Lord Of The Rings - The Fellowship Of The Ring - Extended (2001) (L.O.T.R - Extended Edition CD1.sub) Свали субтитрите
Усещам го във водите.
Усещам го по земята.
Подушвам го във въздуха.
Много от онова, що нявга е било, вече го няма.
Защото няма живи, които да го помнят.
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ
Всичко започнало с изковаването на Великите Пръстени.
Три били дадени на елфите -
безсмъртни, най-мъдри и прекрасни от всички същества.
Седем - на джуджетата -
велики миньори и майстори на планинските тунели.
И девет... девет били дадени на хората,
които, повече от всичко, копнеят за власт.
В тези пръстени била заключена властта над всяка раса.
Но всички те били измамени.
Защото бил направен още един пръстен.
В страната Мордор, в огъня на Съдбовния връх,
Господарят на мрака Саурон тайно изковал Пръстен-господар,
който да управлява всички други.
И в този Пръстен влял своята жестокост, зла воля
и стремежа да властва над всичко живо.
Единствен пръстен да ги владее.
Една по една
Свободните земи на Средната земя паднали под властта на Пръстена.
Но имало някои, които устояли.
Последният съюз на хора и елфи се възправил срещу Мордор.
И в подножието на Съдбовната планина, те се били за свободата на Средната земя.
Победата била близо.
Но силата на Пръстена...
била несломима.
И точно тогава, когато всяка надежда угасвала,
Исилдур, синът на краля, вдигнал меча на баща си...
Саурон, врагът на Свободните народи на Средната земя, бил сразен.
Пръстенът преминал в Исилдур,
който получил шанс да унищожи злото завинаги.
Но човешките сърца лесно се покваряват.
А Великият Пръстен имал собствена воля.
Той предал Исилдур...
на смъртта.
И някои неща, които не трябвало да бъдат забравяни,
били изгубени.
Историята се превърнала в легенда,
легендата - в мит.
И 2500 години
не се знаело нищо за Пръстена.
Докато не се появила възможност
да плени нов носител.
Безценното ми.
Пръстенът дошъл при създанието Ам-гъл,
което го отнесло дълбоко в недрата на Мъгливите планини.
И там го погълнал изцяло.
То дойде при мен.
Само мое, любимо, само мое.
Безценното ми.
Пръстенът дарил Ам-гъл с неестествено дълъг живот.
500 години тровил ума му.
В сумрака на пещерата, Той чакал.
Мракът се промъкнал обратно в света.
Полетели слухове за сянка от Изток,
шепот за ужас, що няма име.
И Великият Пръстен усетил,
че времето му е дошло.
Той изоставил Ам-гъл.
Но се случило нещо, което Пръстенът не предвидил.
Той бил намерен от най-неочакваното същество.
Какво е това?
Един хобит.
Билбо Бегинс от Графството.
Пръстен.
Изгубено!
Безценното ми е изгубено!
Наближавало времето,
когато хобитите щели да решават съдбата на света.
ЛОМИДОЛ
22 септември, година 1400
по летоброенето на Графството.
Торбодън, Хобитово, Западна околия,
Графството, Средна земя.
Третата епоха на този свят.
ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА
Дотам и обратно...
Историята на един хобит, от Билбо Бегинс
Така... откъде да започна?
А, да.
За хобитите.
Хобитите живеят и обработват земята в четирите околии на Графството
вече стотици години,
доволни да не забелязват и да не бъдат забелязвани от големите хора.
Средната земя е пълна с безброй необичайни създания
и там хобитите изглеждат твърде незначителни.
Те не са известни като страшни воини,
нито пък са смятани за много мъдри.
Фродо, има някой на вратата.
Всъщност, често е отбелязвано,
че единствената страст на хобитите е храната.
Твърде неточно наблюдение,
ако вземем в предвид и живия ни интерес към бирата,
и употребата на пушилист.
Но най-дълбоката ни страст са
мирът, спокойствието
и плодородната земя.
Защото всички хобити обичат нещата, що растат.
Да, другите ни намират за скучен народ.
Но днес съм особено убеден в една истина:
Никак не е лошо да се радваш на простия начин на живот.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН БИЛБО БЕГИНС
Фродо, вратата.
Къде ли е това момче?
Фродо!
Започва път от моя праг,
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да тропам весело с пети,
Додето стигна друм голям...
- Закъсняваш.
Един магьосник никога не закъснява, Фродо Бегинс.
Нито пък подранява.
Той идва тогава, когато си иска.
Радвам се да те видя, Гандалф!
Нали не мислеше, че ще пропусна рождения ден на чичо ти Билбо?
Как е старият разбойник?
Чувам, че празненството щяло да бъде невиждано.
Знаеш го Билбо. Всички говорят за това.
Би трябвало да е доволен.
Половината Графство е поканено. Другите ще дойдат и без покана.
И така, животът в Графството продължава тъй
както и през цялата изминала епоха,
със своите приливи и отливи, и бавни промени,
ако въобще има промени.
Защото в Графството всичко се прави така, че да трае дълго
и да се предава от поколение на поколение.
И винаги тук, под Хълма, е живял някой Бегинс.
В Торбодън.
И винаги ще бъде така.
Честно казано, Билбо се държи странно напоследък.
По-странно от обикновено, де.
Заключва се в кабинета си.
С часове гледа старите карти, когато мисли, че не го виждам.
Къде изчезна?
Намислил е нещо.
Добре де, не ми казвай.
Знам, че и ти си замесен.
- Боже опази!
Преди да дойдеш ние Бегинсите имахме отлична репутация.
Никакви приключения, нищо неочаквано.
Ако намекваш за инцидента с дракона, аз почти не участвах.
Само малко помогнах на чичо ти с вратата.
Каквото и да си направил, оттогава си "нарушител на реда".
О, така ли?
Гандалф! Гандалф!
Фойерверки, Гандалф!
Фойерверки.
Гандалф...
Радвам се, че се върна.
- Аз също, скъпо момче.
Аз също.
Само по въпроси на празненството
Не, благодаря!
Не искам повече гости, доброжелатели или далечни роднини!
А стари приятели?
Гандалф?
Билбо Бегинс!
Радвам се да те видя. На 111 години, кой би повярвал?
Въобще не си остарял.
Влизай!
Добре си дошъл!
Чай? Или нещо по-силно?
Имам няколко бутилки Старо лозарско, реколта 1296-та. Почти на моята възраст.
Бутилирано от баща ми. Да отворим ли една?
Само чай, благодаря.
Чаках те миналата седмица. Но ти идваш и си отиваш, когато искаш.
Не съм готов за гости. Има само студено пиле.
А, и малко сирене. Не стига...
Мармалад, ябълков пай...
Няма и десерт. Чакай, има...
Намерих една тортичка.
САМОТНАТА ПЛАНИНА
Мога да забъркам омлет...
- Само чай, благодаря.
- Е, добре.
Аз ще хапна, нямаш нищо против, нали?
- Не.
Билбо, Билбо Бегинс?
Не съм вкъщи!
Това са Влачи-Торбинсови.
Искат ми къщата. Така и не ми простиха, че живях толкова дълго.
Трябва да избягам от тях. Само висят пред вратата и ме тормозят.
Искам отново да видя планините, Гандалф.
А после да намеря тихо местенце, където да си довърша книгата... А, чаят.
- Значи се придържаш към плана?
- Да, уредено е.
Всичко съм подготвил.
Благодаря.
Фродо подозира нещо.
Разбира се. Все пак е Бегинс,
не някакъв Вържиколан от село Яка Стомна.
Ще му кажеш, нали?
- Да, да.
- Той много те обича.
Знам.
Сигурно би дошъл с мен, ако го помоля.
Мисля, че в сърцето си Фродо все още обича Графството.
Горите, полята, рекичките...
Остарях, Гандалф.
Знам, че не ми личи, но вече го чувствам в сърцето си.
Чувствам се... изтънен.
Като масло, намазано върху твърде голяма филия хляб.
Трябва ми почивка, много дълга почивка.
И не мисля, че би трябвало да се връщам.
Всъщност, и не възнамерявам.
От Стария Тоби - най-добрия пушилист в Южната околия.
Гандалф, стари приятелю...
Тази вечер ще се запомни.
Шишко Болгер. Толкова се радвам да ви видя.
Хайде, Сам, покани Роузи на танц.
По-скоро ще изпия още една бира.
- Не, няма.
Върви!
И така, паднахме в плен на три чудовищни трола.
А те се скараха как точно да ни сготвят.
Да ни опекат на шиш или да седнат върху нас и да ни смачкат на кайма.
И толкова време се караха за туй-онуй,
че слънцето надникна иззад дърветата и...
ги превърна в камък.
Бързо.
Ето ги и тях!
Не, голямата.
Г-жо Вържиколан, така се радвам. Заповядайте.
Всички тези дечица ваши ли са?
Небеса, не сте си губили времето.
Билбо?
Влачи-Торбинсови!
Бързо, крий се!
Благодаря ти, момчето ми.
Ти си добро момче, Фродо.
А аз съм голям егоист.
Да, такъв съм - голям егоист.
Не знам защо те взех при мен, когато починаха родителите ти,
но не беше от благородство, а защото от многобройните ми роднини
само ти показа истински характер.
- Билбо, да не си пил от домашната бира на Старика?
- Не.
Да, но не е там работата.
Работата е там, Фродо...
Ще се оправиш.
- Трябва да я забиеш в земята.
- Забих я.
- Отвън!
- Билбо, внимавай, дракон!
- Дракон ли? Тук няма дракони от 1000 години!
- Това си го биваше.
- Да вземем друга.
Мериадок Брендифук и Перегрин Тук.
Трябваше да се досетя.
Реч, Билбо!
Реч.
Реч.
Скъпи Бегинси и Многознаевци,
Тукове и Брендифуци,
Ровичковци, Едробузести,
Рогосвирци,
Болгерови,
Вържиколановци
и Гордокраки.
- Гордокраци!
Днес е моят 111-ти рожден ден.
Честит рожден ден!
Но толкова години не стигат
за живот сред такива чудесни хобити.
Не познавам и половината дори наполовина колкото бих искал
и не харесвам и половината дори наполовина колкото заслужавате.
Имам да свърша някои неща...
Отлагам го прекалено дълго.
Със съжаление трябва да ви съобщя, че това е краят.
Заминавам.
Желая ви всичко хубаво.
Сбогом.
Сигурно си мислиш, че беше много остроумно.
Стига де,Гандалф! Видя ли лицата им?
Има много магически пръстени, но никой от тях не бива да се използва с лека ръка.
Само се пошегувах.
Е, сигурно си прав, както обикновено.
Ще хвърляш по едно око на Фродо, нали?
- Даже по две, стига да мога.
- Оставям му всичко.
- А този пръстен? И него ли?
Да, оставих го в един плик над камината.
Не, чакай...
В джоба ми е.
Не е ли странно?
В крайна сметка, защо пък не?
Защо да не го задържа?
- Мисля, че трябва да го оставиш.
Толкова ли е трудно?
Е, не.
И да.
Сега като стана дума, не искам да се разделям с него.
Мой си е, аз го намерих!
- Не се ядосвай, де.
- И какво като се ядосвам? Ти си виновен!
Мое си е.
Само мое.
Безценното ми.
- Безценно ли?
И преди е наричан така, но не от теб.
Теб какво те засяга какво правя с моите си неща?!
Мисля, че достатъчно дълго е бил у теб.
- Искаш го за себе си!
- Билбо Бегинс!
Да не мислиш, че съм жалък фокусник?!
Не се опитвам да те ограбя!
Опитвам се да ти помогна.
През всичките тези години сме били приятели.
Повярвай ми, както едно време.
Остави го.
Прав си, Гандалф.
Пръстенът трябва да остане за Фродо.
Късно е, а пътят е дълъг. Време е.
Билбо, пръстенът все още е в джоба ти.
Измислих край за книгата си.
"И той заживял щастливо до края на дните си."
Сигурен съм, че така и ще стане, приятелю.
Сбогом, Гандалф.
Сбогом, скъпи Билбо.
Започва път от моя праг...
До следващата ни среща.
Мое е. Само мое.
Безценното ми.
Гатанките на мрака.
Билбо!
Билбо!
Безценното ми...
Безценно...
Замина, нали?
Отдавна говореше за това.
Но не вярвах, че наистина ще го направи.
Пръстенът на Билбо. Той замина при елфите.
Остави ти Торбодън.
Заедно с цялото си имущество.
Сега пръстенът е твой.
Скрий го някъде.
- Къде отиваш?
- Имам да проверя някои неща.
- Какви неща?
- Въпроси, които изискват отговор.
- Но ти току-що дойде. Не разбирам.
Нито пък аз.
Пази го на тайно. Скрий го.
Графството!
Бегинс!
Година 3434 от Втората епоха.
Тук следва историята на Исилдур, крал на Гондор,
и намирането на Великия Пръстен:
"Той дойде при мен, Единственият. Ще бъде богатство на моето кралство.
Всички люде от моята кръв ще бъдат свързани с него.
Защото ще го пазя навеки.
Безценен е Той за мен,
макар да го изкупвам с мъки превелики.
Знаците по него започват да бледнеят.
Писмената, преди от ален огън, сега ги няма.
Тайна, която само огънят може да разкрие. "
Графството.
Бегинс.
Тук няма Бегинси. Те са в Хобитово.
Натам.
Със сухо гърло в пек голям
вода студена пием, знам.
Но има още много път.
О, сладко чукат капки дъжд,
поток тече нашир и длъж,
Но по-прекрасна от дъжда...
- Е халба бира в таз ръка!
Напоследък много странници бродят из Графството.
Джуджета... и други нездравословни люде.
Готви се война.
Планините гъмжат от гоблини.
Детски приказки от далечни земи.
Говориш като стария Билбо Бегинс - смахнатият.
И младият г-н Фродо не е с всичкия си.
И се гордея с това. Наздраве, Старик!
Каквото става отвъд границите ни не е наша работа.
Не си пъхай носа в чужди работи и няма да си имаш неприятности.
Лека нощ, момчета.
Лека нощ, о, пресладка девойко на златната бира!
Внимавай с приказките!
Не се тревожи, Сам. Роузи разпознава идиотите от пръв поглед.
Наистина ли?
На тайно ли е? Скрит ли е?
Какво правиш?
Протегни ръка, Фродо.
Хладен е.
Какво виждаш?
Виждаш ли нещо?
Нищо. Няма нищо.
Чакай.
Има някакви знаци.
Приличат на елфически. Не мога да ги разчета.
Малцина могат.
Написано е на езика на Мордор, който не бих промълвил тук.
- Мордор?
- На Общия език това гласи:
"Единствен пръстен ги владее.
Единствен той ще ги открие.
Единствен той ще ги сбере
и в тъмнина ще ги обвие."
Това е Единственият Пръстен,
изкован от тъмния господар Саурон в огньовете на Съдбовната планина.
Отнет от ръката му от Исилдур.
Билбо го е намерил в пещерата на Ам-гъл.
60 години Пръстенът тихо е стоял при Билбо,
забавяйки старостта му.
Но вече не, Фродо. Злото се раздвижва в Мордор.
Пръстенът се е пробудил. Чул е зова на господаря си.
Но той е бил унищожен, Саурон е бил унищожен?
Не, Фродо.
Духът на Саурон оцеля.
Силата му е свързана с Пръстена, а Пръстенът е здрав.
Саурон се е върнал.
Орките му се множат.
Крепостта Барад-дур отново се издига в Мордор.
Нужен му е само този пръстен, за да покрие земята в мрак.
Той го търси.
Мисълта му е впита в него.
А Пръстенът, повече от всичко,
жадува да се върне на ръката на господаря си.
Те са едно - Пръстенът и тъмният господар.
Фродо...
Той не бива да го открие.
- Добре.
Ще го скрием. Няма да говорим за него.
Никой не знае, че е тук, нали?
Нали, Гандалф?
Още някой знаеше, че Пръстенът е у Билбо.
Търсих създанието Ам-гъл навсякъде.
Но врагът го откри пръв.
Не знам колко са го измъчвали.
Но сред безкрайните вопли те са чули две думи:
Графството
Бегинс
Графството, Бегинс? Но това ще ги доведе тук!
Кой е там?
- Вземи го, Гандалф!
- Не, Фродо.
- Трябва да го вземеш!
- Не ми го предлагай!
- Давам ти го!
- Не ме изкушавай, Фродо!
Не смея да го взема.
Дори за да го пазя.
Разбери, Фродо...
Бих го взел от желание да творя добро.
Но чрез мен Пръстенът ще придобие ужасяваща мощ.
- Но не може да остане в Графството!
- Не!
Не може.
Какво трябва да направя?
- Трябва да заминеш. Бързо.
- Накъде?
Напусни Графството. Поеми към Брее.
- А ти?
- Ще те чакам там.
В странноприемница "Скокливото пони".
- И Пръстенът ще бъде в безопасност?
- Не знам, Фродо.
Не знам всички отговори.
Трябва да се срещна с водача на моя орден.
Той е мъдър и силен, ще знае какво да стори.
Остави името Бегинс. То е опасно извън Графството.
Пътувай само през деня, избягвай пътищата.
Ще мина напряко.
Скъпи Фродо, хобитите наистина са невероятни създания.
Можеш да ги опознаеш за месец,
но и след 100 години пак може да те изненадат.
Залегни!
Проклятие, Самознай Майтапер! Подслушваше ли ни?
Никак даже! Косях тревата под прозореца.
Не е ли малко късничко, а?
- Чух високи гласове.
- Какво чу? Говори!
Нищо важно. За някакъв пръстен, тъмния господар и края на света...
Моля ви, г-н Гандалф, пощадете ме! Не ме превръщайте в нищо...неестествено!
Не?
Може би не...
Хрумна ми нещо по-добро.
Хайде, Самознай, не изоставай.
Внимавайте и двамата.
Врагът има много шпиони -
птици, зверове.
Скри ли го?
Никога не го слагай, защото слугите на тъмния господар ще го усетят.
И помни, че Пръстенът се опитва да се върне при господаря си.
Той иска да бъде намерен.
Дотук.
Какво?
Ако направя още крачка,
това ще бъде на-отдалеченото място от вкъщи, на което някога съм бил.
Хайде, Сам.
Спомни си какво казваше Билбо:
"Опасно е да излизаш навън.
Стъпиш ли на пътя и ако не внимаваш,
не знаеш къде може да те отведе. "
Горски елфи.
Отиват към пристанището отвъд Белите кули.
Към Сивите заливи.
Напускат Средната земя.
И никога няма да се върнат.
Не знам защо, но това ме натъжава.
Където и да легна, в гърба ми се забива някой стар мръсен корен.
Просто затвори очи и си представи, че си в леглото си
с мек дюшек и чудесна пухена възглавница.
Не става, г-н Фродо.
Никога няма да се науча да спя на открито.
Нито пък аз, Сам.
Дим се извисява над Съдбовната планина. Наближава вечер
и Гандалф Сивия язди към Исенгард
да търси съвет от мен.
Затова си дошъл, нали...
стари приятелю?
- Саруман.
- Сигурен ли си в това?
- Напълно.
Значи Великият Пръстен е намерен.
През цялото време е бил в Графството.
Под носа ми.
- И все пак не си го забелязал.
Явно любовта ти към пушилиста на полуръстовете е замъглила ума ти.
Все още имаме време да се изправим срещу Саурон.
Време?
Колко време мислиш че имаме?
Саурон е възвърнал голяма част от силата си.
Все още не може да приеме физическа форма, но духът му е все така силен.
Скрит в крепостта си, господарят на Мордор вижда всичко.
Взорът му пронизва облаци, сенки, земя и плът.
Знаеш за какво говоря, Гандалф.
Голямото око, което никога не мига, обвито в пламък.
Окото на Саурон.
Той събира всички зли сили.
Скоро ще има армия, достатъчна да нападне Средната земя.
Знаеш това?
Откъде?
- Видях го.
Палантирът е опасен инструмент, Саруман.
Защо?
Защо да се боим да го използваме?
Не знаем къде са другите изгубени Виждащи камъни.
И кой друг гледа в тях.
По-късно е отколкото си мислиш.
Силите на Саурон вече се движат.
Деветимата са напуснали Минас Моргул.
Деветимата?
Прекосиха река Исен в средата на лятото,
предрешени като ездачи в черно.
- Стигнали са Графството?
- Те ще открият Пръстена.
И ще убият онзи, който го носи.
Фродо!
Нима вярваш, че един хобит може да устои на волята на Саурон?
Никой не може.
Срещу силата на Мордор
не може да има победа.
Трябва да обединим сили с него, Гандалф.
Трябва да се присъединим към Саурон.
Това ще е мъдро, приятелю.
Кажи ми... приятелю,
кога Саруман Мъдрия изостави разума заради безумието?
Дадох ти шанс
да ми помогнеш доброволно.
Но ти избра пътя на болката!
Г-н Фродо?
Мислех, че съм Ви изгубил.
- Какво говориш?
- Така ми заръча Гандалф.
- Какво?
"Никога не го губи от поглед, Самознай Майтапер."
Сам, все още сме в Графството. Какво толкова може да стане?
Мери, това е Фродо Бегинс.
Махни се от него! Хайде, Фродо.
- Какво правите тук?
- Били сте в нивата на Чудоум!
Елате ми тук!
Вън от нивата ми!
Свят ще ви се завие, ако ви настигна!
- Не знам защо толкова се ядосва. Това са само няколко моркова.
- И зелки.
И трите чувала картофи миналата седмица.
И гъбите по-миналата.
- Да, Пипин. Исках да кажа,
че адски много се впряга. Тичайте!
Уф, за малко.
Мисля, че счупих нещо.
Да се довериш на Брендифук и Тук.
Какво? Просто минахме напряко.
- Напряко към какво?
- Гъби.
Мисля, че трябва да се махнем от пътя.
Махнете се от пътя! Бързо!
Тихо!
Какво беше това?
Виждаш ли нещо?
Нищо.
Какво става?
Този черен ездач търсеше нещо. Или някого.
Залегнете!
Трябва да напусна Графството.
Със Сам трябва да стигнем до Брее.
Ферибота! След мен!
Тичайте!
Насам, след мен!
Тичайте!
Отвържи въжето, Сам!
Давай, Фродо!
Бързо!
Тичай!
Скачай!
- Колко далеч е най-близкият мост?
- Мостът Брендивин, на 20 мили оттук.
- Какво искате?
- Отиваме в "Скокливото пони".
Хобити! Четири хобита! Какво работа имате в Брее?
Искаме да отседнем в странноприемницата. По наша си лична работа.
Добре де, не исках да ви обидя.
Това ми е работата, да питам. Напоследък бродят много странни хора.
Трябва да внимавам.
Гледай къде вървиш!
СКОКЛИВОТО ПОНИ
Извинете.
Добър вечер, малки господа!
Имаме хубави, уютни стаи специално за хобити.
Винаги е радост да обслужвам вас малките, г-н...?
Подхълмов. Казвам се Подхълмов.
Приятели сме на Гандалф Сивия. Бихте ли му казали, че сме пристигнали.
А, да, спомних си. Човек на възраст,
голяма, сива брада и островърха шапка.
Не съм го виждал от шест месеца.
Какво ще правим сега?
Сам...
Той ще дойде, сигурен съм.
Ей, чупката!
- Какво е това?
- Това, приятелю, е халба.
- По толкова ли сипват? И аз ще си взема.
- Вече изпи цяла половинка!
Онзи тип ни зяпа откакто пристигнахме.
Извинете.
Онзи в ъгъла кой е?
Той е един от Скиталците. Опасни хора, обикалят пустошта.
Не знам истинското му име, но тук му викат Бързоход.
Бързоход.
Бегинс.
Бегинс.
Бегинс? Естествено, че го познавам.
Ей го там - Фродо Бегинс.
Втори братовчед ми е, значи, по майчина линия,
и трети братовчед по бащина...
- Пипин!
- Леко де.
Не можеш да се скриеш.
Виждам те.
Тук в празнотата няма живот.
Само смърт.
Привличате твърде много внимание, г-н Подхълмов.
- Какво искате?
- Да внимаваш. Това, което носиш, не е играчка.
- Нищо не нося.
- Да бе.
И аз мога да бъда незабелязан,
но да изчезнеш напълно - това е рядка дарба.
- Кой си ти?
- Страх ли те е?
Да.
Но не достатъчно. Знам какво те преследва.
Пусни го или ще се разправяш с мен, дългуч!
Имаш смело сърце, хобитче. Но то няма да те спаси.
Вече не можеш да чакаш вълшебника, Фродо. Те идват.
Кои са те?
Някога са били хора.
Велики крале на хората.
Но Саурон Измамника им дал Деветте пръстена на властта.
Заслепени от алчност, те ги взели без да питат.
И един по един попаднали в мрака.
Сега са негови роби.
Наричат ги Назгули - духовете на Пръстена - ни живи, ни мъртви.
Постоянно усещат присъствието на Пръстена
привлечени от силата на Единствения. Никога няма да спрат да те преследват.
- Къде ни водиш?
- В пустошта.
Знаем ли дали тоя Бързоход наистина е приятел на Гандалф?
Мисля, че слугите на врага ще са по-красиви отвън
и по-грозни отвътре.
- За мен е достатъчно грозен.
Нямаме друг избор освен да му се доверим.
- Но накъде ни води?
- Към Ломидол, г-н Майтапер.
В дома на Елронд.
- Чухте ли? Ломидол.
Ще видим елфите!
- Господа, без спиране до вечерта.
- Ами закуската?
- Вече закусвахте.
- Да, веднъж. Ами втората закуска?
Не мисля, че знае за вторите закуски, Пип.
А за предиобедните? Обяда? Следобедната? Ранна и късна вечеря?
Поне за тях знае, нали?
- Не бих разчитал на това.
Пипин!
Какво ли ядат, когато няма хобити?