е във Флорида.
Страхотно място. Сама ли живееш тук?
- Това е къщата на майка ми.
Аха...
Е най-накрая сме сами.
Ще донеса пунша...
- Знаеш ли, Роуз...
Мисля, че си много секси.
- Благодаря.
Отивам за пунша.
Не ти ли харесвам?
Аз... харесваш ми.
Но намирам нещата за малко прибързани...
Добре. Да започнем с целувка.
Ако избързвам ми кажи да спра.
Добре.
Обещаваш ли?
Да.
Спри.
Добре. Бързичко беше.
- Знам, но аз... Аз...
От колко време, Роуз?
- Какво?
От кога не си била на среща?
Ти си много красива жена.
Трябва да си имаш някого.
Някой като мен.
През цялото време работиш. Не излизаш никъде.
Как живееш така?
Животът не е толкова лош. Трябва да се забавляваш.
Отпусни се.
О Боже, аз...
Не се получава.
- Какво лошо казах?
Когато някой ми каже да се отпусна,
аз просто се стягам и се напрягам.
Просто исках да се позабавляваме.
- Аз също, но...
Исках да те накарам да се почувстваш по-добре... - Знам, просто...
Не се получава.
Разбирам.
Май е по-добре да си вървя.
Да...
Добре.
Съжалявам.
- Не, не аз съм виновен, бях твърде дързък.
Не, не, не. Вината е моя.
Права си. Вината е твоя.
Весела Коледа, Роуз.
Весела Коледа.
- Лека нощ.
Добре ли си?
Свива ме стомаха.
От нерви е.
- Успокой се.
Виж, така си супер.
Хей!
Защо си идваш толкова рано?
Ти трябва да си Майк. Изненада!
Какво правиш? Развали изненадата, идиот!
Какво правите с този тук?!
Какво прави той в апартамента ни?
- Имаш сериозен проблем, Майк!
Аз ли имам проблем? Какво прави той тука?
Полудя ли?
- Кой е този тип, Нина?
Той ми е приятел!
Помагаше ми да ти подготвя изненада!
Каква изненада?
- Той е декоратор на елхи!
Виж, съжалявам! Направих грешка!
- Знаеш ли какво? Ти винаги правиш грешки!
Миналата седмица се сби на улицата с някакъв, който уж ме заглеждал.
Заглеждаше те! - И какво от това!? Заглеждат ме! Преодолей го!
Виж, съжалявам. Беше недоразумение. Просто полудях, видях ви да си говорите и...
Кога си ни видял?
- Когато те закарах следобед
Видях ви пред офиса.
- Следиш ли ме?
Не съм те следил. Просто ви видях да си говорите!
И после се прегърнахте и се целунахте...
Да не си посмял да целуваш жена ми!
- Чуй, повярвай ми, тя само ми благодареше.
Благодареше? За какво?
- Това не е важно.
Стига, мога да изясня всичко.
- Не става въпрос за това...
Аз съм гей!
Ясно?
Нина, съжалявам.
Не се сърди...
Г-н Калвърт! Г-н Калвърт!
Дължите ми за наема! Ще ви изхвърля, да знаете!
Помислих, че ще дойде при теб.
Не знам. Не знам, виж...
Ще и кажеш, че съм се обаждал, нали?
Кажи и, че я обичам.
Аха...
Аха...
Кажи и, че съжалявам.
Дочуване.
Какво по дяволите правиш тук?
- Исках да те видя. Трябва да поговорим.
Виж приятел, имах кофти ден, не ме закачай. Явно ме бъркаш с някой друг.
Ще ти отнема само 10 минути.
- Нямам и 10 секунди. Изчезвай!
Само 10 минути, нищо повече. Ще ти обясня всичко и си отивам.
Виж, Бъдни вечер е. Няма ли къде да отидеш? Не те ли чакат някъде?
Какво искаш от мен?
- 10 минути.
Моля те.
Така да бъде. 10 минути. Да вървим. Побързай.
Това е за теб.
Не е много, но...
- Благодаря. Седни.
Може ли нещо топло за пиене?
Искаш ли кафе?
- Много любезно от твоя страна. Благодаря.
Виж, не исках да те изплаша днес. Страхувах се, че няма да те видя повече.
Определено ме бъркаш с някого. Нищо лично, г-н...?
Арти.
Ореховки.
Любимите ти, нали?
- Да.
Може ли?
Разбира се.
Ето, готово.
Благодаря! Ехо! Тук сме!
Добре ли сте?
Май съм бременна.
- Честито.
Благодаря, но току-що напуснах годеника си.
Щяхме да се оженим след седмица и аз много го обичам,
но той е психопат. Мисли си, че всички мъже искат да спят с мен.
Направо ме подлудява.
Сигурно си мислите, че съм някоя откачалка, която си измисля.
О не, не. И аз съм същата.
Понякога просто трябва да споделиш, и да решиш какво да правиш.
Благодаря ви.
Между другото, казвам се Нина.
Радвам се да се запознаем.
Роуз.
Приятелката на чичо Педро от Питсбърг, нали?
Вечерята е готова. Хайде на масата.
Личи ли си, че съм плакала?
- Не, прекрасно изглеждаш.
Аз трябва...
- Да вървим да се забавляваме.
Аз наистина трябва...
- Нина, моля те! Имам нужда от помощ!
Моля ви.
Благодаря.
Марио, хайде! Всички вече са на масата!
Извинете, къде е тоалетната?
- Ето тук. Благодаря ви.
Боже мили.
Е, какво пък?
Почакайте, Роуз!
Роуз, чакайте!
- Толкова съжалявам!
Много съм глупава. Моля ви, останете с нас.
Вижте, страшно съжалявам.
- За какво?
Че се натресох на коледната ви вечеря, че влязох в дома ви, че...
...направо е лудост!
- Моля ви, елате вътре. Ще се сместим.
Много мило, но...
- Моля ви!
Аз не...
Не ми е там мястото.
Нито пък моето.
Не и тази нощ.
Знам едно място зад ъгъла. Можем да отидем там и да поговорим.
Но... Ще им липсваш!
Да. Ще се върна после.
Тръгваме ли?
- Ти си по-луда и от мен!
Хайде, че ще замръзнем.
- Ама че е студ, а?
"Пак е Коледа и съм на зор,
гаджето избяга с един стриптизьор.
Все на мен така върви, а пък нямам и пари."
Знам, че ме обича.
Той е добър човек, с голямо сърце. Иначе нямаше да съм с него.
Но се държи толкова...
- Собственически?
Да. Собственически.
Няма ми никаква вяра. Все едно между нас няма чувства.
Молих се на Бог да се промени, но вече не знам.
Трябваше да се оженим след седмица. Това е завинаги.
Не бих могла да живея по този начин,
А не мога да си представя живота си без него.
Много го обичаш, нали?
Твърде много.
Даже решихме да си имаме бебе.
Нали си взехме апартамент.
И двамата страшно много искаме да си имаме бебе.
Въпреки, че още е рано.
- Мислех, че си бременна.
Да... Честно казано не съм много сигурна.
Направи си тест, и ще разбереш.
Лекарите винаги са ми казвали, че шансовете да забременея са много ниски.
И винаги досега, когато съм мислела че съм, се оказва, че не съм и...
Не искам да ми правят тест и ме да съжаляват отново.
Освен това знам, че ми се гади от стрес и напрежението около мен.
Дами и г-да, ще направим едно импровизирано състезание.
Победителят печели прекрасната елха, която е на пианото ми.
От вас се иска да вземете микрофона и да ни кажете защо мразите Коледа.
Най-добрата причина печели. Който иска да участва, моля да ме последва.
Виж, знам само че...
никой не е съвършен. И ако откриеш истинската любов,
трябва да се бориш със зъби и нокти за нея.
Да.
Да... Жена ми пиеше кафето си така.
Това беше едничката и радост.
Да сложи малко бренди във вечерното си кафе.
Съвсем мъничко. Както направи ти сега.
Кой си ти?
Ти беше много мил с мен и аз ти дължа обяснение.
Просто ми е много трудно да намеря думите, бих искал...
Има ли някой в къщи?
Весела Коледа, Майки!
- Какви ги вършите?
Дойдохме да те развеселим. Това са Холи и Мери.
Здравей!
- Страхотни са, нали?
Виж, не мисля че...
- Къде ти е тоалетната?
Ей там зад ъгъла, ще ви чакам тук.
Предупреждавам те,
червенокосата е за мене.
Какво става тук, Майки? Какво прави човека от закусвалнята тук?
Опитвам се да разнищя нещата.
Поканил си го у вас? Ненормален ли си?
- Защо, какво толкова...
Може да е някой маниак!
- Не е маниак. Странен е, но е готин.
Готин?
Майк, имаш ли да ми казваш нещо?
Какви ги говориш? Просто искам да разбера какво става.
Чуй ме. Аз съм ти партньор, можеш да ми споделиш всичко.
Абсолютно всичко.
Виж знам, аз...
Момичета, радвам се, че наминахте...
- Няма ли да дойдеш с нас?
Май твоят приятел не ни хареса.
- Звънни ми ако има нещо.
Не се притеснявай.
По всяко време. Ясно?
- Всичко ще бъде наред.
Какво?
- Страшно ми харесваш.
Я чакай малко.
Не съм гей.
- Нито пък аз.
Харесвам жени.
- Обожавам жените.
Наистина харесвам жени.
- И аз ги харесвам.
Скоро ще се женя за една прекрасна жена,
която много обичам.
- Някога и аз имах жена, която обичах.
И тази жена беше ти.
Моля?
- Вярваш ли в прераждането?
Разбира се, че вярваш! Когато те погледнах и ти мене,
веднага разбрах, че ти си моята Анджелина!
- Това беше! Изчезвай от тук!
Ти си моята жена!
- Стой далеч от мен!
Моля те! Не ми причинявай това!
Ама че студ!
Какво ти става, Денис? Хич не си забавен.
Не ми харесва този тип при партньора ми.
Нищо му няма, той е голямо момче.
Не ми харесва този тип.
Кучи син! Знаех си!
- Хайде да тръгваме!
Чакайте малко!
Трябва да разбера какво става тук. Може да е някой психопат.
Вижте, Майк ми е приятел, бих направил всичко за него.
Чакайте ме тук. Стойте в колата. Ей сега се връщам.
Къде отиваш?
- Стойте в колата!
Нина!
Какво има?
Наистина те обичам.
Но твоята ревност ме убива.
Така ме притиска,
че не мога да си поема въздух.
- Това е защото страшно много те обичам!
Твърде много.
Хайде стига, това е лудост...
- Не, не е.
Трябва да се отпуснеш, Майк.
Ако искаш да се получи, трябва малко да се поотпуснеш.*
Аз също имам живот. Кариера.
Налага ми се да разговарям с мъже.
В това няма нищо лошо.
Да, но всички тези типове, мислят само как да те вкарат в леглото.
Някои се опитват, и какво от това?
Трябва да вярваш на мен.
Кой?
Кой, какво?
Кой се е опитвал?
- О, не...
Приятел ли ми е? Познавам ли го?
- Не съм казала такова нещо.
Някой от работата ти ли е?
- И дума ли не чу от това, което ти казах?
Кой? Кажи ми кой!?
Защо ли изобщо се върнах тук, по дяволите!
Чакай! Чуй ме...
Вижте, не искам да говоря с Вас.
- По-добре ми разкажете всичко.
Съжалявам, но нямате нищо общо с това.
- Такси!
Майки, твоя приятел се криеше във входа.
- Не се крия! Просто искам да съм то теб!
Моля те! Все пак бяхме мъж и жена!
- Нина, моля те! Не го прави!
Нали ви казах да чакате в колата!
Всичко това е заради тебе! Защо ми причиняваш това!?
Ти си любовта на живота ми!
- Разкарай се от мен! Чуваш ли?
Стой далеч от мен!
Мамка му!
Майк, какво му направи?
- Нищо не съм...
Извикай линейка! Извикай линейка!
- Добре.
И последния ни състезател е Роуз Харисън.
Така...
Мразя Коледа защото...
Всъщност... аз не мразя Коледа...
Обичам когато наближи Коледа и...
всичко е украсено и... светлините и...
Добре, добре, извинете ме.
Така... Забременях когато бях на 25 години...
Двамата със съпруга ми не го бяхме планирали...
Но пък винаги сме искали да имаме деца...
Разбрахме, че ще си имаме момиченце...
Обзаведохме детската стая: тапети с картинки, зайчета...
Щяхме да я кръстим на двете и баби. Оливия Мей.
Бременността ми беше лека, раждането също и когато тя излезе от мен,
беше прекрасна. Имаше едни такива мънички пръстчета и руса косица...
Само не знам какви бяха очите и... Не успях да ги видя защото...
Тя... Сърцето и спря.
Просто спря ей така. Казаха ни, че е било увредено...
След това се опитвах отново да забременея, но не се получаваше и...
И предполагам затова, понякога мразя Коледа.
Защото се сещам за Оливия Мей.
Тъжна история, г-жо но...
какво общо има това с Коледа?
А, да. Оливия Мей се роди и умря на Коледа.
Не ми умирай, Арти.
"В Бронкс, жена убила съпруга си и после насочила дулото към себе си.
Жената оставила бележка от един единствен ред:
"Исках да направя това, заради себе си!"
Следва: Как да преяждаме по празниците, без да трупаме излишни килограми. "
За сметка на заведението.
"Подробности за тази противоречива диета, веднага след рекламите. "
"Как лети времето! Само след няколко часа ще отворим коледните подаръци... "
Къде ли живее този тип, по дяволите?
Аризона? Живее, където завари. Настанява се незаконно на разни места.
Непрекъснато се мести. Сам ще го видиш.
Глен, не мисля, че това ми харесва.
Довери ми се. Той ще се погрижи за теб.
Ами ако си променя решението?
Не ми пука какво ще правиш. Нали си получих парите.
Кой е?
Глен.
Глен. Добре дошъл.
Един приятел иска да те види.
- Ела долу. Доведи и него.
Ти върви. Аз ще чакам тук.
- Няма ли да дойдеш с мен?
Всичко е на ред. Не се тревожи.
Здравейте.
Какво мога да направя за теб, синко?
Ами, Глен ми каза, че...
- Какво ти е казал Глен?
Че чупиш ръце.
Да. Абсолютна истина.
За чии ръце говорим?
Моите.
Божичко!
- Мамка... Толкова съжалявам!
Всичко наред ли е?
- Да, чувствам се прекрасно.
Май коледните тържества ми дойдоха в повечко, но...
Питахте за мен, нали?
Точно така.
- Просто проверявам.
Е, как е Хелън?
- Ами...
кръвното и е малко високо, но е доста по-добре от сутринта.
Така ли? Прекрасно.
- Но все още отказва да се храни.
Тревожим се за това.
Ако не хапне нещо тази вечер, ще се наложи да я храним през тръба.
Не се тревожете, ще хапне. Имаме големи планове за тази вечер, нали мамо?
Ще пеем коледарски песни, ще ядем торта, ще пием пунш...
И ще запалим елхата!
Добре звучи.
- Нали?
Какво мислиш, мамо? Нали ще бъде забавно?
Аз мисля, че ще бъде. Погледнете я. Колко красива е била някога.
Все още е.
Това съм аз. Такава дунда съм била...
Първият ми ден в детската градина.
Като видях госпожите, отказах да вляза. Мама ме хвана за ръка,
влязохме вътре и тя ми каза, че ще остане да ме чака.
И когато седнах на малкия чин и погледнах през прозореца,
я видях как ме чака, облегната на колата си. Часове наред.
И аз се успокоих, защото знаех, че тя е там и ме чака.
А сега аз съм тук при нея.
Помислих си че...
Не знам... Че тя знае, че съм тук.
Тя знае, че си тук, Роуз.
Знам, че е трудно да се определи, но тя знае.
Майка ти е загубила паметта си, но не и способността си
да разпознава хората. И никога няма да загуби чувствата си.
Тя те усеща и чувства.
Сигурен съм.
Затова казваме на роднините да ги докосват, да им говорят.
Знам, че ти казвам неща, които знаеш,
но понякога човек забравя.
Благодаря.
- Няма защо.
Ще се върна по-късно и...
ще проверя как сте.
Така, да започваме празненството с малко торта от моркови.
Така...
Ето...
Съвсем мъничко... Хайде, мамо.
Хайде.
Моля те.
Лекарят каза, че трябва да се храниш.
Опитай. Само малка хапка. Моля те.
Хайде! Защо не ядеш нищо?
Добре, да запалим елхата. Виж какво спечелих, мамо.
А? Прекрасна елха. Ще развесели стаята.
Къде да...
Харесва ли ти? Весела Коледа!
Опа! Сега ще я поправя.
Какво и стана?
Какво и има на тази елха?
Ще го поправим, не се тревожи.
По дяволите!
Обичам те.
Карайте го във втора!
Какво става тук?
Верижна катастрофа на магистралата.
Моля ви, помогнете!
Какво става с майка ми?
- Почакайте тук!
Тя също беше в катастрофата. Името и е Евелин Дженсън.
Май няма да има тържество, а?
- Не и тази вечер, приятел. Съжалявам.
Ще ти донеса малко пунш, ако има останал.
Не беше така, като бях на 14 г. Тогава прекарах, най-готината Коледа.
Извинете, чакам от часове! Има ли новини за Арти Вензуелос?
Трябва да говорите със сестра Стайн.
Извинете, имате ли някаква информация за Арти Вензуелос?
Роднина ли сте му?
- Не точно, аз просто...
Или сте или не сте.
Аз съм му приятел.
Съжалявам, не мога да ви дам информация.
- Той му е приятел. Добър приятел.
Не ми пука, щом не е роднина...
- Благодаря ви сестра Рачет.
Чуй, ще разбера каквото мога.
- Човече, много ще съм ти задължен!
Виж, ние всъщност не сме приятели.
- Не сте ли?
Не се притеснявай. Всичко ми е ясно.
Не мога да плувам.
Трябва да се науча.
Вие сте човека от болницата.
- Да, Чарли Бойд. Вие сте дамата с ангела.
Какво правите тук. Следите ли ме?
- Не. Не ви следя.
Тогава защо сте тук?
- Мога да ви задам същия въпрос.
Оставете ме на мира.
Не мога да го направя. Сама жена стои на кея, трябва да има нужда от помощ.
Нямам нужда от помощ.
Ако скочите в реката, ще трябва да скоча след вас.
Кой е казал, че ще скоча?
И ако скоча, вие ще скочите след мен? Нали не можехте да плувате?
Не мога. Но трябва да скоча.
Винаги ли правите това, което трябва?
- Да. Винаги.
Вреден навик.
Ще ми разкажете ли тъжната си история? Аз съм много добър слушател.
Целият съм в слух.
Добре. Тогава аз ще ви разкажа моята.
Бъдни вечер е. А аз съм съвсем сам.
Това ли е? Че сте съвсем сам? Това ли е най-доброто, което можете?
Има още.
Аз съм свещеник.
- Моля? - От двадесет години.
Миналата година, напуснах църквата. Зарязах я.
Започнах живота си отначало. И ето ме тук.
Нямам си нито църквата, нито семейство Никого.
Уха...
Искате ли да отгатна вашата история?
Опитайте, да видим.
Вие сте привлекателна дама, която си е забравила шапката и сега и замръзват ушите.
Бинго!
Печеля голямата награда!
Искате ли да вземем такси и да отидем на по кафе?
Ще опитам да отгатна остатъка от историята ви.
След вас.
Още ли е мой ред да отгатвам, Роуз?
Вие сте невероятен човек, но сте толкова заета
да помагате на другите, че не можете да го разберете.
И вие се грижите за приятеля си.
- Да...
Близък приятел ли ви е?
Какво ви е?
Страдам от стомах.
Боли.
Все едно нещо ме яде отвътре.
Не ми е добре.
- Аз...
Живея на близо. Искате ли да отидем у нас?
Сигурна ли сте?
- Да. Шофьор...
третата пресечка в ляво.
Страшно съм ти благодарен за това.
- Човече, радвам се, че мога да помогна.
Болничната политика не винаги е на твоя страна.
Понякога са такива буквояди! Помня като се разболя моя любовник...
Един момент. Виж не си ме разбрал...
Ние с Арти не сме...
Благодаря ти, че ме доведе тук, но ние не сме любовници.
Всъщност запознахме се едва онзи ден, той е сервитьор в една закусвалня...
Божичко, така са се запознали родителите ми.
Мама била сервитьорка на тате. Поръчал си сандвич с риба тон и бира.
Виж сега, искам да сме наясно...
- Не се притеснявай. Ням съм като риба.
Стабилизиран е. Да благодарим на Бог.
Не ми пука какво казва лекаря. Говори му.
Кажи му какво чувстваш. Ще те чуе.
Майк, трябва да поговорим.
- Добре.
Кой е тоя?
- Остави го. Какво има?
Бях в участъка. Разрових в архива за този тип.
Преди 4 год. е излежал 10 годишна присъда за убийство през 1979 г.
Този тук?
- Да. Точно той.
Било е семейна свада. Заварил жена си с друг мъж,
не любовник, просто приятел
Направо побеснял. Обвинил я в изневяра.
Другия тип се опитал да обясни, този му налетял...
Бутнал го надолу по стълбите и онзи си счупил врата.
След няколко часа починал в болницата.
Става и по-лошо. Жена му избягала преди да дойде полицията.
Карала като луда и на един заледен завой колата занася и следва челен удар.
Загинала на място.
Майки?
Майки, добре ли си?
Да. Добре съм.
- Е сега знаеш колко е откачен този тип.
Той не е откачен.
- Добре, както и да е. Да си вървим.
Аз... Ще остана още малко.
- Защо? Ще се погрижат за него.
Денис, чуй ме.
Тук става нещо. Не знам какво, но смятам да разбера.
Благодаря ти, за всичко, но трябва да разбера.
Сигурен ли си, че си добре?
Да добре съм.
Е, весела Коледа, партньоре.
- На теб също.
Опа! Нищо не съм видял!
- Какво му има на тоя?
Не ти трябва да знаеш.
- Ще се видим.
Добре.
Внимавайте, горещо е.
Чай с давилови капки. Ще успокои стомаха Ви.
Благодаря ви, че ме поканихте.
- За нищо.
А уж трябваше аз да ви помагам...
Нали помните, че аз винаги се грижа за всички.
Няма ли нещо което Вие да искате?
- Какво имате предвид?
Какво най-много искате на този свят?
Ами... да изкарам нощта ми стига.
Знам за какво говорите.
С това мога да ви помогна.
Как се самопоканих, а?
Май да.
Може би, трябва да си вървя.
- Не.
Останете.
Сигурна ли сте?
Да. Ако ми кажете какво искате най-много.
Така е честно.
Искам да не съм самотен.
Твърде много ли е?
Не.
Не.
Сигурна ли сте че е той?
- Повярвайте ми, беше тук сутринта.
Значи се е самонаранил?
- Сто процента.
В такъв случай, можем да го задържим под наблюдение за 24 часа.
Извикайте дежурния психиатър да го види преди да го пуснем да си върви.
Добре.
Вижте, ако няма да има тържество, искам да си вървя.
Не можете да си тръгнете сега.
- Защо?
Трябва да ви види още един лекар.
- Ама защо?
Такива са правилата.
Вижте, не можете да ме държите тук.
- Аз не, но той може.
А сега седнете.
Чарли, не искам да се натрапвам, но...
защо напуснахте църквата след... 20 години?
Загубих вярата си.
Започнах да се съмнявам в съществуването на Бог.
Това не е добре за един свещеник.
И ето ме тук.
Съжалявам.
- Недейте.
Ами вие? - Какво аз?
- Как е вашата вяра?
Пораздрусана.
- Наистина ли? Защо?
Майка ми е болна от Алцхаймер, а винаги тя е била опората на семейството.
Сега не може дори да се изкъпе сама.
Опитвам се да бъда до нея.
Как, когато нея я няма?
- Ами...
Закачих и снимки на семейството, нося и храна...
пускам и любимата музика. Опитвам се да я върна.
Дори за секунда. Моментен проблясък. Да мога да се уверя,
че все още е тук.
- Получава ли се?
Не.
Молите ли се?
- Не. Вече не.
Знам какво е.
Остават още няколко часа.
- За какво?
За да изкараме нощта.
Това е невероятно.
- Гледаме го от часове.
Да сменим касетата.
Как сте?
Вижте, искам да си вървя сега!
Нищо не е както трябва!
Успокойте се, г-н Калфърт.
- Искате да се успокоя, а?
Да се успокоя, а? Ей сега ще се успокоя!
Сега как е, а?
Ей, ръката ми е счупена!
Нищо не съм направил!
Хайде, върви!
Арти, трябва да ти кажа...
страшно ми е гадно за това, което стана днес.
Не се вбесих на тебе, аз...
вбесих се...
Защото днес оплесках нещата между нас с Нина и...
Нямаш си представа.
Всъщност май имаш.
Арти,
трябва да знам,
това, което ми каза днес, за нас двамата...
за жена ти...
това е пълна лудост, нали? Някакво недоразумение, нали?
Кой сте вие?
- Приятел.
Не съм ви срещал преди. Пол Вензуелос.
Майкъл Райли.
Аз го докарах тук. Полицай съм.
- Благодаря ви.
Е, как е той?
- Стабилизиран.
Е благодаря, че сте останали при него.
Радвам се, че се запознахме.
- Аз също.
Майк?
- Да.
Не Ви е казвал, че сте преродената ми майка, нали?
Казал Ви е, нали?
Откакто тя почина, го прави всяка Коледа на някой нищо не подозиращ човек.
Вижте обещавам, ще му кажа, че сте били с него, като се събуди.
Добре, благодаря.
Още ли си тук?
Значи обича да казва на хората, че са преродената ти майка, а?
Да, и винаги по Коледа.
Виж, съжалявам за майка ти.
Казал ти е какво се е случило?
Спомена нещо.
Никога не е говорил за това.
Съжалявам.
Явно не може да го забрави.
Миналото го връхлита отново.
Все едно, че нас ни няма. Без значение, какво правим за него.
Не можем да достигнем до сърцето му.
Аз не мога.
Знаеш ли, че държи стъклен ангел до леглото си.
Кълне се, че в него вижда лицето и.
Стъклен ангел?
Майка ми го купила за върха на елхата.
Изненада за татко.
Изглежда много са се обичали.
- Да наистина.
Баща ми има нужда от прошка. Няма нищо лошо в това.
Прошка? От кого?
От нея.
Той е оплескал нещата. И съжалява за това.
Просто никога не е имал възможността да и го каже.
Трябва да отида до тоалетната.
Ей сега се връщам.
Ще го наглеждаш ли?
- Няма проблем.
Добро утро.
Добро утро.
- Как се чувствате?
Роуз... - Чарли, ако трябва да си тръгнете ще Ви разбера, всичко е наред.
Нали изкарахме нощта.
Да, изкарахме я.
Но това ли е което искахте?
Само да изкарате нощта?
Аз...
искам да...
си мисля, че живота ми има значение.
- Животът Ви има значение.
Оставяте следа в живота на другите, по начин, който дори не разбирате.
Откъде знаете?
- Оставихте следа в моя живот.
Просто бях гостоприемна. Не, не е само това.
Вие ме спасихте, Роуз.
Търсех Бог и попаднах на Вас.
Напълно непозната застанахте до леглото и му казахте, че го обичате.
Беше толкова прочувствено.
И тогава разбрах, че Бог е в стаята с Вас.
Били сте там?
- Да.
Защо го направихте, Роуз?
Аз...
Той беше толкова самотен.
Аз... знам какво е да си самотен.
- Знам.
Затова майка Ви иска да я оставите на спокойствие.
Какво?
Майка Ви би искала да живеете живота си, Роуз.
Вие не познавате майка ми.
- Тя знае, че я обичате и държите на нея.
Защо правите това?
- Тя ме помоли да Ви кажа.
Не е смешно. Плашите ме.
Не, чуйте ме. Нямам много време.
- Не искам да слушам!
Чуйте какво имам да ви кажа.
- Няма да слушам, напуснете дома ми!
Няма да си тръгна докато не ме изслушате. Снощи тя ми проговори.
Ще се обадя в полицията.
- Знам, че е трудно да повярвате.
Сериозно говоря, Чарли! Вървете си!
Знам какво иска тя, какво би и доставило радост.
Радост?
Майка ми дори не знае, че ми е майка.
Не ме чува, не ме вижда, не разбирате ли?
Като погледна в очите и не виждам абсолютно нищо!
Тя не е там! Разбирате ли? Гледам я как умира малко по малко.
Така че, не ми говорете за майка ми.
Махайте се! Вървете!
Обичам ви, Роуз.
Сам ли се наранихте, Джулс?
- Не.
Някои хора в болницата мислят, че сте го направили.
Вижте, това са глупости. Трябва ли ме подлагате на това?
Ако искате да си вървите, да трябва.
Добре.
Ще играя вашата игра.
Когато бях малък,
майка ми се омъжи за един тип, който все нямаше време за мен.
Биеше ли ви?
- Да.
Много ли?
- Когато му се приискаше.
Още ли са женени?
Той умря преди години. Това ме направи истински щастлив.
Кога за последно сте говорили с майка си?
- Казах ви, нямам майка.
Искам да ви помогна, Джулс. Но трябва да ми кажете истината.
Кажете ми, сам ли счупихте ръката си?
Да.
Защо?
Когато бях на 14 ядях бой всеки ден.
Веднъж той така удари майка ми, че тя полетя през половината стая.
Тогава му казах да престане.
Само това казах: "Престани!" И знаете ли какво направи той?
Счупи ми носа на три места и ме изхвърли от къщата.
Като ме оправиха, от болницата се обадили на майка ми, а тя така и не се появи.
Не дойде да ме вземе.
Ако ми беше дала поне малък знак, че иска да остана,
че я е грижа за мен, щях да остана.
Но тя избра него пред мен. И аз повече нямах място там.
Може да е била уплашена, Джулс.
Може би просто е била уплашена като теб, за да позволи това да се случи.
Може би е била щастлива, когато си избягал, защото той не би могъл да те нарани повече.
Може би те е обичала твърде много.
Защо не и се обадиш?
Сигурна съм, че ще ти се зарадва.
Не мога.
Само едно обаждане по телефона.
Никой не трябва да седи в спешното на Коледа, ако не иска да е там.
Ще се върна след няколко минути.
Мислех, че няма да те видя никога повече.
Здрасти! Отдавна не сме се виждали.
Да извикам ли сестрата?
- Не.
Какво правиш още тук?
Чаках да дойдеш на себе си.
Благодаря ти, че ми помогна. Страшно ти благодаря.
Няма защо.
Арти, чуй ме.
Искам да знаеш нещо.
Прощавам ти.
Разбираш ли?
Всичко свърши.
Прощавам ти за всичко.
Виж кой е дошъл да те види!
Здравей, синко.
Здравей, тате.
Как си?
Нина, скъпа!
Идвам след малко.
Нина, ела да видиш!
Какво правиш тук?
Мислих за това, което ми каза снощи.
Че те е страх.
- Не казах точно това.
Не. Разбрах какво имаш предвид. Но грешиш.
Мен ме е страх, не тебе.
Не че не ти вярвам, Нина.
Нямам вяра на себе си.
Това, което намираш в мен. Аз съм само едно ченге.
Не нося скъпи костюми, нямам диплома на стената.
Даже не мога да се изразявам както трябва, искам, но не мога.
Знам само, че искам да прекарам живота си теб.
Майки...
Виж, ако не искаш да се оженим, няма проблем.
Ако не искаш да ме виждаш вече, добре.
Ако вече не ме обичаш, ще трябва да се примиря,
защото ти си по-важна за мен отколкото да бъдем заедно.
Но ако ми дадеш още един шанс, знам че съм го казвал и преди,
този път ще бъде за цял живот! Няма да те разочаровам.
Няма да те разочаровам!
Повярвай ми, промених се. Вече не съм същия.
Майки.
Не казвай нищо. Помисли над това, което ти казах.
Както ти ми каза:
"Това е за цял живот."
Искам да си сигурна.
Става ли?
Добре.
И още нещо.
Каквото и да решиш, желая ти много щастие.
Защото за мен няма по-важно нещо.
Извинете сестро, виждали ли сте г-на, който посещава този пациент?
Никой не го посещава.
- Казва се Чарли Бойд.
Вчера сутринта беше тук.
- Грешите г-жо.
Това е Чарлз Бойд и никой не му идва на посещение.
Извинете ме. Имам работа.
Чарли.
Мили Боже! Това сте Вие!
Добър ден, Чарли.
Чарли...
Здравей.
Всичко е наред.
Тук съм, Чарли.
Спокойно.
Всичко е наред.
Донесох ти кръстчето.
Благодаря ти, Чарли.
Здравей.
Здрасти.
Може ли да вляза?
Да, заповядай.
Реших да намина...
да ти дам подаръка.
Къде е?
Ето тук.
Весела Коледа, Майки.
Сигурна ли си?
Наистина ли?
- Да.
Обичам те!
- И аз те обичам!
Е, ще се омъжиш ли за мен?
- Да.
Ще се оженим!
- Боже, колко ми липсваше!
Толкова те обичам!
Хелън, как мислиш, дъщеря ти ще излезе ли с мен на вечеря?
Надявах се, че можеш да кажеш няколко добри думи за мен.
Какво ще кажеш? Добра партия ли съм?
- Тя се храни!
Роуз!
- Мамо! Ти се храниш! Това е чудесно!
Мислех си дали...
- Чух ви като и говорихте.
Тя е добър слушател.
- Да, така е.
Трябва да продължа визитацията.
- Докторе?
Как е малкото Ви име?
Матю.
Това е Матю, мамо.
Съжалявам, че се разприказвах пред майка ви.
Лекарите говорят на пациентите неща...
- Които в действителност нямат предвид?
Не, не. Просто понякога...
Не искате да ме заведете на вечеря.
- Не...
Искам да кажа "искам".
С удоволствие бих ви завел на вечеря.
Ами добре, мисля че идеята не е лоша.
Наистина ли?
- Да.
Чудесно.
Много бих се радвал.
- Аз също.
Весела Коледа, Роуз.
Весела Коледа... Матю.
И на теб, Хелън.
Изглежда ми свестен, а мамо, харесва ли ти?
Весела Коледа, мамо.
Превод и субтитри: St. Squiffy