Hide And Seek (2005) Свали субтитрите
- Върти се!
- Ще те засиля повече.
- Добре ли си?
- Какво?
- Странно
Мога да се закълна, че видях малко момиченце на име Емили да влиза тук.
Излез, излез, където и да си!
Да не би да се скрила в килера?
Чудя се къде може да е?
Може би очите ми отслабват.
- Невидима съм, мамо.
Ако си невидима..
...как тогава мога да направя това.
- Знаеше ли къде съм?
- Нямах и представа.
Искаш ли Алекс?
- Какво има?
- Обичам те повече от всичко на света.
Знаеш го нали?
- Да.
- Лека нощ, скъпа.
- Направи ми смешна физиономия.
Моля те.
- Сега заспивай.
- Добре.
- Мамо.
- Съжалявам.
Лека нощ.
- Сложи ли я да си легне?
- Преди малко.
- Искаш ли да поговорим?
- Някои неща се нуждаят от терапия, Дейвид.
- Скъпа.
БОЛНИЦА ЗА ДЕЦА В НЮ ЙОРК
- Трябваше да го предвидя.
Всички знаци сочеха натам.
- Не се съди толкова жестоко.
- Трябваше да го предодвратя.
- Вината не е твоя, Дейвид.
От колко време се познаваме?
Повярвай ми като ти казвам...
Трудно ми е като я гледам така...
...трябва да го преодолееш и да започнеш на ново.
- Заминаваме. В провинцията.
- Нямах точно това предвид като ти казах да започнеш на ново. Ами Емили?
Това е много труден период за нея, мисля че трябва да остане още.
- Тук е пълно със стари спомени, мисля че трябва да я заведа на друго място.
- Изгубила е човек на който държи.
- Само на един час път е и винаги си добре дошла да я видиш.
Точно сега трябва да направя каквото е най-добре за Емили.
И мисля че това е най-правилното.
- Имам изненада за теб.
Когато бях на твоята възраст, майка ми ми подари точно като тази.
И когато се чувствах тъжна...
...отварях кутията и тъгата ми изчезваше.
Харесва ли ти?
Дай ми прегрътка.
Ще ти хареса там.
Хайде тръгвайте.
ТУЕНТИ СЕНЧЪРИ ФОКС представя
Робърт Де Ниро
КРИЕНИЦА
Дакота Фенинг
- Хайде, да разгледаме.
Точно на време.
Д-р Калауей.
- Г-н Хаскинс.
- Това е шерих Хаферти. Той направи оглед на къщата, за да се види дали всичко е наред.
- Това е дъщеря ми Емили. Запознай се с шериф Хаферти.
Здравей Емили.Как си?
Това е Г-н Хаскинс, който ни намери тази къща.
- Здравей Емили.
Мислиш ли, че баща ти направи добре, че взе къщата.
- Все още размишлява.
- Наистина е красавица.
- Мерси.
- Както ви споменах след края на сезона тук може да е малко тихо..
надявам се това да не е проблем.
- Няма проблем.
- Добре! Нека да ти покажа задния двор.
- Идвали ли сте преди в провинцията?
- Не много, бях на лагер като малък, но...
... се страхувах гората.
- Няма от какво да се плашите в тези гори.
Мястото е хубаво. Най-голямата къща на езерото.
Шерифе, ще ми окажете ли честта да въвете Д-р Калауей в новия му дом
- Да видя кой беше ключа.
- Видяхте ли къде отиде дъщеря ми?
- Емили!
Емили!
Емили!
Скъпа, добре ли си?
Хайде да се връщаме.Хайде.
Г-н Хаскинс, шерифе, ние поемаме оттук.
Скъпа, това е твото любимо ястие. Не си ли гладна?
- Искам да легна.
- Ще се кача да те цункам за лека нощ.
Странно. Мога да се закълна, че малко момиченце на име Емили, влезе тук.
Чудя се..
Къде ли се крие?
Дали не е под леглото? Не..
Да не се крие...
...да видим къде ли се крие? Дали се е скрила в килера...
Добре, тъй като това е първата ти вечер в новата къща...
...мисля че е време да започнеш нов дневник.
Всеки ден може да записваш чувствата и мислите си и един ден можеш да прочетеш колко си се променила.
Обичам те повече от всичко на света скъпа, знаеш нали?
- Точно това каза и мама.
Преди да се самоубие.
- Скъпа, тя мислеше това което каза. Както и аз.
Искаш ли да го оставя тук?
Добре. Лека нощ.
- Лека нощ, Алекс.
- Емили! Емили!
Ем!
Емили!
Ето те. Хайде скъпа, отиваме до града. Имам малко работа там.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Аз съм Лора, съседка съм ви.
- Аз съм Дейвид, как сте?
- Това е за вас.
- Колко мило.
- Сама съм ги правила.
- Не мислех че някой живее тук.
- Доста е тихо след края на сезона.
- Това е дъщеря ми Емили. Емили поздрави Лора, тя ни е съседка.
- Не е ли прелестна?
- Няма ли да кажеш здравей?
Малко е срамежлива пред непознати.
- Разбирам.
Ще се радвам ако се видим някой път.
О, съжалявам, трябва да тръгвате, няма да ви задържам..
..ако се нуждаете от нещо, не се притеснявайте да минавате.
- И вие също. Благодаря ви за подаръка.
Да ги внесем вътре.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Имам дъщеря на същата възраст.
В колата е.
- Аз съм Елизабет.
Елизабет Иянг.
- Здравейте. Аз съм Дейвид Калауей, как сте?
- На гости ли сте тук?
- Тъкмо се преместих от града.
- Това вашето дете ли е?
- Не.
Това е племенницата ми. Аз съм и временна бавачка.
Ейми, внимавай!
Много смешно, направо ме подлудяваш!
И вашата дъщеря ли е толкова палава?
- Къде е Алекс?
- Не го харесвам вече.
- Дали съм чул това което мисля че съм чул?
- Ядосан ли си ми, татко?
- Не скъпа не съм, мисля че това е чудесно.
- Така ли?
- Да.
- Добре.
Защото имам нов приятел.
- Нов приятел? Нека да позная, да не би да е...
Вероника?
- Не.
Пати?
- Да не е...
- Не е кукла..
- Той..
- Не е кукла.
- Добре, ами..
Ако не е кукла, тогава кой е?
- Той не ми позволява да говоря за него.
- Не позволява да говориш за него?
Ами ако ти обещая че ще пазя тайна, ще ми кажеш ли?
И така, как се казва?
- Каза ми да го наричам Чарли.
- Чарли? Интерестно име.
Чарли.. Кога се запознахте?
- Днес.
- Когато бяхме в града ли?
- Преди това.
- Преди това?
Да не би да е... тук сега?
- Мился че спи.
- Добре. В такъв случай по-добре да не го будим.
- Не е необичайно за травмирано дете да си създава въображаеми приятели.
- Знам, просто исках аз да и бъда приятел, вместо да си въобразява някой.
- Травмата е болка. Мозъкът търси начин да я освободи.
- Сериозно ли? Не забравяй че, съм те предупреждавал за тези неща.
- Така е.
Развеселявай я, играй си с нея, това е от което се нуждае.
- Ето ви въдиците.
- Шерифе!
- Паркира ли сте на мястото за инвалиди.
- Не съм знаел, трябва ми време, не съм знаел.
- Приятен ден.
- До тук с градското гостоприемство, скъпа.
- Нарушихме закона.
- Знам, затваряй вратата.
- Ето добро място.
Скъпа, какво правиш?
Мислиш ли че това е добра идея.
Емили?
Имаме червеи.
Добре.
Добре ли прекара днес?
- Добре беше.
Само добре ли?
Какво да направим за да го направим още по-добре.
Какво казва Чарли? Какво е неговото мнение?
- Той ме разсмива.
- Как те разсмива?
- Като мама.
Малко е задушно тук.
Заяло е.
- Няма проблем, татко.
ОСТАВИ Я ДА УМРЕ!
- Емили, защо си го направила?
- Не съм го направила аз.
- Как така не си ти, няма никой тук освен нас.
- Не бях аз.
- Това е твоят почерк, твоите играчки, скъпа.
Всичко е наред, просто ми кажи, няма защо да ме лъжеш.
- Не те лъжа.
- Добре, ако не си ти, кой е тогава?
- Чарли беше.
-Тя мисли че съм отговорен за смърта на Алисън.
- Чарли е този който те мисли за отговорен.
Исползвай го Дейвид. Използвай го за да стигнеш до нея.
Той е ключът.
- Трябва да затварям, мисля че си намерих истински приятел.
- Сериозно? Това е добре! Обади ми се ако имаш нужда от мен?
- Добре, чао.
- Здравейте!
- Здравей!
- Здрасти Ейми.
- Радвам се че дойдохте.
- Ем! Имаме гости! Емили.
Това е Елизабет, а това е Ейми. Здравей!
- Здравейте.
Надявам се да й избистри ума.
- Мерси.
- Това ли е жена ти?
- Тя почина.
- Съжалявам.
- Без значение колко пъти го казвам, все още ми звучи много странно.
- Сигурно й е много трудно на Емили.
- Била ли си женена?
- Всъщност точно се разведох.
живея със сестра ми и мъжа й докато измисля какво да правя.
Опитвам се да преодолея миналото и да започна нещо ново.
- Точно за това сме тук.
- Междодругото, това е Пенелопа.
- Мерси.
-Ще ти хареса тук.
Весело е.
Е не винаги е весело, но поне има доста весели неща за правене.
Красива е.
Как се казва?
Не говориш много, нали?
- Не трябваше да си тук.
- Защо не?
- Може да се нараниш.
- Имаш номера ми.
- Ще се чуем скоро.
- Добре.
Мисля че трябва да тръгвам..
Чао, Емили.
- Какво мислиш за Ейми?
Хареса ли ти?
- Не ми трябват повече приятели.
Добре,добре.
- Здравейте.
Съжалявам, не исках да досаждам.
Аз съм Стивън, съпруга на Лора.
- А, да, здравейте.
- Дейвид нали?
- Да, Дейвид.
- Просто минах да кажа здрасти.
- Приятно ми е да се запознаем Стивън...
- Щом ще сме съседи добре е да се опознаем, нали?
- Така е.
- Ще трябва да ни извиниш Стивън, доста сме заети днес. Хайде скъпа.
Емили.
Да тръгваме.
- Чао.
- Виж, ако ви трябва нещо отбийте се.
- .Добре. Благодаря.
- Дейвид?
- Да.
- Щастливец си че имаш толкова красива дъщеря.
- Благодаря.
Помниш ли като ти бях казах да не говориш с непознати?
- Той не е непознат.
- Какво искаш да кажеш?
- Той е съсед.
- Това го решавам аз, той е непознат, скъпа.
Не ми обръщай гръб като ти говоря.
- Съжалявам, татко, не беше ли свършил?
- Не бях свършил. Това което казвам е, че много важно е да ме слушаш като ти кажа нещо.
- Добре.
- Добре?
- Какво правиш, скъпа?
- Нищо.
- Какво е толкова смешно? Чарли тук ли е?
- Току що си тръгна.
- Къде отиде?
- Ти ли го отвори?
- Мислех че си ти.
- Искам да приказвам с Чарли.
- За какво?
- За някои неща.
- Какво например?
- Например...
...какво го разсмива, какво го натъжава...
Какво ще кажеш, ще ни запознаеш ли?
- Не мисля че ще успея.
- Защо?
- Не те харесва много.
- Защо не ме харесва?
Има ли нещо общо с мама?
Скъпа...
Какво ти е казал?
- Готов или не, аз идвам.
Чарли...
Чарли...
Чарли...
Излез, излез кадето и да си....
Чарли, ти ли си това?
- Емили! Емили!
Емили!
Къде си?
Какво се е случило? Защо си тук долу?
Емили , отговори ми.
- Той се крие.
- Кой се крие? -В мрака.
Може ли вече да си лягам?
- Здравейте.
- Здравейте.
- Имате ли малко време?
- Разбира се, влезте.
- Мерси.
- Искам да се извиня за съпруга ми, когато ви е притеснил с Емили вчера.
- Няма проблем, не се притеснявайте.
- Той е безопасен, не би наранил и муха.
- Няма пролем.
- Просто наскоро изгубихме дете, момиче.
И по някакав начин, Емили ни напомня за нея.
- Разбирам.
- Не сме се примирили още.
- Няма нищо по-лошо на света от това да изгубиш дете.
НЕЩАТА НА МАМА
- Пробвай го.
Да не е много солено.
- Не е лошо. - Сериозно?
- Не е лошо. - Добре.
- Уау, изглеждаш толкова красива.
Нали не си се облякла така само заради мен.
- Скъпа, ще отидеш ли горе да се преоблечеш, моля те?
- Не ти ли харесва?
- Не и за вечеря, не.
- Защо не?
- Знаеш защо.
- Изглежда толкова красива, хайде да ядем. Мисля че наистина си много красива.
- Каза ли ти татко, че майка ми е починала?
- Да, каза ми.
- Каза ли ти как умря?
- Скъпа, не мисля че Елизабет иска да чуе как е станало.
- Самоуби се във ваната. - Емили!
- Като си преряза вените. - Емили!
Достатъчно.
- Донесла съм ти нещо.
Баща ти ме помоли да ти донеса някои от книгите на Ейми.
Някои от тях ми бяха любими като бях на твоята възраст.
- Страхотно.
Имаш шанса да ги прочетеш, преди другите деца да са ги започнали. Няма ли да благодариш?
Емили!
Емили!
Престани!Достатъчно!
- Харесваш ли я татко?
- Престани!
- Чарли каза че я харесваш.
-Отивай си в стаята!
- Каза че я харесваш повече от мама.
- Ако ще се държиш по този начин, отивай в стаята си!
- Надявам се да не свършиш като нея.
- Съжалявам.
- Кой е Чарли?
- Той е...нейния въображаем приятел.
Единствения й приятел.
Винаги съм искал да има по-добро детство то мен.
А виж какво стана.
Карай внимателно.
ВИДЯ ЛИ КАКВО НАПРАВИ СЕГА!
- Чарли го направи.
Вярваш ми, нали татко?
Защо ме гледаш така?
- Д-р Калуей, не съм искал да ви безпокоя.
Помислих че ще ви потрябват.
Това са ключовете за...някои стаи в къщата.
Забравих да ви ги дам по-рано, извинявам се.
- Доста е късно за носене на ключове, не мислите ли?
Мислих да ги пъхна под вратата.
Жена ми и аз заминаваме за Канада сутринта.
Имаме малка хижа в гората.
Добро място за избистряне не ума.
Всичко наред ли е?
Приятна почивка.
- Какво има за закуска?
- Скъпа, защо Чарли ще направи толкова ужасно нещо?
Да не е заради Елизабет?
Чарли трябва да разбере нещо скъпа.
Елизабет не се опитва да заеме мястото на майка ти.
Разбира ли той това?
Скъпа не мога да ти помогна, ако не говориш с мен.
Защо не харесва Елизабет?
- Защото тя те харесва.
- И?
- Не иска да бъдеш щастлив.
- Скъпа, знаеш че това няма нищо общо с Чарли, нали?
Става въпрос за теб скъпа.
И в това няма нищо лошо.
Чарли не съществува.
- Не трябва да говориш така.
- Защо не?
Ще го ядосаш.
- Добре, така да бъде?
Нека се покаже и да ми се ядоса, искам да го видя.
- Къде е той?
- Искаш да го видиш?
- Какво е това?
- Чарли и мама, влюбени.
- Повярвай ми скъпа, мама няма да хареса Чарли.
- Той не каза това.
Какво искаш да кажеш?
Какво е казал той?
Какво е казал той?
Какво е казал Чарли, кажи ми, какво е казал?
- Каза, че я задоволява.
- Кой ти каза да говриш така?
- Чарли.
-Не...
- Кой ти каза това?
-Чарли.
- Чарли не съществува, кой ти каза?
Чарли ми каза!
- Не е той, кой ти каза?
- Чарли!Чарли!Чарли!
- Здравей скъпа.
Толкова се радвам че те виждам.
Ще ми покажеш ли къщата?
- Да.
- Здравей Дейвид, как си?
- Добре. Радвам се че те виждам.
- Харесва ли ти тук?
- Веселя се много.
- Така ли?
- Разкажи ми за приятеля си Чарли.
- Не ми дава да говоря за него.
- Сигурна съм че няма нищо против ако кажеш на мен.
- Разкажи ми какво правите заедно.
- Играем игри.
- Какви игри?
- Криеница. Това ни е любимата.
- Изглежда че с Чарли добре се забавлявате.
- За какво си говорите?
- Не знам, за много неща.
- Понякога дори говори и за теб.
- Наистина ли? И какво казва?
- Можеш да ми кажеш.
- Бои се че ще си отидеш.
- По какъв начин?
- Игра.
- Каква е тази игра?
- Ядосай татко.
- Не ли красива?
- Дейвид, искам да я взема с мен, поне за малко, докато се оправи.
- Страхувам се че ако я вземеш ще стане по-лошо.
- Тя не е добре.
- Знам това.
- И не ти е пациент.
- Знам и това.
- Тя си мисли че всичко е игра.
Исползва Чарли за да стигне до теб. Знам че нещата не се развиват така както ги мислех...
..но мислиш ли че ако я заведеш обратно в Ню Йорк нещата ще се променят?
- Струва си да опитаме.
- Добре, ще и дам още 2 седмици и ако няма подобрение ще ти я доведа.
- Какво правиш, татко?
- Нищо.
- Какво търсиш?
- Нищо само ти приготвях леглото за лягане.
- Лека нощ.
- Татко?
- Да скъпа?
- Можеш ли да затвориш вратата?
- Не искаш ли светлина?
- Не ми трябва вече.
- Добре.
- Здравей.
- Здрасти, Дейвид.
- Мислех да ти върна услугата.
- Благодаря ти.
- Мммм ябълки, любимият ми.
- Разполагай се удобно, връщам се след секунда.
- Мерси.
- Сигурно ни мислиш за луди, че държим тези играчки наоколо.
- Знаеш ли... трудно е да им намерим място...
- Извинявай.
- Няма за какво да се извиняваш.
- Просто нямах с кого да поговоря.
- Знаеш че аз съм психолог, нали?
- Помогал съм на много хора при различни ситуации.
- И..ако със съпруга ти искате да поговорите за това, може би ще помогне.
- Имаме доста проблеми през изминалите няколко седмици.
- Какви проблеми?
- Не можеш да си предтсвавиш колко жесток може да бъде.
Колко болезнен може да бъде.
- Съжалявам, вече казах твърде много.
- Моля те, виж..излушай ме..мога да ти помогна.
- Не, може да се прибере всеки момент.
- Ако ми кажеш, може да ти помогна.
- Не, трябва да си вървиш.
- Какво..
- Ехооо?!
- Дейвид!
- Емили?
- Ехооо?
- Дейвид?
- Емили?
- Емили тук ли си?
- Не ме ли чу като виках?
- Татко не е в къщи.
- Всъщност дойдох да видя теб.
- Може ли да поговорим за малко?
- Донесох ти малко цветя.
- Незнаех кой е любимия ти цвят, затова взех от всички.
- Благодаря.
- Емили наистина съжалявам за случилото се онази вечер.
- Искам да знаеш че не се опитвам да застана между теб и баща ти.
- Мислиш ли че можем да започнем отначало?
- Да бъдем приятели?
- Харесваш ли игрите?
- Обичам игрите.
- Искаш ли да поиграем на някоя?
- Вече играя.
- На каква игра играеш?
- Криеница.
- Не трябва ли още един човек за да играеш тази игра?
- Той се крие.
- Кой се крие?
- Чарли.
- Чарли се крие. Къде се крие?
- Остани тук.
- Чарли, излез, излез където и да си.
- Емили!
- Ем!
- Емили!
- Какво правиш?
- Какво рисуваш, скъпа?
- Какво се е случило?
- Емили, какво се е случило?
- Здравейте шерифе.
- Може ли да влезна?
- Имам лоши новини. Станала е злополука.
- Намерих колата на Елизабет Ианг разбита по средата на пътя.
- Добре ли е тя?
- Незнам, не беше в колата.
- Говорих с племенничката й Ейми. Тя ми каза че идвала тук да се види с теб.
- Виждали ли ли сте я?
- Не съм я виждал, не.
- Дали бихте могли...да ми донесете чаша вода.
- Разбира се, искате само...вода.
- Да.
- Първо си помислих че се разбила по пътя за тук.
- Но, като погледнах втори път...
видях следи от гуми надолу по хълма.
- Затова си помислих, че може и да се е отбила.
- може би е забравила нещо и се върнала, незнам.
- Може би..
Може би Емили я е виждяла.
- Не може е да е така, Емили си беше тук горе.
- Може ли да я извикате?
- Разбира се, мога да я извикам, можем да я попитаме.
- Емили!
- Слез, скъпа.
- Здравей, Емили.
- Нали познаваш Елизабет Ианг?
- Да си я виждала да се отбива през изминалите няколко часа?
- Ако излезна за малко, сигурна ли си че няма какво да кажеш на баща си?
- Сигурна съм.
- Добро момиче.
- Можеш да се качиш обратно в стаята и да си играеш.
- Сладко дете.
- Благодаря.
- Ако чуете нещо ще ми се обадите ли?
- Да шерифе.
И вие също.
- Ще проверя квартала.
- Вие с Емили тук ли ще сте?
- Да.
- Питам само, за да се убедя.
- Благодаря за водата.
- Няма защо.
- Емили!
- Емили, къде е тя? Къде е Елизабет?
ВИДЯ ЛИ СЕГА?
- Какво си направила? Какво си направила?
- Нищо не съм направила!
- Кой беше?
- Кой беше тогава? Само не ми казвай Чарли.
- Какво става?
- Чарли.
- Кой е Чарли, къде е той?
- Моля те помогни ми да разбера какво става!
- Не мога.
- Помогни ми!
- Не мога.
- Имаш ли пръст в това? Имаш ли?
- Той ме накара да му помогна.
- Това ли е той? Това ли е Чарли?
- Не мога да ти кажа.
- Кой е той?
- Не мога да ти кажа!
- Стой тук и не мърдай!
- Не ме оставяй!
- Не мърдай, остани тук.
- Ало?
- Емили, какво става?
- Не искам да играя повече с Чарли.
- Татко не може да ме спаси сега.
- Емили, скъпа, там ли си?
- Току що си тръгна.
- Къде е той?
- Крие се!
- Къде си?
- Ти, какво правиш тук?
- Чух шум и излезнах да видя какво става. Добре ли си?
- Не се приближавай.
- Искам да я видя.
- Махни се или ще извикам ченгетата.
- Искам да я видя сега!
- Болно копеле.
- Татко?
- Скъпа, стой горе, стой горе!
- Махай се. Махай се.
- Всичко е наред скъпа, Чарли си отиде.
- Ще се върне. -Не. - Знам че ще се върне.
- Отиде си.
- Толкова съжалявам че не ти повярвах, толкова съжалявам, скъпа.
- Тук ли е Чарли сега?
- Мисля че спи.
- Разбра ли сега, татко?
- Всичко е наред.
- Татко си отиде вече.
- Д-р Калауей?
- Има ли някой?
- Емили, къде е баща ти?
- Съседа ми се обади че има проблем.
- Всичко наред ли е?
- Какво рисуваш?
- Тебе...умрял.
- Емили.
- Д-р Калауей.
- Усещам напрежение между нас.
- Какво има? Не ти ли се играе вече? Не искаш ли да се забавляваш?
- Искаш баща ти обратно, това ли е?
- Харесваш го повече от мен, нали?
- Лъжкиня.
- Ти си голяма дебела лъжкиня.
- Ти ли уби мама?
- Започвам да броя.
- Боже, Дейвид, уплаши ме.
- Дейвид?
- Странно.
Мога да се закълна че малко момиче на име Емили да влиза тук.
Чудя се...
...къде ли може да е?
Да не се крие под леглото?
Да не се крие под това легло?
Да не би да се крие в килера?
Емили.
Отвори на татко!
На мама и липсваш
- Емили.
- Чарли?
- Аз съм, Дейвид...
- Къде е Емили?
- Емили!
- Спокойно, искам само да ти обясня...
- Стой там.
- Беше права.
- Емили.
- Не трябваше да я водя тук, беше грешка.
- Емили не е човекът който не е добре, аз съм.
Ти го каза...
травмата боли и беше права.
- Ще отида да доведа помощ, ок?
- Съжалявам.
- Ето те и теб!
- Не.
- Не я наранявай!
- Защо?
- Тя е мой приятел.
- Мислех че аз съм ти приятел.
- Моля те, Чарли.
- Криеница.
- Време е за лягане, скъпа.
- Добре.
- Знаеш че те обичам, нали?
- Да.
- И съм тук до теб.
- Да.
- Винаги ще бъда до теб.
- Знам че ще бъдеш.
- Сладки сънища, ангелче.
- Катрин?
- Да?
- Ще оставиш ли вратата отворена?
- Знаеш че не мога да го направя.
- Лека нощ.
- Как е тя?
- Ще намина утре и вдругиден, наглеждай те я.
Превод: 4aki