The X-Files 911 - Audrey Paule (1993) Свали субтитрите
Мерси за возенето.
Някакви планове за уикенда?
Големи.
Пица за микровълнова, и сателитна телевизия.
Мерси, че направи живота ми толкова вълнуващ.
Май ни трябват и на двамата домашни любимци.
Хората с питомци, живеят по-дълго, така казват.
Мислех да си взема котка.
Има си хора за кучета, и хора за котки.
Ти си за куче, Джон.
- Как разбра?
Ти си вярващ, ти си зависим.
Ти не се съмняваш.
Ще ти хареса.
- И защо не котка?
- Грижи.
Не искат много от теб, не можеш да ги разочароваш.
Ти не можеш нищо да разочароваш, Джон.
Ще се видим в Понеделник?
Да. Чао.
Джон, Джон, Джон.
Едно, две и три.
- Г-це...
- Рейс.
Как сте тази вечер?
Вие сте с нас?
Ало?
Има ли някой тук?
Здравейте.
Изплаших се малко... първо.
- Кой си ти?
- Стивън Мърдок.
Не знам дали има значение вече...
но името ми е Стивън.
Погледнахте ли навън?
Да. Не го правете.
Къде са всички?
Въпроса е, "Къде сме ние?"
Злополука ли претърпяхте?
Мисля, че ме удари кола на път за вкъщи.
Влязох с болки в гърдите.
Г-н Бариеро, един нов.
Намерих Г-н Бариеро да се мотае тук...
като вас.
Паднал от скелето, където работил.
Мислиш, че сме мъртви.
Не.
Не, не вярвам.
Били ли сте някога мъртва?
Тогава от къде знаете?
Гадно е да те събудят така?
Спряхме след работа.
Изпи една бира.
Човека който я ударил е изпил 15.
Не си причинявай това, Джон.
Истина е, Джон.
Напусна ни.
Не го приемам.
Тя все още диша. Сърцето и бие.
Трябва да има надежда.
Няма никаква мозъчна активност.
Мъртъв ли е мозъка... това е смъртта, Джон.
Съжалявам.
Не е чак толкова зле, като свикнеш.
Видя ли това?
Безсмислица, всичко това.
Няма нищо написано. Защо?
Каза, че сме мъртви.
Това прилича ли ти на рая?
Голяма изоставена болница?
Не съм казвал, че това е рая.
Доколкото знам, това е... това е ада.
Не знам нищо със сигурност.
Може би това място е като гара
спирка преди това което следва.
Къде отиваш?
Да потърся изход.
Джак Прейджърс. Съжалявам за загубата ви.
Вие двамата сте експерти...
но трябва да има още нещо, което да се направи.
Де да имаше. Нека не го правим по трудно...
Но трябва да чуете нещо и двамата.
Вашият партньор е имал желание преживе. Подписал е карта за донорство.
Няма да стане.
- Джон...
- Успокойте се, добре?
Тя лежи там спокойна.
Няма фрактури, няма наранявания на мозъка.
Това не е ли важно?
Джон, на края на деня, ще е без значение.
Това не променя диагнозата.
В такива ситуации, времето е без значение.
Има една жена в Минесота, която може да бъде спасена със сърцето и.
И тя наистина ще живее.
Г-н Мърдок?
Г-н Бариеро?
Спрете!
Моника!
Какво се случи с него?
Господи.
Съжалявам за загубата ви.
Запалиха телефоните долу.
Оговарят се с другите болници, как да си разделят Моника.
Искат да го направят още утре.
Има ли нещо, каквото и да е?
Има една малка мъглявина в лявото полукълбо...
която определям като ненормален хематом.
Малка мъглявина?
Не знам дали значи нещо.
Няма точна формула...
какво точно е смъртта.
Ами това?
Това е записана мозъчна активност, нали?
- Електрични ипулси.
- Да.
Да записани са такива.
И после неочаквано са спрели. Ето тук.
И ако разберем какво са, може би ще я върнем.
Агент Догет.
Жената, която видяхте... тя мина през стената?>
Не знам. Беше тук, и после изчезна.
Изчезна? Как изчезна, като Г-н Бариеро ли?
Различно от Бариеро.
Окей, Окей, нека се концентрираме...
Върху необяснимото тук.
Какво стана с Г-н Бариеро?
Моето мнение? Мисля, че умря.
Не може да умреш, ако вече си мъртъв.
Което ме кара да вярвам, че ние двамата сме още живи.
Нямам идея къде отиде.
Чакай малко. Той е мъртъв...
ние не сме...
къде сме по дяволите тогава?
- Д-р Прежърс.
- Ще дойда след минута.
Чудя се за този момент от записа на ЕЕГ-то на партньора ми...
8:11 p.m., когато е настъпила мозъчната смърт.
- Преглеждате нашите записи?
- Без да се сърдите, да.
Дали е имало промяна в състоянието на Моника довела до това.
Агент Догет, ако искате да ми създадете лошо име в болницата...
Не. Искам само фактите.
Уитни, ще донесеш ли записите от по-рано вечерта?
Вижте, Моника си е сложила колана и еарбега се е задействал.
Екипа в линейката казва, че е била в съзнание.
Мисля, че изпускаме нещо.
Не знам дали това ще помогне...
но тове е запис , какво сме направили с екипа ми да я спасим.
Вземете го, копирайте го, правете каквото искате с него.
Д-р Прежърс?
Добре. Работим тук?
Аз съм помощен персонал.
Предимно доставям цветя.
Вие ли сте нейния съпруг
Обичате я, нали.
Тя си замина.
Не и душата и.
Искам да и говоря.
Желая да и кажа.
Но явно желая много.
Хайде. Не се предавай, нали?
Моника.
Моля те.
Не бягай.
Коя си ти?
Аз съм Одри.
Работя в болницата.
Одри, аз съм Моника.
Стивън и аз искаме да се махнем от тук.
Ще ни покажеш ли как?
Не мога. Не мога да ви помогна.
Защо не?
Дойдох да ви кажа, че приятеля ви...
ви обича много.
Моя приятел?
Говорила си с Джон?
Знае ли къде съм?
Те всички мислят, че си мъртва.
Чакай!
Предай нещо на приятеля ми.
Кажи му, че е човек за куче.
- Хей, Уитни.
- Докторе, не е времето да го казвам...
но трябва да прегледаме записите от снощи.
- Защо е това?
- Инжектирали сте Г-ца Рейс...
а това го няма записано.
На мисля така.
В кошчето. Видях го.
Предполагам, че е Епинефрин.
Нямам спомени за това.
- Някой друг видя ли го?
- само аз.
Но е така. И искам да кажа, че...
ако има разследване, това е нещо важно...
и на адвокатите ще има хареса.
Уитни, благодаря ти много, че ме предупреди.
Има си хора за кучета, и хора за котки.
Ти си за куче, Джон.
Ти си вярващ...
ти си зависим.
Ти не се съмняваш.
И ще ти е удобно с него.
Не съм те виждала да разочароваш никой, Джон.
Помогнете ми!
Какво точно мислиш?
Тя помагаше на Моника.
Задавах и въпроси, за случилото се в травматологията...
и не очаквано тя умря.
И ти мислиш, че някой я е убил, за да прикрие нещо.
Ако ти искаш да го направиш, как ще накараш да повярват , че смъртта е естествена?
Ще използвам бързо успокоително като пентобарбитал.
И малка игла за да няма следи от инжекцията.
Твърде възможно. Ставаш за тая работа.
Дали да не изследвам кръвта и?
Агент Догет...
Ще го направя.
Но не се залъгвайте, че това ще я върне.
Името ти е Джон, нали?
Тя има съобщение за теб.
Каза, че си човек за куче.
Чакай.
От къде е това? Кой ти го каза?
Казах ти. Тя не ни е напуснала.
Проверих абсолютно всичко.
Пълни глупости, както каза.
Няма следа от това.
Може би това е следата.
Мястото е твърде завършено на пръв поглед, но всъщност не е.
Има доста неща, които липсват.
Думи, детайли.
Като сцена е. Филмов декор.
Всякаш е построено от някой, който не е бил достатъчно...
старателен в това което създава.
Стивън, добре ли си?
Стивън, говори ми.
Какво.. какво става с мен?
Дали изпитва болка?
Абсолютно никаква.
Сега вече в въпрос на време.
Тук долу ли живееш?
Сестрите ми позволиха да остана.
Исках да бъда сестра, но не мога да правя много неща...
но те ще ми помагат.
Това е болница.
Ти ли направи това?
Защо?
Обичам да я посещавам.
Това е нещо... вътре в галвата ми.
И ти влизаш в модела?
Харесва ми там. Тихо е.
Имам си всичко...
но после се показват някакви хора.
Пациенти. Твоята приятелка.
Там ли си говорила с нея? Тук вътре?
Ами...
не така както малките хора... в модела...
но...
вътре в главата ми?
Тук горе, предполагам.
Ти не ми вярваш.
Одри.
Каза, че си видяла и други хора освен приятелката ми.
Други пациенти?
Ще ми кажеш ли кой са те?
Има толкова много...
правя го...
различно.
Какво?
Живота.
Ще ти се обадя.
Родителите на Моника идват от Мексико сити.
Идват да се сбогуват.
Или да кажат "здрасти".
Никой няма да изключва системите и.
- Не и след това, което разбрах.
- Какво е това?
Досиета на пациенти.
Още двама са с диагноза мозъчна смърт, като нея.
Те тримата имат и друго общо.
Погледни лекуващия лекар.
- Д-р Джак Прежърс.
- Да, той е нещо като Д-р Смърт.
Дърпа тока на своите пациенти.
Направи снощи това с този Бариеро.
По молба на семейството.
Ами ако той е отровил първо Бариеро.
Както и този Стивън Мърдок, като Моника.
Токсичната картина ще го докаже.
Как стигна до имената на другите двама?
Ако ти кажа, ще ме помислиш за луд.
Но Моника е жива, както и този Мърдок.
И трябва да им помогнем да се върнат.
Стивън, остани с мен.
- Одри, аз съм Джон Догет.
- Одри.!
Все още се нуждая от помощта ти.
Казах ти имената им. Г-н Бариеро и Г-н Мърдок.
Не, те и двамата са мъртви. Моника е единствената останала.
И след час, болницата планира да и спре системите и на нея.
Няма да позволя това да се случи... независимо на каква цена.
Но съм загубен тук. Никой друг не вярва, че е жива.
Никой... само ти и аз.
Нищо не мога да направя.
Само доставям цветя това правя. Не мога да помогна.
Можеш да говориш с нея, нали? Можеш.
Одри,трябва да говориш с нея.
Трябва да и кажеш какво става.
Трябва да и кажеш, че те искат да и дръпнат шалтера.
Искам от нея да...
Искам да и кажеш да се бори.
Искам да и кажеш да ни даде знак...
каквото и да е... че тя е там.
Искам да разбере.
Не знам, какво друго да правя.
Моника?
Джон искаше да ти кажа нещо.
Предаде ли му съобщението ми?
Каза, че нямаш много време
Каза, че трябва да им дадеш някакъв знак.
Знам, съжалявам.
Наистина ли ще ме оставиш тук да умра?
А...
Не мога... да направя... нищо.
Има нещо... Има нещо не наред...
знаеш, там горе.
И аз не мога да помогна на никой.
Това е...
аз само нося цветя.
Само това правя
И дори и с това не мога да се оправя сама...
защото не мога да чета, какво пише на картичките.
Ти не можеш да четеш?
Сега разбирам.
Това е твоята болница.
Ти си я създала.
Всичко е твое, Одри.
Цялото място е само твое.
И ти определяш правилата тук...
точно както ги искаш.
Можеш да ми помогнеш да избягам.
Одри?
Винаги съм се чудел какво има там долу.
Учудват ме някой неща, Одри.
Ужасни неща за трима мой пациенти.
Наистина... нещо пребледня.
Няма да викаш, нали, Одри?
Одри?
Одри?
Одри!
Одри, какво стана?
Трябва да вървиш.
Натам.
Не.
Ако аз направя това, ще изгоря. Ще умра.
Не, не сега.
Но трябва да побързаш.
Ами ти?
Сега вече знам.
Знам, кой ми каза да я построя.
Екипа за трансплоатация е в готовност.
Те няма да я режат.
Джон... все още чакам реална причина.
Ако има с какво да ме убедиш...
да убедиш докторите, че тя е жива.
Джон.
Одри.
Къде отиваш, Докторе?
Господи. O, не.
Лека нощ.
Лека нощ.