Dolores Claiborne (1995) Свали субтитрите
ДОЛОРЕС КЛЕЙБОРН
Не, Долорес!
Остави ме!
Пусни ме!
Махни се от мен, Долорес!
Моля те, Долорес.
Нося препоръчано писмо.
Няма да повярвате какво стана на пристанището.
Долорес Клейборн, какво, по дяволите...
О, Господи.
Какво си направила?
Пусни я. Чуваш ли ме?
Господи, Долорес.
Боже мой.
Убила си я.
-Махни снимката.
-Няма да стане.
Половин страница е.
Ще напишеш текста отдолу.
-Много е важно, Питър.
-Празни приказки.
Обяснявам цялата кампания.
По-добре е без обяснения.
Ти каза, че е страхотна.
Казах, че е чудесна.
-Има ли разлика?
-Да.
Половин страница.
Добре.
Оставих я, защото знаех, че ще я махнеш.
Готова съм за Аризона.
Имам материал за медицинската грешка.
-Жената на хирурга...
-Чакай малко.
Снощи говорих с нея 20 минути.
-Не съм ти възлагал статията.
-Ще го направиш.
Успокой топката.
Тук има материал за цяла книга.
Заслужавам го.
Защо при теб винаги е въпрос на живот и смърт?
Не си единствената тук, разбра ли?
Дванадесет души ми висят на главата.
Чудесно.
Значи, освен че не ме чукаш вече, ме и прецакваш.
Какво има, Хелън?
Нося факс за Селена.
От Финикс?
Не, статия от Бангор Дейли Нюз.
Светска дама мъртва, прислужницата задържана.
-Г-жа Долорес Сент Джордж от...
-Къде е първата страница?
СЕЛЕНА СЕНТ ДЖОРДЖ
ТОВА НЕ Е ЛИ МАЙКА ТИ?
КМЕТСТВО
Факс ли?
Забравете.
Те още живеят в 19-и век.
Шегувате ли се?
Тук няма мотел. Има само един ресторант.
Настанили са ме на походно легло в кметството.
Кажете му да се успокои. Не съм на почивка.
Връщам се на континента, веднага щом свърша.
-Мога ли да ви помогна?
-Търся Долорес Клейборн.
А вие сте?
Дъщеря й.
Аз съм Джон Маки.
Детектив от щатската полиция на Мейн.
Може ли да извикате полицай Стемшоу?
Кажете му да дойде веднага.
Съжалявам.
Тук не се пуши. Държавно учреждение е.
Срещали сме се и преди, г-це Сент Джордж.
Така ли?
Бяхте на 13 години.
Годината на слънчевото затъмнение.
Мисля, че беше 1975.
Водих разследването...
за смъртта на баща ви.
Срещнахме се на следствието.
Какво има, Джон?
Г-ца Сент Джордж е тук.
Селена?
Не може да бъде.
Франк Стемшоу.
Братът на Маршъл.
Учихме в Джонспорт.
-Разбира се. Как си?
-Доста време мина.
Така си е.
Изненадан съм да те видя тук.
Майка ти ни забрани изрично да ти се обаждаме.
-Не знаех, че се е обаждала.
-Не се е обаждала.
Някой изпрати вестника от Бангор до моя офис.
И къде е това?
Идвам от Ню Йорк.
Тя тук ли е или не?
-Горе е.
-Благодаря.
Джон?
Арестувана ли е?
Технически, не.
Детектив Маки пристигна снощи и току-що започваме.
Какво?
Запланували сме изслушването за понеделник.
Ще си изясним нещата през уикенда.
Ако не е арестувана, защо я държите?
Вера Донован е мъртва.
Аутопсията е тази сутрин в Мачаис.
Ясно е,
че е умряла при падането.
Майка ви е била единственият човек при г-жа Донован.
Тя се грижеше за нея, нали?
Опасявам се, г-це Сент Джордж,
че във вестника не са написали всичко докрай.
Какво правиш?
Оправям тази отвратителна бъркотия.
Ами че това място е същинска кочина.
Ти си заподозряна, а не прислужница.
Остави всичко.
Един човек иска да те види.
Казах ви, че не искам адвокат.
Дъщеря ти е.
Боже мой.
Виж се само.
Подстригала си се.
Аз не съм...
Вие ли се обадихте?
Така ли направихте?
-Така ли спазвате обещанията си?
-Дошла е сама.
Виж се.
Аз просто...
Боже мой.
Наистина ли си ти?
Погледни.
-Г-жо Клейборн!
-Убихте ли някого днес?
Още не, но знам с кого да започна.
-Отивайте си.
-Къде е колата?
Точно отсреща.
Живяла си у Вера Донован.
Не може да се върнеш там.
Имам си къща.
Искаме да остане тук поне за четири дни.
Ако реша да избягам в Южна Америка, ще ви се обадя.
-Ще съм ви благодарен.
-Още нещо, г-жо Сент Джордж.
Името ми е Клейборн!
Смених го след смъртта на Джон.
Съжалявам, г-жо Клейборн.
Добро утро, Пам.
Съжалявам, но мисля, че ще трябва да си наемете адвокат.
Съжаляваш ли?
За последен път си съжалявал, когато уличният телефон...
ти е глътнал монетата.
Объркана съм. Чудя се какво да кажа.
Пораснала си...
и изглеждаш...
Превърнала си се в хубава жена, Селена.
Не мога да повярвам, че си тук.
Аз също.
Сигурно имаш причина...
да ги дразниш.
Понякога жената трябва да се държи като кучка.
Хубава кола.
Под наем.
На ден ли плащаш или на седмица?
Това ли е начинът да попиташ колко ще стоя?
Боже, че ти си по-нервна и от мен.
Трябва да бъда във Финикс в понеделник.
Опитвам се да се измъкна, но може и да не успея.
Не съм я убила.
Не съм я блъснала по проклетата стълба.
Това ли искаше да знаеш?
Ето, казвам ти.
Това е толкова вярно, колкото и че нося диамантена огърлица.
Той има свидетел,
който те е видял да стоиш над нея с точилката.
Откога пушиш?
Слушаш ли ме? Обвиняват те в убийство.
Добре, че не трябваше да плащам гаранция.
Страшничко, а?
Не можем да стоим цял ден тук.
Как са я оплескали.
Обичайните художници.
Кучка
Погледни само.
Боже господи.
Проклети малки негодници.
Зная кои са.
Дай да опитам.
Селена.
Влизай вкъщи.
Селена, веднага влез вътре.
Аз съм вътре.
Студено е, знам.
Господи, колко е прашно.
Добре, че не прекъснах електричеството.
Имаме дърва. Скоро ще имаме и гореща вода.
Горе има чисти хавлии.
Колкото по-дълго стоиш там, толкова по-страшно ти става.
Не работи.
Прекъснат е от три години.
Щях да знам, ако се обаждах по-често, нали?
Ти се обади у Вера миналата Коледа.
Ти също можеше да се обадиш, мамо.
Няма да остана тук. Трябва ми телефон.
Ще отседна в мотела.
Затворен е.
Извън сезона сме.
Ами Райнърс Ин?
Няма го вече.
Изгоря.
Сигурно има пет години от тогава.
Телефони има в града.
-И без това трябва да пазаруваме.
-Аз ще отида.
Сама.
Ще се погрижа за всичко.
Не знаеш от какво имаме нужда.
Подозирам, че от всичко.
ПРЕСА
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
Думата е брутален
ВЪПРОСИ ЗА МИРА
В очакване на бунт
Лунна соната
Знам една игра. Можеш ли да броиш през пет?
Ще те науча. Ти си умна.
Да броим. Ще играем на криеница. Готова ли си?
Къде е тя? Не мога да намеря Селена никъде.
Чувам някакъв шум горе, но не мога да я открия.
Къде ли е?
Загубила ли се е?
Какво беше това?
Какво чух?
Май че чух нещо.
Ето те и теб.
Дай да ти помогна. Това е моя работа.
-Сигурно умираш от глад.
-Всички тези разговори...
Не очаквах да продължат толкова.
Водата се стопли.
Една гореща баня ще ти се отрази добре.
Изгубих цял час да намеря рентгенолога,
за да ми каже, че няма да говори официално.
Това за новата статия ли е?
Казваш, че има гореща вода?
Качи се горе и се освежи.
Хайде.
Няма да те ухапе.
Сигурно си под голямо напрежение.
Говориш с всички тези...
известни личности.
Сложих снимката в рамка.
Онази, където си с Ричард Никсън.
Той продаваше книгата си.
Направих албум.
Събирам всичките ти статии.
Аптеката в Джонспорт ми ги запазва.
Четях ги на Вера,
когато беше в състояние да слуша.
Справяш се отлично.
Така ли мислиш?
Че се справям добре?
Дори онази снобка Вера Донован беше впечатлена.
Спомням си лицето й като видя снимката на корицата.
Все едно я бяха цапнали с мокър парцал.
Не пий толкова бързо.
Повярвай ми, знам си мярката.
Не звучи ли познато?
На твое място не бих продължила.
Виждала съм достатъчно пияници.
Спомни си за баща ти.
За какво трябваше да е щастлив?
Затова караше всички други да са нещастни като него.
Затова ли го уби?
Неприятен въпрос, а?
Професионално изкривяване.
Не го приемай толкова дълбоко.
Едно време попитах Джийн Харис същото.
Разсъди реално, мамо.
Едва се познаваме.
Не сме говорили от години, това е наша обща вина.
Не си убила Вера, чудесно.
Няма за какво да се тревожиш.
Ако си го направила, ще си понесеш наказанието.
Само нека...
не се държим сякаш сме на мило семейно събиране.
Съжалявам, мамо, но това е истината.
Колкото до татко,
искам да запазя спомените си...
такива, каквито са.
Слушаш ли ме?
Татко.
Направихме пудинг!
Сериозно?
Да, без да използваме полуфабрикат.
С истинска сметана.
Сега ще ми кажеш, че сте го направили само за мен, нали?
Усмихваш се като истински Сент Джордж.
-Приличаш на майка ми.
-Стига си я лигавил, Джо.
Кажи й да си напише домашното.
Напиши си домашното.
Тео се обади за лебедката.
Каза, че ако я поправиш, е готов да даде 250 долара.
Промених си решението. Няма да я продам.
Ти каза, че не струва и сто.
Държи лодките си на сухия док.
Има нужда от проклетото нещо.
Не трябва ли да помагаш на приятелите си по чашка?
Да помагам.
По дяволите.
Ако я поправя, ще изкарвам по 250 долара на месец.
По дяволите! Безалкохолното е топло!
Прибрах се преди половин час. Веднага го сложих в хладилника.
Аз и студени трудно ги пия.
Какво е толкова смешно?
Панталоните ти.
Разпрани са отзад.
Много ли е смешно?
Ти изведнъж се оживи, Долорес.
Бас държа, че в хладилника на Вера има студено безалколно.
Свали ги, ще ги закърпя след вечеря.
Какъв ти е проблемът?
Толкова богати задници нацелува, че вече не се сещаш за мен.
Баща ти чистеше лодката на моя старец,
така че не ми се прави на много важна.
Ако ти не беше продал лодките, нямаше да имаме нужда от пари.
Виж тук.
Старата засмяна луна.
Това ти се пада.
Да ти покажа ли тъмната страна?
Да, много смешно.
Надявам се, че няма да ходиш така цял ден.
Защо ме караш да го правя?
1 4 по 4 да е равно на 28?
Лъжеш.
Така е, 1 4 е.
Не е!
Взимаш 1 4,
счупваш го на две...
Може ли да получа още една със стафиди?
След като се навечеряме.
-Беше права за сметаната.
-Харесаха му стафидите.
Каза, че е най-доброто, което съм правила.
Мамо, зелето.
Махни го от огъня, моля те.
Аз само...
си почивам за малко.
Точно така.
Толкова много плямпа, че има нужда от почивка.
Плямпало такова.
Мамо?
Да сложа ли масата?
Благодаря ти, скъпа.
Момичетата са представителки на всяка част от Алкуинин Бийч.
Алгонкуин, глупак такъв.
Мисли му, ако е някоя от чиниите на майка ми.
Трябва да го гледаш това.
За да видиш как трябва да изглежда един задник.
Момчетата на лодката...
винаги говорят...
за това какво плашило си.
Аз винаги те защитавам.
Казвам: Може да е грозна, но елате да я видите като се напия.
Майка ми ме предупреди, че ще се отпуснеш.
Ще надебелееш, ще готвиш скапани манджи...
и непрекъснато ще плямпаш.
Познай какво? Вече не съм изморена.
По-добре седни, да не ти я забия в главата.
Мамо?
Отивай в леглото, скъпа.
Ние с баща ти имаме малък спор тук.
Всичко наред ли е?
Да.
Нали така, Джо?
Точно така.
Качвай се горе, скъпа.
Връщай се в леглото.
Татко?
Отивай.
Кучко,
тъпкано ще ти го върна, да знаеш.
Давай. Но искам да го направиш бързо.
Не искам тя да вижда безпорядъка след това.
Искаш да ме обиждаш? Продължавай.
Можеш да бъдеш зъл, колкото искаш.
Но това е последният път, в който ме удряш.
Ако го направиш пак,
един от нас отива в гробищата.
Свърши нещо полезно, жено.
Донеси ми хавлия за главата!
Цялата ми риза е в кръв, по дяволите!
Беше урок, който той научи от първия път.
Може би единственият.
Беше дълъг ден.
Сигурно си изморена.
Какво искаш да ти кажа?
Благодаря ти, че го сподели?
Търсих те навсякъде.
Студено е като на Коледа.
Какво правиш?
Не можех да заспя.
Ще умреш от студ тук.
Кажи ми за резервния план.
Искам да ми кажеш, че имаш план, майко.
Ако се тревожиш за парите, не бива.
Имам си социална осигуровка.
Още мога да работя. Нямам нужда от много.
Имаш нужда от адвокат.
Те не напразно ти казаха да си намериш адвокат.
За теб се тревожа, Селена.
Да не се отклоняваме от темата.
Ти си ми дъщеря.
Знам, че не искаш да говорим сега за това, но това е истината.
Ти си моята Селена.
Моето добро момиче. Не мога да не се тревожа за теб.
Господи, ръцете ти.
Не са за гледане.
Ако искаш да знаеш как е живял някой,
погледни ръцете му.
Това могат да ти сторят 22 години работа за Вера Донован.
Г-жо Донован, обещавам, никакви мъже няма да идват.
Напусни, Сюзън.
Но, г-жо Донован, моля ви!
Погледни от хубавата страна, скъпа.
Не получи работата,
но имаш удоволствието да кажеш на приятелките си...
каква кучка е Вера Донован.
Следващата!
Работя от 13-годишна.
Започнах като чистачка в хотел. Когато напуснах училище,
можех да чистя три етажа самичка.
Грижех се за къщата на татко, след като майка почина.
Омъжена съм и имам дъщеря.
Това е голяма къща, но аз съм голяма жена и ще се справя.
Не твърдя, че е лесно да се работи за мен.
Долорес.
В тази къща има няколко правила.
Сигурна съм, че вече си ги чула.
Но искам да ти ги кажа лично,
за да избегнем сълзливите сцени после.
Искам прозорците да са отворени най-малко по два часа на ден.
Имаше си своите изисквания.
Не знам откъде ги беше взела, но те бяха закон за нея.
Среброто трябва да бъде лъскано...
всяка седмица. Искам да оглеждам лицето си в него.
Ваните да се почистват всеки ден с оцет и сода.
Покривки, салфетки, носни кърпи...
да се перат на ръка, да се гладят и колосват.
Видеше ли някъде плесен, уволняваше.
Чаршафите. Те бяха едно от нещата,
с които не биваше да си правиш шега.
Дори да й отрежеха снобския нос,
пак щеше да познае дали един чаршаф е сушен навън...
или в сушилнята.
Извинете ме, г-н Донован.
Сега ли трябва да простираш?
Питайте госпожата.
Съпругът й,
Джак,
идваше само веднъж за цялото лято.
През повечето време я отбягваше.
Тя можеше спокойно да направи простора до къщата.
Но не и Вера Донован. Не, госпожо.
Южният вятър трябваше да суши бельото й.
Това значеше да изкачвам хълма поне два пъти на ден.
Не е ли прекрасно, Джак?
Шест щипки, Долорес!
Знаеш, че така ми харесва.
Шест щипки, не пет!
Джак?
Четири и половина е.
Не искаш ли коктейл?
Беше непоносима кучка през цялото лято,
но аз държах устата си затворена.
Всяка седмица 40 долара отиваха в банката.
И тя нищо не можеше да направи.
Благодаря много.
Колкото и да ме навикваше цялото лято...
сигурно съм се справяла, защото на Деня на труда...
Вероятно си доста натоварена през зимата,
но имам нужда да наглеждаш къщата веднъж седмично.
Да чистиш праха.
Да правиш компания на мишките.
Мога да го направя.
Ще ти плащам...
по 12 долара на седмица.
Съгласна съм.
Ще се видим догодина, в края на май.
Същата зима Джак Донован почина.
Загина при автомобилна катастрофа.
Не бях сигурна какво да очаквам от Вера.
Но тя дойде в прекрасно настроение.
Мисля, че ти казах няколко пъти,
че надписите на изтривалките трябва да гледат навън.
Да, госпожо.
Беше продала къщата в Балтимор.
Пренасяше се тук за постоянно.
Махнете го и сложете това на мястото му.
И изнесете този отвратителен диван.
Два дни подреждаха двореца на нейно величество.
Тя ми предложи постоянна работа и аз приех.
Знаех какъв ад ме очаква.
И най-лошото е, че той не дойде изведнъж.
Дойде постепенно...
с мокрите чаршафи през зимата.
Сополите текат от носа ти.
Ръцете ти са така разранени,
че ти се иска да ги няма.
А е едва декември. През февруари...
ако си свиеш юмрука, кожата се пука и почва да тече кръв.
Но ти защипваш...
следващия чаршаф и преди да усетиш, са минали 20 години.
Никой не те е карал да стоиш там.
-Имах нужда от парите.
-Не и в началото.
Тогава ми трябваха най-много.
Не за мен, за теб.
Прекрасно.
Значи вината е моя.
На баща ти нямаше да му пука, ако беше останала на острова.
Започна се.
Слагах тези пари...
в банковата ти сметка всяка седмица...
за училище.
За да се махнеш оттук завинаги.
Е, постигна го.
Здравейте, дами.
Сутрешна разходка?
Не.
Приготвяме лодката, за да мога да избягам.
Да ви помогнем с нещо?
Трябва ни образец от косата ти.
Какво?
Трябва да вземем от косата ви, за да я изследваме.
-Сега ли?
-Само един косъм.
Няма да стане.
Виж...
сега е доброволно.
Ще ти бъда благодарен.
Носиш си ножиците, нали?
Казах, че няма да стане.
Ще имам заповед още този следобед.
Щом искаш,
сам си го отрежи.
Всъщност трябва да го откъсна.
Трябва ни корена.
Давай.
Вземи каквото ти трябва.
Тази седмица ще пропусна конкурсите за красота.
-Нещо друго?
-Майко, престани.
Говорихме с Шейла Йоландър снощи.
Каза, че ви е чувала неведнъж да заплашвате Вера с убийство.
Вярно ли е?
Ако беше идвала всеки ден, щеше да го чуе още много пъти.
-Влизай вкъщи.
-Накрая Вера...
беше толкова зле, че се чудя как не съм го казвала всеки час.
Давай, г-н Маки.
Запиши си го в тефтера.
И хубаво го отбележи.
Но запомни, че да казваш нещо и да го направиш...
са две различни неща.
Жена ти сигурно го е намеквала.
Достатъчно, Долорес.
Жена ми,
г-жо Клейборн,
почина преди 12 години от рак на костите.
По естествени причини.
Май трябва да тръгваме.
Трябва да вляза в къщата на Вера.
Там имам неща, които ми трябват, дрехи и лични вещи.
Утре. Днес изнасяме тялото на Вера.
Това ме устройва.
Не мога да повярвам.
Той е последният, който би искала да превърнеш в свой враг.
Той отдавна ми е враг.
Какво значи това?
Искаш да кажеш, че не си го спомняш?
Всичко това е така, г-це Сент Джордж,
но ми каза, че в деня, когато баща ти е починал...
си била на работа в хотела в Джонспорт.
Да.
Добре, но...
г-жа Девро...
от хотела...
Помниш ли я?
Та г-жа Девро каза,
че се е изненадала да те види.
Каза, че майка ти е забранявала да работиш през нощта.
Вярно ли е?
Предполагам.
Тогава защо те е пуснала точно този уикенд?
Заради проблемите вкъщи ли?
Баща ти и майка ти...
бяха ли щастливи заедно?
Г-це Сент Джордж?
Затъмнението.
Заради затъмнението хотелът беше пълен.
Затова заплащането...
Казаха, че ще ни дадат два пъти повече пари.
Значи е било заради парите?
Затова мама ми разреши.
Казаха, че ще изкараме два пъти повече.
Значи смъртта на баща ти...
е била случайно съвпадение?
Докога ще оставите това да продължи?
Колкото по-скоро проговори, толкова по-рано ще свършим.
Ако иска да измъчва някого, аз съм готова да седна.
Ако ме обвинява, че съм убила мъжа си, да ми го каже в очите.
Детектив Маки просто си върши работата.
Като превръща едно нещастие в убийство?
Като кара едно дете, изгубило баща си да плаче всяка вечер?
Ако това значи да си върши работата, давайте му извънредни.
Нека ги разделим.
По-спокойно, Джон.
За пет минути, сама, без нея.
Достатъчно, Джон.
Дай ми само пет минути!
Казах: Достатъчно.
Затова не ми говори за врагове.
Не, дами и господа.
Кучият син е чакал дълго, за да ме захапе отново.
Подай ми брадвичката.
Погледни този прозорец. Малки пикльовци!
Трябваше да накарам родителите им да платят.
Сега трябва да купя стъкло,
маджун и Бог знае още какво.
Можели са да изгорят проклетата къща.
Мислех, че статията за хирурга е най-важна.
Ако бе оставила номер, щях да се обадя.
Да бе. Слушай сега.
Рентгенологът, за който ти казах...
се изплаши.
Но стажантът, Левит,
той е приказливец.
Мислех, че отиваш да видиш майка си.
Малка семейна драма, Питър.
Във вторник съм във Финикс.
Тук съм до понеделник.
Семейните проблеми не са шега работа.
Отнемат време.
Не е проблем, казвам ти.
И двамата искаме да напиша статията. Тръгвам в понеделник.
Искаш ли мокър сън?
Чакай да ти кажа какво каза Левит.
Там ли си?
Дадох материала на Морийн.
Не можех да чакам. Списанието е на първо място.
Решението ми няма нищо общо с теб.
Значи сега чукаш Морийн?
Добър опит. Стига, Селена.
Не можа ли да ми го кажеш в лицето?
Никога не съм ти обещавал...
Проклет сводник.
-Внимавай.
-Исках тази история, Питър.
Ще има други, по-добри.
Глупости. Тази беше моята.
Всичко свърши.
Селена, не бива да...
Още едно.
Не трябва ли да анализирате косата на майка ми?
Мислих си колко ви е трудно.
Да я прикривате така.
Тя е здрава жена. Може да живее още 50 години.
Следващото затъмнение е през 96-а. Ако тя се отърве този път...
може да получи още един шанс...
да убие преди да умре.
Искате ли това да тежи на вашата съвест?
И аз имам проблем с пиенето.
Знаете ли, ние си приличаме повече, отколкото си мислите.
Живеем сами...
нямаме деца.
Имаме си работата. Моите дела са моето семейство.
За 30 години съм разследвал 86 убийства. Успях да разреша...
85 от тях успешно.
Но подцених майка ви.
Няма да се случи отново.
Вие сте пратили онзи факс до офиса ми,
нали?
Господ ще отсъди за делата ни,
дори и най-тайните,
дали са добри или лоши.
Кучи син.
Вера Донован тежи на моята съвест.
Следващият ще тежи на вашата.
Знаеш ли, Селена,
спомням си,
че ти беше прекрасна готвачка.
Моля те.
Така беше.
Дори не мога да размразявам.
Ти приготвяше вечерята поне три пъти седмично.
Аз работех и като се върнех...
къщата беше изчистена, масата сложена и домашните написани.
Просто ти трябва практика.
Ще намериш някого, за когото да се грижиш. Ще видиш.
Тогава всичко ще си спомниш.
Ще се грижиш за някого.
Сигурно си имаш приятел.
Хубаво момиче като теб, умно и разсъдливо.
Искаш да ми кажеш, че си нямаш никой?
Да, те всички бяха никой.
Проклети хлапетии.
Излез навън, Долорес!
Проклети малки негодници.
Махни се от острова, проклета кучко!
Елате насам, страхливи пикльовци.
Колко хора още ще убиеш, преди да те затворят?
Елате насам, малки страхливци!
Отиваш в затвора този път!
Знам ви кои сте.
Честър Лавелер и приятелчетата му. Елате де.
Имате ли нещо да ми кажете?
Ще те изпържат на стола!
Какво правиш?
А ти какво мислиш?
Селена, пила си.
Хайде бе.
Иска ми се да не си.
Погледни ме.
Виждаш ли ме на какво приличам?
Какво ще ти помогнат?
След десет минути...
ще се оправя.
Дай ми десет минути.
Само десет минути!
Господи!
Видях баща ти снощи.
Ти ли помогна на майка си да убие баща ти?
Убийца!
Кой е?
Дебела крава!
Ако разбера кой си, ще ти окача топките на крайбрежния фар!
Селена, престани!
Всичко ще бъде наред, скъпа.
Няма да бъде.
-Господи!
-Махни се!
Беше лош период.
Беше в лош период и сега това се повтаря.
Лош период?
Имах шибан нервен пристъп, майко.
Не казвай такива думи.
Беше трудно време, но ти се оправи.
Какво правя?
Нуждаеше се от почивка, това е.
Възстанови се без проблеми.
Не можеш да имаш пристъп...
и да спечелиш стипендия за колежа Васар.
Просто е бил лош период.
Сигурно не съм била с ума си, за да дойда тук.
Тук! Елате насам!
Какво си му направила?
Нищо, скъпа, заклевам се.
По дяволите! Виж!
Майната ти!
Проклета да си!
Селена, нека взема чантите.
Долорес, ще те заведа горе.
Ще ви помоля...
да стъпвате много внимателно по стълбите.
Все още взимам кръвни проби.
Ако ви е по-удобно...
може да ползвате задните стълби.
Джон, имаш ли нещо против да се качим и вземем нещата й?
Вървете.
Извинявай.
Той издейства заповед от съда...
и трябваше да претърси за доказателства.
Рутинно е.
Хайде, да свършваме.
Можете да вземете всичко, което не е...
запечатано и сложено в торба.
Знам, че то не е много.
Съжалявам.
Ще ти помогна.
Това ли е всичко?
Не, имам нещо в стаята на Вера.
Не можете да влизате тук.
Още не съм приключил.
Г-жо Клейборн.
Какво е това?
Албумът ми.
Вътре са статиите на Селена.
Четях ги на Вера.
ПОЧТЕНАТА ДЖИЙН ПАК СЕ ИЗМЪКНА!
Щяха да я изпуснат, нали така?
РИЧАРД НИКСЪН
Чел съм я. Добра статия.
Наистина сте го накарали да се отпусне.
Стипендия.
Васар.
Впечатляващо.
Исусе.
Не можахте ли да почистите?
-Що за хора сте вие?
-Оставете го.
Това доказателство ли е?
-Точно това ви казвам.
-Долорес, остави го.
По дяволите!
Така ли се отблагодаряваш за услугата, която ти правя?
Няма да си тръгна, без да си получа албума.
Извинявай, Джон.
Ще се видим вдругиден, в девет часа, пред кметството.
Не се наежвай така, Франк. Ще бъда там.
Имам чувството, че можем да разрешим всичко още сега.
Няма да стане като миналия път.
Така ли?
Да вървим.
Сега ме изслушай, господин Нафукано Ченге.
Не искам повече да търпя твоите игрички.
Смъртта на съпруга ми беше нещастен случай и ти го знаеш.
Смърт при злополука, ако трябва да бъдем точни.
Някой ти е казал,
че съм имала причини да убия Джо.
Но Вера, защо ми е трябвало да я убивам?
За да си загубя работата...
и хубавата стая за спане.
Вие нямате нужда от работа, нали?
Мотив?
Ще кажа, че един милион и шестстотин хиляди долара...
са достатъчен мотив.
Какво?
Майка ви е богата жена, Селена.
За какво, по дяволите, говориш?
Говорих с адвоката на Вера в Балтимор.
-Оставила ви е всичко.
-Но, Джон...
До последния цент.
Не може да го е направила.
Лъжеш.
Вие сте милионерка, г-жо Клейборн.
Чакай малко.
-Това не е мястото за такива...
-Не се пречкай.
Той е луд.
Това е лудост.
Тя никога не би го направила.
И от вас ли го е крила, Селена?
Или и вие сте знаели?
Защото това завещание...
как да го кажа...
е само на осем години.
Искате да чакаме областния прокурор до понеделник?
Или сега ще разрешим всичко?
Влизай в колата, майко.
Влизай в проклетата кола!
Не си знаела, че ти е оставила парите?
Кълна се.
Над един милион долара.
Тази кучка. Тази злобна, проклета, надута кучка!
Стига глупости!
Сега можеш да си позволиш адвокат.
Проблем с колата?
Всичко е наред, благодаря.
Иска ми се да съм я убила.
Да ми остави тия пари.
Да я бях убила!
Иска ми се да я бях убила!
Какво се е случило в тази къща?
Долорес.
Камбаните на Ада.
Я, вижте кой е станал.
Подмокрила съм се.
Нещо ново?
Колко продължи този път?
Откога си в безсъзнание ли? От около два дни.
Остави ме мокра, нали?
Когато не съм с разума си да те контролирам.
Така правиш...
нали?
Да, става страхотно парти, когато спиш.
Къде ми е порцелановото прасе?
Тук има само 200 от тях. Кое по-точно?
На умна ли ми се правиш?
Не, Вера. Ако бях умна, щях да те напусна преди доста време.
Да видим има ли още пиш.
По дяволите! Искаш да седиш тук и да се вмирисваш ли?
Ще те вдигна от подлогата ако трябва и насила.
Хайде.
Готово.
Каляската ви очаква, Ваше Величество.
Сега ме дръж със здравата си ръка.
Дръж се.
Стъпи на здравия си крак.
Не знам защо ме караш да го правя.
Мразя тази нощница.
Дните на коприна и сатен свършиха, Вера.
Отсега нататък само памучни нощници.
Опитваш се да ме отровиш,
нали, Долорес?
Бавно,
но сигурно.
Това правиш.
Не, мадам.
Ако искам да те очистя, няма да ползвам отрова.
Ще те хвърля през прозореца. Една миризлива кучка по-малко.
Не сме ли малко...
злобничко настроени днес?
Долорес Клейборн.
Искам си порцелановото прасе.
Размърдай си кралския задник и си го вземи.
Знаем, че можеш да го направиш.
За твое добро е.
Упражнявай се.
Това, от което имам нужда...
е някой да изпълнява каквото му кажа.
Не ме предизвиквай, Вера.
Ще правя това,
което си искам!
Да.
Ще го направя!
Ако това...
ще е животът ми отсега нататък...
ще казвам каквото си искам, по дяволите!
Прасенцето си пийнало шампанско...
Прасенцето си хапнало фасул.
Ще ти сложа чай. Ще се почувстваш по-добре.
Не!
Няма!
Няма да се почувствам по-добре.
Никога.
Никога вече няма да се почувствам добре.
О, Господи.
Какво правиш?
Махни се от пътя ми, Долорес.
Къде си мислиш, че отиваш?
Какво ти стана, за Бога?
Пусни ме, Долорес!
Остави ме!
О, Господи!
О, Господи.
Не говори.
Ще се обадя на лекаря.
Не искам лекар.
Не искам болница.
Ще се оправиш, Вера.
Само лежи и не мърдай.
Ще се оправиш.
Долорес Клейборн казва, че ще се оправя.
Какво облекчение е...
да чуеш професионално мнение.
Защо?
Защо го направи, Вера?
-Защо?
-Защото...
мразя...
миризмата на старостта.
Изморена съм...
и искам да умра.
Ще ми помогнеш ли, Долорес?
Моля те, ще ми помогнеш ли...
да умра?
Не искам да умра в болница.
Убий ме сега.
Ако наистина искаш да ми помогнеш,
моля те, побързай.
Долорес, нося препоръчано писмо.
Не ми вярваш, нали?
Мислиш, че съм я убила.
Не е важно какво мисля.
Трябва да се тревожиш за останалата част от света.
Направила съм списък с адвокати.
Това са много престижни фирми от Ню Йорк.
Може да отнеме няколко дни, затова в понеделник...
не казвай нито дума.
Вземи го.
Ако не си забелязала, опитвам се да ти помогна.
Мислиш, че ме е грижа какво казват другите за мен?
Господи.
Само ти.
Само това, което мислиш ти има значение за мен.
Аз не мога да те пратя в затвора.
Мислиш, че това е краят на света?
Там ще си отдъхна.
Сън и почивка...
три яденета всеки ден.
Може би ти е по-добре да си нещастна, така ли е?
Така ли е, майко?
Не усложнявай нещата.
Вера беше кучка. Обиждаше те, беше зла и стисната.
Защо не напусна?
Защо просто не си тръгна?
Както правят в Ню Йорк?
Ако някой ме нарани,
аз го изоставям.
Научих това още преди да отида в Ню Йорк.
Не бях аз тази, която те нарани.
Какво значи това?
Ти обвиняваш него?
За това ли ще говорим сега?
Той беше алкохолик.
Не можеше да си намери пътя.
Добре...
може да те е удрял.
Аз не си спомням.
Ти май нищо не си спомняш.
Но той сега не е тук, за да се защити, нали?
Кълнеш се в Бога, че не си спомняш, така ли?
Виж.
Ето ти проклетия списък.
Прави каквото искаш.
Затова си толкова затормозена, нали?
Затормозена?
Имаш предвид изнервена, нали, майко?
Ако искаш да правиш съдържателен анализ...
трябва да уточним терминологията.
Най-важното за критическото мислене...
е комуникацията с уточнена терминология.
Пийни още едно питие.
Не, достатъчно удоволствие за тази вечер.
Седни веднага и не ми пробутвай тези колежански номера.
Ще седнем на масата, ти и аз...
и ще пием по чаша.
Когато приключим...
Когато приключа,
можеш да си вземеш от хапчетата, за да се почувстваш по-добре.
Не казвай нищо.
Преди да си се напил,
хвърли един поглед на бележника й.
Видях го.
Е, и какво?
На всеки може да се случи.
Може ли да ме извините?
Не и докато не кажеш...
защо една отлична ученичка...
започва да получава само четворки и тройки?
Ще я оставиш ли на мира?
Не че ти си била гений в училище.
Да не говорим, че нито един Клейборн не е раждан в болница.
Може ли да бъда извинена?
Не, не може.
Може. Отивай, скъпа.
Благодаря.
Научи се да си затваряш устата.
Ще я прогониш от къщи.
ХОТЕЛ ДЕВРО
Мамо, какво правиш тук?
Нали нямаш нищо против да се върнем заедно с ферибота?
Красиво, нали?
Ти също беше красива.
Защо вече не си?
Откога не си си мила косата?
Взимаш наркотици, нали?
Променила си се.
На 13 години и вече пуши марихуана.
Откъде я взимаш?
Не взимам наркотици, мамо.
В каквото и да си се забъркала, аз няма да спра да те обичам.
Не бих могла да ти помогна, ако не ми кажеш истината.
Бременна ли си?
Я стига.
Искаш да свършиш като мен? Глупава и нещастна.
Да не мислиш, че те карам да учиш,
за да чистиш след хората цял живот. Това ли искаш?
Не съм бременна.
Какво има? Какво става с теб?
-Остави ме на мира?
-Няма да те оставя.
Ще се возим с ферибота цял ден, докато ми кажеш...
какво има.
Остави ме!
-Защо не искаш да говориш с мен?
-Не ме докосвай.
Какво?
Престани!
Държа те.
Пусни ме!
Какво ти става?
Говори с мен!
Откъде взе това?
Какво правиш?
Това е медальонът на баба ти Сент Джордж.
-Той е мой.
-Как го взе?
Бъркала си в шкафа на баща си?
Мамо, моля те...
-Селена, открадна ли го?
-Не, то е мое.
О, Господи.
СПЕСТОВНА КНИЖКА ДОЛОРЕС СЕНТ ДЖОРДЖ
Както виждате, г-жо Сент Джордж,
тази сметка е закрита от съпруга ви.
Как е възможно това?
Това са спестяванията ми. Как я е закрил като книжката е у мен?
Г-жо Сент Джордж,
това е попечителски влог.
Това значи, че всеки родител може да тегли пари от него.
В книжката не пише, че са теглени пари.
Как ги е изтеглил без банкова книжка?
Г-жо Сент Джордж,
ще ви помоля да говорите по-тихо.
Съпругът ви е декларирал, че книжката е изгубена.
Поискал е да се издаде нова.
Това е обичайна практика.
Не ме е грижа. Аз открих този влог.
Кой, мислите, че е внесъл парите?
Моля ви, г-жо Сент Джордж.
Съжалявам, но ви уверявам, че това което направих...
е законна банкова процедура.
Може и да е законна, но може и да не е.
Не мога да повярвам, че дори не сте си направили труда...
да се обадите по телефона на човека,
на чието име е влогът.
Съжалявам.
Ако го кажете пак, така ще ви ритна, че ще се изгърбите.
Лидия.
Защото съм жена, нали?
Ако аз ви бях казала, че съм си изгубила книжката...
и помолила за нова,
и бях поискала да изтегля всичките пари,
вие щяхте да се обадите на Джо.
Предполагам, че е едно от двете.
Или ги е заровил в градината,
или е отворил нова сметка.
Г-н Пийс,
Не сте длъжен да ми казвате, но се надявам да разберете мъката,
която можехте да ми спестите, ако се бяхте обадили.
Моля ви, кажете ми дали е отворил нова сметка тук,
или да започвам да копая около къщата?
Щом излъскате среброто, искам да проветрите стаите за гости.
Искам да прегледам завивките за леглата в кабинета...
и в дневната.
Тези цветове не си подхождат. Смени ги.
Долорес, провери ли цветята?
Трябва да си въодушевена, Долорес.
След 36 часа ще имаш невероятната възможност...
да бъдеш в епицентъра на пълно слънчево затъмнение.
Гостите ми ще пътуват 1300 км. А от теб се иска само да гледаш.
Виждала ли си Долорес?
Когато доставчиците пристигнат, проверете дали всичко е тук.
Направила съм списък.
Не искам в последния момент да се ходи до Джонспорт.
Чуваш ли ме?
Ще направиш ли чай?
-Свърши ли?
-Съжалявам, г-жо Донован.
Вера.
Жените, които изпадат в истерия в гостната ми...
могат да ме наричат с християнското ми име.
Осветли ме, Долорес.
Какво може да накара корава жена като теб да се разкисне така?
Джо ми открадна парите.
Отидох да закрия сметката си.
Бяха парите, които спестявах за Селена.
3 000 долара. Отидох да ги изтегля и ги нямаше.
Взимай пример от мен, Долорес.
Всичките си пари държа в брой.
Искала си да играеш на стоковата борса?
Исках да го напусна.
Щях да отведа Селена далече, преди той да се върне.
Колко драматично.
И по каква причина искаме да бягаме?
Кажи ми, Долорес.
Едва ли причината е толкова сериозна?
Дай ми го. Той си е мой!
О, Господи.
Баща ти ти е посягал, нали?
За какво говориш?
-Какво ти направи?
-Нищо?
-Опипвал те е, нали?
-Не!
Какво ти направи?
Кажи ми истината. Важно е.
Остави ме на мира!
Ти, кучко!
Побъркана, лъжлива кучко.
Ти си полудяла.
-Мислиш, че си го измислям?
-Как можа да ти хрумне?
-Как не си спомняш?
-Спомням си, че ти го удряше!
Това си го спомням.
Помня кръвта по лицето му, пиенето, побоищата, но не и това.
-Ти си безотговорна.
-Маки е прав. Ти си опасна.
-Майната ти!
-Трябва да ми повярваш.
Не мога.
Не опитвай да ме спреш.
Отивам в хотела.
Г-жа Девро има нужда от хора заради затъмнението.
-Ще се върна след няколко дни.
-Говорихме за това.
Не ми пука за какво сме говорили.
Не искам да съм тук като кажеш на татко за откачените си идеи.
Върни се веднага!
Остави ме!
Въпреки 12-те часа сън не изглеждаш добре.
Трябва да съм в Аризона.
Нуждая се от тази статия.
Знам.
Опаковах ти нещата.
Бяха разхвърляни навсякъде.
Кафето е на печката.
ЩАТСКА ПОЛИЦИЯ НА МЕЙН
Вера Донован, криминално разследване
Какво е?
Докладът на детектив Маки. Заповядай.
Не го искам.
Колко смело от твоя страна.
Ще се обадя тук-там.
Ще ти пуснат телефона утре.
Ще взема доклада.
Ще го изпратя на адвокат.
Можеш да очакваш да ти се обади утре.
И когато говориш с този адвокат...
направи така, както той ти каже.
Ще изпуснеш ферибота.
Искаш да те обесят ли?
Отиди на прослушването утре и се разприказвай.
Извинявай, майко. Понякога...
на жената не й остава друго, освен да се държи като кучка.
По дяволите!
Дано да го правя, както трябва. Не съм работила с такова.
Тия японци правят страхотни джунджурии.
Сега ти спиш, Селена,
но знам, че като се събудиш ще си тръгнеш.
Когато слушаш това, сигурно ще си в Аризона.
Каквото е имало да става, ще е станало.
Забрави за адвоката.
Ще отида утре сама и ще говоря с тези хора...
и няма да се заяждам повече.
Сега ще ти кажа какво ще им разкрия.
Мисля, че трябва да го чуеш първа.
Колко далече е стигнал, Долорес?
Тя казва, че нищо не се е случило.
Отричаше така усърдно, че аз разбрах, че е истина.
Аз трябваше...
От начина, по който се държеше с него, трябваше да разбера.
Боже мой.
Колко далече е стигнал?
Той не винаги е бил такъв.
В началото не всичко беше розово, но...
Спал ли е с нея?
Не знам.
Не знам.
Но ако не е, скоро ще го направи.
Той работи на лодките. Ще се върне утре.
Парите...
Щях да ги използвам, за да избягаме по-далеч.
Колко далеч е това, Долорес?
Джонспорт? Бангор?
Никога през живота си не си била на повече от 50 мили оттук.
Колко време мислиш ще му отнеме да ви намери?
Живеем в един депресиращо мъжки свят, Долорес.
Може и да греша.
А ако си права?
Съпрузи умират всеки ден.
Сигурно...
един от тях умира сега, докато ти седиш тук и плачеш.
Умират...
и оставят на жените си своите пари.
Аз трябва да го знам най-добре, нали?
Понякога на връщане от къщата на любовницата им...
спирачките внезапно отказват.
Един нещастен случай...
може да бъде най-добрият приятел на нещастната съпруга.
Харесвате боса нова, нали?
Открих ги в Ню Йорк. Не можех да не ги наема.
Как сте?
Нещо звъни в кухнята. Отиди да провериш.
Съжалявам, г-жо Донован. Бързаме колкото е възможно.
О, моля те.
Всичко е просто очарователно.
По радиото казаха, че ще вали.
Не се тревожи.
Ще си получа моето затъмнение.
Сега си върви, Долорес.
Свърши чудесна работа. Всичко е под контрол.
Искам да споделиш това събитие със съпруга си.
Той ще се върне, нали?
Предполагам.
Ето ти два чифта специални очила и отразителни кутии.
Надявам се, че на вас с Джо ще ви хареса.
Не мога.
Понякога, Долорес,
трябва да се държиш като арогантна кучка,
за да оцелееш.
Понякога единственото,
което остава на жената...
е да се държи като кучка.
Благодаря, Вера.
Сега си върви.
Пам и Шейла ще се справят с почистването.
Запомни,
затъмнението е в пет.
Не бих го пропуснал за нищо на света.
Имам бинокъл. Отивам да си намеря добро място.
Хайде!
Така!
По дяволите!
Скапана бракма.
Какво правиш в къщи?
Освободих си следобеда.
Добре дошъл и на теб.
Не започвай пак, Долорес.
Къде е Селена?
На работа е в хотела.
Май си изкупила целия магазин.
За какво е всичко това?
За да отпразнуваме затъмнението.
Майната му на затъмнението.
Чувствам се добре и мислех, че ще споделиш щастието ми.
Какво те кара да си щастлива?
Исусе Христе.
Не го ли искаш?
Мога да го изсипя в мивката.
Вера ни даде едни приспособления да гледаме затъмнението.
Дреме ми.
Не искам да се караме.
Нека опитаме да се насладим на деня.
Няма да е трудно.
Прилича на съюзническото нашествие.
Виж ги само.
Целият проклет остров се е изсипал там.
Дано да завали.
Толкова силно, че да се издавят всичките.
Какво се вълнуваш толкова?
Няма да е по-различно от буреносен облак закрил слънцето.
Яж, преди мухите да са те изпреварили.
Добре.
Не е ли това, което всички глупаци чакате?
Размърдай си задника и ела.
Проклет да съм.
То наистина се скри.
Имам още една изненада.
Да не са измислили хапче за грозни?
Парите в сметката на Селена.
Какво за тях?
Взел си ги.
Ама си се вкиснала.
-Много ли ти е смешно?
-Да.
Хубаво те прекарах, нали?
Ти ме заблуди за много неща, Джо,
но аз разбрах за тях.
Вече си изхарчил 500 долара.
За какво, Джо?
Покер?
За бира?
Пак ме подценяваш.
Бях ги заделила за училище.
Ти профука парите ни, сега искаш да похарчиш и нейните.
Училище, глупости.
Тия дни задника си не можеш избърса за 3 000 долара.
Говорих с хората от банката.
Не си имал право да теглиш парите.
Излъгал си ги.
Накарал си ги да престъпят закона.
Какво си направила?
Върнаха ми всички пари в брой.
Без тези петстотин. които си профукал.
Затова можеш да си го начукаш.
Ако, разбира се, накараш жалкия си придатък да се изправи.
Нали ти казах какво ще стане, ако много ти знае устата.
Казах ли ти?
Сега ми вярваш, нали?
Да, Джо.
О, Господи.
Виж.
Звезда.
Звезда.
Ще видиш много от тях, ако не ми кажеш къде са парите.
Веднага!
Зарових ги...
в градината.
Близо до полето.
Да отидем и да ги върнем където им е мястото.
И се моли да са там до последния цент.
Пази си приказките за приятелите в бръснарницата.
Чудно ми е дали ще те мислят за такъв жребец,
ако разберат, че единственият задник,
който можеш да докопаш, принадлежи на дъщеря ти!
-Не знам за какво говориш.
-Така ли?
Защо тогава изглеждаш все едно дяволът те е стиснал за топките?
Тя лъже. Тя е малка лъжкиня.
И проклета използвачка.
Как си посмял, Джо?
След всичко, което направих за нея,
да говори така, да лъже като...
Като се върне, ще играе коланът.
Ще си получи боя.
Това, което ти ще получиш, е присъда в затвора Шоушенк...
за издевателство над малолетна!
Проклета кучко!
Колкото повече бягаш, толкова по-лошо за теб.
Пусни ме!
Сега ще си получиш заслуженото.
И ще ти струва повече от пари!
Сега те пипнах!
Дай си ръката, преди да съм паднал, моля те!
Помогни ми, ще падна, по дяволите!
Не знаеш какво вършиш.
Какво правиш?
Какво правиш за Бога? Хайде!
Къде отиваш?
Моля те!
Кучко!
Кълна се, ще умреш.
Помогнете ми!
Някой да помогне!
Помощ!
Помогнете ми!
-По дяволите!
-Никой няма да те чуе.
Мръсна кучко! Моли се да не изляза.
Затъмнението трая шест минути и половина.
Те казаха, че това било рекорд.
Бе много повече от буреносен облак, закрил слънцето.
Беше красиво.
Изгорих роклята...
и хвърлих празната бутилка от уиски.
Започнах да питам хората дали не са виждали някъде Джо.
Като оставим настрана Маки...
беше по-лесно, отколкото очаквах.
Това е истината...
за това, което се случи.
И не ме е грижа кой ще я научи.
Единственото, за което ме е грижа...
за което винаги ме е било грижа...
е ти да си здрава и невредима.
Аз те излъгах.
Излъгах и себе си.
Сега е време да си платя за това.
Заповядайте.
Едно кафе, един долар.
Давате ми пет долара.
Едно кафе, горещо какао, това прави 60 цента.
Не струва и половината, Макрий.
Заповядай.
Зъзнеш така, сякаш си плувала в океана.
Ето, това ще те стопли.
Какво има, не го ли искаш?
Този горещ шоколад е за теб.
Да му махнем капачето.
Носиш ли онова нещо, което ти дадох?
Дай да го видя.
Това е нещо много специално.
Майка ми го е получила от нейната майка.
Не мога да го дам току-така на всеки.
То е специално за теб, скъпа.
Ето.
Вземи го.
То е нещо специално за теб.
Ръцете ти студени ли са?
Добре съм.
-Дай си ръцете.
-Добре съм.
Никой няма да ни види, миличка.
Хайде, дай си ръцете.
Ще си разлея какаото.
О, Господи.
Ще ти купя друго.
-Дай да ти стопля ръцете.
-Добре.
Ръцете ти са студени.
Не мога.
Не, татко, моля те.
Хайде. Аз ти показах как да го направиш.
Помниш ли как ти показах? Никой няма да ни види.
Хайде, миличка.
Помниш ли?
Помниш ли как ти показах?
Моля те.
Хайде.
Давай, точно така.
Точно така.
Ти си добро момиче.
Обичам те, Селена.
Ти си моето добро момиче.
Искате ли си рестото?
Не, задръжте го.
Щях да я убия, ваша светлост.
Тя опита да се самоубие,
но беше още жива.
Помоли ме да завърша това, което бе започнала.
Не знам дали щях да го направя или не.
Когато се върнах от кухнята, тя вече беше мъртва.
За ваш късмет, предполагам.
Казаха ми, че не сте пожелали адвокат.
Да, господине.
Женил съм хора, които са си водели адвокати.
Искам да приключваме с това.
Преди да подпиша доклада на детектив Маки...
има няколко неща, които искам да изясните.
Г-жо Клейборн,
няколко свидетели твърдят,
че пред тях сте заплашвали Вера Донован с убийство.
Вярно ли е това?
Защо не ме попитате направо какво искате да знаете?
Когато му дойде времето, г-жо Клейборн.
-Вярно ли е, че сте я заплашвали?
-Разбира се.
Тя ви го каза в събота.
Съжалявам. Това е закрито изслушване.
Жената, която стои там и няма адвокат, това е майка ми.
Това не е процес. Имам право да бъда с нея.
Селена Сент Джордж.
Не спирайте. Да свършваме с това и да се връщаме на континента.
Докладът е непълен. Преди да го подпишете...
По средата на изслушването сме, г-це Сент Джордж.
Майка ми не е убила Вера Донован.
Аз имам 30 страници тук, които казват противното.
Докладът се базира на косвени улики.
Била съм в доста съдебни зали и знам, че той няма доказателства.
Косвени улики? Ами показанията на Самюъл Марчант?
Кажете му това, което не е в доклада.
Разполагахте с цял уикенд да си намерите адвокат.
Какво не е включено в доклада?
Тези две жени са се обичали.
О, така ли?
Това е нещо, което бихме искали да чуем.
Нещо,
което сме пропуснали в нашето разследване,
нали така, Франк?
Защо не ни кажете за тази взаимна привързаност?
Личните ви наблюдения.
Как се държаха, когато ги посещавахте?
На Коледа, на рождените дни и празници,
когато не сте писали съдебни репортажи.
Защо не ни кажете?
Кога ги посетихте за последно?
Госпожице?
Преди 1 5 години.
Сигурно имате страхотна памет.
Двете са били заедно 22 години.
Майка ми прекара последните десет години...
в грижи за Вера по 24 часа на ден, 365 дни в годината...
за 80 долара седмично.
Спрете, преди да е станало късно.
Той казва, че са се мразели.
Искам да знам защо сте останали заедно, като сте се мразили?
Имало е и друга работа...
по-добра от тази.
Защо си стояла там тези 20 адски години?
-Защо, майко?
-Това на нищо не прилича.
Вие сте професионалист, нали?
Да, не съм ги посещавала.
Та кой ги е посещавал?
През последните години кой е ходил в тази къща?
Веднъж месечно доктор Колин.
Да не забравяме Сами Марчант.
Никой друг не го е било грижа какво става с тях.
Разчитали са само на себе си.
Затова сте останали заедно.
Това ли значи да мразиш някого?
Заменяш живота си срещу какво...
Двадесет цента на час?
Всичко това е много трогателно.
Но един милион и шестстотин хиляди долара...
е малко повече от двадесет цента на час.
Майка ми никога не е знаела за завещанието.
Моля ви се, г-це Сент Джордж.
Завещанието е написано преди осем години.
Ти беше там, Франк.
Когато Маки й каза за завещанието.
Мислиш ли, че е знаела?
Той не е на процес.
Майка ми също.
Полицай?
Тя изглеждаше много изненадана...
предполагам.
Поне така го видях.
Искате да ви повярваме, че са били приятелки,
били са заедно осем години и не са говорили за това?
Мисля, че хората могат да пазят тайни повече от осем години.
Тайна за един милион и шестстотин хиляди долара?
Как ли не!
Знаехте ли за завещанието, г-жо Клейборн?
Не, господине.
Вера ми беше казала, че ще похарчи всичко преди да умре.
Мислех си, че като умре ще ми остави малко дрехи и това е.
Не е ли убедително това?
Не й вярвате?
Нека ви кажа тогава, детектив.
Сигурно става въпрос за много надарен престъпник.
Цели осем години тя е на косъм от това,
да стане най-богатата жена на острова.
И какво прави?
Изчаква година и оставя Вера да се удави във ваната?
Опитва се да я умори от глад?
Внимавайте, ще се опарите.
Удушава я както спи?
Упоява я с лекарства?
Не, планът на майка ми е много по-изкусен.
Чака осем години, сменя подлоги, къпе, подсушава и маже гърбове.
Чака осем години, докато Вера е вече с единия крак в гроба.
И какво прави тогава?
-Знаем.
-Това е вашата теория, нали?
Чака я осем години, за да я хвърли по стълбите.
Да. За да изглежда като нещастен случай.
Нещастен случай? Преобръща кухнята, за да намери точилката.
Успокойте се!
Как ще е нещастен случай, ако пребие Вера до смърт?
Паникьосала се е, както и вие сега.
Сами Марчант е носил пощата всеки ден по обяд.
-Защо да не изчака?
-Паникьосала се е.
-Знаела е, че трябва да довърши...
-Откъде знаете?
Четиринадесет години опит.
-И не сте грешили.
-Почти никога.
-Разрешили сте 85 от 86 случая?
-Точно така.
-А неразрешеният?
-В доклада е истината.
Истина? Глупости! Кажете му защо наистина сме тук!
Хайде.
Кажете му.
Защото тя го е правила и преди.
Чакайте. Имаме ли предишно престъпление, Джон?
Не, няма.
Не можаха да го докажат.
Преди 18 години...
баща ми изпил бутилка уиски...
и паднал в един кладенец.
Детектив Маки мисли, че това не е нещастен случай...
и затова днес сме тук.
А вие какво мислите, Селена?
Мисля, че ви дължа извинение.
Нарекох ви кучи син.
Вие казахте, че си приличаме.
И бяхте прав.
И двамата прекарахме 18 години в преследване на тази жена.
Дойдохме тук,
за себе си съм сигурна,
като вярвахме, че тя е виновна.
Забравихме, че това дело е за Вера Донован,
а не за баща ми.
И какво, ако не е бил нещастен случай?
Вижте,
минаха 18 години.
Не знам какво ви е причинило това на вас,
но нека ви кажа, на мен ми отне страшно много.
Живях с тази мисъл всеки ден от живота си.
Всеки ден.
Но беше грешка...
и няма да го допусна повече.
Можете ли да кажете...
това за себе си?
Тя не е убила Вера Донован.
Вие обърнахте всичко, за да намерите доказателство.
Няма такова.
В ръцете си държите 30 страници с описание на самоубийство.
Искам да ви попитам...
като човек на честта...
с целия ви опит...
и всичко, което сте видели,
щяхме ли да бъдем тук сега,
ако не ставаше въпрос за Долорес Клейборн?
Истината е в доклада!
Искам да знаете, че ако отидете на процес, ще се провалите.
По-добре се запитайте как искате да завършите кариерата си.
Имам дълъг списък с адвокати от Ню Йорк,
които с удоволствие ще ви изправят пред съдебно жури.
Майко...
Да тръгваме.
Нищо не могат да ти направят вече.
Джон?
Топката е у теб.
Ще те оставя ти да решиш.
Хайде.
Време е.
Дори когато е топло тук, пак е студено.
Няма да е така в Аризона.
Няма Аризона.
Не трябва да ходя там.
Излъгах те.
Редакторът ми...
статията, книгата...
всичко е свършено.
Още ли трябва да се тревожа за теб?
Не знам какво да мисля за това, което направи.
Сигурно никога няма да разбера.
Но знам, че си го направила за мен.
Не искам да те загубя отново.
Върви.
Няма да ме загубиш.
Тръгвай.