The X-Files 314 - Grotesque (1993) Свали субтитрите

The X-Files 314 - Grotesque (1993)
Добре, всички. Времето изтече.
Достатъчно за тази вечер. Ако не сте довършили,
Питър ще бъде с нас и другата седмица
- Хей, човече !
- Извинете.
- ФБР !
- Остани на място !
- Светлината върху него!
- Джон Мостов, имаме заповед за арест.
- Имате право да мълчите.
Ако се откажете от това си право, всичко, което кажете може да бъде използвано срещу вас.
- Имате право на адвокат.
- Наранявате ме!
Разбирате ли правата си ?
Искате ли да ползвате правото си да мълчите!
Господи !Той ме одраска. Този кучи син ме одраска, като куче !
- Махнете го от тук!
- Добре ли сте ?
- Да, Да.
Господи.
Джон Мостов. Художник.
Разведен. Без деца.
Дошъл от Узбекистан по време на преустройството.
Забравил да спомене в молбата си,...
че прекарал 20 години в затвор.
Арестуван е за убийствата на поне седем души миналата седмица.
Мислех, че от там идват хокейни звезди само.
Престъплениета са извършени през последните три години. Всички жертви са мъже, възраст 17 до 25.
Какъв е характера на убийствата?
Според доклада няма доказателства за сексуално насилие.
Смъртта е причинена от кръвозагуба от рани на лицето.
Шаблона на раните на всички жертви е еднакъв.
- Всичко е там на трета страница.
" Двете очи извадени.
Характерно разрязване от края на устата до ушите."
Нивото на насилие високо...
предполага действия на много разярен индивид.
Или индивиди,
По време на разпита, Мостов казвал, че някой го е заставил.
Това са нормални твърдения на хора е умствени увреждания.
Така се оправдават пред себе си за действията си.
И това беше оперативното мнение до снощи, когато 19 годишен мъж...
е намерен мъртъв на шест мили от тук с подобни наранявания.
- Копиране?
- Според Заместник Директор Скинър,
който ни помоли да проверим това, подробностите не са разпространявани.
Само разследващия екип е имал тази информация.
И Мостов е в ареста от пет дена.
Моля ви! Болят ме очите от светлината.
Оставете ме на мира.
Имате удобно легло. Защо не го използвате?
Защото работи--
нали, Джон ?
Какво е това? Какво е това нещо?
- То уби тези хора.
- Това То, има ли си име?
- Има ли име?
- Всички го знаят.
Как го наричате? Сатана ? Дявол?
- Или името на твоя съучастник.
- Нямам съучастник.
Ти си убил тези мъже сам?
То ги уби. Колко пъти да ви казвам?
Ами, неговите отпечатъци не са били върху оръжието на убийството. А твоите.
И не Него го заплашва смъртна присъда за седем убийства.
И за това То ти се присмива.
И на теб.
Глупаци, които мислят...
че злото може да бъде водено на каишка...
или да бъде затворено в килия,
Докато То само с едно щракване на пръсти,
прави хората да изглеждат като адски изчадия...
за да се чуства велико.
Това ли се случи снощи, Джон ?
Щракнало е с пръсти и още един млад човек е умрял ?
То е убило отново? Вчера ?
Намерило си е някой. Някой нов.
Както ме намери мен преди.
Агент Мълдър, мога ли да ви видя вас двамата навън ?
Какво става, Мълдър ? Малки зелени човечета? Дяволския Дух?
Скъли, това е Бил Патърсън. Ръководител на екип следователи.
Знам. Наука на Поведението. Написахте книга. За мен е чест, Сър.
Това ли мислите?
Че заподозрения е обсебен от зли сили?
Не е това, сър.
- Имате странна компания, тогава.
Това е нещото , което ме удивява, Бил-- Как никога не се придържате към собствения си профайл.
Никой не знае колко сте одухотворени.
Арестът на Джон Мостов е резултат от три годишни усилия.
Три годишни.
Така, че си представете, колко сме разстроени от последното убийство...
и от заподозрян, който си има теория за обсебване.
Значи мислите е имал съучастник, тогава,
Дори и във вашия профайл да се казва че Мостов е работил предимно сам.
Моят профайл доведе до ареста. Той определено е бил сам.
И тогава убийството от снощи е на втори убиец, който също работи сам.
Ами тези рисунки на Мостов ? Тези фонтани ?
- Ти знаеш защо ги е рисувал? Попита ли го?
- Нямах възможност.
Казва, че ги е рисувал за да държи демона на страна.
Това има смисъл. В миналото, за това са ползвани фонтаните--
да прогонват демонските духове, като тези в Нотър Дам.
Не искам уроци по история.
И не искам факти, които да подържат историята на този тип.
Помолиха ме да прегледам случая.
Ако не ти харесва се обърни към, З. Д. Скинър.
И няма ли да ми кажеш, кога свърши любовната ти афера с Патърсън ?
- Патърсън никога не ме е харесвал.
- Мислех, че те е ухажвал.
- Не и Патърсън.
- Защо не ?
Не искаше да си цапам ръцете.
Аз не бях от много прилежните студенти.
- Не можехте да се сработите.
- Нещо такова. Да.
От това, което съм чувала, е имало доста хора, които са се сработили.
Повечето от тях са почнали работа във ФБР благодарение на него.
Да. Патърсън казва за залавянето на убиеца следното:
Ако искаш да познаваш артиста, запознайсе с изкуството му.
Или ако искаш да хванеш чудовище, стани и ти такова.
В този случай, май добре му пасва.
Този тип определено е някакво чудовище.
- Това е само котка.
Помислих, че някоя от рисунките е оживяла.
Явно са я заключили тук.
Пис, пис. Явно си има ключ за това място.
От тук някъде влиза въздух.
Може би има нещо от другата страна на стената.
Малко светлина.
Виждаш ли нещо ?
Още фонтани, Скъли. Много.
Склуптори от восък.
Защо ги е държал в тайна стая?
Мълдър?
Мълдър, какво е това?
Какво видя?
Мълдър.
Кажи ми какво става там?
- Наблюдаваме го постоянно, Агент Немхаузер,
но не съм спокойна от това, което виждам.
- Човека е късметлия, че е жив.
- Благодаря, Докторе. Агент Скъли.
Обърнахме ателието на Мостов нагоре с главата. Други тела няма.
- Колко открихте?
- Пет. Всички разчленени.
Всички са млади мъже, с наранявания по лицето като на последната жертва.
Поне тази е още жива.
Има същите наранявания, поне така изглежда.
- Какво каза Патърсън за това ?
- Не съм говорил все още с него,
Но явно ще стигне до извода, че някой е работил с Мостов.
Трябва да се съглася с тази теория.
Агент Мълдър какво мисли?
Мисли, че това че сме намерили тайната галерия на Мостов няма да е в услуга на Патърсън.
Между нас казано, мисля, че Патърсън е помолил Скинър да въвлече Мълдър в този случай.
- Той го е помолил?
- Работя с Патърсън от три години по този случай,
и това го убиваше, докато накрая не арестувахме Мостов.
Но тогава стана първото подобно копирано убийство и това го довърши.
Мълдър смята, че Патърсън никога не е имал високо мнение за него.
Такъв си е Патърсън. Снощи изпих няколко бири с него,
почна да ми разказва истории за Мълдър, как бил някакъв гений.
- Драскотини. Какво се е случило?
- Мостов се съпротивляваше при ареста.
Как е нашата жертва? Ще можели да разпознае нападателя?
Докторите казват, че все още е рано -- дори да опитваме.
- Те все още не са сигурни дали ще оживее даже.
- Къде е Мълдър ?
-Проверява рисунките на Мостов.
- И какво се надява да открие ?
- Същото като нас: втори убиец.
- Може би трябва да говорите навън.
Остани с нас.
Името идва от френското "gargouille"--
име на средновековен дракон обитавал река Сена,
чийто ужасен външен вид станал символ на прокълнатите превърнати в камъни...
както и на прокълнатите демони от Подземното Царство.
Символ на нечистите сили във Вселената...
които се грижат за нашето проклятие.
Пазители на вратите на ада или на границите на нашето въображение.
Повече от 1200 години, подобни изображения се правят...
От камък, восък , дърво...--
и се предава през поколенията, и образа му се променя...
благодарение на човешките фантазии.
Ако То съществува,
то е прокълнало човешкия вид до края на вечността...
както е прокълнат и Джон Мостов.
Но какво го кара да убива? Дали са същите тъмни сили,
неговото най-добро произведение- разрушението на плътта,
от ръката на човек, които създава?
Дали това зло се ражда във всеки от нас,
и стои скрито в човешката душа, чака да се роди,
чудовище, което кара тялото ни да върши нещата, които то иска?
Дали това чудовище не наричаме Лудост?
Ще затварят след няколко минути.
Знчи така търсите втория убиец?
Кажете ми, Мълдър, какво очаквате да откриете тук?
Не съм сигурен все още.
Но може би имате някаква идея, някаква теория.
Имам няколко теории. В момента ги отсявам.
- Като си заровил нос в книгите ?
- Вие сам го казахте.
Ако искате да познавате художника, гледайте картините му.
- Най накрая се съгласих с вас.
- Знам, какво се опитваш, Мълдър,
И понеже вече го пробвах това-- ще ти кажа, че си губиш времето.
Може би ще ми кажете, защо този човек е рисувал и правил склуптори...
на едно и също лице отново и отново, и защо го прави още.
Защото е луд. И това са само драсканици на един луд човек.
Той каза, че това нещо иска да види собственото си изображение.
Мостов каза всичко освен-- името на съучастника си.
- Освен ако не казва истината.
- За това, че е обладан?
Трябва да ти кажа. Разочарован съм от теб.
Мислех, че ще ви разочарован, ако не ви разочаровам.
След цялото това време, мислех, че вече сте стъпили на земята.
Явно съм сбъркал.
Мълдър? Мълдър, аз съм.
Мълдър ?
Не беше вкъщи, в офиса.
Бях уплашена, Мълдър. не знаех къде си.
Опитвах на мобилния ти, но ти не отговаряше.
Беше изключен.
Изключил си си телефона? Защо въобще го носиш?
Готов си. Обади се на лекар утре, ако има възпаление.
- Мерси.
- Няма нищо.
Мълдър, все още не си ми казал, какво си правил в ателието на Мостов.
- Работех.
- В 3:30 през нощта ?
Мълдър, не съм те виждала от почти два дена.
- Не отговаряш на обажданията ми.
- Това нещо съществува. Истинско е.
"То" ? За какво говориш?
-Това, което убива тези млади хора.
- Мостов е убил тези хора,
и то без съучастник, и някакъв луд продължава делото му.
- Това, което ме нападна не беше човек.
- Ти видяли го въобще?
Мълдър, може би си видял, каквото искаш да видиш.
И защо да съм искал, да видя това ?
Това не съм си го представил, Скъли.
Чуй се, Мълдър. Чуваш ли се, какво казваш.
Започваш да звучиш като M--
Когато не те открих, ходих в апартамента ти.
Видях новия ти плакат.
Не осъзнаваш ли какво става тук, Мълдър ? Той е решил да те пробва.
Въвлечете в този случай и явно има някаква причина.
- Патърсън ?
Той е помолил Скинър да ти даде този случай.
Мълдър, къде тръгна?
И така, как е Мълдър?
- Сър, може ли за малко?
- Разбира се.
Насаме.
- За какво става дума?
- Може би ти ще ми кажеш.
Любопитна съм, защо сте загрижен за Агент Мълдър.
- Май не ви разбирам.
- Напротив, сър.
Мисля, че сте знаели точно как ще реагира Агент Мълдър, когато го въвлечете в подобен случай.
Вие сте помолили за него, нали?
Ако сте загрижена за поведението на Агент Мълдър,
може би трябваше да поговорите с него.
- Знаете, че вече съм говорила с него.
- И какво очаквате , да направя аз ?
Бъдете честен с мен, за това, което следва.
Това да не е реванш заради случилото се преди осем години, когато Мълдър е напуснал Академията ?
- Моите мотиви не са толкова жалки.
- Тогава защо ?
Помолих за Мълдър защото...
защото искам да приключа с този случай веднъж за винаги.
И сте знаели, че той ще ви помогне.
Съвета ми към теб, Скъли:
Позволи на Мълдър да направи каквото трябва.
Не се опитвай да го спреш...
защото няма да можеш.
Защо То не ме уби, както уби другите ?
Защо ме остави жив?
Дори и да можех да ти кажа, ти нямаше да разбереш.
Помогни ми да разбера, Джон.
- Моля те. Върви си.
- Не.
Трябва да ми помогнеш да стигна по-далеч, да ми помогнеш да вляза в главата му..
Както То е влязло в твоята, да мога да разбера какво иска.
Трябва да почустваш глада му,
да почустваш как костите ти се смразяват от дъха му.
Значи знаеш... нищо не може да се направи.
- Освен ако не го намеря.
- И тогава, какво ще направиш ?
- Само ми кажи, как да го намеря, Джон.
- Не.
Кажи ми, как да намеря това нещо.
Ти не можеш да го намериш.
То трябва да те намери.
Може би...
вече ме намери.
Първия път-нищо, зациклих. И трите парчета бяха чисти.
Но при втория опит имах късмет.
- Поръсих парчето с ....
- Не ви разбрах ?
" Пудра" - казано на обратно. Това наричаме фосфорисцираш тест.
Това е част от отпечатък.
И може би ще възстановя, почти целия палец.
Разположението на отпечатъка е странен.
Ориентацията е в посока на някой държал ножа.
Което ме кара да мисля, че ако имаме късмет ще хванем нашият човек.
Пуснах го за проверка в Базата.
- И явно има съвпадение.
- Така е.
- Изглежда е някой от нашите хора.
- ФБР Агент ?
- Твоя партньор.
- Това е отпечатъка на Мълдър?
- Сигурно ли е?
- Сигурно. Защо?
Може би той е открил ножа на местопрестъплението.
Извинете.
- Имам маса някъде там.
- Няма нужда. Оставете го на пода.
Трябва да вдигна.
Стаята за доказателства.
Да, тя е.
Извинете, Агент Скъли. Скинър иска да ви види веднага.
Влезте.
- Искали сте да ме видите, сър ?
- Да. Седнете.
Попаднали сте на липсващо доказателство по случая Мостов ?
- Да, сър.
- Намерихте ли го?
Не, Сър.
Смятате ли, че става въпрос...
за оръжието, което намерихме по-рано днес?
Не съм напълно сигурна.
Но отпечатъците на Агент Мълдър са намерени по него.
Да, Сър.
- Да сте виждали Агент Мълдър или да сте говорили за това?
- Не, Сър.
Имате ли наблюдение върху душевното състояние на Агент Мълдър в момента ?
Знам, че Агент Мълдър работи много усърдно върху тоя случай по ваша молба.
Тревожите ли се за него, Агент Скъли ?
Не, сър.
Извън протокола.
Както и аз.
Да. Грег Немхаусер е. Моля да ми се обадите веднага на 555-0143.
- Трябва да говоря спешно с вас--
- Ало?
- Мълдър ?
- Скъли ?
- Къде си?
- В ателието на Мостов.
- Да не си с Немхаузер?
Не. Трябва ли да съм ?
На него се обаждах. Оставил е този номер на секретаря ми.
Казва, че иска да говори с мен.
- Мълдър ?
- Да ?
Знаеш ли къде е той?
Не съм сигурен.
Мълдър, този нож, който открихме на местопрестъплението--
мисля, че е същия, който е използвал Мостов .
- Защо мислиш така?
- Защото този на Мостов е откраднат от Стаята за Доказателства.
- Кога?
- Надявах се ти да ми кажеш.
Отпечатъците ти са по него.
Да, изучавах ножа на Мостов вчера в стаята за доказателства.
- Защо?
- Защото исках да го подържа.
Исках да почуствам, какво е да го държа в ръката си.
- Но защо?
- Виж, Скъли, не съм го взел аз.
Окей, Мълдър, чуй ме внимателно.
Кажи ми точно къде си. Ще бъда там след няколко минути,
и ще се оправим заедно с това.
- Мълдър ?
- Да.
- Мълдър.
- Какво правиш тук?
А ти какво правиш тук?
Това е Немхаузер.
- Но ти вече знаеш това, нали ?
- Какво?
Ти си го убил, Бил.
Когато е разбрал, че си ти, си го убил.
- Да не си се побъркал?
- Не и аз. Не сега.
- Свали пистолета.
- Не и докато не ми кажеш какво става тук.
Какво аз правя--
Погледни си ръцете.
А сега се запитай защо ти си тук.
Не съм сигурен.
Тук си защото Джон Мостов е откраднал три години от живота ти.
Всеки ден и всяка нощ ти си сънувал ужасни сцени...
това е било в главата ти, и аз съжалявам.
Представял си си всичко, което той си е представял.
Ровил си се все по-дълбоко, каквото искаше и от нас.
Но когато накрая си го хванал, това не е свършило, цялото насилие.
Това е било живо в теб докато накрая е излязло.
Ти не си искал да правиш това. Но не си можел да го спреш.
Не и сам. Затова си потърсил мен, защото мен няма да можеш да ме убиеш.
- Мълдър,какво правиш?
- Скъли, махни светлината от мен.
- Първо свали пистолета!
- YТи не разбираш!
Защо си насочил пистолет към Агент Патърсън.
Това е той, Скъли.
Мълдър !
Добре ли си, Мълдър ?
Извикайте линейка. Пулса му е все още силен.
Тук е Агент Мълдър от ФБР
Имам прострелян човек.
Господи! Господи!
Чуваш ли ме?
Някой чува ли ме?
Не съм го направил. Не бях аз! Не съм ги убил аз!
Моля ви!
Работим в тъмнината.
Правим всичко да победим злото иначе то ще ни унищожи.
Но характера на човека е неговата вяра,
тази борба не е избор, тя е призвание.
Но понякога тежестта на това бреме ни препъва,
и превзема крехката крепост на нашето съзнание,
позволява на чудовищата от вън да влязат вътре в нас.
И ние оставаме в безната...
насаме с нашата лудост.