The O.C. - 01x13 - The Best Chrismukkah Ever (2003) Свали субтитрите
- Пиеш ли много?
-Предполагам. Всъщност, колко е "много"?
-Напивала ли си се така, че да не помниш нищо?
-Колко ми предлага the Land Trust за Balboa Heights?
Толкова? За това ли беше цялото представление?
- Свободен ли си в събота?
- Свободен ли си в Събота?
- Имам среща с Самър.
- А петък вечер?
-Та, какво да бъде?
Menorah ли искаш или захарна пръчица? Коледа или Ханука?
Не се притеснявай, приятел, защото в тази къща, не се налага да избираш.
Позволи ми да ти представя нещо, което наричам...
...Коледока.
- Коледока?
-Точно така. Новият празник завладяващ нацията.
- Хей, момчета, вече си имаме елха.
- Хей.
- Или поне дневната.
- Момчета помогнете.
-Запазил съм ти място ето тук. Хайде давайте.
Отлично. Малко вдясно. Не я наранявайте.
Игличките са много крехки. Чудесно.
Браво на вас. Браво на вас. Обичам празниците. Всичките.
- Не знаехме как да възпитаме Сет.
- Затова го направих сам.
И така, създадох най-великия празник познат на човечеството...
...обединих най-доброто от християнството и от юдаизма.
-И му казваш Коледока?
-Само да чуя тази дума и вече се чувствам празнично. Позволи ми да разясня.
Виждаш ли, за баща ми, беден, борещ се с живота евреин в Бронкс...
...Коледа значеше китайска храна и филм.
За майка ми , Waspy McWasp...
...означаваше елха, и всички други украшения.
- Нали така?
- Много се гордеем.
- Не съм Wasp.
- Разбира се.
Най-сеществената част включва осем дни с подаръци следвани от един ден с много подаръци.
Та, какво мислиш?
- Излгежда добре си прекарвате.
- И за теб ще е така.
Хайде, потопи се в басейна на Коледока. Има стая за всички нас.
Има ли в семейните традиции на Атуоод, с което да се включиш...
...в универсалния празник на Сет?
- Точно така.
Атуоод и празници не е добра комбинация.
- Вие как прекарвахте Коледа?
- Не, наистина, благодаря, но...
-Хайде, човече, все нещо се е случило.
-От празниците си спомням едно как мама се напиваше...
...и ме набиваше.
-Е, тази година ще е напълно различно.
-С нови спомени. Ще бъде хубаво.
-Да. Ще направя каквото трябва.
-Така те искам. Ела насам.
- Oy humbug.
- Това е голям празник за всички.
-Вижте, дори и аз още не съм свикнал. Дайте му малко време.
-Защо да не украсим елхата ?
-Знаете ли какво? Скоро Раян ще почувства магията на Коледока.
Не се безпокойте. Ще го посветя в новата вяра.
- Нямаше ме само за 5 минути. Как превърна стаята в работилница на Дядо Коледа?
-Виждам, че някой е свалил венеца, който окачих на вратата.
-Падна. Какво опаковаш?
-Два стартови пакета Сет Коен. Имаме Death Cab, Bright Eyes, The Shins...
...Kavalier & Clay и Goonies.
Празникът не е само за деца, Раян, не е. Няма значение, че го мислят за детски.
Самър и Анна ще го харесат много.
-Ще им подариш еднакви неща?
-да. Понякога съм толкова хитър, че сам си се чудя.
-Нищо добро няма да излезе, знаеш това.
-Не, не знам.
- Трябва да избереш, човече.
- Хей.
-Не и на Коледока. Окей? На Коледока не се избира.
- На мен не си купил нищо, нали?
- Не.
-Хайде, човече, развесели се.
Хубаво. Бъди мрачен. Щом така желаеш.
- О, Раян, какъв размер обувки носиш?
- защо?
- Просто така .
- Това да не е списък за Коледока?
- Не. Защо питаш?
- Добре.
- Дай тогава да хвърля един поглед.
- Служебно е.
- Чудесно. Аз обожавам работата ти.
- Нали се разбрахме без подаръци.
- Ами да. Без подаръци за нас.
- Така. Ясно.
-Е, Коледоката е провалена.
-Дори не си и го помисляй.Тя е неразрушима.
Има два пъти по-голямо съпротивление от всеки друг празник.
-Баща ти отхвърли офертата ни за споразумение. Ще ходим на съд.
-Вчера не каза това. Каза, че ако не приемете неговото предложение...
-да обаче тази сутрин Скрудж е решил, че иска съд...
...което означава, че трябва да прекарам празниците подготвяйки се за делото.
Защото Рейчъл е извън...
-Коледока е провалена. Рано или късно на всеки му се случва да му провалят празниците.
-Стига, престани?
Не губете вяра в чудесата на Коледока. Какво ви става...?
Ще видиш. И ти ще видиш. Всички ще видите. Всички ще видите.
- Започваш да ме плашиш.
- На мен не ми пречи.
Okey-dokey, да видим сега. Коя вратовръзка да сложа?
Тази ли? Стои ли ми? Или...
- Втората, определено.
- Добре.
- Значи отиваш на интервю за работа?
- само ще се представя. Едва ли ще излезе нещо, но...
Трябва да съм облечен като за победа, нали?
Работя по въпроса.
-Ще си намеря работа. Знам че на празници има допълнителни разходи.
-Няма нужда от допълнителни разходи...
...защото не е нужно да го го празнуваме. Сериозно.
- Какви ги говориш?
- Може да пропуснем Коледа. Не е като...
...да не се случи и догодина, а и празниците само депресират хората.
-А ти? Депресирана ли си?
Нали трябваше след Мексико да ходиш на терапия. Ние изобщо...
- Нищо ми няма. Просто казвам.
- Ясно. Добре.
Защото няма да пропуснем Коледа.Стига.
Ще си намеря работа, ще намерим начин как да го отпразнуваме...
...и ще имаме много поводи за празнуване, нали?
Как не. Ще пропускаме Коледа.
- Сигурна ли си за тази вратовръзка?
- Да, определено.
- Добре.
- Изглеждаш чудесно.
-Да пропуснем Коледа. Ти какво си, Гринч?
-Значи Анна и Самър ще ходят на този купон?
- Да, но нито едната не е с мен.
- Те знаят ли?
-Да, теоретично и двете го знаят.
-Хайде, успокой се. Това е голям купон, oкей?
Ти като искаш не празнувай, но аз? Погледни ме.
Аз съм снежинки. I'm latkes. Коледока наближава.
-А когато Коледока свърши?
- Мразя, когато Коледока свърши.
- Коен.
-Здравей, Раян. Исках да знам каква е уговорката за довечера.
С колата ли ще си или аз да мина да те взема?
-Хей Сет. За колко часа ще се разбем за довечера?
- здравей, Самър.
- здравей, Анна.
-Момичета. Мислех си дали да да не се срещнем направо там.
Какво ще кажете? Ще отидете в колкото часа си изберете.
- Прекрасна идея.
- Да. Идеално.
-Най-добре се помоли на Коледока наистина да стане чудо.
-И Исус и Мойсей са са на моя страна, човече.
-Добре, гледайте да е равномерно около основата.
-Сега, момчета, топките са ключът за цялото дърво. Те трябва да дишат.
Здравей, Кирстен, как ти се струва?
- Доста е внушителна.
- Не ти ли харесва?
-Не е това. Просто мама слагаше Коледното дърво във фоайето.
- Стара традиция, която имаме.
- Да, Кейлъб ми каза.
Но тогава си помислих, "Знаеш ли, празниците са достатъчно трудни."
Не бива да припомняме на баща ти за миналото.
Той има нужда да прекара тази Коледа добре .
Оу, каза ли ти че имаме нужда от офиса ти?
Ще правим Дядо Коледа за децата, и ше ни трябва място за елфите.
Ти защо дойде? Башща ти каза...
...че ще работиш вкъщи.
- Така ли?
Е, той винаги е пълен с изненади.
-Размислих. Ако Land Trust е готов да даде $200 милиона...
...то той може да даде и $300 милиона.
-Мислех, че всичко е приключило.
-Винаги може да се изстиска още кръв от камъка.
-Но този камък е мой съпруг.
-Смятам, че можем да работим и на празниците.
- Звучи страхотно. Приятна работа.
- Какво искаш да кажеш?
Ще направя нещо което не съм правила...
...никога.
- Взимам си Коледна ваканция.
- Стига глупости, Кики.
- Ти мразиш да си стоиш вкъщи.
- Не толкова, колкото мразя да се карам с теб.
Затова ти прекарай две седмици заровен в юридически документи.
А аз ще опаковам подаръци.
- Мразя Коледа.
- Е, Коледоката не е по-добра.
Нямащ и представа. Празниците правят всичко още по-лошо.
-Просто искам баща ми да спре да се преструва.
Не ми е притрябвало. И Коледа не ми трябва.
-С кого ще бъдеш?
-Бъдни вечер с татко, на Коледа с мама.
А тя ме кара да отида и на тъпия Newport Group купон довечета.
- Коен ще ходят също, значи...
- Е поне ще сме и двамата разочаровани.
- Дадено?
- Дадено. Ще се видим ли след училище?
-Трябва да свърша нещо, да пазарувам. South Coast Plaza.
-Ще ходиш в South Coast Plaza? Сам?
Не мисля, че си готов за това.
Трябва да имаш със себе си опитен експерт да те пази.
-Познаваш ли някой?
-Нищо ли не избра?
-Отсреща има магазин "Всичко по 99 цента".
Вече не мога да си позволя да пазарувам тук.
-Тогава защо дойдохме?
-Ще ти прозвучи глупаво, но тук ми харесва.
Всичко е толкова перфектно.
Разхождаш се и имаш чувството, че всичките ти проблеми...
...могат да се разрешат с един лак за нокти...
...или нов чифт обувки.
-Госпожице, бихте ли ми показала чантата си.
- Хей, какво правиш?
- Не мога да ви позволя да излезете.
Ако не ми покажете чантата си, ще се наложи да извикам полиция.
Слушай, остави я намира, разбра ли?
- Раян, всичко е наред.
- Не, не е.
-Чантата. Веднага.
-Какво правиш?
-Здравей.Какво правиш? Работиш у дома?
- Аз съм във ваканция.
- А, да. Очевидно.
- Преглеждането на годишните сметки ми действа много разтоварващо.
- Дано нямам този ген.
-Трябва да се молиш да го имаш.
Виж не съм била в отпуска отдавна и се опитвам да свикна, някак си.
- Не те упреквам. Само ти се присмивам.
- Tова си го наследил от баща си.
-Оу, Боже, растат?
Спряха... спокойно. А това какво е?
-Пристигнаха за Раян от майка му и брат му.
-Ти знаеш какво каза той за празниците?
Когато говори така, нямам представа какво да кажа.
-Нито пък аз. Просто трябва да бъдеш себе си.
-Да, защото това винаги върши работа.
-Да сме семейство е трудно при всякакви обстоятелства.
Да създадеш ново? Сигурно на моменти се чувстваш объркан.
-Чувството на обърканост ми е пределно познато.
-Какво има? Дядо пак ли е ползвал кредитната карта на компанията?
Какво е този пък? Проститутки? A little blow, perhaps?
Дядо обича да танцува с бялата дама?
- За какво говориш?
- Не знам. Какво е станало?
-Ами... Слава Богу, нищо.
Трябва да се приготвим, защото трябва да сме там рано.
-Отивам да си сложа маската.
-Ало. На телефона е Кирстен Коен от Newport Group.
Баща ми е поръчал едно проучване на Balboa Heights и съм изгубила моя екземпляр.
А трябва спешно да видя документа. Възможно ли е да ми го пратите по факса?
- Не мога да повярвам. Мариса?
- Джулие.
-виж, довечера съм домакиня на най-важното събитие от моята кариера.
-Е поне запази прериоритетите си.
-Знаеш ли, учудващо е как всички нещастия се случват под твоя надзор.
-Оу, и този път ли аз съм виновен?
- А откъде се е научила да краде?
- Стига.
Аз откраднах, забрави ли? Аз съм виновникът, а не татко.
-Слушай, имаме късмет, че от магазина няма да повдигнат обвинения.
-Окей? С Мариса тъкмо се опитвахме да измислим подобаващо наказание...
-Сериозно? Ще се правиш на Сталин, само че тя няма думата.
- Никаква кола, никакви джобни, никакви развлечения.
- Значи довечера си оставам вкъщи?
-От утре. Нямам намерние да си развалям партито, заради твоите крадливи ръчички.
-Миличка, знам че по това време на годината всичко лошо изглежда още по-лошо.
Но защо го направи?
-Помислих си, че...
не бях...
Беше глупаво.
-Обадих се на терапевт по пътя насам.
- Мамо.
- Тя е права, мило.
Терапията беше едно от условията да живееш тук.
-Добре, но от Мексико насам имам напредък.
Оценките ми са добри. Благотворителност, обществена дейност.
-Уговорила съм ти час утре сутрин с Др.Милано. Той е чудесен.
-Извинявай, но мога и сама да се справя.
Това... няма да го направя отново, обещавам.
-Скъпа, обичам те.
Но не ти вярвам.
-Опитай. Може наистина да се окаже полезно.
-да. Както и да е. Трябва да се приготвя.
А на теб ти предстои големият купон.
Сигурна съм, че не искаш да караш Кейлъб да чака.
-Хей. Какво става? Върнал си се.
Зарадваха те, нали? Майка ти и брат ти са ти купили нещо.
-Да. само, че сега имам да купувам подаръци за осем души.
А съм събрал само за един.
-Раян, това ми напомня за историята на Ханука.
Виж само. Лампата... Знаеш ли какво? Нали схващаш.
- Как беше в търговския център?
- Странно.
-Да, описа ми съвсем подробна картина. Имам чувството, че съм бил там.
-Мариса взе няколко неща без да плати за тях.
- Какво? Тоест...
- Задигна ги.
Да.
- Да, това е странно.
- Заради празниците.
И всичко, което става със семейството и...
- Разбира се, сигурно и е много тежко.
- Да.
Не мога да и помогна. Поне да и кажа нещо.
-Оу, имам нещо за теб.
- Не, не, не. Имахме споразумение.
- Но това е различно, това е условие.
Знам, че е малко смешно, но, ти знаеш, всички имаме, та си помислихме...
-Страхотно е.
-Хубаво. Дано да го сполети по-добра съдба от венеца ти.
Държахме да си имаш и ти.
- Благодаря.
- Добре.
Ще направя така, че магията да се случи.
Имам чувството, че тази вечер косата ми работи за мен.
-Закъснявах. Знам. Знам.
Ще побързам. Няма да повярваш...
...с баща ти днес се споразумяхме.
Малко ме поизнуди. Е, знаеш, много ме поизнуди.
- Поиска ти повече пари?
- Само $250 милиона.
Обаче сключихме сделка.
- И той твърди, че се е съгласил заради теб.
- Така ли ти каза?
-Изглежда твоята ваканция много го е наранила.
Защото той каза, че иска да прекара празниците със семейството си.
Знаеш ли, може би... Може би се променя.
Или наистина е фантастичен лъжец. Какво има?
-Днес открих нещо.
Не знам дали е редно да ти го дам, но не знам и дали бих могла да не ти го дам .
- В такъв случай...
- Той ще разбере, че съм ти го дала.
И ще има пълно основание да ме уволни.
-Не може да бъде.
Това променя всичко.
-А аз ще трябва да се науча да си почивам, защото ще имам много свободно време.
- Съжалявам, скъпа.
- Той ще съжалява далеч повече.
- Все още ли ти се ходи на партито?
- Не бих го пропусна за нищо на света.
- Анна. Здравей.
- Имел.
-Много празнично от твоя страна.
Нали щяхме да се видим там.
-Хрумна ми, че можем да отидем заедно.
С удоволствие. Знаеш.
Но не смяташ ли, че така ще наруша...
...нашата Женевска конвенция?
Защото казах на Самър, че ще срещна и двете ви там.
Самър от къде ще разбере?
- Имел. Тя какво търси тук?
- Ти какво търсиш тук?
- Мислех, че имаме сделка Коен.
- Който ти наруши.
- Както и ти.
- Тя има право.
- Ти си на нейна страна?
- Не. Няма никакви страни, момичета.
Има само превози. с родителите ми? Ще отидем всички заедно.
- Става.
- Става.
-Имам подарък за теб. Ще ти го дам по-късно.
-И аз има подарък за теб. И аз ще ти го дам по-късно.
-Нямам търпение.
Да ги получа.
И двата.
-Сет готов ли си? Хайде, да тръгване.
-Здравей, Самър. Анна.
-Дами.
Очертава се жесток купон.
-Може би идеята не е толкова лоша.
-Какво искаш да кажеш?
-Сигурно е полезно човек да поговори с някого.
- Ти си някой. Не мога ли да говоря с теб?
- Можеш да говориш с мен, просто...
-какво? Нуждая се от специализирана помощ, защото откраднах червило?
- Не става на въпрос за червилото.
- Тогава не разбирам в какво е.
- Постъпи както желаеш.
- Естесвено.
Щом никой не кара родителите ми да ходят на терапия, няма да карат и мен.
Знаеш ли, че аз съм единсвеният нормален в семейството.
Съжалявам.
Май си оставих шала горе. Ще ми го донесеш ли? Трябва да си взема чантата.
-Разбира се.
-Рогче с гъби и праз? Ролце с раци и сирене?
-Стига, приятел. Смени поне веднъж репертоара.
-Приятно прекарване.
-Хайде, Сет. Аз съм нататък.
-Аз съм нататък.
-Така ли? Аз ще отида да потърся Раян. Извинете ме.
-Кирстен, Санди, добре дошли.
- Кики.
- Здравей.
Радвам се да те видя. Санди съобщи ли ти добрата новина?
- Каза ми.
- Всъщност, трябва да уточним...
...някой неща с теб, ако нямаш нищо против...
-Ела Санфорд, това е купон.
Сетих се за дните си в Бъркли. Може и да сгазиш лука.
-Да сгазя лука. Много смешно.
Ей сега ще го закова.
- Как ти се струва?
- Кое?
-Партито. не си казала нищо. Харесва ли ти?
Знам мнението ти за дръвчето...
...но опитай се да го надмогнеш.
- Чудесно е.
- А Кейлъб как го намира?
- Каза ли ти нещо?
- Нямах възможност да говоря с него.
-Искам това празненство да остане незабравимо за него.
Така ще бъде.
- Добре ли си?
- Да. Защо?
-Не знам.
днес се случиха доста неща...
...aосвен това не искаше да идваш тук.
-Искам да съм там, където си и ти,а ти си тук, така че...
-Мариса. Облякла си Шанела. Много си красива.
Раян. Още не си поздравил Кейлъб.
Да, защото говореше с друго хора, мамо, и не му беше удобно да го притеснява.
- Е, вече е готов...
- Ами аз не съм.
- Мариса.
- Мамо.
- Ти си гост на това празненство.
- Ти ме накара да дойда.
- Имаш си достатъчно неприятности.
- Значи нямам какво да губя.
- Така ли ще контактува ме от сега нататък?
- Не знам. Ще попитам психоаналитика си.
Знаеш ли какво, отивам до тоалетната.
- Мразя празниците.
- Мненията съвпадат.
Кейлъб. Имаш ли време да поговорим?
- Не.
- Хайде, отдели малко.
- Какво е това?
- Геологическо проучване на the Heights...
...ти си го поръчал и странно как не си извадил екземпляр на мен.
- Сега нямам време за това.
- Според мен имаш.
Нека обобщя, това което на теб вече ти е известно.
The Heights са сеизмично нестабилно, целият район не подлежи на застраховане.
- Не струва нищо.
- И твоята терия също.
Невъзможно е да получиш разрешение за строеж.
- И си знаел това.
- Какво искаш, Санди?
-Искам да откупя the Heights.
За един долар.
-Не говориш сериозно.
-Весела Коледа.
-Е готов ли си за подаръка?
-да, готов съм. Давай кючовете. Да видим как ще карам метла.
-Много смешно, Сет. Винаги разваляш настроениет.
-Права си.
-Готов?
Приключенията на Сет Коен и капитам Оатс .
Част 1: Увереност."
- Ти ли го направи?
- Не, купих го по интернет.
-Не мога да повярвам. Страхотно е .
Хей, този Сет в комикса изглежда красив и внушителен.
- Позволих си известна свобода.
- И не е бъбрив като мен.
- фантастично е.
- Благодаря.
- как я кара Сет?
- Той е добре, според мен.
Понякога трудно отгатвам как е. Защо?
-Някога правил ли е нещо...
...което те кара да се съмняваш в себе си като родител?
-Е, имаше един идеален дом и Тихуана...
...и един Рейндж Роувър...
...и кино, което не ми мина.
-Но те са деца. А децата вършат глупости. Забъркват се в каши, нали?
-Родителите ни биха получили инфаркт, ако бяхме научили поне половината от нашите изпълнения.
-Стига, ние бяхме добри деца. Така си беше. Нали?
- Бяхме добри деца.
- Да.
-И имаме добри деца.
-Добре, изчакай секунда. Какво правиш тук?
Защото Анна отиде да вземе нещо за пиене. Тя ще се върне след малко.
- Ела насам.
- Защо?
- Просто ела насам.
- Добре.
-Стой тук.
Разбрах, че харесваш комикси, Коен.
-Вярно е.
-Весела Коледа.
-Господи, мисля, че ще припадна.
- Не те пускам никъде.
- Добре.
- Да?
- Какво е това?
-Това е подаръка от Анна. Направила го е за мен.
- Направила го е?
- Да.
-Удивителен е .
-Знам, но и твоят е страхотен. Супер страхотен.
-Хей, ето те...
...а.
-Хей, Анна, Самър само ми даваше подаръка си. Хубав е.
- ти си жената чудо?
- Да. И?
-Изглеждаш...
...страхотно.
-Това моята книжка ли е?
-Господи, а аз ти съчиних комикс.
-А аз се направих на курва.
-Жената чудо не е курва, чу ли?
-Какво правиш?
-Не знам, това е ужасно.
-Спрете, момичета, моля ви.
Дайте да не преобръщаме влака заради едно камъче, става ли?
-Да не изхвърляме бебето заедно с водата от коритото.
- Дайте да измислим още метафори.
- Виж...
...не си падам да говоря, за чувства...
...но те харесвам.
И тя също.
- Ако час по-скоро всичко не свърши...
- Някой ще пострада.
-Трябва да избереш, Коен.
Липсвах ли ти?
- Хайде да танцуваме.
- Знаеш, как съм с танците.
-А ти знаеш, че не ме грижа. Хайде, нали е купон.
-да, служебен.
-Смятах, че искаш да се забавляваш. Не ме карай да те карам насила.
-Не ми прилича на яйчен пунш.
-Какво от това? Хайде, ако не ти се танцува ще излезем навън.
- Не те видях да пиеш коктейл.
- Може да си нося от къщи.
-Искаш ли?
-Какво ти става днес?
- Какво толкова? И ти пиеш.
- Не сам в тоалетната .
-Просто се забавлявам.
-Вечерта, когато се запознахме, припадна пред вас.
После това в Мексико. Това е като...
Историята с майка ми се повтаря.
-Млъкни.
- Тръгваме си.
- Не, само аз.
- Приятно прекарване.
- Не можеш да караш.
-Махни си ръцете от мен. Има достатъчно хора в жовота ми, които да ми казват какво да правя.
Довиждане.
- Недей, дай на мен да карам.
- Махай се.
-Хей.
Чакай.
-Добре съм.
-И така, считам от този момент, прехвърлям собствеността от the Heights...
...на the Balboa Land Trust за резумната цена...
...от $ 1.
Нямаше да успея в това начинание без помощта на моя зет, Санди Коен.
-Благодаря, Кал. Но недей да делиш заслугите с мен. Това е изцяло твое дело.
За Кейлъб Никъл, най-щедрият човек в Newport Beach.
-Благодаря.
-Честита Ханука, Санди.
- Браво.
- Какво? Ти караш.
- Да, защото ти си пияна.
- Не съм...
-Добре.
- Къде падна?
- Стига, остави я.
- Опитвам се.
- Още съм на изпитателен срок.
-Казах ти, опитвам се.
-Разбира се, не сънувам.
-О, Боже.
-Весели празници. ЛИценз. Регистрационен талон.
Имате счупен заден мигач, знаете ли?
-Току що се случи. Ще го поправим.
- Нали не сте пили алкохол?
- Не, сър.
- Всичко наред ли е, госпожице?
- Да, напълно. Благодаря.
- Госпожице, бихте ли...?
- Произшествие ...
... 1508 Cornwall Lane в West Cliff.
Всички коли в района незабавно да се явят на мястото.
-Прието.
Имаме спешно повикване.
Пускам ви само с превупреждение за счупения мигач. Поправете го.
- Прибирайте се право удома.
- Да, сър.
-Спри, окей? Плашиш ме.
-Ти ме плашиш.
Има ли пиене, плач и полиция значи е Коледа.
Избягах от това.
няма да го тъпря отново.
-Добре.
-Добре.
Е дамите удариха по масата. Край.
- Какво ще правиш?
- Нямам представа.
Не знам. До сега нито една жена не ми е предлагала да избирам.
Научил съм се само как да понасям отхвърлянията и подигравките.
С подигравките съм направо цар. Как беше при теб?
-Мариса се напи, по пътя ни спря полиция в колата имаше шише водка.
Хей, Мариса прави живота ти много интересен.
- Да. Скарахме се.
- А полицията?
Повикаха ги по радиото. Пусна ни с предупреждение за счупен мигач.
- Сега разбираш защо мразя Коледа.
- Чакай малко, Раян.
Струва ми се, че се е случило Коледока чудо.
Благодаря. Помисли за секунда. Старият Раян, какво щеше да стане тогава?
Щяха да те опандизят. Със сигурност. Но този път Исус се грижи за теб.
И Мойсей. Двамта заедно. Перфектния отбор.
Борещ се за теб, да те пази и да ти даде втори шанс .
Докоснал от ангел.
Това е хубаво. И хъбаво звучи. Смятам, че вярата ми се възроди.
Трябва да се приготвям.
- Анна ще се появи всеки момент.
- Какво мислиш да и кажеш?
-Думите сами ще дойдат.
-Така, просто мисля...
...че при това положение... Не, чакай, стой.
Ще пробвам друг подход.
Мисля, че си чуденса, и великолепна, и невероятна.
Но освен това мисля, че си изключително остроуман, и мъдра...
...и сам не си вярвам, че ще го кажа, но...
Мисля...
...че трябва да бъдем приятели.
И ти подарявам това.
-Не искам да съм ти приятел.
-Не искам да съм ти приятел.
Още един приключенски филм никога не е излишен.
Това е корпоративен спионаж. Можех дори да те уволня.
Дори да те съдя за нарушение на служебната тайна.
-Татко. Ти мамеше общината, ислагаше компанията на огромен рикс.
Рано или късно щеше да се разбере. И тогава какво?
-Когато откри доклада, можеше д ми го покажеш.
-Ти можеше да ми кажеш от самото начало.
-Съжалявам, но просто не виждах друг начин.
-Беше непочтенно, пресметливо и жестоко. Кики...
...струва ми се, че от теб ще стане истински магнат по недвижими имоти.
-Е, бъдещето ще покаже.
-Украшенията на майка ти. Дръвчето е красиво.
-Може отдолу да те чака подарък.
Може би.
-Къде тръгна? Смятахме да си вземем филм.
-Мариса тази сутрин има час при психолога си.
- Много и се насъбра.
- Да, мислех да я придружа.
-Да, би могъл...
...или не.
Мариса трябва да реши сама дали да отиде.
Сега си тук с нас. Вече не е нужно да играеш ролята на родител.
- Значи филм?
- Да, но аз ще го избера.
Избирането на филм е почти изкуство.
-Три пъти идвах до тук докато се престраша да вляза.
Аз те познавам. Учиш в Харбър, нали?
-Мариса Купър. Здравей.
-Да, ти организираш разни мероприятия. Купони, нали?
-Председател по обществената дейност.
- И ти ли си в Харбър?
- Не. Аз уча в Пасифик.
Оливър Траск.
За председател по обществена дейност... не си никак общителна.
Трябва да дам сигнал да те свалят от поста.
-Това е психиатричен офис. Някак си смущаващо е.
-Да. Имащ право. Доста смущаващо.
-Затова предлагам да минем някак си направо по същество.
Какво не ти е наред?
Какво не ти е наред?
-Ако знаех нямаше да съм тук.
-Не си алкохоличка, все още.
-Самоубивала си се поне веднъж.
Вероярно с хапчета. За мускулни спазми 100%.
-Обезболяващи.
-Не си искала да се самоубиваш.
Кърт Кобейн, да, той искаше да се убие.
-Знаеш ли, идеята да съм тук не е моя.
Може би. Но нямаше да си тук, ако не искаше.
Искаш да разбереш защо си в такова състояние.
Ти си. Аз чакам за съседната стая.
До следващата седмица.
Как мина с момичетата?
- Старто пакет Сет Коен?
- Мисля, че съм минал тази възраст.
- Това ли е, което съм искал?
- Реших да го закача.
радвам се, още един посветен в Коледока.
Чудесно.
Не съм се съмнявал нито за миг. Виж, сложих кукичката за всеки случай.
- Хей.
- Така, кой да бъде?
Цигулар на покрива, Чудесем живот...
...или моя избов, Силвестър Сталоун На върха.
- С борба ли е?
- Класически е.
- Честита Коледока, хора.
- Благодаря.