Bulletproof Monk (2003) Свали субтитрите
Учителю!
Отлично!
Подготовката ти завърши.
ТИБЕТ, 1943 г.
Молитвеният флаг символизира...
края на моята съдба и началото на твоята.
Когато дойде при мен, не бях срещал по-недисциплиниран младеж.
ХРАМЪТ НА ВЪРХОВНАТА ИСТИНА
Но ти се показа достоен да станеш следващият пазител.
Ти изпълни Трите предсказания.
Победи вражеска армия под небесните вериги.
Би се за любовта си в Двореца на нефрита.
И освободи непознатите си братя със семейството, което нямаше.
Време е за последната жертва - да се откажеш от името си.
Вече го забравих, учителю.
Изконният свитък.
Който го прочете на глас до край, ще придобие власт над света
и ще може да го превърне в ад или в рай.
Човекът не е готов за такава мощ. И може би никога не ще бъде.
Наш дълг е да пазим Свитъка от всеки, домогващ се до него,
включително и от нас самите.
Годината на Овена мина пет пъти, откакто поех дълга от моя учител,
както той пое дълга от своя учител, както и всички преди нас.
Пазя Свитъка вече 60 години.
Сега дойде твоят ред.
Свърши се.
Очакват те доста интересни 60 години.
Дойде време да направя това,
за което мечтая още откакто британците дойдоха през 1904 г.
Кое е то, учителю?
- Да се оттегля за почивка.
Свитъка... Пази свитъка...
Учителю!
Не се показвай, каквото и да стане!
Братя монаси!
Видяхте с каква разрушителна сила разполагам.
Но също така мога...
да оставя благословения ви манастир цял и непокътнат.
Приятна почивка, учителю.
Вярвам, че ще направите това, което е най-добро за всички ни,
и ще отстъпите.
Или не?
Свитъкът.
Добре, да влезем.
Има ли някой?
Мразя маймуни.
Свитъкът!
Колкото и добър да си, не си брониран.
Монахо?
Монахо!
60 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Час пик!
Извинявайте. Ще ви помогна.
Няма проблеми.
Извинете.
Този път бръкна във фаталния джоб, нещастнико.
Съжалявам, г-н полицай.
Готини белезници.
Трябва ми подкрепление. Бял мъж, около 180 см. с черно кожено яке.
Тръгвам.
"Неидентифициран азиатец спасява трима от пожар"
Виждаш ли го?
Да, виждам го.
Заемете позиции и чакайте сигнал.
- Виждам целта.
Хванете го!
Тръгвайте!
Обектът побягна.
- Не го оставяйте да се измъкне!
Спри!
- Преследвам заподозрян!
Разкарай се, келеш!
Направете път!
Мамо?
- Измъкнете я от там!
Кейти!
Изтегляме се.
Помогнете й!
Кракът й е заклещен. Хвани го!
Мамо!
- Спокойно.
Дръж крака!
- За бога, измъкнете я от там!
Бъди готов да го издърпаш.
Мамка му! Загубих си стоката.
- Но спаси един живот.
Няма да ме наградят за това.
Как го направи?
- Имам опит.
Кой си ти?
Не си задавай този въпрос. Запитай се ти кой си.
Изпълнен си със състрадание.
Затова и помогна на детето. Но помислите ти са нечисти.
Забравяш духовното и мислиш само за материалното.
Като си толкова духовен, защо те преследват?
Това не те засяга.
- Кои са? ФБР, ЦРУ, НСА?
Казах, че не те засяга!
Шантав човек...
Съжалявам!
Животът на всеки човек е свързан с живота на другите.
Особено когато човекът е поел към просветлението.
Приемаш ли извинението ми?
Приемам го.
Благодаря ти за помощта.
- За нищо.
Крадеш на чужда територия!
Домъкни си задника тук! Джебчията се нарича Кар.
Пребъркваше джобове на станция ''Бишъп скуеър''.
Фънктастик ми викат на мен и по професия съм бизнесмен.
Фискалната ми политика по отношение на престъпността е следната -
нулева толерантност!
Освен ако въпросният престъпник няма разрешително.
Но ти нямаш такова.
- Да ти плащам, за да крада?
60% от приходите.
Получаваш правото да живееш в зоната на г-н Фънктастик,
право на храна в долнопробния му ресторант,
както и защита от г-н Фънктастик и екипа му.
Това сме ние!
Много примамливо, но...
Ако това е зоната на г-н Фънктастик,
предпочитам да живея на бунището.
Много добре.
- Забавно.
Ако не бях чувал, че си сръчен, вече да си мъртъв.
А може и да са ме подвели. Ако не си сръчен, за мен си нищо.
А тук ''нищо'' означава мъртъв.
Информацията ти е вярна. Ще обмисля предложението ти.
А засега вземи това. Спокойно...
В знак на добрата ми воля.
За какъв ме мислиш, Кар? За тъп турист?
Опитваш се да ми пробуташ някакво тайландско менте?
Явно имаш големи камбани.
Жалко че ще трябва да ги отрежа.
Нямам представа за какво говориш.
- За топките ти.
Ще ти отреже топките.
Убий го!
- Той е мой!
Давай, дребен!
Голяма грешка, брато.
- Сега вече загази.
Господи!
Защо ме зяпаш?
- Ти си невероятно красива.
Особено когато си ядосана.
Кифлата си е моя!
Той ще срази вражеска армия под небесните вериги.
Невъзможно!
А и освен това... той няма да победи.
Ставай, шефе!
Мамка му!
- Стани и го накажи!
Разбий го, г-н Ф.!
- Да, сега да те видим, печен.
Бива си го.
- Явно тренира.
Мамка му.
Сега да те видим.
Писна ми да бием тоя нещастник.
А и освен това... боят ме възбужда.
За твой късмет готината мадама е закопняла за г-н Фънктастик.
Ако пак те видим на наша територия,
ще ти отрежа наденичката и ще ти я направя на дюнер!
А сега се разкарай!
Поздравявам те за победата!
Макар че всъщност момичето те спаси.
Но все пак под влиянието на чара ти.
Като си такъв добряк...
защо не ми помогна?
- Защото ти открадна от мен.
Да, вярно...
Но бойният ти стил е интересен. Къде си го изучавал?
В ''Златния дворец''.
- Наистина ли?
Учил си при монасите бойци от школата Джин-Гонг?
Горе-долу.
Беше ми приятно да си побъбрим, но трябва да тръгвам.
Съжалявам, че ти откраднах онова нещо, каквото и да е то.
У спех в просветлението!
Най-недисциплинираният младеж, когото някога съм виждал.
Задръж малко!
- Да задържа?
Отдавна искам да го направим, а ти всеки път се измъкваш.
Никой не знае коя си, къде ходиш и какво правиш.
Знаеш, че си заслужава да чакаш.
Съжалявам, скъпи. В списъка ми си, но не си на първо място.
Чупката, малка кучко!
Писна ми от теб!
- Здрасти. Къде ти е колието?
По дяволите!
КИНО ''ЗЛАТНИЯ ДВОРЕЦ''
Антракт! Предлагаме топла кока-кола и миналогодишни пуканки.
Тук съм!
- Изпусна смяната.
Ако някой си поиска парите за билета, ще ти ги удържа.
Вече са гледали половината филм.
- И не съм ти телефонен секретар!
Казвам се Коджима, а не ''Сони'' или ''Тошиба''.
Има ли нещо по-шантаво от японец - собственик на китайско кино?!
Чух те, тарикат!
Можеш да направиш две неща, Кар. Да седиш и да не правиш нищо
или да излетиш като феникс от пепелта на жалкия си живот!
Ще летя, ще летя...
Упокойте се де!
Значи в този Златен дворец си се учил да се биеш?
Какво правиш тук, по дяволите?!
Трябваше да се досетя по нескопосаната ти техника.
Това е моят дом!
Разкарай се... веднага!
Просветеният би предложил подслон на клетия странник
и би поговорил с него над купа... шоколадова юфка.
Сериозно?
Явно не съм много просветен, защото мислех да те изритам
чак до там, откъдето си дошъл.
Чувам, че искаш да ме изриташ, но не те виждам да риташ...
а те виждам да говориш.
- Така ли?
Предупредих те, старче!
Бърз си, а?
Добре де...
Не мога да те изритам.
Чух, че те наричат Кар.
Името ми идва от кантонски.
Не ми приличаш на кантонец.
''Кар'' означава семейство. Никога не съм имал семейство,
а сега си имам завинаги.
Не го произнасяш съвсем вярно.
Би трябвало да се казваш ''Га''.
Името си е мое. Ще го произнасям както си искам.
А ти как се казваш?
Аз нямам име.
Как така?
- Отказах се от името си.
Какво правиш?!
Остави го!
Не пипай, това е ''Ролекс''.
- Знам.
Защо открадна колието на момичето?
Не го откраднах, просто го... взех за малко.
Мисля, че тя си пада по мен. Всъщност съм сигурен.
Аз ще й върна колието,
тя ще ми е благодарна и ще бъде благосклонна към мен.
Много благосклонна!
Железен план.
Май ти си железен глупак.
Разбере ли какво си направил, целият ти план ще рухне.
В моето легло ли ще спиш?
- У добно е. Благодаря.
Ти си напълно откачен!
Ядеш от храната ми, спиш в леглото ми... Супер!
Поне ми кажи кои са тези, които те преследват.
Добре...
Ще ти го кажа така, че да разбереш.
Защо кренвиршите за хот-дог са опаковани по 10,
а хлебчетата за хот-дог са опаковани по 8?
Какво?! Не отговаряй на въпроса ми с въпрос! Особено с тъп въпрос!
Когато достигнеш просветлението и отговориш на моя въпрос,
аз ще отговоря на твоя.
Лека нощ.
Дами и господа, като нов изпълнителен директор
Дами и господа, като нов изпълнителен директор
на Организацията за човешки права, ви приветствам с добре дошли.
Моля да ни извините за неудобствата. Все още правим ремонт.
Но бихме искали вие - нашите най-щедри спонсори,
да видите новата ни изложба.
Сред пепелищата на Европа в края на Втората световна
благородни мъже и жени - като събраните тук, решиха
да създадат една организация
в защита на потъпканите права на всички хора.
Днес искам да ви кажа,
че планът ни се провали.
Но благодарение на вас и много други като вас,
ние ще продължим борбата срещу омразата и насилието,
срещу потисничеството и жестокостта във всичките й форми.
Извинете...
Не се ли страхувате, че някой ще се вдъхнови?
Надявам се, че хората идват тук, защото са вдъхновени.
Че ще се вдъхнови да повтори злото.
Сигурна съм, че по света има много ужасни хора,
но те не идват на нашите изложби.
Имам една идея.
Защо вместо да показвате ужаса,
не покажете най-висшите актове на хуманност?
Ако скрием истината, няма да помогнем на никого.
Кажете ми... Дълбоко в себе си,
в дъното на душата си, кой предпочитате да сте?
Жената, която ще умре?
Или мъжът, който ще я убие?
Трябва да тръгвам. Радвам се, че се запознахме.
Благодаря.
Какво стана?
- Открихме изложбата успешно.
Не питам за това. Намери ли го?
Намерихме го...
И след това го загубихме.
Заобиколен съм от слабост и некомпетентност.
Преди е било така. Но сега аз съм тук.
Сега си заобиколен от уважение, възхищение...
и любов.
Трябва ни само малко време.
- Време...
Точно това нямам.
Вече 60 години преследвам този Свитък.
Само той може да ме върне назад, да ме направи отново млад.
С негова помощ ще прочистя света от низшите раси,
какъвто бе стремежът ни още преди десетилетия.
Такава мощ си изпуснала, Нина.
Претърсваме града основно, дядо.
Ей, внимавай!
Извинете, господине...
Изпуснахте си портфейла.
Благодаря ви.
- За нищо.
Какво беше това?!
- Ловкост на пръстите.
Мислех, че съм се отървал от теб, а ти ми пребъркваш джобовете!
Джобът беше твой, но портфейлът - не.
Нямаш ли си по-важна работа от това да ми проваляш бизнеса?
Благодаря.
И хот-догът ли ти пречи?
Снощи се позова на него, за да ми обясниш просветлението.
Превеждах универсалната истина на език, който да разбереш.
Но за да е чисто тялото ти, не бива да убиваш живи същества.
Не съм го убил, само ще го изям.
А между другото разгадах забавната ти гатанка.
Само слушай. Кренвиршите са по 10,
а хлебчетата са по 8, защото едно хлебче не ти е достатъчно.
Това означава, че колкото и да натрупа човек,
никога не му стига.
Не е така, но опитът е добър.
За човек, когото не познавам, ме дразниш доста успешно.
Ако познаваш другите, значи си мъдър.
Познаваш ли себе си, значи си просветен.
Стига келнерска философия!
Виждам целта. Заемете позиции!
Това е Америка! Тук нямаме просветление.
Имаме ''Макдоналдс'', стриптийз, супермаркети,
Лас Вегас и НВО. Разбра ли?
Ей, Кар!
Днес не приличаш на лошо момиче.
- Колието ми!
Моля?
- Колието ми го няма.
Смятам, че ти знаеш къде е.
Да речем, че мога да го намеря. Какво ще спечеля?
Беше на майка ми и е важно за мен.
Предполагам... ще съм ти задължена.
Кой е приятелят ти?
Той ли?
Личният ми бодигард. Той ми пази гърба.
Монах от Шао Лин.
Всеки пръст на ръката му е смъртоносно оръжие.
Монасите от Шао Лин нямат коса.
Ти не си от Шао Лин.
Може би си тибетски будист.
- Момичето не е глупаво.
Благодаря.
Защо си с него?
Усещам, че има потенциал.
Сериозно? А аз усещам, че е въздух под налягане.
Оборският тор помага на полето да нахрани милиони хора.
Нали? И аз смятам така.
Снощи за първи път видях някой да се опъне на Фънктастик.
Много смело... И същевременно много глупаво.
Интересна комбинация.
Извинете ме, трябва да тръгвам.
Къде отиваш?
Натам!
- Ето ги, бързо!
Съжалявам, приятел. Те преследват теб. Късмет!
Мамка му.
Не мога да те оставя сам.
Внимавай!
Кар, хайде!
Насам!
- Тия типове не се предават лесно.
И така от 60 години.
Чакай!
Влизай вътре!
Къде изчезна?
- Не знам.
Излязъл е отзад!
Много си популярен.
Братко Тензин!
- Братко...
Нека ти предложа чисти дрехи и чаша от най-добрия ни чай.
А за мен чай? Жаден съм.
Доста потичах.
Нещо лошо ли казах?
Как си, брато?! Поздравяваме се ето така.
Така значи?
Кой е този младеж, братко?
Крадец.
Добре стискаш.
Но не достатъчно силно.
Довел си крадец тук?
В прекалено чистата вода няма много риба.
Разбирам.
Чичо ми е разказвал за онзи ден в Храма на върховната истина.
Тогава ти си приел Свитъка, а той е бил още дете.
Но никога не забравил видяното -
чудесата на Свитъка.
Вече 60 години ние се готвим.
Вече сме в годината на Овена.
Имаме няколко много обещаващи ученика
и един сериозен кандидат.
Не е зле.
Още не съм те стиснал.
Мислеше, че ще ме победиш, но няма да стане.
Мислиш ли?
- Убеден съм.
Не е важно само обучението. Важни са пророчествата.
Но пророчествата едва ли се отнасят за един обикновен джебчия.
Пророчествата трябва да се отнасят за всички,
иначе няма да са пророчества.
- Разбира се.
Ти пусни пръв!
- Никога!
Просто си играем.
Следващия път, братко.
- Да, следващия път.
Ти ми помогна да избягам. Може би аз мога да ти помогна...
за бойния ти стил.
Да вървим!
Ето...
Това е специално лекарство.
Много приятно. У сещам го как действа.
Какво представлява?
- Правя го... от урината си.
Отвратително!
Извинете. Търся човек на име Кар. Чух, че работи тук.
И защо го търси красиво момиче като теб?
Може да има проблеми.
- И още как!
Денят мина, а него още го няма с филма за вечерната прожекция.
Не сте го виждали цял ден?
- Спокойно, Кар се грижи за себе си.
Това е една от причините да го държа на работа тук.
А другата причина?
- Не знам защо, но си мисля,
че това хлапе има потенциал.
Така казват.
Ще му предадете ли това?
- Да не съм му секретарка?!
Моля ви.
Няма защо!
''Лошото момиче''?!
Трябва да обединиш противоположностите.
Движение и неподвижност, агресия и защита.
Атакуваш с грешните оръжия, Кар.
Не е важен гневът, важен е покоят.
Не е важна силата, важни са уменията.
Не е важно да познаваш врага. Важно е да познаваш себе си.
Как го направи?
- Въздухът не се вижда,
но той е в дробовете ти.
Истински е като кръвта.
Като плътта, костите, земята или водата.
Щом разбереш това, ще можеш да контролираш въздуха.
Ще стъпваш на него като на камък.
Ще плуваш през него като през вода.
Трябва само да повярваш.
Какво? Че гравитацията не съществува?
Ако вярваш, че не съществува, тя няма да съществува.
Наведи се!
Пази Свитъка!
Ето го!
Стой тук.
Обектът е на покрива.
О, не!
Мама му стара!
Ранен съм, изтеглям се.
Помощ!
Добре ли си?
Виж, съжалявам за списъка ти.
И ти благодаря, че ме спаси, но се разминах със смъртта на косъм.
Аз съм джебчия, а не герой. Отивам си.
Кар, не искаш ли да знаеш истината?
Крайно време беше да ме светнеш.
Кино ''Златния дворец''.
Кой те преследва?
Наемници на един нацист. Зъл дух, обсебен от миналото.
Не се бой - не всявай страх.
- Бог е истински и вечен.
Говориш, сякаш си роден в Пенджаб.
Бих сметнал, че си ученик на великия Гуру, но...
Знам, нямам достатъчно коса.
- Харесвате ли тази музика?
Да.
- Върхарска е!
Ще звънна на бъдещата си жена.
- Давай.
В Кашмир изучавах философията на великия Гуру,
но Штрукер ме намери и там.
- Той ли е нацистът?
Иска да направи света такъв, какъвто си го представя.
Всички раси, които смята за низши, ще бъдат унищожени.
Тотален геноцид.
- Ако в това има и капка истина,
трябваше да спасиш Свитъка, не мен.
- Ценя много живота ти.
Но още повече ценя живота на целия свят.
Е?
Това е рецепта за супа.
Рецепта за супа?
Знам, че си ми внучка,
но въпреки това нямаш право на повече грешки.
И къде е Свитъкът?
- Върху тялото и в душата ми.
Бягам много дълго време. Често се измъквам на косъм.
Свитъкът трябва да е в безопасност.
- Значи го пазиш вече 60 години?
А не си остарял и с ден.
Пазителят на Свитъка става съюзник с времето.
Ако си болен, оздравяваш. Ако си ранен, се възстановяваш.
Когато пазиш Свитъка, той също те пази.
Здравейте. Прожекцията малко ще закъснее.
Искате ли безплатни пуканки?
Аз съм от Здравната комисия.
Аз съм категория ''А''.
Разбрах, че ваш служител работи и живее тук.
Това е нарушение.
Не знам за какво говорите.
Това ще освежи ли паметта ви?
Ще повикам полиция, шантава кучка такава!
Не съм шантава... но наистина съм кучка.
Не съм шантава... но наистина съм кучка.
Ако знаех, че ще плащам аз, нямаше да вземем такси.
Г-н Коджима?
Шефът не е тук. Няма да можеш да видиш как ми се кара.
''Лошото момиче''!
Г-н Коджима!
Кар, насам!
Съжалявам, Кар.
Не биваше да те забърквам.
Но аз...
- Какво?!
Имах налудничавото предчувствие, че ще изпълниш пророчествата,
завещани ми от моя предшественик преди смъртта му.
Но те няма да се спрат, докато не стигнат до Свитъка.
Скрий се някъде и забрави за всичко това.
Сбогом, Кар.
Време е да полетя!
Монахо?
Монахо!
Мамка му!
Отворете!
Има ли някой?
Извинете...
- Махай се!
Съжалявам, че ви събудих. Помните ли ме?
Бях тук с монаха.
Трябва да го открия.
- Той не е тук.
Спрете!
Той е приятел.
Здравей.
Изслушай ме!
Няма да се справиш сам.
Отговорността за Свитъка е само моя.
На никой друг!
Ако се наложи, ще я нося още 60 години.
Ще остана тук до сутринта и след това заминавам.
Ами аз?
- Съжалявам, Кар,
така ще е по-добре и за двама ни.
Не можеш да ме зарежеш така!
След всичко, което преживяхме!
Вече ми остана само ти.
Те са тук.
Братята!
- Трябва да бягаш!
Къде е той?
- Долу.
Спри!
Защо?
- Не искам да пазя Свитъка,
а да го прочета! Искам огромната му власт.
Дори ако трябва да я деля.
Шегуваш ли се с нас?!
Аз ще те измъкна от града.
Братя монаси,
дори когато най-накрая заловя вашия безименен брат,
той едва ли ще ми каже къде е Свитъкът.
Но с помощта на тази машина
ще измъкна цялата информация, която ми е необходима.
А засега... Просто ще я изпробвам.
Пуснете ме! Какво правите?! Нали имахме уговорка?!
Наистина ли си мислеше, че ще деля силата с теб?!
Включете хидросистемата.
Хидросистема - включена.
Съжалявам, че нямаш полезна информация за мен.
А сега ми намери монаха.
Капитанът е наш човек. Ще ни закара където искаме.
Добре ли си?
- Да.
Ти ми помогна да взема правилното решение.
Благодаря ти, Кар.
Не е ли редно да се обадиш на дамата, преди да я посетим?
Вече е полунощ.
Ако й се обадя, тя ще ми откаже.
Но ако й се появя лично, няма да устои на чара ми.
И няма да приемам съвети за жените от монах.
Аз не съм се родил монах. Никой не се ражда монах.
Не биваше да идваме тук.
- Довери се на инстинкта си.
Нима има по-безопасно място от добре охранявана къща?
А как смяташ да влезем?
- Мен ли питаш?! Ти си крадецът.
За един добър обир са нужни отвличане на вниманието и бързина.
Отвличане на вниманието...
И бързина.
Чисто е. Хайде!
Ще ми помогнеш ли?
- Защо не опиташ сам?
Добре...
Добре ли си?
- Проверявах разстоянието.
Защо не го направиш пръв?
- Ще те изчакам.
Ще се справиш.
- Само гледай!
Мамка му.
Не казвай нищо.
Чувстваш ли се малко замаян?
- Нищо ми няма.
Забавно ти е, нали?
- Много.
Направи го!
Забрави всичко, което знаеш за природните закони.
Ще стъпя на въздуха като на камък.
Ще плувам в него като във вода.
Трябва само да вярвам.
Не беше зле.
Какво имаме тук?
Любителка на насекоми и смъртоносни влечуги.
Лошо момиче...
Какво правиш тук, Кар?
Загубила си нещо.
- Ти ми го открадна.
Не е вярно.
- Лъжец!
Мислиш, че вярвам на джебчии?
Не бих откраднал нищо от теб.
Хич не те бива в лъжите.
Аз съм страхотен лъжец.
Добре де, взех го.
Но го взех само за да мога да ти го върна.
Беше глупаво. Понякога съм голям...
- Тъпак.
Може и да излъгах за колието, но поне не излъгах за себе си.
Аз също.
- Така ли? Я виж тая къща!
Мислех, че си от улицата като мен, но ти си някаква богаташка.
Нищо не разбираш.
- Напротив.
Май ти хареса.
Това ли искаше?
Защо си тук всъщност?
- Защото ти вярвам.
Монахът има някакви думи, татуирани върху тялото му
а някакъв психар от Втората световна иска да завладее света.
Ти си луд!
Кар, добре ли си?
Ще се оправи.
- Какво правиш тук?
Ще се оправи.
- Какво правиш тук?
Въпросът не е в това.
Трябва да се запиташ
защо бягаш от този дворец всяка нощ
и защо се връщаш сутрин?
Моите уважения, но не ме учи как да живея.
Не те уча.
Само казвам, че ще си по-щастлива, ако живееш един пълноценен живот,
вместо два непълноценни.
Кар?
Беше прав - трябваше първо да й звънна.
Съжалявам. Животът ми е доста... сложен.
Баща ми е Иван Керенски.
Какво?!
Иван Грозни?!
Дъщеря си на царя на руската мафия? Невероятно!
Казвам се Джейд (Нефрит). Баща ми е в затвора за 20 години.
Затова пазя в тайна всичко около себе си.
Само на улицата мога сама да си спечеля уважение.
''Ще се бие за любовта в Двореца на нефрита.''
Две от три.
- Две от три какво?
Пророчества.
Внимавайте!
Хитро!
Пазете тялото му! Безценно е.
Видели са адреса ти в киното.
Трябва да тръгваме.
- Къде?
Организацията за човешки права.
- Ти си луда!
Кучката, която съсипа дома ми, е изпълнителен директор там.
Ходих на една изложба.
Татко казва, че трябва да се криеш там, където най-малко очакват.
Организацията за човешки права едва ли е най-обичайното място
за престъпници срещу човечеството.
Благодаря ти, но трябва да отида сам.
Монахът е моето семейство.
Ще ти помогна.
Харесва ли ти бронираната ми кола, Кар?
Ще използваме старите тунели, за да стигнем под сградата.
Господи! Баща ти има доста впечатляващи играчки.
Защо реши, че са на баща ми?
Дядо ми разказваше за теб, когато бях малка.
Мислех, че си измислен герой, съществуващ само в приказките, но...
Един ден той ми показа статиите.
"Дете излекувано от тайнствен монах"
Не си ли се чудил как успявам да те проследя?
Между другото, казвам се Нина.
Ти нямаш име, нали?
Това е много секси.
Докъде стигат татуировките?
Чак до там! Налага се да сканирам всеки сантиметър от тялото ти.
Тежка работа, но все някой трябва да я свърши.
Нали знаеш, че може и да не се измъкнем живи?
От колата ми?
Прояви огромна смелост, когато дойде с мен.
Смелост и безразсъдство... Интересна комбинация.
Няма да е никак приятно, ако не оживеем,
особено при дадените обстоятелства.
- Да...
Определено!
Погледни ме... монахо!
За теб годините бяха едно нищо.
А аз остарявах и остарявах.
Но сега това ще се промени. Нина!
Разбери какво става! Веднага!
Бум!
Вие двамата - надясно!
Не мърдайте!
Момчета... Не е важен гневът.
Важен е покоят.
Наистина имаш потенциал.
Монахът е долу, усещам го.
А сега последният стих.
Къде е остатъкът?
Къде е последният стих? Къде е?!
Запаметих го.
В случай, че някой като теб стигне до този момент.
Добре...
По дяволите! Да се махаме!
Нагоре!
Бързо! Кар!
Здравей, скъпа!
Радвам се да те видя тук.
Сега ще ми кажеш каквото ме интересува.
Всичко това започва да ме отегчава.
Добре ли си?
- Да.
Да вървим да го довършим!
Ще се бия с него сам. Ти все още не си готов.
Така ли?! А кой те спаси?
Не се меси, Кар!
- Не става!
Кар!
Господи!
Кажи ми последния стих, иначе ще те унищожа!
Унищожиш ли ме, Свитъкът ще бъде изгубен завинаги.
Готов си да пожертваш себе си,
но ще позволиш ли той да умре?
Последният стих!
Иначе го пускам.
Кар, чуй ме...
Можеш да го победиш!
Щом не мога да го имам,
ще взема Свитъка и теб със себе си.
Цели 60 години ти давам шанс да се промениш.
Никога няма да се променя!
Свърши ли?
- Още не.
Ти си следващият.
Когато ни спаси, изпълни и третото пророчество.
Моето време изтече. Дойде твоето време.
Свърши се.
Внимавай!
Джейд?
Ще победи вражеска армия под небесните вериги.
Писна ми да бием тоя нещастник.
Ще се бие за любовта в Двореца на нефрита.
Ще освободи непознатите си братя със семейството, което нямаше.
И двамата изпълнихте пророчествата. Вече не сте непълноценни.
Живеете един пълноценен живот.
Явно не само ти си брониран.
Кар?
Подготовката ви завърши. Остава само още нещо -
последният стих на Свитъка.
И втората част.
Сега вече сте неразделни.
Единство на противоположностите.
Приятна почивка!
Какво правиш?
- Проверявам си джобовете.
Помня как ме прегърна, когато се запознахме.
Открих отговора.
Защо кренвиршите за хот-дог са по 10, а хлебчетата - по 8.
Животът не винаги върви според плановете ни.
Да се радваме на това, което имаме, за да не си останем с гол кренвирш.
Точно така!
Режисьор ПОЛ ХЪНТЪР
Сценаристи: ИТЪН РИЙФ САИРЪС ВОРИС
Оператор СТЕФАН ЧАПСКИ
Музика ЕРИК СЕРА
Участваха: ЧОУ ЮН-ФАТ
ШОН УИЛЯМ СКОТ
ДЖЕЙМИ КИНГ
КАРЕЛ РОУДЪН
ВИКТОРИЯ СМЪРФИТ
МАРКЪС ЖАН ПИРЕ
МАКО
РОДЖЪР ЮАН и др.
Превод и субтитри ХРИСТО ХРИСТОВ
Редактор ПОЛИНА ДОКОВА
Вulgагiаn