Focus (2001) Свали субтитрите
Помощ! Помогнете ми, моля ви!
Млъкни, ма!
УИЛЯМ МЕЙСИ
ЛОРА ДЪРН
ДЕЙВИД ПЕЙМЪР
МИЙТ ЛОУ Ф АДЕЙ
в НЕНАВИСТ
` Участват още: КАИ ХОТРЕИ, ДЖОУЗЕФ ЗИГЛЪР
КЕНЕТ УЕЛШ
... премиерът Уинстън Чърчил заяви пред Генералния щаб...
Никога няма да свърши.
- Кое?
Войната, скъпи. Горките момчета.
Искаш ли да те изведа на слънце?
- Да, Лоурънс. Благодаря ти.
Тъкмо ще слушам славеите, а не новините.
Това се казва силен дух. Ще облечеш ли жилетката?
Изправи се.
- Благодаря ти, скъпи.
Оператор ХУ АН РУИС-АНЧИЯ
Музика МАРК АДЛЕР
Сценарий КЕНДРЮ ЛАСЕЛЕС
Р`ежисьор НИИЛ СЛАВИН
Добро утро, г-н Нюмън.
- Добро утро, г-н Финкълстийн.
ТРЕПЕТЕ ЧИФУТИТЕ
ЧИФУТИТЕ РАЗПАЛИХА ВОЙНА ТА СМЪРТ ЗА НЕГРА ТА
Нюмън!
Снощи чу ли данданията? Чу ли какво стана?
Събуди ме някакъв шум. Помислих, че са твоите кучета.
Беше Пийти. Забърсал някаква и дори не изчакал да влезнат вътре.
Пийти?
- Мадамата си я биваше.
Имаше грамадни цици. С удоволствие бих я опънал,
обаче тя изпадна в истерия.
- Ти видя ли какво стана?
Да, с Карлсън излязохме навън.
- Момичето добре ли е?
Да, нищо й нямаше. Само дето изпадна в истерия.
Сложихме Пийти да спи. Беше фиркан до козирката.
Как ти се вижда тая работа?
- Коя?
С Финкълстийн, евреина. Роднините му се нанасят до него.
Не знаех.
- Следващите ще са негрите.
Ще свикаме събрание. Джери вече е говорил с Пийти.
Ще дойдеш ли? В четвъртък е.
- Не си падам по събранията.
Трябва да ги стреснем, за да се изнесат.
Трябва да си пазим квартала, нали?
- В четвъртък ще работя до късно.
Събранието е важно за всички съкварталци.
Знам, че ще дойдеш. Убеден съм.
Пристигнах.
- Ще се видим в четвъртък.
Здравейте, г-н Нюмън.
- Здравейте.
Добро утро, г-н Нюмън.
- Добро утро.
Как сте, г-н Гаргън?
- Бива.
Какво ще кажеш за новините?
- Не успях да прегледам вестника.
Можеш да четеш, нали? Защо не си вземеш очила?
Зрението ми не е чак толкова зле.
- Глупости, сляп си като къртица.
Не си видял добре г-ца Кап.
- Защо, какво й е?
Фамилията й е Каплински.
- Съмнявам се.
Нямам време да споря с теб. Вземи си очила.
Добре, но нямам време за...
- Намери време.
Не можем да наемаме такива хора, Нюмън.
Сега ще трябва да я освободя и да се моля да не се оплаче
в някой вестник. Вземи си очила и проучвай кандидатите.
Непременно, още днес, след работа.
- Вземи си почивен ден, ако трябва.
Не го приемаш лично, нали?
- За бога, не, г-н Гаргън.
Сложил си очила?
- Днес ги взех.
Какво?
- Не знам.
Странни са.
Какво има, майко?
- С тях приличаш на евреин.
Защо не си взе очила без рамка?
Защото и тези ми вършат работа, а и са по-добри от другите.
Е, сигурно никой няма да забележи.
Сигурно.
- Как е г-н Гаргън?
Добре е. Г-н Лоринг пристигна. Той е вицепрезидент на компанията.
Дойде за годишния преглед на персонала.
Добро утро. Как сте днес?
- Добро утро.
Добро утро, г-н Лоринг.
Добро утро, г-н Лоринг.
Поканете г-ца Харт.
- Веднага, г-н Нюмън.
Гъртруд Харт.
- Здравейте.
Седнете, г-це Харт.
- Вече седнах, благодаря.
Колко време работихте в компания ''Спенчър''?
Около три години.
А колко време бяхте при тях?
- Три години.
Извинете, просто...
Прощавайте.
- Вие извинявайте.
Работили ли сте с електрическа пишеща машина?
Рядко. В целия офис имаше само една, защото той не беше голям като този.
Разбирам. Както знаете, търсим хора с опит.
Предполагам, че вие имате такъв.
- Нямам, но за ден-два ще се науча.
Добрите машинописки като мен бързо усвояват.
Предпочитаме кандидати, които...
Аз съм член на Епископалната църква, ако това има някакво значение.
Но по-важно е на какво приличаш, нали?
Твърде съм възпитана, за да ви кажа вие на какво приличате.
Където и да ида, все една и съща простотия.
Работила съм на места, където не се налагаше да пиша.
Всъщност, няма смисъл.
Такива, като вас, трябва да ги бесят.
Почакайте. Г-це Харт?
Изпратете следващата кандидатка - г-ца Бленч Болънд.
Добре, г-н Нюмън.
Ще се видим в понеделник. Приятен уикенд.
Лоурънс,
г-н Лоринг прави малка реорганизация.
Няма да навлизам в подробности. Ще се пренесеш в офиса на Хогън.
В офиса на Хогън?
- Г-н Лоринг сменя местата ви.
Сменя работата ни?
- Да, сменя я.
Хогън не изкарва колкото теб, но няма да ти орязваме заплатата.
Ще получаваш същите пари.
- Сбъркал ли съм нещо?
Не.
- Хогън е тук от по-малко от 5 г.
Аз работя при вас повече от 20 г.
- Напълно те разбирам.
Неговата работа не ме удовлетворява.
- Но тя е важна.
Не си ли върша работата? Сложих очила, наех подходящо момиче.
За всички ще е по-добре да се преместиш в офиса на Хогън.
Не те пришпорвам, но от следващия месец си там.
Не разбирам защо не може да работя тук.
Не забелязвах нищо, докато г-н Лоринг не ми обърна внимание.
Не правиш добро впечатление на външните посетители.
Не знам как да ти го кажа по друг начин.
Не мога да приема смяната. Знаете какъв е моят произход.
Г-н Лоринг знае това, което вижда. В случая решава той, нали?
Тогава ще напусна.
- Не те карам да напускаш.
Хубаво си помисли.
- Няма какво да мисля.
Помисли пак.
- Това е възмутително, г-н Гаргън!
Вечерята е във фурната. Ще се видим утре.
Здравей, скъпи. Ела, седни за малко.
Първо ще взема един душ.
- Приятна вечер.
Онази вечер нищо не си чул, нали?
- Кога?
Онази вечер.
- Не, защо?
И аз така си мислех. Казах на полицаите,
че иначе би споделил с мен. Един детектив разпитваше наоколо.
За какво разпитваше?
- За някаква жена. Тя е в болница.
Била зверски пребита и най-вероятно е изнасилена.
Защо е разпитвал тук?
Тя споменала вестникарската будка на ъгъла.
Казах му, че нито аз, нито ти си чул нещо.
Иначе щеше да ми кажеш.
- Разбира се.
Детективът пита ли те друго?
- Не.
Само спомена, че намерили жената да лежи пред болницата.
Изпаднала в кома и състоянието й е критично.
Жената била порториканка.
Но какво ще прави една порториканка в този квартал?
Така си е.
- Тя нямала документи.
Лоурънс, преди вечеря трябва да полееш тревата.
Иначе ще изгори.
Пускай водата.
- Пускам я.
Гледайте.
Господи.
Неделният вестник! Купувайте от американците!
Един момент.
Какво става, Фред?
- Защитаваме правата на Били.
Оня лихвар се опита да го прогони.
Така ли?
- Нагъл чифутин.
Вестник, г-не?
- Ще взема.
Неделният брой винаги е дебел.
Снощи кучетата ти лаеха. Какво стана?
Заради луната. Снощи имаше пълнолуние.
Ти забеляза ли, Карлсън?
- Наистина ли вият срещу луната?
Да, не знаеше ли?
- Не. Доказано ли е научно?
Да.
- Един учен твърди, че след войната
ще летим до луната с ракета.
- Това е невъзможно.
Ако някой опита, ще се разбие на парчета.
Ще вървя, че мама чака вестника.
- Благодаря, г-не.
Довиждане.
Бабо, на телефона!
- Трябва да се срамувате от себе си.
Засрамете се!
Г-жа Деуит ли крещи така?
- Да. Внучка й направила беля.
Това не е в-к ''Гражданин''.
- Финкелстийн го беше свършил.
Не ти ли е запазил един брой? Знаеш, че го чета в неделя.
Инвазията започна.
Виждам.
- Взел си си нови цайси, а?
Моето зрение е отлично, защото ям зеленчуци.
Затова и кучетата пасат трева.
- Мислех, че я пасат заради запека.
Запекът влошава зрението.
- Не знаех.
Можеш ли да прочетеш надписа върху камиона?
''Хамалски услуги ''Орчард Стрийт'', ''Орчард Стрийт'' номер 629''.
Тази улица е в долен Ийст Сайд. Ето такива елементи ни води тоя.
Кърлсън каза, че ще купиш от него.
- От Финкелстийн ли?
Знаех, че няма да купиш от него. Всяка неделя Били ще бъде тук.
Ти беше в армията, нали?
- Служих в 23-ти пехотен.
Не искам да си спомням за това.
- Били каза, че си убил един фриц.
Да, убих го.
- Как го уби?
Видя ли къде го улучи? С един куршум ли го свали?
Не ми се говори за това.
- Ще насадим страх от Бога
в тия чифути. Ще ги разкараме оттук. Организацията ни вече е голяма.
Щом момчетата се приберат от фронта, ще се запишат при нас.
Няма да оставим чифутите да ни крадат бизнеса, я.
С всеки изминал ден набираме все повече членове.
Когато станем достатъчно много, ще ударим.
Скоро пак ще имаме събрание. Ще дойдеш ли този път?
Сигурно.
- Присъедини се към нас.
Ако сме единни,
ще ги разхвърляме като стари щайги.
Всички ще те приемат с радост: Карлсън, Пийти... всички.
Трябват ни хора от тваята класа, Нюмън.
Карлсън беше готов да се обзаложи, че ще купиш от чифутина.
Че си такъв.
- Какъв?
Знаеш какво имам предвид. Само с теб си имам проблеми.
С мен?!
- Да, но не се тревожи.
Трябва да разходя кучетата.
В мазето сглобявам модел на кораб. Като видиш, че свети, отбий се.
Ти си свестен тип, Нюмън.
- Довиждане.
Търсите си работа?
- Стига да е подходяща за мен.
Каква е вашата специалност?
- ''Личен състав''.
Аз наех повечето служители на компанията, в която работех.
За съжаление не ни трябва човек за личен състав.
Няма проблеми, само проучвам.
Отбих се, защото реших, че компанията ви би ползвала
специалисти като мен. Просто опипвам почвата.
Отбийте се пак, ако не си намерите нищо.
С удоволствие, г-н Стивънс.
- Благодаря. Как ви беше името?
Нюмън. Лоурънс Нюмън.
- Чудесно.
Надявам се пак да се отбиете.
- Непременно.
Да, младият Уили Дойл.
Работил е на една пряка от мен, а аз не съм знаел.
Не, и той не е знаел за мен. Почти свършваме.
Няма да закъснявам.
Намерил си си хубава работа.
- Определено.
Ръководя търговския отдел. Шефът служи във флота.
Ами ти? Много си се променил.
- Така ли?
Нямаше да те позная, ако не ме беше спрял.
Като чукнеш четиридесетака...
- Сигурно. Не се ли ожени?
Не, така и не ми остана време от работа. Изплащам къщата.
Все още ли работиш в...?
- Не. Най-сетне реших да напусна.
Сега си търся друга работа.
- Откога си безработен?
От онзи ден.
- И вече си търсиш работа?
Не съм притеснен, просто се чудех дали при теб има свободни места.
Знам къде има свободни места, но не помня името на фирмата.
Видях се с човека в четвъртък. Той търси хора за ''Личен състав''.
Сетих се - Коул Стивънс от корпорация ''Трътуел''.
Срещни се с него. Сградата е на 37-ма улица.
Знам я.
- Иди още утре сутринта.
Знам, че търсят хора като теб.
- Непременно ще отида.
После звънни да кажеш как е минало.
- Добре. Благодаря ти.
Лоурънс Нюмън, г-н Стивънс. Аз съм християнин.
Да ви покажа ли кръщелното си? Не можете да постъпвате така с мен!
Аз съм Лоурънс Нюмън, за Бога!
Господине? Добре ли сте?
Имаш право. В Германия постъпват точно така.
Трябва да последваме примера им и да прочистим квартала от чифути.
Трябва да се задействаме, Мел. Ти си свестен тип, Мел.
Защо не ми каза, че имаме списък с адреси и имена?
Така ще знаем кого да тормозим и кого да пребием.
Той ще надзирава тези неща.
- Мел ли ще ги надзирава?
Кой е там?
Спокойно.
Кой е там?
НАЙ-ВИСОКИЯТ СТАНДАРТ В СВЕТА - АМЕРИКАНСКИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ
Довиждане, майко.
- Довиждане, скъпи.
И моят го бяха разсипали.
- Кой?
''Обединените кръстоносци''.
Може да са хлапетата.
- Снощи заспах след 1 ч.
и станах в 5 ч. Между 1 и 5 ч. на улицата няма деца.
Но вие няма защо да се тревожите. Вероятно с вас са сбъркали.
Сигурно.
- Ако беше по-рано през нощта,
щях да ги чуя, както чух, когато пребиха онази жена.
Видяхте ли ги?
- Не, чух писъците.
Не разбрах откъде идват. Казах на полицията.
Те питаха дали някой познава жената. Тя нямала документи и близки.
Изпълних дълга си и отидох в болницата.
Оказа се, че не познавам жената.
Добър вечер, г-н Нюмън.
- Добър вечер, Деуит.
Здравейте, г-н Нюмън.
Фред, случайно снощи да си видял кой е разхвърлил боклука ми?
Боклука ли?
- Бяха го разхвърлили на тревата.
Сериозно? Не, нищо не съм видял.
Съжалявам, Лари.
КОРПОРАЦИЯ ''МАЙЪР-ПИТЪРСЪН'' НАБИРА ПЕРСОНАЛ
Г-н Нюмън? Заповядайте.
Седнете. Г-н Ардел излезе. Аз ще го заместя.
Но ако искате, почакайте го.
Някои мъже не обичат да ги интервюират жени.
Тук ли искате да работите?
- Стига да ви трябват опитни хора.
Тук опитът няма значение, трябва само да сте гражданин на САЩ.
Наемат всякакви - евреи, негри, италианци.
Помислихте ме за еврейка, нали?
- Извинявайте.
През онзи ден бях под напрежение.
- Предполагам.
Имах изрична заповед, не можех да рискувам.
От основаването си в тази компания не бе нает нито един евреин.
Няма значение, аз не мога да ви наема.
Не ми пука за работата!
Много ми е приятно да ви видя пак. От онзи ден все за вас си мисля.
Моля ви, повярвайте ми. Наистина си мислех за вас.
Много ми е трудно от...
Честно казано, от деня, в който се срещнахме.
Наложи се...
Наложи се да напусна. Искаха да сменят работата ми.
Защо?
- Правел съм лошо впечатление,
откакто сложих очила.
Разбрахте ли какво имах предвид?
- Напълно.
И така е навсякъде.
- Ами да, защото всички са тъпаци.
И аз така реших.
Как разбрахте, че тази фирма е еврейска?
Еврейска ли е?
Не знаехте ли?
- Ами името...
Майър е евреинът.
Вече не ви се работи тук, а?
Съветвам ви да постъпите. Положението ви никак не е розово.
Личи ви.
Така ли?
Изписано е на челото ви.
Съжалявам, че ви сбърках с...
- Няма нищо, не ми е за първи път.
Вижте, тогава ви се нахвърлих, защото реших, че именно вие...
Нали разбирате.
Наистина ли?
- Да, мислех, че вие сте...
Какво? Какво мислехте, че съм?
Евреин.
Мислех, че ще кажете...
Какво?
Г-н Нюмън,
аз не мога да ви наема. Върнете се след един час.
Ще кажа на г-н Ардел за вас.
- Има ли свободно място?
Не е по вашата специалност, но работата е свястна.
Трябва им човек, който да набира търговци.
Компанията е по-голяма, отколкото изглежда и ще има работа.
Освен ако държавата не фалира.
Ще се върнете ли след час?
- О, да.
След един час, нали така?
Нека да е след около час. Ще ви препоръчам.
Благодаря ви, г-це Харт.
Запишете си го някъде.
Как си? Видя ли се със Стивънс?
- Постъпих в ''Майър-Питърсън''.
''Майър-Питърсън''? Откога си там?
- От 3 седмици.
От 3 седмици? И, как е?
- Много съм доволен.
Извини ме, моята дама пристигна.
Гъртруд, това е Уили Дойл.
- Приятно ми е.
Виж, един приятел ме чака. Радвам се, че се видяхме.
Искам да се разходя.
Как се забавляваш?
- Почти никак.
През целия си живот само бъхтя.
Някои имат всичко, други - нищо.
- Самата истина.
Макар че и аз си имам нещичко.
- Какво?
Хубав дом,
свястна работа.
- Но никога не си купонясвал.
Затова все си избирах актьори. Те изкарват долар, а харчат 1 ,25.
Ще продължиш ли да ме извеждаш?
Ти би ли искала?
- ''Да'' или ''не''?
Разбира се, че ще те извеждам. Просто се чудих ти какво мислиш.
Е, ти нали знаеш всички отговори?
Да, искаш.
- Почакай.
Хареса ли ти в Холивуд? Ще ми се да те гледам в някой филм.
Мисля, че си много красива.
Но красотата ми е неподходяща. Ходих на пробни снимки.
Изглеждала съм твърде трагично,
каквото и да значи това.
Прекарах там 2 години. Работих за един тип,
който имаше козметичен салон за кучета.
Той беше свестен... за мъж.
После се влюбих в един актьор.
Извиках мама за сватбата.
- Откъде?
От нас, от Бъфало.
Имам 7 сестри. Всичките са омъжени.
Аз съм най-голямата.
Но той не се ожени за теб?
- Изобщо не се вясна.
Просто офейка.
Както и да е.
Върнах се в Бъфало.
Исках да разбера какво се обърка.
- В Бъфало ли си завършила?
Не ми ли вярваш?
- Напротив, вярвам ти.
Наистина ли?
- Разбира се.
Вярваш на всяка моя дума, нали?
- Да.
О, Лоурънс, това е...
Господи.
Недей, забранено е!
Ще загазим, да знаеш.
Знаеш ли какво си мисля?
- Какво?
Какво ще отвърна, ако ми поискаш ръката.
Какво ще отвърнеш?
Най-вероятно ''не''.
- Защо ще отвърнеш ''не''?
За да не съсипя живота ти.
- Че защо ще го съсипеш?
Защото обичам да танцувам.
Ще трябва все да ме водиш на танци.
Ще те водя на танци винаги, когато поискаш.
Досега не съм правил такива неща,
защото не бях срещнал подходящата жена.
Имам чувството, че мисля за теб от години.
Още първият път ти ми направи силно впечатление.
Будалкаш ме.
Омъжи се за мен, Гъртруд.
Добре. Кога?
- Кога искаш?
След 2 седмици.
- Става.
Бих искал да те запозная с майка ми.
- Ще ме хареса ли?
Убеден съм. Тя отдавна ме врънка да се оженя.
Религиозна ли е?
- Не е фанатичка.
Но трябва да се венчаем в църква.
- Че къде другаде?
Не мърдайте!
Добър ден.
450 долара?
Благодаря ви.
Пристигнаха!
Видях Елси. Тя беше до прозореца. Не знам с какво беше облечена,
но изглеждаше странно.
Вие ли връщате поръчката?
- Да.
Добро утро, Фред.
- Добро утро.
Отиваме в провинцията за уикенда.
- Понякога и аз ходя с кучетата.
Имаш ли огънче?
- Разбира се.
Нашите синове, нашите братя...
- Преди често го слушах.
Кого?
- Отец Крайтън.
Все едно говореше лично на мен, когато си имах проблеми.
Той ми върна вярата в Бога и надеждата.
Отчето е добър човек.
- Някой път ще си поговорим за него.
Тръгваме ли?
- Да.
Благодаря.
Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
Не съм родена в Бъфало, а в Стетън Айлънд.
Лъжех, за да не ме помислят работодателите за еврейка.
Напълно те разбирам.
Сърдиш ли се за ''У онамейкър''?
- Не.
Просто не си поръчвай скъпи рокли, които смяташ да върнеш.
Защо? Всички го правят. Издокарах се заради теб.
Имаш изключително добър вкус.
В онези тоалети приличаше на актриса.
Имаш невероятен вкус.
- И се гордея с него.
Ела насам.
Ще ми се Фред да беше дошъл с нас.
Защо пък Фред?
- Той изглежда мил човек.
Трябва да опознаем съседите си.
- Знам ли.
Мисля, че той е разпилял...
- Какво?
Какво щеше да кажеш?
- Пристигнахме.
ХИЖА ''КРАЙ ЕЗЕРОТО''
Страхотно!
Ще оставя багажа отвън.
Тук винаги има интересни събеседници.
Искам да поплувам преди обед.
- Да, сър?
Аз съм Лоурънс Нюмън. Миналата седмица говорих
с г-н Съливън да ми запази стая с изглед към езерото.
Имате ли резервация?
- Той каза, че не е нужна.
Няма къде да ви настаним. Всичко е заето.
Г-н Съливън тук ли е?
- Да, но не може да ви помогне.
Аз съм собственикът на хижата.
Той ме помни, и преди съм идвал тук.
- Господине, няма свободни стаи.
Не мога да ви помогна.
- Искахме да спестим бензин,
но ще опитаме в другата хижа.
- Щях да ви настаня, ако имаше стаи.
Да, видяхме 12-те коли отвън. Другите явно са пристигнали с яхти.
Казах каквото имам да кажа.
Дано се удавите в басейна си.
Да се махаме оттук, преди тълпата да ни е смачкала.
ДОСТЪПЪТ ОГРАНИЧЕН
Тоя поне можеше да измисли по-добро оправдание.
Не го взимай присърце, скъпа.
- Вече никъде не можем да идем.
Ще опитаме в друга хижа. Къде отиваме?
Вкъщи.
- Няма! Ще опитаме в друга хижа!
Престани.
- Спри! Искам да сляза!
Искам да сляза! Няма да се върна!
- Престани, Гъртруд!
Искам да опитам в друга хижа!
- За да те унижат пак ли?
Обърни!
- Всички са с ограничен достъп.
Нямат право да се държат така с хората.
Те са собствениците.
- Не е честно! Защо не му го каза?
Какво да му кажа?! Щеше ли да се промени нищо?
Как какво?! На такива аз не им оставам длъжна!
Никой не може да ме нарочи за еврейка и да му се размине!
Къде отиваме?
- Към един малък парк.
Ще обядваме край езерото.
Не искам да обядвам край езерото.
- Не желая повече да ме унижават!
Евреите ядат ли миди?
- Не.
Решихте ли какво да поръчате?
- Да. Миди.
Миди за жена ми, миди и за мен.
Голяма порция миди за двама.
- Порция за двама. Друго?
Това е засега. После ще видим.
Ще обърнем посоката и ще потърсим друга хижа.
Все трябва да има и други хижи.
- Добре.
И все пак мисля, че трябваше да скастриш онзи тип.
Недей, студено е.
- Няма значение.
Влизам.
- Две еднакви.
Съвършени са.
Обикновено той работи в неделя.
- Сигурно се е случило нещо.
Прибрахме се, майко.
- Здравейте.
Отивам да прибера колата.
Добре ли си прекарахте?
- Да. Беше чудесно.
Финкелстийн се сбил с някакъв заради вестникарчето.
Пострадал ли е?
- Само са счупили витрината.
Цялата улица ги гледала.
Майка ти ми каза, че преди с Фред сте се срещали в мазето му.
Но вече не се срещате. Той е от Кръстоносците.
Знам.
- Но не ми каза.
Както и че те е канил на събрания, но ти не си отишъл.
Ами боклука?
- Питах го.
И какво каза Фред?
- Че не знае нищо.
Те така действат: първо боклука, после някой прозорец.
Моят няма да го счупят.
Тези пък кои са?
- Не знам, не съм ги виждал.
Фред пак е свикал събрание.
Извинете, това ли е номер 1 44?
- Не, 1 44 е до нас.
Благодаря ви.
Влез вътре.
Премълчах някои неща от теб, но и ти скри някои работи от мен.
Например?
- За боклука и Кръстоносците.
Мислех, че не е важно.
- Не е важно ли?!
Стига сме се самозалъгвали! Или ставаш един от тях,
или бързо се махаме оттук!
- Какви ги говориш?
Такива, каквито ти казах.
В магазина хората говореха за събранието следващата събота.
Трябва да отидеш.
- Не съм убеден.
Добре, не ходи, но тогава трябва да бягаме.
Какво знаеш за Кръстоносците?
- Знам достатъчно.
Откъде?
Онзи, с кучешкия салон в Холивуд...
Живях с него.
Нямаше къде да се дяна и останах при него 2 години.
Той беше Кръстоносец.
От него чух доста неща.
Те започнаха да пребиват евреите и полицията се намеси.
Писна ми и си вдигнах чукалата. Но разбрах що за хора са те.
Дебелият, когото видяхме, се мотаеше в Ел Ей.
Той се казва Мел и е важна клечка в организацията им.
Нямаше да го извикат, ако...
Тук ще стане много опасно. Те имат пушки и бомби.
Фред също има пушки.
- За лов.
И с револверите ли ходи на лов? Те затягат примката около нас.
Трябва веднага да се махнем оттук.
- Но ние не сме евреи!
Изслушай ме.
Не сме, но това няма значение.
Нарочат ли те за евреин, край с теб.
Или трябва да идеш на събранието, или веднага да се махаме оттук.
Господи.
Отче! Отче! Отче!
Вие трябва да сте Фред.
- Много ми е приятно.
Благодаря ви. Моля, седнете.
Отбих се при вас, добри хора,
в тази непоносима жега, за да ви подкрепя в борбата ви
срещу антихристиянските пропагандатори.
И да се опълчите веднага на международните войнолюбци,
които искат отново да разпнат Христа!
Опълчете им се!
Каква демокрация е това, щом умовете на 95% от нашите съграждани
са промивани от едва 5-те процента войнолюбци?
Тяхната основна цел е да унищожат американския начин на живот
и да ни насадят комунизма!
Надвисналото зло ни зове да сплотим редиците си,
за да дадем отпор на международните банкери
и техните агресивни братя-комунисти!
А ние знаем кои са комунистите!
- Евреите!
Трябва безмилостно да изтребим тези личинки,
които се хранят от язвите на цивилизацията
и дебелеят от ционизма и марксисткия атеизъм!
Трябва твърдо да се противопоставим на тези паразити,
които богатеят за сметка на нашия просперитет!
Преди да продължа, мои скъпи братя и съграждани,
бих искал да ви информирам, не - да ви предупредя,
че сред нас има представители на пресата.
На интернационалната преса. Да, огледайте се!
Вие можете да различите интернационалиста от националиста.
Надявам се, че журналистите ще ни отделят подобаващо място
във вестниците си. Затова довечера трябва да се въздържаме.
Вярвам, че ако има прояви на насилие,
ще се справим с тях както повеляват нашите християнски ценности.
Както знаете, наближава краят на най-бруталната война в историята.
В тази война мнозина от вас загубиха братя, съпрузи, приятели.
И щом момчетата ни се върнат, ще се вдигнем срещу войнолюбците!
И нашият девиз ще бъде: Борба!
Ставай, господинчо!
- Моля ви, приятели, седнете!
Тоя не аплодира нито веднъж!
- Аз никога не аплодирам.
Тоя е евреин!
- Не съм евреин!
Махай се оттук!
- Моля ви, успокойте се!
Проявете християнско милосърдие!
Изслушайте ме!
Казвам се Лоурънс Нюмън!
Родът ни произхожда от Олдуич, Англия, още от 1861 година!
От Олдуич, Англия, за Бога!
Предците ми са сред първите американски заселници!
Те са били протестанти и презвитерианци!
По-добре си вървете, господине.
Ранен ли сте?
- Не, но те са се побъркали!
Те са луди! Аз не съм чифут!
По-добре си вървете.
Г-н Нюмън! Да ви помогна ли?
Нищо ми няма.
- Свалете сакото, скъсано е.
В къщи ли си отивате? Може ли да ви придружа?
Разбрах, че ще стигнат и до мен и затова реших да ги изпреваря.
Видях как постъпиха с вас.
Преди всичко се опитайте да ме разберете.
Събирам информация. Всеки ден чета всички вестници -
от комунистическите до най-реакционните.
Просто такава ми е природата - искам да знам какво става.
Само не проумявам как онези могат да се настроят против евреите,
след като всеки от тях едва ли познава и трима евреи.
Ами те не са големи интелектуалци...
- Но изглеждат по-умни от мен.
Бих искал да си говорим открито, ако не възразявате.
Защо искате да се махна от квартала?
- Нямах предвид вас.
Щом искате да се махнат евреите, значи искате да се махна и аз.
Нещо лошо ли съм направил?
- Не сте.
Тогава?
- Едва ли бихте искали да го чуете.
По-скоро вие не искате да ми кажете.
- Добре, щом настоявате.
Хората не харесват евреите по много причини: първо,
евреите са безпринципни. Мамят в бизнеса
или се възползват от другите.
- Мен ли имате предвид?
Нямам предвид вас.
- А някои неевреи?
Естествено, че нямам предвид вас.
- Говорите за някои неевреи.
Да, за някои неевреи.
- Да сте звънели от уличен автомат?
Моля?
- Телефонната компания
ще печели повече, ако за разговор взима едно пени.
А тя е собственост на неевреи. Вие ли сте виновен за това?
Не става дума какво сте направили вие, а другите евреи.
С други думи, като ме гледате, вие не виждате мен.
Какво искате да кажете?
- Това, което казах.
Гледате ме, но не виждате мен.
Какво виждате, г-н Нюмън?
Какво стана? Защо си изцапан? Лоурънс, тече ти кръв!
Някакъв глупак ми се разкрещя.
Защо, какво си направил?
- Нищо!
Видя ме, че не ръкопляскам.
- Ти каза ли му, че не ръкопляскаш?
Можеш ли да обясниш нещо на тия идиоти?!
Те полудяха и ме изхвърлиха.
Значи не си останал до края?
- Не чу ли? Изхвърлиха ме!
Трябвало е да ръкопляскаш.
- Защо да е трябвало?!
Те са кръгли идиоти.
Искам да поговорим, Фред.
- Кой е?
Аз съм. Седни за малко, ако обичаш.
Видя ли какво стана днес?
Какво искаш, Лари? Нищо не можех да направя.
Не казвам, че си могъл. Не искам повече да ме малтретират.
Стават и грешки. Момчетата просто се развълнуваха.
И боклукът ми ли толкова ги развълнува?
Казах ти, че по този въпрос не знам нищо.
Глупости, Фред. Видял си всичко, защото ставаш преди мен,
за да разходиш кучетата. Не се прави на утрепан.
И какво искаш от мен?
- Да махнеш името ми от списъка.
Знам за списъка. Махнете името ми от него.
Не разпиляват нечий боклук два пъти и не го пребиват, ако не е евреин.
А ти знаеш, че аз не съм евреин.
- Казах им:
''Човекът отдавна ми е съсед.''
Но те твърдят, че знаели за какво става дума.
И почти ги бях убедил, преди да доведеш госпожата.
Гъртруд ли? Мислиш я за еврейка?
А не е ли?
- Не е!
Откъде ти хрумна подобна глупост?!
Ужасно съжалявам. Не знаех.
Помислих, че си си взел еврейка.
Няма да се откажа от дома си, Фред.
- Че защо трябва да се отказваш?
Купих и изплащах тази къща и няма да се откажа от нея!
И не самозалъгвай относно мен. Мога да се грижа за себе си.
Добре мога да се грижа за себе си, така че не се самозалъгвай.
За какво беше всичко това?
Може би заради жената, която Пийти изнасили.
Или заради мен и Гъртруд, или заради Финкелстийн,
или заради г-жа Блайт или г-жа Деуит.
Или заради това кой от нас би помогнал на ближния си,
ако изпадне в беда. Вие, например, или Фред, или Финкелстийн.
Да, включвам и него, както и изнасилената жена,
на която никой от нас не помогна. За какво било всичко това?
Заради вас, Ферд, Пийти и цялата тая проклета ненавист,
която сме яхнали като някаква бясна въртележка!
Заради това беше всичко, разбрахте ли?!
Добър вечер пак. Как сте?
Мислили ли сте какво ще правите, ако ви нападнат?
Имате ли информация, че ще започнат с мен?
Не знам кога, но ще ви нападнат. Какво ще правите?
Викат й цепеницата от Луивил. Яко дърво.
А полицията?
- Ще се задействат,
ако всички се оплачем. Смятате ли, че е възможно?
Г-н Финкелстийн, ще бъда откровен с вас.
Вие имате само един изход.
- Който е?
Да се махнете от този квартал.
Казвам ви го като приятел.
Вие евреин ли сте? Не сте, но те ви мислят за такъв.
Ако аз ви кажех да се преместите?
- Дойдох само да ви посъветвам.
Мислех, че купувате от тях, защото са ви принудили.
Но че въпреки това сте мой приятел. Не разбирате ли какво правят те?
От стотиците милиони в тази страна едва 2 милиона са евреи.
Те са нарочили вас, не нас!
Тия типове са дяволска банда, която иска да завладее страната.
Ако ви пукаше за родината, нямаше да ми давате такива съвети.
Няма да се махна оттук, г-н Нюмън.
Няма.
Просто исках да...
- Няма да се махна!
Говори ли с Фред?
- И с него, и с Карлсън,
и с Финкелстийн. Няма да имаме повече проблеми.
Просто питам, нищо повече.
Защо си говорил с Финкелстийн?
- Посъветвах го да се махне.
Казал си му да се махне?
Ами Фред? Той какво каза?
Погрижих се за всичко. Моля те, не се тревожи.
Как е Фред, Елси?
- Добре е.
Рестото. Приятен ден.
Извинете, мислех, че аз съм на ред.
- Приятен ден, г-жо Хамилтън.
Чакайте да ви помогна, г-жо Деуит.
- Вие сте преди мен, г-жо Нюмън.
35. Благодаря.
Здравей, Елси.
Съжалявам.
- Ще те убия, ако я изтеглиш.
Наистина ли?
- Недей.
Чу ли, Лоурънс? Онази жена още е в кома.
Още?
- Коя жена?
Непозната. Полицията смята, че са я нападнали наблизо.
Но тя е порториканка, а не еврейка, така че няма...
Откъде си толкова сигурен?
- Това няма нищо общо с нас.
Трябва пак да заживеем пълноценно.
Не ми харесва това място, скъпи.
Майка ми ли имаш предвид? Или квартала?
Мислех, че нещата ще се променят след разговора ти с Фред и Карлсън.
Понякога си мисля, че трябва да се преместим другаде.
Нека мислим трезво.
- Мислех, че ще живеем добре.
Че ще си стоя вкъщи и ще ти домакинствам.
Досега не успях да ти сготвя нещо вкусно, а аз готвя хубаво.
Дори пердетата не съм закачила.
- Какво искаш от мен?
Какво бих могъл да направя?
- Говори с Фред.
Не мога.
- Ще то обясня нещо:
те ще превземат квартала и тогава здравата ще загазим.
Лека нощ.
- Лека нощ, скъпа.
Мислиш ли, че те имат право да ни казват къде да живеем?
Не, но го правят. Всички за това говорят.
Определили са ни специални квартали.
- Не могат да ни преместят насила.
Могат! Виж какво става в Европа!
- Няма да питам Фред или ония идиоти
дали може да живея в собствения си дом!
Като започнат да ни бият, ще се изнесем заедно с Финкелстийн.
Ще поговоря с Фред.
- Изключено. Забранявам ти!
Дай да забравим тая глупост и да идем на кино.
Ще се поразходим и ще гледаме някой филм.
Студено ли ти е?
- Малко. Но навън е приятно.
Искаш ли да идем на пътешествие? Да речем, до Холивуд?
Там животът е по-евтин.
- Не, имах предвид посещение.
Вярно ли е, че продавали карти с адресите на звездите?
Тези не ти ли се видяха странни?
- Не.
Защо стояха там?
- Може би чакат някого.
Познаваш ли някого от тях?
- Не.
Няма да убият децата-евреи.
- Мислиш ли?
Какво зяпаш бе?
- По-тихо, пречите!
Глупаци.
Престани да се държиш така. Повече нямам какво да кажа на Фред.
И аз имам достойнство. Не мога да се съглася с тях.
Ти също, защото си твърде добър човек.
Така си е. Добър човек си.
Мислех си, като свърши войната, да напуснеш работа и да родиш.
Къде така, чифут?
Не чу ли, че те питат нещо? Закъде си се разбързал?
Престанете!
Бягай!
- Оставете го!
Г-н Нюмън!
Престанете!
Това ви беше само за загрявка, мръсни чифути такива.
Още не съм свършил с него!
- Свърши. Да си вървим.
Хайде, момчета, да си вървим.
Треперите.
- И вие.
Как сте със сърцето?
- Зле.
Имате ли лед?
- Отзад е.
Притискайте го към носа и наклонете глава назад.
Жена ви вкъщи ли е?
- В сряда ходи в Бронкс с децата.
Там имаме наши роднини.
Кръвта спря ли?
- Не, дръжте главата назад.
Извадихме късмет, а?
Мисля си за онази жена.
Тази вечер е починала.
Починала ли е?!
Не знаех.
Напоследък стана истинска трагедия.
Хората се избиват, всички си мълчат.
Както и да е. Дадохме им да се разберат на ония копелета.
Ще се оправите ли?
Благодаря ви, г-н Финкелстийн.
Господи!
- Какво правиш там?!
Мислех, че Фред ще ги спре.
- Сбъркала си адреса!
Трябва да поговорим.
- Онази жена е починала, Фред!
Случаят се превръща в убийство. Видях как Пийти я изнасили.
Та за какво ще говорим, Фред? За какво ще говорим, мамка му?!
Чакай!
Да повикам ли линейка?
- Не. Казвам се Лоурънс Нюмън.
Преди малко ме нападнаха и пребиха.
Ограбиха ли ви?
- Не. Бяха петима -
четирима млади и един по-стар. Те бяха Кръстоносци.
Откъде знаете?
- Отдавна ме заплашват.
Познавате ли ги? Знаете ли имената им?
Значи не знаете имената им?
- Не, но знам какви са.
Как да търсим хора без имена?
- Аз ще дам имена.
Аз мога да ви дам техни имена.
Това е съпругата ми.
Видяхте ли да го нападат?
- Да.
На коя улица? ''Харгроув''?
- На ъгъла има вестникарска будка.
Лошата уличка...
Колко души от вас живеят там?
От ''нас''?
- Да. Колко?
Ами на ъгъла живеят семейство Финкелстийн...
Значи само те и вие?
Само те и ние.
Ще трябва да попълните два формуляра.
Утре ще изпратя човек при Финкелстийн.
Ще видим дали и той е имал проблеми.
Извинявайте, че ви карам да чакате.
Трябва да си взема секретарка.
Ще изпратя човек да говори с Финкелстийн.
Вероятно и той е имал същия проблем.
Имайте търпение, остана още един формуляр.
В памет на Фрида Олин Бъркхарт
Превод и субтитри ВАСИЛ КОЖУХАРОВ