The O.C. - 01x06 - The Girlfriend (2003) Свали субтитрите

The O.C. - 01x06 - The Girlfriend (2003)
Досега в Ориндж Каунти:
Баща ми се занимава със застрояване на недвижимо имущество.
Вие ли построихте търговския център?
Аз отговарям за жилищното строителство.
- Раян и аз не сме тук заедно.
- Приключихме.
Върви при нея, кажи й какво чувстваш. Лесно е.
Искаш ли да правим нещо довечера?
Ти идваш с мен.
Можеш да започнеш отначало. Започни нов живот.
Или ще видя теб и момичетата след 10 години.
Кой е копелето?
Някой да извика линейка!
Ще се оправиш.
Мислиш ли, че баща ти няма да ни обича, ако не го нахраним добре?
Добре. От сега на татък, никакви подигравки с баща ми.
Скъпа, това не беше подигравка. Сет?
Не. Когато го наречеш безсърдечен кучи син, тогава е подигравка.
Ти ме предаде.
Виждаш ли, те са като кукли, а аз съм кукловода.
Следва световно господство.
Може да се помирите през този уикенд.
Добре.
О, не, чакай. Не можем.
- Защо?
- Все още съм евреин.
Ще се освободя от това нещо. Обещавам.
- Чудя се как изглежда новата му приятелка.
- Сигурен съм, че е много добре платена.
Превъзбуден съм.
Погледни се, напрегната си.
Трябваше да изпитваш вина от това, че ще видиш родителите си, а не ужас.
Не забравяй също така, че съм й шеф.
Татко.
Говорите за дявола и той се появи. Шалом, Санди.
- От колко време си тук?
- Не много.
Самолета пристигна по-рано и използвах моя ключ за да вляза.
Е, Кейлъб, къде е новата ти приятелка?
Тя отиде да поплува. Къде е внука ми?
Значи, твоят дядо на практика притежава Нюпорт, нали?
Да, и като теб, той идва от низините. Вероятно ще се погодите.
Запалих една от къщите му.
Това беше злополука. Той има много като тях и дори няма да забележи.
Сериозно, не се притеснявай за това. Добре, виж.
Той даде на мама да управлява компанията, има си нова приятелка, и е много сърдечен.
- Сет.
- Здрасти.
Здравей.
Как я караш?
Все още не си станал футболист.
Да. Не. Благодаря ти. Дядо, запознай се с моя приятел Раян.
Това е хлапето, което подпали къщата ми.
Хайде де.
Е, трябва да видиш снимките ми от Испания.
И да ми обещаеш, че ще отидеш в Барселона, докато си още млад.
Искаш ли да вземеш тези и да ги оставиш при грила?
Хей.
- Здрасти.
- Здрасти.
Аз съм Габриел.
С Кейлъб съм.
О, Боже, това може да е баба ми.
ОРИНДЖ КАУНТИ КВАРТАЛЪТ НА БОГАТИТЕ
Превод: IvKra
Извратено ли е, че намирам потенциалната си баба много секси?
Не и когато изглежда така.
- Габриел.
- Да?
Ще седнем да изпием по чаша вино.
Добре. Искаш ли да...
Препичай се на слънцето да хванеш тен. Стой далеч от неприятности.
Мога ли да се присъединя?
- Да. Не...
- Да, ела...
Топло е.
Е, какво става?
- Ние... Ние говорехме за...
- Ти...
Той ми казваше нещо важно.
Значи, този рожден ден на Кейлъб е като кой кой е в Нюпорт?
Ще бъде диво, а?
- Саркастична съм.
- Тук нямаме много такива.
Е, момчета, вие кого ще доведете?
- Трябва да кажа, че никой.
- Да, и аз.
Шегувате се, нали? Няма ли момичета, които да доведете?
Две млади и огнени момчета като вас?
- Още ли си саркастична?
- Не.
- Казва се Самър.
- И? Покани ли я вече?
- Не е толкова просто, имам предвид...
- Тя не може да се съгласи, ако не я попиташ.
Това е много мъдро, Габи.
- Ами ти?
- Покани ли Мариса?
Не съм говорил с нея. Не мисля, че ще иска да дойде.
И защо не?
Семейството й се разпада
има си приятел, с който може би се е сдобрила. Това е дълга история.
- Ходят заедно от пети клас.
- Пети клас?
Трябва да го смени. Тя го познава, откакто той е ядял пасти.
Мисля, че той още ги яде.
Здрасти, бебчо. Може ли?
Здрасти. Какво правиш тук?
Тъкмо идвам от болницата. Извадиха ми конците.
Помислих си, че можем да слезем до брега, и да го отпразнуваме.
Не мислиш ли, че е твърде рано? Трябваше да си вкъщи и да почиваш.
Не, не. Това правех досега.
Люк, простреляха те.
Да, знам.
Знам, какъв късметлия съм да имам втори шанс.
Затова не искам да губя повече време.
Какво имаш предвид?
Бях такъв идиот. Не трябваше да късам с теб тогава.
А сега и всичко, което се случва с баща ти...
Важното е, че ти беше до мен в болницата.
Сега аз искам да бъда до теб.
Просто, всичко беше много объркано.
Иска ми се да сме заедно, както преди.
Аз... Не знам.
Не решавай веднага. Можем да я караме по-бавно.
Ще ти кажа какво. Нека се помотаем днес.
Да седнем до басейна или да гледаме някой филм.
Каквото поискаш.
Добре.
Габриел, тя изглежда...
Тя е на 24.
Моля?
О, тя изглежда много зряла за възрастта си.
Празненството за рожденния ден ще бъде в тесен кръг, нали?
- Зависи на какво викаш "тесен кръг".
- Само семейството, ние четиримата. Габриел.
Правилно. Ние четиримата.
Габриел, Раян и 150 от най-близките ти приятели.
Кал, тя работеше извънредно върху това. Менюто, поканите.
Освен останалата и работа.
- Твърде много ли е?
- Не. Работата е чудесна.
- Строежа се възобнови.
- След като, вашето момче почти го изгори.
Имахме някой пречки, но застраховката ще покрие много повече от щетите.
Чух, че си назначила архитект. Не съм одобрявал да се прави репроектиране.
Да, но не бих застроявала без да се консултирам с теб.
Скъпа, не ти трябва моето одобрение.
Все пак, ти осинови момчето без да ме питаш.
Щях да ти се обадя за Раян, но нямаше много време.
Притискам те твърде много.
Затова реших да намаля отговорностите ти.
- Понижаваш ли ме?
- Искам да участвам повече.
Давам ти шанс да прекарваш повече време с новото си семейство, с новият ти син.
Сега, кажи ми всичко за Джими Купър.
Кучия му син изгуби 4 млн. долара?
Заведох Кейтлин в конюшните да каже сбогом на Чайна.
Предполагам, че тези неща няма да й трябват повече.
Мисля, че Чайна беше най-добрият й приятел.
- Чайна е кон.
- За теб, може би.
Знаеш ли...
- Не ми е приятно, че стана така.
- Не би трябвало.
- Какво искаш...?
- Какво искаш от мен?
Мисля, че искам развод.
Съжалявам, скъпи.
Просто не виждам друг начин.
- Здравей.
- Бях на път за работа.
- Не можахме да говорим много.
- Щях да ти се обадя.
Не, всичко е наред. Бащата на Кирстен е в града, и те ще...
Здрасти.
- Здрасти.
- Как си, човече?
Добре.
Нямах случай да ти благодаря, че ме заведе до болницата
и се обади на Мариса.
Да, няма проблем.
Имаш ли някакъв аспирин? Рамото ме боли от конците.
- Да, провери в банята на родителите ми.
- Добре, благодаря. Не бързай, пич.
Та, какво става?
Исках да видя дали искаше да...
Исках да видя как си.
Изглежда, че си добре
така, че ще се връщам на работа.
Здрасти.
Здрасти.
Сет и Кейлъб отидоха на плаване.
Никога не съм виждала толкова запалени по яхти хора, от тях.
Сет каза, че работиш тук, и аз бих изпила един коктейл.
- Не мога да ти сервирам.
- Правилно. Нямаш право.
- А, сок от боровинки?
- Това мога.
От полета е. Мразя да летя.
- А ти?
- Никога не съм бил на самолет.
За първи път ми беше, когато бях на 15.
Майка ми ме изпрати сама в Япония за да стана модел.
Тя реши, че така е по лесно, от колкото да си намери работа.
- Мога да те разбера.
- Чух за това.
Е, какво стана с работата ти на модел?
Ами, когато си тинейджър и живееш с куп момичета
без родители, нещата могат да станат малко луди.
Разбрах го с времето, бях на 22, когато се оттеглих.
Сигурно мислиш, че е странно, да съм с по възрастен мъж.
Живея в къща до басейн.
Е, какво стана с твоето момиче?
- Момчето с пастите?
- Те имат минало.
Извинете? Още вода.
О, Кирстен, хайде, скъпа.
Не можеше да направиш нищо повече или по-добре.
Просто не разбирам. Работех толкова много заради него. Самоубивах се заради него.
Човекът е бездънна яма от желания. Мислиш, че можеш да я напълниш? Не можеш.
Ти си изумителна.
Ако не може да те оцени, притисни го.
Напусни. Напусни.
Никога не си одобрявал, че работя за него. Никога не си го харесвал.
Права си. Още от както на сватбата ни, ти дойде сама пред олтара.
Той беше в Сингапур. Имаше мусон.
Скъпа, ние променихме датата три пъти заради неговата програма.
Той кара света да се върти около него, включително и теб.
Санди, той е мой баща.
Той съсипва живота ти. Напусни.
Не мога.
Значи, живееш в къща край басейна. Е, какво следва при теб?
Какво следва при теб? Самолет до Лондон, Париж?
Може би.
Връщам се веднага.
- Здравей.
- Здрасти.
Имаш ли минута?
Какво става?
- Исках да говоря с теб преди, но...
- Люк беше там.
Да.
Той иска да се съберем отново.
- Какво му каза?
- Казах му, че ще си помисля.
Не знам какво трябва да направя.
Аз също не знам.
Знам. Просто...
Виж, ако си дошла при мен, за да ти помогна да избереш...
- Не, разбира се...
- Хубаво.
Защо просто не ми кажеш, когато решиш. Става ли?
Добре.
Само, ако беше казал нещо. Имам предвид, че исках да каже нещо.
Не можеш да очакваш от него да избира, Куп.
Той идва от място, където се борят с ножове, теглят се с въжета
и правят секс на капака на някоя кола.
- Това е от "Бързи и Яростни"
- Този филм е направен по истински случай.
- Не, не е.
Както и да е. Казвам, че ти трябва да избереш, не той или Люк.
Това е съдба, провидение. Виж, и двамата харесваме буритос.
Искаш ли да ядем нещо друго?
Кой печели сега, аз или косата ми?
Ще ида да взема малко салса.
- Здравей, Самър.
Сет Коен.
Може ли да ми помогнеш
ей там?
Добре.
Аз...Знам, че трябва да решиш някой неща.
Но междувременно, има парти при... Е, то е за дядото на Сет.
Знам. Ще отида.
Люк ме покани тази сутрин.
Супер. Е, ще те видя теб и Люк утре, тогава.
Да. Ще се видим.
Два "салса вердес". Агресивно.
"Пико де гало", това е класика.
Свети "халапи хо". Някой тук не си играе.
Има ли някакви салфетки?
Не.
- Оближи го.
- Какво?
Тъкмо си направих ноктите. Ще ми се съсипе лака.
- Ти го оближи.
- Не обичам "пиканте". За Мариса е.
- Благодаря.
- Вкусно е.
Сега, няма ли да ме поканиш на партито на дядо си?
Съжалявам, Самър, може ли да повториш това?
Дядо ти организира грандиозно парти, което ще бъде у вас.
И аз си помислих, ние сме приятели.
Чакай малко. Искаш да те поканя, защото искаш да дойдеш с мен
или просто защото искаш да отидеш?
Съгласен съм. Ще те видя в 8.
- Здравей.
- Здрасти. Как беше в съда?
Бях полудял целия ден. Мислех, ако напуснеш, знаеш ли какво можем да направим?
- Аз не напускам.
- Изслушай ме.
Можем да купим старата ни къща в Бъркли.
Ти обичаше тази къща. Сет също.
Тази къща имаше лоша канализация и мравки.
Беше повредена, но ние така и не я оправихме.
Знам.
Преместихме се тук, защото майка ти се разболя. Не смятахме да останем.
Ако напуснеш, можем да правим каквото поискаме. Можем да отидем навсякъде.
Не, не можем.
Защо не? Сет планираше изселването си от тук, откакто беше на 6.
Раян не би възразил.
Може да вземеш малката галерия в Саусалито, за която винаги си мечтала.
Или Мисията. Дипломата ти по история на изкуствата би могла да заработи.
Не съм се сещала за тази галерия от години.
Е
помисли си.
Помисли си.
Тази не е ли твърде секси за парти на възрастен мъж.
Не искам човека да получи сърдечен удар.
Не мога да повярвам, че ще отидеш със Сет.
Алоха? Кейлъб Никъл е като Доналд Тръмп за Запада.
Знаеш ли, колко красиви, богати
двадесет и няколко годишни брокери ще са там?
Много. Сега имам някой, който да ме представи.
- Това не е ли малко подло спрямо Сет?
- Спрямо кого?
Шегувам се.
Беше много вкусно, Кирстен.
Благодаря ви. Поръчвам ги през цялото време.
По-малко време на работа, повече време за готвене.
Да, защото няма място, където Кирстен се чувства по-удобно отколкото в кухнята.
- Какво? Мама дори не може да направи ювка.
- Благодаря, Сет.
- Обичам те, мамо.
- И аз те обичам.
Имаш бърза мисъл, Сет. Удивително е, че не си по-добър в преследването на фусти.
Е, ако под "фусти" се подразбира момичета, в твоя овехтял каубойски език
тогава имам новини за теб. Огледай се, защото някой има среща на твоето парти.
Не е голяма работа, но ако искаш да знаеш, Самър ме покани.
- Самър. Самър е готина.
- Не го казваш просто така.
- Да кажа, какво?
- Просто продължи, моля те.
Ти продължи.
Ами ти, Раян?
Нищо. Ще бъда сам.
Кейлъб изглежда в добро настроение. Тъкмо приключи с втората бутилка мерло.
- Сега би било подходящо да говориш с него.
- Не съм готова за такъв разговор.
Какъв разговор?
- Има ли ракия?
- Да.
- Осиновяваш си още едно дете ли?
- Няма нищо.
- Всъщност, има нещо.
- Не съм знаел, че дъщеря ми
се нуждае от някой друг да говори вместо нея.
- Може би ти никога не си я познавал.
Ако я познаваше, щеше да знаеш, че тя е най-хубавото нещо, в компанията ти.
Би трябвало да я подкрепяш, а не да я понижаваш за да иска да напуска.
- Вярно ли е това? Искаш да напуснеш?
- Не...
- Кирстен.
- Ние говорехме.
Да продадем къщата и да се върнем в Бъркли, както бяхме планирали.
Не говориш сериозно. Ти още пушиш трева, нали?
- Татко...
- Татко, ти пушиш трева?
- Излез, веднага. Водим личен разговор.
- Раян, познай кой пуши трева.
Скъпа, не се страхувай от него.
Затваряй си устата. Никой тук не го е грижа какво мислиш.
Не ми говори по този начин в собствената ми къща.
Чия къща е това? Кой я построи? Кой я плати?
- Татко.
- Това е между мен и теб, Кики.
Във всеки случай, постъпи както искаш.
- Трябва, може би да излезем?
- Осиновяваш малолетен престъпник.
- Може би просто да...
- Да, хайде.
Правиш голямо чудо от това. Нищо не е станало.
Не звучи като нищо.
Всъщност, благодаря ти, Санди, че ми отвори очите, затова как се чувства тя.
Тя не би ми казала. Тя не ми казва нищо.
Ако искаш да напуснеш, добре. Ще очаквам оставката ти утре.
А Сега, ракията.
Габриел, чух че дядо ще те заведе утре на разходка с хеликоптер.
Да. Иска да ми покаже империята си в Ориндж Каунти.
- Тази игра не върви. - Дай да я видя.
Раян, играл си пиратската игра?
Това е нещо ново.
- Какво друго имате?
- Отивам да ти донеса "Про Скейтър 3". Страшна е.
Ей, ще отидем да потърсим тревата на татко после, нали?
Е
той винаги ли крещи така?
- Доста.
Той е шефът, и всяка връзка за него е бизнес.
Дори и вашата?
Той винаги ще обича истински само една жена.
И тя си е отишла преди много години.
За сега, търси само да се забавлява
и гледа да не се отегчава.
Но не търсим ли това всички?
Толкова съм отегчена.
- Мислиш ли...?
- Не мисли.
Габриел.
Тръгваме си. Сега.
Обратно на работа.
- Как е Габриел?
- Не знам.
О, наистина ли?
Добре, Раян, нека ти представя веществено доказателство "А".
Тя реши да откаже плаване до "Морския рак"?
Е? Не всеки обича плаванията.
Добре. Сега да видим доказателство "Б".
Интензивен, някой би казал даже прикрит контакт с очи на масата.
Тя флиртуваше с теб. И накрая най-неуспоримото
снощи в къщата до басейна, тя избра да седне на леглото ти
въпреки, че имаше свободен стол.
Хайде, момчета, излизайте от басейна. Кетъринга пристигна. Време е да се приготвим.
Бих искал да чуя някой отговори.
Да, добре, скачихме се.
- Какво?
- Не питаше ли точно за това?
Забелязах силно флиртуване, да...
Скачил си се с баба ми?
- Всъщност, това е някак секси. Как беше?
- Никой не трябва да разбира за това.
Съгласен съм напълно. Как беше?
Беше хубаво.
Странно, но хубаво.
- Ами Мариса?
- Какво за нея?
"'73 Дом". Да, това е любимото му. Благодаря ви.
Има ли цилантроп в това?
Чудесно, той го мрази.
Не мога да повярвам, че още се занимаваш с това.
Нямах избор, въпреки, че ти се опита да развалиш целия уикенд.
Скъпа, съжалявам. Направих фалстарт снощи. Готови?
- Здравей.
- Здрасти.
- Татко, ти успя.
- Как си?
- Разочарована ли си?
- Не.
- Санди.
- Честит рожден ден, Кейлъб.
- Мога ли да ти предложа питие?
- Непременно.
- Татко, честит рожден ден.
- Благодаря.
- Виж, за снощи...
- Просто го забрави.
Гледай да ме уведомиш, когато решиш да напускаш
за да мога да ти намеря заместник.
- Кейлъб.
Хубаво парти.
Изглеждаш...
Добре си почистил.
Опитваш да те хванат, ли?
Потърси ме по-късно.
Искам татко да беше дошъл.
Защо, искаш да стане още един скандал?
Здравей, как си?
Здравей, Самър.
Изглеждаш...Да.
Здрасти, Мариса. Здрасти, Люк.
Коен, как я караш? Радвам се да те видя.
- Наистина ли?
- Значи, това е къщата ти. Красива е.
- Благодаря ти.
- Мариса, нещо за пиене?
Разбира се.
Добре, простреляха го в рамото, а не в главата.
Хайде. Няма ли да ме представиш?
Занимавам се с управление на ценни книжа.
Наистина ли? Управление на ценни книжа.
Звучи очарователно.
Страхотно парти. Изглежда, че всички си прекарват добре.
Почти всички.
Виж. Виж, аз...
Ще ми се да можех да ти кажа, че съжалявам, но не е така.
- Добре, това е най-лошото извинение.
- Знаеш, че не съм добър в това.
Виж, важното е, че каза каквото мислиш.
Не. Ти го каза.
Мислех, че имахме съгласие. Че това беше, което искаме и двамата.
Така е. Така беше.
Ти се отказваш. Той ти причинява това от години.
Баща ми не е причината поради, която останахме тук.
Ние избрахме това.
Ако ми казваш, че през цялото това време си бил нещастен
че не си искал това
то тогава ние водим много по-сериозен разговор.
Получих "Пилейтс".
- Как върви?
- Чудесно.
Това е Джими.
Извинете ме.
Казах ти да не идваш. Какво по дяволите правиш тук?
Имам план, нали? По-спокойно.
Шанс да си върнем загубеното.
- Построил си машина на времето ли?
- Кейлъб дава работа на хиляди хора.
Никой не е по-квалифициран от мен.
Колко може да е голям скока от търговията до недвижимото имущество?
- Няма да го молиш да те вземе на работа, нали?
- Защо не?
Цялата общественост те мисли за престъпник, Джими.
Кейлъб Никъл притежава това общество, и ще мисли по същия начин.
Човека ме обича откакто бях дете. Той ме научи да плавам.
Когато бях ученик, той се опита да ме убеди, да се оженя за Кирстен.
Моля те. Дори не си помисляй да говориш с него.
Съжалявам, но ако има шанс да спася това семейство
ще го използвам.
Това парти е супер.
- Не мога да повярвам, че Дейвид Менперл е тук.
- Кой?
Старши вице президент на отдела по управление на богатствата на Маккена.
Знаеш, фирма за рисковите капитали.
Неговата работа е да управлява богатства.
Чела съм Форбс.
Виждам.
Е, ти избра Люк, а?
Чино нямаше шанс. Казах ти, че ще е Люк.
Не, не си.
Имах го предвид.
Вие сте родени един за друг.
- Направихте ли го? Случи ли се?
- Не.
Търпението му е удивително.
- Факта, че не сте правили секс...
- Самър!
Куп, какво повече искаш?
Той е красив, сладък, напълно луд по теб.
Какво чакаш още?
Не знам.
По-добре да го проумееш, защото той няма да те чака вечно.
- Какво правиш?
- Нищо.
Някой се крие.
Не, аз просто...
Отегчен си.
Аз също.
Разбрах.
- Тя е просто едно момиче.
- Знам.
- Защо се криеш от нея?
- Не се крия.
Не ти вярвам.
- Още ли си отегчена?
- Не толкова.
Извинете. Аз.. Аз мислех...
Съжалявам.
Тъкмо си сърфирах...
Здрасти, бебчо, търсех...
- Да тръгваме.
- Да, добре.
Можем да отидем у дома. Родителите ми заминаха за Палм Спрингс.
Да, разбира се. Чудесно.
Фармацевтика. Това не е ли най-разрастващата се индустрия в Северна Америка?
Спомняш ли си старите времена, Джими? Кога мина времето?
Чудесно е да те видя отново, както винаги.
Поздравления. Изглежда, че си намери работа.
О, да. Кейлъб никога не е бил по любезен
когато каза, че няма начин да ме наеме.
- Е, аз ти казах, че така ще стане.
- Не, не си.
Къде отиваш?
Да довърша това, което ти започна.
- Честит рожден ден, Кал.
- Джули. Благодаря ти.
Ще ти се обадя другата седмица.
- Как си?
- Е, сигурна съм, че си чул.
- Кирстен те направи да преуспееш.
- Много съжалявам, за всичко.
Наистина харесвах твоя съпруг.
Скоро ще бъде бивш съпруг.
Не може да очаква, че ще остана с него, след като ме излъга и ни остави без нищо.
- Нищо?
- Да.
Предполагам, че ще трябва да си намеря работа и да правя Бог знае какво.
Не е като да имах маркетингови умения.
Е, сигурен съм, че това не е така.
Знаеш, че ако мога да направя нещо за теб и момичетата...
Ти си много, много мил, и много зает.
Исках само да ти честитя рожденния ден.
За теб, никога няма да съм твърде зает.
Ще вечеряме, и ще измислим нещо.
Много бих се радвала.
Благодаря ти.
Здрасти. Какво правиш? Трябваш ми, да ме представиш...
- Добре. Знаеш ли какво, Самър? Не.
- Какво?
Цяла вечер ме използваш за да се запознаваш с по-възрастни богати мъже.
Това не е вярно.
Добре де. Малко.
Можеш ли да си представиш, колко е трогателно да те слушам как говориш за сливания
докато някой ти зяпа в гърдите.
- Кой ми е зяпал гърдите?
- На кой му пука?
Важното е, че той не те познава, и не го е грижа каква си всъщност.
Той няма представа, че в трети клас, всеки ден ти споделяше обяда си
с измършавяла катеричка, чиято храна бе отмъквана от друга добре угоена.
Мразех я тази катерица.
Никой от тях не присъстваше, когато прочете стихотворението си в час
а ръката ти трепереше, защото ти се притесняваше.
Стихотворение? Какво стихотворение?
"Ако бях морска сирена."
Спомняш ли си го?
Това беше в шести клас.
Ако бях аз морска сирена И...
другар на всички морски същества С бляскава опашка и черупки от миди, това...
Това бих искала аз
Трябва да вървя.
Там е инвестиционния банкер на "Уудлард енд Макдонат".
Всичко е наред. Ще се представя сама.
Значи, този рожден ден на Кейлъб е като кой кой е в Нюпорт?
Най-великото парти.
- Тя няма намерение да напуска.
- Не ми изглежда така.
Е, искаше ми се, за да може да се отървем от теб.
- Ако искаш война...
- Спести си го.
И двамата знаем, че я наказваш, защото се справя отлично без теб.
Страхуваш се, че тя няма нужда от теб в компанията и семейството.
Но трябва да ти кажа, че тя е по-добра от теб и в двете.
Ако не искаш да я загубиш, остави я да върши това, което правеше преди.
Ти ще останеш богат, тя ще бъде щастлива, а аз ще намеря начин да се погодим.
Трябва ми тирбушон.
Приятно прекарване.
Страхотно парти, Кики.
Майка ти щеше да го хареса.
Рожденни дни, празници. Тя винаги обичаше празненствата.
Да, така беше.
Липсва ми.
Знам. И на мен.
Чувала ли си нещо за сестра си?
Исках да я поканя, но не можах да я открия.
Телефона, който знаех вече не отговаря.
- Вече станаха два.
- И така може да се каже.
Ти си всичко, което имам, Кики.
Аз те скапвам от умора и ти нямаш време да разговаряш с мен.
Това не е вярно и ти го знаеш. Обичам работата си.
Искам само да се гордееш с мен.
Като изоставено дете.
Така би се държала майка ти.
Да, освен, че би го направила само за да те подразни.
Не закъснявай в понеделник.
- Здрасти.
- Здрасти.
Мисля, че тя те харесва.
Вече не.
Толкова си тъжен...
Аз направих нещата ужасни.
Защото, ако добре си спомням, това е чувството, когато си влюбен.
Много те обичам.
Искаш ли...?
Имам предвид, дали си...?
Добре.
Сигурна ли си?
Да.
Готова съм.
Да взема ли...?
Да.
- Искаш ли да те изпратя вътре?
- Не. Благодаря.
Обичам те.
И аз те обичам.
Закъсня.
Редакция на тайминга vinse