LD 50 Lethal Dose (2003) Свали субтитрите
Ние сме СД50. Решени сме да спрем експериментите с животни.
Когато законите на тази ''прекрасна'' страна ни пречат,
ще взимаме нещата в свои ръце и ще ги нарушаваме.
Свобода за животните!
Ежедневно животни са изтезавани противно на правителствената политика
за намаляване на т.нар маловажни изследвания.
Възнамеряваме да проникнем в една частна ферма
и да освободим животните.
Събитията ще бъдат предавани на живо по Интернет.
Стоп.
Как беше?
- Перфектно, Луиз.
Нашите велики дела няма да останат незабелязани.
Подготви ли оградата снощи?
Естествено. Това няма да ни трябва.
Вземи всичко.
- Понеже ти си шефът, нали?
Изключи фаровете, Джени.
Ще отворим възможно най-много клетки, без да ни хванат.
Никакви отклонения, никакви глупости. Ясно ли е, Гари?
Ще се придържаме към плана. Един за всички, всички за един.
Искам много снимки. Малки муцунки зад решетките.
Не влизай пръв, няма какво да доказваш.
Аз съм откачалка. Това ми е работата.
- Фукльо.
Няма да се делим, ясно?
- Както кажеш, татенце.
Гледай да ми хванеш хубавия профил.
Аз съм след Гари.
Тръгвай, Майк.
Играта започва.
- Давай, давай!
Ти върви, после ще те вземем.
Да не изпуснеш кафезите.
Бързо!
Хайде.
Излизайте.
Гари, къде тръгна?
Как върви?
Това трябва да е корабът майка.
Има компютри, папки, сметки. . . Всичко е тук.
Джъстин каза да следваме плана.
Майната му.
Влизам.
Божичко, помогнете ми!
Гари се хвана в капан!
Господи, Гари.
- Мръдни да видя.
Казах ви - никакви отклонения. Тия хора са пълни параноици!
Млъквай, тъпако. Измъкнете ме от това чудо!
Някой ще направи ли нещо?
- Пробвай с крика.
Не мога да го намеря.
Дръпнете се!
Опитвам се да те измъкна.
- Ченгетата са тук.
Трябва да бягаме!
- Чакай да помисля.
Нямаме никакво време.
- Не става въпрос за един човек,
а за всички нас. Най-важно е оцеляването на групата.
Не можете да ме оставите тук.
- Не можем!
Само групата е важна!
- Майната й на групата.
Оставаш тук.
- Вземи филма да не отиде в затвора.
Не ни познаваш. И нищичко не знаеш, ясно?
Недейте така!
Хелън, моля те, кажи им!
Не мога.
Изобщо не ни познаваш, разбра ли?!
Дани, ела, моля те!
Остани с мен.
- Не ми се влиза в затвора.
Копелета гадни!
Бягайте!
Внимавайте!
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
Ела ме прибери, Зевсе.
Тъпако!
Я си размърдай задника!
ВХОДЯЩО СЪОБЩЕНИЕ: СД50
Само не точи лиги. Просто работя тук.
И аз се радвам да те видя, Дани.
Мат, това е гаджето ми Вон.
- Здрасти.
Той знае ли за. . .?
- СД50? Смъртоносна доза, 50о/.
Така постъпват със зайците, когато изпробват червилата.
Готино име.
Кофти за животинките.
- Не идваше на демонстрациите.
Дано не ни отбягваш.
- Не.
Върнах се в реалния свят.
Това пък какво ще рече?
Знаех си.
- Я млъквайте всички.
Не сме тук да си правим купон.
- А защо сме тук?
Осъдили са Гари на три години. Не ни е изпял и е опрал пешкира.
Само Дани му е ходил на свиждане.
Аз му писах няколко пъти, но той не ми отговори.
Не мога да го виня.
У ебсайтът ни събира прах.
Влязох колкото да го прегледам
и ето какво открих.
''Малка гатанка. Що е то?
Котешки живот, вещерска звезда.
Отца, Сина и Светия дух.
Отрежеш ли пръстите, нищо не остава.
Гари изпрати ребуса. У нищожи.''
- Нищо не разбирам.
Това е код. Малка гатанка - инициали МГ.
Що е то? Котката има 9 живота.
Вещерска звезда - с пет върха.
Светата троица - три.
Пръстите - пет.
Нищо не остава - нула.
Това е някакъв адрес. Провери ли го?
Добра идея. Как не се сетих!
Много смешно.
Работи.
- Дисекционна лаборатория.
Мамка му. Сериозно?
Била е навремето. Закрили са я преди години.
За намаляване на разходите.
А последната част от съобщението?
Най-обикновен ребус.
Като разделиш думите на срички, откриваш скритото послание.
''Спасете ме''.
Но той е в затвора, нали?
Записах се за някакви експерименти.
Какви експерименти?
- Не съм сигурен.
Дойде някакъв си Гудуин.
Даде ми разни задачи -
да броя отзад напред и да запомням предмети на табла.
Правех се на интересен, за да го вбеся.
Но те ме искаха. Отговарял съм на профила.
Защо си се навил на експерименти?
За да ми намалят присъдата.
Ако се държа прилично.
- Внимавай, Гари.
Тия са способни на всичко.
Е, ще видим.
Въобразяват си, че ме познават.
А може би аз ги разигравам.
Кой надзирава надзирателите?
Не успях за следващото свиждане, защото бях зает.
Не го видях около четири седмици.
Това беше преди месец.
Как е той?
Да го беше видял. . .
Това е новият ми облик.
Имаш вид на спинозен.
Доста зает бях.
- Заради експериментите ли?
Да не е някаква нова болест?
Не си струва!
- Ще се справя.
Откажи се!
Каквото и да е, просто спри.
Не е толкова просто.
- Напротив!
Смятат, че могат да ме пречупят.
Нека се опитат.
Трябва да вървя, време ми е да спя.
Корпорация ''Селва''. Какво обичате?
Не, г-н Гудуин е на съвещание.
Не, не може да го безпокоите.
Ще му предам, но той заминава утре сутринта точно в 8 ч.
Изчакайте така, моля.
Доставките - на страничния вход.
- Не, идваме при Джени.
Джени У ийлър.
Работи ли тук или не?
Нарича се ''етично финансиране''.
Инвестираме приходите си в развитието на Третия свят.
Хубави канапенца.
Това е истината, Мат. Да се бориш отвътре,
да постигаш нещо, а не. . .
- Да пикаеш срещу вятъра.
Човекът за 4 ч. дойде.
Мислим, че Гари е в опасност. Провеждат експерименти с него.
В някаква забутана лаборатория е.
Получихме имейл.
- Гари го е загазил.
Трябва да вървя. Довиждане.
Вдишайте, сега задръжте дъха си.
Нашият дъх е духът ни, който прегръщаме като дете,
а после, издишайки, го пускаме в небето като птица.
Той няма търпение да се върне в клетката.
Не бива да го пускаме.
Страхът е нашето псевдо ''аз'', което сами сме си изградили.
Първо потискаме желанието. Отблъскваме го,
дори когато ни стисне за гушата и крещи да го пуснем.
Загърбваме страха си, жертваме своето псевдо ''аз''
и губейки - печелим.
Няма нищо, ще усвоиш техниката някой ден, Хелън.
С това ли се занимава цяла година? С йога?
Това е Пътят на Падмасамбава.
Тибетска йога на смъртта.
Май имам техен диск.
Очевидно изобщо не осъзнаваш духовността си.
Опитваш се да се измъкнеш.
- С Гари бяхме приятели.
Приятели? Вие се чукахте.
Само защото е изпратил някакво странно съобщение
не значи, че е в беда.
Не си го виждала.
- Може да е поредната му тъпа шега.
Не е за вярване, че правите от мухата слон.
Решили сте да го търсите. Да не сте полудели?
Подготвени сме. Не е строго охраняван затвор.
Ще има един-двама пазачи.
Какво толкова? Влизане с взлом, нападение и побой. . .
Ти беше с нас на първата мисия, искахме да те включим.
Много мило, Джъстин, но не ме бройте.
Гари, къде отиваш?
Добре ли си?
Все си мисля, че може би трябва просто да. . .
Да се обадим на ченгетата?
Но какво ли разбирам аз?
- Ченгетата хич не ги е еня.
Само ние можем да му помогнем.
- Слушайте.
Не минава ден, без да се виня за това, което стана.
Това е шансът ни да оправим нещата.
Никакви издънки вече.
Я каква изненада.
Размислих.
Не съм си и помисляла, че пак ще се съберем,
след онова, което се случи.
Сгафихме здраво, затова сега искаме да се поправим.
Ако си будистка, може да почакаш и до следващия живот.
Прераждането е гадно нещо.
Според будистите физическото съществуване е същински ад.
Добре, че ми каза.
Значи работиш в строителството?
Нищо сериозно, само колкото пари да падат.
Човек не живее за единия хляб.
Но се налага да яде.
Според Падмасамбава представата ни за себе си е илюзия,
изградена от нашите мечти, навици, спомени и т.н.
Щом не сме каквито мислим, какви сме тогава?
Създания, изградени от чиста енергия.
Кърк до ''Ентърпрайз''. Телепортирай ме, Скоти.
Явно си губя времето.
Запознайте се с новия ни член.
Аз съм Призрака.
Хайде.
Кой е тоя Призрак?
- Бивш морски пехотинец.
Ранили го и сменил лагерите.
Изглежда доста смахнат.
Има метална пластина в главата си.
Чува гласове, които му казват да спасява животните.
Камерата е обезвредена. Няма захранване.
По-тихо.
- Според мен тук няма никого.
Къде е този твой приятел?
- Питай Дани.
Ще отида да огледам.
- ''Кой натопи заека Роджър?''
Гледайте.
- Май са си тръгнали набързо.
Заключено е. Ама че воня.
Боже, това място е огромно.
Било е следвоенна фабрика. От края на 40-те.
Откъде знаеш?
- Нали учех архитектура.
Преди да осъзная каква тъпотия е.
У сетихте ли?
- Заглъхнаха ми ушите.
Май идва отдолу. Може би Гари е искал да намерим това място.
Продължавайте да търсите.
- Не сме ли били тук и преди?
Къде е Дани?
Страхотно. Не е истина.
Изчезвам.
- Не, оставаш.
Това е същата врата.
- И как стана така?
Никой не е стъпвал тук от месеци.
Май ни е пратил за зелен хайвер.
Да потърсим още. Гари трябва да е тук някъде.
Пълна глупост.
Ти не го видя!
Ако го беше видял, щеше да продължиш да търсиш.
Вижте там, в ъгъла.
- Плъх.
Аз ще го хвана. Много ме бива.
Свободата дойде, приятелче.
Мамка му!
- Престани! Какво те прихваща?
Той го уби! Какви ги вършиш?
Открихме нещо. Каквото и да е то.
Сигурно бъка от бактерии и радиация.
Щеше да има предупредителна табела. Задължително е.
Освен ако не е било тайна. Кой знае какво има долу.
Щяха да сложат табела, не са тъпаци.
Тъпак е този, който влезе в асансьора.
Как смяташ?
Искам да намеря Гари.
Гари беше куражлия.
Да вземем пример от него.
Всички за един.
Слизаме.
Дай да поснимаме с камерата.
Доста е скъпа. Хайде после.
Здрасти, мамо.
Никой не те гледа, тъпако.
АСАНСЬОР В ДВИЖЕНИЕ
Къде сме, по дяволите?
Снимаш ли, Дани?
- Да.
Да огледаме, да направим снимки, да потърсим документи.
Като междувременно освободим смъртоносен вирус.
Хората трябва да научат.
- Стига с тия кръстоносни тъпотии!
Не са тъпотии!
Просто си се отчуждил.
На мен ми е все едно какво правим.
Така че решавайте.
- Няма да пипаме нищо.
Но един от нас трябва да огледа.
Максимум 5 минути. Не мърдайте оттук.
Не ми изглеждаш добре.
От гадния плъх, дето ме ухапа.
Някаква реакция е.
- Алергичен ли си?
Само към хипита.
Според мен е време да поразпуснем малко.
Супер.
Прясна-прясна от Ливан, направо от кораба.
Върхът е.
Да не си опушиш кармата ли?
- Нещо такова.
Аз съм Вон. Свестен пич си.
Готино маце като теб само се хаби с него.
Има си и добри страни.
Я кажи. . .
Любопитно ми е, защо ти викат Призрака?
Понеже съм адски страшен.
Не е смешно.
Стига си се лигавил.
- Вземи да помогнеш!
Противопожарна аларма. Може да е заради пушека.
Във въздуха има нещо, очите ми ужасно смъдят.
Дани, я погледни.
- Сигурно е от лещите.
Виждаш ли нещо?
Джъстин, къде си?
Нещо не е наред. Джъстин се забави.
Забелязах.
- Само без паника.
Просто отвори вратата, Матю.
Що ти не я отвориш?!
Бих искал някой да ме измъкне оттук.
Няма начин да свържа жиците.
Петнайсет сантиметра бетон.
- Казах ви да не слизаме.
Ама кой да ме чуе?
- Просто казвам. . .
Никой никога не ме слуша!
Млъквай.
Ако открием подходящ инструмент или импровизираме,
бихме могли да отворим вратите ръчно.
Търсим някакъв задържащ механизъм с палец.
Щом има автоматично заключване, трябва да са се подсигурили.
Тая работа не ми харесва.
- Стига де.
Ти ни предаде.
Добре ли си?
Разкарай камерата от лицето ми.
Чу ли?
През войната са строяли подземни фабрики за амуниции,
самолетни части. . .
Имало слухове, че ги използват за разпити.
Тези кабели са нови.
- Точно това е.
Или поне е било. Фабрика фантом.
Стойте тук.
Ще се опитам да включа осветлението.
Хора. . .
това е фенерчето на Джъстин.
Какво е това, по дяволите?
- Приличат на изолатори.
У дивително.
- Батман ряпа да яде.
Каква е тая воня?
Погледни тези папки, Дани.
Обещаващо начало.
Не реагира на престоя в изолатора.
Препоръчвам увеличаване на дозата.
Виж специалните изисквания в папката на кандидата.
Чувате ли?
- Сякаш е някакъв луд учен.
Субектът е склонен към халюцинации.
- Гудуин.
Да се процедира внимателно.
Какво има?
- Това е Гари.
Не мога да повярвам.
Какво има?
Имаме светлина.
Не е мъртъв отдавна.
Кожата му още не е разядена.
От какво ли е умрял?
Ще го огледам.
- Не го пипай!
Пазач.
Мамка му.
- Ама как вони!
Безобиден е.
Открих главната зала.
- А ние - мъртвец.
Какво?
У сещате ли?
Спадане на налягането.
Чакай, скъпа.
Само спокойно.
- Добре съм.
Изключи това чудо за 5 минути.
- У спокойте се.
Някаква мощна енергийна вълна прецаква цялата атмосфера.
Какво ще правим?
Намираме Гари и Джъстин и се омитаме оттук.
Мама му стара. . .
Споко, Призрак.
Защо ще се завират под земята да си гледат на карти?
Явно са тествали мозъчните вълни.
Мозъчни вълни?
Изследванията на атомно ниво се правят под земята.
Защо им е трябвало толкова електричество?
Диша ли?
- Стига си се бъзикал.
Господи!
- Не е истина.
Ще повърна.
- Спри да снимаш.
Спокойно де!
Той ще се завърне.
Тялото му ще е друго, но душата му ще си е същата.
В капана на този свят.
Вярваш ли в това?
Да.
Така мисля.
Прозорецът е пробит отвътре.
Е, и?
- Как Джъстин се е качил дотам?
Може да се е залюлял с въже.
- Къде е въжето тогава?
А може и да е скачал на трамплин или да е ходел на кокили.
Просто казвам. . .
Дай ми разумно обяснение тогава.
Ухапаното се е инфектирало.
- Чувам неща, които другите не чуват.
Затова ме изритаха от армията. Чувам дори мислите ви!
Как си, Призрак?
- Разкарай камерата от лицето ми!
Назад!
Махнете ми се от главата!
Това е краят.
Заболя ме.
Фрасни го пак!
Той е един от нас. Не е редно да го затворите и окрадете.
Нима? Стой и гледай.
А ако и ти издивееш? И теб ли да сложим под ключ?
Вземи сигналните ракети.
Това са пълни глупости. Затворени сме тук като животни
и с всички сили се опитваме да оцелеем.
Вярно, сега сме лабораторни мишки.
А съобщението от Гари?
Затова дойдохме, нали?
Това е заговор. Размътихме водата и искат да се отърват от нас.
Не ни помагаш.
Нали каза, че камерите не работели?
Не работеха.
Трябва да има повече от един изход.
По-добре да не тръгваме заедно.
- Ето го Призрака.
Така де, ако нещо стане и някой изчезне. . .
Моля те, недей да изперкваш.
Не изперквам, но не ми се обикалят още 1 0 км тунели.
Ще отида сам.
- Недей.
Налага се. Ако тръгна сам, ще стане по-бързо.
И по-тихо.
- По-бързо и по-тихо.
Ами Джъстин? Виж какво стана с Джъстин.
Тази лента е много дълга, развивай я след себе си.
Нишката на Ариадна. Така Тезей е намерил изход от Лабиринта.
Мат, внимавай.
Тревожа се за спермата си.
Електричеството, радиацията и микровълните. . .
. . .правят те стерилен.
Спермата ти е най-малкият ни проблем.
Нещо не е наред с тази камера.
Вижте ми часовника!
Как е възможно?
Господи. . .
Какво става?
Освести се.
Какво изобщо правим тук?
Търсим Гари.
Видяхме папката му, трябва да е тук някъде.
Не биваше да го зарязваме.
- Аз не съм го зарязвал.
Дори не го познавам.
Пуснете ме!
Спящата красавица се събуди.
Нали не ни гледа?
- Как би могъл?
Знае, че ние го гледаме.
- Невъзможно.
Гледайте, ще се беси.
Къде изчезна?
Няма да стоя и да чакам да ни намери.
Да се махаме оттук.
Отвори широко.
У дарихме дъното. От това по-лошо няма накъде.
ШАХТА 1
Стига вече.
Имаше някаква карта на стената на съблекалнята.
Спомням си нещо.
Шахта 1 . Може да е някакъв отдушник.
Помниш ли пътя?
- Мисля, че да.
Не ми е добре.
- Мат беше прав.
Въздухът се наелектризира.
- Върви, Луиз.
Ето го!
ВХОД ЗА ШАХТА 1
Лошо ми е, Вон.
Пак започва.
- Дръж се, почти успяхме.
Ама че силен токов удар!
От нея е.
От Луиз.
Нямам представа защо повръщам, не съм яла нищо от часове.
Какво става с нея?
- Боже мили!
Спокойно, Вон, само ми прилоша.
Помогнете ми. Какво става?
Не ме оставяйте!
Вратата!
- Помогни ми, Вон!
Нищо ми няма.
- Спрете я!
Отворете вратата, добре съм. Моля ви, вземете ме с вас.
Мисля, че е ранена лошо.
Не бива да отваряме вратата. Трябва да кротуваме.
Моля ви, отворете вратата.
Пак започва.
Връща се!
Не постъпвайте така, не ме оставяйте.
Насам е.
Ужасно съжалявам.
Не исках. . .
Видяхте ли как я повдигна?
Какво ли може да е? Неестествено е.
Не знам.
Повдигна я като играчка.
Такъв страхливец съм. . .
Трябва да има причина за всичко това, за тези кабели. . .
Както каза ти - чиста енергия.
Човешкият дух - освободен, силата на атома,
но все още под контрол.
Нямах представа, че са го постигнали.
За кого говориш?
По-добре да си призная.
Знам повече за това място, отколкото ви казах.
Какво по-точно?
Не беше лесно. Какво да ви кажа? Нали съм уеб-спец.
Какво знаеш?
Този Гудуин се е занимавал с доста странни неща през 70-те.
Експерименти със смъртта. Опитвал се е да изолира душата.
Малко по-сложно е. Магнитни честоти.
Биоелектронни еманации.
Схващате идеята.
Какви ги дрънкаш?
Съвършеното оръжие.
Твой собствен дистанционен полтъргайст.
Жестоко, нали?
Забраняват на Гудуин да работи,
след като разбират какво прави.
Цели 25 години е низвергнат. Но нещата се променят.
Сега светът е един голям пазар.
Гари беше прав.
Това място е златна мина.
- Гари е знаел?
Трябва да го снимаш.
Монитори, детектори, всевъзможни устройства.
Всички са свързани с огромен източник на енергия.
Едва ли ще ме пуснат да вляза.
Ще те уредя.
Няма охрана. Само аз и лабораторните мишки.
Но вземи всички от екипа с теб. Искам до един да са там.
Няма да дойдат.
- Накарай ги тогава.
Трябва да видиш това място, Дани, и да го покажеш на света.
Не знам. . .
- Времето изтече.
Направи го.
Ще те направя звезда.
Кой е изпратил имейла тогава?
- Аз.
Само така можех да ви накарам да дойдете тук.
Нямах представа, че ще стане така.
О, Дани, как можа!
Още не сте чули всичко.
Когато претърсвахме съблекалните. . .
Открих това.
Нещастник такъв!
- Назад!
Назад!
- А Гари?
Трябва да помислим за Гари.
- Може да е жив,
а може и да не е. Мъченик в името на каузата.
Снимах достатъчно, ще се прочуя. Време е да си вървя.
Ти можеш да дойдеш с мен. А за теб изобщо не ми пука.
Ако искаш да останеш жив, ще играеш по моите правила.
Кретен.
Джъстин и Луиз умряха заради теб.
Не исках да стане така, кълна се!
Просто исках да направя снимки, за да ги види светът.
Не разбирате ли? Това е шансът ни да победим системата.
Нали затова мечтаем? Признай си.
Ти си признай, че си откачен.
Все още имаме шанс.
- Да бе.
Каквото и да е това, то работи на ток.
Прекъснем ли го, ще разрешим проблема.
Забавно ти е, нали?
- Върви.
Готови ли сте?
Няма я.
Не е възможно.
Къде е трупът й, по дяволите?
Мамка му!
- Тихо.
Ето защо ми сложиха пластина в главата!
Гори.
По тази тече ток.
Свържи тези четирите.
Нека да помогна.
- Не си ни притрябвал.
Нали каза, че не бива да се делим.
Трябват ми още сигнални ракети, Вон.
Ако обезвредя онова табло, ще прекъсна цялата верига долу.
Разкарай се!
Като ги докоснеш, ще го задействаш.
А как ще стигнеш дотам?
По тази греда.
- Психически нестабилен.
Няма да успееш.
- Ще успея.
Ако Призрака те види. . .
- Ти ще имаш грижата, Дани.
Бърлогата на лъва е за теб.
- Супер.
Бъзикаш ли се?
- Не.
Ако успееш да му отвлечеш вниманието, може и да те вземем с нас.
Ако извадиш късмет, и скъпоценната камера ще си запазиш.
По дяволите!
Пуснете ме!
Човек и машина в перфектна хармония.
Знаеш ли какво е карма?
- Нищо не остава ненаказано.
Когато трябваше да оставим Гари,
тайничко почувствах облекчение.
Казах си, че така му се пада, като е такъв тъпанар.
Ненавиждах се, но това е истината.
Смяташ, че вината е само твоя?
Нищо не остава ненаказано.
Сега е моментът, върви.
Гари наистина беше тъпанар.
Не заслужаваме това.
Просто ни измъкни оттук.
Какво е чувството? Сега ти си на мушката.
По-спокойно де, недей така.
Дай ми камерата си тогава.
Сега е мой ред.
- Моля те, Призрак.
Казах да ми я дадеш.
Залепена е за главата ми.
По дяволите, Луиз!
Какво правиш?
Търся приятелите си.
Избухна бунт.
Къде са те, по дяволите?
- Колко е часът?
Не помня много. Прекалено тъмно е.
Какво виждаш?
Разкарай се, сега тя е моя.
Какво виждаш?
Водата тече.
Гари?
Може и да ме издържи.
Какво виждаш?
Светлина.
Тръгвам към нея.
Не спирам.
Все някъде всичко ще си дойде на мястото.
Пътят води към гора.
Разкажи ми за гората.
Тя ме обгръща.
Притиска ме.
Гора.
Не мога да помръдна.
Всичко ме докосва, дере ме.
Кожата ми гори.
- Какво чуваш?
Кучешки лай.
В земята има дупки. Ями.
Трябва да скачам.
- Какво виждаш?
Нищо не виждам, само усещам дупките.
Затова трябва да скачам.
В края на гората има река.
Разкажи ми за нея.
- Черна е.
Като езеро.
Пресреща ме като армия, насочила пушки към мен.
Кой още е там?
Така наречените ми приятели.
Д-Р ХЪМФРИ ГУДУИН
Добре ли си?
Пей с мен.
Куршумите минават през мен.
Разкъсват кожата ми.
Не бива да се делим, Призрак.
Можем да го обсъдим. Все още можем да се измъкнем.
Трябва ни гранатомет.
Ще ги избия. Ще ги избия до един.
Какво, по дяволите. . .
Ще ги избия до един. До един. . .
Ти си Мат, нали?
Позна.
Ние сме група.
СД50.
Свобода за животните.
Да, свобода за животните.
Спомените се връщат.
Вие ме прецакахте.
Гари е контролирал всичко!
Не се приближавай!
Сега сме само ти и аз, Мат. Един на един.
Дали ще ме надвиеш?
Не искам да се бия с теб.
Нямаш голям избор.
Аз съм откачалка, нали помниш?
Назад! Ще те гръмна.
- Не бива да се делим.
Ние сме зверове. Живеем във вълчи времена, а патлакът е у мен.
Не е зареден.
Извинете ме. У спех с груповата терапия.
Открих Гари. Май го убих.
Как смяташ, Мат? Дали наистина ме е убила?
Гари не е умрял. Някак си се е вселил в главата на Призрака.
Какво?
- Тичай към асансьора!
Не се приближавай.
- Радвам се, че дойде, муци.
Голям купон се заформи.
- Кой си ти?
Твоята мечта. . .
Хайде.
Хванах те, малка рибке.
Бягай!
Тъпата ти камера!
- Поне вярвам в нещо.
Знам в какво вярваш. В ръцете ми е.
Не пипай камерата, предупреждавам те.
Ще я натроша на парчета и ще ти я натикам отзад!
Ще кажа на всички какво си направил. Свършено е с теб!
Не мога да го допусна.
Сам си го изпроси.
Време е за разплата.
Не се оставя другар на бойното поле.
Опитахме се да те измъкнем от капана.
- Не си дадохте много зор.
Светът трябва да научи какво е станало тук.
Ще направя този филм и никой няма да ме спре.
Приятно гледане.
Знам, че си тук.
Хванах те на въдицата, малка рибке.
Не може да си стигнала далеч.
Както искаш.
Здрасти, секси.
Дни наред ме държаха в изолаторите.
У поен, окичен с жици.
Сърцето замираше. Опитваха се да отделят душата от тялото ми.
Много странно усещане.
Искаш да те съжалявам ли?
Пожертвах се заради всички вас.
Ти сам взе решението. . .
- Ти ми разби сърцето, кучко!
Какво сърце?
Получи си заслуженото.
- Аз убих Джъстин и Луиз.
Малко ми е кофти за нея.
И Мат убих.
Това прави 50 процента.
Смъртоносна доза, 50 процента.
Схващаш ли?
Аз съм СД50.
Нашият дъх е духът ни, който прегръщаме като дете,
а после, издишайки, го пускаме в небето като птица.
Той няма търпение да се върне в клетката.
Не бива да го пускаме.
Страхът е нашето псевдо ''аз'',
което сами сме си изградили.
Първо потискаме желанието. Отблъскваме го,
дори когато ни стисне за гушата и крещи да го пуснем.
Загърбваме страха си и губейки - печелим.
Радвам се, че си жива.
- Да се махаме оттук.
Да си вървим.
Зле ли изглеждам?
- Супер.
Не се чувствам супер.
Мамка му!
''Трябва да видиш това място, Дани.''
''Трябва да го покажеш на света.''
Ти беше торбата с парите.
Финалната сцена.
Страхотният изненадващ край. Къде беше, по дяволите?
''Ще те направя звезда.''
Погледни ме!
Аз съм фантомът на операта.
Свършено е с мен.
И с филма ми е свършено.
И вината е само твоя.
Безполезно нищожество!