Noises Off (1992) Свали субтитрите
Завесите се вдигат! Завесите се вдигат!
Голяма премиера на Бродуей.
Всеки, който е никой в Ню Йорк, е тук тази вечер.
Всички без един.
Този човек. Аз.
Къде отивате? Не го ли режисирате това?
Трябва само едно две неща да... Първо - Да се махна от този театър!
- Има ли проблем с вашето място?
- Да, гледа към сцената!
- Не, влезте.
Ще бъде катастрофа. Не мога просто да седя там и да гледам.
Пет секунди и все още не се чува смях.
Аз не бягам. Просто не съм човек, който обича да гледа как се блъскат автомобили.
Особенно, когато е моят автомобил. Ще бъде най-лошата катастрофа, която е виждана в Бродуей.
Ще забравят репликите си. Декорът ще падне. Никой няма да излезе от Ню Йорк жив.
Има наши снимки във фоайето. Ще се кача на самолет.
Трябваше да се кача, когато първо започнахме в Де Мойн, трябваше да се кача дори преди да започнем в Де Мойн,
Трябваше да се кача на репетицията с костюми, веднага, след като завесата се вдигна за първо действие.
Веднага щом проклетият телефон позвъня и Доти влезе с първото блюдо със сардини.
Почакай! Не бързай толкова!
O, пресвета патко! Млъкни! Идвам.
Не е добре, че продължаваш. Не мога да отварям сардини и да отговарям на телефона.
Имам само един чифт крака. Ало?
Да, но тук няма никой, скъпи... Не, Г-н Брент не е тук.
Той живее тук, да, но сега не живее, защото живее в Испания.
Да, Филип Брент, този който пише пиеси, само, че сега ги пише в Испания.
Тя е също в Испания. Всички са там.
Дали аз съм в Испания? Не, не съм в Испания, скъпи. Грижа се за къщата вместо тях.
Единствено си отивам в 1 часа всяка сряда, ето къде съм.
Не, защото имам чудесно блюдо със сардини, с които да си вдигна краката.
А те са цветни и това е Кралската ... нали знаете, състезанието коне.
Къде е вестникът?
Ако искате да купите къщата трябва да звъннете на чиновниците за домове.
Скуайър, Скуайър, Хекъм и... Кой беше другият?
Не, те не са в Испания, а са тук до телефона в читалнята.
Скуайър, Скуайър, Хекъм и... Изчакайте! Ще отида да погледна.
Веднага щом свалиш тежестта от краката си,
всичката тя се качва в главата ти.
И взимам сардините... Не, оставям сардините...
Не, взимам сардините.
Оставяш сардините и затваряш телефона.
Да, така. Затварям телефона.
- И оставяш сардините.
- Оставям сардините?
Оставяш сардините.
Затварям телефона и оставям сардините?
Точно!
- Променихме това, нали, скъпи?
- Не, скъпа.
- Това ли съм правила винаги?
- Не бих казал, Доти, съкровище.
Ами думите? Казвам ли някои точно?
Някои от тях бяха много познати.
- Тук горе е като автомат.
- Знам това. Доти.
Отварям си устата и никога не знам какво ще излезе:
три портокала или два лимона и банан.
Както и да е, все още не е полунощ, а ние не отваряме до утре.
- И така, държиш слушалката.
- Държа слушалката.
"Скуайър, Скуайър, Хекъм и ...спрете!" и тишина в залата.
Скуайър, Скуайър, Хекъм и... Спрете! Не затваряйте. Затварям телефона.
Вдигаш си краката за две минути и веднага те погват.
- Почакайте!
- ... прислужницата, да, но това е свободният й следобед.
- Почакайте, Гари. Доти!
- Трябва да се настаним сами.
- Леле!
- Спри, Брук.
- Доти!
- Да се върна?
Да и вземи вестника.
Вестникът. O, вестникът.
Затвори телефона, остави сардините и излез с вестника.
- Ето.
- Съжалявам.
- Не се тревожи. Това е само една техническа репетиция.
- Това е репетиция с дрехи, Гари.
- Кога беше техническата?
- Къде е репетицията с дрехи? Отваряме утре.
Ние си мислим, че това е техническата, нали скъпа?
- Всички тези думи.
- Не се тревожи за думите.
И този акцент. Излиза като портокали и лимони.
Слушай Доти, твойте думи са наред. По-добре от... знаеш кой? Нали така?
- Моля?
- Искам да кажа, OK, той е добре...
Но, Доти, ти играеш подобни роли от, искам да кажа...
За Бога, Доти, знаеш какво искам да кажа?
Гари и Брук излизат, Доти държи слушалката.
Не, но ето ни всички, мислейки си - Боже, отваряме утре, имахме само две седмици за репетиция,
не знаеме къде сме, но, Боже, ето ни.
-Точно така, бонбонче, не е ли така, Лойд?
- Чудесно казано, Гари.
Имам впредвид, играеме в Де Мойнс до края на тази седмица, след това в Питсбърг,
след това Бог знае къде и колко дълго и ние всички се чустваме, нали знаеш?
- Не е ли така?
- Моля?
Гари, ти излизаш, а Доти държи телефона.
- Съжалявам, Лойд, но...знаеш ли?
- Знам.
- Мерси, Лойд.
- И така ти излизаш...
Лойд, искам да кажа само едно нещо, както сме спряли.
Познавам много режисьори, някои гениални, някои копелета,
но никога не съм срещал такъв, който е тотално, абсолютно... не знам.
Благодаря ти, Гари, развълнува ме. Сега махай се от шибаната сцена.
- А Брук?
- Да?
- Вътре ли си?
- Вътре?
- Там ли си?
- Какво?
Няма те. OK, ще те повикам отново.
И продължаваме.
И така, ето те, държейки слушалката.
Държа слушалката. Затварям я. Оставям сардините.
- Все същата история...
- И взимаш вестника.
Вземам вестника. Оставям сардините.
Все същата история. Разтоварваме ума, натоварваме стомаха.
- И си тръгвам накрая.
- Оставяйки слушалката.
Моят иконом, да, но...
И тишина в залата. Сцена!
Това е свободният й следобед, така че трябва сами да се настаним.
- Леле!
- Сега ще проверя.
Ехо? Има ли някой? Тук няма никой.
- Какво мислиш?
- Супер! Това всичко е твое?
Само една барака в гората. Преустроена мелница, 16-ти век.
- Трябва да струва много.
- Идеално за бизнес.
Някой идва в 4.00. Арабин. Нефт. Нали знаеш?
Трябва да предам тези файлове на Басингстроук до 4.00.
Ще успеем точно да се вместим в... искам да кажа просто го направи... искам да кажа
- Така.
- Нямаш нищо против да охладим шампанското.
- Всички тези врати!
- Колко удобно.
Читалня, кухня и стая за прислужницата.
Коя е...нали знаеш?
- O, оттук.
- Фантастично!
Сега изгубих сардините.
- Мислех, че никой не е тук.
- Аз не съм. Само Кралският...
Състезанието, където носят онези шапки, целите покрити с плодове. А кой си ти?
Аз съм агенцията - "Скуайър, Скуайър, Хекъм и Дъдли".
- Кой сте от тях, тогава? Скуайър, Скуайър, Хекъм и Дъдли?
- Аз съм Трамплемайн.
Помислих, че сте крадец.
Наминах да свърша някои неща...
Да направя някои измервания... Да свърша една, две други работи.
O, и аз съм с клиент. Показвам му къщата.
- Какво й има на тази врата?
- Мисли да я наеме. Любопитството й е събудено определено.
Това не е спалнята.
Не, това са банята и тоалетната долу.
- Прислужницата, Г-жа Крокет.
- Клакет, скъпи, Клакет.
-О, здравейте
- Тя не е тук. Само цвета
-Заради кралския.
- Има черно-бял вкъщи.
Не се тревожи за нас. Ще поразгледаме само къщата.
- Сега си загубих вестникът.
- Сардини!
- Съжалявам за това.
- Всичко е наред. Не искаме телевизора.
Сардини!
Забравих сардините.
Лойд! Тези проклети сардини!
- Трябва да направиме нещо. Не може да продължаваме така.
- Не може да продължаваме как, Гари?
За теб е ОК, но ние работим с тях и всички сме на едно мнение, нали?
- Моля?
- За сардините?
- Какви сардини.
Имам впредвид, скъсваме си задниците от работа
и имаме 4 подноса сардини само в първи акт, нали се сещате какво искам да кажа?
Попи! Искаш нещо друго вместо сардини? Това ли казваш?
- Искаш ли бананово пюре?
- Не искаме 4 подноса с бананово пюре.
- Сменяме сардините.
- Не се сърдим на теб, Попи.
-Считаме, че сардините са прекрасни
Аз съм ок за сардините, ако и ти си ок, скъпа.
- Доволна съм, ако и ти си.
- Гари, скъпи, какво точно казваш?
Ето ни, съсипваме се тук и за Бога!
- Разбирам. Схвана ли, Попи?
- Ами...
Така. И продължаваме от мястото, където Доти излиза.
А Попи? Да не се повтаря отново.
- Не.
- Съжалявам. Просто изяснявам нещата.
- Само и само Доти да е щастлива.
- Абсолютно щастлива, Лойд, скъпи.
- Направи нещо за мен, Доти, безценна.
- Всичко, Лойд, любими.
Вземи сардините с теб.
- Съжалявам за това.
- Всичко е наред. Не искаме телевизорът, нали?
Тя е в семейството с поколения.
Хайде. Трябва да съм в Басингстроук към 4.00.
- Може би искаш чаша шампанско?
- Горе. И донеси ми файловете.
- Само...
- Какво? Нея?
Тя е тук с поколения.
Сардини, сардини...
Не е моя работа, но ще кажа това: направи решителната крачка, ще ти хареса тук.
- О, супер
Нали така, скъпи?
- Да, ами...
- И ние ще ти се радваме, нали?
Чудесно!
Сардини... Не може да си вдигнеш краката на празен стомах.
Тя мисли, че е велико. Тя дори ни прави сардини.
Тя е страхотна.
- Страхотна.
- А, как точно?
Добре. Преди да се върне със сардините.
- Тук горе? Тук вътре?
- Да, да, да.
Още една баня. Ти винаги се опитваш да ме вкараш в банята!
- Имах впредвид тук.
- Oo! Черни чаршафи!
Това е килера. Този, този!
Ти си в истинско имение. Дори не можем да отворим вратите.
- Това е свободният следобед на г-жа Клакет.
- Спрете!
Погледнете!
Спрете!
И Бог каза, "Спрете!"
И те спряха. И Бог видя, че това беше ужасно.
- Съжалявам, хора, вратата не иска да се отвори.
- Съжалявам, хора, тази врата не иска да се затвори.
- И Бог каза, "Попи!"
- Съжалявам, хора, нещо грешно ли правя. Знаете, че съм затъпял относно врати.
- Справяш се перфектно.
- Докато не я счупих.
Ето я и Попи. И Бог каза,
"Бъдете плодовити и се размножавайте и доведете Тим да оправи вратите."
Боже как обичам техническите репетиции!
Тя обича технически репетиции! Не е ли тя, просто... Къде е Доти?
- Всички винаги са толкова мили.
- Не е ли тя, искам да кажа тя е наистина ... Белинда е всичко, нали знаеш?
Фреди, скъпи, не харесваш ли нощните репетиции?
Само защото можеш да седиш на мебелите.
- Радвам се да те видя, че се шегуваш.
- O, това шега ли беше?
Това е такава чудесна трупа, с която да работя. Такава щастлива трупа.
В Бродуей сме след 6 месеца!
- Ако!
- Кливланд след три!
- Лойд, скъпи, добре ли си?
Знам, как се е чуствал Бог, когато е седял в тъмното и е създавал света.
- Как се е чуствал, Лойд, скъпи?
- Много доволен, че си е взел валиума.
Той е имал 6 дни, разбира се. Ние имаме само 6 часа.
И Бог каза, "Къде, по дяволите, е Тим?"
И ето по дяволите беше Тим.
И Бог каза, "Нека има врати, които да се отварят и затварят."
- Да направя нещо? - Врати.
- Аз взимах банани за сардините.
- Врати!
Врати! Обзалагам се, че Бог е имал сценови менаджър, който е разбирал английски, също.
- Тази врата не се затваря.
- И за спалнята не иска, да знаеш.
- Той не си е лягал от 48 часа.
- Не се тревожи, Тим! Само още 24 часа и ще свърши денят.
Вижте, той е слязал на земята при нас.
Чуйте, тъй като спряхме, както и да е...
Отне ни два дни да поставим декорите, така че нямаме време за репетиция с дрехи.
Не се тревожете. Мислете за първата нощ като за репетиция с дрехи.
Ако може само да изнесем пиесата довечера, да оправим вратите и сардините.
Всичко е за това - врати и сардини, качване и слизане,
донасяне са сардините и отнасяне.
Това е фарс. Това е театърът. Това е животът.
О, Боже, Лойд. Толкова си умен.
И така продължаваме. Бум! Бум! Бум!
Бум, ти си! Бум, каза го! Бум, не си ти! И всичко ще бъде перфектно, ооо!
- Къде е Селсдън?
- O, Боже!
- Селсдън!
- Попи!
- Мислех, че е отвън с теб.
- Аз мислех, че е отзад с теб.
- Г-н Маубрей в примьорната ли си е?
- Дали, по време на техническа?
- Дали кой?
- Селсдън.
- Не би, по време на репетиция.
- При най-малката възможност, би.
- Какво?
- Хайде, хора, бъдете честни. Не знаем.
- Нека не правиме заключения.
- Викни дубльора. Тим!
- Да?
Побързай с вратите. Заместваш Селсдън.
- О, добре.
Той не трябва никога да се изпуска от очи. Казах това.
Той е добър в репетициите.
Защото в залата за репетиции всичко беше...нали знаеш?
Може да видиш всеки.
- А тук виждаш, нали знаеш ...
Има две части. Ето, имаме предна и задна, а изведнъж го загубихме.
- Той не е в съблекалнята.
- Баня? Стаята с реквизита? Бояджийницата?
Обадате се на полицията! Вратите готови ли са? Вземете оборудването!
- Съжалявам, Доти, скъпа.
- Не, вината е моя, любими.
- Аз го избрах за ролята.
- Казах, "Дайте му един последен шанс."
Но какво можех да направя? Отговаряхме за инвентара през лятото заедно още, когато бях дете.
Вината е моя, любима. Никога не трябваше да те оставям.
- Това турне й е, искам да кажа - прощалното.
- Знаем това, Гари.
- Нямам намерение да правя състояние.
- Знаем това.
- Просто исках да заделя нещо.
Знаем.
Нещо, с което да си купи малка къща. Искам да кажа, Боже, това не е толкова много за желаене.
- Не се вини.
- Моля?
- Не плачи. Няма да ти позволя за плачеш
- Имам нещо зад контактните лещи.
Не е виновна Брук. Не може да очакваме да следи всичко.
Той беше там в оркестъра, преди да започнем, видях го.
- Кой?
- Всичко е наред. Знаем, че не може да виждаш.
Имаш впредвид Селсдън? Не съм сляпа. Мога да видя Селсдън.
- Селсдън!
- Боже мой, той е бил тук през цялото време!
Стои си там като бащата на Хамлет.
- Мислихме, че не ...си там.
- Селсдън, къде беше?
- Добре ли си, Селсдън?
- Кажи ни.
- Това купон ли е?
- Това купон ли е?
А? Убийствено! Мислех, че ще има репетиция.
Имах следобедна дремка, за да се подготвя за репетицията.
- Не е ли чудесен?
- Да, сега когато го виждаме.
- Какво празнуваме?
- Какво празнуваме?
Тим, изглеждаш напрегнат и разтревожен. Не се опитваш да вършиш прекалено много работи?
Не мога да намеря дрехите. Погледнах в гардероба му... Oх.
- Бира? В гардероба му?
- Не, Селсдън.
Тим, имаш нужда от почивка. Защо не седнеш тихо горе и да сметнеш ведомоста?
- Ще приготвя само бананите първо.
- Той е на крака от 48 часа, Лойд.
И не падай, Tим. Не може да си позволим застраховка.
- Какво следва в списъка?
- Мислех, може би да порепетираме.
- Не, благодаря.
- Моля?
Не, вие давайте, аз ще седна и ще гледам. Това бирата в гардероба ли е?
- Не, той иска да репетира.
- Но ние вече репетирахме, нали?
О, да, Селсдън. Знаех, че ще измислиш нещо. Така. От влизането на Белинда и Фреди.
- О, Боже мой, какво става сега?
- Полицията.
Намериха един старец в безсъзнание на входа, точно отсреща на улицата.
- Благодаря ти.
- Казват, че е много мръсен и миришещ.
- Благодаря ти.
- Помислих, "O, Боже мой!", защото когато се доближиш до Селсдън...
- Попи!
- Не, ако стоиш някъде близо до него,
не може да не забележиш това много отчетливо...
Казвам ти, Попи, веднъж след като го усетиш, никога няма да го забравиш.
Шестдесет години и все още миризмата на театърът все още ме преследва.
Благослови го!
Кажи ми, Попи, как получи работа като тази, която изисква тактичност?
- Да не си приятелка на някой?
- Не се тревожи, Попи, скъпа. Той не чува.
- Не тук?
- Да, тук.
- Отиди да спиш.
- Не си още 20 страници.
Може да се върна да си доспа. Не съм още 20 страници.
Ето ни. Доти в кухнята със сардините.
Гари и Брук на стълбите,Фреди и Белинда чакат нетърпеливо отвън,
времето се връща безвъзвратно назад.
- Не са ли сладки? Гари и Доти.
- Имаш впредвид, че тe...?
- Това трябваше да е тайна.
- Но тя е достатъчно възрастна да му бъде...!
- Не знаеш ли?
- Аз съм просто Бог, Белинда, скъпа. Имам само степен по английска комедия. Не знам нищо.
- Какво става?
- Ти ми кажи, Гари, скъпи.
- Какво чакаме?
- Не знам какво чакаме, нейният 18-годишен рожден ден?
Или може би някоя реплика. Брук! "Ти дори не може да отвориш вратата."
- Ти дори не може да отвориш вратата.
- Вратата е затворена, Гари, любов!
Ти дори не може да отвориш вратата.
Това е свободния следобяд на прислужницата Трябва да се обслужваме изцяло сами.
Погледни! Не мога да повярвам!
- Перфектно място за любовна среща!
- Вкъщи. Нашето скривалище.
- Последното място, където някой ще търси.
- Странно е да се промъкваме така.
Ако отделът за държавните приходи открие, бум, няма да може да пътуваме в чужбина,
бум, отива си по-голямата част от тазгодишния ни доход.
-Ще ти кажа как се чуствам аз.
-Шампанско
-Чудя се дали г-жа Клакет е овъздушила леглата.
- Скъпи!
- Защо не?
Без деца, без приятели. Сам сами.
Да. Има нещо добро в това да укриваш данъци.
Остави ги!
- Шш!
- Какво?
- Отделът за държавните приходи може да ни чуят.
Какво направих с първото блюдо сардини, никога няма да разбера.
Г-жа Клакет!
- Сърцето ми изскочи от обувките!
- Моето също.
- Мислехме, че ви няма
- Милех, че сте в Испания.
- Да. Ние не сме тук.
- Не сте ни виждали.
- Данъчните ви търсят?
- Щяха, ако знаеха, че сме тук.
Добре, любов. Вие не сте тук. Не съм виждала никой. Не знам нищо.
- Лягате си, нали?
- Ами...
- Точно така. Няма по-удобно място, където да ти се качат отгоре.
- Ще си искаш нещата.
- Да.
- Това легло не е овъздушено.
- Ще донеса бутилка с топла вода.
- Всички ваши писма са в кабинета, скъпи.
- Какви писма, изпратихте всички писма, нали?
- Не и тези за данъците.
- O, Боже мой! Къде са те?
- В малкото писалище, скъпи.
- В писалището?
- Чувам гласове.
- Какви гласове?
Спрете! Какъв е проблема?
Знаеш колко съм глупав относно движенията. Съжалявам, Гари, Брук.
Oбикновенната ми неясност, но защо да нося нещата в кабинета? Не е ли по-естествено да ги оставя на сцената?
- Не.
- Помислих, че ще е по-логично някакси.
Не.
Лойд, знам, че е вече късно, но...
- Не, Фреди, имаме няколко минути преди да започнем.
- Благодаря ти, Лойд. Добре, че не бързаме.
Така и не разбрах защо той носи чантата и храната в кабинета?
- Не трябва да ми се спречкат.
- Виждам това.
И Фреди, скъпи, Селсдън се нуждае от тях в кабинета за следващата сценка.
- Разбирам това.
- Селсдън? Къде е? Там ли е?
- Селсдън! Селсдън!
- Мой ред ли е?
- Не, не.
Стори ми се, че чух гласа си.
Не. Върни се и си доспи. Остават ти още 10 страници.
- Разбирам всичко това.
- O, не.
- Но само не знам защо да ги вземам?
- Защо някой върши нещо?
Защо онзи другият идиот излиза отвън с две блюда сардини?
- Не те разбирам.
- Разбира се, че не.
- Боже, защо на мен?
- Кой знае?
Кой знае? Разбираш ли, Фреди?
Изворите на човешките постъпки са дълбоки и мъгляви.
Може би ти се е случило нещо, когато си бил много малък,
което те е изплашило да оставиш храната.
- Може да е вродено.
- Или може да е ...нали знаеш.
- Може да е.
- Разбира се, мерси, разбирам всичко това...
Фреди, скъпи, казвам ти, че не знам. Мисля, че и авторът не знае.
Не знам, защо авторът се е захванал с тази индустрия. Или, който и да е от нас.
Само ако може да ми дадеш разумна причина ще мога да разбера.
Добре. Ще ти кажа причина.
Занасяш тази храна в кабинета, защото е малко след полунощ
и ние няма да свършим, преди да отворим утре.
Поправка. Преди да отворим довечера!
И прдължаваме, след като Фреди излиза, с храната.
Лойд, скъпи, жена му го напусна тази сутрин.
O.
Фреди?
Мисля, че важното е,
че ти се плашиш, когато тя спомене данъци
и се чустваш несигурен и беззащитен
и търсиш нещо познато, за което да се придържаш.
Благодаря ти, Лойд.
- Бог да те поживи!
- И весело продължаваме.
"Да, но аз чувам гласове."
- Да, но аз чувам гласове.
- Какви гласове?
- На хора!
- Тук няма никой.
- Скъпа, видях дръжката на вратата да се мърда. Може да е някой от офиса да ни проверява.
- Все още не разбирам, защо трябва да си с тази вратовръзка?
- Г-жа Клакет.
- Г-жа Клакет?
- Тя е тук от поколения.
- Виж, тя е отворила сардини.
- Върни се. Не може да слизаш долу така.
- Защо не?
- Г-жа Клакет.
- Г-жа Клакет. Тя е незаменима.
Сардини тук, сардини там! Това е като Неделна училищна екскурзия.
- Все още ли се мотаеш?
- Да, все още се мотая. Все още се мотая.
- В килера?
- Не, не!
Да, просто проверявам чаршафите, преглеждам инвенторията.
- Г-жа Блакет...
- Клакет, скъпи, Клакет.
Г-жо Клакет, има ли някой друг в къщата?
- Не съм виждала никой, скъпи.
- Мисля, че чух гласове.
- Няма гласове тук.
- Трябва да съм си въобразил.
- O, Боже мой!
- Моля!
- O, Боже мой!
- Защо? Какво има?
O, Боже мой! Вратата на кабинета е отворена.
O, Боже мой! Има още една кола отвън.
Това не е на г-н Хакъм, нали? Или на г-н Дъдли?
Само блъскащи се врати в тази къща.
Последно съобщение, ще бъдат взети мерки, обявяване на ипотеката за просрочена и на съд...
- Това ми напомня, че един джентълмен дойде за къщата.
- Не ми казвай. Не съм тук.
- Той води доста предизвикателна дама.
- Остави всичко на Скуайър, Скуайър, Хакъм и Дъдли.
Да ги пусна ли да огледат навсякъде?
Всичко, само не казвай на никой, че сме тук.
Аз ще си седна и ще включа ... Сардини! Забравих сардините.
Не знам. Ако не беше залепено на раменете ми, щях да забравя какъв ден е днес.
Не съм го получил. Не съм тук. Аз съм в Испания. Щом не съм го получил, не съм го отворил.
Скъпи, никога не съм имала рокля като тази? Нали?
- Не. Така ли?
Не бих си купила нещо толкова натруфено.
- Да не е нещо, което си ми подарил?
- Не трябваше изобщо да го докосваш!
- Не, прекрасно е.
- Остави го! Никога не съм го виждал!
Ще го оставя това на тавана с другите твой скъпи подаръци.
Добре. Сега вратата на кабинета е отново отворена. Какво става?
Чука се!
Горе.
O, Боже мой! Има нещо в килера.
- O, това си ти!
- Разбира се, че съм аз.
Ти ме вкара вътре натъмно с черните чаршафи.
- Но, скъпа, защо заключи вратата?
- Защо ти заключи вратата?
- Не съм аз!
- Някой го направи.
Не може да стоим тук така...
- Как?
- ... в твоето бельо.
- Добре, ще го сваля.
- Тук вътре!
Това лепило не е ли от този вид, където не се разлепва?
- Спрете!
- Г-жа Клакет ни е направила сардини.
- Спрете. Имаме проблем.
- Какъв този път?
- Лява.
- Лявата е.
- Лявата!
- Лявата!
- Може да е навсякъде.
- Може да е паднала и подскочила някъде.
- Къде го видя за последно?
- Не го е виждала, беше в окото й.
Тя си отваря окото много...нали? Чуствам, че трябва да се втурна напред.
- Внимателно къде стъпвате.
- Да. Всеки да погледне под краката си.
Никой да не си мърда краката!
Всички, върнете си краката точно, където бяха!
Вдигайте си краката един по един.
Брук, това ще се случва ли по време на представлението? Не искаме публиката да изпусне последните автобуси и влакове.
- Тя ще продължава. Нали, скъпа?
- Може ли да вижда без тях?
- Тя може ли да чува без тях?
- Моля? O, съжалявам!
- Стъпи на ръката му!
- O, погледни Фреди, бедничкият!
- Какво му става на него?
- Потече му кръв от носа.
- Никой не го е докосвал.
- Насилието кара носа му да кърви.
- Къде отиде?
- Трябва да спре кръвта.
Съжалявам. Помислих, че ми каза нещо.
Да. Удари менаджерът с това, за да свърши представлението в Де Мойнс.
- Както и да е, намерих я.
- Тя я намери!
- Къде?
- В окото ми.
- Супер.
- Твоето ляво око?
- Да. Отстрани.
- Знаех, че не е отишло далеч. Добре ли си Попи, скъпа?
- Така мисля.
Добре. Опразнете сцената. Ходещите ранени да носят на носилка останалите.
- Добре ли си, Фреди, скъпи?
- Просто имам нещо при вида на...
- Разбираме.
- Продължаваме кърваво клатушкащи се.
Съжалявам,Фреди. Ще се изразя по друг начин. Продължаваме сляпо да се препъваме.
Брук, оттеглям това. Както и да е... от твойто излизане
- Къде е Селсдън?
- Селсдън! Селсдън!
Може да го е оставила тук някъде.
Добре. Продължавай да търсиш. Само още пет страници, Селсдън.
"Както и да е, не може да стоим тук...в твоето бельо. Добре, ще го сваля."
Тук вътре. Тук вътре.
Скъпи, това лепило не е ли от този вид, където не се разлепва?
O, г-жа Клакет ни е направила сардини.
- Сега какво?
- Бутилка с топла вода.
- Не съм я сложил тук.
- И аз не съм.
Някой в банята пълни бутилки с топла вода.
- Става нещо призразно?
- Скъпи, идваш ли в леглото най-после?
- Какво каза?
- Нищо.
Първо дръжката на вратата, сега бутилката с топла вода...
- Настръхнах цялата.
- Да, бързо. Облечи си нещо.
- Под завивките.
- Момент. Какво направих със сардините? Ти, чакай тук.
Говорят се странни истории за старите къщи.
Да, но тази е модернизирана. Нищо призрачно не може да е оцеляло...
Какво? Какво е това? Какво става?
- Сардините! Изчезнали са!
- Може би нещо странно става тук.
Ще си сложа главата под ...
- Сложих ги там, а не са там.
- Торба!
Предполагам, че г-жа Спрокет трябва да ги е взела отново.
- Торба!
- Какво?
- Какво има?
- Торба!
- Торба!
- Какво имаш впредвид - "Торба, торба!"
- Торба! Торба! Торба!
- Каква торба?
- Няма торба!
- Няма торба
- Твоята торба беше тук, сега я няма!
- Тя е в спалнята.
- Не влизай там!
- Кутията! И тя изчезна.
- Документите ми!
- Какво става? Къде е г-жа Сплачет? Ти, чакай в спалнята!
- Не!
- Облечи се тогава!
- Не влизам там.
Ще ти донеса роклята тук.
Роклята ти я няма.
Не се паникьосвай! Не се паникьосвай! Има някакво рационално обяснение.
Ще доведа г-жа Сплоджет и тя ще ни каже какво става. Чакай тук.
Не, не може да стоиш тук така.
Чакай в кабинета, кабинета, кабинета!
Роджър, има нещо там. Къде си?
Скъпа, знам, че това ще прозвучи глупаво, но...
- Скъпи, ако няма да си лягам, ще почистя тавана.
- Аз не мога да си легна - залепнах за данъчното.
- Защо не оставиш сардините?
- Залепнах за сардините.
Скъпи, защо не вземеш бутилката с знака "отрова" отдолу. Тя прояжда всичко.
Чувал съм че хора са лепнати с проблем, но това е смешно!
Селсдън! Ти си, Селсдън!
- Там сме. Моментът дойде.
- Всичко е наред, Лойд. Той идва.
Трябва да се появи ръка през прозореца, преди Фреди да е излязъл.
Aх! Ето го идва.
Без решетки, без аларми за крадци. Те трябва да се...
Спри се, Селсдън. Да го направим отново.
Спри, Селсдън! Спри!
- Лойд иска да спреш.
- Спри, Селсдън, скъпи!
Боже мой! Като групата, която свири, докато потъвал Титаник.
Да спра?
- Благодаря ти, Белинда, Попи. Селсдън...
- Баща ми почти беше на Титаник.
- Той чува по-добре от мен.
- Моля ?
- От твоето появяване, ако обичаш, Селсдън..
- Беше преди войната, така че пресичайки Атлантика...
- Благодаря ти. Попи!
- Не на мен. Пречи ми да спя.
- Остави обратно чашата, моля.
- Да вляза пак?
- Да, само по-рано. Като вчера.
Фреди!
Селсдън, започни, когато Фреди отваря вратата. Каква е репликата?
Чувал съм за залепване към проблем, но това е смешно.
Започни, когато чуеш "Чувал съм за залепване към проблем, но това е смешно."
Искам ръката ти през прозореца, разбра ли?
- Напълно.
- Може ли да направя едно предположение?
- Какво е то, Селсдън?
Ще бъде ли по-добре, ако влеза по-рано?
Има празнина между излизането на Фреди и моето влизане.
- Не, Селсдън, чуй.
- Аха?
- Не се тревожи. Сетих се.
- Какво?
- Какво ще кажеш да влезеш малко по-рано.
- Ние мислим за същите реплики.
Аз ли ви режисирам или обратното? Така, Фреди, от излизането ти.
Чувал съм за залепване към проблем, но това е смешно.
Без решетки, без аларми против крадци. Трябва да се осъдят за подстрекателство.
Понякога ми се плаче, като си помисля, че ограбвах банки, трезори за милиарди.
А какво правя сега? Нахлувам в хартиени бараки.
Знам, че те са в Испания, защото старата пуйка в кухнята ми каза така. А знам, че я няма,
... защото току-що я видях да излиза с банския си костюм. Къде е предната врата?
Ще заредя буса. Без да бързам. Имам целият проклет следобед.
Какво имат да предложат? Една микровълнова печка.
Педесетачка. Едва си струва да я вдигам.
Брей! Ела тук!
Боклук, боклук, боклук!
Ами, да, ако настояваш. Сега, къде му е бюрото?
Всички казват едно и също: Трудно е да се настроиш за пенсиониране.
Бъдещите наематели желаят да знаят, ако има някаква история с духове.
Да, всичко е прекрасно и паранормално тук.
Дали нещо някога е ставало на призрак или е летяло наоколо?
Не, нещата се движат на собствените си два крака, също като във всяка друга къща.
Ще кажа на бъдещите наематели. Тя разглежда кабинета.
- Има един човек!
- Няма никой в къщата!
Вижте. Той търси нещо.
- Не виждам никой.
- Не го виждате! Това е изключително!
Къде е евентуалната наемателка? Няма я! Изчезнала е!
- O, Боже мой!
- Сега какво?
Сардините! Виждаш ли сардините?
Да. Виждам накъде са тръгнали.
Няма да изпусна тези сардини от ръката си. Но къде е евентуалната наемателка?
- Виждам се да отварям сардини цяла нощ.
- Вики, Вики!
Той каза, "Време е да подам бутилката с амоняк на по-младия мъж."
Не може да се е върнала в спалнята?
"Може да съм на 70," казах аз,
"но все още съм наред."
- Той нямаше отговор на това.
- Вики! Вики!
- Или, ако имаше, не съм го чул.
- Скъпа, къде си?
Това нещо не прояжда лепилото, само панталоните.
Мислиш ли, че прояжда през...? Слушай, скъпа, по-добре да сваля тези панталони.
Скъпа, бързо. Има спешен случай! Ако прояжда през всичко...
Не го чуствам! Прояжда всичко!
- Има нещо зло в къщата!
- Отделът за държавни приходи!
- Върнал се е!
- Не съм тук!
- O, Боже мой!
- В чужбина съм. Потеглям.
- Остани!
- Не оставям!
- Говори!
- Само в присъствието на моя адвокат.
- Спри! Ти си само крадец! Обикновен крадец.
Приятно ми е. Сардини?
Не, ти си някакъв секс престъпник.
Направил си нещо на Вики. Ще слеза долу и ще те наредя.
Виждам, че имаш сардини.
Ами ако не мога да ти предложа нищо, мисля че ще избягам.
Върни се! Ехо? Полиция? Някой нахълта в къщата ми...
...в къщата на някой. Да. Секс престъпник. И една млада жена липсва.
- Сега е в градината, мъж!
- Съжалявам, младата жена се появи отново. Добре ли си?
- Не! Той почти ме видя!
- Той почти я видя!
- Той е също и крадец. Взе ни нещата.
- Нещата са тук!
Те се върнаха! Няма само блюдо сардини.
- Ето ги сардините!
- Намерихме ги сардините.
- Това полицията ли е?
- Да.
- Искаш да дойде полиция тук? Аз съм по бельо?
Та какво казвах? Да не говорим повече. Помислих, че ти се е случило нещо ужасно.
- Случи се. Познавам го.
- Познаваш го?
- Той работи за нашия офис.
- Той е обикновен секс престъпник.
- Да, но не трябва да ме вижда така.
- Трябва да спазваш високи стандарти, ако искаш да си в отделът за държавни приходи .
- Сложи си нещо.
- Нямам нищо.
- Трябва да има нещо в банята.
И донеси сардините.
Казах, "Кога съм прекъсвал работата си, за да се изпишкам?"
O,Боже мой! Къде е?
- Остани там, докато се облечеш.
- Не мога да говоря за данъци в това!
Знаех, че не трябва да повдигам въпроса.
Помощ! Къде си?
Сложи го! Това е начало.
Ще открия долнище. Ще открия горнище. Ще открия нещо.
Има някой там! Това е той, това е той!
Откривам такива прекрасни неща.
Помниш ли бисквитената кутия, която ми подари за първата ни годишнина?
- Кой си ти?
- O, Боже мой! Вие сте от Уайз Индипендънт!
Свалих ти роклята.
Скъпа, къде беше? Полудявах! Погледни ме само!
Опитвах се да й обесня за данъците ...
и пръстите ми залепнаха.
Не го размахвай пред лицето ми. Ще се опитам да намеря нещо.
- Чифт златни кранчета. O, Боже!
- Кой си ти?
- Оправям кранчетата.
- Данъчните?
Добре. Ще сменя старите с новите.
Данъчни инспектори навсякъде!
O, Боже мой! Летят кутии! Става нещо странно тук.
Облече ли се вече?
Сега роклята ми се залепи на главата.
- Човек!
- Оправям кранчетата.
- Атаки? На жени?
- Първо ще оправя кранчетата в банята.
Секс престъпници навсякъде. Къде е Вики? Вики!
Тръгвам си. Данъци за жени? Ще сложат данъци на всичко тези дни.
Ако не я намеря ще си имаш неприятности, разбираш ли?
- WC? Ще я оправя.
- Вики!
Шейх! Мислех, че идваш към 4.00!
И това е очарователната ти съпруга?
Искаш ли да разгледаш къщата сега? И докато си горе...
- Ах тези мръсници, ще счупя това ...
- Нека започнем отдолу.
Кои сте вие? Кои са тези създания?
- Съжалявам.
Не знам коя е тя. Няма връзка с къщата. Мога да ви уверя ...
- Тази добра дама със сардините...
- Този път, ще ги изям.
...е напълно заета със сардините. Тоалетните ще са по-интересни ...
- Г-жа Клакет, кои са тези хора?
- Само арабски шейхове.
Съжалявам. Това е банята на долния етаж.
- Горе, имаме...
- Вашите поплавъци са развалени.
- Ето ги.
- Ирландски ленени чаршафи на моето легло!
- В кабинета, обаче...
- Дай ми този чаршаф!
Ето я стои по бельо, та целият свят да я види.
- Ти.
- Това е тя.
- Това е малкото ми момиче.
- Татко!
- Моята малка Вики, която избяга. Мислех, че няма да я видя повече.
- Можеш ли да повярваш?
- Какво правиш тук така?
- Ами ти така?
Взимам файловете за избягване на данъци за Басингстроук.
Къде ми е другият чаршаф?
Aх, къща на райския мир! Наемам я!
- Ти!
- Дали?
- Съжалявам, Лойд, все още панталоните ми са около глезените. Трудно ми е да се преоблека сам.
Извикай Тим да ти помогне.
Тим! Къде е Тим?
Хайде, Tим!
- Какво?
- Oх, ти играеш.
- Трябва да съм задремал.
- Няма значение.
- Да направя нещо?
- Не, ще се справим.
Tим спи зад дивана, докато ние тичаме наоколо с панталони си до глезените.
Добре, Фреди, от влизането с панталони около глезените.
"И така, къде е другият ми чаршаф?" Някой друг проблем, Фреди?
- Така и така сме спрели...
- Защо попитах?
Не разбирам сюжета. Може ли да попитам друг тъп въпрос?
Всичките ми знания по световна драма са на твое разположение.
Все още не разбирам, защо е шейхът е двойно по-голям от Филип?
Той идва и ние мислим,че той е, нали знаеш, и ние всички, нали знаеш...
- Това е шегата.
- Разбирам това.
- Скъпи, целият сюжет зависи от това.
- Разбирам това. Но това е един вид съвпадение, нали?
Един вид съвпадение, Фреди, да.
Докато не си спомниш, че имаше по-ранен проект за пиесата. Сега за нещастие го няма.
В този, сигурно е, че бащата на Филип, като млад мъж,
е пътувал в Близкия Изток.
- Разбирам.
- Наистина?
- Това е много интересно.
- Да.
- Дали публиката ще разбере?
- Покажи им, Фреди. С погледи, жестове.
- Това е актьорството.
- Благодаря ти, Лойд, благодаря ти.
Така, може да да довършим акта, от влизането ти, Фреди.
Боже, колко съм умен, какво ще стане с шоуто, когато се върна в Ню Йорк
и останете сами? И така от "Къде ми е другият чаршаф"!
Така, къде ми е другият чаршаф?
Aх, къща на райския мир! Наемам я!
- Ти!
- Дали?
- Кой друг?
- Искаш да разгледаш тази къща,
а всъщност си скитник без панталони!
- Ти взе чистите чаршафи!
- Ти ми задигна нощницата.
Ти ме захвърли като счупена китайска кукла.
Няма да те питам за взаимоотношенията ти с моето момиче, но ще ти кажа нещо.
- Брук!
- Съжалявам.
Твоята реплика, скъпа. Остават ни две реплики от края на първо действие.
- Не разбирам.
- Кажи й.
- "Какво е това, татко?"
- Но аз не разбирам.
Аз казвам, "Ще ти кажа нещо, Вики." Ти казваш, "Какво е то, татко?"
Не разбирам, защо шейхът прилича на Филип.
Попи! Донеси книгата!
Дали е "Не разбирам защо шейхът прилича на Филип"?
Може ли да се консултираме с текста? "Какво е то, татко?"
Така. Това е репликата. Брук, любов.
Знаем, че си работила в Лондон на места, където си променяш поесата,
но не искаме подобно нещо тук, скъпа, не и когато авторът ни е осигурил такава изискана реплика вече.
Не в 1 часа през нощта, не и на две реплики от края на първо действие.
Не и когато ще имаме почивка за кафе, преди да паднем от изтощение.
Ние просто искаме да чуем репликата "Какво е това, татко?" Това е всичко.
Нищо повече!
Не съм безрасъден, нали?
Изход? Пише ли "изход"?
O, Боже мой. Тя отива да си измие лещите.
- O, скъпа.
- Mалко тежко.
Мислех, че ще е Попи, когато накрая, нали знаете ....
- Обикновенно е тя, нали, скъпи?
- Аз съм виновен.
- Защо Брук?
- Това беше сладко.
- Сладко?
- Караница между любовници.
- Между Лойд и Брук?
- Не знаехте ли? Къде мислите, че са били цял уикенд?
Ето защо той не разбра, че постановката беше грешна в събота.
- Шшш! Ето ги идват.
- Всичко е забравено. Бях неустоим.
- Ще повърна.
- Какво?
- O, не!
- O, Боже!
- Попи?
- Ти свиня!
- Имаш впредвид...?
- О, Боже!
- Това е нещо, което не знаех.
- Ще припадна.
- Седни, скъпа.
- Глава между коленете.
- Нищо, което да не знае!
- Двуседмична репетиция. Това е всичко, което имахме!
- Какво следва?
- Най-интересното.
- Шшш. Идва.
- Тя добре ли е, Лойд?
- Ще бъде след минута. Яла е нещо вероятно.
- Това е малко, нали знаеш?
- И аз се чуствам малко, нали знаеш. Мисля, че ще ..
- Припаднеш? Повърнеш?
- Нуждая се от тази почивка за кафе.
- Несъмнено прекаляваш.
Може ли чуем последната реплика от действието?
Аз? Последна реплика? Така. Добре, ще ти кажа нещо, Вики.
Какво е това, татко?
Когато всичко наоколо е несигурно,
няма нищо като старомодно блюдо със сардини.
- И завеса!
- Oх.
Добре. Нека наредим сцената тази нощ за второ действие.
Всъщност, те го харесаха в Де Мойнс. Към края на второ действие, те се засмяха.
Какво е това?
Само едно нещо липсва: старомодно блюдо със сардини.
Аха. Те пляскаха и пляскаха. В Де Мойнс.
Ами, пляскаха. Дори Селсдън ги чу.
Но тогава последва Декатур, Илинойз,
след това Кайро, Мисури и Падука, Кентъки.
Добре, не бях там за трудностите в Декатур или проблемите в Падука,
но не можех винаги да им държа ръцете.
Как да бъда в Декатур или в Падука, когато поставях Хамлет в Ню Йорк в Куйнс?
Настигнах ги на шоуто в Маями Бийч в края на крайщата.
Бях там вътре с тях, когато изнесоха онова известно матине.
- Сър, билетът ви?
- Аз съм режисьорът. Не казвайте на никого.
Започва първо действие. Повикване за Мис Отли, Мис Аштън,
г-н Лежун, г-н Далас, мис Блеар. Започва първо действие, моля.
Дали ще започнат първо действие?
Тя ще се стегне сега, когато ги извикахме. Сега тя знае, че трябва да е на сцената след пет минути. Нали?
- Дали?
- Познаваш каква е Доти.
Ние сме на път с месеци, а сме само в Маями Бийч. Какво ще бъде в Кливланд?
- Ако тя можеше да говори.
- Или само да отключи вратата.
- Добре. Виж. Ако Доти не продължи...
- Ако не излезе?
- Ще го направи!
- Разбира се, със сигурност, но ако не го направи...
- Тя трябва!
- Ще го направи. Но, ако не го направи...
- Имам 5 минути да се преоблека. Четири.
- Ако можеше да каже нещо.
Ще опитам отново. Помага да не мислиш за собствените си проблеми.
- Отиде ли си?
- Лойд!
Не те очаквахме до следващата седмица. Не знаех, че ще идваш в Маями Бийч.
- Да, не трябваше.
- Но, слава Богу, ти си тук.
- Не съм.
- Доти и Гари...
- Никой не трябва да знае, че съм тук.
- Не, но Доти и Гари ...
- Скрий това тук някъде.
Ами ... те се скараха.
Има сергия за цветя отзад.Купи ми някакви голями и скъпо-изглеждащи цветя.
- Така. Доти се е заключила в съблекалнята си.
- И не позволявай на Попи да ги види.
Тя няма да проговори на никого.
Това матине свършва малко преди пет. Другото започва в 7:30.
Искам 2 часа сам с Брук в нейната съблекалня,
между двете шоута, тогава се връщам в Ню Йорк.
- Лойд, това се опитвам да ти кажа. Може да няма шоу.
- Тя си тръгна вече?
- Не. Не. Заключила се е и не иска да говори.
- Повикахте ли я?
- Да.
- Не мога да го направя за 5 минути. Не е физически възможно.
- Тя е късала с Гари и преди, разбира се.
- Брук е скъсала с Гари?
Брук? Не Брук, Доти. Известното скъсване в седмицата преди последния път в Питсбърг.
Тя излезе с един репортер, но Гари заплаши да го убие.
- Да го убие? Слушай!
- Не се тревожи много за това. Доти е вложила пари в шоуто.
Но миналата нощ, се случи отново. Гари ме събуди в 2 през нощта да ме пита къде е Доти.
Тим, нека ти разкажа за моя живот.
Духът на Хамлет ми се оплаква по телефона всяка вечер след репетиция,
че Полоний смуче бонбони, докато си казва речта.
Клавдий участва в сапунени опери всеки следобяд, а Гертруд в реклами цяла седмица.
Самият Хамлет е стигнал до психологичен проблем. Ха-ха.
Тогава, миналата нощ Брук ми звъни, за да каже, че е много нещастна тук и че има бележка от доктор за нервна преумора.
Нямам време да намеря нова Вики.
Имам само един следобед, докато Хамлет се види с психиатъра си, а Офелий започне процеруди по развод.
а Брук да се излекува от умората си без лекарска помощ освен с малко уиски,
Имаш уиски. Цветя - имаш пари за цветята - и определена тактичност.
Така че, не съм дошъл в театърът, за да слушам проблемите на другите,
дойдох да си излея мойте и да пийна.
- Но...
- Съобщихте ли отпред?
- Съобщенията отпред!
- И не позволявай на Попи да види тези цветя!
Дами и господа, моля, заемете местата си. Завесите ще се вдигнат след три минути.
- Ще закъснеем много.
- Някакъв късмет?
- Дори не съм започнала със съобщенията.
- Аха
- Пари. Това за мен ли е?
- Не, не!
- Уиски.
- Нима?
- Къде откри това? Не тук горе?
О, Боже мой! Той го крие тук горе сега! Ще го сложа долу, където няма да го намери.
- Не?
- Познаваш Доти, като е такава. Фреди се опитва сега.
- Господи!
- Той ги криe тук сега. Не?
- Не.
- Не се опита твърде дълго, скъпи.
- Не, ами, О, Боже!
- Той ги крие тук сега.
- Гари влезе забързан.
Не можах да разбера какво казва. Често чуствам, че Гари пропуска нещо.
Знаеш колко съм глупав за такива неща, но мисля, че искаше да ме убие.
- Бедното дете!
- Оставих го сам. Не исках да влоша нещата. Той е добре, нали?
- Гари, точно обратното!
- Той продължава?
Продължава? Гари? Разбира се, че Гари продължава!
Да, но ако ти трябва да играеш Гари, Попи не може да играе Доти.
защото ако Попи играе Доти, ти трябва да си на пулта.
- O, Боже!
- Пари! За нас?
Не... Те са за ... O, Боже мой!
Тя е толкова странна жена. Доти е с толкова променливо насторение. Тя беше перфектно добре миналата нощ.
- Миналата нощ?
- Тя ме заведе за по питие до пъб, който знае.
Тя е била с теб? Ти си бил с нея?
- Тя беше състрадателна за мойте проблеми.
- И не си забива зъбите!
Не.Не можеше да е по-мила. Дойде за кафе и ми каза проблемите си.
Говорихме до 3 сутринта. Не знам какво си помисли момчето от рус сървиса.
И още нещо.
- Нищо повече, скъпа
- Къде е Селсдън?
- Излиза, че Фреди е причината за ... Селсдън?
- Не е в съблекалнята си.
- О, Боже, мой!
- О, Боже, мой! Повикванията отпред.
- Бързо. Аз ще намеря Селсдън.
- Какво да правя аз?
- Нищо изобщо. Вече направи достатъчно.
Дами и господа, моля, заемете местата си.
Завесите ще се вдигнат след три минути.
- Той иска да убие някой?
- Селсдън иска да убие някой?
- Гари. Гари.
- Селсдън?
- Загубихме го.
- O, Боже мой!
- Цветя!
Те са просто, нали знаеш.
Тим, колко сладко от твоя страна. Не е ли сладко?
- Много очарователно.
- Ще погледна в бара. Дръж тези.
Ще взема тези. Повикванията отпред! Дръж тези.
- Попи ги оправи.
- Обяви ли 2 минути? Ще обявя една минута.
Дами и господа, моля, заемете местата си.
Завесите ще се вдигнат след една минута.
- Мисля, че каза три минути.
- Така ли?
- Аз казах три минути. Тя каза три минути?
- Така мисля.
- Дръж тези.
Дами и господа, моля, заемете местата си.
Завесите ще се вдигнат след две минути.
- Някакъв успех?
- Не, но намерих това.
Скрит зад пожарогасителя.
- Ще го взема.
- Скрий го някъде.
- Той...не е на бара.
- Провери ли зелената стая?
- Да.
- Ще проверя отново.
- Сега какво?
Моля, заемете местата си. Завесите ще се вдигнат след две минути.
- Тим вече каза две минути.
- Така ли?
Дами и господа, моля, заемете местата си. Завесите ще се вдигнат след една минута.
- Какво по дяволите става?
- Лойд!
- Не знаех, че си тук.
- Не съм. Аз съм в Ню Йорк.
Но не мога да седя и да слушам
- две, три, една, две минути.
- Има големи драми тук отзад.
- Има и големи драми отпред.
Това е матине. Скъпа. Има пенсионери там!
Завесите се вдигат след три минути, всички тръгват за тоалетната.
- При една минута, бързат да се върнат. Накъде да отидат?
- Трябва да говоря с теб.
Кажи ми едно нещо, скъпа. Брук ще играе ли?
- Брук? Ще играеш, нали?
- Моля?
- Добре ли си?
- Дали съм добре?
- Звучи си нормално.
- Лойд!
- Какво е това?
- Лежах на пода в зелената стая и ...
- На пода в зелената стая?
- За релаксация.
- О, да.
- Видях го зад радиатора.
- O, Боже мой! Той ги крие навсякъде.
- Ще го скрия, където никой няма да го намери.
- В съблекалнята на Брук.
- Какво е това?
- O, да. Съжалявам.
- Тим ги купи за мен.
- Тим ги е купил за теб?
- Трябва да поговорим.
- Чух всичко, което исках.
- Ами Доти?
- Не!
- Ами Селсдън?
- Мисля, че това шоу не е по силите да се помогне, от който и да е режисиьор.
Просто го направете. Аз ще си седна в тъмното отвън с пакет сладки и ще се наслаждавам.
Една минута беше последното обявяване, ако си спомняте.
- Тя добре ли е?
- Това е нейният начин да разпусне.
- Добре ли си, скъпа?
Не можех да се концентрирам там отзад, всеки викаше и тичаше.
- От дишането й е.
- Не трябва да излизаш, ако не искаш.
Това е само матине. Сигурен съм, че Попи ще се радва да изиграе ролята ти. Нали, Попи?
- Ще видя какво става с Доти.
- Фреди, дарлинг, скъпи!
- Какво?
- Къде е Тим?
Селсдън, скъпи, къде беше? Търсихме те навсякъде.
- Да. Навсякъде. Oтпред, в офиса на менаджера. Той не се вижда никъде.
- Той те търсеше отзад.
- Точно така. Голям шум е там. Мислех, че Тим ще иска да знае за това.
- Франк, мисля, че е чул.
- Всичко! Наистина я оскърбихме!
"Виждал съм как гледаш Фреди," каза той.
- O, Боже!
- Фреди! Аз?
- Да, скъпи.
- Сигурен ли си, че каза Фреди?
Може би Теди. Теди или Фреди. Едно от тях. Както и да е...
- Идват!
- Знаех ,че няма.
- И ти си тук?
- Да. Всяка дума.
- Така.
Дами и господа, моля, заемете местата си. Представлението ще започне.
- Идват!
- Намерихме Селсдън.
- Как се озова тук?
- Как го понесе? Погрешно, ето как.
Дами и господа, моля, заемете местата си...
- Направих го! Направих го!
- ... представлението ще ... ох.
- Лойд ще се задави със свойте бонбони!
- Гари, скъпи!
Oпитах се да помогна на колега или да правя секс...
- O, ето го.
- Добре ли си?
- Какво каза той?
- Той не казва нищо, Селсдън, скъпи.
Много чуствителен и разумен.
"Забил си ноктите си в Фреди," каза той.
- Доти, скъпа!
- Добре ли си?
- Добре ли е?
- Наред е.
- Добре, всички?
- Може би Теди или Фреди. Едно от двете.
- Тихо, скъпи!
По места, моля.
Вижте Гари, Доти, Няма да изнасям дълга реч,
но всички трябва да излезем и да играем.
- И, ъъъ...
- Не може да го правим в тишина, приятели.
Трябва да си говорим един на друг.
- Каква е къщата?
- Това е духът!
- Браво!
- Добро за матине.
Има тълпа точно пред задната част на оркестъра.
Хайде, момиче. На някои от пенсионерите отвън не им остава много.
Тишина, тогава, моля.
Подгответе се, моля. Тишина на сцената, внимание, вдигане на завесите, първо действие.
- Сега какво?
- Току що започваме.
Седим отвън около час. Умълчаха се. Мислят, че някой е умрял.
- Вината е моя. Само казвах няколко думи на всички.
- Мислил ли си някога за присаждане на мозък.
- Съжалявам. Лош момент. Лош момент. Виждам това.
- Някакви други мисли за обсъждане?
- Не точно сега. По-късно.
- Купил си тези цветя за Попи?
- Не, ами, да.
- А не си купил цветя за ...Б?
- Ами, не.
- Тим, чувал ли си за ревнивата ярост?
- Да.
Тогава вземи 10$ от твойте пари и купи цветя за мен!
Дал цветята на Попи. Вие двамата може да вземете стария мозък на Фреди. Може да си го разделите!
- O, скъпи!
- Не плачи, Попи, мила.
Продължаваме по план.
Първо действие: музика,
летни шумове, светлини, начало!
Идвам! O, пресвета патко!
Идвам!
Млъкни! Идвам!
Почакай!
Не мога да отварям сардини и да вдигам телефона.
Имам само един чифт ръце.
Ало? Да, но няма никой тук, скъпи.
Не, Г-н Брент не е тук...
живее тук, да, но не и сега, защото е в Испания.
Не. И тя е в Испания също.
Те всички са в Испания.
Дали и аз съм в Испания? Не, не съм в Испания, скъпи.
... нашата прислужница, да, но това е свободният й следобяд ,
- така че трябва да се обслужваме сами.
- Леле!
Сега ще проверя. Ехо! Има ли някой вкъщи?
Няма никой. Така. Какво мислиш?
- Всичките тези врати!
- Колко удобно:
кабинет, кухня и стая за прислужницата.
Страхотно! Но коя е, нали знаеш...?
- O, оттук.
- Фантастично!
Сега загубих сар...
Загубих сардините!
Съжалявам. Мислех, че няма никой тук...
Сардини! Сардини!
Не е моя работа, но ...
- Тук горе? Тук вътре?
- Да, да, да!
- Това е друга баня.
- Не, не, не!
Винаги се опитваш да ме вкараш в банята.
Искам да кажа тук.
Да, но чувам гласове.
- Какви гласове?
Човешки гласове.
Оо, виж, оставила ни е сардини.
Върни се, ще ги донеса. Не може да ходиш така!
Защо не?
- Г-жа Клакет! Тя е назаменима.
- Oo! Черни чаршафи!
- Това е килера.
- Този, този.
- Не си на себе си.
Дори не може да отвориш вратата.
Това е свободния следобяд на г-жа Клакет. Трябва да се настаняваме сами.
- Погледни го!
- Харесваш ли го?
- Не мога да повярвам!
- Перфектно място за любовна среща...
Сардини тук, сардини там! Тук е като училищен излет в Неделя.
O, Боже мой!
- Моля?
- O, Боже мой!
- Защо, какво има?
- Боже мой, вратата на кабинета е отворена...
Има друга кола отвън, не е на г-н Хакъм, нали?
или на г-н Дъдли?
Не ми казвай. Не съм тук.
Нищо друго...освен...тряскане на...
...врати...в...тази...къща...
Дай ми го!
Скъпи, никога не съм имала...
Никога не съм имала рокля...
- Или по-скоро, цветя като тези?
- O, така ли?
Не трябваше да купувам нищо толкова натруфено...
Не трябваше изобщо да го пипам.
Не, те са прекрасни.
O, Господи!
Добре! Сега вратата на кабинета е отворена отново.
Какво става?
Чукане!
Чукане?
Чукане.
Горе!
Има нещо в килера!
O, това си ти.
Ти ли си? Имам впредвид, скрита под всичките чаршафи и кърпи тук?
Не мога, нали знаеш, да стоя тук до безкрайност.
Разбира се, че съм аз. Ти ме вкара тук при всичките черни чаршафи и неща.
Но, скъпи, защо заключи вратата?
Не съм. Ти защо заключи вратата?
Не съм. Както и да е, не може да стоим тук така.
- Как така?
- По твоето бельо.
- Добре, ще го сваля.
- Ти! Излез!
Тук. Тук.
Скъпа, това не е ли лепилото, от което никога не може да се отлепиш?
O, виж! Г-жа Клакет ни е направила сардини.
Бутилка с топла вода?Не съм я оставил тук. Не съм оставил тази бутилка с топла вода...
Имам впредвид, стоя си тук с тази бутилка с топла вода в ръката си!
Разбира се, че съм аз!
Ти ме вкара тук вътре при всичките черни чаршафи и неща.
Някой има в банята?
Какво? Без паника! Без паника!
- Защо заключи вратата?
- Без паника! Без паника!
Има рационално обяснение за всичко това...
- Ти чакай в кабинета. Кабинета, кабинета!
- O!
Има нещо там... Къде си?
Скъпа, знам че ще прозвучи глупаво, но ...
Скъпа, не мога да си легна, залепнал съм за данъчното.
Скъпи, защо не оставиш сардините?
Чувал съм да залепнеш за проблем, но това е смешно.
Чувал съм да залепнеш за проблем...
...но това е смешно!
Няма решетки, няма крадци или аларми.
Трябва да ги осъдят за подстрекателство.
Лойд.
Oo, да... Реплика? Суфлиране?
- "Ще заредя буса".
- Какво?
Ще заредя буса!
Така... Ще заредя буса.
- Има човек там!
- Няма никой там.
- Виж! Той търси нещо.
- Не виждам никого...
Това е изключително. И къде е евентуалния купувач? Оставих я там ...
и сега я няма. Изчезнала е!
O, не! O, за Бога!
Има нещо дори в това...
Ти си секс престъпник! Ще дойда и ще ти дам да се разбереш...
Имаш сардини? Ако няма нищо, което мога да ти предложа...
Добре ли си?
Ти го уби!
- Полиция!
- Мисля да си тръгвам.
Върни се! Ало? Полиция? Някой е нахлул в къщата ми...
или по-скоро някой е нахлул в нечия къща.
И една млада жена липсва.
И една млада жена липсва.
И една млада ...
...жена липсва!
Тя е в градината сега и е ...
Той почти ме видя.
- Той почти я е видял!
Не, но е и крадец.
- Взима ни вещите.
Вещите са върнати, така че ...
Тим!
Няма ли шейх още? Мислех, че той ще дойде към 4. Имам впредвид, че сега е почти...
...4 сега, ами, след три е.
Стоях тук толкова дълго.
Лойд, слушай! Трябва да говоря с тебе сега.
- Сега е...
- Не добро време. Знам. Никога не е.
- Прав си! Бързото преобличане на Фреди !
- За Бога, преобличането му!
Тези крадливи дяволи! Дай ми този чаршаф!
Ето я там, в чаршафа си, който не иска да излезе, така че никой не може да я види.
Малкото ми момиче! Доколкото мога да видя преди да си тръгне.
Това е тя, нали?
- Татко!
- Със сигурност това е малката ми Вики... мислех че няма да я видя отново!
Така, къде ми е...?
Така, къде ми е другият чаршаф?
Aх! Къща на райския мир! Наемам я!
Ти?
Опитах да ти се обадя. Знам, че репетираш, но ти никога не си там.
Не знам къде си. Не! Няма да отлагам!
Знам, че ще се виждаш с нея. Трудна е, нали?
После ще си на следващия влак за Ню Йорк.
Обзалагам се, че има някоя друг в Хамлет, но ти не може да си тръгнеш ей така.
Съжалявам, но трябва да го чуеш, защото съм бременна.
И завеса!
Ако сте си мислели, че в Маями бийч беше възможно най-зле, то вие сте грешали.
Нещата станаха много по-лоши зад кулисите, когато пристигнахме в Спартанбърг.
След Спартанбърг беше Линчбърг.
След Линчбърг, Паркърсбърг и Питърсбърг.
След Паркърсбърг и Питърсбърг,
беше Питър-Гайдаря-взимащ-много
-мариновани-чушки-бърг.
Но нищо не можеше да ни подготви за финалния ужас.
Кливланд.
Аз съм нещо, което ти никога няма да бъдеш и това е звезда!
Твоя лондончански акцент звучи като Доли Партън.
Стой далеч от Фреди! Той никога не ти е направил нещо!
- Гари те използваше!
- Тишина!
Почакайте! Идвам! Спрете. Пристигам веднага.
Почакайте! Не мога да взема сардините от пода и да вдигам телефона.
Имам само един крак.
Ало?
Ало? Да, но няма никой, любов.
Не, г-н Брент не е тук сега. Не, той живее в Испания.
Да, пише пиеси,
обаче защо той иска да се забърква в пиеси, Бог знае.
За него би било по-безопасно в змийска яма. Не, тя е в Испания, също.
Те всички са в Испания.
Дали аз съм в Испания? Не, не съм в Испания! Аз съм в агония, ето къде съм!
Не сме били на пътя и три месеца и тя се опитва да ме убие!
Стоя си с блюдо със сардини и тя ме рита в...
Къде по дяволите са те? Ако има нещо общо с наемане на ...
- Селсдън!
- Селсдън?
- Не мога да го намеря.
- Аз ще го намеря.
Не, те са до кабинета в телефона.
Скуайър, Скуайър, Хекъм и ... Почакай!
Ще сгреша нещо тук. O, да!
Винаги едно и също. След като имаш твърде много в блюдото си,
си слагаш крака в него.
O, говорим за Дявола.
Те всичките ще си сложат краката в него сега, нали? Ами...
Ще оставя това долу, та никой да не се нарани.
Не знам какво държа сега.
И си тръгвам накрая.
Прислужницата ми, да, но това е свободният й следобяд.
Така, че трябва да се обслужваме сами.
- Леле!
- Сега ще проверя.
Ехо? Има ли някой в къщи?
Не, няма никой тук.
- Така, какво мислиш?
- Супер!
Цялата ли е твоя?
Само една малка колиба в гората.
Преустроена мелница, 16-ти век.
Ами, трябва да има място, където човек да забавлява бизнес партньорите си.
Има някой на телефона, като го гледам.
Вероятно е арабина, да каже, че идва в 4 часа.
Ще си поговоря с него.
Трябва да оставя тези документи в Басингстроук до 4.
Ще успеем да го вземем, да го вкарам, имам впредвид...
- Добре, тогава.
- Няма да отваряме шампанското.
Всички тези врати!
Колко удобно: кабинет, кухня и апартамент за ...слушалка.
- Удивително! Коя е...
- Какво?
- Нали знаеш.
- O, да, оттук.
- Оттук е, ъъъ...
- Фантастично.
- Дойдох за сардини.
- Мислех, че няма никой тук.
- Аз не съм, не знам къде съм.
- Аз съм от агентите.
- Загубих телефона сега.
- Скуайър, Скуайър, Хекъм и Дъдли.
- Никога не съм губила телефона.
- Аз съм Трамплемайн.
- Ще го оставя тук в случай, че потрябва.
Мерси. Не. Дойдох, за да направя някои измервания, да свърша и нещо друго случайно.
- Сега блюдото го няма.
- Водя вероятен наемател.
- Какво й има на тази врата?
- Тя определено е заинтересована.
- Това не е спалнята.
- Спалнята? Не, не.
Това е банята и тоалетната. Това е прислужницата, г-жа Крокет.
- Сардини! Сардини!
- Тя не е тук всъщност.
- Стоиш върху тях.
- Заради Кралския ... нали знаеш ... конното надбягване.
- Не трябваше да ги настъпваш!
- Не се тревожи за нас.
- Трябват ми тези сардини!
- Ще инспектираме къщата.
- Трябва да измия пода сега.
- Съжалявам за това.
- Всичко е наред. Ние не искаме телевизор.
- Tелевизор?
Така. Тя не ни обясни, че иска да гледа кралското състезание,
поради това с ...
Искам да кажа, в случай, че някой гледа всичко това и си мисли "Боже мой!"
- Хайде тогава. Трябва да съм в Басингстроук до 4.
- Съжалявам. Само изяснявам това.
- Ние ще го вземем. Донеси ми документите.
- Къде сме?
- Какво? Тя?
- Тя? OK, тя!
Тя е в семейството от векове.
Сардини! Ще измия пода с това и те няма да ни се пречкат.
- Виж какво имам сега.
- Супер!
- Отзад е като бойно поле.
- Чудесно!
Ще оставя това тук. Тогава, ако той го иска, няма да знае къде да го намери.
Трябва да направиш сардините, защото трябва да направя още сардини.
Виждаш ли? Тя дори ни прави сардини.
- Какво мислиш?
- Тя е удивителна.
- Искаш ли...?
- Как?
Не знам. Просто ги увий в, нали знаеш...
- Тук горе?
- Добре, ти вземи, аз ще направя ...
- Ще направя ...
- Тук вътре? Това е още една баня.
- Кутия! Торба!
- Винаги се опитваш да ме вкараш в банята!
- Кутия! Торба!
- O! Черни чаршафи!
- Кутия, кутия, торба, торба!
- Ти си в истинско имение.
Ако нямахме, нали знаеш, горен етаж, имам впредвид...
Дори не може да отвориш една врата.
Това е свободния следобед на г-жа Клакет.
- Трябва да се обслужваме сами.
- Погледни! Не мога да повярвам.
- Перфектно за любовна афера.
- Вкъщи! Но колко странно беше, че намерихме телефона в градината.
- Ще го върна обратно.
- Помислих, че ще е по-добре да го върна тук. На някой непременно ще му потрябва.
- Сложи го на масата.
- Жицата е захваната.
Виж! Идва от банята долу.
- Мисля, че я освободих.
- Покатерих се през прозореца на банята и ... ох.
- Все тая, нашето тайно скривалище.
- Последното място, където някой ще...
Ни търси? Да. Странно е да се промъкваме така.
- Kaкво?
- Знам какво си мислиш! Ти си мислиш, че това е адски сериозно.
- Съжалявам, да. Адски сериозно е.
- Относно отдела за държавни проходи.
Абсолютно. Да минем направо по въпроса, мисля, че да се изкъпя и ще си легна.
Да, но ние трябва да поговорим за отдела за държавни проходи.
Защото, ако те открият, че ние сме в страната,
бум, няма да може да пътуваме в чужбина. Остави ги тези!
- Долу! Не горе!
- Oт отдела за държавни проходи могат да ни чуят!
В един момент те подритват, а в следващият очакват от тебе още сардини.
- Г-жа Вестник!
- Сърцето ми изскочи!
- Мислихме, че сте си тръгнала.
- Мислих, че сте в Сардиния.
- Ние сме!
- Не сте ни виждала.
- Не сме тук!
Те ми донесоха подарък.
Да, но данъчните ни преследват.
- Ще позная кой си помисли това.
- И така ние си лягаме.
- Остави ги на канапето!
- Леглото овъздушено ли е?
- Имам изненада за теб, скъпа!
- Не? Ще донеса бутилка с топла вода.
- Не! Не!
- Пусни ме при нея!
- O, скъпи!
- Оставила те е сама?
Трябва ли да си говориш сам? Каза ли ти тя за твойте писма?
- Какво?
- Писмата с данъците са в кабинета.
- Аз трябва да кажа това!
- В писалището.
- Писалището?
- В писалището! Ела с мен.
Всеки би помислил, че тя е женена.
- Да, но аз чувам гласове.
- Гласове? Какви гласове?
- Кутиени гласове... Кутии на хора.
- Няма никой тук.
Скъпа, видях дръжката на вратата да се мърда,и тези чанти, имам впредвид...
Не съм сигурен, че бяха тук, нали знаеш, когато влязохме, сещаш се какво искам да кажа.
Затова ли трябва да си слагаш вратовръзката?
Защото, ако някой е оставил тези неща отвън,
имам впредвид, те очевидно ги искат долу в ...
- Г-жа Клокет?
- Може да е.
Да носи различни неща. Кой знае?
Не мога да слезеш така. Г-жа Клакет. Тя е незаменима.
Е, поне й благодарих подходящо за сардините.
- Все още ли се мотаеш наоколо?
- Да, още се мотая. Все още дърпам.
За късмет не мога да виждам надалеч с този крак.
Само опитвам всички врати, проверявам всички дръжки.
- Г-жа Блакет.
- Клакет, скъпи, Клакет.
- Г-жа Клакет, има ли някой друг в къщата?
- Не съм виждала никой, скъпи.
Помислих, че чух кутии... Намерих тези гласове.
- Гласове. Тук няма гласове.
- Трябва да съм си въобразил.
O, Боже мой!
Моля?
O, Боже мой!
- Защо? Какво има?
- O, Боже мой! Вратата на кабинета е отворена.
Ще им трябват тези в ...
Така че ще ги оставя просто отвън ... Тогава те ще могат, нали знаеш?
Нищо освен блъскащи се врати в тази ... дръжка.
Послиедно съобщение, ще бъдат взиети мерки, обявяване на ипотеката за просрочена и на съд...
- O, Боже мой! Кой сте вие?
- Аз съм Филип.
Вие сте Филип? Какво ви се е случило?
Имаше сардини на пода и се подхлъзнах.
Тя го е убила! Тя те е убила!
Не, тя е малко разтреперена. Ще се оправя след минютка.
Няма ли да ми кажеш за един джентълмен, който да е идвал за къщата?
Какво?
- Джентълмен за къщата?
- Джентълмен дойде за къщата.
- Не ми казвай. Не съм тук.
- Не си се наранил?
Остави всичко на Скуайър, Скуайър, Хекъм и Попи.
Добре, тогава, ще си седна и ще включа сардините.
Забравих сардините.
Не не съм. Запомних сардините. Я виж ти, каква изненада!
Предполагам, че ще отида в кухнята и ще сготвя още сардини, за да празнуваме.
Не съм получил това. Не съм тук. В Испания съм.
Но ако не съм го получил, не съм го отворил.
Скъпи...
- Никога не съм имала дръжка като тази.
- Не си ли?
Не трябваше да купувам нищо толкова месингово. Или ти ми го даде?
- Никога не трябваше да го докосвам.
- Прекрасно е.
Сложи го долу, върни го обратно. Никога не съм го виждал.
Ще го оставя на тавана, в случай, че някой друг иска да опита.
Добре. Сега вратата на кабинета е... затворена отново. Какво става?
Чукане! Горе!
Има нещо в килера... О, Боже мой!
Чуй, не мога. Не мога, защото дръжката изглежда е ...
Трябва само да... Хайде! Хайде!
Каквото и да има вътре... Чуваш ли ме, скъпа?
Няма смисъл да продължаваш да чукаш.
Не иска, нали знаеш? Няма място за ...
Слушай, покатери се в ...
Промъкни се през, нали знаеш? Смъкни се ...
Трябва да има някакъв начин. За Бога!
Последно съобщение, ще бъдат взети мерки, обявяване на ипотеката за просрочена и на съд...
- Това сте вие!
- Разбира се!
Вие ме вкарахте вътре при черните чаршафи.
Вкарах ви вътре,но вие успяхте да се промъкнахте някак.
- Защо заключи вратата?
- Не можах. Виж, Излязла е.
- Някой заключи вратата.
- Съжалявам.
Не може да стоиш тук така. Имам впредвид, хора влизат и излизат.
- Добре, ще го сваля.
- Тук вътре!
Последно съобщение, ще бъдат взети мерки, обявяване на ипотеката за просрочена и на съд...
- Сега какво?
- Кутия с топла вода!
- Не съм я оставил там.
- Не съм я оставила там.
Съжалявам.
Някой в банята пълни бутилки за първа помощ?
Скъпа! Скъпа, ти си лягаш или не?
- Какво каза?
- Нищо.
Първо дръжката, Кутията за първа вода.
- Настръхнах.
- Наметни се с нещо.
- Под завивките!
- Секунда. Какво направих със сардините? Чакай тук!
Чуваш странни неща за стари къщи.
Но тази е мореднизирана. Не мога да разбера как нещо прозрачно е могло да оцелее...
Какво? Какво е това? Какво става?
Сардините! Изчезнали са!
Не, не са! Тук са! O! Добре! Боже!
Оставяш блюдо сардини за две минути
и последното нещо, което очакваш да намериш, тези дни...
Не очакваш да намериш блюдо със сардини... Това е наистина откачено.
Става нещо странно.Ще си лягам и ще си сложа главата под...
Защото ето ги тук, точно където ги ...
- Торба!
- Предполагам, че г-жа Клакет трябва да ги е...
- Искам да кажа, Исусе! Какво става?
- Торба!
- Торба?
- Торба! Торба!
- Какво искаш да кажеш? Сардини!
- Торба! Торба! Торба!
- Сардини! Сардини!
- Торба! Торба! Торба!
- Торба! Торба! Торба!
- Торба? Каква торба?
- Няма торба!
- Няма торба?
- Торбата ти внезапно е тук, сега я няма!
- В спалнята е. Беше в спалнята.
Аз я оставих в спалнята. Ще я оставя в спалнята.
Не влизай там!
Кутията! И двете не са изчезнали!
Къде е г-жа Спрокет? Чакай в спалнята!
- Не!
- Облечи се тогава!
- Не влизам там.
- Ще ти донеса роклята тук.
Роклята ти я няма.
Без паника! Без паника! Има рационално обяснение...
...за това.
- Скъпа, знам че ще прозвучи глупаво, но...
- Скъпи, ако няма да си лягаме, ще прочистя тавана.
- Добре ли си?
- O, Боже мой!
- Можеш ли да говориш, скъпи?
- Тя го уби.
- Той е зашеметен.
- O, Боже.
- Тя остави сардините на стълбите.
- Без паника! Без паника!
- Той е добре!
- Тя ще те хване следващия път.
- Има рационално обяснение за всичко това. Къде сме?
- Ще доведа г-жа Сплоджет и тя ще ни каже какво става.
- Направи го. Тук съм.
- Тя ще ни каже какво става.
- Не, тя не знае. Коледа е в Кливланд.
- Ще ви кажа какво става.
- Има един мъж там.
Не, той не е там. Той е тук, както и аз.
Не, не. Няма никой в къщата.
Не, знам, че това е изненада за всички.
Голям шок е да намериш човек да лежи най-долу на стълбите. Нали, скъпи?
Но сега след като всички се срещнахме, ще трябва да се представим един на друг. Нали, скъпи?
- О, Боже!
Това е съпругът ми.Страхувам се, че той мрази изненади.
Така, скъпи, защо не вземеш тази бутилка с табелката 'Отрова" от тоалетната, където разяжда всичко?
Разяжда всичко. Така. Благодаря ти.
Да. Чувал съм да залепнеш за проблем, но това е смешно.
Няма решетки, няма аларми против крадци.
Трябва да ги осъдят за подстрекателство.
- Влез и се присъедини към партито, скъпи.
- Крадец!
Това е адски вълнуващо.
Това е моя грешка. Когато казвам, "Чувал съм да залепнеш за проблем .."
и отварям вратата...
Няма решетки, няма аларми против крадци.
Трябва да ги осъдят за подстрекателство.
O, скъпи. Направих го отново.
- Понякога искам да седна и да заплача.
- Знам, скъпи. Става като погребение.
- Когато си спомня как ограбвах банки.
- Само продължавай!
Когато си спомня как ограбвах трезори за милиарди.
Какво правя аз сега? Нахлувам в хартиени колиби.
- Продължавайте.
- Мислих, че брега е чист.
- Видях го да влиза в банята.
- Добре. Ще измислим н ещо.
Аз слушах внимателно. Какво казва той?
Чувал съм да залепнеш за проблем, но това е смешно.
- И отваряш вратата.
Няма решетки, няма аларми против крадци. Трябва да ги осъдят за подстрекателство.
- O, не!
- Те винаги идват по трима.
Когато си спомня как ограбвах банки.
Когато си спомня как ограбвах трезори за милиарди .
Почакайте! Ние познаваме този мъж!
Той не е крадец, той е социалният ни работник!
Той е чудесния човечец, който идва и ни казва какво да правим.
- Работих по Хамлет последните 6 дни.
- Мислиш, че той работи повече отколкото нас?
- Той ли играе крадеца сега?
- Не.
- Нека помисля... Донеси сардините.
- Донесох сардините.
- Така ли?
- Тя донесе сардините.
- Вземи данъчната сметка.
- Взе я.
Добре. Предлагам, предлагам...
- Какво казва?
- Той казва, "Обадете се на полицията!"
Обадете се на полицията!
За теб е.
- Няма телефон!
- Намерете телефона.
- Ето го телефона.
- Намерихме телефона!
- Вдигни го!
- Вдигни го!
Полицията е. Ще им кажа само, че една млада жена липсва.
Тя е в градината сега и има и мъж!
O, това е тя! Изобщо забравихме за нея.
- Не, той почти ме видя.
- Добре. Какво мислиш за това?
Трябва да стигна до 8.40 в Ню Йорк.
Aх! Къща на райския мир. Наемам я.
- Oх, това е другата!
- В булчинската й рокля.
Да, да! Това е техният сватбен ден.
Какъв добър край. На първи акт. На техният нов живот заедно.
Те искат просто да останат сами, само ако имаше някой да дръпне завесата.
- Да влеза?
- Това е майката на булката.
- Да излеза?
- Дръпни завесата!
- Последна реплика!
- Последна реплика!
- Ще ти кажа нещо, Вики.
- Какво е това, татко?
Когато всичко наоколо е несигурно,
няма нищо като добро, старомодно блюдо със...завеса!
Какво е това?
Сега само ни липсва: едно старомодно блюдо със...
Сардини!
Браво!
Да! Направих го!
Направихме го!
Цялата ми чудесна трупа! Знаех, че ще успеем.
Не съм се усъмнил и за миг.
Нека ти кажа нещо, ти си чудесен пазач.
Погледнете тези двама. Не са ли чудесна двойка заедно?
Tим е чудесен, тя е чудесна, която и да е.
Попи е чудесна, бебето ще бъде чудесно.
Ние всички сме чудесни. Аз съм чудесен.
Това е всичко, което се изисква за успеха: чудесни актьори, екип,
отдаденост, 6 месеца на пътя, професионализъм.
Плюс още нещо - мисля, че е един вид чудо.
Не забравяйте чудото.
О, да и между другото, друго смешно нещо се случи по пътя.
За което не ви казах.
Е какво? Не вярвате ли? Нека ви кажа нещо. Нито пък аз.
Никога не съм виждал нещо подобно в живота си. Но какво е казал Шекспир?
Няма друг бизнес като шоубизнеса
Като никой друг бизнес, който да знам
Превод (и не само): HaN mail - stoyan_n1@abv.bg
Други филми преведени от HaN: Wimbledon, Bionicle 1 и 2!
Tишина в залата (1992) THE END.