Wonder Boys (2000) (WonderBoys_CD1.srt) Свали субтитрите
МОМЧЕТА-ЧУДО
ТОБИ МАГУАЙЪР
ФРАНСИС МАКДОРМАНД
КЕЙТИ ХОЛМС
РИП ТОРН
РОБЪРТ ДАУНИ ДЖУНИЪР
Музика КРИСТОФЪР ЯНГ
Оператор ДАНТЕ СПИНОТИ
Сценарист СТИВ КЛОУВС
Режисьор КЪРТИС ХЕНСЪМ
"Момичето седеше напълно неподвижно в изповедалнята.
Обувките на баща й скърцаха като тебешир, докато излизаше от храма.
Постепенно звукът заглъхна и се изгуби.
Тя усещаше свещеника..."
В този петъ чен следобед миналия февруари
четях пред групата си студенти по литература
разказа наДжими Лиър -
мои студенти затворник в лагера на мрачното си съзнание,
"Тя прехапа устната си и затвори очи...
Мълчеше."
Разказите наДжеймс бяха слънчеви като характера му,
Аз бях объркан,
Може би защото жена ми ме бе напуснала същата сутрин,
Коментари?
Идруги жени ме бяха напускали,
Колегите наДжеймс оценяваха крехката чувствителностна твореца
и предлагаха мнението си деликатно,
Господи! Всички католици сте ненормални!
Достатъчно!
Очаквам да чуя някое по-конструктивно мнение.
Какво ще кажеш, Хауърд?
- Отврат!
От разказите му ми идва да се самоубия.
Съмнявам се, че това е възможно наи-конструктивното мнение.
Да, Хана?
- Явно не разбираме най-важното.
Хана Грийн - талантлива студентка, която живееше под наемунас,
Тя беше проницателна, мила
и вманиачена на тема червени каубойски ботуши,
Той ни уважава достатъчно, за да ни забрави. Това е смело.
Добре казано, Хана. Смятам да приключим с това.
Не забравяйте за конкурса.
Който ще вози някой от гостите на партито тази вечер,
нека не забравя, че то започва в 1 7:30 ч.
Благодаря ти. Той добре ли е?
Мисля, че да. А ти?
Аз ли? Да, защо?
Просто питам.
Ще загасите ли лампата?
Бях сам в колата си, Усещането беше приятно,
Прочиствах мозъка си,
Днес се откриваше конкурса -
ежегоднауниверситетска тридневка за настоящи и бъдещи писатели,
Редакторътми Тери Крабтрий пристигаше за събитието,
Той редактира последния ми роман 'Дъщерята на подпалвача"
иуспехътму направи идвама ни популярни,
Оттогава минаха 7години, а аз още пишех следващия си роман,
На него изобщо не му пукаше за конкурса,
Той идваше да провери какво става с прословутия ми роман,
Трябваше да го излъжа нещо,
Трип!
- Крабтрий, как си, приятелю?
Радвам се да те видя.
- Дай да ти помогна.
Запознай се с г-ца Антония...
- Словяк.
Приятно ми е.
Поканих я на купона довечера.
- С повече хора е по-весело.
Тери ми разказа за вас в самолета. Беше толкова интересно!
Обясних какво правим ти като писател и аз като редактор.
Аз лея кървава пот, а тои ми поправя правописа.
Така каза и той.
Познаваме се много добре. Вече от 7 години.
Знаеш ли колко пъти съм се молил момиче като нея
да седне до мен в самолета?
- Тя е травестит.
Ти си дрогиран.
- Да, но тя си е травестит.
Как върви книгата?
- Отлично! Готова е.
Довършвам някои детайли.
Супер! Надявах се да й хвърля един поглед, докато съм тук.
В момента пиша развръзката.
Нали бяха само детайли?
Да, детайли са, но трябва да ги изчистя.
Не искам да те притискам. Но и мен ме притискат.
Нали ме разбираш?
Би ли ми казал каква е тази чудесия?
Това е туба.
Нали не си купил тази кола?
Джери Нейтън ми я даде. Дължеше ми пари.
Той дължи пари на всички. Включително и на мен.
С какъв парфюм си? "Кристал" ли е?
Да. Как разбра?
- Познах.
Откриването на конкурса
Откриването на конкурса
винаги се отпразнуваше с купон вдома на Сара и Уолтър Гаскъл,
Тя беше ректор науниверситета и го ръководеше,
Съпругътй, доктор Гаскъл беше декан на факултета по английски
и на практика ръководеше мен,
Каква прекрасна оранжерия!
Хобито на г-жа Гаскъл.
- Мислех, че ти си нейното хоби.
Млъквай, Крабс! Жена ми ме напусна днес.
Следващата ти жена ще е по-млада и по-хубава. Винаги са такива.
Привет на всички! Радвам се да те видя, Тери.
Изглеждате чудесно, г-жо ректор!
Съжалявам!
Как успяват да ходят с такива неудобни обувки?!
Въпрос на навик.
Мисля, че не се познаваме.
- Антония Словяк.
Поу!
Престани, Поу!
Да не би това да е кучето на Уолтър?
Кого лае в момента?
- Пак лае мен. Поу е сляп.
Престани веднага, Поу!
Трябва да поговорим, ректоре.
- И аз имам да ви казвам нещо.
Ще занесете ли палтата в горната гостна?
С удоволствие, стига да знаех къде е.
Ще ви я покажа. Тери...
Ще се оправим и сами. Поу ще ни бъде домакин.
Това е ново, нали?
- Уолтър го получи днес.
Ти говори пръв.
Тази сутрин...
- Бременна съм.
Сигурна съм.
Е, това е...
Това е голяма изненада.
Уолтър знае ли, че...
За Уолтър това би било доста голяма изненада.
Емили си тръгна днес.
Тя си е тръгвала и преди.
Да, тръгваше си, но не ме е напускала.
Значи...
Трябва да се разведем,
да се оженим и да отгледаме бебето, нали?
Проста работа.
Да, проста работа...
Това "Кристал" ли е?
Господи! С травестита използваме един и същ парфюм.
Тя е травестит, нали?
Дори да не е, до утре Тери ще я направи.
Попита ли те вече за книгата?
Да.
- И?
Ще му кажеш ли?
Не... Може би... Не знам какво да направя.
Аз също.
... но рекордът на Димаджио за точки в поредни мачове
е наи-великото спортно постижение и едва ли ще бъде подобрен.
Ела тук, момчето ми!
- Горкото куче!
Може да е сляп, но се оправя.
Аз не пия, По принцип,
Но денятсе очертаваше като крайно шибан,
Озовах се в неприятна близост до съпруга на Сара
идо кучето му Поу,
Запознахте се с приятелката ми?
- Истинска чаровница!
Въпреки че бе завършил 'Харвард ',
д-р Гаскъл не подозираше за връзката ми със Сара,
Димаджио символизира
съпруга като спортен шампион.
Поу ме разкри още в самото начало,
... всяка жена мечтае да бъде Мерилин Монро.
Напълно съм съгласна с вас.
Да, много от романите ми бяха доста успешни.
Кю,,, Той беше богати известен,
Кю пишеше по един роман на всеки 18 месеца, Мразех го!
... но най-добрият ми роман се провали.
Направо съм раздвоен.
Попитай го дали е раздвоен за новата си къща в Хемптънс.
Грейди!
- Професоре...
За твоя информация, Кю,
Хана има вече 2 публикации в "Парис ривю".
Защо не ми каза, че и ти пишеш?
Не ме попитахте.
Какво ще кажеш за екранизацията?
- Беше прекалено литературна.
Аз съм Дъглас Тридли от "Амхърст".
"Дъщерята на подпалвача" е в програмата ми от 3 години.
Значи затова правят допечатки.
Мина доста време от "Дъщерята на подпалвача".
Ето те и теб! Търся бутилка "Лафит Ротшилд" от 1 975 г. за Кю.
Все пак той ще говори пред 500 души след час.
Кю трябва да е доволен.
- Така и аз ще съм доволен.
Джеймс?
Не е истински. Беше на майка ми.
Спечелила го в Балтимор. Там учила в католическо училище.
Изглежда истински.
Стреляше с хартиени капси,
но вече не ги произвеждат.
Нося го за късмет. Другите носят заешки крачета.
А ти носиш пистолет.
Не, благодаря. Обичам да контролирам емоциите си.
Виждам, че сте учуден. Не съм поканен на партито.
Но онази вечер ходихме с Хана на кино
и тя ме попита дали ще доида... Така че дойдох.
С Хана гаджета ли сте?
Не! Защо решихте така?
- Спокойно, Джеймс!
Аз не съм й баща.
И двамата харесваме стари филми.
Какво гледахте?
- "Синът на гнева".
С Тайрон Пауър и Франсис Фармър.
Франсис Фармър е полудяла.
Джийн Тиърни също. И тя играеше във филма.
Явно е добър филм.
- Не беше лош.
Вие не сте като другите учители.
И ти не си като другите ученици.
Виж, Джеймс... Днес на упражнението...
Съжалявам, че изпуснах дискусията от контрол.
Разказът никак не им хареса. Оплюха го повече от предишните.
Но това няма значение. Написах го само за един час.
Сериозно? Забележително!
Не мога да спя.
Измислям разказите си, докато се въртя в леглото.
Студено ли ти е, Джеймс?
- Малко.
Защо не влезем вътре?
Вътре е по-студено.
- Сигурно си прав.
Видях оранжерията.
Исках да я разгледам. Прилича ми на Рая.
На Рая?
- Гледах един филм.
Част от него се развиваше в рая. Всички бяха облечени в бяло.
И живееха в кристални къщи като тази.
Трябва да тръгвам.
Довиждане, професор Трип.
- Джеймс...
Не си отивай!
Искам да ти покажа нещо.
Ще изпусна автобуса.
Няма да съжаляваш, повярвай ми.
Нека ви помогна...
Благодаря ти, скъпа.
Хайде!
Ей, вие двамата!
Ще дойдеш ли с мен, Джеймс?
- Не. - Той идва с мен.
Ти вземи Крабтрий и приятелката му.
Добре.
- Къде са те?
Ето ни!
Здравей!
Джеймс, това е редакторът ми - Тери Крабтрий.
Джеймс ще знае за Джордж Сандърс.
- Джордж Сандърс?
Г-н Крабтрий не може да си спомни как се е самоубил Джордж Сандърс.
С хапчета, през април 1 972 г. в един хотел в Коста Брава.
Много убедително.
Джеймс знае всичко за самоубийствата в киното.
Много са.
- Кажи най-големите.
Пиер Анджели - 1 971 г. С хапчета.
Доналд "Ред" Бари - застрелял се през 1 980 г.
Чарлз Бойър - 1 978 г. Също хапчета.
Чарлз Бътърсуърт - 1 946 г. С кола.
Обявяват го за нещастен случай, но той е бил развалина.
Дороти Дандридж - хапчета, 1 965 г.
Албърт Декър - 1 968 г. Обесил се е.
Написал прощално писмо на корема си.
Алън Лад - хапчета, 1 964 г. Карол Ландис - хапчета.
Джордж Рийвс - телевизионният Супермен. Застрелял се е.
Джийн Сибърг - хапчета, 1 979 г.
Евърет Слоун - яки хапчета.
Маргарет Съливан - хапчета. Люп Велез - много хапчета.
Гиг Янг - застрелял себе си и жена си през 1 978 г.
Не съм ги чувала.
- Бяха по азбучен ред.
Така работи мозъкът ми.
- Защо не дойдеш с нас после?
С Трип ще ходим в един готин бар.
- Прибирам се. - Глупости!
На твоята възраст никой не се прибира.
Целият факултет ще е там. Приеми го като упражнение.
Истинско ли е?
Истинско е.
Носила го е в деня на сватбата си.
Така казват.
Пипни го.
- Сериозно?
Сериозно.
Била е дребна.
Повечето хора не го знаят.
Раменете й са били крехки.
Съвършени.
Тогава го е носила за пръв и последен път.
В онзи ден.
Сигурно е била много щастлива.
Д-р Гаскъл сигурно е дал куп пари.
- Сигурно.
Уолтър никога не казва на Сара колко пари дава за тези неща.
Вие с ректора сте много близки приятели, нали?
Доста.
Приятели сме и със съпруга й.
Сигурно е така, щом знаете комбинацията на сейфа
и тои няма нищо против да влизате в спалнята им.
Да...
Карай внимателно. Не бързай, може и да е хлъзгаво.
Да се махаме.
Джеймс...
Добре ли си, Джеймс?
Съжалявам, професор Трип.
Може би...
Когато видях това яке, което е било нейно...
Изглежда толкова самотно,
закачено така в гардероба.
А може би просто тази вечер съм малко тъжен.
Аз също съм малко тъжен днес.
Тъжен сте, защото жена ви си е отишла?
Хана спомена нещо по въпроса.
Много е сложно, Джеймс.
Трябва да си тръгваме.
Спокойно! Ти си добро куче, Поу! Добро куче...
Спокойно...
Добро куче!
Господи!
Мамка му, Джеймс!
Ти уби кучето на д-р Гаскъл!
Трябваше да го убия!
Можеше просто да го издърпаш!
Кучето полудя, професор Трип! Нападна ви!
Нападна ви!
- Не се побърквай, Джеймс!
Имате ли огледало?
Ще проверим дали диша.
Кучето е мъртво, Джеймс.
Мога да разбера кога едно куче е мъртво.
И какво ще правим сега?
Първо ще ми дадеш безобидния си капсов пистолет.
Хайде!
Професор Трип, какво ще правим...
... с това?
Опитвам се да реша как ще кажа
на ректора, че съм убил кучето.
- Вие ли?
Когато семейното куче е убито,
не е полезно да се признава, че го е убил един от студентите.
А полезно ли е да го е убил един от професорите?
Аз съм на трудов договор.
Почакай.
Още е топло.
С краката напред.
Огромен багажник!
Събира идеално една туба, едно мъртво куче и огромен сак.
Точно това каза и човекът, които ми я продаде.
Чия е тубата?
- На г-ца Словяк.
Може ли да попитам нещо за нея?
- Да, мъж е.
Значи приятелят ти е гей?
През по-голямата част от времето. Но понякога не е.
Какво има тук?
Прилича на...
Нашият стар приятел г-н "Кодеин".
Това ще излекува глезена ми. Искаш ли?
Не, благодаря. Справям се и без дрога.
И затова се разхождаш из двора на ректора с капсов пистолет.
Много си добре. Стабилен си като шибана скала!
Съжалявам, Джеймс. Не исках да го кажа.
Хайде да опитаме отново.
С огромно удоволствие ви представям писателят Куентин Моруд,
С огромно удоволствие ви представям писателят Куентин Моруд,
познат на приятелите си като Кю.
Аз...
... съм писател.
Писателят знае, че всеки има своята история.
Барманите, таксиметровите шофьори...
Всеки има идея, от която би излязла великолепна книга.
Всеки от вас също има идея. Но как от идеята става книга?
Къде е мостът, който води от брега на вдъхновението
към далечния бряг на истинското постижение?
Вярата!
Вярата, че вашата история си заслужава да бъде описана.
Вярата, че имате силите да я разкажете.
И вярата, че конструкцията, която сте изградили,
няма да се сгромоляса под вас.
Вярата, че когато стигнете до другия бряг,
там ще ви чака някои, които се интересува...
Връщам се след малко.
Грейди...
Пак получи пристъп, нали?
Онова...
Свърши ли?
- Почти.
Ще седнеш ли?
Какво ти е?
Нищо, изкълчих го...
Трябва да ти кажа нещо, Сара.
Нещо неприятно.
Тогава стани. Вече съм стара да се търкалям по пода.
Подай ми ръка.
Тази вечер...
- Знам какво ще ми кажеш.
Не смятам, че знаеш, Сара.
Естествено, ти обичаш Емили.
Тя е млада, красива, съпруга ти е и трябва да останеш с нея.
Няма начин, тя ме напусна.
Тя ще се върне.
Точно затова...
Ще махна бебето.
Няма да го родиш?
Няма начин...
Мислиш ли, че има начин?
Не мисля.
Но знам какво означава за теб...
- Не знаеш!
Майната ти! Не знаеш какво означава и има начин!
Вече приключват. Трябва да вървим.
Какъв е този пистолет?
Сувенир от Балтимор.
- Тежък е.
Мирише на барут.
- Капси.
Застреля ме.
Обичам те, Грейди.
Вратите бяха много шумни.
Наложи се да го изнесат навън.
Добре ли е?
- Да, пише авторски текст.
Носеха го към тоалетната, но щяха ли да стигнат навреме?
Тери Крабтрий и Джеймс Лиър.
Поредната ти грешка.
Чакай тук!
Имам нужда от превоз.
- Аз съм насреща.
Има обяснение.
Не можеше ли просто да го замери с обувка?
Антония, чуй ме...
- Тони. Вече съм си вкъщи.
Тони...
Съжалявам, че нищо не излезе между вас с Тери.
Приятелят ти...
Той е колекционер на странни създания.
За него това е навик.
В момента е емоционално нестабилен.
Защото кариерата му се проваля?
- Той ли ти каза?
Не е имал успешна книга от 5 години.
Всички в Ню Йорк го смятат за неудачник.
Но каза, че е сигурен в твоята нова книга,
и че тя ще го задържи на работа.
Че не си от онези писатели,
които пишат един бестселър и след това блокират завинаги.
Можеш да спреш тук.
Трябва да тръгвам. Отивам да спася Джеймс Лиър.
Мисля, че трябва да се прибереш у вас, Грейди.
Самият ти имаш нужда от спасяване.
Здрасти, Грейди!
- Как си?
Двоен "Дикел" с много лед. Ще седна там.
Двоен "Дикел".
Това само бира ли е?
- Предимно.
Разбрах, че вие двамата сте преровили личната ми аптека.
Къде са останалите? Сара и Уолтър не дойдоха.
Явно искат да се изтегнат на дивана с Поу.
Припаднал е!
- Написал е книга.
Знам, започна я през есента.
И я е довършил през зимната ваканция.
Добър ли е?
- Все още не.
Все пак ще я прочета.
Стига, Крабс! Той ми е студент, за Бога!
А и не съм сигурен, че е...
Сигурен съм, че е. В него виждам себе си.
Сигурно, но той е много по-сложен като личност.
А и тази вечер почти извърши нещо много глупаво.
Точно сега няма нужда и от сексуално объркване.
Точно това ще го оправи.
- Двоен "Дикел" с много лед.
Ула...
Благодаря, Ула.
Наздраве.
Господи, видя ли го?
Започни ти пръв.
Президент на клуба "Прическа а ла Джеймс Браун".
Боксьор - категория "муха".
Не, жокей е. Казва се Къртис Хардепъл.
Не е Къртис.
- Върнън Хардепъл.
Паднал е на състезание и конят го е стъпкал.
Пристрастен към обезболяващи.
- Пикае клекнал.
Живее с майка си.
- И има по-малък брат...
Който се казва Клодел.
Майка му обвинява Върнън за смъртта на Клодел!
Защото...
Защото...
Клодел е бил убит, когато гангстерът Фреди Носа
стрелял по любимия му кон.
Клодел спрял куршума с гърди.
Въпросният Върнън
е бил съучастник на гангстера.
Много добре!
- През цялото време ни е слушал.
Хайде, професоре! Ела да танцуваме!
Хайде!
В момента препрочитам "Дъщерята на подпалвача".
Прекрасна е, Грейди.
Естествена!
Изреченията ти сякаш са съществували винаги
и са чакали в Литературния рай ти да ги призовеш.
Благодаря.
- И посвещението ти ми харесва.
Но не съм толкова невинна, за колкото ме смяташ.
Дано това не е истина.
Имаме нужда от повече невинни между нас.
Това момче има нужда от една голяма "Кока-Кола".
Ще ви помогна.
- Ще се справим.
Ще се видим в колата.
- Ясно.
Дай ми ключа от багажника. Трябва да си взема нещата.
Няма да можеш, багажникът заяжда.
Добре...
Професор Трип!
Закарай Джеймс у тях и не тръгваи, преди да се оправи.
Добре, но къде да го закарам?
Искаш да кажеш, че не знаеш къде живее Джеймс?
Знам само, че живее в апартамент.
Това е много странно.
- Джеймс е странен.
Леля му живее в "Сюикли Хайтс". Веднъж го карах до там.
Леля му дори не живееше там, а само работеше.
Раницата ми...
- Какво казва?
Иска си раницата. Онова зелено нещо, което винаги носи.
Сигурно я е оставил вътре.
Мамка му! В аудиторията.
Раницата ми!
Добре, закарай го у нас.
- Къде да го сложа?
В такова състояние е, че дори да го сложиш в гаража,
едва ли ще възрази.
Ако искаш да поговориш с някого, аз ще те чакам.
Трип, багажника! По-бързо!
Ще ти донеса багажа.
Тази кола твоя ли е?
Това е "Форд Галакси" от 1 966 г. Твоя ли е?
Да, това е моята кола.
- Глупости! Моя е, копеле!
Страхувам се, че грешиш.
- Глупости!
Кой е този?
- Разкарай се, Върнън!
Какво гледаш?
- Теб гледам, приятел!
Карай! Ще развалим купона!
Няма ли да тръгваме?
- Какво ти става?
И питаш!
- Хлапето беше в кома, Крабс!
Кой го докара дотам?
- Опитвах се да го успокоя!
Справи се като истински психолог.
- Грейди, спри!
Спри колата!
Какво иска тоя?
- Назад!
Излез от колата!
Заобиколи го!
Ще те спра!
- Няма да стане!
Върни се!
Какво става?
- Улицата е еднопосочна.
Карай!
Внимавай, пак е тук!
Сега какво?
- И на него ли му пишеш книга?
Защо не го прегазиш?
Това пък какво беше?
Скочи върху капака ми.
Чакайте ме тук.
- Че къде ще отидем?
Момент!
Професор Трип!
Сигурно сте тук заради раницата.
Аз съм Сам Тракслър.
Видях, че вътре има ръкопис, и когато се появихте...
'Любовен парад ', Малкото копеленце наистина беше написало книга,
Добра ли е?
- Не знам... Може би.
Това беше! Някъде в нощта
един редактор отМанхатън обикаляше улиците на Питсбърг
с известен писател в колата
и мъртво куче в багажника,
Професор Трип, онова за Ерол Флин наистина ли е вярно?
Че си слагал люта чушка на оная работа,
за да го направи...
За да направи изживяването по-силно за мадамата?
Откъде мога да знам, Тракслър?!
Четете биографията му, нали?
Истина е. Слагал си е там долу наи-различни неща.
Олио, оцет... Агнешко печено.
Гадно!
Когато се питах какво е открила Сара в мен,
а аз се питахдоста често,
винаги си припомнях факта, че тя обичада чете,
Четеше всичко и постоянно,
Беше пристрастена към писаното слово,
За мое щастие, аз произвеждах любимия й наркотик,
Това съпругата ви ли е?
Не, жена ми замина.
Какво точно правим тук, професор Трип?
Прибираме се по заобиколен маршрут.
Довиждане, професор Трип.
- Благодаря, че ме докара.
Реших, че точно в момента трябвада забравя за всичко,
Емили, Сара, откраднатото яке, мъртвото куче,,,
Трябваше да довърша книгата си, Започнахда пиша малка книга,
Някъде около 250-300 страници,
Но постепенно бе станала малко по-голяма,
А краятвсе се отдалечаваше,
Но книгата си имаше край, Бях сигурен,
Почти го виждах,
Джеймс...
Просто паднах от стола.
Аз те сложих на пода.
Благодаря ти.
- Помислих, че ще си глътнеш езика.
Тя явно много ти липсва.
А, това ли...
Просто пиша, облечен с него. Не е на Емили.
Сигурно зад него се крие история.
Така е, но историята не е много интересна.
Всичко това с този шрифт ли е?
Боя се, че да.
Пишеш доста голяма книга.
Хана се кълнеше, че работиш, но...
Но?
- Нищо.
Просто от "Дъщерята на подпалвача" мина доста време
и някои от нашата група смятат, че ти си...
Изчерпан?
- Блокирал.
Аз не вярвам, че писателите могат да блокират.
Няма майтап!
Да вдигна ли телефона?
- Ако обичаш.
Очилата...
- Благодаря.
Не си каза името.
- Кой?
Онзи на телефона.
- А какво искаше?
Искаше да знае дали живееш тук
и дали караш кафяв "Форд Галакси" от 1 966 г.
Ти каза ли му?
- Да.
Господи, Джеймс!
Помислих си...
Добро утро, момчета!
Добро утро, Джеймс.
Джими, Джими... Отивам да взема един душ.
Как се озовах тук снощи, професор Трип?
Никой не знае къде живееш. Хана те настани на канапето.
Преди това направих ли нещо?
Направих ли нещо нередно?
Застреля кучето на декана на факултета по английски
и открадна бисера на колекцията му.
По дяволите!
Скрий се веднага.
Добро утро.
Професор Трип?
- Да.
Снощи сте били в дома на Сара и Уолтър Гаскъл.
За какво става въпрос?
Някой е обрал д-р Гаскъл. И кучето му е изчезнало.
Снощи на партито видяхте ли някой подозрителен?
Не бих казал, че имаше някой особено подозрителен.
Искам да ви попитам и за един ваш студент - Джеймс Лиър.
Случайно да знаете как мога да се свържа с него?
Мисля, че имам номера му в кабинета си в университета.
Няма проблем, ще го намерим. Довиждане!
Ето те и теб! Нали снощи щяхме да говорим?
Имах...
- Професор Трип?
Чух какво каза.
- Кога е закуската, Трип?
Какво ще правим сега?
- Само момент... Ало?
Слава богу, че си там! Няма да повярваш какво стана.
Би ли изчакала, скъпа?
Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Къде отиваме?
Днес трябва да свърша някои неща.
Да се видя с жена си.
- Онази, дето те напусна?
Точно тя.
Мамка му!
- Тече ти кръв!
Сериозно ли говориш?!
Къде живееш, Джеймс?
Дори Хана Грийн
няма представа къде се намира апартамента ти.
Изритаха ме оттам.
Всъщност, не ме изритаха. Помолиха ме да си тръгна.
Зад това сигурно се крие история.
Така е, но историята не е много интересна.
Къде живееш сега?
На автогарата.
Не е чак толкова зле.
Познавам чистача и си държа нещата в един развален сейф.
Господи, Джеймс! Откога живееш там?
От 2 седмици.
Затова и нося пистолета - за самозащита.
Трябваше да кажеш на някого.
- На кого?
Не знам... На мен.
Историята наДжеймс беше идеална за фабула на слаброман,
При други обстоятелства
щяхда му покажа границата междуразказ идеиствителност,
Но аз си имахдруги проблеми,
Домътна Гаскъл изглеждаше пуст,
което беше логично вразгара на конкурса,
Какво...
- Внимавай! Сокът е киселинен.
Умирам от жажда. Не знам какво ми става.
Имаш махмурлук, Джеймс. Какво мислиш, че ти става?
Връщам се веднага.
Знаех, че ще се наложи да поговоря откровено със Сара,
Но засега реших просто да направя един малъкжест,
Чувство за вина?
Как можа да ми затвориш, гъз такъв?!
Ужасно съжалявам, Сара.
Имах много проблеми.
- Уолтър е съсипан.
Някой е откраднал якето на Мерилин.
И Поу го няма.
- Чух.
Чу ли? Откъде?
Един 1 2-годишен полицай ми съобщи.
- Ти призна ли си?
Отпечатъците ти са из цялата спалня.
- Сериозно? Установиха ли го?
Шегувам се!
Виж, за снощи...
Има нещо, за което трябва да поговорим.
Искам да съм с теб.
Господи, Грейди! Това беше толкова прочувствено.
Наистина искам, Сара.
Сигурна съм, че го искаш, но това не е достатъчно.
Знам за какво говориш.
- Не, не знаеш.
Все още не съм взела решение.
За бебето?
- За него... И за теб.
Няма да ти дам карта, Грейди.
Налага се да се справиш с навигацията сам.
Защо колата ти е там? Кой е този?
Джеймс Лиър.
Какво прави тук?
Помагам му да се справи с част от проблемите си.
Извадил е късмет!
Май го прие доста добре.
Не намерих подходящия момент да и кажа.
Ще се повозим ли, Джеймс?
- Да.
Това "хумболд" ли е?
Може би.
- Лекарят го предписва на баща ми.
Глаукома?
- Рак на дебелото черво.
Господи, Джеймс...
Положението е скандално. Нашите живеят в малък град.
Къде?
- В Карвел.
Къде е Карвел?
- До Скрантън.
Не съм го чувал.
Пълна дупка. Три мотела и фабрика за манекени.
Баща ми работи там 35 години.
Баща ти е работил във фабрика за манекени?
Там се запознал с мама.
Тя пържела картофи в стола на фабриката.
Преди това била танцьорка.
- Какво е танцувала?
Каквото си поръча клиента.
Не каза ли, че майка ти е учила в католическо училище?
Падението не познава граници.
Нали обичаше да контролираш емоциите си?
Може би съм чакал да доиде подходящия момент.
Дойдох вродниядом на бившата си съпруга,
зада изясня нещата, Да кажа нещо подходящо нараздяла,
Да накарам Емили да се почувства по-добре,
Или може би аз да се почувствам по-добре,
Честно казано, не бях сигурен защо съм тук,
Някой е седнал на капака ти.
Как позна?
- Дупката е с очертанията на задник.
Искаш ли? Невероятни са! Невероятни!
Ако допушиш този джойнт, ще изядеш и кутията.
Може да е отишла другаде.
- Не, дошла е тук.
Ще я почакаме.
Междувременно искам от теб да се промъкнеш вътре.
Спокойно! Емили влиза оттам още от 1 5-годишна.
Ти не си много по-едър от нея.
Не се притеснявам. Просто се сетих какво има в колата.
В багажника...
Да, вярно...
Нека се опитаме да не мислим за това.