Don Juan DeMarco (1995) Свали субтитрите
Името ми е Дон Жуан ДеМарко.
Син съм на великия фехтовач...
Антонио Гарибалди ДеМарко, който беше трагично убит ...
бранейки честта на майка ми...
красивата Доня Инес Сантяго и Сан Мартин.
Аз съм най-великия любовник на света.
Правил съм любов с повече от хиляда жени.
Бях на 21 последния вторник.
-Добър вечер, сър.
-Добър вечер, Николас.
Няма жена остнала в ръцете ми незадоволена.
Само една ме отхвърли, и по случайност...
тя е единствената, за която мисля.
Затова на 21 аз бях твърдо решен да сложа край на живота си.
Но преди това... едно последно завоевание.
Може ли?
Всъщност, очаквам приятел.
Закъснява, но скоро ще бъде тук.
Е аз няма да се бавя.
Аз съм Дон Жуан.
Много забавно. Да не би да има парти с маски в хотела?
Не, aз съм Дон Жуан...
произлизам от благородно испанско семейство.
И вие сте привлекателна жена.
Никога не вземам преимущество над жена.
Аз давам на жените наслада...
ако те го желаят.
това е най великото удоволствие, през целия им живот.
Има жени...
чувствителни...
по върховете на косите
по извивките на ушите...
носеши се като раковина .
Тези жени имат пръсти...
толкова чувствителни, както бедрата им.
Връхчетата на пръстите им имат същото усещане като стъпалата им.
И когато ги докоснеш...
преминавайки с ръцете си около коленете...
и тази, пълничка част от пръста...
е също като докосване с ръце около коленете и.
И накрая...
Всяка жена е загадка чакаща разрешението си...
но жената не крие нищо от истинския любовник.
Нейния цвят на кожата може да ни каже как да продължим.
Зачервено като роза, розово и бледо...
И трябва да бъде склонена да си разтвори бедрата...
с топлина като слънцето.
Бледата и пъстра кожа на червенокосата...
зове за страст на вълни разбиващи се на брега...
и така можем да се движим нагоре надолу...
и да носим пенливата наслада на любовта до тялото.
Макар, че няма метафора...
която наистина да опише правенето на любов за жената...
криенето е като свиренето на рядък музикален инструмент.
чудя се... свиренето на Страдивариус цигулка...
пипането, дава ли същия възторг за цигуларя...
когато тя изсвири идеалната нота?
Големи благодарности, госпожице.
Всеки истински любовник знае...
че моментът на истинското удоволствие...
идва когато екстазът е по-дълъг...
и той вижда преди цветето...
кой точно цвят да докосне.
Извинявай, закъснях скъпа. Беше неизбежно.
Надявам се си прекара добре без мен.
Добре.
Сега трябва да умра.
-Хей.
-Добър вечер Джак.
Как си?
Пуснал си малко килограми тук.
Знаеш как е...
Ти и аз сме поостаряли вече.
Съжалявам, че те занимавам...
но това е единственото, което можем да направим в случая.
Имаме си скачач и смятам, че е сериозен.
Какъв е този костюм?
той е Дон Жуан.
Иска да сложи край на живота си славно.
Иска да му изпратим най-добрия ни фехтовчик...
за да се бие с него...
За предпочитане Дон Франциско де Силва.
Наистина ли каза това?
Бях горе при него.
Казвам ти. Как ще се справиш с това?
От тук.
Сигурен ли си дали ще се справим?
От къде да знам? Аз съм просто безгласно ченге.
Ти си психиатър.
Къде е Дон Франциско де Силва? Не искам да се бия с никой друг.
-Къде е той?
-Дон Франциско де Силва...
Замина за Майорка за тази седмица...
но аз съм неговия чичо Дон Октавио дел Флорес.
Не може да бъде.
Трябва да умра от ръката на Дон Франциско.
Аз съм Дон Жуан ДеМарко.
Ти си Дон Жуан?
Точно така.
Защо след толкова много успехи...
великия Дон Жуан иска да сложи край на живота си?
Защото няма за какво повече да живея.
Искаш да кажеш, че няма какво да кажеш на никого?
Не и когато моята Доня Ана е всичко.
Казва се Доня Ана.
Сега разбирате защо трябва да умра.
Питам се защо това трябва да е от ръцете на Дон Франциско...
той може би ще каже че съм умрял славно от достоен опонент.
Тази млада жена, Доня Ана, трябва да е много специална.
Толкова много исках да чуя нещо за нея.
Срещали ли сте някога жена която вдъхновява любовта ви...
докато всяко ваше сетиво е изпълнено с нея?
Вдишваш я...
усещаш я...
виждаш неродените си деца в очите и...
и знаеш , че сърцето ти е завинаги в къщи.
Твоят живот започва с нея...
и без нея, си свършен.
Не се съмнявам, че да изгубиш любов като тази...
е много болезнено...
но защо изгуби надежда за живот?
Защо изгуби всичко?
Не трябва да забравяш, приятелю...
че силата на любовта ти...
силата на любовта на Дон Жуан е вечна...
и не трябва да се отрича.
Извинявам се...
за това недостойно поведение, Дон Октавио.
Моля.
Приемам.
Браво.
Добро утро, Докторе!
Бял мъж, на 21 ...
доведен за 10-дневно лечение след опит за самоубийство.
Очевидно заради прекъсната връзка...
и пациентът показва...
че няма предишни опити за самоубийство...
няма записи в други болници.
Не е записван за нищо...
училище, затвор, майка, баща, родители, нищо.
И това дете е ...bizzako...
и е много заблудено...
и вярва, че е някой друг.
-Някой когото познаваме?
-Името е Дон Жуан.
-Пак работя нощем.
-Добре.
Не се шегувам.
Нека да седнем и да--
Аз винаги съм лошия.
Кой го иска?
Аз.
-Чакай малко.
-Не се дразни.
Чакай малко. Не си ли скромен?
Разбира се, че съм скромен, но това е адски поетична песен.
Звучи като случай за дълъг период пътят ти е описан.
Ще го дам на Бил. Имаш ли време?
Чакаи. Задръж за секунда.
Искам да поговорим за това в детайли.
Може ли да говорим по-късно?
Виждам напредък в това.
Искам това хлапе.
Бъди разумен.
-Напускаш след 10 дни.
-Толкова за хлапето.
заблудения пациент няма да е готов за седмица и половина.
Десетте дена ще изтекат и ще свикаме комисия.
Тогава ще го прехвърлим на Бил.
Ако това беше преди година и аз кажех че мога да взема това хлапе...
да го изкарам за 10 дена, нямаше да се усъмниш.
Вероятно е така.
Тогава няма причина да го даваш на Бил.
Щеше да го направиш за няколко месеца.
Знаеш го. Вече си изтощен.
Тогава защо пита за по-ранно пенсиониране.
Трябва ти повече време за да пътуваш с Мерилин.
Не ми прави живота по-труден така трябва да бъде.
От колко време се познаваме?
25 години бяхме заедно.
И през това време, ти беше най-добрия проклет специалист...
това място го знае. Всеки го знае.
Но сега е време да си вървиш.
Къде ще ходите? Пирамидите? Прекресни са.
Всичкия този пясък, небето, изгледите.
Имаш чудесно време.
Надявам се да можеш да си видиш лицето.
Давам го на Бил.
Това хлапе ще играе фламенко на главата на Бил...
докато гледа като тортила...
и ще ви гледа сеира отстрани.
Искаш ли да поговорим за това...
защо се опитваш да се самоубиеш?.
Вие искате Дон Жуан ДеМарко, най-великия любовник на света...
да говори с вас?
Какво знаете за истинската любов?
Правили ли сте някога любов с жена...
докато от нея тече мляко...
макар, че любота и се е родила...
и сега трябва да я кърми или ще прелее?
Опитвали ли сте някога жена...
когато тя вярва че ще бъде задоволена...
само с език който жадно поглъща?
Обичан ли сте някога от жена толкова ...
че звукът от гласа ви в ухото и...
да кара тялото и да потръпва...
и експлодира с такова удоволствие...
че само плач със сълзи може да и донесе истинското удоволствие?
Къде е Дон Октавио дел Флорес?
Кой?
Моят домакин в тази вила.
Вила?
О, вила.
Да, вила.
Къде е Дон Октавио?
Искате да кажете д-р. Миклър?
Кой?
Защо мислите, че д-р. Миклър...
е Дон Октавио дел Флорес?
Защо мислите, че Дон Октавио дел Флорес...
е д-р. Миклър?
Здравей Били. Как си?
-Дон Октавио дел Флорес.
-На вашите услуги.
Казал сте му, че сте Дон Октавио дел Флорес?
Казал сте на заблуден пациент...
че сте испански благородник от 17 век.
Идеята беше да го сваля от там.
Целият е ваш, Дон.
Чакай малко. Каза ли на Пол?
Можеш да се обзаложиш.
И той какво каза?
Точните му думи бяха... Джак положи усилия за него?Нека да го оправи.
Естествено е за теб да ми покажеш пътя.
Доведи ми го.
Аз Ви го доведох...
Господин.. Жуан е тук за срещата.
Благодаря Глория.
Ще се върна след часа, за да го видя пак и да го върна.
Да добре.
Наистина няма проблем.
Ще мина покрай вратата точно след един час.
-Благодаря.
-Ще прекъсна като пристигнеш.
Благодаря.
Какво им правиш на тези момичета?
Я гледай какъв си всемогъщ.
Вашите хора ми взеха маската, Дон Октавио.
Нямат представа какво означава тя за мен.
Никога не си свалям маската на публични места.
Разбирате ли последствията от това?
Не напълно, но...
Е, аз ще бъда прокълнат.
Безспорно ще мога да разбера какви ще са последствията.
Помислете как ще се чувствате...
ако трябва да вземете тази маска когато сте изморен.
Нашите маски всъщност ни защитават, от забранените неща?
Колко време си изморен?
Тогава бях на 16.
Сложих маската на лицето си и се заклех никога да не я махна...
в деня когато напуснах майка си, тъмнокосата красавица, Доня Инес.
Имам няколко хапчета, които искам да вземеш.
-Мисля, че ще помогнат.
-Хапчета за прекратяване на заблуда?
Тогава страхувам се, че трябва да вземем тези хапчета заедно...
защото вие сте много заблуден.
Каква заблуда имам?
Тази фантазия, че сте някой си д-р Миклър.
Много съм разочарован от Вас, Дон Октавио.
Такъв е редът. Те могат да те накарат да вземаш лекарства.
Такова е положението.
Дадоха ни 10-дневен срок...
и за тези 10 дена...
те могат да правят всичко което сметнат за необходимо
Не съм заблуден.
Аз съм Дон Жуан, и ако не ми давате лекарства...
ще ви го докажа.
А, ако не ти повярвам, че си Дон Жуан?
Тогава ще взема лекарствата...
и може да ме оставите колкото си искате време.
Договорихме ли се?
Аз имам тези 10 дена да ви разкажа историята си?
Много добре.
Роден съм в Мексико.
Стана ясно, че от много ранна възраст...
имаше нещо различно в мен.
Аз самият, бавно осъзнавах...
че моята игра не е като на другите момчета.
Бях на 10...
привличането, което имах към момичетата...
се породи първо към майка ми.
Тя ме представи на Бог...
и го помоли да ме пази преди да стане твърде късно.
Но очевидно, вече беше късно.
Уроците, които учех в църквата нямаха стойност.
По времето когато бях на 12...
Разбирах задължението към Господ...
да разделям блаженството с малкото късметлии
ЎVayanse ya de aqui!
ЎSe acabo lo bueno!
Една нощ, наблюдавах Доня Куерита...
през прозореца на спалнята и...
и забелязах, за първи път...
как женското бельо едва докосва кожата и...
как я обхожда когато се движи...
как коприната плува около тялото и...
докосвайки плътта и като ангелски крилца...
и разбрах как трябва да бъде докосвана жената.
Италианец ли си...
Мексиканец или испанец?
Това ли е всичко което ще кажеш? Искаш да знаеш националността ми?
Името ти е ДеМарко. Това е италианско.
Докаран си от Мексико, и когато говориш английски...
ти го говориш с кастилски акцент.
Акцентът ми се пооцвети с много пътувания.
Добре. Ще ти отговоря.
Бях отгледан в Мексико. Баща ми беше роден в Куинс.
Името му беше Тони ДеМарко. Той беше италианец.
Кралят на танците в Астория.
Извинявай. Баща ти е бил крал на танците...
тук в Ню Йорк в Астория?
Баща ми е дошъл в Мексико...
за да работи за фармацевтична компания.
Бил току що слязъл от автобуса...
и е ходел към близката хасиенда...
да пита за стая под наем...
когато за първи път е видял майка ми.
Двамата и родители са били убити от болест.
Майка ми е била млада и силна и оцеляла.
Тя е взела плантацията им.
Седяла под слънчевата светнина на верандата...
със светъл лъч огрял косата и...
Била е толкова красива...
че за първи път баща ми не повярвал на очите си.
Било е любов от пръв поглед.
Държали се един за друг на лунна светлина...
целувайки се и докосвайки се , танцувайки чак до сутринта.
Мислех че каза, че маика ти е стояла на слънцето.
Това е историята на баща ми. Майка ми казва, че е било през нощта.
Оженили са се следващата седмица.
Баща ми е взел името Дон Антонио...
и се превърнал в покровител, ръководещ плантацията за кафе.
Тяхната любов е била като съвършена молитва.
Дори Бог не можел да ги опровергае.
Аз съм се родил точно девет месеца по-късно.
А той ми казва''Нека само да погледна ако го разбирам.
''Вие гледахте колата ни шест дни и сега...
''нямате абсолютно никаква идея...
''какво и е повредено...
''защо радиатора изпуска течност?
''това е незначително вземам си колата обратно...
''както си е повредена докарайте ми я...
''възразявам, че искате да ви платим $430...
''за това време вие не разбрахте къде е повредата.''
Знаеш ли какво ми каза той?
Каза, ''Можем да я погледаме още, ако желаете, г-жо. Миклър...
''но е $65 на час.''
Ами плати им.
Да платя?
Къде си се отнесъл?
Ел Мексико.
Джак, наблюдавам те.
-Малко пролет.
-За мен ли е?
-Подарявате ми латета?
-Грейс. Съжалявам.
-Джак, Защо ми подаряваш лалета?
-Искам да поговорим.
Какъв е случаят за лалетата?
Това хлапе е фантастично.
Радвам се той ви очаква на срещата.
Трябва да поговоря с теб.
Нека да ти кажа какво направи той сутринта.
Чакай малко!
Кога възнамеряваш да дадеш лекарства на Дон Жуан?
Той е тук от два дни.
Нали планираш да му даваш лекарсва?
Ами, не знам.
Той е заблуден пациент.
Ако му дам лекарства...
Никога няма да разбера за света в който е...
за неговия чудесен свят
OK. Без лекарства. Временно.
-Благодаря.
-Ако направиш нещо за мен.
Какво?
Точно сега, Дон Жуан има разсейващо влияние...
върху женския състав върху тяхното цяло.
Официално, в това имение...
има повече мед. сестри на Valium отколкото пациенти.
-Добре.
-Можеш ли да направиш нещо по въпроса?
Ще се погрижа за това.
Здравей човече, време е за психиатъра ти.
Кой си ти?
Твоя нов санитар, г-н. Конптън...
но може да ми викаш Роко, Казанова.
Не съм Казанова. Аз съм Дон Жуан.
Да, добре. Хайде човече.
Влезте.
Докторе, Дон Жуан.
Здравей, Роко. Благодаря.
Е, направихме ти истинско представление, днес.
Тук са зърната на гърдите и...
а тук са бедрата и.
Любовникът и...
целува извивката на крака и...
точно на извивката към тялото.
Защо не преминем към нещо друго?
Какво имаш впредвид?
Защо не поговорим за това кой съм аз?
-Да. Знам кой сте.
-Кой съм?
Вие сте Дон Октавио дел Флорес чичото на Дон Франциско де Силва.
И къде сме ние сега?
Не съм сигурен, но приемам, че тази вила е ваша.
Какво ще кажеш на някой, който...
ти каже, ''Това е психиатрична болница.''
И че ти си пациент тук...
и че аз съм ти психиатър?
Ще кажа, че той е ограничен...
безкритичен виждайки положението.
Искате за знаете дали разбирам, че това е болница за душевно болни.
Да, разбирам го.
Но тогава как да кажа че вие сте Дон Октавио...
и аз съм гост във вашата вила, така ли е?
Поглеждайки от далеч това се вижда.
А сега кой е този, който не споделя възгледите ми, този факт.
Когато кажа, че всичките ми жени...
са ужасно красиви, те възразяват.
Усетът за това е твърде силен.
Бедрата на едната, са твърде широки, може би.
Гърдите на друга, са твърде малки.
Но аз виждам тези жени каквито са те наистина...
великолепни...
лъчезарни, поразителни, и съвършени...
защото не съм ограничен само от очите си.
Жените реагират на мен по начина по който желаят, Дон Октавио...
защото те усещат, че търся красотата в тях...
докато я намеря всичката...
и тогава те не могат да се въздържат от желанието...
да освободят тази красота и да ме обгърнат с нея.
За да отговоря на въпроса ви, виждам прекрасно...
че тази прекрасна сграда, в която сме...
е вашата вила.
Това е домът ви.
А за вас, Дон Октавио дел Флорес...
Вие сте велик любовник като мен самия...
макар, че може би сте загубили пътя...
и акцента си.
Да продължавам ли?
Много добре.
Обратно в Мексико.
Майка ми, Бог да я благослови...
не се дава лесно.
Когато бях на 16, тя направи един последен опит...
да ми внуши Християнството като ми намери домашен учител.
Решението и беше и молба.
Доня Хулия беше на 23 и омъжена...
предана и посветена съпруга на Дон Алфонсо, мъж на 50.
Не беша тайна, че Доня Хулия...
ще се чувства много по-добре като обслужва двама мъже на 25.
''Хвала на Бог за тялото ти...
''и духът ти...
''който...е Божествен.''
Чувствата ми ме измъчваха ден и нощ.
Аз страдах...
изгаряща рана, копнеж...
комбинирани с много неописуемо блаженство.
Но какво е това?
И нямаш представа какво е било?
Имах една, но...
Нищо определено.
Баща ми разбираше, че съм възмъжал...
започна да ме учи как да използвам шпагата.
Такава беше съдбата ти, бой с шпага...
докато ти растеше?
Ами беше малко и изолирано градче...
противопоставило се на технологиите.
Напред. Нападаш.
Забелязах, че усмивката на Доня Хулия беше изчезнала...
заменена с печал заедно с любимия на когото се усмихваше.
Усетих, че Доня Хулия беше се борила вътрешно...
и моята ситуация не беше по-различна.
Можех да мисля само за Доня Хулия.
За да не полудея...
се обърнах към метафизиката.
Обмислях възможно ли е...
да съществува...
и Бог.
Мислех за програмата на залеза...
и тогава мислех за очите на Доня Хулия.
Никога няма да се съглася.
Никога няма да се съглася.
Никога няма да се съгл--
Но някак си, тя се съгласи.
Направи го.
Тогава неочаквано, направих откритие...
пътят към женското тяло беше направен...
мъжкото тяло се отзова на него...
огънят гореше в слабините ми...
силното желание да се слеем в едно...
да сме заедно в една искряща светлина.
Имаше само четири въпроса за стойността на живота, Дон Октавио.
Какво е свещен?
За какво е духът?
За какво си струва да се живее?
И за какво си струва да се умре?
Отговорът на всички е един.
Любов.
Доня Хулия беше първата ми любов.
Добре...
Виждам, че времето ни е изтекло.
Маската?
Обзет от пълна бъркотия...
С еротични черти.
Засилващ измамен безпорядък.
Засилваща депресия с маниакални черти.
Възможна истеричност.
Ще те отведа на горния етаж.
От къде ти хрумна?
Защо слушаш опера?
Ти мразиш опера.
Имаш много, много красиви очи.
Ела.
Сега знаеш, че искам да отидем горе...
Ще си взема калция...
за да не ни прекъснат костите ми...
аспирина, да не ми се запуши сърцето...
моят Metamucil, заради рака...
и разбира се estrogen...
да убеди тялото ми, че съм на 23.
Ела.
Какво подяволите правиш там?
За какво мислиш?
Мисля за младостта ни.
Знам, няма някакви междинни сцени...
които да са ни напуснали.
Чувствам, че вече сме се отказали да живеем...
от посредствеността.
Искам да кажа, какво стана с всичкия този божествен огън...
който осветяваше пътя ни?
О, Джак, не. Слушай скъпи.
Знаеш, че всички тези огньове създават проблеми.
Това са неоснователни проблеми.
Огньовете са трудни за овладяване. разпалват се бързо.
Изгарят цялата енергия и внезапно умират.
Искам да ти кажа нещо. Това са глупости.
Не, не са. Не са глупости.
Добрата, здравата, топлата светлина...
знаеш, че номера е в дългото тлеене.
Няма огън, Няма топлина.
Няма топлина, няма живот.
-Това е равновесието.
-Не, Джак.
Да приемам ли, че последиците от всичко това...
са,че няма да си лесен и елегантен в пенсия?
Проклета да си, скъпа.
Къде отиваме след пенсия, да живеем?
Слушай. Още не сме тръгнали.
Това е мач, и това е третия рунд...
и ние ще заминем от тук като Халеевата комета.
Чуй ме. Какво става?
Напоследък си забавен.
Не знам.
Хайде. Кажи ми.
Не е тайна. Не зная.
Чувствам се...
държа се като това хлапе напоследък.
Той мисли, че е Дон Жуан, и е с костюм...
има и шпага и маска и...
Кой е той в действителност?
Не знам...
но е...
грабнал ме е.
Проклятие, ти си страхотна наистина.
Знам.
Започва да става хубаво.
-О, Исусе. Не там скъпа.
-Чакай. Съжалявам.
Опа. Какво е това, гребенът ти?
Имам шнола.Ще я взема със зъби!
Не искам да остана измамен.
При всяка възможност, бяхме в обятията си.
Времето спря за тези четири месеца.
За никого нямаше ден или нощ...
само нейната и моята любов.
А Дон Алфонсо, беше изтощен толкова отдавна...
затворен в подробностите на традиционния си бизнес...
че аз практически живеех в къщата на Доня Хулия.
Вярвах, че съм намерил вечния рай...
Докато една нощ.
Сладката ми птичка!
Къде е той? Къде си го скрила?
Забога имай уважение, Дон Алфонсо.
Какво си пил, че говориш така?
Как смееш да ме подозираш?
Мен, която мисълта за изневяра ме убива.
Търси, търси, търси. трупай обиди...
неблагодарен, лъжец, дивак!
Доволен ли си сега?
Ще го убия.
Шпагата.
Къде ми е шпагата?
Иска да ме убие.
Иска да ме убие.
Бързо. Излез през задната врата.
Ще те убия !
Дон Жуан !
Ще те убия !
Тогава за последно успях да видя учителката си...
прелестната Доня Хулия.
след унижението, тя замина същата нощ...
и никога не се завърна.
Дон Алфонсо беше унижен...
беше рогоносец от 16 годишно момче...
за отмъщение, обяви публично...
че той и майка ми са били любовници.
Това разбира се беше, безплодна и долна лъжа.
Баща ми побърза да защити честта на майка ми.
Нямах никакво съмнение, че той лесно ще се справи...
но не стана така заради една фатална грешка.
Той погледна майка ми в очите...
и беше твърде късно.
О,Господи! Ще ги изгубя и двамата!
Уби баща ми. Сега трябва да убиеш и мен.
Прости ми татко.
Разбира се, прощавам ти.
Ти си ми син.
И така, това беше моят баща...
великия фехтовчик Дон Антонио...
умря в ръцете на майка ми...
смъртоносно ранен.
Онази сутрин, за да скрия срама си...
Аз сложих маска на лицето си...
И се заклех никога да не я свалям в присъствието на други хора.
Баща ми ме напусна толкова рано, Дон Октавио.
Нямах късмет...
Велико.
Здравейте.Вие ли сте д-р Миклър?
-Точно така.
-Подпишете тук.
OK. Бихте ли почакали за секунда ?
Така...
Здравей, скъпа.
Е, Джак... по какъв случай?
Извинете госпожо.
Ти си случая.
Не наистина, Джак. Сигурен ли си че няма друго...
O,уау.
Красиво.
Извинете госпожо.
Buenos dias, el capitan.
Къде е Роко?
Премести се в Мадрид.
-Мадрид?
-Да.
-Испания?
-Да
Тогава той се почувствал виновен завладян от срама...
че сложил тази маска...
и се заклел никога да не я сваля...
Сега това пълна измислица ли е или не?
Чудесна. Чудесна история.
Знаеш ли, Джак, това хлапе е необикновено.
Прав си. То е като гръцки мит.
Точно като гръцки мит.
Синът става потентен, сексуално активен...
довежда до загубата на баща си...
Кой го заменя, разбира се той трябва...
трябва един ден да стане мъж.
Но вината от замяната на мъжа...
който го е обичал и му е дал живот, това е велико.
Това е чудовищно.
Трябва да се крие зад маска.
Време е да му дадеш лекарства, Джак.
Искаш да му пропъдя глупостите?
Дай му антипсихични хапчета...
и след 48 часа,ще имаш смахнатия случай...
не забравяй за почивката.
Джак, той е шизофреник. Той не е Дон Жуан.
От къде знаеш, че не е Дон Жуан?
Аз бях с него. Аз знам.
Казвал ли ти е, Джак, през някой от сеансите...
че живее с баба си в Куинс?
Казвал ли ти го е някога?
Намам чак такива детайли.
Преди един час ми се обадиха от министерството.
Моля те , Джак...
дай му лекарства.
Пол, не разбираш.
Моля те!
По спокойно. Той е твой пациент.
Остават пет дни.
Дразниш ме.
И не забравяй за барбекюто в събота.
Наистина съм ядосан.
-Госпожа ДеМарко?
-Здравейте?
Да. Аз съм д-р Миклър.
Помните ли? Говорихме по телефона за вашия внук.
Доня Ана... той говори само за нея.
Чака пощальона като,че ли ще му донесе кой знае какво.
Вижте, момчето е убедено че е намерило истинската си любов.
По-лош е от баща си Тони.
Тони, краля на танците в Астория.
Той ли е баща му?
Той спечели награда по танци?
Не сте ли чували за него?
Баща му продавал ли е медикаменти?
Тони?
Тони не можеше да продаде лодка на удавник.
Не. Работеше за предприятие за почистване.
Занимаваше се с пердета и покривки.
Жив ли е още?
Джони нищо ли не ви каза?
Тони почина в ужасна автомобилна катастрофа.
-Преди пет години.
-В Мексико.
Във Феникс.
-Никога ли не е живал в Мексико?
-Никога.
-Къде е майка му сега?
-Не мога да ви кажа.
Никога не сме знаели от къде се обажда.
Колко често виждате внука си...
след като порасна?
Само веднъж. Джони беше на шест.
Имате ли представа какво означава само веднъж...
да видите Джони в целия си живот?
До преди три месеца.
...отварям вратата...
и там беше Зоро.
Видях се с баба ти...
и тя имаше странен разказ...
каза, че ти си Джон Арнолд ДеМарко...
че си израснал във Феникс, Аризона...
и че баща ти е починал в автомобилна катастрофа.
Интересна фантазия.
Но предполагам, че ако е щастлива...
безобидна е.
Каза ми, че баща ти е работел в предприятие за почистване.
Искаш да ти разкажа някаква история като бабината...
и ще си помислиш, че съм нормален.
Ако това ще ме искара от това място...
ще съм щастлив да го направя. Но този слух...
че ти си предполагаем психиатър.
И аз чух този слух.
Можеш ли да кажеш когато се срещаш с жена, че си напълно луд?
Казваш, че баба ти го прави така?
С общи думи, да.
Тя мрази майка ми, но това не е необичайно...
защото баба ми мрази всички.
Ние стояхме надалеч от нея, колкото е възможно.
Във Феникс, Аризона.
В Мексико.
Искаш да кажеш, че никога не си живял във Феникс, Аризона?
Не никога не съм живял във Феникс, Аризона.
А за смъртта на баща ти?
Вече ви казах как умря баща ми, Дон Октавио.
Казва се Чел-- Няма да ти го взема.
Искам да видя името и казва се Челси Стокър.
Те никога не използват истинските си имена.
Тя е моята Доня Ана.
Опитва се да ми даде урок.
Знаеш ли, аз...
веднъж лекувах младеж на твоята възраст.
И той се влюби, колкото и да е странно...
в момиче от постер...
и той беше много несигурен относно жените.
И...
опита да се свърже с нея.
Сигурно се е обадил стотици пъти в списанието...
докато накрая, някой от списанието...
го съжали и му даде номера и.
Той и се обади...
имаха една минута разговор...
и тя му каза...
никога повече да не я търси.
И после какво се случи?
Той се опита да се самоубие това стана.
Доня Ана е истинска, Дон Октавио.
Искаш ли да ти разкажа за нея?
Предполагам, да.
Малко след смъртта на баща ми...
майка ми реши, че ще бъде най добре да ме изпрати в Кадиз...
и че пътуването по море ще ме пречисти.
Беше твърдо решена да даде обет...
в манастира Санта Мария където е монахиня и до днес.
Бях изпратен с надежда.
Разбира се, това което майка ми не разбра...
е, че корабът се управляваше от мошеници.
Вместо в Кадиз...
те ни закараха в неизвестно арабско султанство...
където всички пътници бяха веднага продадени в робство.
Бил си продаден в робство в султанско кралство?
Точно така.
Бях купен от една от четирите жени на султана
и трябваше да съм нейн евнух.
Макар, че нямах представа защо съм облечен като жена...
маската ми беше заменена с друг вид...
която също спазваше клетвата ми да си крия лицето.
Султанът имаше харем от 1,500 млади жени...
но прекарваше с тях твърде малко време.
Представиха ме на султанката.
Още не разбирах защо трябваше да съм там.
Изправи се.
А ти си върви.
Ти остани.
Бавно, започнах да разбирам...
защо бях доведен до султанката.
Но все още обичах Доня Хулия.
Съжалявам. Обичам друга.
Съблечи се!
Убий ме ако трябва.
Готов съм да умра за това, за което не мога да живея...
знаейки, че съм замърсил спомена за жената...
която откри моята мъжественост и я направи песен.
Песен?
Бях готов да загубя живота си...
отколкото да унижа любовта си.
Как можех да изневеря на моята скъпа Доня Хулия...
която беше почти готова да даде живота си, за да ме обича?
Как ножех да спя с друга жена...
след като съм подарил, тялото и душата си...
на сладката Доня Хулия?
Как можех да изоставя чистата любов...
Имайки цветето ми, Доня Хулия?
Всъщност, бях доста изненадан...
как лесно може да се преодолее миналото.
Знаеш ли приятелю, преди този следобед...
винаги съм вярвал, че мъжът може да обича само една жена.
Бил съм жестоко заблуден.
Това е абсолютна лудост за мен, само преди няколко часа...
Доня Хулия беше единствената жена за мен...
а сега...
там е великолепната султанка Голбайез.
Какво великолепно тяло, гърди --
Ще млъкнеш ли?
Внезапно се сблъсках с опасното положение в което бях.
Молех се да намерят къде да ме скрият...
за да не бъда открит от султана.
За щастие бяха намерили...
блестящо решение.
Беше Божествена картина в цялата си природна красота.
За следващите две години, дните си прекарвах със султанката.
А нощите?
Бяха заети с 1 ,500 момичета от султанския харем.
Ела.
Ела при мен, малкото ми птиче.
Към края на двете години...
Забелязах, че нямам същия ентусиазъм.
Това беше проблем.
Може да станеш, гълъбчето ми.
И така, всички хубави неща си имат край.
Голбайез усещайки, опасността за нас...
нареди да ме отпратят за вкъщи час по-скоро.
Бях се научил да любя по хиляди начини...
и всеки урок беше за душата на жената.
Знаех, че ще ми липсва всяка една от тях.
Бяха грабнали духа ми и ми бяха дали радост...
като майски ден.
Исках...
Исках да чуя това с пълни подробности...
но има нещо което трябва да направя.
Така, че ще съм доволен ако продължим утре?
Разбира се.
Добре. Благодаря.
Hasta maсana.
Много рано се прибираш.
Какво ще кажеш да отидем горе?
OK. Давай.
OK. Чакай малко.
Тук.
Какво стана?
Не си много добра.
Даже съм много добра. Имам три. Виж.
-Е...
-Кога е мой ред?
Ти имаш пет, знам. Значи си по-добър от мен.
Хвана ли го?
И последно, но не по значение, моментът който всички очакваме...
Дон Жуан ДеМарко.
С внимание, това което искам да кажа...
имах среща с хлапето късно днес....
и мисля, че е силно подобрено имам още една последна среща.
Джак, това не е официално съвещание.
Това е подготвително заседание.
Искаме да знаем какво да правим с това хлапе в понеделник...
Когато 10-те дни изминават.
Да кажем на съдията да го прибере ли?
Или да го пусне? Какво?
Ами...не зная.
Не знам преди да се срещна с него.
Виж Джак, той е със склонност към самоубийство.
Не е самоубиец. Той имаше нужда от съвет.
Не ни предлагаш да го пуснем, нали?
Не, не ви предлагам това.
Първото нещо, което ще направим в понеделник...
е да вземем съдията за да ни изслуша.
Също в понеделник...
ще го прехвърлим към друг терапевт...
защото това е последния ти ден, Джак. Бил?
Мислиш ли, че си готов за това?
Ако е на лекарства, ще мога.
Ще бъде на лекарства.
Добре. Ще му дам... Не знам.
Сто милиграма Mellzac, q.i.d.
И Бил ще може да го намалява...
за да е спокоен, че пациентът му няма да го нападне.
Ще му кажеш ли да престане?
Ако откаже, ще го затворим и ще му слагаме инжекции ли?
Ще го убедя да ги взема, забога.
За какво се тревожите? Той не е нападателен.
Както и да е, трябва да вървя.
Не,не. Има още нещо, което трябва да свършим.
OK! Готови сме!
Весело изкарване на нашия добър колега...
Весело изкарване на нашия добър колега...
Весело изкарване на нашия добър колега...
никой не може да го отрече!
''Днес е пътвият ден от твоето пенсиониране.''
Влез !
Аз съм Доня Инес...
майката на Дон Жуан ДеМарко.
Може ли да вляза, Дон Октавио?
Моля.
Дойдох от епархията веднага...
след като ми казаха че синът ми се е обаждал.
Какво точно не му е наред?
Ами...Много съм...
Много съм ви благодарен, Сестро, че дойдохте...
в този неочакван момент навреме...
защото може да дадете много решаваща информация...
от която се нуждая за да помогна на сина ви.
Как да ви помогна?
Примерно, вярно ли е, че синът ви е израстнал...
с вас и съпруга ви в малко градче в Мексико?
Сан Луис Куацакалкос.
Недалеч от Исука де Матаморос.
Чували ли сте за него?
Едва ли. Много е малко.
В този ред, за да помогна на сина ви...
трябва да ми кажете още нещо.
Трябва да знам нещо за Дон Алфонсо...
за баща му, Дон Антонио...
и за връзките ви с тях двамата.
Мисля че ще е най-добре...
да говорите за това със сина ми.
Обетът ми към Бог не позволява да говоря...
за този период от миналото ми.
Не мисля Сестро...
че съм ясен.
Видях се с бабата на сина ви...
и тя ми каза, че нито вие, нито сина ви...
сте живели някога в Мексико.
Каза, че сте срещнали Тони в Куинс, Ню Йорк...
и накрая каза че е видяла внука си...
един път в живота си когато е била във Феникс, Аризона.
Каза също, че преди пет години...
съпругът ви е умрял в автомобилна катастрофа.
и накрая...
Съжалявам, но трябва да разберете Сестро...
че трябва да знам истината.
Истината е вътре във вас, Дон Октавио.
Не мога да ви помогна да я намерите.
Не е ли точно както ви я описах, Дон Октавио
Да точно.
Доня Хулия била монахиня в същия манастир.
Изглежда, че е така.
Казах на майка си че може да се върне днес...
но ще ми липсва.
Тя наистина ме накара да стигна до истината.
Защо си толкова сигурен...
че майка ти не е била любовница на Дон Алфонсо?
Майка ми не е била любовница.
Мисля, че разбираш...
какви мисли са ме обзели...
когато ми разказа как е умрял баща ти.
Не ми стана ясно, какво...
какво е имала впредвид майка ти когато е казала...
''Ще ги загубя и двамата !''
искала е да каже съпруът и синът...
или съпругът и любовникът?
Майка ми...
не е имала любовник.
Разбираш ли защо е необходимо това--
Млъкни!
Мислите, че не знам...
какво става с вас, Дон Октавио, но аз знам.
Аз ви трябвам за преливане на кръв...
защото вашата кръв се е превърнала в боклук...
и е запушила сърцето ви.
Необходимо ви е нещо истинско...
Трябва ви свят в който любовта гори...
във вените ви след като целият ви живот си е отишъл.
Моят съвършен свят е не по малко реален от вашия, Дон Октавио.
Само в моя свят можете да дишате, не е ли така?
Не е ли така?
Прав си.
Моят...Моят свят е...
не е съвършен.
Какво е това което става с възрастта?
Защо му е на всеки съвършената любов...
да я смуче докато пресуши цялото и великолепие?
Защо се безпокоиш да назовеш любовта?
Това е нашият...
последен сеанс.
Пенсионирам се в понеделник.
Тогава ще ти разкажа за Доня Ана...
и тогава ще решите дали да ме освободите.
На втория ден след като напуснах султанката...
корабът попадна на тайфун.
Само аз оцелях.
Морското течение ме отнесе...
на остров Ерос.
Тя беше на 17...
и природно красива...
чиста и неопетнена...
и непознаваща чудото на физическата любов.
Нейната прелест беше с неподправени черти и форми...
блестящи като звезди.
Ето го този, който не повярва...
че тази самотна душа, Божие създание...
може да се раздели на две...
и да стреля като падаща звезда по Земята...
покрай океаните и континентите...
където тяхната магнетична сила ги обединява...
в едно цяло.
Но как още да обясна любовта от пръв поглед?
Бяхме убедени, че това беше...
единствения живот за нас под небето.
Вярвахме, че това няма да свърши никога.
Обещай ми...
че ще бъдем заедно завинаги...
Такъв ще е животът за нас там на този бряг...винаги.
И това ще бъде условието: ако някога се разделим...
ще дойдем тук...
за да чакаме цяла вечност, ако трябва...
другия да се завърне.
Обичам те.
Обещай ми.
Обещавам.
Един ден... поисках тя да бъде моя.
Обичам те толкова много.
Че не мога да издържам повече.
Няма голямо значение, но...
не се ли измори от маската докато живеем заедно?
Заклех се да я нося.
Тогава ще те попитам за това, което ми каза...
какво те накара да направиш тази клетва.
Разказах и тъжната история за моята Доня Хулия...
без да предположа и за момент...
че моята сладка Доня Ана е вярвала че съм се пазил за нея...
както тя за мен.
Много добре, моя любов.
Разбирам, че не съм първата...
но ми кажи честно...
колко други още си имал.
Това беше идеалното време да излъжа...
но истината е ужасен навик.
Включително с теб...
съм имал...
Точно...
...
хиляда петстотин и две.
Видях, че тази сума беше много по-голяма...
от очакванията и...
и не и беше лесно да асимилира това в ума си.
Нейната болка удряше сърцето ми като с кинжал...
Молех я да ми прости.
Свалих маската си в знак на разкаяние...
но нямаше никаква полза.
За да скрие унижението си...
тя си сложи маската и ме напусна завинаги.
И така моите приключения ме доведоха до края...
и с тях шансът, че един ден...
като баща си...
ще умра в ръцете на жената, която обичам.
Кой съм аз?
Седни.
Ти...
си Дон Жуан ДеМарко...
най-великия любовник, който светът е познавал някога.
А ти приятелю...
кой си?
Кой съм аз?
Аз съм Дон Октавио дел Флорес...
женен за красивата...
Доня Лусита...
светлината в моя живот.
И ти приятелю...
свали всичките ми маски.
Ето ви водата, докторе.
Благодаря.
Казахте, че ми вярвате, Дон Октавио.
Вярвам, че си Дон Жуан...
но има съдбоносни хора, които не вярват.
Тогава ще направя каквото желаете, приятелю.
Браво!
Пенсионираш се в понеделник. Какво ще правим?
Ще вземем това летящо хлапе, казвам ти.
Опитвам се да ти кажа нещо. Харесва ми това място. Харесва ми градината.
Ние трябва да полетим като орли.
Не се виждам в тази картина.
Какво ти е? За какво говориш?
-Не знам.
-Искам да знам коя си ти.
Джак, ти знаеш коя съм.
Тази, която ти носи кафето през последните 32 години?
виж, знам съдбата за гадните чаши кафе...
и знам за фактите които са се паднали, но трябва да знам всичко за теб.
Какво искаш да знаеш?
Искам да знам...
на какво си се надявала...
за какво си мечтала, от какво какво си се отказала преди много време...
когато аз мислех само за себе си.
Кое е смешното?
Мислех, че никога няма да ме попиташ.
Разбираш ли за какво си тук младежо?
Добре. искам да ми разкажеш...
малко за себе си, къде си израстнал...
какво те накара да се самоубиеш...
как се чувстваш сега.
Роден съм в...
в Куинс.
Аз и родителите ми се преместихме във Феникс...
когато бях дете.
Мразех ги за това.
Когато бях на 16...
баща ми беше убит в автомобилна катастрофа...
извън града.
Майка ми...
имаше едни любовни афери...
и баща ми знаеше.
Във всеки случай, тя се чувстваше виновна...
и реши да стане монахиня.
Три седмици след смъртта на баща ми...
тя отиде в манастир някъде в Мексико.
Аз трябваше да живея.
Не знаех къде да отида.
Не знаех какво да правя.
И така един ден...
гледах едно списание...
И там бяха тези форми.
И аз знаех, че тя никога няма да тръгне с мен и аз бях...
знаете, аз...
Прочетох една книга...
тази книга...и...
Реших да стана Дон Жуан.
И така...Звънях в списанието. Те не искаха да ми помогнат.
Не искаха да ми дадат никаква информация и...
исках да ми дадат и...
един ден, една жена която работеше там ме съжали.
Мисля, че е била временно там или нещо такова...
но... се смили над мен...
и ми даде номера на момичето...
Аз и звъннах.
Казах и, че трябва да сме заедно...
а тя ми каза, че съм мръсник и след това ми затвори.
Реших, че няма смисъл да живея повече...
и отидох да се самоубия...
или поне да накарам хората да си помислят...
че ще се самоубия...
за да привлека малко внимание или нещо такова.
Никога не съм имал истинско намерение да се самоубия.
Благодаря. Много ми помогнахте.
Някой ще ви заведе обратно в стаята ви.
Лекари...
това ми изглежда като напълно нормално хлапе.
Има напълно нормални фантазии за мен...
и определено няма да го предавам...
на учреждение за душевноболни за това.
Ваша Чест, Аз--аз мисля, че поведението му--
Пуснете го.
Благодаря ви много, съдия.
Като негов лекар, мненията ни съвпадат.
Изгубил съм повече време с тего от вас!
Ще ви се обадя по-късно и благодаря на Бог за лечението.
-Довиждане, Бил.
-Довиждане, бонбонче.
Ваша Чест, послушайте ме-- той е заразителен негов пациент!
Моля ви! Бил! Сестро!
Като ръководител на болницата, нека аз да говоря.
Името ми е Дон Октавио дел Флорес.
Аз съм най великия психиатър на света.
Имал съм над хиляда пациенти.
Лицата им още се мотаят в паметта ми...
като летни дни...
но никои не е като Дон Жуан ДеМарко.
И той не е толкова безумен...
щом ни качи всички на самолет...
и ни заведе до остров Ерос.
Беше като градина пред водопад.
Всичко изглеждаше възможто.
И как свърши нашата приказка?
Неговата Доня Ана, неговата причина за живот...
го е чакала цяла вечност на брега...
да се върне, както си бяха обещали един на друг?
Защо не?
За съжаление, трябва да ви кажа...
че този последен пациент който някога лекувах...
великият любовник, Дон Жуан ДеМарко...
Страда от романтизъм...
който беше напълно нелечим...
и още по-лошото...
силно заразителен.
Translated by Viper