Life As A House (2001) (LifeAsAHouse_CD1.srt) Свали субтитрите
Алиса!
Поведението ти е възмутително.
Идете да прегърнете татко.
- Защо?
Няма да е тук на рождения си ден.
- А ще го отпразнуваме ли?
Дано вече си изкъпан и готов за училище.
Сам е потрошил гардероба.
Къш! Изчезвай!
Не, чакай! На място. Добро куче.
Ела при татко.
Ела ми, куче.
Ела тук, Гъстър.
Приятен ден!
Това не може да продължава.
- Избяга ми. Ето, прибирам го.
Да не би да ти доставя някакво перверзно удоволствие
да си показваш... пениса пред 16-годишната ми дъщеря?
Прозорците ви не гледат насам.
- Случва се за трети път.
Водопроводчикът идва утре.
- Ще трябва да обясниш в полицията.
Ти бе единствената съседка, която понасях.
Колийн?
Колко трябваше да проточиш шия, за да ме видиш гол?
Готина пижама.
Той има нужда някой мъж да поговори с него.
И баща му е мъж.
- Мъж, когото уважава.
Той не уважава никого.
- Браво, обсъждате ме зад гърба ми.
Ще го използвам в съда.
Това по очите ти грим ли е?
- Не.
Изтрий го.
Ако сега си тръгна, за какво ще си говорите занапред?
Приятен полет.
Педал.
- Какво каза?
Чух го от татко.
Направих торта за рождения ти ден.
- Чисти ли са ти ръцете?
Изглеждаш супер.
- Сутринта видях баща ти.
Е, Джош, да го включим ли?
Помисли ли си?
- Не.
Зарежи го.
- 2 часа седмично, 300 кинта в брой.
През цялото лято. Направи си сметката.
Той няма да се справи, Джош. Не му идва отвътре.
Докога ще караш тая лимузина?
Да вървим.
Помисли си. Знаеш къде да ме намериш.
Бях се отнесъл.
Готов ли си?
- На моравата съм.
Майната й на моравата! Бърк каза ли ти за ''Берлин Плаза''?
Ще го започна в понеделник.
Той предпочита компютърните модели. Ти си много бавен.
Като приключиш с тревата, донеси ми макета.
Чака ни презентация.
Не се занимавай с него.
Всеки може да влезе.
Тогава защо виждам теб?
- Трябва да заключваш вратата.
Научи се да ползваш звънеца.
Сам каза ли ти, че няма да идва този уикенд?
Не. Защо си му позволила да си сложи обица на брадичката?
Що за майка съм, щом не понасям собствения си син?
Не знам.
Сам?
Защо няма да дойдеш за уикенда?
Какви ги върши? Джордж?
Джордж, какво си намислил?
Не ми отговаря.
- Нищо ново.
Защо има резе на вратата?
- Защото си го монтира.
Нима мислиш, че съм го насърчила да си пробие лицето?
Хайде, качи се и му кажи кое му е позволено и кое - не.
Защо не го вземеш за цяло лято? Вкарай го в пътя.
Накарай го да се усмихне. Поне известно време ще мрази теб.
Ще ти трябват всички мозъчни клетки.
Махай се!
Вече не знам какво да правя. Вземи го при теб.
Ти си толкова добър баща!
Какво правиш в стаята ми?
- Нямам работа тук.
Бях заключил! Махай се!
За толкова тъп ли ме имаш?! Бях се заключил!
Стаята си е моя! Нямаш право да влизаш тук!
Ама че тъпотия!
Най-добре всички да измрете и да ме оставите на мира!
''Бенсън, Китър, Файн, Силвър и съдружници''. Какво обичате?
Джордж, добро утро. Г-н Бърк те вика в кабинета си.
Заповядай, седни.
Портокалов сок, кроасан?
- Не, благодаря.
На каква диета си, Джордж?
Моля?
- Колко килограма си свалил?
Не знам... 3-4 кг. Напоследък не ми се яде.
Как е съпругата ти?
Когато се разведохме преди 10 г., беше много ядосана.
Сега е само враждебна.
Нали ти казах, че днес ще започна модела ''Берлин''?
Джордж, не го решавам аз.
Можем да покажем на клиента безброй варианти,
за нула време да променим всеки детайл на компютъра...
Но ти нищо не можеш да промениш.
Работя тук от 20 години.
Може би си тук твърде дълго.
''Може би''?
Тук си твърде дълго.
Искаха да ти изплатят по 1-седмична заплата за всяка прослужена година,
но аз ги убедих да ти дадат 26 заплати.
Много отдавна можеше да се научиш да работиш на компютър.
Или да си намериш работа по-близо до дома.
Мразя тази работа.
Какви ги говориш? Ти си обичаш работата.
Не. От деня, в който започнах, та до днес.
Не мога да я понасям.
- Чудесно. Значи ти правя услуга.
Да ти призная, камък ми падна от сърцето.
На това се надявах.
Ще ми направиш ли една услуга?
- Каквото пожелаеш.
Създадох първия си модел тук, когато бях на 25.
Сигурно има стотици мои неща из офиса.
Може ли да взема някои от тях?
Само онези, които имат стойност за мен.
Ами, тези модели...
Виж, Джордж, не можем да си взимаме моделите вкъщи.
Бих могъл да помоля шефовете да си избереш един,
но те са част от фирмата.
Защо не ги огледаш един по един?
Избери онзи, който най-много харесваш, и го вземи.
На тръгване мини първо оттук, за всеки случай.
Но няма да има проблем.
Джордж... Г-н Бърк те вика.
Ще те чака в кабинета си...
- Разбира се.
Ще взема този, ако нямаш нищо против.
Ти си изключителен архитект, но жалко човешко същество.
Този модел е мой.
- Джордж, недей!
А ти дори не си архитект и пак си жалко човешко същество!
Прав си. Ти спечели.
Господине, добре ли сте?
Джордж, чуваш ли ме?
Обадете се на 911.
Болката утихна ли?
Бих могъл да те целуна.
Не искам храна.
Напълно безполезен съм.
Какво би правила, ако ти оставаха 3-4 месеца живот?
Щях да преяждам с месо.
Браво на теб.
А ти какво би направил?
Щях да построя къща.
- Така ли? Каква?
Знаеш ли какво е сглобка на длаб?
Всеки елемент е в завършен вид, също като пъзел.
Парченцата само чакат да бъдат подредени във фигура,
тя да мине през Комисията по планиране, Градския съвет...
Не са ти казвали, че ти остават 4 месеца, нали?
Никой дори не си направи труда да предложи лечение.
Кажи ми, ти кога би започнала да ядеш месо?
Ще построиш ли къща за 4 месеца?
Най-много да умра, докато се опитвам.
Браво на теб.
Никой не ме е докосвал от години.
Наистина ли?
Нито дори приятел или майка ти?
Всички се нуждаем от ласка, от допира на любимите ни хора.
Знам. Странно, нали?
Когато синът ми бе по-малък,
на 10-11 години,
често обвиваше ръце около врата ми.
Съжалявам.
Страх ме е.
Къде беше? Звънях къде ли не! Сякаш пропадна вдън земя!
Можеше да си умрял.
- Не и днес.
Ти си егоист, лишен от всякакви чувства.
Ти си най-красивата жена на света.
- Какво?
Не само физически. Съвършена си дори ядосана.
Къде беше цяла седмица?
- 4 дни.
Трябва да говоря с теб.
- Защо влачеха на буксир пикапа ти?
Ще съборя бараката и ще построя къща.
Така говореше и преди 20 години, още докато бяхме гаджета.
Сега нищо не може да ме спре.
- А пари откъде?
От обезщетението. И ще си осребря застраховката живот.
Къде ще живееш?
- В гаража.
Пошегувах се да вземеш Сам.
Не е нужно да започваш строеж само за да се измъкнеш.
Кога свършват училище?
- В петък. Утре. О, боже!
Не ми се мисли какво ще е по цял ден да си е вкъщи.
Ще дойда да го взема в събота.
Той вече не иска да прекарвате уикендите заедно.
Няма да го взема за уикенда, а за цялото лято.
Един от двама ви ще свърши в гроба.
- Но поне ще имаме къща.
Остави, все ще се справя.
Искам да бъдем заедно.
- Не искаш, повярвай ми.
Искам да съм със Сам през лятото.
- Добре.
Господи!
- Омъжена съм.
Цяло лято на езерото Тахо.
- Нека си помисля, Кори.
От нас се иска само да боядисаме хижата.
Татко ще ми даде лодката, аз ще уредя въдици.
Къде другаде можеш да забиеш гадже.
Няма да е зле поне през лятото да не се занимаваш с момчета.
Няма такова нещо.
- Знам. Тоя тъпак Джош ми е ясен.
Нищо не знаеш, защото нищо не се е случило!
По-спокойно де.
Добро утро, г-н Джордж. Г-жа Кимбъл е в задния двор.
Ами...
- Стяга си багажа.
Чудесно.
Готов ли си?
Би ли изключил музиката?
Няма само да работим.
Няма само да работим!
Чух те още първия път.
Майка ти и момчетата може да идват когато решат.
За да ме държат под око?
- Не, аз ще те държа под око.
Каква работа имаш там?
- Ами там живея.
В хижата на Кори на езерото Тахо?
За какво говориш? Кой е Кори?
Мой приятел, ще прекарам лятото там.
Никъде няма да ходиш. Ще прекараш лятото с мен.
Да имаш да вземаш!
- Каза ли му, че идва с мен?
Звънях, но телефонът ти не работи.
- Вече нямам телефон.
Кой си ти? Дори не те познавам!
- Ще имаш време да ме опознаеш.
Никъде не отивам.
Ще ти взема багажа.
Кажи му, че няма да ходя с него! Ти ми обеща!
Джордж, позволих му да замине.
- Това ли е всичко?
Мамо, моля те, кажи му!
Няма да прекара лятото с някакво момче в Тахо!
Нека ме мрази, мрази ме и ти!
Дори да опита да ме убие, докато спя, не ми пука!
Сам ще прекара лятото с мен!
Той е мой син и е на 16, точка по въпроса!
Може ли и аз да те мразя?
Да, може. Качвай се в колата.
- Майната ти!
Чуй ме!
Да махнеш обиците от брадичката си, от гърдите, от всякъде!
И никакъв грим в дома ми!
Никакво дишане на лепило, хапчета и пушене на трева!
Не си желан в този дом, Сам.
Това може да е най-гадното лято в живота ти, но ти го заслужаваш.
Взимай си багажа и се качвай в колата!
Цял живот ще те мразя.
Далеч си от омразата, която аз изпитвах към баща си.
Приеми го като семейна традиция.
Искаш ли чеснови хлебчета?
Искаш ли чеснови хлебчета?
Мислиш да скочиш?
- Не, да те бутна.
Не скачай - вълните се разбиват в скалите,
водата ще те изхвърли на брега.
Когато за първи път го направих, бях по-малък от теб.
Исках да си счупя главата и вълните да ме завлекат до Каталина.
Не винаги постигаме каквото искаме.
Мамка му!
Мили боже!
Не мога да повярвам!
Да не си се побъркал?!
Не го вярвам! Баща ми е напълно откачен!
Почти видях Каталина!
С какво си се омазал? Какво е това, доматен сос?
Ах ти, Гъстър, шантаво куче. Ти си шантаво куче, знаеш ли?
Здравей. Какво правиш тук?
Карат ме да прекарам лятото тук, но на сутринта заминавам.
Накъде?
Чакат ме в Тахо.
Е, ако останеш, ще се виждаме.
По-добре остани.
Къде е баща ти?
Скочи във водата.
Предай му много поздрави.
Не мога да седна на тоалетната пред теб.
Братята ми казват, че това е най-гадната воня на света.
Коя страна на леглото си избираш?
Няма да...
- Шегичка. Диванът се разтяга.
Би трябвало да има врата,
която да отделя мястото, където готвиш и където сереш.
Дори туземците си имат отделни места.
Сигурно е нещо като закон.
Господи! Сигурно и в Библията го пише!
Най-малкото е нарушаване на строителния кодекс.
Лека нощ.
Ходи ми се до тоалетна.
Намаза ли се с лосион против изгаряне?
Намаза ли се?
Крайно време беше да съборят тоя коптор.
Здравей, Джордж.
- Барбара, Том.
Сигурно общината ще построи тук комунална сграда.
Или пък бейзболно игрище.
Чух нещо и за център за лечение за наркомани.
Ама че нещастник.
- Нищо не можем да направим.
Не ме докосвай!
- Вчера те предупредих.
Нямаш право да ме докосваш.
Не си заминал.
Би ли го намазала, Алиса?
Ненормалник.
- Без грим си по-хубав.
Тук дори душ не мога да си взема.
Идвай да се къпеш у нас, ще предупредя мама.
Още не знам дали ще остана.
Ще ти намажа гърба.
- Няма нужда.
Мазал ли те е друг освен майка ти и баща ти?
Нямаш представа каква е разликата. Легни по корем и не мърдай.
Помниш ли ме? От времето, когато живееше тук?
Реших това лято да не си бръсна краката и подмишниците.
Дори Пола Коул не уважава много бръсначката.
Баща ти наистина ли ще строи къща?
- Не знам.
Знаеш ли, че след развода баща ти излизаше с майка ми?
Исках да се оженят.
- Защо?
Завърти се.
С Джош излизаме. Да те закараме? Например на кино?
Не, благодаря.
Не забравяй да се намажеш отпред. Пак ще се видим.
Хубава е, нали?
За момиче де.
Не се стеснявай да се включиш.
Сам, хрумвало ли ти е, че можеш да ми помогнеш,
вместо да правиш... абсолютно нищо?
Заповядай.
Не ям пуешко месо.
Напротив.
- Кажа ли, че не ям, значи не ям!
Моля те, махни това кабърче от лицето си.
Дай да го махна.
- Защо?
Изнервя ме.
- И твоето хъркане ме изнервя.
Може ли да те разкарам?
Братята ти са прави за миризмата.
Най-ужасното нещо, което е подушвал носът ми.
Отровно е.
Реших, че може да сте гладни.
- Имаме сандвичи с пуешко.
Тогава ще си имате за после.
Тъжно ми е.
- Защо?
Живяла съм в тази къща.
- Мразеше я 4 години от 5-те.
Живях в нея 6 години и я мразех само 2.
Кои две?
Първата и последната.
Не обичам сандвичи с пуешко. Каква е пицата?
Любимата на Сам. Наистина ли не искаш?
Джордж, твърде слаб си... В сравнение с преди.
Защо първата и последната?
През първата не бях сигурна дали ме обичаш,
а през последната не знаех дали аз те обичам.
Сутринта, докато свалях покрива,
изведнъж разбрах -
щастлив съм.
А преди не беше ли?
Не знам... Наслаждавах се как слънцето докосва океана,
на грохота на вълните... Всичко бе съвсем просто.
И тогава се замислих...
Кога за последен път съм се чувствал така?
Спомни ли си?
Има нещо, което никога няма да забравя.
Със Сам бяхме във водата, пазех го от вълните.
Той бе сложил глава на рамото ми и се смеехме.
Усещах туптенето на сърцето му.
Помня, че го целунах по главата.
Това беше преди тъжната раздяла.
Имаме го на запис.
Родителите ми бяха дошли за шестия му рожден ден.
Трябва да тръгвам.
- Какво има?
Нищо, добре съм.
Утре ще ви донеса обяд.
Отивам да се разходя. Ще ми трябват пари.
Ще имаш, ако работиш.
Толкова си предсказуем.
Не си бил щастлив от 10 години?
Няма да се къпя там!
Ще стане хубава баня.
Всеки би ме оправдал, ако си тръгна.
- Не и аз. Искам да останеш.
Защо не изпросиш малко пари от баща ми,
да се преместиш в нормално жилище с истинска кухня и баня?
По-скоро бих се кастрирал.
Никога не се моля.
- А аз не се къпя насред двора.
Обещавам ти пълна уединеност...
- Не можеш!
Нищо не можеш да ми обещаеш, защото нямаш нищо!
Живееш в гараж, нямаш кабелна,
нито Интернет, защото нямаш дори компютър!
И работа нямаш!
Положи малко усилия, само за това те моля.
Хайде, Сам, умолявам те.
Майната ти!
Алиса вкъщи ли си е?
- Не, излезе с приятели.
Сам?
Не те познах веднага.
Алиса каза, че дори нямате водопровод.
Нито пък душ.
- Влез.
Дано бившият ти съпруг е подготвен за поразиите на Сам.
Днес тук цари блаженство.
Не те ли притеснява това, че децата не те прегръщат?
Трябва ли?
- Аз бих се разтревожила.
Ако ме тревожеше всичко, което би трябвало да ме тревожи,
да съм умрял от тревога.
Можеш ли сега да извикаш Райън и Адам да те прегърнат?
Това не е в мой стил, а в твой.
Но ще го направя, ако искаш.
Джордж?
- Кърт, ти ли си?
Чакам правдоподобно обяснение.
- Няма топла вода.
Г-н Докос се оплака, че с момчето живеете незаконно в гаража.
Провери документите. По проект е къща за гости.
Дори мога да го давам под наем.
Но това определено е незаконно.
Докос, а? Ще му се изпикая на моравата.
Тази вечер ще ми трябваш.
Бях заключил вратата.
Ще ти отнеме 20-30 минути.
Алиса знае ли?
- Не.
Тя пита дали ти се ходи с нея и майка й на кино.
Имаш ли марихуана?
- А ти имаш ли пари?
300 кинта в брой за 2 часа.
Нищо не е нужно да правиш - влизаш и излизаш по най-бързия начин.
Затваряш очи и си мислиш за нещо друго.
Какви са отношенията ви с Алиса?
- Не си и помисляй. Тя е с мен.
Не знаех, извинявай.
Дори не искаше да излиза с мен, докато не навърши 16.
Не беше правило, а някаква нейна си измислица.
Обича да си решава разни неща и точка по въпроса.
Звънна ли ти, бягай.
Предупреден е за всички неща, които не правиш.
Ако искаш, кажи му и да не те гледа.
Нещо ми е странно... Не ми харесва.
Струва си.
Свали прозореца. Погледни ме.
Какво хвърли там?
- Нищо.
Ей, момче, спри на място!
Не мърдай!
Изключи двигателя.
Нося ви обяд.
- Още не е време дори за закуска.
Снощи сънувах къщата ти.
- Готова или недовършена?
Беше съвършена, Джордж. Невероятно, а?
Беше напълно реално.
Веднъж сънува, че можеш да лекуваш.
- Не беше сън, Сам беше болен.
Да, имаше ушна инфекция.
Излекува го движението на езика ми по ухото му.
Би ли влязла в гаража да му излекуваш арогантността?
Антибиотиците не помогнаха, спаси го вярата ми.
Грешиш за първата ни година заедно.
Много грешки съм допуснала в този живот.
Нарича се ''поглед назад''.
Като ''поглед напред'', но без бъдеще.
Имам 3 часа преди да взема децата. Как да ви помогна?
С ръцете или с езика?
- Хлопа ти дъската, да знаеш.
Да удрям ли?
- С всичка сила. Точно така, браво.
Трябва да тръгвам.
Добро утро.
Днес Райън има мач, помоли да дойдеш да го гледаш.
Джордж Монро?
Извинете...
Г-н Монро...
Боях се от този момент.
- Боб Ларсън - градски инспектор.
Имате ли открита тоалетна в близост до кухнята?
Това нарушение ли е?
- Да.
А ако я покрия?
Законът изисква отдушник или прозорче.
Къде е?
- Да знаеш само кой е господинът.
Да си ми ровил из джобовете? Върни ми пликчето.
Знам решението на проблема.
- Къде си го скрил?
Направо си непоносим! Къде е? Сред тези ризи?
Просто ми кажи къде е! Сам ще потърся.
Би ли изключил резачката?
Веднага ми кажи къде е!
Нямаш право да ми ровиш из вещите! Нарушаваш личната ми свобода.
Изработил съм си го...
- Ето ви врати.
Не смея да питам за прозорче.
- Къде е?
Изсипах го в тоалетната.
- О, не! Боже!
Ако имах пистолет, щях да те убия, кълна се!
Не е твоя работа какво имам по джобовете!
Ето, разбрахме се...
- Дано сте доволен от резултата.
Беше от взаимен интерес.
Всичко, свързано с теб, ме засяга -
какво пушиш, смъркаш, гълташ - всичко ме засяга.
Пуша трева от 12-годишен!
Освен това си страшно тъп!
Досега изобщо не ти пукаше с какво се друсам!
Ще ти се извиня за всичко, но от днес нататък... Вече ми пука!
Така ли? Ама си закъснял.
- Тези ръкавици са за теб.
Не можеш да ме накараш да работя!
- Я сядай!
Ще извикам ченгетата...
- Сядай!
Остави ме! Това е малтретиране!
За такива неща се отива в затвора!
Баща ми измисли една игра.
Така и не разбрах смисъла й, докато той не си отиде.
Тревата дори не беше моя!
Целта бе да ме направи по-незначителен от него.
Без значение за какво ставаше дума.
Дори да бе жалко човешко същество, аз пак трябваше да съм по-долу.
Ако изкарвах отлични бележки, бях лигльо, че не играя футбол.
Подстрижех ли се, все не бе достатъчно късо.
Ако си избръснех главата, бях психар... Нито веднъж не победих.
И ако не успееше да ме унизи с думи...
Трябва да му върна парите.
Аз дори няма да те ударя. Никога.
Не искам да бъдеш нищожество. Искам да си щастлив, но не си.
Нито с мен, нито с майка си, нито сам, нито където и да си.
Чувстваш се както аз през почти целия си живот.
Долавям го в очите ти, докато спиш, в отговорите ти...
В теб няма живот.
Изобщо не те слушам.
Знаеш ли кое е най-хубавото?
Промяната може да настъпи така, че дори да не я усетиш.
Възможно е дори да не разбереш веднага,
че животът ти е станал по-хубав или по-лош.
Или пък да те връхлети неочаквано и да те промени за секунди.
Както се случи с мен.
Нека построим тази къща заедно.
Не ми отказвай.
Трябва да възстановя онова, което ти изсипа в тоалетната.
Искам 10 долара на час.
Всичко трябва да се изравни със земята.
Действай.
Мразех тази къща от мига, в който ми я завеща баща ми.
25 години мразех дома, в който живея.
Мразех онова, което съм.
Но сега ще сложа край. Ще построя нещо сам.
Нещо, което с гордост да ти оставя.
- Не си прави труда.
Не искам къщата.
- Прави с нея каквото искаш.
Помни, че сме я построили заедно.
- Нищо подобно.
По-скоро искаш да заличиш спомена за баща ти.
Опитай, действа добре.
Точно така!
След теб.
Добро утро.
Рано си станал.