Hide And Seek (2005) (Hide And Seek.2005.CAM.POT.CD2.BG.srt) Свали субтитрите
- Не е лошо. - Добре.
- Уау, изглеждаш толкова красива.
Нали не си се облякла така само заради мен.
- Скъпа, ще отидеш ли горе да се преоблечеш, моля те?
- Не ти ли харесва?
- Не и за вечеря, не.
- Защо не?
- Знаеш защо.
- Изглежда толкова красива, хайде да ядем. Мисля че наистина си много красива.
- Каза ли ти татко, че майка ми е починала?
- Да, каза ми.
- Каза ли ти как умря?
- Скъпа, не мисля че Елизабет иска да чуе как е станало.
- Самоуби се във ваната. - Емили!
- Като си преряза вените. - Емили!
Достатъчно.
- Донесла съм ти нещо.
Баща ти ме помоли да ти донеса някои от книгите на Ейми.
Някои от тях ми бяха любими като бях на твоята възраст.
- Страхотно.
Имаш шанса да ги прочетеш, преди другите деца да са ги започнали. Няма ли да благодариш?
Емили!
Емили!
Престани!Достатъчно!
- Харесваш ли я татко?
- Престани!
- Чарли каза че я харесваш.
-Отивай си в стаята!
- Каза че я харесваш повече от мама.
- Ако ще се държиш по този начин, отивай в стаята си!
- Надявам се да не свършиш като нея.
- Съжалявам.
- Кой е Чарли?
- Той е...нейния въображаем приятел.
Единствения й приятел.
Винаги съм искал да има по-добро детство то мен.
А виж какво стана.
Карай внимателно.
ВИДЯ ЛИ КАКВО НАПРАВИ СЕГА!
- Чарли го направи.
Вярваш ми, нали татко?
Защо ме гледаш така?
- Д-р Калуей, не съм искал да ви безпокоя.
Помислих че ще ви потрябват.
Това са ключовете за...някои стаи в къщата.
Забравих да ви ги дам по-рано, извинявам се.
- Доста е късно за носене на ключове, не мислите ли?
Мислих да ги пъхна под вратата.
Жена ми и аз заминаваме за Канада сутринта.
Имаме малка хижа в гората.
Добро място за избистряне не ума.
Всичко наред ли е?
Приятна почивка.
- Какво има за закуска?
- Скъпа, защо Чарли ще направи толкова ужасно нещо?
Да не е заради Елизабет?
Чарли трябва да разбере нещо скъпа.
Елизабет не се опитва да заеме мястото на майка ти.
Разбира ли той това?
Скъпа не мога да ти помогна, ако не говориш с мен.
Защо не харесва Елизабет?
- Защото тя те харесва.
- И?
- Не иска да бъдеш щастлив.
- Скъпа, знаеш че това няма нищо общо с Чарли, нали?
Става въпрос за теб скъпа.
И в това няма нищо лошо.
Чарли не съществува.
- Не трябва да говориш така.
- Защо не?
Ще го ядосаш.
- Добре, така да бъде?
Нека се покаже и да ми се ядоса, искам да го видя.
- Къде е той?
- Искаш да го видиш?
- Какво е това?
- Чарли и мама, влюбени.
- Повярвай ми скъпа, мама няма да хареса Чарли.
- Той не каза това.
Какво искаш да кажеш?
Какво е казал той?
Какво е казал той?
Какво е казал Чарли, кажи ми, какво е казал?
- Каза, че я задоволява.
- Кой ти каза да говриш така?
- Чарли.
-Не...
- Кой ти каза това?
-Чарли.
- Чарли не съществува, кой ти каза?
Чарли ми каза!
- Не е той, кой ти каза?
- Чарли!Чарли!Чарли!
- Здравей скъпа.
Толкова се радвам че те виждам.
Ще ми покажеш ли къщата?
- Да.
- Здравей Дейвид, как си?
- Добре. Радвам се че те виждам.
- Харесва ли ти тук?
- Веселя се много.
- Така ли?
- Разкажи ми за приятеля си Чарли.
- Не ми дава да говоря за него.
- Сигурна съм че няма нищо против ако кажеш на мен.
- Разкажи ми какво правите заедно.
- Играем игри.
- Какви игри?
- Криеница. Това ни е любимата.
- Изглежда че с Чарли добре се забавлявате.
- За какво си говорите?
- Не знам, за много неща.
- Понякога дори говори и за теб.
- Наистина ли? И какво казва?
- Можеш да ми кажеш.
- Бои се че ще си отидеш.
- По какъв начин?
- Игра.
- Каква е тази игра?
- Ядосай татко.
- Не ли красива?
- Дейвид, искам да я взема с мен, поне за малко, докато се оправи.
- Страхувам се че ако я вземеш ще стане по-лошо.
- Тя не е добре.
- Знам това.
- И не ти е пациент.
- Знам и това.
- Тя си мисли че всичко е игра.
Исползва Чарли за да стигне до теб. Знам че нещата не се развиват така както ги мислех...
..но мислиш ли че ако я заведеш обратно в Ню Йорк нещата ще се променят?
- Струва си да опитаме.
- Добре, ще и дам още 2 седмици и ако няма подобрение ще ти я доведа.
- Какво правиш, татко?
- Нищо.
- Какво търсиш?
- Нищо само ти приготвях леглото за лягане.
- Лека нощ.
- Татко?
- Да скъпа?
- Можеш ли да затвориш вратата?
- Не искаш ли светлина?
- Не ми трябва вече.
- Добре.
- Здравей.
- Здрасти, Дейвид.
- Мислех да ти върна услугата.
- Благодаря ти.
- Мммм ябълки, любимият ми.
- Разполагай се удобно, връщам се след секунда.
- Мерси.
- Сигурно ни мислиш за луди, че държим тези играчки наоколо.
- Знаеш ли... трудно е да им намерим място...
- Извинявай.
- Няма за какво да се извиняваш.
- Просто нямах с кого да поговоря.
- Знаеш че аз съм психолог, нали?
- Помогал съм на много хора при различни ситуации.
- И..ако със съпруга ти искате да поговорите за това, може би ще помогне.
- Имаме доста проблеми през изминалите няколко седмици.
- Какви проблеми?
- Не можеш да си предтсвавиш колко жесток може да бъде.
Колко болезнен може да бъде.
- Съжалявам, вече казах твърде много.
- Моля те, виж..излушай ме..мога да ти помогна.
- Не, може да се прибере всеки момент.
- Ако ми кажеш, може да ти помогна.
- Не, трябва да си вървиш.
- Какво..
- Ехооо?!
- Дейвид!
- Емили?
- Ехооо?
- Дейвид?
- Емили?
- Емили тук ли си?
- Не ме ли чу като виках?
- Татко не е в къщи.
- Всъщност дойдох да видя теб.
- Може ли да поговорим за малко?
- Донесох ти малко цветя.
- Незнаех кой е любимия ти цвят, затова взех от всички.
- Благодаря.
- Емили наистина съжалявам за случилото се онази вечер.
- Искам да знаеш че не се опитвам да застана между теб и баща ти.
- Мислиш ли че можем да започнем отначало?
- Да бъдем приятели?
- Харесваш ли игрите?
- Обичам игрите.
- Искаш ли да поиграем на някоя?
- Вече играя.
- На каква игра играеш?
- Криеница.
- Не трябва ли още един човек за да играеш тази игра?
- Той се крие.
- Кой се крие?
- Чарли.
- Чарли се крие. Къде се крие?
- Остани тук.
- Чарли, излез, излез където и да си.
- Емили!
- Ем!
- Емили!
- Какво правиш?
- Какво рисуваш, скъпа?
- Какво се е случило?
- Емили, какво се е случило?
- Здравейте шерифе.
- Може ли да влезна?
- Имам лоши новини. Станала е злополука.
- Намерих колата на Елизабет Ианг разбита по средата на пътя.
- Добре ли е тя?
- Незнам, не беше в колата.
- Говорих с племенничката й Ейми. Тя ми каза че идвала тук да се види с теб.
- Виждали ли ли сте я?
- Не съм я виждал, не.
- Дали бихте могли...да ми донесете чаша вода.
- Разбира се, искате само...вода.
- Да.
- Първо си помислих че се разбила по пътя за тук.
- Но, като погледнах втори път...
видях следи от гуми надолу по хълма.
- Затова си помислих, че може и да се е отбила.
- може би е забравила нещо и се върнала, незнам.
- Може би..
Може би Емили я е виждяла.
- Не може е да е така, Емили си беше тук горе.
- Може ли да я извикате?
- Разбира се, мога да я извикам, можем да я попитаме.
- Емили!
- Слез, скъпа.
- Здравей, Емили.
- Нали познаваш Елизабет Ианг?
- Да си я виждала да се отбива през изминалите няколко часа?
- Ако излезна за малко, сигурна ли си че няма какво да кажеш на баща си?
- Сигурна съм.
- Добро момиче.
- Можеш да се качиш обратно в стаята и да си играеш.
- Сладко дете.
- Благодаря.
- Ако чуете нещо ще ми се обадите ли?
- Да шерифе.
И вие също.
- Ще проверя квартала.
- Вие с Емили тук ли ще сте?
- Да.
- Питам само, за да се убедя.
- Благодаря за водата.
- Няма защо.
- Емили!
- Емили, къде е тя? Къде е Елизабет?
ВИДЯ ЛИ СЕГА?
- Какво си направила? Какво си направила?
- Нищо не съм направила!
- Кой беше?
- Кой беше тогава? Само не ми казвай Чарли.
- Какво става?
- Чарли.
- Кой е Чарли, къде е той?
- Моля те помогни ми да разбера какво става!
- Не мога.
- Помогни ми!
- Не мога.
- Имаш ли пръст в това? Имаш ли?
- Той ме накара да му помогна.
- Това ли е той? Това ли е Чарли?
- Не мога да ти кажа.
- Кой е той?
- Не мога да ти кажа!
- Стой тук и не мърдай!
- Не ме оставяй!
- Не мърдай, остани тук.
- Ало?
- Емили, какво става?
- Не искам да играя повече с Чарли.
- Татко не може да ме спаси сега.
- Емили, скъпа, там ли си?
- Току що си тръгна.
- Къде е той?
- Крие се!
- Къде си?
- Ти, какво правиш тук?
- Чух шум и излезнах да видя какво става. Добре ли си?
- Не се приближавай.
- Искам да я видя.
- Махни се или ще извикам ченгетата.
- Искам да я видя сега!
- Болно копеле.
- Татко?
- Скъпа, стой горе, стой горе!
- Махай се. Махай се.
- Всичко е наред скъпа, Чарли си отиде.
- Ще се върне. -Не. - Знам че ще се върне.
- Отиде си.
- Толкова съжалявам че не ти повярвах, толкова съжалявам, скъпа.
- Тук ли е Чарли сега?
- Мисля че спи.
- Разбра ли сега, татко?
- Всичко е наред.
- Татко си отиде вече.
- Д-р Калауей?
- Има ли някой?
- Емили, къде е баща ти?
- Съседа ми се обади че има проблем.
- Всичко наред ли е?
- Какво рисуваш?
- Тебе...умрял.
- Емили.
- Д-р Калауей.
- Усещам напрежение между нас.
- Какво има? Не ти ли се играе вече? Не искаш ли да се забавляваш?
- Искаш баща ти обратно, това ли е?
- Харесваш го повече от мен, нали?
- Лъжкиня.
- Ти си голяма дебела лъжкиня.
- Ти ли уби мама?
- Започвам да броя.
- Боже, Дейвид, уплаши ме.
- Дейвид?
- Странно.
Мога да се закълна че малко момиче на име Емили да влиза тук.
Чудя се...
...къде ли може да е?
Да не се крие под леглото?
Да не се крие под това легло?
Да не би да се крие в килера?
Емили.
Отвори на татко!
На мама и липсваш
- Емили.
- Чарли?
- Аз съм, Дейвид...
- Къде е Емили?
- Емили!
- Спокойно, искам само да ти обясня...
- Стой там.
- Беше права.
- Емили.
- Не трябваше да я водя тук, беше грешка.
- Емили не е човекът който не е добре, аз съм.
Ти го каза...
травмата боли и беше права.
- Ще отида да доведа помощ, ок?
- Съжалявам.
- Ето те и теб!
- Не.
- Не я наранявай!
- Защо?
- Тя е мой приятел.
- Мислех че аз съм ти приятел.
- Моля те, Чарли.
- Криеница.
- Време е за лягане, скъпа.
- Добре.
- Знаеш че те обичам, нали?
- Да.
- И съм тук до теб.
- Да.
- Винаги ще бъда до теб.
- Знам че ще бъдеш.
- Сладки сънища, ангелче.
- Катрин?
- Да?
- Ще оставиш ли вратата отворена?
- Знаеш че не мога да го направя.
- Лека нощ.
- Как е тя?
- Ще намина утре и вдругиден, наглеждай те я.
Превод: 4aki Конвертиране в 2 cd-Николай Мирков Владимиров niki_gangsta@mail.bg & niko_vlad@abv.bg