Dragonheart (1996) Свали субтитрите
Не е зле.
Но не е достатъчно за да останеш жив.
Нещо против ако поседна? Не съм толкова енергичен колкото теб.
Бий се с главата си.
Не със сърцето си.
Нападай.
По-добре, Ейнън.
Но все още си мъртвец.
Цел, не страст.
Никой не е намерил победата лежейки в мърсотията.
Селяните са се надигнали на бунт.
Винаги са били бунтовници, принце.
Но сега са вдигнали въстание.
Крал Фрейн иска синът му да е свидетел на величествената му победа.
Няма нищо величествено в това да разгромиш отчаяни и обречени мъже.
Те са предателска сган!
Заповед на краля! Доведи го!
Ти също можеш да дойдеш, бавачке.
Умри, куче!
- Иска ми се да сме там долу.
- Не, не ти се иска.
Напротив. Искам да те видя в истински бой, Боуен.
Най-добрия меч на бойното поле ще е твоят.
Моят меч не е направен за кръвопролитията на баща ти.
Той ми е баща, Боуен, и е крал.
Да.
Но когато ти станеш крал, помни днешния ден...
и разликата между битка и касапница.
Помни и старите правила.
Тогава ще бъдеш по-велик крал от баща си.
Обещавам, рицарю...
Ще бъда по-велик.
Фрейн!
Сега!
- Той е в капан!
- Ейнън!
Ейнън!
Ейнън, недей!
Достатъчно! Достатъчно!
Битката е ей там!
Татко?
Умри! Моя е!
Ейнън! Ейнън!
Тук съм, Ейнън!
Тук съм, кралю.
Мъртъв е, мадам.
Крал Фрейн, вашия съпруг, е мъртъв.
Тук!
Тук, на леглото.
Махайте се! Вън! Вън! Брок, излез!
Ти остани, Боуен.
Прости ми, кралице Айслин.
Няма какво да прощавам.
Тиранията на баща му го доведе до този край.
Вече никой не може да му помогне.
Има някой, който може.
Рицаря се е заклел в храброст и чест.
Заклел в храброст и чест.
- Сърцето му е добро и мъдро.
- Добро и мъдро.
Неговия меч защитава безпомощните.
Силата му да поддържа слабите.
Трябва да останеш буден, сине!
- Трябва да останеш буден. Повтори правилата.
- Правилата.
Силата му да поддържа слабите.
От него можеш да чуеш само истината.
Гневът му...
настига грешните.
Брок, остани тук.
Господарю! Най-великият от всички!
Песента ти е тъжна!
Ще блестят ли звездите тази вечер?
Не. Няма блестящи души, които да греят в тази тъмнина.
Оставете ни. Тръгвайте.
Айслин, дъще на Келтите.
Чиито хора обичат твоя вид и те наричат тяхен приятел.
Синът на краля...
жесток и изпълнен с измама.
- За това ли дойде, съпруго на убиец на дракони?
- Вдовица на убиец на дракони!
Това момче не е като баща си.
Този рицар му е наставник. Научи го на старите правила.
Нужна ми е помощта ти.
Раната е дълбока.
Знаеш ли за какво ме молош?
Ще го уча по твоите правила.
Ще израстне с вашето благоволение. Ще израстне справедлив и добър.
Заклевам се.
Не! Момчето трябва да се закълне. Дай ми меча си, Рицарю.
Меча ти!
Не се страхувай. Той може да те спаси.
Чуй ме сега, момче.
Закълни се, че жаждата за кръв и тиранията на баща ти умряха заедно с него.
Закълни се, че ще живееш и ще управляваш с милост.
Научи се на доброта и благородие.
Сега се закълни!
Заклевам се.
Мъртъв е!
Спокойно, рицарю на старите правила.
Свидетел си на чудесата на старото величие.
Дадох половината си сърце, за да направя неговото цяло.
Проява на сила е да се пречистиш от слабостите си.
Живей, и помни твоята клетва.
Служих на бащата само заради сина.
Всичките ми надежди лежат на него.
Прости на съмняващия се глупак.
Повикай ме когато се нуждаеш от мен. Поискай каквото имаш нужда.
Мечът ми, е на вашите услуги.
Само му напомняй за клетвата която е дал...
Рицарю на старите правила.
Брок.
Ваше величество?
Римляните са построили тази велика крепост.
Аз ще я издигна наново, и моята ще бъде по-велика.
Ще са нужни много хора, за да я издигнете наново, господарю.
Да.
Да, така ще е.
Не сте толкова непокорни вече.
Трябва да ми благодариш, момче. Моят удар те направи крал.
Не, Брок. Не ми трябват мъченици.
Смъртта трябва да е избавление, не наказание.
Погледни ме внимателно, куче.
Аз съм последното нещо което ще видиш през живота си.
Изгорете му очите.
Не! Не! Не и очите ми! Не!
Татко!
Бягайте!
Как се осмеляваш да се противиш на волята ми!
Ейнън, ти си болен. Омагьосан си.
Огледай се! Това е лудост!
- Спомни си правилата!
- Краля е над превилата!
Нима си забравил всичко на което те учих?
Никой не е над правилата...
особено краля.
Драконе, обичах това момче, а ти го промени!
Измами ме, Драконе!
Независимо къде отлетиш...
независимо къде отидеш, аз ще те намеря!
Днес ще дам нова клетва!
Няма да намеря покой, докато не те заловя и убия!
Авалон, o, Авалон.
Тебе диря всеки ден...
мястото където лежат останките на крал Артур...
и старите правила важат.
И когато намеря тези свещенни камъни...
ще се моля, ще се моля, ще се моля.
O, Авалон, светъл Авалон...
не ме мисли за глупак.
Моето дирене не е от суета, а е духовно.
Духовно!
Мерлин, духовно!
Мерлин!
Мерлин!
Всички са критици!
- Дракон, дракон.
- Да, знам. Накъде отиде?
Натам, натам.
Върни се, коньо. Страхливец.
Удивително! Приличате на героите от времето на крал Артур и кръглата маса!
Никога не съм виждал такива умения!
Трябва да си живял доста закътан живот...
като за... монах.
Е, да. Писар, учен, историк и поет.
На вашите услуги, сър, брат Жилбер от Глокенспър.
Скромния ми живот е в услуга на вашата възвишена доблест...
несломим кураж, и вашия превъзходен и бърз меч.
Имаш дарбата да преувеличаваш, както всички поети.
Сър, трябва да прочетете мемоарите ми.
Вие омаловажавате таланта си. Скромност наред с храброста.
Правилата на стария Камелот все още са живи.
Суровото удобство на Камелот. Просто един дракон по-малко.
Добра работа, рицарю! Поздравления.
Приемете нашата признателност, моята и на крал Ейнън.
Запазете признателноста за себе си. Аз ще взема златото.
- Вашето или на краля.
- Златото, рицарю?
Имахме уговорка, не помниш ли? Един дракон свален на земята, една торба злато.
Вашата чест си има цена, сър Рицарю?
Има разходи.
Честта не ми пълни корема и не ми подковава коня.
Свещенникът е прав.
Твое задължение е да зашитаваш васалите на крал Ейнън в това царство, рицарю.
Не и в това царство. Аз не се прекланям пред Ейнън.
Трябваше да се досетя. Чуждоземен боклук!
Изчезвайте вагабонти, преди да съм ви арестувал!
Връщайте се на работа, боклуци!
Ако пшеницата на крал Ейнън не е ожъната преди да завали...
Аз лично ще пожъна малко!
Сър Рицарю! Сър Рицарю, почакай!
Сър Рицарю!
Чуй ме!
И аз съм на път. Имаш ли нещо против ако пътуваме заедно?
Този път все още е свободен, освен ако Ейнън не е сложил пътна такса и за него.
Пътна такса, крал Ейнън?
Пътна такса.
Това са вашите пътища, все пак.
Хората са длъжни да плащат за привилегията да ги използват.
- А тези, които не могат да си го позволят ще трябва да си го отработят.
- Много оригинално, Фелтън.
Само ти можеш да поддържаш такъв блестящ мозък под толкова лоша шапка.
Това беше много добро, "лоша шапка".
Махни се от пътя ми, надут паун.
Брок, някой са добри в лова на животни, някои са добри в лова на пари.
И двата вида са ценни за мен.
Кара?
Кара, казах ти...
- Казах ти да не идваш тук повече.
- Аз съм непослушно дете.
Давай. Пийни си.
Великолепен изстрел, ваше височество!
- Да удвоим облога?
- Да, с удоволствие.
Да кажем кофата с вода?
Стой мирно. Стой мирно.
Превъзходно!
Да удвоим отново?
Да удвоим отново. Защо не?
Бих казал...
движеща се цел.
Селски боклук.
Имаш нахалството, да прекъсваш забавлението на краля!
Няма нищо забавно в това да тормозиш един болен, стар човек.
Умолявам ви ваше величество, пуснете го.
Минаха вече 12 години. Замъкът ви е построен.
Не може да ви навреди с нищо вече.
За бога, освободете го.
Татко!
Винаги съм казвал, че смъртта е избавление, не наказание.
Давай.
Кара.
Реших да композирам "Балада за Боуен"!
- Как предпочитате да я напиша?
- Колкото се може по-далече!
Не тревожете особата си с моята безопасност!
Имах предвид стихотворната форма.
Да я поукрася ли малко с поетически фрази...
или само твърдите, студени факти?
Ако не си затвориш устата...
ти и аз ще сме единствените твърди и студени неща наоколо.
Искам да кажа, че е много добре, дето биеш и накълцваш драконите.
Но ако някой дракон падне в гората и никой не разбере за това, струва ли си целия тупаник?
- Братко Жилбер.
- Какво?
Малката игла е по-силна от...
Малката игла е по-силна от...
Това остана от последния убиец на дракони...
който си имаше работа с мен!
Ако бях на твое място, щях да се откажа преди още да съм започнал.
Това ли е най-доброто на което си способен?
Дръж!
Знаеш ли, имам чудесна колекция от жертви тук вътре.
Няма да ме причислиш към нея!
Предупреждавам те за последен път.
Към устата на смъртта той крачеше.
С усмивка в мрака той навлезе.
Към пъкъла, без да знае що е страх...
очакаващ своята съдба.
Това беше добро.
Какво казах? Какво казах?
Малко е влажно за огън, не мислиш ли?
Защо странстващи рицари като теб за да се прославят...
винаги стават убийци на дракони?
Не ми е нужно да се прославям!
И също си имам колекция!
Нима? Ти си този, който убива дракони за пари.
Това е честна и почтенна работа.
Все трябва да преживявам някак.
О, да, трябва да преживяваш.
След като си дошъл за плячката си, можем да започваме.
Не се ласкай.
Това не е плячка. Това е удоволствие.
Може би ще ти е малко по-малко удоволствието и по ценна плячката от колкото си мислиш!
Боуен! Боуен, пази се!
Той замина натам!
Пази се, Боуен!
Не можеш да летиш вечно!
- Нито пък ти!
- Намали малко!
Ела, посети гората!
Внимавай! Добра работа!
- Oх!
- Съжалявам. Сигурно те заболя.
- Да!
- Отново?
- Oх!
- И отново?
Харесва ли ти пътуването?
В момента си заработваме парите, нали?
Има ли някъде място, където искаш да те оставя?
Меч срещу зъби и нокти. Пламък срещу щит.
Бла, бла, бла, кой ще спечели?
Бла, бла, мит, щит, вид.
Чия плът, от костите ще бъде обелена. O, не.
Чия съдба скоро ще бъде решена.
Чия съдба скоро ще бъде решена?
Чия съдба скоро ще бъде решена!
Добър си. Не съм имал такива предизвикателства от доста време.
Нито пък ще имаш занапред!
По дяволите!
Малко си се надценил, не мислиш ли?
Малко вероятно. Но ако победиш, няма да имаш работа повече.
Няма да спра докато не изчистя света и от последния от вас.
Аз съм последния!
Опитваш се да спасиш люспите си с изтъркани номера.
Не си ли чул, че реколтата е доста оскъдна напоследък?
Пречуках един като теб точно преди няколко дни.
Значи ти си убил Белязания. Тя и аз бяхме последните.
Трябва да си горд с това убийство, боецо.
Колко злато прибра в торбата си за опърпания и труп?
Това не е твоя работа.
Не може да е било много. Ще ме убиеш за забавление?
И когато не останат повече дракони за убиване...
как ще преживяваш, рицарю?
Млъквай!
Ако устата ти се затвори, мечът ми ще те прониже, точно в мозъка!
Ако мечът ти ме прониже, устата ми ще се затвори!
И под лунните лъчи озаряващи нощта, титаните продължаваха своята схватка...
в битка на живот и смърт.
Кой ще направи фаталнате грешка и ще заспи?
Чия кръв ще оцвети земята?
О, Господи. Сър Егламор.
Много ти благодаря.
Беше се заклещила там от месеци.
Можеш ли да си разкараш бутовете от езика ми?
Защо да те карам да се чувстваш удобно?
Бронята ми ръждяса от твоите лиги, а дъхът ти е толкова отвратителен.
А ти какво очакваш...
с останки от рицари гниещи между зъбите ми?
О, Господи, устата ми пресъхна.
Не, не, не, спри!
Не, спри!
Съжалявам.
Май сме на крачка от финала, какво ще кажеш?
Аз мога да изкарам три дни без да спя.
А аз мога три седмици.
Ще те промуша преди да заспя.
А аз ще те сдъвча. Чудесно, ще се избием един друг.
- Какво предлагаш?
- Примирие.
Излез от устата ми и нека да поговорим.
От къде да знам, че мога да ти се доверя?
Давам ти думата си.
Думата на дракон. Не струва.
Упорит простак!
Трябваше да се досетя!
Давай. Убий ме!
Не искам да те убивам! Никога не съм го правил!
И не искам и ти да ме убиваш!
Как ще се разберем?
Ако ти спечелиш, губиш бизнеса си.
Ако аз спечеля, ще чакам следващия глупак с меч...
желаещ да изреже репутацията си от моята кожа.
Уморих се да се спотайвам е дупки...
и да дебна в тъмнината.
Сега ще те пусна.
И ако настояваш...
може да продължим тази глупава караница до края.
Или можеш да чуеш моето предложение.
Какво е предложението?
Татко, Татко, виж!
Дракон!
Направете път! Махни се от пътя ми!
Направете път!
Проклет, дракон.
Ти!
Обичаш ли големи плъхове. Май никога няма да се оттървеш от тях.
Поне докато не ми платиш две торби злато, в аванс.
Хайде, драконе.
Хайде, драконе.
Да!
Ох!
Здравейте.
Двадесет и осем, двадесет и девет.
Доста доходно, драконе. Трябваше да те срещна преди много време.
Толкова много злато има по света.
Може би когато му се наситиш, няма да имаш повече нужда от мен.
Аз съм рицар на старите правила. Думата ми е закон.
- Нима нямаш угризения тогава?
- За какво?
Така да лъжеш хората не подхожда на един рицар на старите правила.
Да скубя лакеите на Ейнън. Това е благородно дело.
Нима?
Когато изцедиш благородниците, селяните ще са тези които ще бъдат ограбени.
Това не е моя работа.
Защо да рискувам живота си за хора които се страхуват да рискуват своя собствен?
Не бъркай хитро замислените планове с морала.
Така да бъде...
Рицарю на старите правила.
Ако исках съвестта ми да е чиста, щях да остана с монаха!
И между другото, какво знаят драконите за старите правила?
Неговия меч защитава безпомощните.
Силата му да поддържа слабите. От него можеш да чуеш само истината.
Млъквай! Помня.
Това е всичко, което е останало, само спомен. Нищо не може да го върне.
Звучиш, като някой който е опитал.
И се е провалил.
Затова повече няма да се опитвам да променям света, драконе. Просто ще се опитам да се впиша в него.
Да, по-добре е от смъртта, предполагам.
О, така ли? караш ме да мисля, че би приветствал смъртта.
Нали знаеш, последния от своя вид, всичките ти приятели са мъртви, преследват те където и да отидеш.
Доставя ли ти удоволствие, постоянно да ми го напомняш?
Да, рицарю, копнея за смъртта.
Но се боя от нея.
Защо? Ще те изведе от нищетата ти, какво имаш за губене?
Душата ми.
Довърши го, Брок!
Покажете дали сте мъже?
Да продължим ли, Майко?
На бойното поле явно няма равна неизчерпаемата енергия на сър Брок, сине.
Момичето от каменоломната!
Първо просиш милост за съдбата на баща си.
После тръгваш да отмъщаваш.
Сега ще споделиш участа на баща си.
В твоето кралство, Ейнън, има и по-лоши съдби от смъртта.
Ще измисля една и за теб.
- Отведете я.
- Не! Не!
Той уби баща ми!
Той уби баща ми!
Той уби баща ми!
Сега си те спомних.
Помня те.
С коси, като огън.
Ти ми остави този белег.
Помниш ли?
Длъжник съм ти.
Мога да...
Наистина мога.
Извинявай, Боуен. Надявам се го обичаш добре препечено.
Трябва много да ни мразиш.
Само един от вас.
Другите ги убих защото исках да убия него. Но така и не го намерих.
И май никога няма да го намеря. Щом ти си последния, той трябва вече да е мъртъв.
О, да.
Кажи ми, как изглеждаше...
този.. дракон, дето толкова го мразиш?
Има половин сърце.
Но дори и то му е достатъчно, да оскверни едно невинно момче.
Ейнън не е бил невинен! Той оскверни сърцето!
От къде знаеш това?
От къде знаеш това, драконе?
Всички дракони знаят тази история.
Това, което било тяхна надежда се превърнало в тяхна гибел.
На едно разглезено, неблагодарно дете бил даден невероятен подарък, а то го разрушило!
Не! Аз познавах Ейнън. Бях негов учител.
Учих го на целомъдрие и чест.
И той те предаде...
както предаде и дракона, чието сърце беше разделено.
Това е лъжа, драконе!
Престани да ме наричаш "драконе"! Имам си име.
И какво е то?
Не би могъл да го произнесеш на твоя език.
- Опитай.
Следващия път гледай да разкъсаш повече плът и по-малко дрехи.
Ще пробода сърцето ти!
Вече го направи.
Моето сърце е много специално, като на никой друг.
Черно, изгнило нещо, без капка жалост.
Тогава ме научи.
Съжали ме.
Ще ти дам всичко.
Дори власт.
Толкова си красива.
Дори власт.
Дори трон.
O, приятелю.
Благодаря ти. Вече ми мина.
Какво беше това?
Стара рана, която се обажда от време на време.
Прости ми, ако съм те разстроил с нещо.
Не беше ти.
Не се страхувай.
Няма да те оставя да страдаш, както аз страдах.
Дойдох да ти помогна.
Този тунел ще те отведе навън, под стените на замъка.
Благодаря...
ти.
Цяла нощ ли ме наблюдава?
Мислих си.
Така ли? За какво?
Много неща. Предимно как да те наричам.
Мисля, че ти намерих име.
Каза, че си се издигнал и си го избрал от небесата.
Така е.
Там горе.
Виждаш ли онази група звезди?
Много добре познавам тези звезди.
- Виждаш ли формата, която образуват?
- Дракон.
Да.
Нарекли са ги "Драко".
Означава "дракон" на езика на учените.
Значи вместо да ме наричаш "Дракон" на твоя език...
ще ме наричаш "Дракон" на някой друг език.
Прав си. Глупаво е.
Не. За мен е чест, да бъда наречен на тези звезди.
Аз... наистина е така.
Благодаря ти, Боуен.
Драко.
Отхвърлете бремето на тиранията на Ейнън!
Трябва да се приготвим да отвърнем!
Баща ти пя тязи тъжна мелодия веднъж, и ние се надигнахме на бой.
И веднъж беше достатъчно! Няма да играем по нея пак!
Не, Хюи, само се гърчеше като куче под ботуша на Ейнън.
Поне гърчещото се куче е още живо!
Хей! Защо хабите хубавата храна заради калпавия и език?
Говоря истината.
Истината? Това е рядко вдъхновяващо, моме.
Не е достатъчно за да се надигне бунт...
но е достатъчно да ти клъцнем вратлето, ако има врат...
под тая кална глава.
Готови или не, ето ме идвам!
Дракон!
Това е Драко!
Време беше.
Изглежда твоите хора имат нужда от убиец на дракони.
Къде е господарят, отговорен за това село?
Брок живее в голяма къща на шест мили от тук.
Брок ше прехвърли вината за всяка щета върху нас и ще изпразни джобовете ни, за да го платим.
Няма да ги изпразня много дълбоко. Правя ви оферта.
Приемате или го оставяте да вилнее!
Достатъчно сте се унижавали пред Ейнън.
Ще се оставите ли на някакъв разорен, изнудващ рицар?
Точно така, не ви трябвам.
Оправяйте се сами.
Разбира се, има и други начини.
Може би ще се разделите...
с една от скъпоценните си дъщери, вместо злато.
Драконите са пристрастени към девически саможертви, поне така дочух.
Не прави това! Не ми го причинявай!
Аз съм родена в това село!
Познавахте баща ми! Познавахте майка ми!
- Кое е това момиче?
- Досадница. Отърви ни от нея.
- Защо?
- Опитват се да те умилостивят с жертвопринушение.
И кой им даде тази брилятна идея?
- Няма значение. Просто се отърви от нея!
- Как?
- Изяж я!
- О, моля те!
Да не сме гнусливи? Изяде сър Ийгълмор, двуличнико.
Само го сдъвках при самозащита, но не съм го преглъщал.
Импровизирай.
Добре, добре.
Идва! бързо!
Имаш чудесен глас.
O, благодаря ти. Ние драконите обичаме да пеем когато сме щастливи.
Ти не си като другите дракони.
А ти колко дракони познаваш?
Ти си ми първият.
Не трябва да слушаш фантазиите на странстващите певци.
Един дракон никога не би наранил душа, освен ако тя не се опита да го нарани първа.
Така ли? Тогава защо беше в селото?
O! Селото!
Да, селото! Не помниш ли селото?
Остави го на мира, хулиганино! Бягай, Драко, лети! Аз ще го задържа!
- Избери си някой от твоя размер!
- Къде беше?
Дълбоко съжалявам, Боуен.
Бях объркан.
Боуен, запознай се с Кара.
- Трябваше да я изядеш.
- Не се ядосвай, Боуен.
Защо не?
Ти ме изостави. Притесних се до смърт!
Притеснил си се? За мен?
Да, за теб!
Бях нагласил всичко. Половината село беше там със мен.
Претърсихме небето за теб, и незнаех къде си.
Дали изобщо ще се върнеш, кога ще се върнеш. Ти просто...
Изчезна.
Внимавай! Той идва!
Я виж ти, не може да бъде!
Но е така!
Старият ми учител. Все още ли преподаваш уроци по дърворезба?
Слез от коня и ще ти дам един урок.
Времето не е било благосклонно към теб, Боуен.
- Не трябваше да се подиграваш с мен.
- Ти беше този който се подигра с мен!
И сега се връщаш при мен при това с момичето което изгубих.
Мисля, че тя иска да си стои изгубена.
Боя се, че това не е нейно решение!
Готов съм за урока ми, рицарю.
Това е един урок който така и не научи!
Обръщай гръб само на труп!
Ти си труп!
Само че още не го знаеш!
Лежи, Боуен!
Ти си жалка останка от мъртъв свят и мъртви убеждения.
Не! Това бяха твоите убеждения!
Никога. Никога не са били мои.
Ти каза тези думи! Произнесе ги от сърце!
Избълвах ги, защото не можах да ги преглътна!
Казах ги, защото знаех, че точно това искаш да чуеш!
Лъжи! Лъжец! Аз те научих да вярваш в тях!
Ти ме научи как да се бия, това е всичко!
Взех от теб каквото ми беше нужно.
Научи ме да се бия!
Доста добре ме обучи.
Кой те е молил да се бъркаш?
Държах всичко под контрол!
Дай да погледна.
Добре е зашито.
Имаш ръка на лечител, Кара.
След няколко дни, ще бъде само белег.
А каво е още един белег?
Като за рицар имам предвид. Веднъж познавах един.
Опълчи се сам самичък срещу злия крал...
и дори спаси водача на бунтовниците от ослепяване.
Трябва да има много белези.
- Този рицар умря от раните си преди много време.
- Много жалко.
Неговия вид започна да чезне от този свят.
- Така е устроен този свят, момиче.
- Не е нужно да е така.
Мъже като теб могат... могат да водят останалите.
Ти можеш да дадеш на хората кураж и надежда.
Надежда? Дори ако ти можеш да събереш армия...
да не мислиш, че могат да устоят срещу тренирани опитни войници?
Последния път когато опитаха се получи масово клане.
- Помня. Бях там.
- Аз също.
Предводителя на бунтовниците ми беше баща.
Ако другите застанат зад теб и ти вярват, този път края ще е различен.
Какво гледаш?
Себе си, преди много време.
Ще се видим в селото, Драко.
Лесно е да го кажеш.
Този път аз ще събера парите, а ти можеш да умреш.
Не можем да жертваме повече прасета заради този дракон.
Почакайте!
Този мъж е измамник!
Това е тя!
Това момиче е... скитащ идиот.
Бръщолеви глупости.
Казвам ви, този рицар не е никакъв убиец на дракони.
В голяма заблуда си, чадо мое!
Той е най-великия убиец на дракони!
Може би най-великия който някога е съществувал!
- Братко Жилбер!
- Боуен!
Ти си жив.
Слава на боговете. Боговете са те благословили.
Ти си жив!
- И цял.
- Братко Жилбер.
Не можете да заложите надеждите си на подобър човек.
Лично съм го виждал да убива почти два дракона.
- О, Братко Жилбер.
- Почти.
Е, всъщност не видях точно секундата на смъртта...
но щом Боуен е тук, значи трябва да е победил.
Не виждате ли? Той е в съюз с дракона.
Дръж това тук.
Ето го идва.
Потъвай! Потъвай!
Не мога! Много е плитко!
Добра работа, Боуен! Отново се справи отлично!
Какво добиче! Този дори е по-голям от последния!
Всъщност, май са еднакви.
- Месо.
- Месо.
Месо! Месо!
O, боже.
След него! Ще се измъкне!
Какво става?
Месо!
- Месо! Месо!
- Месо!
Бягай. Това става!
- Бягай.
- Да бягам?
Кара! Кара!
Мир, братя, мир! Езичници!
Братко Жилбер!
O, милостиви господарю. Прости ми, чедо.
Лъжец! Лъжец!
Няма дракон, няма възнаграждение.
Месо. Месо.
Месо. Месо.
Месо. Месо. Месо.
Ще умрем!
Бог да ни помага! Всички ще умрем!
Успокой себе си, Братко Жилбер, няма да умрем.
Просто ще полетим.
Ако си решил да си търсиш смъртта...
по-добре го направи в бой срещу Ейнън.
Мисля, че Кара има нещо предвид.
Но по-добре да го обсъдим на твърда земя.
Драко, какво сатанинско място е това?
Сатанинско?
Това е Авалон, мястото където почиват останките на крал Артур.
Значи така е било писано...
и най-накрая те открих, смели крал Артур.
Храброст,
Целомъдрие, истина.
A, да, истина.
Амин. Готова ли си, Кара.
А ти, Боуен?
Това е Авалон, кралство на сенките на кръглата маса.
- Това е злокобно знамение.
- Знаменията не печелят битки.
Нито пък ти.
И ще го разбереш, когато се опиташ да събереш армия.
Вече знаеш храброста на твоето село
Много са смели, когато целят млади момичета със зеленчуци
Все от някъде трябва да започнем.
Ще ни пожелаеш ли късмет, Драко?
Преди много време, когато хората бяха млади а драконите вече стари...
мъдреците на нашата раса се съжалиха над човека.
Събраха заедно всички дракони...
заклевайки ги винаги да бдят над хората.
И в момента на неговата смърт...
нощта оживяваше от тези звезди.
И така беше роден рая на драконите.
Но когато умрем, не всички дракони са допуснати до това сияйно място.
Не, трябва да си го заслужим.
А ако не...
нашия дух изчезва все едно никога не сме били.
Ето защо споделих жизнената ми енергия с едно умиращо момче...
исках да събера човек и дракон...
и да осигуря мястото си сред древните ми братя на небето.
Но саможертвата ми се превърна в мой грях.
Ти си бил. Твоето сърце тупти в гърдите на Ейнън.
Да, половината ми сърце...
и това ми струваше цялата ми душа.
Дори тогава знаех за неговата къвожадна натура...
но си помислих, че сърцето ми може да го промени.
Господи, бях толкова наивен.
Не повече от мен.
Цял живот мечтаех да служа на бладороден крал...
благородни идеали.
Мечтите умират трудно...
държиш ги в ръцете си много след като са се превърнали в пепел.
Никога повече няма да бъда такъв наивник!
Кара, ще тръгна с теб.
Така да бъде.
Прощавай, Боуен.
Доблест!
Доблест!
Доблест! Рицаря се е заклел във доблест.
Рицаря се е заклел във доблест.
Рицаря се е заклел във доблест!
Неговото сърце познава само целомъдрие.
Неговото сърце познава само целомъдрие!
Неговия меч защитава безпомощните.
Неговия меч защитава безпомощните!
Силата му да поддържа слабите.
Силата му да поддържа слабите!
От него можеш да чуеш само истината.
От него можеш да чуеш само истината!
Гневът му настига грешните!
Гневът му настига грешните!
Сега знам, че си напълно луд.
- Искаш да последваме теб и този монах срещу Ейнън?
- Да.
- Към ада, по скоро.
- Но този път можем да спечелим. Ти не разбираш.
Не искам да разбирам! Разбирам това!
Разбрах как е шест години в каменоломната! Това е всичко което искам да разбирам!
Поварвай ми, знам какво си преживял, Хюи.
- Но този път няма да сме сами...
- Само глупак ще се присъедини към вас!
Не слушаш какво ти говоря!
До гуша ми дойде от твоите пакости!
Пази си силите за битката срещу Ейнън.
- Няма да има никаква битка срещу Ейнън.
- Аз ще започна една.
Ти и коя армия, рицарю?
Никога ли не си държал лък през живота си...
- по принцип или дефакто?
- Не.
Опъни лъка си.
Прицели се. Отпусни.
Късмета на начинаещия. Пробвай отново.
Готови.
Братко Жилбер, ти си роден талант.
Полека!
Ето, разтвори си краката.
Нагоре, надолу. Нагоре, надолу.
Един плавен замах.
Това може да разцепи човешки череп.
Като пудинг.
Дръж.
- Трябват ми още хора!
- Това са само няколко безобидни селянина размахали гребачки!
Разбрах, че всички са на твоя територия.
Май на стари години се занимаваш повече с ловуване от колкото да контролираш подчинените ти?
Ти ли ще ми казваш как да си върша работата?
Просто казвах, че всеки един от нас струва колкото сто от тях.
Смели ми Фелтън, човека армия.
Глупак!
Познавам водача им, и няма да го подценя!
Него или дракона!
Не се страхувай от дракона, сине.
От нищо не ме е стах!
Нищо!
Разбираш ли?
Подарък на майка към сина и.
Най-добрите възможни.
Най-добрите какво?
Убийци на дракони.
Мислил ли си за след утре?
Трудно е да погледна толкова надалеч.
Погледни лагера. Какво виждаш?
- Какво чуваш?
- Надежда.
Точно.
Там долу има жизненост, песни и кураж.
Имаш всичко, от което се нуждаеш.
Както и аз.
Позволява си да ме предизвика пред собствените ми порти. Погледнете го!
Е, днес правилата му ще умрат веднъж за винаги!
Не! Тук сме в безопасност, ваше величество!
Тази тълпа няма да може да щурмува замъка!
Но довечера ще са премръзнали, влажни и уморени.
Вероятно просто ще се приберат по домовете.
Тук сме в безопасност, Ейнън!
Спомни си баща си!
Хванах те!
Минете от дясно!
Нека да ги колим като овци, каквито всъщност са те!
Към гората!
Прегрупирайте се!
Прегрупирайте се!
Чакайте! Чакайте!
Втората линия!
Десния фланг, напред!
Влизайте там, втора линия!
Напред!
Бийте се или умрете!
Бийте се или умрете! Давайте!
Като пудинг.
Гордоста умира преди падението.
Помощ! Помощ!
Помощ! Помощ!
Обърни и другата буза, братко.
Отстъпление! Отстъпление!
Отстъпление!
Връщайте се към замъка! Отстъпление!
Братко Жилбер, това е Ейнън! Спри го!
Сега...
трябва...
да не...
убивам!
Убийците на дракони.
Отваряйте! Това е краля!
Спрете!
Не! Искам го жив!
Жив и невредим.
Невредим завинаги.
О, не.
Отивам да спася дракона!
Кой ще дойде с мен?
Излез от сенките, Айслин. Излез за да те видя.
- Знаеш защо съм дошла.
- Знам.
Давайки сърцето си, аз поех всички отрови от неговата зла гръд.
Дори болката от смъртта му трябва да бъде моя.
Не можеш да се самообвиняваш.
Смърт без безсмъртие?
Това не е единствената причина.
Трябваше да дочакам времето, когато човешкия род...
няма да повтори моята грешка и да остави тиранията да властва.
Когато светът ще бъде този, когото помня от едно време...
запомни, даже и в мрака все пак има светлина.
Не мога да видя. Блестят ли звездите тази нощ?
Ярко, господарю.
Ярко.
Тогава да свършваме.
Прости ми!
Знам защо ми доведе убийците на дракони.
Искаше да го убият, защото искаш мен мъртъв.
Исках да поправя грешката, която направих преди много години...
когато спасих една същество, незаслуважащо спасение.
Колко неблагородно от твоя страна.
Трябва да отворим вратите.
Останалите чакат отвън.
Върви да спасиш своя дракон, Боуен.
Побързайте, всички.
От тук.
Я виж ти, каква приятна изненада.
Очаквах те, Боуен, но не и с бъдещата ми невеста.
- И със свещенник, който да ни венчае.
- Не, да те погребе.
Да погребе един от нас.
Кара, вратата, бързо!
Побързайте. От тук. От тук.
Побързайте, от тук. От тук.
Хайде. По-бързо.
Незнам как всички вие сте се вмъкнали тук...
но ще ти кажа едно: ти ще ме изведеш навън.
Хюи, благодаря ти.
Нека да ти я скъся, за да ти е по мярка.
Момиче.
Момиче!
Боуен!
Ло, Аз съм безсмътен.
- Да!
Сега всичко зависи от теб Боуен. Ти си този, който трябва да го направи!
За какво говориш?
Сърцето ни свързва както в живота, така и в смъртта.
- Това не е вярно!
- Ще видиш, че е така!
Чрез това сърце, ние делим болка и сила.
Но в моята половина бие източника на живота.
За да умре Ейнън, аз трябва да умра!
Ейнън е мъртъв.
- Жив е!
- Няма значение.
Не чуваш ли? Бунтовниците са превзели замъка.
Жив или мъртъв, Ейнън е победен. Ние победихме!
Никога няма да победиш докато злото на Ейнън не бъде унищожено...
а за да направиш това, ти трябва да ме унищожиш!
Веднъж се закле, че мечът ти и услугите ти са мои...
и да те повикам, когато имам нужда, да те помоля за каквото и да е.
Изпълни клетвата си, рицарю!
Той идва, връща се за да те спре!
Удрай преди да е твърде късно!
Ти си последния.
Времето ми изтича. Удряй!
Ти си ми приятел.
Тогава, като приятел те моля, удряй!
- Не мога.
- Тогава аз ще те накарам.
Отбранявай се, убиецо на дракони! Защитавай се!
Вдигни го!
Мръднеш ли, тя умира!
А сега какво, Драко?
Без теб...
какво ще правим?
Накъде ще се обърнем?
Към звездите, Боуен.
Към звездите.
В деня след саможертвата на Драко...
Боуен и Кара поведоха хората във времена на братство и справедливост.
Това бяха златни години...
озарени от божествена светлина.
И когато нещата станеха непоносимо трудни...
звездата на Драко заблестяваше още по-ярко...
за всички от нас които знаеха накъде да погледнат.
Превод и субтитри: Blink182