Wonder Boys (2000) (WonderBoys_CD2.srt) Свали субтитрите
Тук е много приятно.
Да, знам.
Чудесно е да се събудиш в такава къща на Коледа.
Връщам се след малко. Разполагай се.
Отивам да звънна по телефона.
Няма такова нещо като положително влияние, г-н Грей,
Всяко влияние е неморално, Целта на живота е развитието,
Ние сме на тази земя, зада разберем себе си напълно,
Човек трябвада живее пълноценно,
Да даде форма на всяко чувство иреалностна всяка мечта,
Седях между нещата й
и си мислех, че всъщност аз изобщо не познавам Емили,
Снея бяхме семейство,
но аз се чувствахудома, само извъндома ни,
когато бях със Сара,
Ректорът, моля.
Можешда се отървеш отизкушението само като му се отдадеш,
Устоиш ли, душата страда по това, което сама си е забранила,
Благодаря.
Сара, обажда се Грейди.
- Къде си?
В Киншип. Трябва да поговорим за нещо много важно.
Ти си в Киншип?
- Да, но не се обаждам за това.
Ти си при Емили,
- Тук няма никого. Аз просто...
Спасяваш брака си?
Сара, не съм дошъл тук,
за да се събера с Емили.
Това няма значение,
Ти сам трябвада решиш как искашда живееш,
Ти не разбираш.
Сигурно, но и аз имамда ти казвам нещо,
Чуй ме внимателно, Грейди!
- Добре.
Не мога да те чакам,
Няма да те чакам, защото чакането може да продължи вечно,
Смятамда взема товарешение сама,
Сбогом, Грейди,
Да се завръщаш, ,,
Сигурно еужасно да си бивша знаменитост,
Не говори така! Плашиш ме,
Ще работим и ще спечелим пари,
- Ще бъде забавно,
Здравейте.
Инфектирана е. Ще я почистя, но трябва да я види лекар.
Какво ще кажеш за един горещ шоколад с курабийки?
Благодаря ви.
- За нищо.
Това момче е твой студент, нали?
Той е добро момче. Просто е малко объркан.
Под твоя надзор ще се оправи.
Къде е Емили, Ханк?
Не знам дали мога да ти кажа, Грейди.
Няма да я тормозя.
Искам да й кажа, че съжалявам. Не се опитвам да я върна.
Нещата между нас не вървят от доста време.
Емили има усещането, че не си бил до нея.
Това нейно усещане не е от вчера, Грейди.
В момента тя е във Филаделфия на гости на Линда Ашби.
За Бога! Те са състудентки от "Уелсли".
Линда ви гостува цяла седмица.
- Тази Линда!
Напоследък не спя много.
Редакторът ми е в града. Опитвам се да довърша книгата.
Книгата...
Дано е наистина добра.
Прекарвам си чудесно, професор Трип.
Радвам се за теб, Джеймс.
Ако обичаш, остави тревата ми на мира.
Тя не е за аматьори.
Сърдиш ми се, нали?
Сърдиш ми се, защото убих кучето на гаджето ти.
Кучето беше на съпруга й.
И кой ти е казал, че тя ми е гадже?
Добре де... Ще ми се да не беше убивал кучето на гаджето ми.
С Поу може и да не бяхме като родни братя,
но тои не заслужаваше да бъде застрелян така безславно.
Обикаляш наоколо като някакъв призрак.
Сигурно за това всички в университета ме мразят.
Твоите състуденти те мразят,
защото си 1 0 пъти по-добър писател, отколкото те някога ще бъдат.
Разказите ми са тъпи.
Ти сам го каза снощи на приятеля си Крабтрий.
Не бях искрен. А и няма значение какво мисля аз.
Нито пък какво мислят другите. Повечето хора не мислят.
А ако понякога мислят, то не мислят за литература.
Книгите нямат значение.
За никого!
Не и днес.
"Дъщерята на подпалвача" има значение.
Тя имаше значение за мен.
Тя е причината да се запиша в този университет, при теб.
Тя е една от причините да искам да стана писател.
В такъв случай, Джеймс, аз наи-искрено
и дълбоко съжалявам.
Къде отиваме?
- Ще те нахраня добре,
ще изпием по чаша кафе и после ще те закарам у дома.
Закарай ме сега.
- Какво?
Не съм гладен.
- Трябва да се храниш, Джеймс.
Ще си купя нещо от автомата.
- За какво говориш?
В автомата на автогарата има доста прилични сандвичи.
Най-добре ме закарай още сега, защото Карл ще ми заеме мястото.
Карл?
Няма значение.
- Намери маса, Джеймс.
Няма да позволя наи-талантливият ми студент
да се храни с някакви престояли сандвичи.
Няма да позволя той да спи на пеика на автогарата.
Влизай вътре! Аз идвам след малко.
К-А-Р-В-Е-Л.
Да, сигурен съм. Близо до Скрантън.
Няма такъв град?
Госпожо...
Точно в момента гледам един жител на Карвел, Пенсилвания.
Той ще се радва да чуе,
че хората от телефонната компания не подозират за родния му град!
Да не мислите, че в момента си измислям...
Съжалявам, грешката е моя.
Искаш ли?
- Не, благодаря.
Точно затова получаваш онези пристъпи.
"Пристъпи"?
Да не сме в пиеса на Тенеси Уилямс? Това не са пристъпи.
А какво са?
- Не знам.
Неразположения.
Просто се безпокоя за теб.
Безпокой се за себе си.
Къде отиваш?
Никъде. Продължавай да ядеш, връщам се след малко.
Добър вечер.
- Професор Трип? - Грейди.
Аз съм Фред Лиър. Това е съпругата ми Аманда.
Явно съм провалил вечерта ви.
- Отиваме на частно празненство,
но ни беше на път и успяхме да минем оттук.
Смятам, че ще е добре за Джеймс да прекара уикенда с родителите си.
Да, разбираме ви напълно.
Така...
Ще отида да го доведа.
Моля ви да ми простите прямия въпрос, Аманда,
но се чудя дали сте завършили католическо училище?
Моля?
Няма да отида с тях.
- В момента имам проблеми, Джеймс.
Аз също имам проблеми.
Знам, но трябва да завърша книгата си.
Аз дори няма да ти говоря.
И да не ти харесва, но те са ти родители.
Те не са ми родители.
- Какво?
Това са баба ми и дядо ми. Родителите ми са мъртви.
Това определено е баща ти, Джеймс. Приличате си като 2 капки вода.
За това си има причина.
Глупости!
- Затова баба ми ме мрази.
Затова спя в мазето.
Сред плъхове и каси "Амонтилядо".
Крият ме като изрод.
- Ти си изрод, Джеймс. Като мен.
Ти нямаш представа какво е!
Прав си, нямам представа. Но не мога да те съжалявам,
по простата причина, че не знам кои си.
Отговори ми на един въпрос: През последните 36 часа
каза ли ми поне едно нещо, което да не е лъжа?
Просто исках да поживея малко при теб.
Аз съм преподавател, Джеймс. Не съм мотел.
Благодаря ви, професор Трип.
Господи, Крабтрий!
Може ли?
Знам, че не биваше да я взимам, но я видях и не можах да устоя.
Няма проблем. Не мога да повярвам, че не съм я прибрал.
Крабтрий дали я е видял?
- Не знам, не ми се вярва.
Да я приберем.
- Трип!
Мамка му!
- Недей!
Не отивай, чакам те цяла нощ.
Поласкан съм, скъпа, но сега не е подходящият момент.
Да не прекъснах важно съвещание? Не си много добър домакин, Трип.
Ти ме заместваш успешно, Крабс.
- Просто импровизирам.
Къде беше, по дяволите?
- Разходих се с Джеймс Лиър.
Той уби кучето на ректора, нали?
- Какво?!
Полицаите мислеха, че е избягало, но д-р Гаскъл намери кървави петна.
Тери веднага разбра, че Джеймс не може да не е замесен.
Някой друг стигна ли до тези брилянтни заключения?
Въпрос на време.
- Ти не познаваш Джеймс!
Че кой го познава?
- Аз вече го познавам.
Прекарах известно време с него и прочетох някои от работите му.
Прочел си книгата му?
- Да.
Добра ли е?
- Изключително добра! Тя е...
Истинска е.
- Знаех си! Къде е той?
Изпратих го с родителите му.
- Какво?! С родителите му?!
Защо го направи?
При дадените обстоятелства така бе най-добре за него.
А може би така бе най-добре за мен.
Не успях да му помогна.
Да не повярваш!
Хана, къде закара Джеймс онзи път? Когато отиваше при леля си?
Да...
- Казах ти, в "Сюикли хайтс".
Какъв е адресът?
- Не знам, оставих го на ъгъла.
Обади се в университета.
- Секретариатът едва ли работи.
Но можеш да звъннеш на ректора.
- Може би...
Господи, Трип! Пак успя да объркаш всичко, а?
Това ли е?
- Не си го помисляй!
Не и без твое разрешение. Доста голяма книжка.
"Бакстър драйв" 262. Има ги в указателя.
Аз ще карам.
- Аз ще карам.
"Любовен парад". Хлапето има талант, усещам го с костите си.
Само с костите си?
И преди съм имал подобно усещане. Помниш ли?
Беше доста отдавна, но...
Как върви работата, Крабс?
Доста зле. Толкова зле, че те...
Гледат ме, сякаш вече не работя там.
Очевидно не отговарям на новите изисквания на фирмата.
Какво изискват?
Ами... Компетентност.
Тук е.
Нямаше никаква причина да се промъквам в къщата
народителите наДжеймс Лиър,
В главата ми беше само Сара, Но бяхме решили да спасимДжеймс,
Нямах представа откакво го спасявахме, защото бях сигурен,
че всичко, което тои ми надрънка, беше пълна измислица,
Има поне 30 прозореца. Как ще разберем къде е?
Казах ти, че го държат окован в мазето.
А може би нямаше значение,
Някои хора наистина имат нужда да бъдатспасени,
Роджърс и Харт?
- Да.
Това е Джеймс Лиър.
Какво правите тук?
Измъкваме те, Джими. Обличай се.
Страхотно местенце си спретнал! Кога се нанася капитан Немо?
И имаш наглостта да се подиграваш на халата ми!
Свещниците са от прабаба ми.
Не ми говори за семейството си! Ще те оставя тук!
Трябва да знаеш, че чух всичко за родителите ти.
Вярвам ти и затова сме тук. А сега се облечи.
Ще сложа същите дрехи.
- Прави каквото знаеш.
Толкова е скромен.
- И чувствителен.
Защо не оставиш хлапето на мира?
Тези книги са крадени от библиотеката.
Явно г-н Лиър го очакват сериозни библиотечни глоби.
Устата му не спира да мели.
Бих искал поне веднъж да съм сигурен, че казва истината.
Слушай!
"Вратата се отвори. Той се дотътри в стаята
като стар професионален боксьор - куцащ и съсипан."
Дали пък не пише за някого, когото и двамата познаваме?
"Чак по-късно, в горчивата тъмнина на спускащия се мрак..."
Момчето има нужда от редактор.
"... този велик човек промълви:
Това няма значение. Нищо няма значение...
Момчето се шокира. Накрая то разбра,
че наи-тежките рани на неговия герои не се виждат с просто око.
Сърцето му..."
Какво за сърцето му?
"Сърцето му, което някога вдъхновяваше всички около него,
не можеше да вдъхнови и себе си. То биеше само по навик.
Биеше само,
защото все още можеше."
Готов съм.
Добре ли си, професоре?
- Нищо му няма, Джеймс.
Да вървим, баба ти ще слезе.
- Може да възникне проблем.
Тя идва да ме проверява през половин час.
Ако не съм тук, може да извика полицията.
Ще сложим възглавници под одеялото и ще си помисли, че спиш.
Като в онзи филм, в който използваха 2 огромни парчета шунка.
Имам по-добра идея.
Лека нощ, принце мой.
Да се качим горе. Тук атмосферата е лоша.
Гостите май са се поразвихрили, след като излязохме.
Лека нощ.
Домътна Сара и Уолтър Гаскъл, В момента идвамата,,,
Ало?
- Уолтър?
Грейди?! Имаш ли представа колко е часът?!
Да. 20:1 5 ч.
Може би часовникът ми е спрял.
3,:30 ч, сутринта е,
- Въпросът не търпи отлагане.
Какво има, Грейди?
- Влюбен съм в жена ти.
Моля?
Влюбен съм в Сара.
Пиешли в момента, професоре?
- Не.
Очаквамда те видя в кабинета си още в понеделник сутринта,
Опитах се да ти звънна,
но явно нещо не е наред... с телефона ти.
Един от студентите ни е изчезнал.
Родителите му открили мъртво куче в леглото му.
Вината е моя. Опитах се да ти кажа...
Точно в момента съм ти доста ядосана.
Но и Уолтър е ядосан. Вече се обади в полицията.
Те мислят, че Джеймс Лиър е отговорен за всичко това.
Нямаш представа къде може да е Джеймс Лиър, нали?
Вътре е.
А якето на Мерилин?
То е в колата ми...
Откраднали са ми колата!
- Я стига!
Снощи я паркирах точно тук.
- Сигурен ли си?
Разбира се!
А ето го и полицая-пубертет!
Аз ще се оправя с него. Ти доведи Джеймс.
Буден ли е?
На верандата има полицай. Този път няма да си отиде.
Същият ли е?
- Да.
Не се обиждай, професоре, но изглеждаш доста смачкан.
Прав е. Изглеждаш направо ужасно.
Ректорът...
Всичко е наред.
- Да.
Стабилно като шибана скала.
- Хайде, Джеймс...
Твоята книга...
Никак не е лоша.
Благодаря.
- За нищо.
Ще я публикувам! С подходящата намеса
от опитен редактор ще стане фантастична.
Чудесно.
А след като полицай Пубер е тук, очакваме и следващ шедьовър.
Отдавна никой не е писал наистина добър роман в затвора.
Спокойно! Ще измислим нещо.
- Аз съм спокоен.
И ти си спокоен, нали, професор Трип?
Малко се безпокоя, Джеймс.
Недей! Изобщо не ми пука дали ще ме изключат.
Сигурно го заслужавам.
Да се надяваме, че няма да се стигне дотам.
Професор Трип...
- Да, Джеймс?
Дори да ме вкарат в затвора,
ти ще останеш най-добрият учител, които някога съм имал.
Това ли имаме предвид,
когато им обещаваме либерално образование?
Уолтър няма да го обвини, нали?
- Скоро ще разберем.
След 2 часа има среща с полицията и родителите на Джеймс.
Тази сутрин беше доста изнервен.
Случайно снощи да си звънял у нас?
Напълно е възможно.
Случайно да помниш какво му каза?
Възможно е да съм му казал, че съм влюбен в теб.
Той ти е казал.
- Каза ми.
А ти какво му отговори?
- Че това не е в твой стил.
Какво ще правим сега?
Ще намерим якето.
И как ще го намерим?
- Мисля, че знам къде е.
Да помолим Хана за нейната кола.
Ключовете са на бюрото.
До книгата ти.
Не я дочетох. Заспах.
- Толкова ли е увлекателна?
Не е това. Просто...
- Просто?
Какво?
Ти винаги си ни учил, че писателят трябва да взима решения.
Книгата ти е прекрасна.
Направо е великолепна, но...
Но на места
е прекалено подробна.
Описваш целия произход на всеки един от конете,
състоянието на зъбите им и какво ли още не.
Може и да греша, но на моменти ми се струва,
че всъщност не взимаш никакви решения.
Никакви!
Мислех си дали няма да е по-добре,
ако не пишеше винаги
под влияние на наркотици.
Благодаря ти за съвета.
Може да се шокираш,
но аз не съм първият писател, които дръпва по малко трева.
Може и да се изненадаш, но една от книгите ми,
която написах "под влияние" спечели наградата "Пен".
Която също приех "под влияние на наркотици".
Дай да ти помогна.
Не го докосвай!
- Добре, аз ще карам.
Нека видя дали съм разбрал.
Джери Нейтън ти дължи пари и вместо тях ти дава кола.
Но колата не е била съвсем негова.
- А чия е била?
На Върнън Хардепъл.
- Дето седна на капака?
Някои от изказванията му ми го подсказаха.
Кои например?
- Например: "Колата е моя, копеле!"
Намираме Върнън и намираме колата.
- И после намираме якето.
Господи! Как се досети, Трип?
Не знам.
Просто предчувствие.
- Или гений!
Хубаво е, че имам талант поне за едно нещо.
Внимавай.
Не гаси мотора.
Аз те познавам!
Двоен "Дикел" с много лед.
Ула...
Никога не забравям поръчки.
А аз никога не забравям Ула.
А мен помниш ли ме?
Върнън!
- Бягай, зайче! Има пистолет!
Кой има пистолет?
- Ти! Хвърли го!
Спокойно, Върнън!
- Защо те нарича "Върнън"?
Защото е ненормален!
Сигурно вика на всички "Върнън". Хвърли пистолета!
Господи... Това е играчка.
Глупости! Познавам истинските пистолети от километри!
Не те лъжа.
- Господи! - Дай пистолета!
Ненормален ли си? Не виждаш ли в какво положение е гаджето ми?
Излез!
Добре ли си, зайче?
Бягай, Трип!
- Този пък кой е?
Недей, Върнън! Не стреляй!
Не стреляй!
- Скачай в колата, Трип.
Луд човек!
Мили боже!
Връщам си думите назад.
Застреляй го.
Ти, естествено, имаш копие.
Имам по-ранна версия на първата глава.
Ще се оправиш. И Карлайл е губил ръкописите си.
Губил ги е Маколи.
Какво е направил Хемингуей, когато ръкописите му изчезнали?
Не е могъл да ги възстанови.
Знам, че в момента не можеш да приемеш загубата,
но донякъде е вярно, че това е за добро.
Намекваш, че това е знак?
Донякъде.
- Знаците са по-изтънчени.
Нека изясним нещо:
Това, което издуха вятърът, беше единственото копие?
Страхувам се, че да.
А ти се опитваш да кажеш, че това е някакъв знак?
Да не си мръднал?!
- Недей!
Искам само да кажа, че понякога подсъзнателно
човек изпада в ситуация или сам създава ситуация,
чрез която да може да реши някой наболял проблем.
Така се решават проблеми.
- Знаеш ли какъв е проблемът?
Проблемът е в това, че са ти дали книжка.
Не беше ли ти опрял пистолет в челото му?
Той ми крадеше колата.
- Отговори ми с "да" или "не".
Добре! Стига толкова!
Станалото - станало! Да не говорим повече за това.
За какво се разказваше?
В книгата ти?
За какво се разказваше?
Не знам.
Понякога е доста трудно да определиш жанрово книгата...
Но се разказваше нещо, нали?
Ако не знаеш за какво се разказва, защо изобщо си я писал?
Не можех да спра.
Може ли да те попитам нещо, Върнън?
Момче или момиче?
Стига да прилича на нея,
изобщо не ми пука.
Нали ме разбираш?
Благодаря ти, Върнън.
- Няма проблем.
И още нещо! Престани да ми викаш "Върнън"!
Якето, Трип!
Какво?
- Якето ни трябва.
Да, вярно.
Ула, това яке...
- Да?
Принадлежало е на Мерилин Монро.
Сериозно?
Тя е имала крехки рамене като теб. Малко хора знаят това.
Благодаря.
Твойта книга е била много шантава. Хайде, миличка!
Би ли ми обяснил какво направи?!
- Осъзнах се.
Честито!
Джеймс ще се надява, че и Уолтър Гаскъл се е осъзнал.
Уолтър няма да изпрати Джеймс в затвора.
В момента той е в кабинета си. Говори с родителите и с полицията.
Опитват се да намерят решение.
Най-малкото ще го изключат.
- Няма значение.
Много мъдро, професоре!
Радвам се, че ти възпитаваш децата на Америка.
Никой не може да възпита писателя. Казваш му това, което знаеш.
Учиш ги да откриват гласа си. Когато го открият, да го пазят,
защото само чрез него ще стигнат там, накъдето са тръгнали.
Разбира се много помага да знаеш накъде си тръгнал.
Помагам на студентите да открият своя глас.
И имам Сара.
Тези две неща направиха последните години поносими.
Джеймс вече няма нужда от мен. Той има теб.
Мен?
И какво да направя?
- Не знам, Крабс.
Винаги си бил много добър в импровизациите.
Трип...
Съжалявам.
Ще импровизирам...
Лично аз бях приключил с импровизациите,
Знаех какво трябвада направя - да открия Сара,
Знаех какво трябвада направя - да открия Сара,
Да яубедя, че вече съм избрал,
Че съм избрал още в момента, в които се запознахме,
А сега...
Тези, които са били с нас и на миналите издания на конкурса,
знаят, че ние имаме традиция.
Говоря за Пътя на сливите.
За местните писатели, които са успели да продадат
своите ръкописи на гостуващи издатели.
Тази седмица Сюзан Лаури от Северен Брадък
е намерила издател за детската си книжка -
"Най-самотната скарида". Стани, Сюзан!
Много ми е приятно да обявя следващия автор,
защото тои е студент в нашия университет.
Нашият Джеймс Лиър, който завършва англииска литература,
е намерил издател за първия си роман.
Заглавието на романа е
"Парад на любовта".
"Любовен парад".
Ставай!
Според мен това момче е типичният извънземен.
Поклон, Джеймс!
Момче-чудо!
На последно място, но не и по важност...
Тери Крабтрий от "Бартизан" реши да публикува моята книга.
Критическо изследване на брака между Джо Димаджио
и Мерилин Монро и неговата функция като митологема.
Работното й заглавие е
"Последната американска сватба".
Благодаря на всички и довиждане до следващата година.
Прегледах отново "Дъщерята на подпалвача".
Описанието на кипариса ме остави без дъх.
Благодаря ти.
Сара!
Ей, Тракслър...
Здрасти, професор Трип.
Друсаш ли се, Сам?
Само когато работя.
Мамка му!
Наистина ли?
Внимавайте, професор Трип!
Не паднах, Нито тогава, нито по-късно,
След като реката погълна моя безкраен епос,
След като реката погълна моя безкраен епос,
нямах повече 'пристъпи ',
Джеймс Лиър не бе изключен, нито отиде в затвора,
Крабтрийуспяда го измъкне, Но той напусна и отиде в Ню Йорк,
зада подготвя романа си за публикуване,
Хана Грийн ще започне работа като младши редактор,
А Крабтрий, ,, Е, Крабтрий си е Крабтрий,
Колкото до мен, аз загубих всичко,
Съпругата, книгата, работата,
Всичко, за което мислех, че е важно за мен,
Но най-накрая разбрах къде искамда отида,
Изнам кой ще ми помогне да стигнадотам,
Превод и субтитри ХРИСТО ХРИСТОВ
Редактор МАРИЯ ПЕЕВА
Дигитална обработка и DVD-Аuthоring V-Sоniсs Sуstеms Ltd.