The X-Files 307 - The Walk (1993) (The X-Files [3x07] - The Walk.srt) Свали субтитрите
![The X-Files 307 - The Walk (1993) (The X-Files [3x07] - The Walk.srt)](/Images/ForText/6813 "The X-Files 307 - The Walk (1993) (The X-Files [3x07] - The Walk.srt)")
военна служба в Панама, Гренада,
забележителна служба в Залива,
велики победи и велики трагедии.
Ясно ми е, Лейтенант Колонел,
- тези опити за самоубийство са просто--
- Зов за помощ.
Опитали сте неоспешно да се самоубиете три пъти през последните седмици.
- Франклин, ако го искаш--
- Вие не разбирате.
Той не ми позволява. Тойне ми позволява да умра.
Кой? Кой не ви позволява да умрете?
Отпуснете се. Ще ви донеса нещо, което ще ви помогне да заспите.
Останете легнал, Лейтенант Колонел.
Не! Не и този път!
-Позволи ми!
Господи.
- Къде е той?
- Тук долу. той е там.
Спокойно.
Казах ви, че не ми позволява да умра.
Не искам да говоря повече за това.
Казвах им и им казвам, но те не ме сушат.
- Те не ти вярват.
- Не, сър.
Пишете в доклада, че по време на инцидента,
мислите, че е имало някой в стаята.
Не беше инцидент. Не разбирате ли?
Но този човек спаси живота ви, нали?
Виж те ме. Вижте!
Нямам живот. Всичко ми взе.
Имате ли идея кой?
Никога не съм го виждал ясно, но прилича на войник.
- Войник?
- Или някой от хората на Садам,
се е върнал за отмъщение.
Който и да е той, ми знае името.
Той ти говори?
"Времето ти дойде," казва.
И започва да ми взема всичко.
Какво започва да ви отнема?
Всичко.
Съпругата ми, децата ми.
- И как го е направил?
- Как ли--
Изгори ги живи.
И сега ме кара да страдам...
защото не ми позволява да умра.
Агенти Мълдър и Скъли, може ли да поговорим?
Помолиха ме да проверя, що за разследване почвате тук.
Кой ви помоли, Капитан.
Генерал Калахан, Лейтенант Колонел и Станс - командващ офицер.
- Има ли нещо нередно?
- Протокола изисква...
всички криминални разследвания на военни...
да бъдат контролирани от военна прокуратура.
Какво? Не сме се записали на портала ли?
Не спазвате процедурите.
Извинете, но Генерал Калахан има ли разследващ офицер?
- Мадам?
- Ако искаме да водим разследване,
- с кой трябва да говорим?
- Разследване за какво?
- Както и да е.
- Генерал Калахан е разследващ офицер.
- Искаме да говорим с него.
- Не знам дали е свободен.
Помолете го да намери време. Кажете му че такъв е нашия протокол.
Междувременно,искаме да свършим с Лейтенант Колонел Станс.
Не може да сме сигурни дали няма да опита отново да се самоубие.
Да свършваме това, Мълдър.
Сънувам едно и също всяка нощ.
Този сън наричам: "Разходката "
В съня си, ставам от стола, мога да се изправя.
Поглеждам коридора,
само дето не съм тук вече, аз съм си вкъщи.
Ето го моето малко момиче.
Без дори да се замислям,
Правя крачка към нея, и още една крачка.
И после я грабвам взимам я на рамене и я нося сам на крака.
Навън е моето момче.
Бягаме заедно.
Бягам. Аз! С моите крака, както преди.
Играем малко футбол. показвам му малко финтове.
знаете, както правим бащите.
Прибираме се вкъщи.
Без патерици, без инвалиден стол.
Знам, че никога няма да ходя отново, но съня е толкова истински.
Не мога да помогна, но мисля, че някой ден--
Не си сдържайте дъха.
На всички ще ни е интересно да чуем мнението ти, Леонард.
Наистина ли искате да знаете какво мисля?
Съжалявам всичките ти момчета. Наистина.
С твоя помощ и специалните столове.
Всички играем като нормални хора.
- Вие сте нормални хора.
- Ако погледнеш в огледалото, приятел,
ще видиш, че ти липсва крак.
А аз си нямам. Къде-- Къде са ми ръцете?
- Всички знаем как се чустваш.
- Не, не знаете.
Как е възможно да знаете как се чуствам?
Има само един начин да разберете,
и аз ще се моля той да дойде долу и да вземе ръцете и краката ви...
и да осетите малко от това чуство!
Роуч.
Извинете, господа. Нека почнем отново.
- Какво е това, Роуч?
- Какво е какво?
Имаш странна гримаса на лицето.
- Има ли значение?
- Не няма.
Прекарал съм две години с теб в този бункер.
Знам кога се мъти нещо в ума ти.
Хайде. Направи си доклада.
Тук са ФБР, човече. те са долу.
задават въпроси.
Какво по дяволите. Добре, Роуч? Чуваш ли ме?
Забрави за тях.
Генерал.
Сър?
Агенти Мълдър и Скъли искат да ви видят, сър.
- Блгодаря. Искам да знам...
- Генерале.
Имаме един Капитан свързал се с Министерството на правосъдието...
и е разказал, че ФБР си врат носа тук.
Предполагам не е подходящото време да благодарим за срещата.
Нека ви уверя, че това ще остане покрито.
Надявам се не, като се има впредвид случая на Лейтенант Колонел Станс.
Какъв случай? Няма случай.
Станс е много болен човек.
Да, разбрахме. Но от живота му...
липсват няколко много важни факта и за това дойдохме да го разпитаме.
Сигурен съм, че всичко довело до състоянието на Станс е в досието.
Освен, че не се споменава за смъртта на жена му и двете му деца...
в пожар преди три месеца.
- Това е трагичен инцидент.
- Без съмнение.
Но няма записи за някакви криминални разследвания по случая.
Станс опита да спаси семейството си през онази нощ.
Според него, попречил му е да го направи...
някакъв войник фантом.
Вижте. Познавам Станс от много време,
и няма съмнение, че доста е страдал.
Но не толкова колкото Сержант Кевин Айклен.
Познавате Сержант Айклен, нали така, сър?
Беше под мое командване в Залива, да.
Преди шест месеца, Айклен също загубил семейството си при пожар.
След това получил психическо разстройство,
казвал на докторите, че иска да умре, но че някой не му позволява.
Преди да се хвърли в пеща в мазето на болницата.
И освен ако това не е по протокол,
че съвпаденията са странно подобни, сър.
Чакайте малко. Кой е заподозрения тук?
Няма да изказвам съжаления за мъката на тези мъже.
Това са директивите на войната.
Това са храбри мъже, за които проявяваме съжаление.
Но ако мислите, че има нещо повече, много сериозно грешите.
Това ли е вашето заключение, Генерал.
Но надявам се да ни позволите да стигнем и до наше собствено.
Наистина ли мислиш, че Генерала има какво да крие?
Не. Мисля, че крие всичко.
Не мислиш, че ни затваря вратите за да защити хората си?
Мълдър, знам какво те е довело тук,
но мисля, че е пределно ясно, какво става тук.
И какво е?
Генералът защитава хората си, но ги защитава от това...
да ги разследват за убийството на семействата си.
- Защо да го прави?
- Не знам.
Но се сещам за няколко добри причини.
Защото са негови войници и той се чуства донякъде отговорен...
- за трагедиите?
- Това е едното.
Или може би знае дълбоката тайна на тяхната лудост,
някое биологическо оръжие на което са били изложени по време на войната,
причинила този ефект.
Според правителството се нарича синдром на войната,
Това е добра причина да пречат на разследването ни.
Но не се обзалагай.
Не мога да разбера, как един толкова методичен и принципен човек...
който иска да предотврати самоубийство, ще остави единия изход не защитен.
И после ме питай, защо ми се повдига от военния устав.
- Влезте.
Искам да се извиня, сър.
Не исках така да се получава.
- Знам това, Капитан.
- Цялата ситуация е липса на късмет.
Има ли нещо друго?
Не. Вървете вкъщи и починете.
Ще се разправим с това на сутринта.
Починете, Капитане. това е заповед.
Да, сър.
Времето ти дойде, Убиецо.
Генерал Калахан.
Един от детективите потвърди, че смъртта на Капитан Драпър е вследствие на инцидент.
Има следи по шията и ръменете,
съвпадащи със следи от пръсти.
И някой я е удушил?
Има и синини около следите.
Ще се свържете ли със семейството и?
Тя нямаше семейство.
Армията беше нейното семейство.
Сжалявам. Наистина.
Освен Капитан Драпър, не са видели друг да влиза и излиза.
Но офицерите казват, че е била удушена.
- Вие имате ли семейство?
- Да. Защо?
Ако това е някаква зависимост,вие и вашето семейство може да сте в опасност.
Базирано на какво, смъртта на моя секретар?
Наблюдявайте ги поне. Внимавайте за нещо необикновено.
- Мълдър, сериозно ли?
- Това е военна база, Скъли.
Има охрана на всякъде. А никой не е видял и чул нищо.
Не е толкова трудно за вярване. Виковете и може да са заглушени.
Няма отпечатъци.
И това ми напомня за убиеца фантом на Лейтенант Колонел Станс.
Агент Мълдър, какво имате впредвид?
Само си расъждавам на глас, сър.
Какво е това "нещо необикновено."
Всякакви необясними феномени.
Снощи,видях някой в кабинета ми.
Каза името ми, но когато се обърнах, го нямаше.
И после телефона ми полудя пак.
Отново? Сучвало се е и преди?
Не това, което видях. А телефонните обаждания.
Два пъти преди това вкъщи.
Мамо, пощата дойде!
Мамо!
Мамо!
Какво има? Какво има, скъпи?
- Имаше един мъж тук.
- Кой?
Благодаря на Господ, че си вкъщи вече. Опитвах да ти се обадя.
Тревор е видял някой в къщата преди няколко минути.
- Добре ли е той?
- В стаята си е, но се е изплашил.
- И аз треперя.
- Тези хора са от ФБР
- За влизане с взлом ли говорим?
- Защо не проверите Тревор?
- Защо, какво става?
- Франсис, моля те.
- Ще поговорим горе.
Насам.
Просто се случва. Телефона спира да звъни.
Първо си мислех, че някой се шегува.
- Записахте ли другите?
Изтрил съм ги.
Обаждах се и в телефонната компания, да проверят линията.
Провериха всичко вкъщи. Не откриха проблем.
Забелязахте ли някакви електрични смущения,
Като при радиото и телевизора?
Не съм.
Има някой в двора.
Видях някой навън. Сигурна съм.
Вижте.
По-добре се обадете на полицията, Генерале.
Ще се почустваш като залепен.
Точно така. Не мога да променям дозата.
Ето. Така е добре.
Ще се върна след малко.
Това беше твърде близо, човече. Няма да го правя повече.
- Какво?
- Казах, че няма да го правя повече.
Длъжник си ми, Роуч.
Няма да стоя в тоя стол ако не беше заради теб.
Хей! Това е заради теб и мен.
Това е за всичкото ни минало...
за всички момчета, които се прибират вкъщи в ковчег.
Врагът трябва да бъде победен, и ние ще го направим.
Ти направи твоята част, аз ще направя моята.
Сестра!
Хей!
Какво правиш? Когато ударя бункера?
Вложи малко желание.
Добре.
Добре ли си.
Сестра, хайде! Това ме убива тук!
Каква бъркотия. Научи се как се стои.
Ами ако не го правиш както трябва?
Ето. Това ще издържи.
- Откри ли нещо?
- Не, но ми харесва тона.
Малко късмет.
Който се е прицелил в Генерала дори стъпки не оставя.
Но има отпечатъци от пръсти.
Наистина. Къде?
Намериха два съвпадащи отпечатъка от палец.
Един на пощенската кутия и един на вратата за двора.
Да ги проверим.
Вече ги пуснах.
- Ръцете горе! Ръцете над главата!
- Не стреляйте!
- Обърни се!
- Окей, Окей, Окей, Окей, Окей, Окей.
Сложете ръце зад врата. Сложи му белезници.
Куинтон Фриили, арестуван сте като заподозрян за убийство.
Имате право да мълчите.
Каквото кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда.
Имате право на адвокат...
"Капитан Джанет Драпър.
Сержант Кевин Айклен. Лейтенант Колонел Виктор Станс."
Генерала и Г-жа Томас Калахан.
Пипнах ме го, Мълдър.
Внимавай от ляво.
Окей.
Тревор? Хей, Тревор!
Имаме достатъчно доказателства, които да ви поставят на всяко от местопрестъпленията.
За да извършиш убийствата, търсим конспирация тук,
сте нарушили военна и федерална собственост--
- Може ли цигара?
- Не.
Знаем, че не си бил сам. Знаем, че някой ти е помагал.
Как го прави той, Куинтон?
Не знам.
Не знам за какво говорите.
Как е минал покрай охраната?
Как е убил него? Тревор беше само на осем години.
Не знам. Аз не съм убил никой.
Аз съм само пощальон.
Как така, "Ти си само пощальон"?
Аз съм Рапо пощальона.
Леонард Тримбъл, нали?
Това ли е мъжа, който наричат Рапо.
Това е. Какво е направил?
Заподозрян за две убийства.
Рапо? Вие трябва да грешите.
Как така?
Ето. Вижте сами. Има четири ампутации.
Проклятие.
Той ни излъга.
Каза, че е пощальон. Какво е имал в предвид?
Не знам. Добавям го в списъка. Идваш ли?
Не, ще се видим по-късно.
Той познава това място.
Той ще ме намери тук.
Познава това място!
Бил е тук преди! Не съм в безопасност тук!
- Хей, по-спокойно ти там!
- Изкарайте ме от тук!
Той ще ме убие! Вече съм мъртъв!
Пуснете ме!
Няма да повтарям отново.
Той ще ме убие!
Той е тук!
Не искате да започне отново.
Малко се претисни преди час.
Но не толкова, колкото мен.
Посетител. На крака!
Господи.
Как стана това?
Задушен. Чершафа е стегнат около гърлото му.
- Не е имало никой в килията с него?
- Направил го е сам.
- Не е възможно.
- Не е възможно?
Помогна ли са му, Скъли. И той не е лъгал, защото мисля, че човека...
- който го е убил е Леонард Тримбъл.
- Рапо?
-Да.
-Той не може да ходи, как ще убие някой.
Виждаш ли това? Това е зъбна снимка.
Знам, носим си го с нас от както сме тук.
Тази която си носихме с нас открих в болницата.
А тази е от първия път при Станс,
тази е от рехабилитацията, басейна,
офиса на Генерала и от къщата на Генерала.
- Всички са изложени на еднаква радиация.
- И от какво?
От войника фантом на Станс.
Дойдох тук и се чудех дали е истина това,
дали Станс описва случай на астрално пренасяне.
И ти казваш, че този човек, Рапо,
напуска тялото си и се шляе из града и убива хора?
Практиката показва, че по време на хипнотичен сеанс,
астралното ни тяло може да се проектира на друго място,
понякога невидимо, но понякога с пълен образ.
Дори се твърди , че астралното тяло има психотропни възможности...
по-високи от тези на физичното тяло.
Мълдър--защо тогава се нуждае от Куинтон Фриили?
Може би му трябва физическа връзка която да достави даден обект-- писмо.
- Куинтон се нарича пощальон.
- Това е лудост.
Понякога единственото реално се открива в света на безмислиците.
- Знаеш ли нещо за обратното кодирането?
Съобщения записани обратно в песента?
Да. или на секретаря на Генерала. Виж това.
Времето ти дойде, Убиецо. Времето ти дойде.
- Леонард Тримбъл?
- Не, това е Фред Астер.
Г-н Тримбъл, искаме да ви попитаме нещо за Куинтон Фриили.
- Роуч? Какво прави той?
- Мъртъв е.
Изпълни задълженията си.
- Как така?
- Как така?
Превърна ме във втора база, като взе ръцете и краката ми.
Но освен това, беше наистина добър човек.
Тогава защо го уби?
Какво не е наред в картината?
Четохме медицинския картон, Леонард.
Знаем, че си отказал всички опити за рехабилитация.
Отказал си да ти се направят протези.
Голяма работа. Не искам такива неща.
Може би защото не ти трябват...
Може би защото...
можеш да напускаш тялото си когато поискаш.
И да убиваш всеки, който искаш.
Ако можех да напускам тялото си, щях да си намеря друго за правене.
Като да убиеш момчето на Генерал Калахан ли?
Семейството на Лейтенант Колонел Станс? Сержант Айклен?
Поел си по пътя.
Защото си разбрал? Ти си войник.
Знаеш какво получаваш.
Искал си да обвиниш всеки.
Обвинявам ги за това, което ни се случи.
Не знаете как е.
Седите си вкъщи и гледата войната...
по кабелната или в някой игра.
Нямате представа за момчетата, които умират,
за кръвта в пясъците, какво е чуството когато те ударят.
И нещото е, че не ти пука, нали?
Ти си получаваш петрола.
Смени станцията, става ли?
Убиец получава награда.
Сега ме вижте добре. Какво получих?
Никой не знае какво чуствам.
Взеха ми живота.
Да, и ти взимаш техния.
Само ако можех.
Сега, ако свършихте с разпита, искам малко да поспя.
И без ходения на сън.
Това беше добре. Не съм го чул.
Какво да правим?
Обади се на Генерал Калахан и го предопреди да напусне дома си.
Франсис?
Скъпа, остави това.
Знам, колко се разстройваш... играчките разхвърляни навсякъде.
Ще преодолеем това, Франсис.
Не искам да го преодолявам.
Искам си сина обратно.
Франсис!
Господи.
Никой не отговаря. Апарата не вдига.
- Генерале?
- Лейтенант Колонел.
- Какво правите?
- Бяхте прав, Виктор.
- Не ти позволява да умреш.
- Сър?
Той убива децата и жените ни,
но не позволява да умрем.
Знам кой е това.
Генерал Калахан, сър. Чакам ви.
Кой си ти?
Един от твойте войници, Генерал.
Ти уби жена ми.
Точно така, сър. И момчето също.
Хайде, Убиецо.
Хайде, Убиецо Калахан. Давай!
Хайде, Убиецо! Стреляй!
Хайде, Убиецо. Направи го!
Какво беше това?
Хайде, Убиецо. Можеш по добре!
Ще страдаш като всички нас.
Мислеше, че ще те освободя? Нали? Това ли искаше?
Генерале.
Той иска да го убия. Издържах.
Тук долу съм.
Скъли?
Май арестува някого.
Не, не мисля така.
Сестра!
Генерал Калахан!
Хайде, Убиец.
Генерал Калахан!
Генерал Калахан!
Не отговаря.
Хайде.
Включете мониторите и подгответе екипа.
- Испадна в сърдечна смърт.
- Окей.
- И бъдете сигурни-
Лейтенант Колонел!
Вземете ключовете. Трябва да отворим вратата.
Отворете вратата! Лейтенант Колонел, отворете!
Генерал Калахан, ранен ли сте?
Добре съм.
" Не намерихме физични доказателства, който да свързват Леонард Тримбъл...
"със смъртта на детето и жената на Генерал Калахан.
"Официално, разследването е още открито. Убийството нерешено.
"Семейството на Леонард Тримбъл помоли да бъде погребан в Арлингтон.
"Армията отхвърли молбата.
"Тримбъл беше кремиран, прахта му разпръсната...
"на гробището Таненсвил, Пенсилвания.
"Мисията на Леонард Тримбъл беше да убива врагове,
"но той ги държеше живи, караше ги да страдат,
- "да им се наслаждава от инвалидния стол.
Хората с ампуатции изпитват понякога болката в липсващите крайници,
"призрачните ръце и крака все още болят.
"Дали той е токри призрачна душа?
за да отмъсти кърваво за страданията си.
"Те онищожиха тялото на Леонард Тримбъл.
"Но раната беше по дълбока.
"Какво е унищожило човешкото в душата му,
"или това са страностите на природата?
Аз не мога да кажа. "