Moebius (1996) Свали субтитрите
символ на нашето време.
Един лабиринт, в който тихо се разминаваме със себеподобните си,
без да знаем кои са и къде отиват.
Стотици коридори,
които използваме, за да постигнем баланс,
да предвидим дадена ситуация
и да опитаме да направим прекачване,
и повече от една промяна в живота...
Това е една странна игра,
в която се гмуркаме по безкрайни тунели,
без да си даваме сметка, че на всяка спирка
променяме необратимо съдбата си.
Желаех да разгадая най-великата машина,
но никога не бих си преставил онова, което ми се случи не след дълго.
"Метро на Буенос Айрес Главна мрежа"
"Главен план за инфраструктура Първи Етап"
Детаили за кръстосване на два завоя
МОЕБИУС
Внимание, гараж, тук Боливар!
Отговорете, гараж!
Може ли да ми отговори някой?!
Тук гараж, слушам, Боливар.
Обадиха се от централата- закъсняваме и сме претоварени. Изпратете още мотриси!
Чувате ли?
Вече изпратих всичките, Боливар.
Как така всичките?
Изкарах последната мотриса, нищо не остана.
Как така всичките?! Не, не може да бъде. Трябва да имаш най-малко още една!
-Не остана нищо! Добре, добре. Ще се обадя. Но трябва да имаш още една.
Разбра ли?
Виж, Боливар, повтарям-тук нямам нищо!
Как така? Какво ще кажа на шефа? Чуваш ли?
"Линия 2"
Тук Хуан Вега.
Не ви разбирам.
Че се е изгубило кое?
И сега каво?
-Продължаваме надясно, нали?
Дясно, дясно, дясно, ляво.
-Ако не внимаваш, ще си останем тук цяла нощ.
Шефе, какво да правя?
-Педро, не виждаш ли, че не можем да продължим!
Добре де, ще следваме светлината и няма да стигнем доникъде. А и има много завои.
Какво говориш, бе човек?
Ало, моля, свържете ме с директора.
Г-н Директор?
-Надявам се да имате добра причина, за да ме накарате да сляза до тук.
А, очаквах Ви.
Не можете да си представите колко добре се чувствам тук, Прат,
дишайки малко чист въздух!
Не мога да понасям затворените кабинети.
Както и ежедневието на града. Затова съм тук.
Ако ме извикат отново, нямам намерение да се връщам под земята, затова, че на някой си му е прищукнало.
За мен тази работа е завършена.
Да, но аз не знам с какво ще ви помогна. Не съм участвал в проекта, а и не съм архитект.
Не е нужно да си архитект.
А и никой не иска да се връща долу в тази жега.
Но пък знам, че ви харесват проблемите. Затова се посветихте на математиката, нали?
Топология.
-А, очарованието на анализа на повърхностите,
една формула, едно пресмятане и го слагате в книгата.
Струва ми се толкова странно... Като проблемът на директора на метрото, онзи, Бласи.
Отидете и вижте какво става, ще ми спестите една грижа.
Намерете го и се поинтересувайте.
Малко ме съмнява. Когато приключихме конструкцията, всичко беше наред. Сега пък имат проблеми.
Още нещо, ако има проблеми- оригиналните чертежи са в Архива на публичните строежи.
Нашите са идентични копия на одобрените преди години.
Но това е една подробност. В интерес на истината, не знам какво искат.
Хм, щом става въпрос за Бласи, може да е всичко.
И накрая, да не ме търсят за нищо.
-А това за какво е? Не знам.
Казаха ми, че засилва възприятието.
Решете го.
А! Кажете на Бласи, че съм заминал много надалеч.
Бъдете сигурна, че правим всичко възможно.
Представяте си, че не мога да го търся из цялата мрежа, госпожо.
Знаете как са старите хора, метрото ги очарова.
Госпожо, 5 милиона души минават всеки ден.
Извинете, ваша отговорност е. Ако не знаете къде е, не е мой проблем.
-Господин Бласи, дойде. Да влезе, да влезе.
Да, госпожо, разбирам. Извинете, но...
Знаете как е, имам работа за вършене, госпожо.
Заповядайте!
Господине...
-Даниел Прат.
Простете за изненадата ми, но очаквах да видя стария си приятел Векер.
Може би ще дойде по-късно, защото му казах, че ми е нужен.
Не, вижте, архитектът трябваше спешно да замине и ме помоли да го заместя.
О, да, както винаги...
Помолих го да ми помогне.
Той ми даде нужните инструкции, за да мога да реша проблема Ви.
Но как ще ми помогнете Вие, като си и нямате и най-малка идея за какво става дума?
Най-малкото можеше да се обади по телефона!
Векер смята, че това са неща за новаци!
Аз съм тополог. Математик.
И какво е това?
Един клон на математиката, който изучава повърхностите и ги изразява във формули.
Много полезно за нервите ми. Просто чудесно. Вижте, върнете се към учението си и кажете...
Господин Бласи?
Ама какво става днес, та никой не иска разрешение?
Случва се отново...
Елате.
Трябва да сте много внимателен. Трябва да видите всичко, за да ми кажете какво е най-добре да направя.
Разберете ме, не е защото съм истерик, имам си причини. Ще Ви помоля да внимавате с това, което ще чуете, или видите.
Не го коментирайте с никой. Знаете какви са хората... Сигурно ще излезе нещо обикновено.
Човек като мен не може да забележи всички детайли. Какво? И тази не свети? Да се оправи веднага!
Милиони души се движат из тези тунели всеки ден, не могат да се контролират всички.
Вижте, някой може да заложи бомба. И после кой ще е отговорен...
Всичко, което се случи тук е на моя отговорност. Да си директор тук не е лесно. Чудесно е.
Господине, мотриса 101 е спряла.
Вече дадох запавед да тръгне. Спряла е и не иска да продължи.
Тук 101. Чуваме ли се?
Мотриса 101, говори директорът.
Какво става, защо не продължавате?
От червено стана на зелено и от зелено на червено. Не мога да продължа.
Пътят е блокиран.
Не е така, 101, пътят е свободен.
Знам какво виждам. Ако мръдна, ще се блъснем.
Продължете напред, 101. Повтарям, пътят е свободен!
-Но, изслушайте ме...
-Продължи!
Давам ви заповед да продължите!
-Не мога...
-Продължете!
Сякаш единственото, което ни остава е да прекъснем движението и да обиколим целия сектор...
-Не ми се струва удачно. Системата е параметрична и твърде сложна за затваряне.
"Кондуктор Родригес, отидете в кабинета за подписи"
"Текущата температура е 38 градуса. Влажността е 90%"
-Какво става със Вас? Казах Ви да продължите, а не го направихте.
-Но какво можех да направя? Сигналът показваше, че ще се блъснем!
Спестете ми всичко, защото поради някаква причина аз съм директорът.
-Казвам Ви да продължите и Вие трябва да го направите.
-Но има регламент, който се следва. На червено не се преминава.
Какъв регламент? Единственият, който знае какво се прави в такива случаи, съм аз!
-Но, аз съм отговорен за живота на хората, не можех да тръгна...
Отново ще Ви повторя, че аз съм този, който знае какво трябва да се прави!
Така ли?
Карайте Вие тогава, господине!
Приближете се.
Не мислете, че ви лъжа. Надявам се да сте си дали сметка за тежестта на проблема.
Светлините показват преминаване на влак, който го няма там.
Получават се размествания в релсите, дори когато не сме го наредили.
Има и една цяла мотриса, която не можем да намерим.
Има толкова много тунели, а ни липсва персонал, за да тръгнем да го търсим
Чуйте, в 12 довечера, на спирка "Парк" ще дойдат няколко началници,
за да обиколят мястото, където за последно бише видяна мотрисата
Предполага се, че аз трябва да им обясня случилото се.
Смешното е, че нямам такова, защото не знам какво става.
А съм директор.
Чуйте, трябват ми плановете, одобрени от Министерството.
Ако попитат нещо, нали разбирате?
Как да обясня изчезването на цяла мотриса?
Вярвам във Вас, че ще ми донесете плановете.
Как казахте, че се казвате?
-Даниел Прат.
-А, добре, г-н Прат, очаквам Ви тази нощ.
И ако се сетите нещо, заповядайте.
"Машинист Йора, явете се в офиса за поддръжка"
-"Строежи"
-Архитект Векер, моля.
-Няма го, кой готърси?
-Даниел Прат.
-Няма го, искате ли да му оставите съобщение?
-Да
Да ме оторизира, за да взема от Министерството едни планове.
Мен никой не ме предупреди... 25, 28...
От 4о години съм сред тези архиви.
-Сигурен, ли сте, че са тук?
-Разбира се. Въпросът е къде точно.
Сега ще трябва да се прехвърлим в друга сграда. Нарочно ни карат.
-Извинете, за какво казахте, че сте тук?
-За плановете на метрото.
Да видим, да видим... Чакайте да помисля. Мисля, че са натук.
31, 32, 33, 34...
Преди години имаше буря, която направи така, че архивите да плуват дни наред.
Ето там, горе. G 110.
Аз ще се кача.
Но тук няма нищо!
-Не може да бъде.
-Няма нищо тук, да не са другаде?
-Огледайте добре.
-Празно е.
-Сега идвам.
Струва ми се, че нямате късмет. Това е взето и няма да го върнат.
Но как така, могат ли да не се връщат оригинални планове?
Зависи кой ги иска. В този случай човекът фигурира като създател на проекта.
Така че не съм могъл да откажа.
Мисля, че го помня. Беше тих човек, който често идваше тук и с часове преглеждаше плановете.
Ето го тук-Хуго Мистеин.
Имате ли нещо общо с него?
"...което не може да се използва винаги."
-Извинете, това ли е катедрата по топология номер 3?
-Да.
"...изводът е, че двете топологически уравнения са еднакви..."
В други науки, ако астроном успее да обясни всичко на човек от улицата, значи нищо не разбира.
Но все пак, ако някой кажа, че времето спира...
...би трябвало да го изслушате. Може и да е прав.
Науката, както и философията, е малко относителна, господа.
Благодаря. За сега стига.
Мога ли да ви задам един въпрос?
-Студент ли сте?
Не, вече не. Завърших преди време.
И с какво мога да Ви помогна?
Ами търся един професор, който ръководи катедрата. Или го е правил преди години.
Доктор Мистеин?
-Аха.
-Губите си времето. От кога не сте го виждал?
-От около 5 години.
Вие трябва да сте от последната му група. След това си тръгна от Университета.
-Защо?
-Беше разсеян, изгуби интерес към часовете. Друго му беше в главата.
-И не знаете ли как да го намеря?
-Да, може би. Имам стар негов номер. На него го търсихме обикновено.
Отказваше да ни каже какво има. И никога не разбрахме защо.
А беше добър човек, уважавахме го.
Ето го.
Добре, оставям Ви, бързам. Довиждане.
Благодаря!
Надолу?
-Знаете ли откъде мога да се обадя?
-От долу.
-Благодаря.
Метрото.
-Да?
-Здравейте, може ли да говоря с професор Мистеин?
-Не.
-Но тук ли е?
-Не, не е тук.
-И можеш ли да ми кажеш, кога ще си дойде?
-Не знам.
-А знаеш ли къде отиде?
-Знам.
-Но ако искате му оставете съобщение.
-Да.
-Имаш ли на какво да пишеш?
-Да. А Вие кой сте?
-Даниел Прат.
-Прат?
-Да, от Университета.
-За една работа, която върша за метрото.
-Ей, по-бавно!
-Трябват ни едни планове...
Тук ли живееш?
Исках да видя дали е тук проф. Мистеин.
Живее тук, нали?
Вече се обадих преди да дойда, но...
Никак не е лесно да се свържеш. Помислих, че е повреден телефона.
И тъй като трябваше да намеря професора си, реших да дойда.
Обади се само веднъж.
И ти казах, че не е тук.
Затова дойдох.
Дойдох да търся едни планове. У него са и ме трябват.
Виж, да видим дали не му се е случило нещо?
И ако ме лъжеш?
От кога не си го виждала?
"Ядро Моебиус"
"Моебиус изчисления"
Чакай!
Абрил! Тук ли си?
С кой си?
Излез от тук! "Ще видиш ти!"
Отвори, отвори ми! Сега ще видиш ти!
Абрил!
Хайде, давай!
Чакай!
Знаеш ли как да се прибереш от тук?
Имам среща в момента с едни господа, а те няма да се зарадват, ако те видят.
И аз не се зарадвах, като те видях.
Но пък те пуснах вътре.
Хайде!
"За информация звънете на 25-49..."
Извинете, къде е директорът?
-Там. Второто подземие.
"ПАРК 1"
И за какво трябваше да дойдем?
-За да търсим един влак-призрак!
Седни там.
Вземаш това, седиш тук и не мърдаш! Нали?
Извинете, търся г-н директора. Тук ли е?
-Кой Ви допусна до тук?
Какво търсиш тук?
Г-н Бласи.
-Защо се забавихте толкова, Прат?
И това момиче с теб ли е?
-Просто не успях да дойда по-рано.
Невъзможно ми беше.
Но мисля, че знам за какво става дума.
Това ли са плановете?
Ама какво Ви се е случило?
Надявам се да знаете какво ще кажете.
Мотрисата още не се е появила, а аз не искам да имам още повече проблеми.
Сега елате с мен.
Вземи. Давам ти го да си играеш докато говоря с тези хора.
Добре.
"ПАРК 2"
Господа.
Г-н Даниел Прат.
От Университета.
Те построиха параметричната връзка.
Г-н Киен, началник инжинери; г-н Агире, представител; д-р Каноти от Военната болница...
...д-р Насар от застрахователната компания и машиниста ни, Енмундо.
Може ли да уточните-видяхте ли го, или не?
Да, практически. Преди да влезе в тунела за "Пас".
А не може ли да е била друга мотриса?
Всички бяха прибрани от релсите. Освен тази.
Единствени ние пътуваме в системата през последните 4 часа.
Когато Енмундо спря пред червената светлина, помислих, че е развалена.
Затова Ви казах да продължите напред.
Тогава всички чухме шум от друга мотриса, която мина пред нас, на кръстопътя.
Видяхте ли я?
Не, не, светлината е зад завоя... Но всички я чухме.
И защо не продължихте?
Ами не бяхме сигурни накъде отиваше, може и да сме се объркали.
Това беше в 1:38, нали?
Да, първия път.
-Първия път?
Господа, стига, този разговор е несвързан!
Но отново се случи по-късно.
Да, но не на същото място.
Попаднахме на червена светлина вчера. На станция близо до "Емалме", вчера, в 2:15.
И после още веднъж, в 3:13.
Видяхте ли влака в 2:15?
Не, отново не. Но усетихме вибрацията.
Опитах се да го настигна, но се е изплъзнал при разклонението за "Пас".
Има промяна в курса на релсите, там, след светлината.
"ВНИМАНИЕ!"
Не е възможно мотрисата да се е движила през цялото това време, без да са я забелязали.
Сега, във времето, в което...
-Един момент, младежо.
Не сме дошли да отговаряме на въпроси, а да ги задаваме.
Този път го хванахме.
Минава на долното ниво.
-Ясно, че не, мина отгоре.
-Не, мина отдолу!
Какво става, Бласи?
И вие го видяхте, мина отдолу, нали?
-Да, да.
-Видяхте го, нали?
-Да, мина оттук и май в тази посока.
Добре, върнете се долу.
Извинете.
Кажи им, че идвам.
Г-н инженер, има ли начин да се свържем с централата?
Да. Елате с мен.
Г-н Бласи каза, че идва.
Централа, спешно е. Кажете колко е дълъг 4 сектор.
С всичките си тунели и спирки образува кръг.
Кой се движи по него?
Никой, шефе. Само вие се сте в системата.
Когато ви кажа, изключете електрическото захранване.
Готово, шефе. А сега?
Наблюдавайте и ни уведомете за всяка промяна.
Това е лудост. В момента сме само ние.
Какво става, Бласи?
Искахме да засечем дали се движи някой по системата.
Сега знаем, че движението е спряно. Не знам, може би просто бяга.
Да, така е.
Бягството на една мотриса извън системата.
Подновете движението!
Отчитаме разход на енергия в няколко сектора.
Регистрират го в друго ниво. Може ли да се е движил без ток?
Извинете, ще ни обясните ли какво става?
Господа, младежът има да каже нещо.
Имаме една мотриса с хора в нея.
Изчезнала.
Но от затворена система мотрисите не могат да излязат.
86 е в системата.
-Ама какво говорите? Проверено бе навсякъде и го няма.
Какво си мисли? Че си играем?
-Успокойте се, д-р Насар. Оставете да обясни.
Знаем, че мотрисата е пътувала към "Майо" на 4-ти сутринта
Но също така знаем, че така и не е пристигнала.
-Голяма новост, Прат.
И когато преминал през "Райо Мандонадо", се превърнал в кораб!
И сега плува към Африка.
-Докторе...
И как може една мотриса да обикаля 4 дена, без да бъде забелязана?
Точно така, г-н инженер.
Мотрисата не може да бъде видяна.
Тази мотриса, цялата 86...
...без нито една повреда, с цялата мрежа, работейки отлично...
...с още 300 мотриси в движение...
...в една точка от пътя си...
...изчезва...
...И попада в един от двата неподвижни края на вибриращо тяло.
Двата неподвижни края на вибриращо тяло? Какво е това?
В системата няма нищо друго, освен мотриси.
-Да, знам.
Не е нещо материално.
В сферата на топологията това е характеристика.
Един висш полюс.
Нищо не разбирам! И не мисля, че някой разбира.
Д-р Насар, не усложнявайте нещата.
-Мисля, че всичко това е предизвикано от новото разклонение.
И какво общо има новият периметър с всичко това?
Системата е мрежа от изненадваща топологическа сложност.
Ще го видите от новите разширения.
Но периметърът е някак...изцяло правилен.
Все още не го разбирам. Но мисля, че новото разширение е извело системата на толкова висше ниво.
И не знам как да го измеря.
Предполагам, че е станало безкрайно.
Можем да смятаме, господа, че системата се държи като колан от моебиуси.
Ще вземете ли?
Ако наблюдавате тази хартия, ще ме разберете.
Това е един прост колан.
С две страни.
Но събирайки краищата, получаваме един характерен колан.
Това е колан с едно лице, по който можем да се движим непрестанно.
Безкрайно.
Но това, прехвърлено в мрежата на метрото, трябва да има безброй свойства.
Можете да се досетите за свойствата на мрежа като тази.
Да, и аз не мога.
Трябва да го кажа-свойствата на параметрична система са извън познанията ми.
Не мога да направя повече от премерването на позициите.
Това преля чашата!
Имаме 250 км. тунели. Как така една крайна повърхност...
...ще се превърне в безкрайна?
Това е добър въпрос.
Но както и да е.
Случило се е.
А имате ли още някоя добра идея?
За съжаление нито една.
Да видим, Прат. Един момент.
Ако виновникът е параметричната система, първо ще я затворим.
И после, ако сте прав, можем да я пуснем отново и да функционира нормално,
без опасност от сблъскване.
Ако затворим системата, никога няма да намерим мотрисата.
Неясното е...
...че когато се появи, ще се движи в правилната посока.
А в този случай...
...възможен е сблъсък.
Приблизително колко души има в изгубената мотриса?
Ами...Мисля, че около 40 души.
Чуйте, Прат...
Искате да вярваме, че мотрисата се е...прехвърлила в друго измерение?
Че реално не е в системата?
Че е изчезнала. Така ли?
И така може да се каже.
И това характерно проявление...
...е предизвикано от някои математически особености...
...свързани с новата параметрична мрежа?
Точно така.
И няма как да върнем мотрисата отново...
...в това измерение?
Не знам.
И това е обяснението?
Вие сте напълно объркан? На това ли ви учат?
Някоя друга идея?
Жалко, че няма никой, който да ми даде едно свързано обяснение.
Един въпрос.
...можем ли да оставим отворена параметрична система...
...само че без да се движи мотрисата по нея?
Разбрах, че ако се появи, може да се сблъска с друга мотриса.
Не, ще бъде безполезна превантивна мярка.
Защото сега, с новото разширение, системата е безкрайна.
Чуйте, г-н математик!
Вие искате ли да ми помогнете?
Не искам да Ви виждам пак тук, разбрахте ли?
Г-н Бласи!
Намерих това момиче да броди из 1во ниво.
"Вход за Линия B"
Наникъде.
И без това трябва да се прибереш, навярно вече те търсят.
Сега? В нас?
Точно сега?
"8ми Март"
"...Заповядайте на влакчето!"
"Пробвайте нещо, което няма да забравите!"
Хайде да опитаме.
Не. Давай ти, ако искаш.
Трябва да поседя малко тук.
"Внимание! Не пропускайте тази атракция!"
И сега накъде?
Наникъде.
И без това трябва да се прибираш. Сигурно вече те търсят.
Какво? Сега у нас?
Точно сега?
"8ми Март"
"...Пробвайте влакчето!"
"Заповядайте на атракцията, която не ще забравите!"
Хайде да пробоваме.
А, не. Давай ти, ако искаш.
Аз ще остана малко тук.
"Внимание, госпожи и господа! Не пропускайте да се повозите!"
"Моебиус=максимална възможност при завоите. Изчисли-..."
"Внимание, моля! Информираме ви, че само 3 мотриси остават в движение."
"Информираме ви, че движението е спряно заради проблеми по линията."
"БОРГЕС"
"Днес, 4ти Март, последното слънчево затъмнение"
Все пак дойдохте.
Д-р Мистеин.
Успокойте се.
Знам, че имате много въпроси.
Движим се с невъзможна скорост.
Едно просто разместване на релсите.
Мотрисата премина точката и тръгна по завоя.
в точния момент,
изпълни условията на колана от моебиуси.
Изобретил сте перфектната машина.
Не говори така, синко.
Човекът е изобретил много машини,
но забравя, че е по-сложна машина от всички тях.
Вече няма да има граници.
Никога не е имало.
Човек не познава нито границите, нито възможностите си.
Нито знае колко не се познава.
Но ясно, зает е да търси отдалечени истини
и не си даваме сметка за истински значимото.
Но това е важно.
Стига да стане достояние и всичко ще се промени.
Но Вие го казахте.
И го обяснихте перфектно.
Днес минах покрай спирка "Парк".
И имах възможността да Ви чуя как обяснявате теорията "Моебиус".
Но дали някой Ви повярва?
Не.
Но на Вас ще повярват.
Не.
Аз щях да изрека същите думи, които Вие казахте.
Щях да кажа същата истина.
Живеем в свят, в който никой не слуша, драги Прат.
Какво мислите да правите с всичко това?
Нищо!
-Как така нищо?
Не се безпокойте, Прат!
Сега ще дойде моментът.
А тези разбират ли какво става?
Те...
Първо трябва да се събудят, преди да разберат какво става.
В какво се взирате, Прат?
В ускорението.
Нормално е.
Никой не може да се изправи пред безкрая, без да усети ускорението.
Никой не може да го приближи, без да усети дискомфорт.
Ако се движим със скоростта на мисълта...
"ПАРК 2"
...Как ще почувстваш живота,
лишен от естественост, наивност...
...и от спонтанност?
Как да предпочета да остана тук, в сенките,
ако има навън море от слепи, които сами се оставят да бъдат разкъсвани от съдбата?
"ПАРК 2"
Не може да бъде, че всичко това се губи.
Нито времето, нито хората изчезват без да оставят следи,
запечатани в душите ни.
Господине, господине... Мотрисата беше вече тук, когато дойдох сутринта.
От кога е тук?
-Не знам, попитахме пазачите, нищо не знаят.
Директоре, какво да правим?
-Чакайте.
Бласи, какво облекчение, мотрисата е тук.
Моебиус...
Оставете го в гаража и да не се говори повече по този въпрос.
Ясно?
Тук не се е случило нищо.
"Никога не бих си преставил онова, което ми се случи не след дълго."
"Качвайки се на 86 открих моя стар учител, на който му бе писнало да повтаря същата история."
"Да говори и да се бори до край, за да бъде игнориран после. "
"В този миг разбрах, че поверява времето си в моите ръце."
"Трудно ми е да кажа защо го последвах
в това пътуване отвъд."
"Преди това си изгубих времето да обяснявам на група глупаци това,
което не искаха да разберат."
"Както и да е, старият имаше право..."
"Живеем в свят, в който никой не слуша. "
Ало? Да.
Не ви разбирам.
Сигурен ли сте?
Че се е изгубило кое?
Превод и субтитри UndeadGirl
undead_girl@abv.bg