Riverworld (2003) (Riverworld (2003) Dual Audio - ASIAN & ENG CD1.txt) Свали субтитрите
Контролна кула, тук е Фронтиър.
Всичко е наред и заемаме позиция за навлизане в атмосферата. Край.
- Какво беше това?
Ударени сме. Губим кислород и мощност!
Контролна кула, тук е Фронтиър. Имаме проблем.
Градус на навлизане? Пет градуса. Три минути до навлизането.
Добре. В най-добрия случай -
10 секунди за запалване на предните двигатели, 20 за задните, за да изправиме носа.
- Кажи ми, че греша.
- Без товара ще се приземим твърде далече.
Аз казвам 5 на предните и 10 на задните.
Но ти имаш думата.
Внимание. Повреда в навигационните системи в четвърти квадрант.
Аварийните системи не отговарят.
Добре, 50 на 50 сме. Ще го направим по моя начин.
Десет секунди до запалването. Пригответе се!
Внимание. Електрическите системи не функционират.
- Десет, девет,
осем, седем,
шест, пет
четири, три
две, едно!
Включвам!
Внимание. Топлинните щитове достигнаха критична температура.
Става прекалено горещо. Няма да успеем.
Вината не е твоя, Хейл.
Не мисля, че и моят план щеше да проработи.
Внимание. Повреда в горивните системи.
Аварийните системи не отговарят.
Елате при мен! Излезте от водата!
Няма страшно! Елате на брега!
Просто се успокойте и елате.
Всичко е наред. Елате на брега.
Има кутии с дрехи.
Какво е това? Всичко е наред. Безопасно е.
Някой да ми помогне!
- Махни се от мен!
- Всичко е наред.
- Няма нищо.
- Махнете ме от тук!
Не знам какво казвате. Трябва да ме измъкнете от тук!
- Назад!
- Няма страшно.Няма да те нараня.
Няма да те нараня.
Преди минута бях... бях на 82 години.
Аз бях на 53.
Това е лудост.
Последното, което си спомням...
беше совалката... бяхме ударени от космически отломки.
Совалка?
Коя година е според вас?
1934.
Според мен е 2009.
- 1934? Аз съм роден 1956. Това са 22 години след като си...
- Умряла.
Всички сме умрели.
Но това е невъзможно. Сигурно сънувам.
Сега ще се събудя, нали? Това не може да е истина.
Нали?
Името ми е Джеф Хейл.
Аз съм Алис. Алис Лидъл Харгрийвс.
Е, Алис Лидъл Харгрийвс,
нещо или някой ни е довел тук.
Очевидно. Металните кутии, атмосферата.
Въздухът... може да се диша.
Може да е друга планета. Може да е друго физическо измерение,
може би дори духовно измерение.
- Като Рая?
- Или Ада.
Всичко е възможно.
Крайбрежието не ми е познато. Това не е Полша.
В кой град ни водят?
SS-овците.
От кой лагер сте? Биркенау. Аушвиц-Биркенау.
Той е военнопленник.
Ти си американец? Точно така.
Аз съм американец.
Аз съм командир Джеф Хейл, Военновъздушни Сили на САЩ,
2009-та.
2009-та?
Номерът ми.
Quis hic locus,
quae - quae regio, quae mundi plaga!
На латински е.
Означава "Какви са тези светове? Какво кралство? Какво... какво кралство на какви брегове?"
Да. Сенека - Подвизите на Херкулес.
Видя ми се подходящо за обстоятелствата.
Бях професор по древна история в университета в Краков.
Това е много странно.
Простете. Казвам се Лев Руах.
Имам въпрос.
- Кой спечели войната?
- Каква война?
Втората война.
- Ние.
- Добре.
- Добре!
- Това е Луцифер!
- Не!
Луцифер е дошъл за нас!
Луцифер! Луцифер е дошъл за нас!
- Какво става?
- Не знам.
Елате.
Не знам къде сме,
но определено не е Рая.
Не!
Спрете. Спрете.
Просто иска храна.
Ето. Това е храна. Можеш да ядеш.
Господи. Невероятно.
Неандерталец.
Добре ли си? Няма да те нараня.
Казвам се Хейл.
Ето. Вземи това.
Може да е капан.
Не разбираш нищо от това, което ти казвам, нали?
Разбирам те. Ти говориш английски.
Какво е "английски"?
Не знаем дали храната е наред.
Някой или нещо ни превежда, така че да можеме да комуникираме.
Може би същият, който ни облече и нахрани.
Проклет да си!
Този е проблем.
Достатъчно! Достатъчно!
По-добре той, отколкото някой от нас.
Винаги един трябва да се жертва за доброто на много.
Чакай малко. Кой си ти?
- Гражданин на Рим. А ти?
- Аз съм американец.
Ние живеем по различни правила от вашите.
И какви са те?
Не започваме веднага да се избиваме.
Ти ли измисляш законите?
Не, но ако искаме да оцелем тук, трябва да се научим да действаме заедно.
Правила, социален ред-
фундаменталната цел на всички отговорни граждани, който желаят живот, отличаващ ги от този на животните.
Звучи чудесно, но преди да се изхвърляме толкова далече,
трябва да намерим някакъв подслон.
Предлагам първо да изясним позициите си...
за да избегнем объркването сред гражданите по-късно.
Какво?
Какво ти става? Спри!
Някой да направи нещо.
- Добре се биеш.
- Ти се биеш подло.
Аз се бия, за да победя.
Вижте!
Предполагам, че не сме първите.
Аз съм Валдемар, господарят на Речният Свят!
Предлагам ви закрилата си от хаоса, който цари на това място.
Най-силните измежду вас ще имат привилегията...
да служат в армията ми.
Останалите ще бъдат...
работници или роби.
Ти!
Тука... има само едно правило,
един свещен дълг,
и той е да се докажете, че сте достойни.
Иначе не сте нищо повече от боклук, изхвърлен от реката.
Съберете ги!
Ти!
Ти!
Хайде! Движете се в линия!
Създаването на оръжия и армии отнема време.
Знаеш ли, тези възкресения може би се правят на определено време
и може да не е някъде наблизо.
- Спомняте ли си да сте били под водата?
- Събудих се плувайки.
Мислех, че ще се удавя.
Рай или не, това място трябва да е дело на някакъв
- могъщ и развит разум.
- Бог.
Или богове.
Или някакъв напълно нов вид.
Ако всички, които някога са живяли свършват тук...
всички, добри или лоши...
Като Хадес.
- Или чистилището.
- тук трябва да има милиарди като нас.
Всеки, който някога сме познавали, всичките ни предци.
- Всичките ни обични хора.
- И врагове.
Движи се!
Да се надяваме, че има достатъчно място, защото ще почне да става тъпканица.
Никой не може да управлява милиарди с меч на гърба на кон.
Според мене сме попаднали в някакво феодално кралство.
Добре!
Добре де!
Хванете я!
- Не искам на кораба!
- Не виждам никакъв кораб.
Дръжте я!
Оставете я! Вече убихте един днес.
Виж. Всичко е наред.
Всичко е наред.
Аз съм Лев.
Аз съм Мали,
пророчица от Йоруба,
духовен водач на моите хора.
- Белите хора ни взеха.
- Йоруба?
Йоруба. Доколкото знам Йоруба е било африканско племе.
Значи белите хора ви взеха в кораб?
Да. 16 или 17 век. Португалски търговци, може и британски.
Мали.
Аз също бях поробен от белите хора.
- От твоите собствени хора?
- Да кажем друго племе.
И както виждаш има много племена с различен цвят на кожата.
Влизай!
- О, горката.
- Името и е Гуенфра. Няма е.
Името ми е Монат.
Какво си ти?
Както виждаш не съм човек,
но не съм опасен.
- Уверявам те.
- Всичко е наред.
Невероятно.
Аз съм от галактика, която вашите астрономи наричат Тау Сети.
Да. Тау Сети.
Има ли и други извънземни?
Уви, аз съм единственият.
Ти умря на Земята.
Ти беше на Земята.
- Ти беше в 20 век.
- Да, и в ранния 21-ви.
Аз бях астронавт като теб.
Корабът ми засече огормен астероид, приближаващ планетата ви.
Бързахме да оведомим властите ви,
но нашите намерения бяха изтълкувани грешно и бяхме свалени.
Аз единствен останах жив.
Опитах се да бъда убедителен при разпита,
но вашите учени бяха скептични към нашите напреднали проекти.
- Теорията за хаоса.
- За вашите хора беше просто теория.
За моите беше практика.
Както и предположихме, курсът на астероида се отклони, преминавайки през Колана на Джовиън.
Вече беше твърде късно да го спрем.
Ударът би се равнявал на взрива на сто милиона от вашите водородни бомби.
Не би оцелял нито един жив организъм.
- Това е по-абсурдно и от разказите на Хърбърт Уелс.
- Повярвайте ми. Разпитайте наоколко.
Намерете някой, който да е живял на Земята...
след 18 юни 2039 След Христа..
- Какво говори?
- Използването на мъжки род е по-подходящо...
когато се обръщаш към мен.
Той казва...
че Земята вече я няма.
Планетета ви е мъртва, но видовете ви са запазени.
- И няма връщане назад?
- За съжаление.
Намери ли някакви други разумни форми тука?
Не повече и от мен,
ако простите нескромността ми.
От колко време си тук?
Две години на свобода.
И от два дена в робство.
Бяхме възкресени заедно.
Тя е единственият човек на тази планета, който е бил възкресен като дете.
Но не знам защо. Нито пък тя.
А Валдемар?
Той беше един от първите.
Десет години в Речният Свят -
повече от достатъчно, за да изгради прилична империя.
Армията му е известна като Вандалите.
Хората ми ще научат за това
и ще дойдат за мен.
Виждаш ли нещо?
Заключени са и са заобиколено от стражи. Можем да влезем като търговци.
- Не. Не можем да рискуваме.
- Сам, Гуен е дете,
а знанията на Монат могат да ни помогнат.
А ако ни хванат? Не.
Има още много други, които зависят от нас.
Знаеш правилата - първо обмисли, после действай.
Ще ги отведе в замъка.
Когато успеем да се освободиме, ще се върнем за тях.
Кой си ти?
Защо си дошъл?
Мога да се развикам.
Освободи ме. Ти си тръгваш по твоя път, а аз по моя.
Този свят е голям.
Възможно е никога повече да не се срещнеме.
Затворникът избяга!
Към оградата! Затворникът избяга!
- След него!
- Бягай, Хейл! Бягай!
- Хванете го!
- Бягай, Хейл!
- Остави ни да пукнем като животни.
- Не бъди сигурна.
Всички сте еднакви.
Ето го!
- Хванахме го!
Мъртъв е.
Да вървим.
Движи се!
По-бързо!
Забавлението дойде.
Войниците ми заслужават забавление, Флавий.
И тези хора ще им го дадат.
Ще се биете до смърт. Покажете им арената.
Движете се!
Беше прекалено лесно. Махни се.
Доведете следващият!
Виждам го, дете. Паладият.
Вземете оръжията си.
- Как се казваш, затворнико?
- Аз съм Луций Домитиус Ахенобарбус,
гражданин на Рим.
Вече си войн в моите Вандалски армии.
Какво ще кажеш за това, Флавий?
Флавий Доремий - капитан на преторианската гвардия.
Беше много по-млад, когато те повиших за първи път,
а аз бях доста по-възрастен.
Ваше Величество, вие се завърнахте.
Може би ме знаете с моето общоизвестно име -
Германик Друз Клавдий... Нерон.
Император на Рим.
Да живее нерон!
- Липсвах ли ти?
- Знаех, че ще се върнеш.
Когато започне битката, ме чакай при входа на тунела.
Има изход под земята. Готова ли си?
Никога не съм те чувал.
И това не е Рим. Това е Речният Свят.
И тука се спазват моите закони.
Отървете се от него!
Но виждаш ли, нещата между нас се усложняват.
Смъртта ти ще е сладка.
- Аз няма ли да получа оръжие?
- Не.
Ще е даже още по-интересно за мен.
Сега забавно ли ти е!
Някой друг ще предизвика ли Нерон?
Добре.
Дръжте се като роби.
Хайде, мързеливи плужеци! Движете се!
Хайде! Движете се!
- На затворниците е забранено да влизат тука.
- Освен ако Валдемар не е наредил.
Войнико, ако искаш да оспориш...
заповедите на господаря, давай, аз ще те чакам тука.
- Затворниците са избягали.
- Давай!
- Върви.
- Мърдайте! Хайде!
Затворете всички изходи!
Няма да повярвате какво стана там.
Това няма да промени нищо.
Моля ви кажете ми, че не всеки ден на тази планета е толкова напрегнат.
Какво направи? Имаше шлем.
Съжалявам.
Да вървим!
Моето село е на два дена път по реката.
Там е безопасно и има храна.
Ако искаш, можеш да дойдеш. Това е най-малкото, което мога да направя.
- Ако аз дойда, всички ще дойдат.
- Вие сте непознати.
Не зависи от мен дали може да останете,
но ще говоря за ваша защита.
Аз не съм една от вас.
Ерзули ще ме заведе до моите хора.
Лев! Лев!
Мали! Мали, къде отиваш?
Не мога да я накарам насила да дойде, ако не иска.
Да продължаваме.
- Какво има отвъд планините?
- Не се знае. Никой не ги е изкачвал.
Единственият начин да пътуваме в този свят, е по реката.
Тукашната атмосфера трябва да е по-тънка от Земната.
Достатъчно, че хората да наблюдават както земята, така и небето.
Големият спор в моето време...
беше дали е възможно да съществува живот на други планети.
Сега вече знаеш.
Колко?
Безброй.
Но да свърша на тази планета с вашите специфични форми на живот...
в това странно измерение отвъд живота -
това не съм го планирал.
Всички сме в това положение.
Вие хората си имате по нещо.
Имате семейства, приятели, любовници - всички чакащи да бъдат открити.
Имате тази надежда.
Аз няма кого да откривам.
Аз нямам надежда.
Не сме в едно и също положение.
Трябва да намерим подслон и да починем. Скоро ще се стъмни.
Жената ни следва.
Къде? Не я виждам.
Ти си благословен с пет сетива, Хейл.
Зрението е само едно от тях.
В нощтта, когато избяга, вратата беше заключена.
Там имаше някой...
Как да го кажа? Беше с качулка.
Така че не можах да видя лицето му, но съм го виждала и преди...
под водата.
Той притежава някакъв вид енергия. Кара ме да виждам неща.
Видения? Или какво?
Не знам. Може би бъдещето?
Избягал си.
Гуен.
Това е Хейл, мъжът, който ни освободи, и неговите спътници.
Това е Тане. Той е един от нас.
Монат, знаеш правилата.
Странник, който спаси живота ми, вече не е странник. Той ми е приятел.
Доведи Сам.
Внимавай.
Монат. Радвам се да те видя отново, приятелю.
Ти трябва да си Хейл.
Нямаш представа колко съм ти благодарен.
Да избягаш от лапите на Валдемар - доста впечатляващо.
- Сигурно е обезумял достатъчно, че да тръгне след теб.
- Не, няма. Мъртъв е.
Той, който живееше от меча...
- Кога?
- Вчера,
уби го човек, който претендираше да е римският император Нерон.
На това му се вика претенция.
Въпреки това си мисля, че истинският Нерон е някъде на тази планета.
Рано или късно всеки идва тук, така че е възможно.
Спаси ни живота, Сам.
Без това вече знаете твърде много. Може да останете в лагера ни,
но с уговорката, че не можете да си тръгнете, докато аз не кажа.
Без иключения.
Много добре. Последвайте ме.
Какво по дяволите?
Няма нищо дяволско. Елате.
Добре дошли на Първо Размисли.
Заради моите грехове, аз съм капитанът.
- Сигурно е отнело да построиш кораб от това...
- Шест години и половина, за да бъдем точни. Ако обичате.
Моделирах го по подобие на параходите, с които плавах нагоре-надолу по Мисисипи.
И няколко платна за страхливите старци между нас, за да се чувстват по удобно.
Ние цивилизованите сме малцинство тук в този свят.
Средностатистическият жител на Речният Свят би ви убил още щом ви види.
Но на тази лодка ще откриете някои правила и свободи, които ги няма на сушата.