Dune (1984) (Dune 1 CD1.sub) Свали субтитрите
Дюн.
Пустошта на Империята
и най-ценната планета във Вселената,
защото тук и само тук се добива подправката.
Подправката.
Без нея в Империята няма да има търговия.
Няма да има цивилизация.
Аракис.
Дюн.
Родина на подправката.
Най-голямото съкровище във Вселената.
И този, в чиито ръце е тя, държи и съдбата ни.
Татко!
Инженери ментат, докладвайте в центъра за скачване.
Техници по жизнените системи, готови за отпътуване.
Преместването на Аракис идва в труден момент за Атреидите.
Проверка на верността на баща ти към Императора.
Помни, Пол,
че обществото ни е плетеница от противопоставящи се сили.
Цивилизацията ни се основава върху политически триножник,
най-нестабилната структура.
Съществува измамно равновесие между Императора,
Конгреса на великите родове и уж независимата Звездна гилдия
с недосегаемия й монопол върху междузвездния транспорт.
Феодалният тип търговия, която усложнява...
Д-р Юи ще бъде разочарован.
Тъкмо ще разбере как се чувствам.
Внимание.
Отпътуване от космическата база на Каладан, 0-10:00.
Не е лесно човек да напусне дома си, Пол.
Приеми го като ново приключение, приключението на живота ти.
Наричаш това приключение?
Да напуснеш дома заради безводна затънтена прашинка?
Ти си син на дук.
Имаш задължения, отговорности.
Как бих могъл да забравя?
Всеки ден закусвам задължения и вечерям отговорности.
Не ти отива да си саркастичен.
Искам да видя татко.
Аз също.
Внимание.
Отпътуване от космическата база на Каладан, 0-10:00.
Атреидският персонал да се приготви за заминаване.
Преподобната майка пристигна.
Иска да те види преди да отпътуваме за Аракис.
Има твоето лице, Джесика.
И очите на баща си.
И смелостта му.
Ще видим.
Приближи се, момче.
Нека те огледам по-хубаво.
Ако знаеш какво е добро за теб, ще правиш каквото ти кажа.
Сам ще реша какво е добро за мен.
Виждам, че майка ти те е научила на много неща.
Разказа ми за сънищата ти.
Ваше преподобие,
-ако може...
-Свободна си, Джесика.
Откога с лейди Джесика се държат като със слугиня?
Тя бе обикновена слугиня.
Моята слугиня.
Добра слугиня беше,
докато не навърши 16 и баща ти не я взе.
Сега бих искала да ми разкажеш за сънищата си.
Те са просто сънища.
За какво?
Защо ти не ми кажеш?
Знаеш ли какво е това?
Това е изпитание, млади Атреиди.
Изпитание за какво?
Постави ръката си вътре и ще видим.
Какво има там?
Болка.
Опряла съм гом джабъра в гърлото ти, млади Атреиди.
Дръж ръката си в кутията и ще оцелееш.
Извадиш ли я, умираш.
Не трябва да се боя. Страхът убива разума.
Точно така, момче.
Моли се.
Ще се изправя срещу страха си, той ще премине през мен.
И когато страхът си отиде, няма да има нищо. Ще остана само аз.
Няма жена, нито дете, които да са понесли толкова силна болка.
Ти си надарено момче, млади Атреиди,
но имаш още много да учиш.
Той оцеля.
Защо не ме предупреди?
Беше й забранено.
Съжалявам.
Пол.
Трябваше да родиш дъщеря.
Сега безнадеждно усложни нещата.
Атреидска дъщеря можеше да се омъжи за харконски наследник.
Така можеше да се прекрати враждата между родовете.
Моят дук искаше син.
Безочливо момиче.
Поставяш желанията му над интересите ни.
Как смееш да пренебрегнеш програмите ни за размножаване.
Ще платя за грешките си.
И синът ти ще плаща заедно с теб.
Ще направим каквото можем.
Може и да го спасим,
но бащата - едва ли.
Добре, че свириш по-добре, отколкото се биеш, Гърни.
Жалко, че Дънкан не е тук.
-Да потренирам добре.
-Сега се справи.
Стига, Гърни.
Никога не оставяй да те завладее гневът.
Бърз в защита, бавен в атака.
Забрави първия си принцип, Гърни.
Едва ли.
Погледни надолу, младежо.
Ще попееш ли под мой съпровод?
Май днес не съм в настроение.
Не си в настроение?
Настроенията са за добитъка и жените, паленце.
В боя няма място за настроения.
Както и в чудатото учение, което ти преподава майка ти.
Онази вещица от Бене Джезърит.
Тя каза нещо
или го направи.
Навигаторът пристига.
Совалка N-117 пристига в централната транспортна част.
Зоната е с ограничен достъп.
Скоро ще сме на път за Аракис.
Говори се, че не могат без подправката
и че без нея не могат да пътуват в космоса.
Така се говори.
Някога са били с човешки облик, нали?
Докато подправката не ги е променила.
Едва ли някой знае.
Никога не съм виждал лицата им.
Никой не ги е виждал.
Забранено е, Пол.
Не прави нищо, което да застраши транспортните ни привилегии.
Външният персонал да заеме определените си места.
Дали на Аракис ще е толкова лошо, колкото се говори, Туфир?
Заради бурите, може би.
Могат да оглозгат плътта от костите ти, както си стоиш.
Само гигантският червей не се бои от аракийските бури.
Червеите не ме притесняват.
Баща ти е забележителен човек, Пол.
Дори и Императорът се страхува от него.
По-скоро ще му поверя живота си, отколкото да повярвам
в някоя бенеджезъритка.
Защо ги мразиш?
Бенеджезъритките ли?
Не ги мразя.
Нямам им доверие.
Аз съм ментат.
Вярвам в логиката и статистиката, не в пророчества.
Внимание. Атреидският персонал да не напуска определената зона.
Моля, пригответе се за отпътуване.
Корабът е в централната зона с ограничен достъп.
Повтарям.
Корабът е в централната зона с ограничен достъп.
Началото е поставено.
Капанът е заложен, жертвата приближава.
Славен залез ще се спусне над рода Атреиди и потомците му.
Вековете на унижение над династията ми
най-после ще бъдат отмъстени.
Но Аракис бе мой!
Млъкни, Рабан.
Направих каквото заръча, чичо.
Накарах хората да треперят от страх.
Стъпках проклетата планета.
Той каза ''смачкай'', братко, не ''стъпчи''.
Рабан иска един ден да управлява рода Харконен, Фейд.
А не може да обуздае себе си.
Обясни плана ни, ментат.
Планът е елегантен и злокобен, скъпи бароне.
Естествено.
Аз го съставих.
Подправката е необходима за оцеляването на Империята.
Но добивът й започна да намалява.
Мъдрият Император реши, че само един мъж е достатъчно честен
и верен, за да му повери производството на подправка.
Дук Лето Атреиди.
Временно прекъсвайки 80-годишното ни управление
и всички съпътстващи облаги.
Казах ''временно'', тъпако.
Съвсем скоро дук Лето ще повярва, че държи Аракис
под пълен контрол.
И когато е най-спокоен за това...
Предателят ще удари.
Предател? Кой е той?
Нека засега запазя малката си тайна.
Ами другите велики родове? Те няма да одобрят това.
Белег на великите конспирации е, че изкривяват простите мъдрости.
Популярната личност, племенници мои, ражда завист,
а дук Лето е много популярен човек.
Останалите велики родове с радост ще се отърват от него,
макар и никога да не си го признаят.
Подправката
ще приижда.
Императорът ще е доволен, а династия Харконен
ще е по-силна от всякога.
Изоставен и уязвим, на края на вселената,
храбрият дук Лето най-накрая ще се сблъска със страха.
Като свърша, той няма да има доверие никому,
дори и на бенеджезъритската вещица, с която спи.
Ще се нахвърлят един срещу друг като давещи се плъхове.
Докато предателят бъде разкрит,
съдбата на Атреидите ще бъде предрешена.
Синът ми все казва, че се движиш като котка.
Не исках да ви стресна, милорд.
Последните справки за емиграцията.
Боят се, че ще управляваме лошо като Харконен.
Губим твърде много хора.
Търсачи на подправка, метеоролози, пустинници.
Да ги убеждавам ли да останат?
Не.
За теб имам много по-важна задача.
Искам да отидеш в пустинята.
При свободните?
Докладват ми за стотици, може би хиляди, в селища,
които те наричат ''убежища''.
В същинската пустиня.
Отвъд планините.
Харконите презираха пустинните обитатели.
Преследваха ги за удоволствие.
-Едва ли очакват добро от нас.
-Трябва да променим това.
Тук ще ни трябват съюзници, Дънкан.
Искам да издириш водача им Лиет,
за когото все слушам.
Той е фантом.
Може изобщо да не съществува.
Може да са различни хора.
Разбери това.
Спечели време, за да докажа добрите ни намерения на дело.
Ако имам късмет, ще съдят за нас по теб.
Оказвате ми чест, сър.
Знам, че те излагам на опасност,
но ти си единственият, на когото мога да възложа това.
Това е малко и прашно гарнизонно градче.
Свидетелство за суровия климат на планетата.
Какво прави той?
Продавач на вода, милейди.
Не обръщайте внимание на такива като него.
Резервоарът в двореца е с вместимост 200 000 литра
и е винаги зареден.
Какво им е на очите?
Те са свободните хора - пустинниците.
От подправката е.
Тя е навсякъде: във въздуха, в храната.
На 12-годишна възраст очите на свободните са вече напълно сини.
Навсякъде има охрана.
На Каладан не живеехме така.
Покоите са в западното крило. Мебелите вече пристигат.
Защо се прави това?
Древен обичай, доколкото разбрах.
Гостите плискат вода върху пода, след като си измият ръцете.
Те събират разлятото.
Унизителен обичай.
Айдахо е уредил всичко, милорд.
Дънкан?
Къде е Дънкан? Може ли да го видя?
В момента съм го изпратил по важни дела.
Имай търпение.
Събрах генералния щаб, както наредихте.
Не, не тук.
Гербът трябва да се закачи тук.
Първото нещо, което посетителите трябва да видят.
Тук е родът Атреиди.
Ние не сме като Харконен.
Тук ще бъдете уважавани.
Отсега ще говорим винаги езика на милейди.
Шейдаут Мейпс, милейди, главна икономка.
Мейпс, разведи милейди наоколо. Погрижи се нищо да не й липсва.
Ще дойда при теб след съвещанието.
Оттук, милейди.
Ела, Пол.
Хората чакат.
Аз ли?
Точно сега?
Време е да започнеш да участваш.
Момичетата изтъркаха стените с пясък до основи.
Харконската воня най-после изчезна.
Построена е от иноземци преди много години.
Храм на спомените за това, което са оставили след себе си.
Хиляда души ще живеят цяла година с водата,
която тук се излива само за месец.
Харконен винаги ни го напомняха, милейди.
Титлата ''шейдаут'' означава ''гмуркащ се в кладенец'', нали?
Израсла съм в пустинните селища, благородна.
Наричай ме ''милейди'', Мейпс. Не съм от благороден род.
Аз съм държанката на дука.
Има ли съпруга?
Аз съм единствената му спътница, майка на сина му.
Вие сте от Бене Джезърит.
Да, знам древните езици.
Обучена съм в древното знание.
Това място е безценно. Трябва да бъде защитено.
Кажи на хората, Мейпс, че това място вече им принадлежи.
Докато управляваме ние,
родът Атреиди ще им го пази.
Стой тук.
Върни им парите.
Хайде.
Това е обичай, милейди.
Това бе краят на обичая.
Прави каквото казах.
Повече няма да се продава вода пред атреидския дом.
След всяко хранене, който и да почука на тази врата,
може да получи пълна чаша безплатно.
Нима е възможно?
Възможно ли е да води Маади?
Нещата трябва да поемат по своя път.
Какви са отчетите за добива?
Харконите са изнасяли печалби от подправката,
възлизащи на 10 милиарда соларии всяка година.
Някой въобразява ли си, че те са си тръгнали ей-така?
Гърни, искам да се свържеш
с контрабандистите, които действат в същинската пустиня.
Кажи им, че няма да ни интересува какво правят,
ако ни плащат данък.
Императорът ревниво държи на печалбите си от подправката.
Едно е да си затворим очите пред контрабандистите.
Друго е да прибираме от печалбите им.
Тогава да го уведомим какво правим.
Ще изпращаме цялата сума на името на Шадам lV.
Но да я приспадне от данъците ни като законен разход.
С други думи като бизнес разход.
Какво?
Да мога да зърна физиономията на барона, като разбере за това.
Всички харконски паразити, забогатели от подкупи,
ще бъдат пометени.
Край на аферите.
Императорът не може да бъде против.
Поне не публично.
Браво, младежо.
Сега...
Императорската дъщеря трябва да се усъвършенства.
Заслужава да е първородна.
Разбрах, че литературата я тегли повече от политиката.
Не подценявайте политическата сила на пробудения дух.
Често хитростта и коварството са по-добър съюзник от жестокостта
и здравия гръб.
Липсва й първенството на нашия пол.
Значи трябва да я омъжите добре.
За някой с по-мекушав характер.
Жалко, че няма да е за младия Атреиди.
Възхитителен младеж, доколкото разбрах.
Добър съюз на възпитание и обучение.
Трябва да изпратим на дук Лето знак за доверието ни.
Нека продължи да мисли за нас с добро чувство.
Защо дойдохме тук, татко?
Само не ми казвай, че е въпрос на чест или дълг.
Не е само това, нали?
Никога не съм те лъгал, сине.
Възложиха ни да управляваме най-доходната стока в света.
Само този факт ще ни създаде много врагове.
Тогава защо не ги предизвикаме?
Да ги разкрием
пред Императора.
Ами ако и той е един от тях?
Това е труден урок, сине.
В света, в който живеем, личният интерес стои над всичко.
Императорът се нуждае от нас сега,
за да управляваме Аракис и да доставяме подправката.
Но той се бои от нас, Пол.
Бои се от влиянието ми сред великите родове.
Ако реши, че има изгода
Атреидите да паднат, няма да стори нищо, за да го предотврати.
Дори може
да ускори нещата.
Значи, ако си прав, тази планета е капан.
Може би.
Да знаеш, че капан има, е първото условие да му се изплъзнеш.
Трябваше да стана атреидски отцепник
и да се скрия в най-потайните кътчета на вселената.
Твърде почтен си за това, любов моя.
Не. Твърде уморен съм.
Слагам край на тази безкрайна вражда.
Харконите са клан от мошеници, Лето.
Колкото и да се опитват да си купят престиж,
никога няма да са толкова уважавани, колкото теб.
Уважението няма да ни купи мир.
Бих го заменил всичкото за някое спокойно кътче.
Някъде, където да сме сами, където Пол да е в безопасност.
Където да мисля само за твоето щастие.
Може би тогава ще мога най-после...
Моля те, не говори за неща, които не могат да се осъществят.
Ти принадлежиш на времето си, аз съм обречена на съдбата си.
Дори и да можех да се върна назад и отново да избирам,
не бих променила нищо.
Един от твоите, Търок?
Харконски наемници.
Някой сигнализира от двореца.
Запазете силата си за пустинята, Атреиди. В двореца вече знаят.
Имаме свои хора между вас.
-Може ли да им се вярва?
-От свободните са.
Аз ще се погрижа за тези.
Не исках да се натрапвам.
Простете, милейди. Наслаждавах се на утрото.
За момент имах чувството, че влиза жена ми.
Обучението ми в Сук трябва да ми спестява безсмислени чувства.
Но ми е останала само надеждата.
Имаме шпиони навсякъде, д-р Юи.
Ако още е жива, ще я намерим.
Направо е светотатство
да пилея вода в земя, умираща за влага.
Съжалявам, че ви домъкнахме на тази опасна планета.
Дойдох по своя воля, милейди.
Само половината машини са в движение,
но скоро повечето орнитоптери ще заработят.
Това е комбайн.
Имаме ги около 1 000.
Колкото и да е голям, червеите в същинската пустиня
могат цял да го погълнат.
Защо не използваме защитни полета?
Защитните полета не вършат работа в пустинята.
Едно човешко поле би извикало всеки червей в радиус от 100 км.
Кара ги да изпадат в убийствена ярост.
Имперският еколог, милорд, д-р Кайнс.
Предпочитаме традиционното название ''планетолог''.
Разбрах, че на вас дължим влагосъхраняващите костюми.
Надявам се да са удобни.
Те са с високоефективен филтър и система за топлообмен.
Слоят до кожата е порест.
Потта преминава през топлинните влакна и солните утаители.
Водата се отделя в джобове и може да се поеме през тази тръба.
При добра настройка загубата на вода е под 15 милилитра дневно.
Нищожно количество.
Това е целта.
Вие сте от свободните.
Приет съм както в убежището, така и в селището.
Но съм на имперска служба.
Носили ли сте влагосъхраняващ костюм преди?
Сега ми е за пръв път.
Помогнали са ви да го регулирате ли?
Не, реших, че така трябва да се сложи и толкоз.
Тогава
пустинята ни чака.
Поддържайте 120 градуса на югоизток, милорд.
Готово.
Там пясъчният надзорник залага оборудването.
Колко мъже са включени в добивния екип?
Възможно най-малко.
Добивът е опасно приключение в най-добрия случай, милорд.
Има ли случаи на оцелели в тази пустош?
Пресичали са скалистите райони отвъд най-близките зони,
където рядко се срещат червеи.
От свободните хора ли?
От свободните.
Ето го.
Това е комбайнът.
Това наблюдателните постове ли са?
Да.
Следят за дири от червей.
''Дири от червей'' ли?
Където има подправка, има и червеи.
Винаги ли?
Те пазят пясъците на подправката.
Опитвали ли сте се да ги унищожите?
Районът е твърде обширен. Има много червеи.
Находището е богато, съдейки по цвета.
Това следа от червей ли е?
Къде е транспортьорът, който ще евакуира комбайна?
Диря от червей на около 40 километра.
Усети ви.
Очакван сблъсък след шест минути.
Винаги ли тръгват в последния момент?
Това не е по процедурата. Транспортьорът трябва да е тук.
-Колко души има в комбайна?
-Обикновено са 23, милорд.
-Червеят ще нападне ли?
-Няма съмнение.
Персонал на комбайна, говори дук Лето Атреиди.
Ще ви отведем. Прекратете работа и се пригответе за евакуация.
Спотерите да кацнат на запад и да приберат персонала.
Спотерите вместват само четирима, освен екипажа.
Тук можем да вземем само двама.
Вие двамата вдигнете седалките. Ще ги изхвърлим при приземяване.
Ще освободим място за още трима.
Тук е комбайн Делта АяксДевет. Машината е пълна с подправката.
По дяволите подправката. Пригответе се за евакуация.
Това е заповед!
Забелязан червей. 10 градуса на югозапад.
Предполагаема скорост, 40 възела. Имаме видимост.
Очакван сблъсък след пет минути.
Надзорнико, това е заповед от вашия дук.
Прекратете работа и незабавно напуснете съоръжението
иначе ще срежа кораба ви с лазера.
Чувам го.
Червеят.
Чувам го как идва.
Насам!
Вие двамата, насам!
Останалите към спотерите!
Бягайте, пясъчни кучета, бързо!
Залегнете и се хванете, за каквото можете.
Какво правят те?
Милорд, трябва да потегляме! По-бързо!
Машината е претоварена.
Трябва да наберем височина, иначе ще ни засмуче.
Машината е претоварена.
Товарът надвишава подемната способност.
Да е благословен Създателят и водата му.
Благословено да е присъствието му.
Нека преминаването му пречисти света.
Нека запази света за своя народ.
Ами тези, които останаха?
-Изпратете да ги потърсят.
-Но червеят мина през тях...
Нищо, изпратете кораб.
Когато Бог е определил, че някой трябва да умре,
той го насочва към съответното място.
Пол.
Искам пилотите на липсващия транспортьор да се явят лично.
Някой трябва да плати за погубения живот.
Този човек е различен.
Рискува своя живот и този на сина си заради хората.
Такъв водач може да разчита на фанатична преданост.
Това е наследството ми за теб, сине.
Най-голямото богатство в света и борбата да го запазиш.
Древните са казвали, че опасност и възможност
често са едно и също нещо.
Това не е като академичните упражнения на Юи, Пол.
На Каладан управлявахме по въздух и море.
Тук имаме нужда от пустинната сила.
Пустинната сила.
Запомни го.
Маади, Маади.
Популярността на Лето нараства с всяка изминала седмица.
Той разби системата ни на подкупи и привилегии.
Успя да поддържа доставките въпреки диверсиите ни.
Дори и помиярът Кайнс изпраща на Императора хубави отзиви.
Какво заключение вадиш от това, племеннико?
Колкото повече чакаме, толкова по-трудно ще го разкараме.
Пайтър, пробвай пак, а?
Успехът на Лето изнервя другите велики родове, Рабан.
Чуват се шушукане, ревност на дребно, което лесно ще доведе
до огромна завист.
По дяволите завистта!
Сред тях имаме предател.
Казвам да ударим веднага!
С твое одобрение, чичо.
Този път робът си го бива, нали, Рабан?
Може би Фейд днес ще се поразмърда.
Не.
Скъпият ми брат може даже да се поизпоти.
Това, което не разбирате, е,
че аз искам Лето да стане популярен.
Искам да се чувства спокоен.
Искам да се чувства сигурен.
Това ще му отвлече вниманието.
Така хората стават уязвими.
Толкова красиво момче.
Малко се знае за пясъчните червеи в пустините на Аракис.
Известно е, че червеите са привлечени
от вибрациите и шума при дейността по добива.
Но още няма доказателства за връзката им с производството.
Има нужда от нов влагосъхранител.
Влагосъхранител?
Хромапластичен.
През нощта се охлажда много бързо.
А сутрин се загрява от слънцето.
Повърхността кондензира влагата от въздуха
и тя се процежда и напоява растенията.
-Просто и красиво.
-Безсмислено красиво.
На такова забравено от бога място.
Тук сме подчинени на закона на оскъдицата.
Не се ли научим да се справяме, условията няма да се променят.
Нима условията биха могли да се променят?
Благоприятни условия на живот?
Да се промени екологията на планетата?
Зависи.
От какво?
От повелителя на пустинята.
Може би един ден ще се появи някой, който ще разбере,
който ще види бъдещето и ще знае какво може да стане.
Този, който ще промени Аракис:
Маади.
Поискахте да разбера какво ви говореха онзи ден.
Какво викаха към совалката.
''Маади'' или нещо подобно.
Означава ''месия''.
Тук съществува поверие, предсказание,
че ще дойде водач-иноземец.
Момче. Единственият син на бенеджезъритка.
Да ги поведе към истинската свобода.
Месия?
Пол?
Това е прост народ, милорд.
Една надеждата им е останала.
Разкажи ми за водата на родната ти планета, Муадиб.
Съжалявам, милорд.
Мейпс не ме предупреди, че сте тук.
Не, почакай.
Няма нищо.
Бях изморен.
Заспал съм.
Довърши работата си.
Кажи ми,
готвачите много подправка ли слагат в храната ни?
Подправката е навсякъде на Аракис, милорд.
Навсякъде.
Не мърдай.
Прави каквото ти казвам.
Това е ловец-преследвач.
Ще те убие
на мига, ако мръднеш.
Слушай.
Където и да се намира операторът,
може да засече само движение.
Стой абсолютно неподвижно.
Не се отпускай.
Страхът убива разума.
Имаш късмет, че си жива.
Аз ли бях жертвата?
Просто реагира на движение.
Можехте да го оставите, за да се спасите.
Между вас има предател.
Някой от приближените.
Някой много приближен.
Искам го жив!
Ей, ти!
Опитаха се да убият сина ми!
Изглежда местен.
-Не можем да го разпознаем.
-Човек на Харконен вероятно.
-Едва ли действа сам...
-Престанете, и двамата!
Изгорете го.
Целия, без ръцете.
Напълнете ги с подправка
и ги изпратете на барона на Гиади Прайм.
За малко да убие сина ми.
Махнете се всички! Вън!
Какъв тъпак.
Казах ти, че искам атреидското копеле да се чувства спокоен.
Но не, не можа да изчакаш. Знаеше си своето.
Сега покрай инициативата ти ще бъдат повече нащрек.
Сега какво, Пайтър?
На този етап ще е разумно да ускорим изпълнението на плана.
Поредното гениално хрумване!
Защо съм наказан с такива изключителни съветници?
Съществува и дребният проблем с транспорта на войските.
Преговорите със Звездната гилдия още не са приключили.
По дяволите Гилдията и навигаторите й.
Дори Императорът не може да мръдне без благословията й.
А ти, коварни ми ментате, какво предлагаш?
Предложете по-голям дял от приходите от подправка,
които да се платят авансово от резервите на Рабан...
Ти си откачил, ти...
Продължавай, Пайтър.
Трябва да обърнем загубата в свое предимство.
Некадърността ти може да се окаже полезна все пак
и да ускори падението на династията Атреиди.
Уморен си, татко.
Да, уморен съм.
Упадъкът на великите родове ме изтощи.
Нашият род не е в упадък.
Нима?
Атентаторът не е влязъл тук без помощ.
Но кого би заподозрял?
Мога само да правя догадки.
Доказателства няма,
а подозрението тук е в изобилие.
Не може да е Гърни.
Той знаеше, че убиецът ни трябва жив.
Гърни е импулсивен, татко. Липсва му коварство.
Както и интелектът на Юи.
Не и Юи, нали?
Обучението му в Сук първо би го накарало да полудее.
Не оставяй чувствата да те подведат, сине.
Има някой.
Рано или късно ще се изправим срещу него, който и да е той.
Значи такъв е замисълът.
Искат да посеят семето на недоверието
и да ни накарат да се страхуваме един от друг.
Добре научи този урок, сине.
Искаш ли Аракис, трябва да се бориш срещу страха със страх.
Страх и сила.
Там е разковничето.
Този мъж е производител на влагосъхраняващи костюми.
Не струват пред тези на свободните.
Жената до него има клуб за компаньонки в Арсунт.
Говорят, че има внушителна клиентела.
До камината е Лингар Бют, доставчик на вода от полюсите.
Вдясно от него...
Представителят на Гилдията. Как можах да го пропусна?
Мъжът с Туфир е Есмар Тюек, успешен контрабандист.
Разполага с бързи кораби, ако ни потрябват.
Милейди, милорд,
за мен бе чест, че съм поканен.
Винаги сте добре дошъл, д-р Кайнс.
Изгубеният транспортьор е бил отвлечен от харконски шпиони,
които се опитали да го продадат на едни контрабандисти.
Вече са мъртви.
Задължени сме ви, сър.
Милейди ще се погрижи нищо да не ви липсва.
За мен ще е удоволствие.
А за мен - чест, милейди.
Разбрах, че още един комбайн е бил унищожен от червей.
С това темпо няма да им останат пари дори и за вода.
Дами и господа, нейно височество принцеса Ирулан Корино.
Ваше височество, присъствието ви е изключителна привилегия.
Баща ми ви изпраща почитанията и уважението си, милорд.
Императорът иска да демонстрира доверието си в рода Атреиди.
Като лична охрана е довела убийците-сардукари.
Водните обичаи са толкова интересни,
нали, ваше височество?
Отнесоха хавлиите ми още преди да успея да се изсуша.
За да извлекат водата, предполагам.
Възможно е.
Тук нищо не е вълнуващо.
Ако не беше подправката, никой нямаше да се интересува.
За щастие на един продавач на вода като теб, предполагам.
Приятно ми е да наблюдавам полета на птиците тук на Аракис.
Много от тях оцеляват без никаква вода.
Например лешоядите-кръвопийци.
Любопитна адаптация, нали?
Искате да кажете, че са канибали?
Пият кръв, не задължително от собствения си вид.
Защо не?
Най-жестоката конкуренция е със собствения вид.
Ядат от една и съща трапеза.
Говори се, че свободните пият кръвта на починалите.
Така ли е, д-р Кайнс?
Не кръвта, сър.
Цялата телесна течност.
Това е необходимост, наложена от живота в същинската пустиня.
Човешкото тяло се състои от 70 процента вода.
Умрелият определено вече не се нуждае от нея.
Ето едно искрено увеселение.
Внимавай, младежо.
Бирата от подправка замайва главата, преди да се усетиш.
Свири, Гърни.
Нека поне ние с теб да намерим спокойствие.
Когато синът на любимия ми дук ми заповяда да се отпусна,
значи наистина ще се постарая.
Гърни, това ли изпитваш в действителност
към баща ми?
''Любим''?
Ти си паленце.
Ако не те познавах добре, щях да реша, че ме обвиняваш в нещо.
Зададох прост въпрос.
Баща ти ме спаси от харконско робство, момче.
Прие ме в дома си, направи ме свой стратег.
Ако мъж или жена
вдигнат ръка срещу него,
тя ще бъде отрязана от мен, преди да намерят смъртта си.
Срамувам се, че се усъмних в теб, Гърни.
Достатъчно, младежо. Приключихме с това.
Дами и господа, използвам тези думи най-общо, разбира се,
аз, барон Харконен,
реших, че великият герб на древната ни династия,
обърканата и грозна химера, грифонът,
вече не отговаря на амбициите и апетитите ни.
Затова и поради това, в заключение, следователно и т.н.,
наше величество,
от този ден нататък и за цялата вселена,
вече няма да бъде наричан династия Харконен.
Ще бъдем
династия Шопар.
Вече разбирам защо казват, че уменията ти с ножа
са надминати единствено от дарбата да свириш балисет.
Обичай ли е при Атреидите, да пренебрегват гостенка,
без ни най-малко извинение?
Простете, ваше височество.
Внимавайте.
Бирата от подправка замайва главата, преди да се усетиш.
Забелязах.
Може би сте очаквали някой по-деликатен?
Всъщност щях да кажа ''изискан''.
Има една стара поговорка, която харесвам:
''Не съди за книгата по корицата.''
С вас не сме толкова различни, Пол Атреиди.
Не знам за какво говорите.
Знам всичко за тъжния Пол,
мрачния Пол, сърдития Пол и нещастния Пол,
заточен на Аракис, където, бедното момче, един ден
ще наследи отговорността за най-голямото богатство в света.
И безкрайната борба в негова защита.
И двамата страдаме от самотата на рожденото право.
Само дето вие утре ще се върнете в луксозните дворци на Кайтейн.
Към усамотението на изящните градини и тихи покои.
Към слугите и свитата си.
С тяхното робско ласкателство и предпазливи разговори.
Като наследник на Императора.
Кой е проклел майка ми да ражда дъщери вместо синове?
Подигравате ми се.
Не.
Опитвам се да ви впечатля.
Ще танцувате ли с мен или ще стоите тук с объркан вид?
Всъщност не ми се идваше тук.
Като украшение на бащината ми дипломация
едва ли си прекарвам много весело.
Но се оказахте по-неразгадаем, отколкото ви смятат.
Обичам загадките.
Търсихме ви, ваше височество.
Е, вече ме намерихте.
-Ранена ли сте?
-Спокойно, капитане.
Принцесата бе под моя опека.
Моля ви.
-Спокойно, Гърни.
-Назад, капитане.
-Гърни.
-Казах назад, капитане!
Късно е, ваше височество. Совалката чака.
Не съм готова за тръгване.
Баща ви даде изрична заповед.
Виждате ли?
Може би ние трябва да сме възрастните.
Да дадем пример на разгорещените си приятели.
Вие сте по-интересен, отколкото изглеждате, Пол Атреиди.
Надявам се това да не е последната ни среща.
Баща ми сигурно ще те възнагради за глупавото покорство, капитане.
Муадиб.
Татко?
Дънкан?
Простете за нахлуването, милорд.
Но заловихме отряд от харконски размирници.
Свободните ги открили в пещера на планинските заслони.
Един от свободните, Търок, бил тежко ранен.
-Докарахме го тук...
-Но е умрял.
Това е Стилгар, милорд,
водач на племето на Търок.
В пустинята сме чували много неща за Лето Атреиди.
Надявам се това, което сте чули, да постави начало
на приятелството помежду ни.
Народът ми отдавна страда от управници като вас.
Не, не като мен и семейството ми.
Всичко се промени с идването на рода Атреиди на Аракис.
Дънкан?
Пол.
Стилгар, това е синът ми, Пол Атреиди.
Да.
И за него сме чували.
Свободните искат да остана при тях, милорд.
Той се сражава добре.
Направи всичко възможно за приятеля ни.
Така се чувстваме по-спокойни.
Двойна клетва за вярност, милорд, към вас и племето им.
Прецедент има.
Лиет служи на двама господари.
Нека се знае сред народа ви, Стилгар, че дук Лето Атреиди
почита саможертвата на воина ви заради нас.
Искам между нас да царува мир.
Благодарим, че ни дарихте с телесната си течност, Стилгар,
и я приемаме в духа, в който бе поднесена.
Дънкан Айдахо,
твоята вода вече ни принадлежи.
Тялото на приятеля ни Търок остава при твоя дук.
Неговата вода вече принадлежи на Атреидите.
Така ще скрепим връзката помежду си.
Мейпс? Мейпс!
Мейпс, кой стори това? Кой?
Предател.
Кой?
Пазачът е мъртъв.
Полета.
Защитните полета.
Гърни!
Юи?
Господ да ми е на помощ.
Нямам избор.
Защо?
Защо?
Защото трябва да спася жена си.
Нямаме много време.
Харконите скоро ще са в двореца.
Давам ви възможност да отмъстите, милорд,
за ужасния грях, който извърших към вас и семейството ви.
Ще бъдете отмъстен, милорд, обещавам.
Не забравяйте зъба.
Зъба, милорд.
Когато се изправите пред барона лице в лице,
не забравяйте зъба.
Императорски сардукар.
Дукът! Къде е дукът?
Не е в покоите си, сър. Не можем да намерим и младия господар.
Копелета!
Никакви затворници.
След като градът се упокои, Пайтър,
изпратете сардукарските отряди във фрегатата ни.
Нищо не трябва да свързва Императора със станалото.
Пайтър.
Жалко, че трябва да остане със запушена уста.
Има такава прекрасна уста.
Красива уста с отровно жило.
Наясно сме с бенеджезъритските магии, драга.
Може би трябва да отрежем гласните ти струни,
та тогава Пайтър ще може да се позабавлява с теб.
Но все пак да не го правим.
Да не си цапам ръцете с кръв.
Аз нямам представа какво е станало с вас.
Та когато видя
сбръчканата императорска жрица на истината,
ще мога просто да отговоря: ''Нямам представа.''
Към пустинята.
Червеите ще оправят бъркотията.
Телата изобщо не трябва да бъдат открити.
Изглежда достатъчно парализиран.
Моята част от сделката, бароне.
Обещах ви дука. Ето го.
Каква приятна гледка, докторе.
Време е за твоята част.
Вярваш или не, аз държа на думата си.
Къде е тя?
Обещахте да сме заедно.
Казахте, че ще я освободите, ако изпълня заповедите ви.
Да, направих го.
И къде е тя?
Жена ти е свободна, добри ми докторе.
Напълно свободна.
Свободна от тленното съществувание.
Свободна от физическата клетка.
Аз я освободих.
Обещах да сте заедно и държа на думата си.
Както виждаш.
Мислите, че сте ме победили.
Никога нямай доверие на предател.
Дори и на създадения от теб.
Благородни милорд, забавлявате ли се? Дано да е така.
Държа ви жив, за да видите всеки безценен миг от предателството.
Какво?
Пол.
А, момчето.
Не знам, оставих го в пустинята заедно с великолепната ви жена.
Хората ми ги пуснаха да видят красивите аракийски пясъци.
А може да видят и червеи.
Не трябва благородната кръв да цапа ръцете ни, нали?
Императорът бе категоричен по този въпрос.
Да,
любимият ви Император.
Поуката е никога да не ставаш по-популярен от шефа.
Освен ако не искаш да го разкараш.
Така ли казах? Колко недипломатично.
Твърде много време прекарвам с тъпия си племенник Рабан.
Нищо ли няма да кажете, драги мой?
Може би трябва да продължим.
Да продължим с какво?
Това е канли, Пайтър!
Вендета!
И ще се насладя на всеки миг.
От поколения родът ми мрази Атреидите.
Те са трън в очите ни, жлъч в храната ни,
нахалните Атреиди, които все се пречкат.
Искам Лето да оцени красотата
на това, което му причиних.
Искам да знае, че аз, барон Владимир Харконен,
съм причината за гибелта на семейството му,
за унищожението на атреидската династия
и за встъпването на власт на династия Харконен.
Зъбът.
Какво каза той?
Зъбът.
Какво каза той, Пайтър?
Зъбът.
Не!
Трябват ли още доказателства каква е божията воля?
Атреиди е мъртъв, Харконен е жив!
Той е мъртъв.
Татко е мъртъв.
-Какво правиш?
-Няма да оцелеем на открито.
Трябва да се скрием някъде.
Но харконите дебнат.
Червеи.
От нашите ли е?
Не можем да рискуваме.
Може харконите да идват да довършат започнатото.
Бързо! Приближават харконски патрули.
Завържете коланите.
-Какво е това?
-Малко убежище на свободни.
Задава се буря. Ще изчакаме тук, докато премине.
Лиет, трябва да поговорим.
Починете тук.
Как разбра къде да ни намериш?
Д-р Юи изпрати вестоносец.
Каза, че ви водят в пустинята, южно от планинския заслон.
Милорд,
трябва да ви предам това.
Харконските патрули вардят района.
-Открили са топтера.
-Нарекоха те Лиет.
Ти си този човек, нали?
Който е винаги в сянка, който може дори да не съществува.
Водачът им.
Предпочитам ''предводител'', а не ''водач''.
Предвождаш ги?
До идването на Маади.
Приближават се харконски топтери.
Милорд.
-Идваш ли с нас?
-Не.
-Ще те убият.
-Мен ли?
Аз съм д-р Кайнс.
Забравихте ли, че служа на Императора?
Ще кажа, че съм ви бил пленник.
Милорд, моля ви.
Трябва да остана при свободните, както обещах на баща ви.
Дръж се.
Не можем да им се изплъзнем.
Пол, бурята. Не можем да влезем в нея.
Нямаме избор.
Никой не е оцелял след такава буря.
Няма да ни последват, освен ако не искат да умрат, нали?
Не трябва да се боя.
Страхът убива разума.
Ще се изправя срещу страха си, той ще премине през мен.
И когато страхът си отиде, няма да има нищо.
Ще остана само аз.
Има легенда, че в нощта, когато Атреидите загубват Аракис,
в небето на родната им планета Каладан избухва звезда.
Не.
Пак ли кошмари, чичо?
Лошо храносмилане, това е, храната тук не струва.
Нямам търпение да се махна от тази гадна планета.
Какво правиш тук, момче?
Те са мъртви, чичо.
Бенеджезъритската вещица и синът й, мъртви са и двамата.
Открихме убежище на свободни там, където падна топтерът ни.
Били са спасени от онази атреидска змия Дънкан Айдахо.
Екологът Кайнс е бил с тях.
Човекът на Императора.
Убихме Айдахо, заловихме Кайнс.
Видели как вещицата и синът й вкарват топтера в пясъчна буря.
-Видяхте ли труповете?
-Със сигурност са мъртви.
Видяхте ли труповете?
Никой не може да оцелее в такава буря, чичо.
Вятърът духа с над 800 километра в час.
Никой не може да оцелее.
Дълго ли съм спала?
Не.
Бурята премина преди малко.
Бил е Юи.
Той ни е предал.
Държали са жена му.
Постави го, Пол.
Сега ти си дукът.
Трябва да се махнем оттук.
Намерих някои неща в отделението над люка:
паракомпас, предпазни очила, влагосъхраняващи костюми.
-Но къде ще отидем?
-Ще търсим свободните.
Свободните?
Ще ни трябват,
за да си възвърнем Аракис.
Откъде знаеш накъде да вървим?
На юг.
Там е същинската пустиня.
Разправят, че там има убежища.
Там ще намерим свободните
или ще загинем, търсейки ги.
Добре съм.
От напрежението е. Добре съм.
Моля ви, ваше височество. Сдържайте гнева си.
Мислеше, че няма да разбера ли?
Или че съм твърде глупава, за да открия истината?
Оставете ни сами.
Случилото се на Аракис бе извън властта ми, дъще.
Стара вражда между благородни династии.
Не ме смятай за дете, татко. Не ти ли стига, че ме използва?
Да съм те използвал?
Изпрати ме при дука като знак за подкрепата ти,
направи ме приносител на височайшето ти уважение,
-а си заговорничил зад гърба му.
-Тихо, дете.
Или замисълът е бил твой, Фенринг?
Извратеният ти мозък би могъл да измисли нещо подобно.
-Внимавай какво говориш, момиче.
-Защо, какво ще направиш?
Ще ме пратиш да умра в пустинята като бедното момче и майка му?
Никой никъде не ги е пращал. Те са избягали.
Въпреки усилията на барона,
той ме увери, че е направил всичко за безопасността им.
И ти си замесен, татко. Сигурна съм.
Или не направи нищо, да го предотвратиш.
Достатъчно!
Ще дойде време, дъще,
когато ще трябва да се отърсиш от тази си наивност
и да научиш какво означава да управляваш империя.
А когато дойде това време, татко,
ти може да се научиш да съжаляваш за това.
Още само няколко километра.
Побързай, нямаме много време.
Слънцето скоро ще грее най-силно.
Тук ще намерим сянка.
Ако са дошли да ни търсят чак тук, ще им е трудно да ни видят.
Колко жалко.
Жалко, че сте се замесили в тази бъркотия, докторе.
Не съм замесен, бароне.
Аз съм служител на Императора, ни повече, ни по-малко.
Значи не сте ги завели вие в тази дупка на свободната паплач?
Айдахо реши така.
-Той минаваше за техен приятел.
-Да.
Известно ни е всичко за усилията на Айдахо по заръка на дука.
Глупав, отчаян гамбит.
И къде бяха свободните боклуци, когато той се нуждаеше от тях?
Какво ще кажете на Императора за случилото се тук?
Какво е вашето впечатление?
Пустинята е безпристрастен палач, бароне.
Предполагам, че бенеджезъритската кучка
и изчадието й вече са разбрали това, нали?
Дано си спомни неубедителните си отговори, когато се изправи
пред милата усмивка на смъртта.
Муадиб.
Разкажи ми за водата на родната ти планета, Муадиб.
На Каладан управлявахме по въздух и море, Пол.
Но тук, на Аракис, се нуждаем от пустинна сила.
-Вика те.
-Кажи ми за водата.
Кажи ми за водата на родната ти планета, Муадиб.
Скоро ще падне нощта. Тогава продължаваме.
Успя ли да си починеш?
Да.
-Как се чувстваш?
-По-добре.
Ще се опитам да се движа по-бързо тази нощ.
Как е сестра ми?
Отново се появиха сънища.
Видения.
Дори и когато съм буден.
Видях я, майко, в утробата ти.
Дори и баща ти не знаеше.
Защо?
Не остана време.
Какво си направила с мен?
-Дадох ти живот.
-Аз съм урод.
-Не, не си урод.
-Тогава какво съм?
Тази планета ме променя.
От подправката е.
Тя е във въздуха, който дишаме, в храната, която ядем.
Не мога да я избегна.
Изпий всичко.
Тялото е най-доброто място да запазиш водата.
Влагосъхраняващият костюм ще свърши останалото.
Ако вървим по тази дюна, ще стигнем по-бързо при планините.
Това разумно ли е?
Това е най-прекият път.
Добре ли си?
Да.
Дръж се.
Това не трябваше да става.
Подходих неразумно към тези дюни.
Изгубихме паракомпаса.
Чуваш ли нещо?
Червей!
Сигурно е чул шума на пясъка. Бягай! Просто бягай!
-Не го виждам!
-Не спирай!
Кречетало?
Някой го повика обратно.
Усещаш ли миризмата? Мирише на канела.
Подправката.
Навсякъде.
Когато дойде червеят.
За да оцелеят тези растения, трябва да е имало хора.
Свободни.
Трябва да ги открием.
Повечето натрапници съжаляват като открият свободните.
Не тичайте, натрапници. Няма къде да избягате.
Аз те познавам.
Ти си Стилгар,
свободният, който дойде при баща ми с Дънкан Айдахо.
Доста лош преход направихте, след като се разбихте.
Повикахте червей.
Следили сте ни?
-През цялото време?
-Не ви видяхме.
-Не се и очакваше.
-Губим си времето, Стил.
-Лиет поръча да търсим момчето.
-Откъде си сигурен, че е то.
-Да им вземем водата и толкоз.
-Млъкни, Джеймис.
Както виждате, трябва да разреша един проблем.
Хората ми са предпазливи и практични.
Добри качества в пустинята.
Гледа всячески да избегне нещастие.
Единствената полза от вас сега е водата в телата ви.
Знаеш закона, Стил.
Да.
Законът.
Кажи им да не преследват сина ми.
Кажи им.
Стига! Оставете момчето!
Чувате ли ме?
Така ли посрещате приятелите на Лиет?
Така ли?
Като водач на племето
предлагам убежище на Чудатата и сина й.
Никой свободен няма да ви стори зло, докато сте под моя закрила.
Колко дълго ще трае тя?
Не ставай глупава, жено.
Вие сте бегълци от харконите.
Не ставайте бегълци и от нас.
Милостиви боже!
Чувал съм за чудатото им учение.
Какво би направил един мъж с негова помощ.
Несъмнено има на какво да се научим един друг.
Слез, момче! Майка ти ни показа силата си.
Няма да мръдне без да му кажа.
Дисциплина. Браво.
Той е тук!
Нищо му няма.
Слизаме.
Оставете ме на мира.
Доста шумно се изкатери.
Има много да учи.
-Стилгар.
-Можеш ли да вървиш, Джеймис?
Само ме изненада.
-Разбира се, че мога.
-Добре.
Сега с нас имаме двама необучени.
В строй с флангове.
Трябва да стигнем при Пещерата на хребета преди пладне.
Чани, ти отговаряш за него.
Казвам се Пол.
Ще е така, докато не ти дадем ново име.
Следвай ме. Прави каквото правя аз.
Отвъд има дом,
убежището Табар.
Утре ще пристигнем.
Утре ли?
Намираме се на стотици километри.
Преходът ще е труден.
Слънцето скоро ще се вдигне.
Понякога има и патрули. Не трябва да ни виждат.
Като ни дадете костюмите си, ще възстановим от водата ви.
Ето храна.
Подправка.
Нямаме от градските вкусотии, с които сте свикнали.
Няма нищо.
Това е тя, нали? Момичето от сънищата ти.
Познавам по погледа ти.
Не знам какво означава това.
Внимавай, Пол.
Ние сме чужди за тези хора, както и те за нас.
Трябва да внимаваме в думите и постъпките си.
Да виждаме бъдещето и да правим планове за осъществяването му.
Тези хора са суеверни.
За да оцелеем, трябва да се впишем в легендите им.
Аз съм владетелят на пясъка. Аз съм пустинна рожба.
Пустинна рожба.
Още не е готово!
Има още работа!
Кашата за приготвяне на подправката.
Аз съм пустинна рож...
Взрив при подправката.
Някъде на изток.
Находището изглежда голямо.
Да изпратим събирачи, преди харконските пирати да дойдат.
Събирате подправка?
За да подкупим Звездната гилдия.
Такава е волята на Лиет.
Плащаме им да не пращат шпионски спътници в небето ни,
та никой да не разбере какво правим тук.
Ще се научиш.
Амтал!
Предизвиквам амтал.
Джеймис.
Какво значи това?
Такава е реакцията му срещу случилото се през оная нощ.
Това бе нещастен случай.
Той ме надви, защото използва магия в басейна Туоно.
Амтал! Това е мое право!
Не трябва да се намесваме. Джеймис го предизвика.
Впускаш се в начинание, за което ще съжаляваш.
-Стилгар.
-Дръпни се.
Ако знаеш какво е добро за теб, ще намериш достоен начин,
да се справиш с положението.
Тишина!
Призовавам за тишина. Тя се опитва да ми направи магия.
Опиташ ли пак, ще знаем, че е заради магията ти.
Вече няма да мога да защитавам теб и момчето ти.
Ела. Не можеш да го предотвратиш.
Пясъчен нож, ритуалното ни оръжие.
Използвай го добре.
Дано острието ти се нащърби и натроши.
Ще умия този нож в кръвта ти.
Но първо трябва да стигнеш до кръвта ми.
-Предаваш ли се?
-Да се предавам?
Не може да се предаде. Битката е до смърт, момче!
-Той никога не е убивал.
-Какво?
Значи е време да се научи.
Довърши го. Не си играй с него.
Той победи Джеймис.
Това не трябваше да става.
Такъв е обичаят.
Вашият обичай. Да се убивате един друг.
Никой не признава водачеството без изпитанието на боя.
При нас съществува легенда,
че ще дойде глас от друг свят.
Маади.
Той ще държи ключа към бъдещето ни.
Вярва се, че майка му ще е бенеджезъритка.
Саядина.
Приятел на Господ.
Носят се слухове за теб и сина ти.
От града. Лиет.
Надявате се, че аз съм избраницата. Че Пол е той?
Надявам се
и се боя.
Ако е истина, един ден синът ти ще трябва да ме предизвика
на двубой за водачеството на племето.
Готови сме за хуануи. Време е.
Такъв е обичаят.
От водата се заражда живот.
Плътта принадлежи на човека,
но водата му принадлежи на племето.
Аз бях приятел на Джеймис.
Когато изтребителят ни нападна
при Дупка в скалата,
Джеймис ме издърпа и спаси.
Аз бях приятел на Джеймис.
Аз бях приятел на Джеймис.
Той ме научи,
че когато убиваш,
заплащаш за това.
Той проля сълзи.
Той отдаде вода за мъртвия.
Джеймис носеше 33 литра от водата на племето.
Премерена и претеглена.
Водата от двубоя принадлежи на победителя.
Тъй като се биете без влагосъхраняващи костюми,
можеш да възстановиш водата, която си изгубил в боя.
Съхрани я за племето, не я пропилявай,
бъди щедър с нея в тежки времена.
Предай я за благото на племето, когато дойде твоят час.
Сега трябва да се даде име, Стил.
Време е.
Как да те наричаме, млади Атреиди?
С какво име искаш да те знаят свободните?
Как наричате онази малка мишка?
От пустинята. Дето скача.
Муадиб.
Това ли име желаеш?
Да.
Муадиб.
Тя оцелява с мъдрост в пустинята.
Крие се от слънцето. Движи се нощем.
Наричаме я ''учител на момчетата''.
Муадиб.
Хубав избор.
Отсега нататък ще те наричаме Муадиб.
Чакайте сигнала ми. После правете, каквото правя аз.
Животът ви зависи от това.
Там.
Пригответе се.
Какво е това?
Този, който ще дойде. Маади.
Събирачът, който Стилгар изпрати до находището.
Дай й малко време, Муадиб.
Лиет е мъртъв.
-Открихме го при находището.
-Доктор Кайнс е мъртъв?
Харконско предателство.
Толкова обичаше баща си.
Трябва нов влагосъхранител.
Кажи ми за водата на родната ти планета, Муадиб.
Там има реки.
Велики течащи вени с вода.
От планинските снегове
към толкова широки езера, че другият бряг не се вижда.
Океани с вода.
Домът ни бе на брега.
Мощните вълни се хвърляха срещу скалите.
Те ме приспиваха.
Баща ми имаше мечта, Муадиб.
Мечтаеше един ден
да променим тази земя,
да я направим като твоята родина.
Вятърен капан.
Тази сутрин има много влага.
Баща ми почива в мир.
Муадиб.
Има хиляди такива заслони.
Само неколцина ги знаят всичките.
Познавам това място.
-Никой иноземец не го е виждал.
-Аз съм го виждал.
В сънищата си.
С тази вода ще променим облика на Аракис.
Както ни учеше татко,
ще дойде глас от друг свят.
Маади.
Ще превърнем Аракис в рай.
И на никого повече не ще му липсва вода.
Ела.
Викали сте ме, ваше височество.
-Имам важна задача за теб, Фара.
-Тук съм да ви служа, милейди.
Изпращам те на харконската планета Гиади Прайм.
Искам да се внедриш в семейството на дебелия барон.
Племенникът му Фейд, този самовлюбен глупак,
трябва да се поддаде на изкусния ти чар.
И как искате да го използвам?
Искам да знам какво се случи, когато дук Лето бе убит.
Искам да знам как е било планирано,
кой е бил замесен
и кои са били съюзниците на Харконен.
Ще се постарая.
Не се и съмнявам.
Точно както каза, Стил.
Харконската алчност е най-сигурният фар във вселената.
-Разузнавачи, потегляйте.
-Отправете се към жилата.
Някой чу ли нещо?
Дори не се наложи да повредим топтера.
Хората ще го закарат в пещерите ни в Байт.
Това бе последното съобщение.
Никакъв сигнал за тревога или останки, като отидохме там.
Това е третият топтер за този месец.
Оказа се фалшива жилка.
-Било е примамка.
-Свободната паплач!
Хванахме ги снощи в село до предпазната стена,
пустинни симпатизанти.
Милост, господарю.
Ние сме бегълци.
-Нуждаем се от храна.
-Лъжец!
Шпиони! Това сте вие!
Шпиони на свободната паплач!
Свободната паплач, която напада складовете ми с подправка.
-Която руши машините ми!
-Не, бедни сме. Нямаме оръжие.
Този се опита да изхвърли това, когато го заловихме.
Отнеси вест на сганта на пустинята!
Кажи им какво си видял тук!
Кажи им какво ги очаква!
Маади!
Остави я, Фейд, и ела тук. Искам да видиш това.
Последното любовно писмо от брат ти.
Маади!
Явно му доставя удоволствие.
Апетитът за убийства на този идиот винаги ме е изумявал.
Като реши да свърши, няма да е останал жив поданик.
Развесели се, хубавецо.
Оставям го да ги малтретира и тероризира до твоето отиване,
красиви Фейд, когато ще ги спасиш от звяра Рабан.
Те ще са готови за теб, прекрасно момче.
Спасителят Фейд.
Ще настъпи всенародно ликуване.
Можеш да им дадеш главата на брат си като дар, ако искаш.
А след това ще ги стиснеш в желязна хватка,
та богатствата ни да се увеличат с печалба от подправка.
Никой не признава водачеството
без изпитанието на боя.
Такъв е обичаят.
Предизвикай го!
Какво виждаш,
Муадиб,
когато не оставаш тук?
Къде отиваш?
На много места, Стил.
Много пътища.
Много решения.
Тези решения
добри ли са или лоши?
Понякога е трудно да се определи.
Те са или добри решения, или лоши решения.
Никога ли не се боиш, Стил?
От бури?
От бъдещето.
Бъдещето, Муадиб, е това, което е.
Те са като духове! Навсякъде са!
Необходима е незабавна евакуация! Те прииждат!
Необходима е незабавна евакуация!
Готови сме, Муадиб.
Муадиб, време е. Трябва да побързаме.
Той чака, Пресвета майко.
-Кой още знае, че той е тук?
-Никой.
Даде да се разбере, че трябва да извикаме теб и никой друг.
Другите вещици да напуснат.
Както наредите.
Това посещение е неблагоразумно и неочаквано.
Да се надяваме да не възбуди любопитството на Императора.
Подозренията на Императора лесно се укротяват
от зависимостта му от услугите ни.
Както любезно ни напомнихте.
Навигаторите са загрижени.
-Загрижени?
-Притесняват се за бъдещето.
На хоризонта се задава проблем.
Какъв проблем?
Разтревожени са от една връзка, която не могат да проследят,
пресичане на събития,
сбор от безброй деликатни решения, отвъд които има път,
който те не виждат.
И къде е тази връзка?
На планетата Аракис.
Сега Аракис е под контрола на рода Харконен.
Атреидите са мъртви.
Не става въпрос за враждите между благородните родове.
Усещаме намеса от по-висша степен.
Една грешна стъпка може да се окаже фатална.
Значи има разбирателство помежду ни.
Напълно.
Ще направим, каквото можем.
Мислех,
почувствах нещо.
Подправката трябва да се доставя.
Равновесието на силите трябва да се поддържа.
Саядина?
Будна съм, Чани.
Няма ли вест, не е ли пратен някой?
Не. Нападенията са в басейна на Хага.
Няма да рискуват свръзка, докато не влязат в същинската пустиня.
-Простете, саядина.
-Има ли нещо друго?
Не.
Кожата ви.
Кожата ми?
Чували сме истории за иноземци,
такива, които пристигат от водни планети.
Кожата им е влажна като мляко.
-Кожата на Муадиб е такава.
-Пол?
Муадиб е още момче.
Искам да кажа, че още излъчва младост.
Да.
Ще се моля да се върне жив и здрав.
И двете ще се молим, Чани.
Контрабандистите дават дяла ни от подправката на Гилдията.
Императорът няма да разбере.
Подкупите са опасно нещо, Стил. Имат обичай да се увеличават.
Безопасният обичай е постепенният, Муадиб.
Подкупите пазят небето ни чисто. Подкупите ни купуват време.
Какво има, Муадиб?
Стори ми се, че видях познат.
Ще ги повикам. Кажи им да задържат контрабандистите.
Не, Стил.
Пусни ги.
Вероятно съм сгрешил.
Гърни.
Търпението на баща ми се изчерпва.
Размириците на Аракис трудно се управляват,
а и времето ни изтича.
Искам да ми уредиш пътуване до Гиади Прайм.
Милейди?
Племенникът на барона празнува рождения си ден.
Императорът трябва да има представител, не е ли така?
Сега съм в настроение за забавления.
Пък и е време да се отърся от тази си наивност.
Тя не може да замине!
Няма да оставя това упорито, нахално дете само във Вавилон.
Господи, та това ще е катастрофа.
Най-голямата принцеса, уплетена от такива като Харконен
и ужасните му изчадия.
Да, истинска катастрофа.
Но и съблазнителят може да бъде съблазнен.
Като знаем за машинациите на барона, ще сме готови за финала.
Агентите ни на Гиади Прайм имат ограничен достъп.
Дъщеря ви, от друга страна,
прояви големи умения при събирането на информация.
Внимателно насочвана, мисля, че ще се окаже много полезна
за пореден път.
Чули сте гласовете от убежищата си.
Те казват, че Маади е тук.
Но вие,
водачите сте предпазливи. Противопоставяте се.
Но аз ви предлагам бъдещето.
Бъдещето, както го виждаше Лиет.
-Откъде знаеш какво е видял?
-Защото и аз го видях.
Тук.
И тук.
Щом освободим Аракис от харконското зло,
ще постигнем мечтата му.
Обещавам ви.
Аракис ще се превърне в мечтания от Лиет рай.
Никога няма да отървеш Аракис с партизански набези, момче.
Необходима е повсеместна война.
Затова ви моля за стотици от най-добрите си млади мъже.
Искам да ги обуча в чудатото учение,
за да се върнат при вас и да обучат други стотици.
Новите стотици ще обучат други стотици.
Така стотиците стават хиляди!
Федайкини.
Силите, които ще съперничат на омразните сардукари.
Сила, която ще ужаси и самия Император!
Баща ми веднъж ми каза,
че тук на Аракис
е нужна пустинна сила, за да се управлява.
Вие сте пустинната сила
и нищо не може да ви спре,
ако повярвате.
Значи ти си тази.
Джесика Чудатата, Преподобната майка Рамало.
Мейпс каза, че си красива.
Каза още, че й е жал за теб.
Не ми трябва ничие съжаление.
Ще видим.
В убежищата много се говори за теб.
Чувам хората да говорят за Маади.
Чувам ги как викат името Муадиб.
Той е водач по рождение, като баща си.
Мъжете се възхищават на смелостта му.
Смелостта няма да е достатъчна, за да оцелее в идните дни.
Момчето
знае ли какво точно става тук?
Осъзнава го.
Доста добре се възползвахте от легендите ни.
Трябваше да оцелеем.
Може и да стане така
до известно време.
Но помни: тази легенда, която ви защитава,
може и да ви унищожи.
-Как се чувстваш?
-Добре.
Понякога уморена.
Здрава.
Бързо наедрявам.
Видях жената, която наричат Преподобна майка.
Да. Пристигна от южното убежище.
-Защо?
-Да се срещне с мен.
Да се срещне с теб.
Тя е от Бене Джезърит.
Една от мисионерките.
Удобно.
Стилгар казва, че много си напреднал.
Той е по-суров, отколкото Хауат някога е бил.
Забелязах, че Чани много се радва да те види.
Защо не се омъжи за него, майко?
Защото го обичах.
Докато баща ти бе свободен,
великите родове таяха надежди да се съюзят с него чрез брак.
И двамата знаехме какво означава това.
-Не се заблуждавахме.
-Ти щеше да го допуснеш.
Щях да го насърча.
Политика.
Да.
Политика.
Докато бях отдаден на размисъл,
сънувах тази градина.
Само че тя не беше тук, бе на друго място.
Аз бях ли там?
Да.
Имаше и деца,
играеха, бяха много щастливи.
Чудесен сън.
Възможно ли е да обичаш някого толкова силно,
че да си готов да се откажеш от него?
Мисля,
че понякога е необходимо да споделиш любимия си
с неща, по-важни и от двама ви.
Всичко е свързано, едно нещо с друго.
Живите и мъртвите, съществата и предметите.
Система.
Всяка част в услуга на цялото.
Помириши въздуха, Муадиб.
Канела.
Под нас е кашата за извличане на подправка.
На около трийсетина метра, но е узряла.
Създателят отдавна е напуснал гнездото й.
Децата й са се събрали заедно, за да оцелеят.
Пораснали са. Но сега губят вода.
Тя ще се смеси с останките им.
Ако се е събрало достатъчно количество,
с огромна сила ще се надигне гигантски мехур от пяна.
Изригване на подправка.
Разменя място с пясъците отгоре.
Слънцето и горещината ще я изсушат
и скоро...
-Подправката.
-Съкровището на вселената.
Червеят
е подправката.
Сега вече знаеш.
Много от малките създатели ще умрат при избухването.
Другите ще отплуват и ще станат Шай-халуд, Великия червей.
Можем да хванем няколко.
Задържаме ги заради Водата на живота.
Засега това е достатъчно.
Когато религия и политика пътуват ръка за ръка,
се издига вихър.
Ти си Куизац Хадерах, момче.
Този, който може да е на много места едновременно.
Ти си този вихър.
Вече е нощ, Муадиб.
Време е да се върнеш в убежището.