Balto 3 - Wings Of Change (2004) Свали субтитрите
# Облакът в небето
# Музиката на ехото
# от крясъка на орела
# Блясъкът на снега по залез
# Изгряващата пълна луна
# Всичко, всичко лети
# Майчината молитва
Б А Л Т О 3 # Майчината молитва
Б А Л Т О 3 # Детското хартиено хвърчило
КРИЛЕТЕ НА ПРОМЯНАТА # Детското хартиено хвърчило
КРИЛЕТЕ НА ПРОМЯНАТА # Свежият утринен полъх
# Свежият утринен полъх
# Кометата в нощното небе
# Северното сияние
# Носещо се по небето
# Всичко, всичко лети
# Времето, звездите и невинността
# Детският сън
# Искрата оставаща след умиращият огън
# Пъстървата пореща потока
# Звукът от детски смях,
# когато децата се забавляват... #
Здравейте!
# Радостта в сърцата
# От добре свършената работа
# Любовта на приятелите и семейството
# струяща от очите им
# Всичко, Всичко лети
Ще дойде. Ще видиш.
Ще дойде.
Защо ли това ми звучи толкова познато?
Ами идваме тук всеки ден, през последните 3 дни.
Да. По залез слънце.
- Днес подранихме.
Но по това време го видях.
Повярвай ми. Струва си.
Добре, събуди ме когато пристигне.
Реве по-силно от разярена мечка гризли!
Не е ли прекрасно? Хайде, Джена.
Добре. Струваше си.
Дори да бях получила сърдечен удар.
Какво е това?
Не знам, но виж как се движи.
Замисляла ли си се някога, какво е усещането там горе,
гледайки света долу?
Не, не и аз. Дори не разбирам как това метално
кавото-и-да-е-то може да лети като птица.
Но пък какво усещане.
Искаш да летиш?
Понякога, в мечтите ми,
аз се извисявам над облаците.
Ноум, Аляска 1928 година
Дипси!
Нали нищо не замисляш, а момиче?
Не ми се вярва. Добро момиче.
Това е нещастие, бедствие, катастрофа.
Ей, Мел. Донесох ти хапване от магазина.
Благодаря, Дипси, но не мога да хапна нищо сега.
Нервен стомах.
- А, добре.
Аз вече и без това го изядох. Та, каква е новината?
Новина? Не знаеш ли, че пощата закъснява?
Скъпи, тя закъснява поне веднъж седмично. Защо се тревожиш?
Не се тревожа. Сериозно загрижен съм.
Направо съм ужасен. Защо кучетата закъсняват с пощата?
Ъ, да не играят бридж?
- Не. Ще ти кажа защо.
Сигурно нещо ужасно им се е случило.
Ами ако впрягът е паднал от скалите?
Бам!
Или пък са били затрупани от лавина.
Мел, успокой се.
Не, сигурно сега са някъде там,
кървящи и разскъсани на парчета
след като ги е аткувала някоя мечка гризли.
О, Боже.
Мисля, че мигрената ми се върна.
И моята.
Какво в името на Юкон е това?
Какво за Бога представлява?
Неприятности. Ето какво.
Хайде! Давайте!
Точно така!
Хайде! Мъш!
Хоу, хоу!
Отново закъсняхме.
- Да, и какво от това?
Ние просто доставяме пощата, не спасяваме града.
Точно като баща ти.
- Кротко, Ралф.
Щяхме да сме тук навреме, ако ти не си влачеше задника.
Аз? Имам счупен нокът.
и това ме побърква.
Освен това, Кърби, ти непрекъснато дърпаше надясно.
Не закусих добре тази сутрин, нямах достатъчно сила.
Не беше наша вината. Ледът беше хлъзгав.
Всички знаем, че снегът е коварен през пролетта.
Да. Точно така, снегът беше мек.
По-топлото време размеква снега.
Но това не е извинение за закъснението.
Всички разчитат на нас.
Нито сняг, нито дъжд, нито лапавица или градушка
ще спрат доставката на пощата.
Да. И какво ще ни направят? Ще ни уволнят?
Новобранци. Такива са си.
Виж, Коуди. Нали доставихме пощата до Ноум.
Това е достатъчно.
Пощата пристигна, мистър Конър. Здравейте мистър Симпсън.
Добре съм.
Изглежда пощата за днес най-накрая пристигна.
Много смешно, Балто. Знаеш, че Коуди много се гордее с новата си работа.
Неговите очи искрят по същият начин.
Здравей, тате. Здравей, мамо.
Това там беше добре, сине.
- Мислиш ли?
Упражнявах се на брега. Искам....
Ами, надявам се да стана водач на впряга. Като теб тате.
Ако продължаваш да тренираш все така усилено, сигурен съм, че ще успееш.
Тук е. О, Боже, пристигна.
Кое е тук?
Здрасти момче.
Ти да не си от кучешкият комитет по посрещанията, а?
Ще пазиш ли самолета ми?
Скоро ще се върна.
Какво е това нещо? Внимавай, Балто.
Тате, не си мисли глупости.
Аз?
Мислиш, че ще скоча вътре и ще полетя наоколо?
Да.
Прав си. Щях да го направя ако можех.
Имам лошо предчувствие за това.
Че ти винаги имаш лоши предчувствия, Мел.
Мисля, че вече пролетта официално дойде.
Къде е Борис?
Добро утро, голямо момче.
Движенията ти ме карат да настръхвам.
Не виждаш ли, че си взимам душ тук.
Можеш да се обзаложиш, сладурче.
Но мисля, че двамата ще си изкараме по-добре.
Казвам се Стела.
Току-що долетях за през лятото.
Това е първото ми пътуване до Ноум и страшно ми харесва тук.
Как се казваш, голямо момче?
Борис. Но приятели ми казват...
Борис.
Добре, скъпи, Борис да бъде.
Такова хубаво и твърдо име, за такава здрава и хубава гъска като теб.
Та, откъде си, Борис?
Явно не си тукашен.
Живея в Ноум, много, много отдавна.
Но съм роден в Руссия.
Сериозно? Защото изобщо нямаш акцент.
Надявах се да се порадвам на живописната гледка тук.
Може би по-късно ще ме разведеш из града.
Може да се уреди.
Чакайте! Чакайте!
Чичо Борис!
Стига. Достатъчно! Свалете ме долу.
Играй с нас, чичо Борис. Хайде, моля те?
Не. Не!
Не искам да играя на...
- Плисканица!
Абсолютно не. Не и на плисканица! Не!
Не. Не.
Добре, Лак, на 3. С максимална скорост.
...1... Не!
...2... Не! Нет! Чакай!
3!
Не! Не! Нее!
Стига! Стига! Достатъчно!
Колко пъти да ви повтарям? Престанете с тези глупости.
Ама е много забавно, нали чичо Борис?
Забавно? Забавно е на рожден ден.
А това е досадно.
Казах да престанете.
Казах "престанете", а вие продължавате.
Какво? Да не би да имате камъни в главата си?
Не, аз съм на ред. Ама за Лак не съм сигурен.
Седни като ти говоря.
Леле, ще го схрускам.
Сега си вървете и не се връщайте в близките
40 или 50 години!
Да, чичо Борис. Веднага.
Ще се видим утре.
Боже, Боже, Борис, сладурче.
Не те ли е страх от тези големи и лоши мечки?
Та ти си само една слаба гъска.
Да ме е страх от Мак и Лак?
Ама те са само...
Не, не ме е страх.
Защо да ме е страх от тях?
Ние сме по-умни, по-смели...
...и по-красиви.
Какво ще кажеш да полетим на разходка заедно, голямо момче?
Да речем, по залез слънце?
Да летя с теб?
Това "да" ли значи?
Ами... Ъ...
Значи до тогава, скъпи.
О! Какво направих?
Балто! Балто!
Събуди се. Отвори очи.
Какво? Какво? Какво става?
Повтаряй след мен -
"Борис, ела веднага. Спешно е."
Кое е спешно?
Не. Кажи така -
"Борис, ела веднага. Спешно е."
Сега ти го кажи.
Първо ми кажи какво става.
Ужасно е. Имам среща с една очарователна гъска.
Да, страшничко си е.
И тя очаква да летим заедно, ама аз не летя.
Борис, глупчо такъв. Защо просто не й откажеш?
Аз... Аз...
Май ти е завъртяла главата, а?
Значи явно е нещо специално.
Ето плана. Отивам на срещата, омайвам Стела,...
...след това идваш ти и ме измъкваш преди тя да разбере, че не летя.
Добър е, нали?
Ето ти моя план - научаваш се да летиш.
Ужасен план.
Защо? Какво не му е наред?
- Аз вече знам как да полетя.
Шегуваш се, нали?
- Не.
Знаеш как да полетиш? И откога?
Погледни ме. Аз съм птица. Всички птици могат да летят.
Ами ти дойде при мен и ме помоли за помощ защото не можеш да летиш.
Аз не летя. Но не съм казвал, че не мога да летя.
Добре. Схванах. какъв е проблема?
Аз бих дал всичко за да полетя поне веднъж.
Защо не опиташ?
Излитането не е трудно.
Трудно е да управляваш полета.
Мразя височините.
Чакай малко.
Да не би да ми казваш, че имаш страх от високо?
Не. Разбира се, че не.
Само мъничко.
Хайде, Борис. Имам идея.
Не се безпокой. Ще стане.
"Не се безпокой", вика. Ха!
Така. Какво виждаш?
Нищо. Какво да виждам?
Пляскаш с криле ето така и след малко ще усетиш удоволствието от летенето.
След това ще забравиш, че си във въздуха.
Знаеш ли, по някакъв абсурден начин,
това има смисъл.
Точно така! Успяваш.
Справяш се чудесно! Как се чувстваш?
Чудесно, само дето не знам накъде отивам!
Продължавай! Продължавай!
Става! Става!
Успя. Сега си отвори очите.
А стига бе! Аз летя?
Аз съм летяща гъска.
Не съм сигурен, че Стела ще обърне внимание на това.
Добър съм. Направо върхът.
Дюк, доводите ти са добри.
Може би трябва да му дадем правото да опита.
За мен ще бъде чест да работя за Вас и Американската поща, мистър Конър.
Това беше наистина ужасно. Направо унищожително.
Добре, разбрах, а сега сподели и подробностите.
Трябва да кажа думата.
- И каква е тази дума?
Това, че пощата ще бъде доставяна от летящото кавото-и-да-е-то.
С впрегатните кучетата е свършено. Уволнени са. Край с тях.
Невероятно.
Дипси, ще задействаме ли С.К.А.С.?
Това пък какво е?
А бе главо! Спешна Кучешка Алармена Система.
О, да.
Чакай, недей, не!
О, не!
Сега пък какво?
Трябва да доставим пощата.
- Кучетата винаги са доставяли пощата.
Просто не знам какво друго мога да правя.
Ако не доставим пощата, кой ще ни иска?
Мистър Конър, трябва да има някакъв начин...
...за да продължим да доставяме пощата.
Пилотът направи изгодно предложение.
Това не е честно.
- Това не е редно.
Искаме работата си
- Винаги сме доставяли...
За какво говорят, кажи ни?
Добри новини, лоши новини, какво?
Добре, хората говорят с Конър.
Това е лошо. Трябва да е лошо.
А той казва, че самолетите са по-бързи от кучетата.
O, Боже. O, Боже.
Сега той им казва, че въздушната поща е бъдещето на съобщенията.
O! По-лошо е отколкото си мислех.
Чакайте малко. Аха?
Добре. Това може би ще бъде интерестно.
O, Боже. O! Ъъм... А?
Какво по...? Опа.
Леле.
О, Боже.
Какво?
Пощаджиите се съгласиха на състезание за да видят кой е по-бърз,...
...самолетът или кучетата.
Спасени сме. Ще изпреварим този самолет.
Полудя ли? Виждал ли си колко бързо лети това чудовище?
Не можем да си позволим да загубим.
- Без майтап.
Имаме нужда някой бърз и опитен
да ни води в състезанието.
Можете да разчитате на мен.
Какво? Какво?
Ами, Кърби,...
Не само бърз,
а наистина много, много бърз.
Така ли?
Да. Права си.
Най-бързото куче в Ноум.
Най-прочутото куче в Ноум.
Баща ми.
Така... О! Така е добре.
Сега обратно. Прибери се бе, алаброс.
Малко гел, може би ще свърши работа.
Аха, сега съм екстра.
Май не е добре.
Здравей летецо.
Точно навреме идваш.
Не бих искал да пропусна дори минутка с теб.
О, интелигентна гъска.
Да се понасяме в небесата, голямо момче.
Защо да бързаме? Нека използваме времето
в началото, да се опознаем по-добре.
Можем да наваксаме във въздуха.
Летенето кара перата ми да горят.
Чакай, Аз... не мога... имам...
Преметна ми се мускул в крилото.
Готов ли си?
Не. В другото крило.
Седни, Борис.
Нека ти покажа нещо.
# Край езерцето съм била веднъж или дваж
# Приключих с миграцията
# Когато теб видях, от гледката замрях
# Ти накара малката ми кост (ядец) да потрепери
Слезте тук, момчета.
# Аз към гъска
# свободна, без задръжки
# Търсеща своя очарователен гъсок
# Ти имаш стил, Ти си във форма
# И силни криле, с които да ме стоплиш
# Знам какво харесвам
# И харесвам, това което виждам
# Какво ще кажеш да полетим заедно наоколо?
# Аз не съм пъдпъдък
# Не съм и кокошка
# Ти караш сърцето ми да тупка
# Искам да да се отпусна на твоето рамо
# Искам да си построим захаросано гнездо
# О, не усещаш ли флуидите между нас?
# Не искаш ли да полетим заедно из околноста?
# Човка до човка
# Крило до крило
# Можем да се повеселим
# Опашка до опашка, перо до перо
# А защо не и ято да си направим?
# Аз съм гъска
# заредена с енергия
# Хайде мистър Гъсок, нека поскитаме
# на воля тук в Ноум
# Аз съм пиленце толкова далеч от дома
# Можем да кряскаме в дует
# Хайде ела и полети с мен
# Там въздухът е необикновен
# И вятърът духа на воля
# Хайде ела и полети...
# Полети
# Хайде ела и полети...
# Полети с мен #
Хайде, ела и се присъедини към мен, летецо.
# Чао- чао! #
Борис! Борис!
- А?
Спешно е.
Балто! Време беше.
Aх, този Балто. Винаги има някакви проблеми.
Ако не го наглеждам постоянно, направо е свършен.
Да полетим някой друг път.
Но, но, но...
Ти трябва да си чудесната Стела.
А ти сигурно си великият Балто.
Кучето с непрятностите. Борис...
Хайде. Да се погрижим за проблема. Ела.
Доскоро, Стела!
- А?
Чао... Борис.
Браво, Балто. Великолепно.
Само дето много говори накрая.
Хе-хе! Излъгахме я.
Борис, не е лъжа.
Положението наистина е спешно.
Голямо състезание. Кучетата срещу самолета.
Който победи, ще доставя пощата на Ноум.
Искат да водя кучешкият впряг.
И къде е проблема?
Преследвах самолета. Не можах да го стигна.
Това вече е проблем.
Ще победим този самолет приятели, щом ти водиш впряга.
Слушайте...
- Ние сме 100% след теб.
До край! 100%!
Ако някой може да се справи, това си само ти.
Чуйте всички. Виждал съм го как лети.
Трябва да обсъдим възможността...
Хайде да се отзовем!
Да, това е добре. Много добре.
Наистина ли мислиш, че глутница кучета може да победи самолета?
Разбира се, че не. Това е невъзможно.
Благодаря ти за доверието.
Щом мислиш, че ще загубим, защо си толкова щастлив?
Защото разреших проблема със Стела.
Нека отгатна. Ще и кажеш истината.
Полудя ли?
Aх! Oу! Такава болка!
Такава болка! Oх!
Старата травма от мигрирането се обажда.
Травма от миграция? Ти никога не си мигрирал.
И какво от това? Щом ме боли, не мога да летя, нали?
Какво правиш тук? Късно е.
Просто исках да кажа "здрасти".
И не можа ли да изчакаш до сутринта?
Мислех, че ти липсвам твърде много.
Така е. Какво става?
С мен? Нищо.
Не знам. Просто...
Ти видя самолета. Той е толкова бърз.
Не мога...
Няма начин да се справим с него.
Как ще погледна Коуди в очите, ако загубим?
Ти си му баща, той те обича.
Той ме познава като героят на града.
Великият Балто, който спаси Ноум.
Какво ще стане, ако същият този Балто изгуби състезанието?
О, Балто.
# На него не му е необходим герой
# Просто бъди там с него
# На него не му е необходим идеал
# Той има нужда от подкрепа
# А когато състезанието завърши
# И си дал всичко от себе си
# Бъди баща му, не героят
# За това мечтае той
# Не ти е необходима победа
# Просто дай всичко от себе си
# Вярвай в себе си
# А времето ще свърши останолото
# Твоето сърце е за него пример
# Храбро и смело и честно
# Не е необходимо да си герой
# Просто бъди себе си
# Повярвай в сина си
# В него има огромен потенциал
# Като теб може той да тича
# Като теб има той мечти
Каквото и да се случи, Балто
ти винаги ще бъдеш неговият герой.
# Повярвай в себе си, любов моя
# Повярвай и в него
# Той героят в теб завинаги ще има
# Той героят в теб завинаги ще има
# За него, това винаги ще си ти #
Всичко е наред. Няма да те нараня.
Я чакай, видях те тази сутрин. Балто?
Чух много неща за теб, момче.
Тук си нещо като герой.
Спасил си доста живота на много хора по време на епидемията от дифтерит.
Така и не можах да разбера, как си успял да намериш обратният път.
Имало е буря.
Хайде. Всичко е наред.
Изглежда, че самолетът ми ти хареса, а момче?
Наричам го "Тундра Експрес".
Нищо не може да сравни с усещането тук горе,
реещ се волно над облаците.
Още зрънца, Борис?
Може би само няколко.
Така по-добре ли е?
Малко.
Сигурно си участвал в някакъв бой, сладурче
и още усещаш последиците след всичките тези години.
Чувала ли си за плешивия орел?
Аз го направих такъв.
Какво друго да направя за теб за да се оправят крилата ти, сладурче?
Ами, все още ме сърби.
Тук ли?
Малко по-наляво.
Тук?
По-надясно.
Така как е?
Райско.
Когато се оправиш, ще можем да полетим из околността.
Кой знае какво ще стане тогава?
Какво ще кажеш за утре?
Болката! О, такава болка!
О, толкова е мъчителна.
Готови ли сте? Аз съм готов. Вие готови ли сте? Щото аз да.
Нещо ми подсказва, той че наистина е готов.
Ще бъде чудесно, тате.
Успех на вас двамата.
Успех? Ха! Като, че ли има значение.
Мистър Оптимизъм.
Затова обичам да си наоколо, Борис.
За мен е удоволствие.
Всъщност, защо си тук? Мислех, че си със Стела.
Повярвай ми, ей сега тръгвам към нея.
Тя повярва ли на абсурдната ти история?
Да, гледай сега.
О, оу, болката!
Казвам ти, Балто, направо я разбих.
Опа, Борис...
Ако някой ме е смятал за глупава гъска, да си върне думите назад.
Борис!
- Стела се отнася с мен като с крал.
Просто трябва да продължавам така до лятото.
Не съм вчерашен.
Аз съм гений.
Това е чудо! Оздравях.
Значи така, голям тлъст лъжец такъв.
Просто си още една болна птица с лъжлива човка.
Стела, чуй ме.
И мен направи глупачка?
Не. Гъската ще бъде сготвена.
Ох. Аз-аз мога да обясня.
Не знаеш всичко.
Не! О! Оо!
Виж ти, виж ти какви неща могат да се случат на такива птици.
Приятно пътуване, летецо.
Хей!
Ехо! Някой да помогне!
Ето пощата, мистър Симпсън. Желая ви успех.
Благодаря, мистър Конър.
Внимание. Внимание.
Пощата е натоварена както на шейната, така и на самолета.
Победител ще бъде този,
който пръв достави пощата в град "Бялата Планина",
и след това се върне в Ноум с новата пратка поща.
Добре. По местата!
Готови !
Хайде! Давайте!
Хайде.
Хайде.
Давай! Давай! Давай!
Нокътят ми. Направо ще ме убие.
Трябва да намалим.
Или пък не.
Кърби, отново ме дърпаш.
Аз? Сигурно се шегуваш.
Спазвайте редицата момчета.
- Дадено, Балто.
Хайде момчета. Размърдайте си краката.
Хайде, всички.
Бялата Планина. Ето я.
О, не.
Не мога да повярвам.
- Как го прави?
Какво ще правим сега?
Хей, състезанието е само наполовина приключило.
Не се предавайте сега.
Пощенска доставка, сър.
Благодаря, Дюк. Ето ти обратната поща.
Чакай малко. Какво става. Къде съм?
Ето ви пощата за Ноум, сър.
Благодаря. Да товарим и да се връщаме.
Добре Дошли в БЯЛАТА ПЛАНИНА основан 1900 г.
Бялата Планина? Това пък как се случи?
Тази поща поема обратно към Ноум.
Успех.
Балто! Балто! Заведи ме обратно у дома!
Не! Не!
Заседнах в Бялата Планина.
Ще прекарам остатъка от живота си в Бялата Планина.
Ще умра от скука в Бялата Планина.
Аз...
Отивам си в къщи!
Шейната вече тръгна. Какво те задържа?
Лед. Трябва да го махна преди да отлетя.
Чудя се колко ли далеч са стигнали?
Да се надяваме, че не са се загубили
или не са нападнати от мечка или Балто да не си е счупил крака
или пък пощата да изпадне от шейната
или пък Коуди да започне да джафка или...
Както и да е.
Виж какво довлече кучето.
3 х А, №1, първокласно сушено говеждо.
А старият Гюнтерсон абсолютно нищо не видя.
Знаете ли, ставам толкова добра, че се боя от себе си.
Някой иска ли?
Да ядем? При това положение?
Давай, Дипси.
- Благодаря.
Нямам против да ям.
Не мога да видя носа си.
Чудесно. Той и без това е грозен.
- Много смешно, хитрецо.
Ами ако не успеем? Ами ако загубим?
Самолетът сигурно е преполовил разстоянието до Ноум.
Никой някой няма да се отказва.
Никой. Хайде, хайде, хайде!
Още една причина да не обичам да летя.
Още малко и ще загубя обяда си.
Чухте ли това?
- Двигателя на самолета?
Настигаме го.
Не го виждам. Сигурно е там горе.
Изпреварваме го.
Хоу, спрете.
Хайде, Дъсти. Можеш.
Добре съм.
Чуваш ли още самолета, тате?
Не.
Къде по дяволите се намирам?
Хайде, миличък.
Трябваше да са се върнали досега.
Знам си аз. Сигурно са в беда.
Моля те, Мел, не започвай отново.
Самолета. Ще победи?
О, не.
Добре де, къде е?
Чакайте какво става?
Това е дъскорезницата.
Не е самолета?
Балто.
Балто!
Те победиха!
- Те успяха?
Не мога да повярвам.
Полека, полека.
Победихме ли самолета, мистър Конър?
Поздравления, мистър Симпсън. Вие успяхте.
Вие сте победители.
Да!
Победихме самолета. Свихме му опашката.
Да! Ако това не докаже, че ние сме върха,...
...кое би могло?
Благодаря, че спаси работата ни, тате.
За сега.
Какво искаш да кажеш?
Не мисля, че това ще е последният самолет по тези места, сине.
Тяхното време настъпва.
Как можа да го кажеш? Ние го победихме.
Този път, Коуди.
Но аз съм ги виждал. Не можем да успяваме всеки път.
Грешиш.
Това е което мисля.
Знаеш колко много означава тази работа за него.
Да, знам.
Къде е Борис?
Мислех, че мистър Оптимизъм ще бъде тук за да празнува с нас.
Може би му е провървяло с новата му приятелка.
Възможно е.
Виж, не разбирам.
Дюк трябваше да е дошъл досега.
Малко лошо време и този жълт самолет отлита на юг.
Сигурно ще дойде с опашка между крилете си.
Знам каво не е на ред. Той не може да губи.
Какво да не е наред? Нали още имаме работа.
Да. Да, така е.
И ще си я запазим. Хайде да вървим.
Какво правиш тук? Партито е на брега.
Чудя се какво ли се е случило с Дюк.
Притеснен ли си?
Балто! Балто!
Беше страшно. Беше ужасно.
Казах ли, че беше страшно?
Та, седяхме си на реката, ловяхме си риба, когато бяхме...
нападнати!
Как така?
Едно чудовище.
Чакайте малко. Чудовище?
Не го видяхме през мъглата,
но го чухме как се приближава по-близо
и по-близо.
Не останахме там
за да ни нападне. Побягнахме!
Но то ни подгони, като ревеше и ръмжеше,
докато накрая падна от небето.
Ако Лак не беше го видял и не ме беше дръпнал от пътя му,...
щеше да ни смачка.
И къде е това чудовище сега?
Някъде там.
Заседнало в снега.
Така успяхме да избягаме.
Паднало е от небето?
А ръмженето му е било много силно?
Силно? Беше по-силно от това на разярена мечка гризли.
Самолетът.
Трябва да доведа помощ.
Балто, ти дори не знаеш дали самолетът е там.
Информацията ти идва от две празноглави полярни мечки.
говорещи за чудовище.
Трябва ли да говоря още?
Имам предчувствие.
Струва си да проверим, нали?
Не разбирам. Победихме честно и почтенно,
а ти искаш да помогнем на врага?
Той не ни е враг.
Той е добър човек.
Но тате, той беше враг.
Той искаше да ни отнеме работата.
Не е наша вината, че самолетът е ненадежден.
Само да добавя, че е шумен и смрадлив.
Да, като теб, Ралфи.
Това е сериозно.
Самолетът е някъде там.
Ние сме единственните, които могат да помогнат.
Това доказва нашата теория.
Разликата между нас и машините е, че
кучата са верни и надеждни.
Разликата е в това, че ние имаме сърца.
Няма да допусна Дюк да измръзне до смърт.
Кой ще дойде с мен?
Коуди?
Аз не мисля, че той е някъде там.
Но работата ми е да доставям пощата.
Съжалявам, че мислиш така.
Татко, чакай.
Ти си проблемният Балто, нали?
Здрасти Стела. Извинявай ама в момента съм малко зает.
Кажи на Борис, че заминавам за малко.
Но Борис е причината да искам да те видя.
Не, че се интересувам, но кога ще се върне този безделник?
Да се върне? Че къде е отишъл? Мислех, че е с теб.
Да кажем, че взе непредвиден полет с онзи самолет.
Насади се добре, гадината.
Борис е бил в самолета?
Видях го опакован. Не питай.
Стела, мисля...
Мисля, че самолетът се е разбил.
Какво?
Бързайте колкото можете момчета. Задава се студена нощ.
Сигурен ли си, че когато се върнем там
чудовището няма да ни нападне?
- Имай ми доверие.
Дори не знам защо тръгнах на тази спасителна операция,
за тази лъжлива и невярна топка пера.
Той е луд по теб.
- Наистина ли?
Казал ли е нещо?
Просто сподели, че си по-красива от дива роза,
и по-искряща от северно сияние.
Не е казвал това.
Не е, но знам, че си го мисли.
И откъде знаеш толкова много?
Познавам Борис откакто бях кутре.
Може и да е треска в задника, но за мен е...
Той беше бащата, който никога не съм имал.
Да, треска. Това е той.
Ще ми се никога да не бях поглеждала към тази негова човка,
или онази сладка опашчица и онова сладко поклащане когато ходи,
или пък онова перо, което смешно стърчи от шията му, знаеш го нали?
О, Балто, аз бях тази, която го подгони към онзи самолет.
Ако нещо му се случи, никога няма да си го простя.
С този темп, няма до стигнем там до следващата пролет.
Ей, момчета, защо не ми кажете къде е паднал този самолет,
за да мога да отлетя до там?
Чудесна идея, Стела.
Да видим. Ревящото чудовище премина...
Искам да кажа, самолетът ни нападна около Мечата скала,
точно до Соколовият връх.
Разбрах. Мечата скала, Соколовият връх.
Пожелайте ми късмет, момчета.
Това беше добро Лак. Победен от пролетният сняг.
Сега ще има такива места навсякъде...
Погледнете. Стела вече ги е намерила?
По-добра е отколкото си мислех.
Меча скала, Соколов връх?
Каквото и да ми каже, няма значение, защото не знам къде са.
Аз дойдох на почивка.
Тогава не ставаш за водач.
Хайде. Да тръгваме.
Нещо се е случило със самолета.
- Да изпратим спасителен отряд.
И къде да го търсим?
- Може да бъде навсякъде.
Никога няма да го намерят Знаш ли колко открито пространство
има между нас и Бялата Планина?
Не Мел, но се обзалагам, че ти ще ни кажеш.
- Милиони мили.
Ще го търсят със седмици.
Вижте, ако някой може да го намери, това е Балто.
Коуди?
Коудиак, ела насам.
Да, мамо.
Какво правиш тук? Мислех, че си тръгнал с баща си.
Не, не тръгнах.
Искаш да кажеш, че баща ти отиде там сам?
Защо не отиде с него?
- Ами, аз...
Не знам. Не знам дори защо изобщо го търси.
Там има човек, който може би умира.
Можем да загубим работата си заради този човек.
Мислиш ли, че работата ти е по-важна от един живот?
Трябваше да тръгна с Балто.
Мислиш ли, че чичо Борис е добре?
Сигурно се чуди какво ли ни е забавило толкова.
Хайде, да ускорим крачката.
Добре. Напред. Напред.
Поне техните сърца са на мястото си.
Те са много милички, в случай, че харесваш полярни мечки.
Не е време за игри.
Помощ! Стела!
Бързо, хвани се за крака ми.
Какво смятам, че мога да направя аз?
Дръж се, Балто!
Мак! Лак!
Дръжте се момчета. Ще намерим изход.
Ще полетя и ще се огледам за нещо.
Побързай!
Обратно! Назад!
По другият път!
- Опасност ли има?
Зависи дали обичаш водопади.
Какво се опитваш да направиш? Да ми докараш сърдечен удар ли?
Защото почти успя.
Без повече приключения из Бялата Вода.
Става.
Боли ме на такива места, дето незнаех, че ги имам.
Хайде, хайде, да не би да си се уморил от тази малка разходка?
А ти не си ли? Аз ли?
Я не ставай смешен.
Голяма уста.
Виж ти, виж ти. Нашият нов съотборник.
Слушайте момчета, мислех си,
Може би пилотът наистина се е загубил.
Минаваш от другата страна?
Разбира се, че не. С вас съм. Просто...
...температурата спада.
Той е просто човек. Може да измръзне до смърт.
И какво от това? Той знаеше за този риск
преди да започнем състезанието.
Да, но...
Или си с нас или си против нас.
Винаги съм мечтал да стана част от вас.
Носенето на пощата и провизиите е нашата мисия да помагаме на всички.
А когато някой наистина има нужда от помощ,
ние си стоим на задниците.
Ако това означава да си пощенско куче,
не съм сигурен, че искам да бъда такъв.
Има ли още, Балто?
- Извинявай, Стела.
И сега какво?
Ами мисля, че знам къде се намираме.
Мислиш? Защо ли не ми харесва как прозвуча това?
Аз знам къде сме. Твърде близо до територията на лосовете.
Знаеш нещо за лосовете?
Всички знаят че биволските лосовете са много зли.
Зли и крайно упорити. А споменах ли рогата?
Остри и големи. Остри и здрави.
Виждаш ли колко опасни могат да бъдат?
Предполагам, че реката ще ни заведе близо до Мечата Скала.
Не знам колко време ще ни трябва да се върнем обратно.
Стела, би ли хвърлила един поглед на околността?
Мечата Скала изглежда...
ами, като гигантска мечка.
Не думай.
Ей сега се връщам, момчета.
Виждам я! Виждам я! Ще прелетя над нея.
Борис...
Борис!
Къде си?
Там е. Видях го. Самолета.
Няма и следа от Борис.
Хайде, да вървим.
През територията на лосовете?
Лак казва, че сме обречени,
ако преминем през територията на свирепите лосове.
Колкото по-бързо влезем, толкова по-бързо ще излезем.
Хайде.
При тях има само две настроения -
злобно и много злобно.
Размърдайте си задниците, момчета.
Не.
- Чичо Борис.
Слушай, не искаме неприятности.
Просто минаваме.
На мен ли говориш?
Нашите приятели сигурно са в беда.
На мен ли говориш?
Просто искаме да преминем.
Просто искам да знам, на мен ли говориш.
Слушай генийче.
На теб говоря!
Чакай, приятелю, чакай моля те.
Случаят е спешен. Не искаме неприятности.
Мисля, че на мен говориш.
Най-накрая загря.
Дърпай, Лак. Дърпай по-силно.
На мен ли говориш?
- Не. Разбира се, че не.
Просто разговаряме помежду си.
Мисля, че на мен говориш.
Балто, кажи нещо, скъпи.
Хайде, миличък, сега не е време за спане.
Хей, слабоумния!
Стоиш на моя територия.
На мен ли говориш?
Да не си мислиш че съм дошъл да те забавлявам?
Да виждаш други слабоумни лосове наблизо?
Да. Точно срещу мен има един.
Той е жив.
- Борис?
Къде си?
Може би все пак той да не е бил на самолета.
Но аз мога да се закълна, че той...
Борис? Чуваш ли ни?
Чичо Борис! Чичо Борис!
Летецо?
Лак казва, че го е намерил.
Не!
Борис. Борис.
Хайде. Събуди се.
Хайде, голямо моче. Не се предавай!
Дължиш ми извинение!
Какво...? Какво... Как попаднах тук?
Чичо Борис.
Какво? Какво? Добре де, стига.
Аз вече почти умрях веднъж. Достатъчно ми е.
По-полека, Лак.
Самолета. Беше ужасно.
По-добре да го заведем в къщи.
Ами пилота?
Дюк! Вие момчета тръгвайте.
Ами ти? Вече става много студено.
Ще се оправя. Погрижете се за Борис.
Хайде да заведем чичо Борис у дома.
Балто?
Какво правиш тук? Как...?
Как разбра?
Кракът ми е счупен.
Мисля, че няма да мога да вървя до Ноум.
Не!
Дръж се, момче.
Сега пък какво?
Коуди?
Чухме, че имаш специална доставка за Ноум.
Точно навреме, синко.
Брр! Толкова е студено, а?
Не знам. Балто го няма вече от доста време.
9 часа, 41 минути и расте.
Не го отписвай още.
Коуди.
Не мога да повярвам!
- Алилуя!
Балто ми спаси живота. Той и останалите кучета.
Чудесни кучета.
Добро момче си, Балто.
Това са моите кучета.
Не мога да повярвам!
Знаех, че ще успее.
Аз пък загубих апетит.
Все още не мога да повярвам, че се върна заради мен.
Дали не е защото все още ме харесваш?
Може би.
А може би е защото исках да се оттърва от някои неща.
Забравих да ти кажа, че си отвратителен, лъжлив,
неставащ за нищо, снежен гъсок!
Чакай, чакай! Стела!
Чао, Борис. Нека това да ти е за урок.
Не, Стела, върни се!
Не си отивай. Моля те. Стела!
Стела-а-а!
Така е по-добре.
Аз... ами...
Истината е, че аз летя само ако е ниско.
За какво говориш?
Мразя височините.
За това те излъгах.
Това ли е бил проблема?
Не съм била аз?
- Ти?
Че какво ти има на теб?
Ти си чудесна.
Значи забеляза.
Нека обобщим.
Всички тези глупости са били защото не обичаш да летиш?
Каквото и да ти отговоря ще звучи глупаво.
Значи така,
приятелят ми е приземена полярна гъска,
освен това е лъжец, измамник,
негодник, некадърен, страхлив глупак...
Приятел ли каза?
Да, между другото.
Стела...
Ще ме удостоиш ли с честта, като се присъединиш към мен
за едно малко среднощно плуване?
Среднощно плуване?
Вече започва да ми харесва.
Баща ти разказа ли ти, че когато те видя начело на впряга
това беше най-гордият момент в неговият живот?
Да, е не с толкова много думи.
Но аз го разбрах.
Ето го!
Една сбъдната мечта.
Несравнимо изживяване, а момче?
# Вятърът над водата
# Облакът в небето
# Музиката на ехото
# от крясъка на орела
# Блясъкът на снега по залез
# Изгряващата пълна луна
# Всичко, всичко лети
# Еленът препускащ през полето
# Тичащият заек
# Малкото жребче с развята опашка
# Скачащо към слънцето
# Милиони кристални снежинки
# Танцуващи пред очите ти
# Всичко, всичко лети
# Времето, звездите и невинността
# Детският сън
# Искрата оставаща след умиращият огън
# Пъстървата пореща потока
# Майчината молитва
# Детското хартиено хвърчило
# Свежият утринен полъх
# Кометата в нощното небе
# Северното сияние
# Носещо се по небето
# Всичко, всичко лети
# От раждането ни започват мечтите ни
# Казваме на света с отворени обятия
# Дайте ми небе, дайте ми криле
Превод и субтитри WarOfTheWorlds
# Когато сърцето е пълно с добрина или протегнем някому ръка
# и споделим товара му по пътя
# през негостоприемните земи
# Тогава проблемите ни
# се топят пред очите ни
# Тогава, всичко, всичко лети
# Всичко лети
# Всичко лети
# Всичко, всичко лети
# Всичко лети
# Всичко лети... #
Превод и субтитри WarOfTheWorlds