Dune (1984) (Dune 1 CD2.sub) Свали субтитрите
Дюн.
Земя, умираща за вода, където и сълзата е ценна.
Пустинен дом на мистериозни племена, наречени свободни,
които копнеят за месия, който да ги освободи от харконското иго.
Месия, момче, някога известно като Пол,
вече под името Муадиб.
Твърде нетърпелив си, Фарок.
Малко избърза.
Опитай отново.
Следи позата му.
И най-малката промяна в дишането му ти дава предимство.
По-добре е, Фарок. Скоро ще го постигнеш.
Аз съм Отиъм.
Това са братята ми от убежище Гара Кулан.
Дойдохме при този, който се нарича Муадиб.
Доста сте се отдалечили от племето, Отиъм.
Идваме да се присъединим към похода ви.
Искаме да приемем чудатото учение.
Искаме да станем федайкини.
-Водачът ви благослови ли ви?
-Да.
-Можем да се бием като Муадиб.
-Вярвам ви.
Нека техните води се присъединят към нашите.
Нека ви поздравя за уменията на наследника ви, бароне.
Това е стотният му роб-гладиатор за този следобед.
Изглежда готов.
Тогава да се възползваме от възможността
да поговорим.
Има какво да обсъдим.
Действително.
Ако не възразявате, милейди.
Има с какво да се развличам.
Чудесно.
С ваше позволение тогава.
Кой друг род би бил готов на подобно унижение,
за да може Императорът да се отърве от проблемния дук?
И самият той си задава същия въпрос.
Да не намеквате, че Императорът готви удар срещу мен?
Предположенията не са достойна наука, бароне.
По-добре да се съсредоточим върху най-важното.
Подправката трябва да се доставя.
Признавам, че винаги съм намирал харконската архитектура доста
любопитна.
Харконските патрули поеха още по-големи рискове,
навлизайки навътре в южните области.
Рано или късно подкупите ни за Гилдията ще се обезсмислят.
Значи е решено.
При следващите луни действаме.
Когато харконите намерят това място,
не трябва да открият нищо друго освен вятъра, свирещ в скалите.
Вече няма връщане назад.
Спуснете Създателя.
Създателя е мъртъв.
Водата на живота.
Нека Шай-халуд се смили и над двама ни.
При падането на нощта трябва да напуснем убежището,
което толкова дълго ни даваше подслон.
Трябва да тръгнем на юг към същинската пустиня,
където демоничните харкони няма да ни преследват.
Но Преподобната майка няма да преживее още едно пътуване.
За да не тръгнем без нейната сила и напътствия,
саядина Джесика се съгласи да изпълни ритуала.
Това е опасно и Джесика може да не се справи.
И за да не изгубим всичко, Чани,
дъщерята на Лиет ще бъде посветена в саядина,
приятел на Господа.
Посвещавам дъщерята на Лиет
в саядина.
Ето Водата на живота, водата, която ще освободи душата ти.
Ако ти си преподобната ни майка, вселената ще се разкрие пред теб.
Нека Шай-халуд отсъди.
Сега трябва да я изпиеш.
Какво става с нея?
Водата е отровна, докато тя не я обърне.
Събитията трябва да следват своя ход.
Майко?
Не отивай там.
Това е мястото, където не можем да влизаме.
Мястото, където само Куизац Хадерах може да отиде.
Трябва да излезеш, Джесика, иначе ще се побъркаш.
Не се бой. Трябва да ти покажа толкова много неща.
Това е моят живот, Джесика Чудатата.
И животите преди него, те вече са твои.
Ти си бременна. Трябваше да ни кажеш.
Свети майки, какво направихме?
Това ще промени и двете ви.
Дъщеря ти е в опасност. Вземи я в ръце.
Тя трябва да види всичко, което виждаме и ние.
Само така ще успееш да я спасиш.
Обърни водата, Джесика. Сега трябва да я обърнеш.
Планът бе съвършен по своята простота и коварство.
Разбира се.
Ти помогна на чичо си да го състави, нали?
Дук Лето си въобрази, че държи Аракис,
но бе подготвян единствено за жертвено животно.
Убийството, Фейд, кажи ми за убийството.
Бързо и безжалостно.
Атреидите нямаха шанс.
Сардукарите бяха завардили двореца от часове.
Сардукарите.
Самият аз изпратих последната сводка на баща ти.
Майко?
Да?
Майка Рамало ни напусна.
Но тя е жива.
Ти обърна водата.
Сега знаем, че си истинската.
Пол?
Преподобната майка обърна Водата на живота.
Сега можем спокойно да пием!
Сина и майка му, наложницата на дука и сина й,
какво направи с тях?
Изгубиха се в бурята, пустинята ги погълна.
Намерили сте телата им и сте се отървали от тях?
Така и не ги открихме.
Не сте открили труповете?
Трепериш.
Боя се.
От какво?
От теб.
Караш ме да виждам разни неща.
Какво виждаш?
Виждам нас двамата заедно.
Голяма буря.
Аз нося дете в ръцете си.
Нашето дете, Муадиб.
Това не е сън.
Познавам те, Чани.
Винаги съм те познавал.
Седяхме на скала над пясъците и аз те утешавах в страховете ти.
Милвахме се в тъмнината на убежището.
Заедно остарявахме.
Историята ще пише, че свободните са на път да намерят месията си.
Че Пол Атреиди ще си отмъсти
и че светът, какъвто го знаехме, безвъзвратно ще се промени.
По-бързо, мързеливи пустинни плъхове, план гоним.
Обявете тревога!
Разпръснете мъжете в укритията.
Съобщете на Стилгар.
Утре евакуираме града.
Стой!
Обърни се.
Документите!
Казах документите, паплач...
Един тунел под стълбите извежда извън града.
Муадиб да благослови вас и семейството ви.
Планът ти проработи, Муадиб.
Сега знаят, че можем да ги ударим, когато решим.
За един час можем да превземем града.
Още не му е времето.
Но те са уязвими, Муадиб.
Не още.
Предният отряд откри нещо в бъркотията, Муадиб.
Трябва да го видиш.
Имало е таен крематориум в една харконска казарма.
И това е всичко,
което е останало от баща ти.
Мъжете видяха в това знак, че последната битка
с харконите приближава.
Виденията ти ме плашат, Муадиб.
Има неща, скрити от мен.
Недостъпни за мен места, недосегаеми неща.
Не те ли е страх, че променяш бъдещето в опита си да го видиш?
Понесли сме се към бездната, Чани.
Търся път да я заобиколя.
Май е време да тръгвам.
Доста време не съм при сина ни.
Ще уредим всичко, като стигнем Пещерата на хребета.
Ще бъдем там след следващите акции.
Ще намерим ли някога мир, Муадиб?
Ще намерим победа.
Съжалявам, милорд. Той нареди да дойдете веднага.
За такъв глупак ли ме смяташ, момче?
Не те разбирам, чичо.
Каква отрова избра, момче? Бавнодействаща, предполагам,
за да можеш да наблюдаваш?
Кажи ми, Фейд, защо просто сам не ме уби?
Имаше много възможности.
Учил си ме да пазя ръцете си винаги чисти.
Умно момче, много умно.
Ти си добър материал, Фейд, мразя да пилея добрия материал.
Кажи ми една убедителна причина да не те убия тук на място.
Брат ми.
Да.
Точно така.
Тъпият ти брат.
Ако те убия, той ще остане единственият ми наследник.
Не може да укроти и една мръсна тълпа от религиозни фанатици.
Да, умен си, Фейд.
Но не чак толкова.
Не си въобразявай много, Фейд.
Хората ми те държат на мушка, дори и докато говорим.
Не се тревожи.
Ако исках да те убия, нямаше да стигнеш до коридора.
Ще ме оставиш жив?
Не мога да оставя аракийското богатство на мъртвец.
Какво богатство?
Всяка нова сводка съобщава за поредното нападение на свободни.
Докато този идиот, брат ми приключи,
ще се наложи намесата на самия Император.
Не си толкова тъп, колкото мислех.
Смяташ да въвлечеш Императора в това?
Ето защо ти трябвам, Фейд,
да ти помагам да мислиш и да заговорничиш.
Защо според теб търпя некадърността на брат ти?
За забавление ли?
Мисли, Фейд. Мисли.
Има смисъл в безумието, дори и да си толкова тъп да не прозреш.
Подправката.
Разбира се, подправката.
Единствено тя може да откъсне Императора
от дворцовите удоволствия и да го прати в пустошта на Империята,
където е уязвим, където може да бъде унищожен.
А дук Лето бе само началото, встъплението към превземането
на самия императорски трон.
Всичко с времето си, красавецо. Търпението е наш съюзник.
Да не събуждаме подозренията на Императора с такива глупости.
Е, какво казваш?
Давам ти клетва.
Добре.
Нека Императорът се подиграва на рода ни, да ни нарича свине,
но в крайна сметка тронът му ще е мой.
Това е Хана.
Хубаво.
Браво, Хана.
Още един смел застъпник на каузата.
Алия, казано ти бе да чакаш.
Прилича на сина на Мита.
Откъде разбра, дете?
Клането на Бела Тегуз е минало.
Дори не си била родена тогава.
Но, майко, аз го видях и това е истина.
Да, истина е.
Мразя ги.
Алия.
Те ме зяпат. Шушукат си, като минавам.
Това ме обижда.
Объркани са, Алия.
Ти ги плашиш.
Защото съм урод.
Не си урод. Кой ти каза това?
Никой.
Тогава да не съм го чула повече.
Децата ми не са уроди.
Какво да направя?
Знам неща, които не бива да знам, но просто ги знам.
Постъпих жестоко с теб, Алия.
Пих от Водата на живота, докато ти бе още в утробата ми.
Никой не трябва да бъде събуден към съзнание по този начин.
Но ще ги накараме да разберат, Алия.
Ще ги накараме да видят, че не си просто момиченце,
че никога не си била такава.
Искам брат си.
Какво има?
Той дойде да те предизвика в открит двубой.
Уби ли го?
Погрижих се за това.
Но той дойде да ме предизвика.
Не си заслужаваше, Муадиб.
Отиъм, повикай Стилгар.
Кажи му да извика Създателя.
Само така ще спрем тези предизвикателства.
Знаеш какво означава това, между теб и Стил.
Мъжете ще поискат да го предизвикаш.
Само ако оживея след срещата със Създателя.
Помни какво те учих. Направи го просто и без колебание.
-Без игри.
-Няма да забравя.
Застани достатъчно близо, за да се качиш, когато мине.
-Без да те смаже.
-Няма да забравя.
Преди да го видиш, ще го чуеш.
Когато заемеш позиция, трябва да си съвсем неподвижен.
Трябва цялото ти същество да се слее с дюната.
Стил.
Няма да забравя.
Постарай се.
Свободните яздят червея от 12-годишна възраст.
Не искам старец като теб да посрами обучението ми.
Няма да се провали.
Не трябва да се боя.
Страхът убива разума.
Ще се изправя срещу страха си.
Той ще премине през мен. Ще остана само аз.
Твърде близо е.
Не оставя достатъчно пространство.
Мога да му помогна. Допуска се, дори и при изпитанието.
Не.
Трябва сам да се справи.
Обръща го.
Обръща го!
Заемете места!
Сега е наш ред, Муадиб.
Ти и аз.
Май досега не съм виждал толкова голям екземпляр.
Погледни насам.
Подправка.
Никога не сме били толкова на юг. Свободните няма да го допуснат.
Нямаме избор.
Звездната гилдия изкупува всичката налична подправка.
За нас нищо не остава.
Това е богата жилка. Ще повикам комбайна.
Но няколко души да се качат на скалите.
Няма да има харконски патрули толкова навътре.
Не харконите ме тревожат.
По дяволите. Фалшива жилка.
Всички обратно на кораба.
Прибери ножа, Гърни Халек.
Кой изрича името Гърни Халек?
Пол, наистина ли си ти?
Паленцето ми! Паленце!
Гърни, приятелю.
Значи ти си причината свободните така да напреднат.
Не очаквах да се вържеш на такъв прост номер, Гърни.
Отчаяни времена, милорд.
Харконските патрули ни избутаха все по на юг.
Където си видял неща, които не е трябвало.
Това е Гърни Халек, Стил.
Оръжейният съветник на баща ми.
Един от учителите ми.
Малцина не са чували името Гърни Халек.
Това е Стилгар, Гърни, водачът на убежището ни.
Муадиб,
виж вятъра.
"Муадиб"?
-Теб те наричат Муадиб?
-Името ми при свободните.
Ела, ще поговорим за това, докато премине бурята.
Буря? Не забелязахме никакви признаци.
Скоро ще дойде. Повярвай ми.
Какво ще стане с хората ми?
Ще решим какво да правим с тях след бурята.
Да побързаме, ако искаме да спасим топтера.
Това е едно от нещата, което не трябваше да виждаш.
Много ли укрития имате?
Много пъти по много.
Това е Пещерата на хребета.
Да донеса ли кафе?
Да.
И още храна.
Жена ти?
Майката на първородния ми син.
Толкова неща са се случили.
Момчето, което познавах, е станало мъж.
Благодарение на враговете ни.
Страхливци.
Крият се в градските казарми, с надеждата да се изморите
от безсмислени нападения.
С други думи са парализирани.
Докато човек знае къде и кога да нападне.
Тази тактика научих от теб, Гърни.
Какви са хората ти?
Контрабандисти. Симпатяги.
Има нови лица.
Иноземци.
Напоследък трудно се набират хора.
Има ли хора на баща ми?
Тези, които не бяха заклани от харконите,
подкупиха, когото можаха, за да напуснат Аракис.
Всички мислеха...
Всички смятахме, че сте мъртъв, милорд.
Но ти остана.
Чаках удобен момент за отмъщение.
Знаех си, че ще се съберем, Гърни.
Видях го.
Само вие ми останахте, милорд.
Хауат, Айдахо, баща ви,
всичките са мъртви, предадени.
С радост бих се жертвал, ако можех да отнеса предателя.
Баща ми веднъж говори за пустинната сила, Гърни.
Добре си спомням.
Е, вече я видя.
Повърхността на планетата е наша.
Няма буря, червей или императорски сардукар,
които да могат да ни спрат.
Присъедини се към мен, Гърни.
Ще споделим отмъщението с теб.
Да се присъединя?
Никога не съм ви напускал.
Тъпата свиня сякаш ме умолява да се намеся.
Баронът е свиня, татко, но не е глупав.
Рабан загуби почти 50 000 войници за две години.
-Аракис е жестока планета.
-Това не обяснява загубите.
Губи в съотношение пет към един.
Чети между редовете.
Твърдиш, че баронът позволява бунтът да продължава?
Твърдя, че баронът може да брои не по зле от нас.
Ако допуснем, че има само 20 000 души
в убежище на свободни?
И ако има само 250 такива селища за цялата планета?
Шпионите ни смятат, че са поне двойно повече.
Да.
Десет милиона.
Обръгнали на условия, по-лоши от твоята планета-затвор, татко.
Да, но тормозени от малоумния главорез Рабан.
Те никога няма да се съюзят с него.
Може пък тази жестокост да е част от някакъв хитър план.
Коварно встъпление, което да ги подготви за някой друг.
Някой, който да дойде и да ги спаси от Рабан.
Някой като другия племенник, красивия Фейд.
При успех на такъв план
баронът ще има сили да се мери дори и с опасните ти сардукари.
Извикай Харконен на Кайтейн.
Ще видим какви планове крои този зловещ мозък.
Ваше височество има забележително прозрение.
Това като комплимент или заплаха да го приема, Фенринг?
Казах го като израз на уважението си.
Споделям страха ви от интригите на барона.
Баща ми може да се справи с барона, Фенринг.
Любопитен съм относно този Муадиб.
Стой!
Той изненада Корба в гръб, Муадиб.
Един от новите.
-Сардукар.
-Не може да бъде.
Единственото възможно обяснение, ако е победил Корба.
Предай се, капитане.
Предай се, капитане.
Сардукар.
-Гърни.
-Нека аз го убия, милорд.
Не.
Гърни Халек е прав. Трябва да вземем водата му.
Отиъм, погрижи се да остане невредим.
Скоро ще можем да го използваме.
Чани, вече можеш да се върнеш в южното убежище.
Искам да заведеш майка ми там.
Майка ви?
Милорд, казаха ни, че е била пленена от харконите.
Че е мъртва.
Жива е, стари приятелю.
И скоро ще я видиш.
Ела. Трябва да заплануваме ново нападение.
Муадиб никога не спи.
Говорят, че Муадиб никога не яде.
Вярват, че вижда бъдещето.
Вярват, че е неуязвим.
-Някой да го е виждал?
-Не, ваше височество.
Макар мнозина да твърдят обратното.
Понякога на различни места едновременно.
Но как изглежда?
Искам да знам как изглежда.
Никой не знае със сигурност.
Може дори и да не съществува.
Може да е легенда. Дух.
Духове няма.
Успяхме да блокираме сигналите им.
Нищо не ни убягна, но мисля, че трябва да видите това.
Агент на Гилдията.
Доста са далеч от удобствата на Кайтейн.
Нека ви напомня, че съм защитен от Имперските търговски пактове,
от Съвместната декларация, член 12, алинея Д
и от членове 3, 8 и 14 на Великата конвенция, която...
Имперското право е невалидно в земите на Муадиб.
-Но трябва да се спазва.
-Мълчете.
Да им вземем ли водата сега, Муадиб?
Предадохме се без съпротива. Оставихме се на вашата милост.
Милост е дума, която вече не разбирам.
Милорд.
Кажете ми.
Много ли агенти има Гилдията на Аракис в момента?
Ние не се намесваме в проблемите между вас и Харконен.
Има ли такива?
Аракис гъмжи от тях.
Изкупуват подправка като за последно.
Боите се, нали?
Подправката трябва да се доставя.
Отиъм, обезоръжи топтерите им.
Зареди ги с толкова гориво, колкото да стигнат до Аракийн.
Пускате ги да си вървят?
Отнесете съобщение на господарите си.
Кажете им, че борбата ви е безнадеждна.
Кажете им, че силите на Муадиб са непобедими.
Кажете им, че дните им са преброени.
Мъжете ще се усъмнят в намеренията ти.
Мъжете, Стил, представа си нямат за намеренията ми.
Гърни.
Синът ти споделя приятелство с този човек.
То е много силно.
Много силно.
Каквото може да има само между мъже.
И моя малък мъж.
Толкова си слаб.
Не го ли хранят достатъчно?
Има здрав апетит.
Трябва да е при другите деца.
Мило ми е времето, което прекарвам с внука си.
Няма да научи обичаите на убежището, ако стои настрана.
Трябва да научи неща отвъд обичаите на убежището.
Достатъчно време има да ги научи.
Пол споделя ли това чувство?
Муадиб споделя вижданията ми, що се отнася до сина ни.
Ти си добра спътница на сина ми, Чани.
Но той не е като другите мъже.
-Аз знам това най-добре.
-Той е благородник.
Законният наследник на династия Атреиди.
Трябва да остане възможност за свързване с друг велик род.
Не се тревожи, Преподобна майко.
Ще направя само това, което е най-добро за него.
Както ти за твоя дук.
Радвам се отново да ви видя, барон Харконен.
Значи Императорът е поканил и някои други знатни родове.
Има много за обсъждане.
Така ли?
Ваше величество, тези хора са луди.
Жените ни замерят с бебетата си.
Хвърлят се към оръжията си, за да помогнат на мъжете си.
Наистина.
Мога да залича тази раса от планетата, ваше величество.
Но тогава кой ще добива подправката?
Каква ужасна дилема.
Знаете ли откъде се е взел този тип Муадиб?
Какво иска той? Каква е цената му?
Фанатик от свободните, религиозен авантюрист.
Такива често се появяват в периферията на цивилизацията.
Ваше величество е наясно с това.
Повечето са обсебени от идеята за самоубийство.
Вглеждали ли сте се в очите на религиозен фанатик, бароне?
Самоубийството и мъченичеството често съвпадат.
Той играе опасна игра.
Бунтът трябва да бъде потушен. Незабавно.
Съгласни сме.
Трябва да се направи нещо, макар да не предлагаме
нищо конкретно, разбира се.
Не можем едностранно да нападнем рода Харконен.
В отношенията ни има усложнения.
Време е да изкараме този Муадиб на светло.
Нека благородните династии да подготвят войските си.
Императорът се мести на Аракис, с позволение на Гилдията.
Те очакват да предизвикаш Стилгар.
Никой не признава водачеството без изпитанието на боя.
След като яздих червей, мислят, че нищо не ми пречи.
А така ли е?
Тичащият никога не вижда ръба на пропастта навреме.
Те не виждат никаква пропаст.
Не им даваш да видят.
Религията им е проста.
Религията никога не е проста.
-Късно е да мислим за това.
-Ние...
Направих, каквото трябваше, за да можем да оцелеем.
-Ти ги използва.
-Да.
-Ти също.
-Не.
Изпълнявам ролята, която ми е отредила съдбата.
Говориш все едно вярваш в легендите за себе си.
За Куизац Хадерах ли?
Какво знаеш за това?
Майка Рамало ме нарече с това име
в убежището Табар, преди да умре.
От мен се искаше да родя дъщеря.
Която да бъде омъжена за харконски наследник.
За да се прекрати враждата и да се създаде Куизац Хадерах.
Този, който е на много места едновременно.
Върхът на размножителната програма на Бене Джезърит.
Мъжът, който да отиде там, където ние не можем.
Този със съвършена памет и съвършени предсказания.
И съвършена власт за Бене Джезърит, разбира се.
Направих всичко това от любов към баща ти.
Исках само да го даря със син.
Не исках да създавам бог.
-Значи не вярваш в това?
-Аз съм твоя майка, Пол.
-Знам кой си.
-Така ли?
Прости ми, Преподобна майко.
Да ти донеса ли нещо? Нещо за ядене?
Да, благодаря.
И после искам да видя Гърни.
Намери начин да не загубим Стилгар.
Ела, Отиъм.
Реши, че си избягала ли, вещице?
-Гърни, какво правиш?
-Аз съм твоят изповедник.
Свали ръцете си от мен.
Нека облекча черната ти съвест, преди да идеш в небитието.
Гърни!
Още една стъпка, милорд, и ще доведа делото до край.
По-добре обясни, Гърни.
Всичко ще обясня.
Когато паднаха атреидите, заклех се да убия човека,
който предаде баща ти.
-Колко грешиш, Гърни.
-Не говори.
-Гърни.
-Не мърдайте, милорд.
Способен ли съм да те излъжа?
Никога, милорд.
Юи бе предателят, Гърни.
Не.
Имаме писмените му признания.
Веднага щом освободиш майка ми, можеш сам да ги прочетеш.
Погледни ме в очите и кажи, че не си била ти.
Ще разбера, ако ме лъжеш.
Ще разбера.
Бих дала живота си да спася Лето.
В деня, в който умря, сърцето ми се превърна на камък.
Беше Юи.
Бяха хванали жена му.
Господи, какво направих?
Господи.
Няма нищо, Гърни, всичко приключи.
Не предвидих събитията.
Трябва да си починеш, Муадиб.
Не разбрах, че той е заплаха за нея.
Не го прозрях.
Можеше да я убие.
Това не може да продължава.
Изискваш твърде много от себе си.
Искам да вземеш Лето и да се върнеш в южното убежище.
Искам да си в безопасност.
Най-сигурна съм, когато сме заедно.
Но аз не съм.
Муадиб!
Той е жив.
Уверявам те, жив е.
Нишката на живота му е толкова тънка, че повечето не вярват.
-Откога е така?
-Откакто замина.
Отиъм го открил.
Преживяното го е разтърсило.
Цяла седмица се опитвам да го съживя.
Но без успех.
Събраха съвета, спориха.
Някои старейшини смятат, че е време
да вземат водата му.
Кой още знае?
Стилгар, вождовете и федайкините, разбира се.
Какво мислят федайкините?
Смятат, че е в свещен транс
и събира светите си сили за последната битка.
Аз подхраних тази представа.
Трябва да ми помогнеш, Чани.
Ти си последната ми надежда.
Моля те, кажи ми какво да правя.
Федайкините са прави, Преподобна майко.
Муадиб е в транс.
Опасен транс.
Пил е от Водата на живота.
Натуралната вода на умрял създател. Не я бях обърнала още.
Повече може да го убие.
Това е единствената ни надежда.
Муадиб. Любими.
Чани, какво правиш тук?
Пол.
Бях навън преди малко.
Ти пи от Водата на живота.
Да.
Взехме те за умрял.
Нямате представа.
Видях неща, които не могат да се опишат с думи.
Видял си бъдещето.
Настоящето, майко.
Бъдещето и миналото.
На едно място.
Едновременно.
Аз съм вихърът.
Пол. Не мога да вляза там.
Боя се.
Толкова се боя.
-Там не можем да отидем.
-Затова дойдох тук.
Ти си Куизац Хадерах.
Не, майко. Аз съм нещо повече.
Нещо неочаквано.
Аз съм механизмът, който дава и взема.
Аз съм този, който може да е на много места едновременно.
Аз съм владетелят на съдбата.
Аз съм ръката на съдбата.
Пресвета майко?
Пресвета майко, зле ли ти е?
Добре съм.
Вече разбираш.
Реших, че ние с теб сме еднакви.
Така ли?
Когато тази малка, прашна бъркотия свърши, ще те убедя.
Ще бъда объркана, ако не опиташ.
Знам.
Да, затова толкова си приличаме.
Не обичаме да сме объркани. Искаме да сме сигурни.
Напомни ми някой път да ти разкажа легендата за феникса.
Това е, красавецо.
Може и да намериш пътя за нас.
Тя ще бъде хубав трофей в харконското легло, нали?
Падишах-императорът е тук, в небето над главите ни,
с любимата си жрица на истината и легиони от сардукарите си.
Всеки велик род е докарал войски тук.
Барон Харконен е с тях.
Но, Муадиб, откъде знаеш това?
Видях ги.
Милорд, но ние научихме едва тази сутрин
от съюзниците ни контрабандисти.
-Бяхте в безсъзнание.
-Не в безсъзнание.
Муадиб го е видял чрез Водата на живота.
Преподобна майко, вярно ли е?
Той вижда.
Муадиб!
Ти си гласът от другия свят.
Ти си пророкът, изпратен ни от Шай-халуд.
Трябва да заемеш мястото си, Муадиб.
Достатъчно дълго чакахме.
Трябва да го направиш сега!
Ти за доброто на племето ли живееш, Стилгар?
Няма друг път.
И за доброто на племето би ли застанал тук,
за да забия това острие в сърцето ти?
-Предизвикай го, Муадиб.
-Предизвикай го.
-Такъв е обичаят, Стилгар.
-Такъв е обичаят.
Такъв е обичаят.
Обичаите се променят!
Трудните задачи изискват трудни решения.
Трябва да станеш наш водач и да ни поведеш срещу харконите.
Бихте ли счупили ножа си, преди да започнете войната?
Бихте ли отрязали дясната си ръка, за да я хвърлите на земята?
Смятате ли, че Маади е толкова глупав?
Няма мъж между вас, който да ме победи в двубой,
включително и Стилгар.
Трябва ли да го доказвам като се бия с всеки водач на планетата?
Трябва ли да се осакатя като убия най-силните и мъдрите,
заради някакъв безумен ритуал?
Вие казвате, че съм Маади.
Аз казвам, че съм вашият дук!
И че е време да изчистим Аракис от ужасната харконска сган.
Време е да ги изпратим в ада, за да си върнем планетата
и заедно да създадем рая!
Както ни учеше Лиет.
Както ни учеше Лиет.
Да живее дукът.
Да живее дук Пол Муадиб.
Да живеят бойците на Муадиб!
Да живеят бойците на Муадиб!
Мъжете събраха припасите. Почти сме готови за тръгване.
-Какво чакат?
-Разрешение.
Знаят, че Гилдията ще пресече всеки, влязъл тук без разрешение.
Гилдията ни защитава?
Страх ги е, Стил.
Страх ги е от бъдещето.
Опитват се да намерят изход.
Искат да намерят мен.
Какво ще правим?
Ще ги оставим да ме намерят.
Ела, Отиъм.
Искам да избереш няколко от най-добрите си мъже.
Тези, на които имаш най-голямо доверие.
Отдели ги от другите, преди да се изтеглим оттук.
Както желаеш.
Изпрати ги при резервоара на дюната Хабаня.
Нека съберат Водата на живота, която сме скрили там.
Муадиб, не разбирам.
Това е обърната вода,
скрита в случай че нещо се случи с Преподобната майка.
Нека мъжете намерят възможно най-голямото находище на каша.
Да поставят водата над кашата
и да чакат заповедите ми.
Разбираш ли какво ме караш да направя?
Нареждането ти ще бъде изпълнено.
Баронът твърди, че южните области са необитаеми.
Баронът греши.
Свободни?
Получихме сводки.
Според харконските документи само няколко са проучени.
Явно разходите са били твърде големи.
Много топтери са били загубени.
Дори и контрабандистите не смеят да ходят там.
Незабавно изпратете малък нападателен отряд.
Искам разузнаване на място.
Този Муадиб май си въобразява, че ще продължава с атаките си
и после ще се оттегли в пустошта, където не смеем да отидем.
Смятам да задуша възможностите му.
Всички свободни, които минат оттук,
да спрат и отдадат почит на останките на дук Лето Атреиди
и на всички, загинали в името на справедливостта.
Гърни.
Сега се нуждаем единствено от буря.
От грандиозна буря.
Изглежда, че се задава такава.
Сега ще се разкрие бъдещето и ще се покаже славата му.
А то не носи мир.
Видях, каквото си видял ти, Пол.
Знам какво идва, каква сила ще освободиш,
не само тук на Аракис, но и в цялата вселена...
Но съм безсилна да го спра.
Наистина ли?
Ужасна задача ни чака, майко.
Организмът, наречен човечество, ще се преобрази
от пепелта на собственото си самодоволство.
Спящият се събуди.
Всичко, изпречило се на пътя му, ще бъде разбито.
Дори и невинните.
Вече няма невинни.
Баща ти никога не би казал такива думи.
Аз не съм баща ми.
Ти си негов син.
Повече от негов син. Много повече.
Благодарение на теб.
Хубаво ме погледни, майко.
Виж какво научих, след като пих от Водата на живота.
Погледни в очите ми.
Погледни през тях, влез в кръвта ми.
Харконска кръв.
Тече в моята.
Идва от теб.
Не мога да повярвам.
Кой е бил баща ти?
-Кажи ми.
-Не мога...
Кой?
Не знам. Не знам.
-Никога не съм знаела.
-Защото са го скрили от теб.
Защото ме взеха още като бебе.
Отгледаха ме според бенеджезъритското учение
като всички останали преди и след мен.
Никоя не познава майка си или баща си.
Барон Харконен, майко, ти си негова дъщеря.
Продукт на изкусна селекция.
Дело на безценните програми за размножаване.
Аз съм негов внук.
Те искаха да контролират всичко.
С теб не успяха.
Ти промени всичко.
Имаш син и ето ме тук.
Този, когото търсят.
Но дойдох по-рано и едва сега започват да го разбират.
Те идват.
Провери тази стая.
Ей тук.
Лето!
Муадиб?
Какво има?
Синът ни е мъртъв.
Ще погледнеш ли тук?
Намирам девет нива.
Глупакът е докарал целия дворец със себе си.
Скъпи ми Императоре, сега ще разтърся равновесието ти.
После ще те унищожа.
В небето няма нито един топтер.
Всичко е прибрано и вързано.
Знаят, че идва буря.
Време е да им покажа, че съм тук.
Сардукарският капитан, жив и невредим, както нареди.
Сега смятам да те пусна.
А ти вземи това със себе си.
Това са условията да се предадат.
Те убиха сина ми!
Не мога да го направя.
Нямаш избор.
Не се страхувай.
Браво.
Измийте го.
Дайте му от сардукарските униформи, които взехме.
С всички отличителни знаци.
Нека се изправи с достойнство пред господаря си.
Ти си луд! Ясно ли ти е?
Като се върнеш с отговора, ще обсъдим кой е луд.
Какво нахалство! Пълно безумие!
Ваше величество, според мен
е време да пуснем имперските сили срещу тази паплач.
Затваряй си устата.
На теб дължа тази бъркотия.
На теб и на злощастния ти род, бароне.
Не смятам, че е уместно да обсъждаме стари стратегии.
Казах да млъкнете!
Значи иска отговор, така ли?
Ето го лично и дебелия барон.
Не е нещо особено, нали?
Какво е това? Някакво джудже?
Скъпи ми бароне.
Запознайте се със сестрата на така наречения Муадиб.
Вдигат защитните полета.
Дадоха ни отговора си.
Кречеталата са активирани.
Време е, Гърни.
Ваше величество, нямах представа.
Той лъже, разбира се.
Мълчи, дете.
Изплаши го повече.
Време е да приключим с тази злощастна история.
Време е брат ти да се предаде в замяна на живота ти.
Не. Не приемам заповеди от теб, старче.
Нахалството не е мъдра тактика, дете.
Не искаш да изпиташ пълната ми мощ.
Аз съм отвъд мощта ти. Питай я.
Убийте я.
Веднага я убийте.
Тя е Отвратителната.
Древните ни предупреждаваха за нея.
Какво значи това?
Погледни я, татко.
Не виждаш ли?
Тя е дъщерята на дук Лето.
Тя е Атреид.
Брат й е синът на дука, Пол.
Той е Муадиб.
Невъзможно.
Имай вяра. Краят вече е предречен.
Действай, Гърни.
Незабавно!
Убийте я! Тя влезе в съзнанието ми!
Убийте я!
Брат ми идва.
Планинският заслон е пробит, Ваше величество.
Страничните защитни полета няма да издържат на това.
Ваше величество, да се върнем на корабите и да се прегрупираме.
Хвърлете тялото й на бурята.
Нека бурята си вземе дължимото.
Държа я, ваше величество!
Сбогом, дядо.
Най-накрая се запозна с атреидския гом джабър.
Ваше величество, трябва да се оттеглим!
Пригответе совалката ми.
Стилгар!
Оттук.
Някои от умиращите пожелаха да видят Преподобната майка.
Тя е при тях.
Това бе стаята на родителите ми.
Единствено тук намериха някакво спокойствие след идването си.
Кажи ми пак за водата на родната ти планета, Муадиб.
Където от небето се излива вода,
а растенията са така гъсти, че не можеш да минеш през тях.
Както някой ден ще стане на Аракис.
С цената на кръвта на народа ни.
На бащите ни.
На сина ни.
Нищо няма да го замени, Чани.
Но ще има и други деца.
Обещавам.
Свърши ли?
Почти.
Може би уважаемият ми родственик
си мисли, че е постигнал своето.
Има огромна армада от войските на великите родове в небето,
над Аракис, млади Атреиди.
Трябва само да кажа една дума.
Вашата дума не означава нищо.
Аз съм Императорът!
Не за дълго.
Изпратете заповед до навигаторите.
Напуснете небето ни и незабавно върнете флотилията обратно.
Гилдията не изпълнява ваши заповеди.
Кажете им да погледнат в бъдещето.
Ще видят как ги наблюдавам,
готов да издам заповед.
Заповедта да се унищожи подправката на тази планета.
Моите хора чакат в пустинята.
Там има голямо и непостоянно находище на каша.
Само да вдигна пръст
и то ще бъде залято с обновена Вода на живота.
Джесика!
Какво ни стори!
Това ще убие създателите.
Ще прекъсне жизнения цикъл.
Ще породи верижна реакция, толкова мащабна,
че няма да остане нито един създател.
Няма да остане никаква подправка.
Джесика, накарай го да замълчи!
Вие го накарайте.
Способен ли е на това?
Знаят, че съм способен.
От това най-силно се страхуват.
Те засичат сигналите, изпратени от хората ми.
Знаят точно къде сме и какво можем да направим.
Без подправката навигаторите ще ослепеят,
Бене Джезърит ще загуби всичката си сила
и търговията между великите родове ще пресекне.
Това ще е краят на цивилизацията.
Ако не ми се подчинят,
подправката няма да се доставя.
Но това ще е самоубийство.
И двамата знаем какъв е изходът от това затруднение, нали?
-Пол.
-Не се намесвай, майко.
Това е за доброто на всички ни.
Никога.
Авантюрист като него. Предател на Империята.
Татко, това е мъж, достоен да бъде твой син.
Наистина ли смяташ, че ще се съглася с това?
Имаме ли избор?
Канли.
Предизвиквам Канли.
Кой е този?
Другият племенник на барона, господарю.
Фейд.
Хладнокръвен убиец.
Значи стигнахме дотук.
Това е мое право,
като настоящ барон на рода Харконен искам удовлетворение.
Значи това е останало от рода, който уби баща ми.
Останахме само ние.
Веднъж завинаги ще приключим с тази вендета.
Той е харконско животно, Муадиб.
Прав е, милорд.
Нека го убия.
Това ще е моят дар за вас.
Страхливец ли е Муадиб, че праща друг за мръсната работа?
Отиъм.
Този от името на Императора ли се бие?
Ако Фейд пожелае, ще се бие с моята кама в ръка.
Желая го!
Дано ножът ти се нащърби и натроши.
Пол, не го прави.
Искаш ли жрицата на истината да подготви духа ти за пътуването?
Или си приел туземските обичаи?
Може би ще искаш малката красавица
да изпълни няколко езически ритуала?
Преди да стане моя.
Не се боя.
Нищо ли няма да кажеш, Атреиди?
Може би ще отговориш на това.
Виждаш ли, Атреиди?
Твоята смърт, глупако.
Отровата ще блокира мускулите, а ножът ми ще те довърши.
Всичко свърши,
братовчеде.
Ирулан.
Не можеш да спреш това.
Подправката трябва да се доставя.
Виждаш я как стои, така надменна, така горда.
Дано намери утеха в писането и литературата.
Друго няма да получи.
Може да носи името на сина ми, но ние ще сме тези,
така наречените държанки,
които ще влязат в историята като "съпруги".