Lord Of The Rings - The Fellowship Of The Ring - Extended (2001) (L.O.T.R - Extended Edition CD2.sub) Свали субтитрите
Жената, за която пееш?
Господарката на Лориен.
Елфическа девица, която дала любовта си на смъртния Берен.
И какво станало с нея?
Умряла.
Заспивай, Фродо.
Силата на Исенгард е на твое разположение,
Саурон, господарю на Земята.
Събери ми армия, достойна за Мордор.
Какви са заповедите от Мордор, господарю? Какво заповядва Окото?
Имаме задача.
Дърветата са силни, господарю. Корените им са надълбоко.
Изтръгнете ги до едно.
Това беше наблюдателната кула на Амон Сул. Ще останем тук довечера.
Тези са за вас. Дръжте ги под ръка.
Аз ще огледам наоколо.
Стойте тук.
Доматът ми се пукна.
Подай бекона.
Искаш ли домат, Сам?
- Какво правите?!
- Домати, наденички, хрупкав бекон.
- Има и за теб.
- Загасете го, глупаци!
Хубава работа, домати с пепел.
Бягайте!
Назад, дяволи!
Фродо!
О, Сам.
Бързоход!
- Помогни му, Бързоход!
- Пронизан е от моргулско острие.
Не е по моите сили. Трябва му елфическо лекарство.
Бързо!
До Ломидол са 6 дни път! Няма да издържи!
Дръж се, Фродо.
Гандалф!
Виж, Фродо, троловете на г-н Билбо.
Г-н Фродо? Изстива!
Ще умре ли?
Преминава в света на сенките. Скоро ще стане като тях.
- Близо са.
- Сам, знаеш ли какво е ателас?
- Кралски лист.
- Да, това е билка.
Може да забави отровата. Побързай!
Какво е това? Скиталец, хванат беззащитен?
Фродо.
Аз съм Арвен и дойдох да ти помогна.
Чуй гласа ми, върни се при светлината.
Коя е тя?
Фродо.
- Тя е елф.
- Той угасва.
Няма да издържи дълго. Трябва да го занесем при баща ми.
Търся ви от два дни.
- Къде го носите?
Петима ви следват. Не знам къде са другите четирима.
- Остани с хобитите, ще ви пратя коне.
- Аз яздя по-бързо.
Пътят е много опасен.
Какво казват?
Ако успея да прекося реката, силата на народа ми ще го закриля.
Не се боя от тях.
Арвен, побързай. Не се обръщай.
Какво правиш?! Духовете са още там!
Дай ни полуръста, елф.
Щом го искате, елате да си го вземете!
Не, не.
Фродо, не!
Не се предавай!
Не точно сега!
Каквото е отредено за мен, нека бъде дадено на него.
Пощади го.
Спаси го.
- Къде съм?
- В дома на Елронд.
И е 10 сутринта на 24 октомври, ако те интересува.
- Гандалф!
- Да, тук съм.
А ти имаш късмет, че си тук.
Още няколко часа и щеше да бъде късно.
Но ти имаш неподозирани сили, скъпи хобите.
Какво стана, Гандалф?
Защо не дойде на срещата?
- Съжалявам, Фродо.
Забавиха ме.
Приятелството на Саруман не може да бъде отхвърляно с лека ръка.
Каквото повикало, такова се обадило. Това е краят.
Приеми властта на Пръстена
или приеми своето унищожение!
Има само един господар на Пръстена.
Само един може да му заповядва.
А той не дели властта.
Значи избра смъртта.
Гандалф? Какво има?
Нищо, Фродо.
- Слава Богу, вече си буден!
- Сам стоя неотлъчно до теб.
Притеснявахме се, нали, г-н Гандалф?
С помощта на господаря Елронд вече започваш да оздравяваш.
Добре дошъл в Ломидол, Фродо Бегинс
- Билбо!
- Здравей, Фродо, момчето ми!
Дотам и обратно...
Историята на един хобит, от Билбо Бегинс.
Това е чудесно.
- Исках да се върна,
да съзерцавам величествения Мраколес,
да ида до Езерния град,
да видя пак Самотната планина.
Но изглежда старостта най-сетне ме застигна.
Графството
Графството ми липсва.
Прекарах цялото си детство в преструвки, че съм някъде другаде.
На някое приключение заедно с теб.
Моето собственото приключение се оказа съвсем различно.
Аз не съм като теб, Билбо.
Скъпото ми момче.
- Дали не забравих нещо?
- Вече си събрал багажа?
- Не е лошо да сме подготвени.
- Мислех, че искаш да видиш елфите.
Повече от всичко.
- Да.
Просто...
Направихме каквото Гандалф искаше, нали?
Донесохме Пръстена в Ломидол и понеже вече оздравявате,
мислех, че ще си тръгваме... към къщи.
Прав си, Сам.
Направихме каквото трябваше.
Пръстенът ще бъде в безопасност в Ломидол.
Готов съм да си тръгваме.
Силата му се връща.
Тази рана няма да зарасне напълно. Ще носи белег цял живот.
Но щом носи Пръстена толкова дълго,
явно има големи защитни сили срещу злото.
Той не беше длъжен да поеме това тегло.
Не можем да искаме повече от Фродо.
- Гандалф, врагът се движи.
Силите на Саурон се множат на изток. Окото му гледа към Ломидол.
А и казваш, че Саруман ни е предал.
Списъкът на съюзниците намалява.
Предателството му е още по-дълбоко.
Създал е нова раса, кръстосал орки и гоблини.
Отглежда армия в пещерите на Исенгард.
Те могат да се движат през деня и да тичат бързо.
Саруман идва да вземе Пръстена.
Това зло не може да бъде спряно от силата на елфите.
Не можем да се сражаваме едновременно с Мордор и Исенгард!
Гандалф... Пръстенът не може да остане тук.
Тази опасност грози цялата Средна земя.
Те трябва да решат как да бъде елиминирана.
Времето на елфите свърши. Моят народ напуска тези брегове.
Кой ще ти помага като заминем? Джуджетата?
Тях ги е грижа само за себе си.
Надеждата ни е в хората.
Хората?
Хората са слаби. Расата на хората запада.
Кръвта на Нуменор е изтощена, чест и достойнство - забравени.
Точно заради хората Пръстенът оцеля.
Аз бях там, Гандалф.
Бях там преди 3000 години...
Когато Исилдур отне Пръстена.
Бях там, когато силата на хората им измени.
Исилдур, побързай. След мен.
Заведох Исилдур в сърцето на Съдбовната планина,
където Пръстенът бе изкован и може да бъде унищожен.
Хвърли го в огъня!
Унищожи го!
- Не.
Исилдур!
Всичко трябваше да свърши още тогава, но злото оцеля.
Исилдур запази Пръстена. Линията на кралете е прекъсната.
В света на хората не е останала сила.
Пръснати са, разделени, без водач.
- Има един, който може да ги сбере.
Да седне отново на трона на Гондор.
Той отдавна се отвърна от този път.
Избра изгнанието.
- Ти не си елф?
- Хората от Юга са добре дошли тук.
- Кой си ти?
- Приятел на Гандалф Сивия.
Значи сме тук с обща цел... приятелю.
Парчетата от Нарсил.
Острието, което отрязало Пръстена от ръката на Саурон.
Все още е остро.
Това е само едно строшено острие.
Защо се страхуваш от миналото?
Ти си наследник на Исилдур, а не самият той.
Не си обвързан със съдбата му.
Същата кръв тече и в моите вени.
Същата слабост.
Ще дойде и твоето време.
Ще се изправиш срещу същото зло и ще го надвиеш.
Сянката още не е паднала над нас.
Нито над теб... нито над мен.
Помниш ли когато се срещнахме за пръв път?
Мислех, че съм попаднал в сън.
Минаха дълги години.
Тогава не беше така угрижен.
Помниш ли какво ти казах?
Каза, че ще се обвържеш с мен
и ще изоставиш безсмъртието на рода си.
И оставам вярна на обещанието.
По-скоро ще живея един живот с теб,
отколкото да дочакам края на света сама.
Избирам смъртния живот.
Не можеш да ми даваш това.
- Мога да го давам на когото си искам...
както и сърцето си.
Странници от далечни страни, стари приятели.
Събрани сте тук, за да дадем отпор на заплахата от Мордор.
Средна земя е на ръба на разрушението. Никой не може да го избегне.
Ще се съюзите или ще паднете.
Всяка раса е свързана с тази орис.
Донеси Пръстена, Фродо.
Значи е вярно.
Сънувах сън.
Видях как небето на изток потъмня, но на запад остана блед светлик.
Един глас изрече:
"Ориста ти наближава,
проклятието на Исилдур е намерено."
"Проклятието на Исилдур"
Боромир!
Никой преди не е изричал думи на този език тук, в Имладрис.
Не те моля за прошка, господарю Елронд.
Защото Черната реч на Мордор
може би скоро ще се носи във всяко кътче на Запада.
Пръстенът е пропит от зло.
Това е дар. Дар за враговете на Мордор.
Защо да не го използваме?
Моят баща, наместникът на Гондор,
удържа силите на Мордор. Кръвта на моя народ
пази вашите земи.
Дайте на Гондор оръжието на врага. Нека го използваме срещу него.
Не можеш да го овладееш. Никой от нас не може.
Единственият се подчинява само на Саурон и няма друг господар.
Какво ли пък знае един Скиталец за това?
Това не е просто Скиталец.
Това е Арагорн, син на Араторн.
А ти си му подчинен.
Арагорн?
Това е наследникът на Исилдур?
И наследник на гондорския трон.
Седни, Леголас.
Гондор няма крал.
Гондор няма нужда от крал.
Арагорн е прав. Не можем да го използваме.
Имаме само един избор.
Пръстенът трябва да бъде унищожен.
Тогава какво чакаме?
Пръстенът не може да бъде унищожен, Гимли,
с нашите сили или оръжие.
Пръстенът е изкован в огъня на Съдбовния връх.
Само там може да бъде унищожен.
Да бъде отнесен в сърцето на Мордор
и хвърлен в огнената бездна, откъдето е дошъл.
Един от вас... трябва да го стори.
Не можеш просто да влезеш в Мордор.
Черните му порти се охраняват не само от орки.
Там има зло, що не спи.
Окото винаги гледа.
Там е гола пустош, осеяна с огън, пепел и прах.
Там дори въздухът е отровен.
Не можете да го сторите и с десет хиляди мъже. Това е лудост.
Не чу ли Господаря Елронд? Пръстенът трябва да бъде унищожен.
Сигурно си мислиш, че ти ще го направиш!
А ако не успеем? Какво ще стане, ако Саурон си го вземе?
По-скоро ще умра, отколкото да видя Пръстена в ръцете на елф!
Никой не вярва на елфите!
Не разбирате ли? Докато се карате помежду си, силата на Саурон расте!
Никой не може да я избегне! Всички ще бъдете унищожени!
Аз ще го отнеса.
Аз ще го отнеса.
Аз ще отнеса Пръстена в Мордор.
Само че...
не знам пътя.
Аз ще ти помогна да носиш това тегло, Фродо Бегинс,
докато лежи на твоите плещи.
Аз ще те защитавам със своя живот или смърт.
Имаш моя меч.
И моя лък.
И моята брадва.
Сега носиш съдбата на всички ни, малки хобите.
Ако такова е решението на Съвета,
Гондор ще го изпълни.
- Г-н Фродо не отива никъде без мен.
- О, едва ли възможно да ви разделим,
дори когато той е поканен на таен съвет, а ти - не.
И ние идваме!
Иначе трябва да ни върнете в чувал.
Все пак ви трябват интелигентни участници в тази...
...мисия... поход...
в това нещо.
Това изключва теб, Пип.
Девет спътници.
Така да бъде.
Вие ще сте Задругата на Пръстена.
Чудесно!
Къде ще ходим?
Тя искаше да запази чедото си.
Мислеше, че в Ломидол ще бъдеш в безопасност.
Майка ти усещаше, че ще бъдеш преследван цял живот
и няма да избегнеш съдбата си.
Елфите могат да изковат отново кралския меч,
но само ти имаш силата да го завъртиш.
Не искам тази сила. Никога не съм я искал.
Ти си последният от този род. Няма друг.
Старият ми меч - Жилото.
Вземи го.
- Толкова е лек.
- Да. Елфическа изработка.
Острието свети в синьо, когато наближат орки.
А точно тогава трябва да бъдеш особено внимателен.
Ето и още нещо.
Митрил.
Лек като перце и твърд като драконови люспи.
Хайде, облечи я.
Старият ми пръстен.
Много бих искал...
да го подържа за последно.
Съжалявам, че ти докарах това, момчето ми.
Съжалявам, че ти трябва да носиш това бреме.
Съжалявам за всичко.
Носителят на Пръстена поема на поход към Съдбовната планина.
Вие, неговите спътници, не сте обвързани с клетва
да пътувате по-далеч, отколкото е волята ви.
Сбогом. Не забравяйте целта си.
Нека благословията на елфи и хора,
и всички свободни народи бъде с вас.
Задругата чака Носителя на пръстена.
Мордор, Гандалф? Наляво или надясно е?
Наляво.
Поемаме на запад от Мъгливите планини за 40 дни.
Ако имаме късмет, проходът на Рохан ще е отворен за нас.
Оттам пътят ни завива на изток, към Мордор.
- Втора, първа, пета.
- Добре, много добре.
- Работи с краката.
- Бива си те, Пипин.
По-бързо!
Ако някой ме пита, което очевидно не се случва,
бих казал, че заобикаляме излишно.
Гандалф, можем да минем през мините на Мория.
Братовчед ми Балин ще ни посрещне царски.
Не, Гимли. Не бих поел през Мория, освен ако нямам друг избор.
Извинявай!
Дръж го!
- За Графството!
- Дръж го, Мери!
Достатъчно, господа.
Пусни ми ръката!
- Какво е това?
- Нищо, облак.
Движи се бързо, срещу вятъра.
- Гарвани от Дън!
- Скрийте се!
Бързо!
Шпиони на Саруман.
Пътят на юг се наблюдава.
Ще минем през прохода Карадрас.
Фродо!
Боромир.
Чудна работа - да страдаме толкова много
за нещо толкова малко.
Тъй мъничко...
Боромир!
Дай Пръстена на Фродо.
Както искаш.
Това не е моя работа.
Значи се опитваш да ги преведеш през Карадрас, Гандалф?
А ако и това пропадне, къде ще отидете?
Ако планината ви победи,
ще рискуваш ли с по-опасен път?
Във въздуха витае зъл глас.
Това е Саруман!
Опитва се да срути планината! Гандалф, трябва да се върнем.
Не!
Трябва да слезем от планината!
Ако стигнем до прохода на Рохан, можем да поемем към моя град.
Проходът на Рохан е твърде близо до Исенгард.
Не можем да минем над планината. Да минем под нея.
Да минем през мините на Мория.
Мория. Страх те е да влезеш там.
Джуджетата дълбаха твърде алчно и твърде надълбоко.
Знаеш какво събудиха в мрака на Хазад-Дум.
Сянка в пламъци.
Нека носителят на Пръстена реши.
Не можем да останем тук! Хобитите ще умрат!
Фродо?
Ще минем през мините.
Така да бъде.
Фродо, ела и помогни на стареца.
Как е рамото ти?
- По-добре.
- А Пръстенът?
Усещаш как силата му нараства, нали?
И аз го усетих. Сега трябва да внимаваш.
Пръстенът ще привлича злото към теб извън Задругата.
А може би и вътре в нея.
- Тогава на кого да вярвам?
- На себе си.
Вярвай в собствената си сила.
- Какво искаш да кажеш?
На този свят има много сили за добро или зло.
Някои са по-големи от мен.
Други все още не са опознати.
Стената на Мория.
Вратите на джуджетата са невидими, когато се затворят.
И създателите им не ще ги открият, ако тайните им потънат в забрава.
Защо ли не се учудвам?
Е, да видим.
Итилдин.
Отразява само звездна и лунна светлина.
Пише: "Портите на Дурин, Владетел на Мория.
Говори, приятелю, и влез."
- Какво значи това?
Много просто - ако си приятел, казваш паролата и тя се отваря.
Нищо не става.
Едно време знаех всички заклинания на елфически,
човешки и оркски езици.
- И какво ще правиш сега?
Ще блъскам главата ти в портите и ако това не помогне,
и не ме тормозиш с глупави въпроси,
ще се опитам да открия думите за отваряне.
Не можем да влезем в мините с пони.
Дори да е смело като Бил.
- Довиждане, Бил.
Тръгвай, Бил, тръгвай!
Не се тревожи, Сам. Той знае пътя към къщи.
Остави водата на мира.
Няма смисъл.
Това е гатанка.
"Кажи "приятел" и влез".
Как е "приятел" на елфически?
Меллон.
Скоро, г-н елф, ще се радваш на гостоприемството на джуджетата.
Буен огън, ечемична бира, сочно печено месо!
Това, приятелю, е домът на братовчед ми Балин.
И се нарича мина. Мина!
Това не е мина. Това е гробница.
Не!
Не!
Гоблини.
Тръгваме към прохода на Рохан. Изобщо не биваше да влизаме тук.
Бързо, да се махаме. Бързо!
- Фродо!
- Помощ!
Бързоход!
- Помощ!
- Пусни го!
Арагорн!
Фродо!
- В мините!
- В пещерата!
Бързо!
Сега имаме само един избор.
Трябва да се изправим срещу дългия мрак на Мория.
Отваряйте си очите.
В дълбините на света има по-стари и страшни неща от орките.
Тихо. Имаме да вървим 4 дни.
Да се надяваме, че ще останем незабелязани.
Богатството на Мория не е от злато, нито от скъпоценни камъни,
а от митрил.
Билбо имаше плетена ризница от митрил, която Торин му подари.
- О, това е бил кралски подарък.
- Да.
Така и не му го казах, но тя струваше повече от цялото Графство.
Пипин.
Нямам спомен за това място.
- Мисля, че се изгубихме.
- Тихо, Гандалф мисли.
Мери, гладен съм.
- Долу има нещо.
- Това е Ам-гъл.
- Ам-гъл?
- Следва ни от три дни.
- Избягал е от тъмниците на Барад-Дур?
- Избягал... или пуснат.
Пръстенът го е привлякъл тук.
Никога няма да се освободи от нуждата за него.
Той мрази и обича Пръстена, както мрази и обича себе си.
Животът на Смеагол е тъжна приказка.
Да, наричал се е Смеагол... Преди Пръстенът да го открие.
Преди да го подлуди.
Колко жалко, че Билбо не го е убил навремето.
Жалко ли?
Именно жалостта спря ръката му.
Много от живите заслужават смърт. А някои умрели заслужават живот.
Ти можеш ли да им го дадеш, Фродо?
Не бързай да раздаваш смъртни присъди.
Дори най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата.
Сърцето ми подсказва, че ролята на Ам-гъл още не е приключила,
за добро или за лошо, преди всичко да свърши.
Жалостта на Билбо може да промени съдбата на мнозина.
Иска ми се Пръстенът никога да не беше идвал при мен.
И нищо от това да не се бе случвало.
Същото иска и всеки, който срещне трудности. Но не му е дадено да избира.
Може само да избира какво да прави с времето, което му е отредено.
В този свят има и други сили, освен силите на злото.
На Билбо му е било писано да намери Пръстена.
Което означава, че и на теб е било писано да го получиш.
А това е окуражаваща мисъл.
Натам.
Спомни си.
Не, но въздухът тук не мирише толкова лошо.
Когато се съмняваш, Мериадок, винаги следвай носа си.
Ще рискувам с повече светлина.
Вижте.
Великото кралство на джуджетата - Джуджетвор.
Няма грешка, велико е.
Гимли!
Не!
"Тук почива Балин, син на Фундин,
Владетел на Мория."
Значи е мъртъв.
От това се страхувах.
Да продължаваме, не бива да се бавим.
"Превзеха моста и втората зала.
Запречихме портите,
но не можем да ги удържаме дълго.
Земята се тресе.
Барабани... барабани в дълбините.
Не можем да излезем.
В тъмното се движи сянка.
Не можем да излезем.
Идват..."
Глупако Тук!
Следващия път се хвърли сам, за да ни отървеш от глупостта си!
Фродо!
Орки.
Отдръпнете се! Стойте близо до Гандалф!
Имат си пещерен трол.
Нека дойдат!
Поне едно джудже в Мория все още диша.
Май им хванах цаката.
Фродо!
Арагорн!