Life As A House (2001) (LifeAsAHouse_CD2.srt) Свали субтитрите
Удоволствие ли ти доставя? Махай се.
Виждала съм голи хора, не се впечатлявам.
Подай ми хавлия. Излизам.
- Аз влизам.
Но аз не искам.
Защо си толкова вироглав?
- Не съм.
Дори не знам какво значи.
Значи че ще си измия косата и ще те оставя на мира.
Подай ми кърпа... ако обичаш.
Не си длъжен да останеш.
Мислех, че ще си станал с изгрева.
- Гърбът ужасно ме боли.
Мога ли да ти помогна?
Да отида до аптеката?
У дома имам демерол.
- Вече пих лекарство, добре съм.
Къде е Сам?
- Отказва да се къпе на моя душ.
Довела си децата.
Казах им, че биха могли да помогнат.
Искаха да дойдат.
Всъщност на мен ми се идваше, а те искаха да са с мен.
Няма да създават неприятности.
Ще измисля нещо, което да не е опасно за живота.
Не искам да останат без някое око или пръст.
Ти си добра майка, Робин.
Да ти помогна ли?
- Не, не... Да.
Прегърни ме. Така.
Искаш ли да закусиш?
- Не, благодаря.
Гъстър, ела тук.
Защо ме прегръщаш?
- Мама така каза.
Но и го исках. Коя си ти?
- А ти кой си?
Брат му.
- А аз - приятелката му.
Мама каза, че ще строим къща.
Искаш да строиш къща?
- Здравей, мамо.
Строил ли си досега? Какво е това?
- Благодаря ти, че се къпе у вас.
Значи искаш да строиш къща?
- Дали няма да падне?
Не знам.
Ще ви дам сигнал.
Така е добре.
Дай с цялата си тежест.
Не е смешно.
Къде да го оставя това, татко?
- Ей тук.
Достатъчно.
Подай ми го.
Снимам ви.
Мамо, познаваше ли Джордж, преди да срещнеш татко?
Много преди това.
Кажи му как ме накара да се влюбя в теб.
Усмихнах му се.
Ето я и нейната усмивка, момчета.
Кой иска да танцува?
- Без мен.
Сам, да видим дали помниш тази песен.
Не знам, може би.
Беше толкова отдавна.
На тази музика те приспивах.
Танцуваше с теб на ръце.
Кой ще танцува с мен?
- Имам много работа.
Джордж?
- Не, благодаря.
Аз искам!
Не ме стискай толкова!
Стига толкова за днес, чака ме работа.
Хайде, Джордж. Да видим дали танцуваш по-добре.
Ами, по-зле.
Прибирам се.
До утре.
Взех си от твоя викодин.
- Знам.
Но защо?
Харесва ми усещането, че не усещам.
Разбирам какво имаш предвид.
Как да стана такъв, какъвто не съм?
Какъв искаш да бъдеш?
- Какъвто не съм.
А какъв си сега?
Нищожество.
- Не е вярно.
Виж, работата е там, че...
Наистина съм нищожество.
Толкова жертви правя заради теб.
Ако беше така, сега щях да съм в Тахо.
И какво щеше да правиш?
Да се друсам, предполагам.
Ако те помоля да спреш, ще го направиш ли?
Не съм взимал нищо от 2 дни.
Полагам усилия.
Гордея се с теб.
Не си прави труда.
И скрий онова... новото ти лекарство.
Може да ми хареса.
Веднъж опрях пистолет в главата на баща ми.
Хрумвало ли ти е подобно нещо?
Беше в несвяст. Беше крещял на мама без причина.
Месото било недоварено... Отидох си в стаята,
опрях цевта в ухото му...
И за пореден път ме достраша.
Е, беше въздушен пистолет, но пак щеше да го заболи.
Каза ли нещо?
- Мислех си за мама.
Тя не би напуснала баща ми.
Помня как веднъж приготвяше вечерята със слънчеви очила.
А навън вече беше тъмно. Вътре също.
Никой не каза ни думичка.
Защо не го е напуснала?
Сякаш се боеше да живее с него,
но животът без него я плашеше още повече.
Аз бих го убил.
И колко хубаво би било тогава.
Тогава може би нямаше да кара пиян.
Може би нямаше да катастрофира, да убие мама,
жената в другата кола...
И да осакати момиченцето на задната седалка.
Майка ми щеше да ти хареса. Беше чудесна жена.
Още мисля за онова момиченце.
Така и не откриха бащата, а майка й беше мъртва.
Съжаляваш ли, че не си го направил?
Да убия баща си?
Твърде много го обичах.
Шантава работа.
Да, сигурно си прав.
Знаеш ли какво реших?
Да заминем на почивка. Само двамата.
Ще ми е приятно да идем в Нова Англия през есента.
Преди есента.
Помагам на Джордж за къщата.
Какво?
- От няколко дни.
Всъщност седмици. И Сам работи.
Това е чудесно. Нали такава беше идеята -
ние не можехме да го търпим, а Джордж се нуждаеше от помощ.
Не мога да замина сега.
Заради Сам ли?
Не сме ходили на почивка от 3 години.
Какво ще променят няколко месеца?
Отказваш ми заради Сам.
За първи път в живота си той прави нещо.
Дори разговаря с мен. Не искам да го пропусна.
И аз правя нещо, Робин. И аз говоря.
Не искаш ли да си край мен?
Не знам.
Маркучът е мой! Веднага го остави!
Дори не осъзнаваш колко си загазил, господинчо!
Джордж, ще те убия! Ще съдя и теб, и кучето ти!
Джордж, мръсно копеле, ти си виновен за всичко!
Дрехите ми струват цяло състояние!
Има ли смисъл?
Всичко ли трябва да има смисъл?
Сигурен ли си, че си в мъжкия отбор?
В смисъл?
Ами Джош намекна, че...
- Не съм обратен!
Не виждаш ли?!
Просто се чудех.
Направо ме побъркваш.
Знаеш ли какво е да лъскаш бастуна в оная барака?
Нямам представа.
Виж, направо прекаляваш.
Мислех, че ти помагам.
Ще ми помогнеш, ако ми позволиш да те целуна.
Мислех, че сме само приятели.
Доста често мислите ни се разминават с реалността.
А и аз не съм твърдял, че съм ти приятел.
Добре, но в бъдеще ще си останем приятели, нали?
После да излъскаш душ-кабината.
Мъжът ви сигурно е чудесен човек.
- Защо?
Ами всеки ден сте тук.
През това време той е на работа.
На негово място щях да ви ревнувам.
- Няма причина.
А и той не е от хората, които се тревожат.
Време е за обяд.
Кой иска сирене?
Благодаря.
Какво има?
Просто те гледам.
Знаете какво ви е забранено.
- Дай му за сок, пуканки и бонбони.
И за видеоигри след това.
- След това - вкъщи.
Ще се отбиеш ли после у нас?
- Ще видя.
Не забравяйте коланите.
Трябва ли и тя да идва?
- Да. Закопчай колана.
Тръгвам.
По-добре не идвай всеки ден.
Защо? Приятно ми е да съм със Сам.
За Райън и Адам почти няма работа, а не искам да скучаят.
Вече няма с какво да помогнат, но идват с удоволствие.
Колко време прекарват с баща си?
- Накъде биеш?
Алиса смята, че между нас има нещо. Все намеква, че съм далеч от Питър.
А ето, че и ти го правиш.
Никой не разбира, че него все го няма.
И да присъства, то е само физически.
Ако не искаш аз или децата ми да идваме, кажи го направо.
И повече няма да идвам.
Но няма да е заради Питър, а защото ти си ме помолил.
Няма да си тръгна, преди да чуя отговора ти.
Предпочитам да не идвате.
Мислех, че ти помагаме.
Алиса вкъщи ли е?
- Не, излезе с приятели.
С кои приятели?
- Не знам. Влез да я почакаш.
Благодаря, г-жо Бек.
Нещо за пиене, Джош?
- Не, благодаря.
Алиса може да се забави. Да ти предложа нещо все пак?
Имате ли бира?
Бира ли?
Бира, значи.
Какво има?
- Между нас не се случва нищо, нали?
Да се случва?
- Когато те взех от гарата,
ти ми каза... Как беше?
- Какво съм казал?
Онези думи...
- Кои?
Че съм най-красивата жена на света.
Истина е.
- Преди не си ми го казвал.
Много неща не съм казвал.
- Тази реплика не е твоя.
И ти не може да си моя.
- Защото съм омъжена.
Ти ме ухапа.
- Ако не бях омъжена...
Трябва ли да го обсъждаме?
- Искам да разбера.
Дали все още те обичам?
Като луд.
Вече не изпитвам никакво съмнение,
че дори в гнева и егоизма си, винаги съм те обичал.
Позволих да се усъмниш в любовта ми.
Това бе най-голямата грешка от пълния ми с грешки живот.
Истината не ни дава свобода.
Безброй пъти мога да ти кажа, че те обичам,
но това само ще ни напомни,
че любовта не е достатъчна.
Дори съвсем недостатъчна.
Аз трябва да...
Не, това не е за теб.
Съдете за мен по това, което притежавам.
Боже, колко изтъркано звучи!
Защо си вкъщи?
Знаех, че не мога да се оженя за теб, без първо да ти покажа
какъв невероятен живот би имала, въпреки мен.
Никога не си ми вярвал безрезервно.
Имаш чудесен живот, Робин.
- Въпреки теб.
Къде са децата?
- Сам ги заведе на кино.
Ще бъда... в спалнята.
Заспал съм.
Ще ви попитам нещо, г-н Монро.
Трябва ли да е в тази поза?
Искам да опитате нещо... с мен.
На голяма доза морфин съм заради болката в гърба.
Изчакай, докато мога да кажа ''не'' и да звуча убедително.
Почувствахте ли нещо?
Май езика ти.
Не съм сигурен, устата ми е изтръпнала.
Защо го направи?
Докато ходехте с мама, веднъж ви видях да я целувате.
Стори ми се, че го правите страхотно.
Майка ми ще умре, ако разбере.
Нека си мълчим, та да си живее.
О, г-жо Бек...
Смятах, че усещането ще е по-различно.
Какво очакваше?
- Не знам...
Да е като целуването със Сам.
Да, нещо такова.
Благодаря за отделеното време.
Мамо?
О, боже...
- Обличай се! Бързо!
Знаеше ли, че алармата е включена?
Мамо! Къде си?
Мамо?
- Тук съм, скъпа.
Джош... Какво правите?
- Намерих му работа.
Давай, браво!
Вече е отпушена.
Играх на една видеоигра 3 часа.
Нямаше детски филм, затова ги пратих на игрите.
Извикай баща си на вечеря. Той е в спалнята.
Сам, ще останеш ли за вечеря?
- Зависи какво има.
Лазаня.
И това ако не е капан!
Няма го.
- Там е.
Няма го.
Ей сега ще...
Ще ми паднеш!
Този човек няма да се промени.
Я си гледайте работата!
Том, качвай се в колата.
Никъде не виждам Алиса. Отвори ми, като почукам.
Не ме карай да чакам.
Какво правиш тук?
- Питах се...
Искаш ли да се поразходим?
Защо не ни помогнеш?
Джордж плаща на Сам 10 долара на час.
300 кинта в брой за 2 часа.
- Какво?
Имаме си закачка - една тъпа шега.
Много смешно, няма що.
Още ли те боли гърбът?
Да. Всъщност...
Не очаквах да дойдеш днес.
Мислих върху думите ти...
Опитваш се да ме отблъснеш, за да ме предпазиш.
По-скоро да предпазя себе си.
Питър ме напусна.
Напуснал те е?
Без ''майната ти'', без ''сбогом''...
или ''Влюбена ли си в Джордж?''
А какво ти каза?
''Ще бъда в спалнята.''
Не отидох при него и той си тръгна.
Татко, майсторът пита дали...
Схвана ми се гърбът...
- Вратът.
Гърбът му се схвана.
Вратата беше отворена...
- Какви ги върша?
Адам и Райън не бива да ви виждат.
Няма да се повтори.
Дейл пита дали да пусне кабел за коледните лампички.
Да, но да са с отделно захранване.
На Коледа ще е толкова светло, че съседите ще ходят с очила.
Боже, за малко да получа удар.
- И аз.
Ще ме целунеш ли?
Не болката в гърба ме убива.
Здравей. Как си?
- Добре.
Джордж, наех помощник за покрива.
Джордж Монро.
- Джош.
Прегърни и мен.
Следващият?
Щях да те питам къде е мама.
В момента иска да е сама.
- Защото татко си тръгна?
Просто е малко тъжна.
- Все ми е едно дали ще се върне.
Вземи.
Джош, май и ти искаш прегръдка.
- Няма нужда.
Дейл...
- Не си го и помисляй.
Започна ли, не мога да спра.
Ще те ударя с ток, та чак езикът ти ще почернее.
Някой да ми вдигне телефона.
- Моят нека си звъни.
Не знам кой...
Какво правиш? Направо се побърках от чакане.
Веднага ела в леглото ми.
Колийн?
Джордж...
Моят ли беше?
- Дано не. Колийн?
По дяволите!
Добре ли си?
- Нищо ми няма.
Не мърдай.
- Добре съм.
Чух някой да вика.
- Джош падна.
Това, дето стърчи, кост ли е?
- Не мърдай.
Ще извикам линейка.
- Ако можех да се изправя...
Добре съм, нищо ми няма.
Счупени два пръста, крак, ребро и мозъчно сътресение.
Добре е, предвид височината.
Денят не бе съвършен.
Трябва да прибера децата.
До скоро.
Сложете коланите.
Напоследък изглеждаш ужасно.
А ти си по-хубав от всякога.
Мама едва ли съжалява, че Питър си е тръгнал.
Стори ми се разстроена.
Какво ти е на гърба?
Налага ли се операция?
Защото хапчетата, които пиеш, са за силна болка,
а ти ги пиеш доста често.
Вече нищо не вземаш, нали?
- Не, но ти ги броя.
Номерът с чорапа не е от вчера.
Имам проблем с рака.
Не разбирам какво значи това.
Какъв проблем?
- На какъвто няма отговор.
Пак не разбирам.
Сам, исках с теб да...
Да прекараме няколко месеца заедно.
Нищо не се случва без причина.
Ето, нещо лошо предизвиква нещо хубаво.
Значи умираш.
И днес си казал на мама.
Майната ти!
Проклет да си!
От самото начало си знаел, че умираш!
Всички ще умрем, аз просто оглавих колоната.
Ти ме излъга.
И себе си бих излъгал, ако щях да си повярвам.
Значи всичко, цялото лято... Направил си го заради себе си.
Гаден егоист!
Искал си да те харесам!
Не, Сам. Целта ми не бе да ме харесаш.
Исках да те накарам да ме обикнеш.
Поздравявам те, успя!
Алиса вкъщи ли си е?
- Много е късно.
Какво се е случило, Сам?
- Нищо.
Баща ми умира.
Имам нужда да поговоря с Алиса.
Сам, добре ли си?
Днес е почивният ми ден.
Мога да помогна за водопровода. Например да ти оправя душа.
Благодаря ти.
Ще те помоля за нещо.
- Изглеждаш ужасно, Джордж.
Искам да откриеш един човек.
Един човек?
- Имам неразчистени сметки.
Г-н Монро?
Не се отказвате.
- Един от съседите ви твърди,
че сградата надвишава разрешената височина
и подаде молба строежът да бъде спрян незабавно.
Къщата е висока 7,5 м.
- Значи имаме проблем.
Имам разрешително.
- След последната ви молба
до Градския съвет за разширение, получихте ли разрешително?
Да, за двора, за климатична инсталация...
И за още 15 см на височина.
Съседът е Дейвид Докос, нали?
Защо си пускаш кучето да му тори моравата?!
Не съм го пускал, то само си ходеше.
Няма да миряса, докато не те накара да свалиш целия покрив.
Трябва да замразите строежа, докато не уредите нещата.
Можете да подадете молба.
- Ще отнеме седмици.
Всъщност месеци.
Ще продължим да работим и утре, и вдругиден,
докато не завършим къщата.
- Другия път той ще извика полиция.
Има и адвокат.
- Просто исках да знаете.
Дори един пирон да забиете, ще се обади на полицията.
Чухте дамата.
Лягам си.
Той хапна ли нещо?
- Не.
Бих предпочела да спи в стаята за гости.
А аз бих предпочела да не беше преспивала с Джош.
И Джордж би предпочел да не умира.
Сам, поне 20 души работят на строежа на баща ти.
Ако беше мой баща, и за миг нямаше да се отделям от него.
Ти мразиш баща си.
Не и ако с хитрост ме подлъжеше да го обикна.
Щеше да го мразиш заради лъжата.
Не и ако ми оставеше нещо истинско.
Бригадата е от Нюпорт, най-добрите са.
Ще приключат строежа докрай.
Какво става тук?
- Наех работници.
Защо?
- За изкупление.
Мамо!
Къде е Джордж?
- Май още не е станал.
Кои са тези хора?
- Малко помощ няма да му дойде зле.
Джордж, събуди се.
Още си топъл, събуди се!
Стига си ме лигавила!
Карат баща ти в болница.
Хрумна ми, че ако сте гладни, бихме могли...
Всичко наред ли е?
Даде ни да свалим предишната боя.
И ми позволи аз да избера цвета. И ми каза, че ме обича!
И пробих дупка в една дъска, през която да мине жица.
Не те бях виждал така въодушевен.
И ти можеш да помогнеш.
- С удоволствие.
Извинете... Посещенията са забранени.
Това е баща ми.
Как се чувстваш?
Мокър си.
- Да.
Защо?
- Ходих да поплувам.
Искам да ти покажа нещо.
Почти е готова.
Довърши я, Сам.
И право в леглото, късно е.
- Добре.
Знаеш ли как се строи къща?
- Не.
Мога да ти покажа това-онова.
- Добре.
Приятни сънища.
Ключовете.
Виждаш ми се променен.
- Такъв беше планът -
да стана почти неузнаваем.
Отново се влюбих в Джордж.
Ще се видим утре.
Къде се изгуби?
Носих се до Каталина.
- Какво?
Имаш нещо на миглата.
Чул е, че продължавате строежа.
- Кой?
Адвокатът ми идва от Нюпорт Бийч. Ако забиете само още един пирон,
докато приключите, тази къща ще е моя.
Г-н Докос твърди, че баща ви е надвишил разрешените му 15 см.
Иска да се свали целия покрив.
Чакайте малко...
Случайно да карате черен ''Лексъс''?
Не.
Това не е ли вашата кола?
Ще изчакам адвоката в къщата.
Имаме ли нужда от адвокати?
Става дума за някакви си 15 см.
Полицай, да забравим за случая.
Какво става тук?
За всичко си има причина, така казва баща ми.
Алиса, ще ми помогнеш ли?
- Да.
Има вълни.
Виж, ето една голяма.
Как здраво се е вкопчил...
Не, изобщо не го е страх, дори се забавлява.
Влезе му солена вода в очите.
Ето, ти го целуваш.
Завърташ го... Харесва му.
Ти си щастлив.
Наистина си бил щастлив.
Идва една голяма вълна!
Почти е готова.
Смятах, че ви трябва помощ, но виждам, че се справяте.
Помощ никога не е излишна.
Да се обадим ли на някого?
Не, благодаря ви.
Джордж добре ли е?
Винаги съм гледал на себе си като на къща.
Не бе нужно да е голяма, нито красива, а да е моя.
Станах онова, за което бях роден.
Съградих си живот.
Съградих си дом.
Втората каравана отдясно.
Наистина ли искаш да го направиш?
- Да.
Можеш да я даваш под наем.
Той така искаше.
Не го пишеше в завещанието.
Той искаше да задържиш къщата и един ден да живееш в нея.
Може би не го е казал, но се е надявал да го направя.
А може би го правя заради себе си.
Преди 29 години баща ми направи нарушение на пътя.
Грешката му промени моя живот и живота на едно момиченце.
Това дете така и не ми излезе от главата.
Ще ни отделите ли минутка?
- Да, седнете.
Благодаря ви.
Баща ми ви построи къща.
Не ви разбирам.
Баща ми е блъснал колата на вашето семейство...
Сега всяка разбиваща се вълна ми казва нещо.
Преди не се бях заслушвал.
Стоя на скалите... и слушам.
Почти готова...
Няма къща, която не би искала да бъде построена тук, Сам.
Върху някоя скала, с изглед към морето...
за да се вслушва...
Превод и субтитри ПОЛИНА ДОКОВА
Редактор КАТЕРИНА БЪРЗЕВА