LXG - The League Of Extraordinary Gentlemen (2003) (The.League.of.Extraordinary.Gentlemen.2003.SE.DVDRip.XViD.DTS-FrOzOnE.CD2.srt) Свали субтитрите

LXG - The League Of Extraordinary Gentlemen (2003) (The.League.of.Extraordinary.Gentlemen.2003.SE.DVDRip.XViD.DTS-FrOzOnE.CD2.srt)
Значи ще нападне конференцията по море.
Спокойно, Алън. Спокойно!
Скинър, искам да си облечен през цялото време.
Иначе ще ти сритам задника!
Вечерята е сервирана, г-н Куотърмейн. Мога да ви предложа сако, ако искате.
Не, благодаря ви.
Но съм ви благодарен за стореното от вас досега.
Може да съм бил малко груб преди, като ви нарекох пират.
А аз може да съм бил твърде снизходителен, като отрекох.
Но се опитвам да живея в "Нау", където няма зли духове.
Ами вие?
- Ами аз не вярвам в духове,
въпреки че съм видял доста.
- Вашето минало ви преследва.
Суета, гордост...
грешки..., които струваха живота на скъпи за мен хора.
Значи сега се хвърляте в опасността.
Възрастните тигри, предусещащи края, са най-свирепи.
И те умират борейки се.
Знам как ги оставих, капитане.
Просто казвам.
Барут?!
Мислите, че е саботаж? И това предполагате, разбира се.
Пускай.
Желаеш ли нещо?
- Не, просто се чудех защо се включи?
Немо ми каза, че мразиш Британската империя.
Те ме повикаха, аз се отзовах.
- Но това не е всичко, нали?
Пускай.
Прости ми, че питах.
Преди няколко години британците дойдоха при мен относно една мисия - за страната и Кралицата.
Представям си, че за теб е било като на разходка.
- Приех без колебание, дори взех сина си с мен.
Аз водех, синът ми ме следваше.
Умря в ръцете ми.
След това приключих със Англия, Империята и с...
легендата за проклетия Алън Куотърмейн.
А сега...
Искаш ли да се научиш как да стреляш?
Вече мога.
- О да, видях американския стил.
Изстрелваш достатъчно куршуми и се надяваш да уцелят целта.
Видях те. Говоря за това да уцелиш десетката на 900 метра.
Пробвай.
Полека. Давай полека.
Пускай.
Прицели се.
- Това е лесно.
Прецени движението на целта спрямо вятъра.
- И това е лесно.
Точно тази част не е.
Трябва да почувстваш изстрела.
Не бързай. Имаш достатъчно време.
Всичкото време на света.
Не бър...
Твърде рано! Но пък бе адски близо.
При това на 500 метра. Отново.
Пускай.
Синът си учи ли го да стреля така?
Куотърмейн?
Това е Кали - богинята на смъртта.
Не той ме притеснява.
Мина.
Идентифицирам прахът, който Немо намери.
Магнезиев фосфор. Фотографите го използват за светкавица.
Може би фотоапарат?
Изглежда някой иска да заснеме тайните на този съд.
Бях изненадана, че в крайна сметка се присъедини към Обществото.
Исках да поправя грешките в характера си.
Искам да застана лице в лице с демоните в мен.
- Ти пък какво разбираш от демони?
Помниш ли празното място на стената вкъщи?
Липсва една картина.
И въпреки, че картината е моят портрет се съмнявам, че ще разпознаеш лицето ми в нея.
С всяка изминала година портрета ми старее вместо мен.
Кога за последно го погледна?
Не смея да го погледна, защото магията на картината ще се развали.
Нещо за преди лягане?
- Не си падам по пиенето.
Тогава една малка глътка.
Колко съм непохватна.
- Не искаме кръв нявсякъде.
Нали?
- Не и кръв.
"Да, Хенри - гледай, но не пипай."
"Ти така и правиш."
Я млъкни. Няма да сгреша отново.
Да стрешиш? Знаеше какво съм всеки път, когато изпиваше формулата.
Лъжец! Аз съм добър човек, добър.
- И кой лъже сега, ти искаш това повече отколкото нея.
Не!
- Не може вечно да ме отбягваш.
Изпий еликсира!
- Не!
Тя дори не те поглежда!
- Тихо!
Но мен ме гледаше!
Овладейте злото у вас, докторе! Не желая звярът свободен из кораба ми.
Трябва ли да предпиемам драстични мерки?
- Владея се.
Искрено се съмнявам.
Вашите приказки вещаят добро, но миналото ви съвсем не е благородно.
Освободи ме!
Ако не бях по-предпазлив, бих се заклел, че вече съм го сторил.
Една от колбите липсва.
О боже.
Значи е ясно: с плановете на Да Винчи и достатъчно експлозив
той би могъл да взриви бомба, която ще срине основите на Венеция.
Ще потопи целят град.
- Да, и ще даде искра на Световната си война.
Опасявам се, че това не са всичките ни проблеми.
Скинър е взел една от колбите с моята формула.
Сигурен ли си?
- Че кой друг?
Виждали сте как действа този потаен злодей.
Венеция
Карнавал!
Мили боже, трябва да намерим бомбата.
По-нататък не може да отидем, капитане.
- Стоп машини!
Спуснете водолазите под града. Трябва да намерим тези експлозиви.
Слушам, сър.
Този град е огромен, може да са навсякъде.
Ами Скинър?
- Аз бих внимавам с предателството му.
Проклет карнавал!
- Боже, помислих си най-лошото.
Спкойно, спря.
Сградите падат като домино.
- Закъсняхме.
Трябва да има повече от една бомба. Немо, бомбите са в центъра на града.
Трябва да взривим някоя централна сграда.
- Да, изпревари взрива и разруши следващата сграда.
Не може да прекъснеш верижната експлоция.
- С поставен сигнал мога да изстрелям ракета,
и да унищожа доминото.
- Това е нелепо, няма да стигнем навреме.
Няма място за грешка, но може да проработи.
- Какви ги говориш, Грей е прав.
Аз съм безсъртен, сър, не газела. Как ще изпреварим това?
Едно кръгче?
Хайде Джекил, влизай.
- Трябват ми координати.
Можеш ли да проследиш това?
- Разбира се.
Значи колата ще е целта ти. Стреляй като видиш сигнала.
- Ясно.
Хайде Джекил, ще ни трябва Хайд.
- Не. Хайд няма да ме използва вече.
Че за какво си ни тогава?
Право напред, после вляво.
- Не, свий вдясно след отвора на канала.
Трябва да свием вляво, за да изпреварим...
Снайперисти!
По дяволите Скинър! Сигурно им е казал, че идваме.
Дориан.
Не мога да се прицеля!
- Вземи карай тогава.
Седни бе, глупак! Не знам как да карам тая проклетия!
Седни!
Хванах го!
Спестете си куршумите, тези са за мен.
Видя ли това?
Видя ли я какво направи?
- Гледай проклетия път!
Обстрелват ни отвсякъде!
Вампирката ни прикрива.
Срутването достигна карнавала, капитане. Времето изтича.
Настрой ракетата към честотата на колата, трябва да сме готови да я изстреляме.
Хайде Сойер, хайде!
Капитане трябва да се изтеглим!
- Не, оставаме и си вършим работата!
Главният виновник! Аз слизам.
Какво?
- Не забравяй - ти си целта.
Ще бъдем премазани!
- Немо казва, че оставаме - значи оставаме!
Вече изпревари срутването - готви се за изстрелване!
Изстрелвай!
Браво, момче!
Успя.
Венеция оцеля..
Ти се провали.
Виждаш се като смелият Джон Бул.
Но си слаб.
Поради спомените от смъртта на сина ти.
Трябваше да го тренираш по-добре.
Все едно, че ти опря пушката до главата му и дръпна спусъка.
Знам всичко за теб.
Знам всичко за шпионинът ти.
Дали?
Господин Грей, какво се случи?
- Нещастен случай. Другите върнаха ли се?
Вие сте първият, дано не сте последния.
Това копеле Скинър, ще има да отговаря за доста неща.
Скинър ли? Не, аз ще отговарям.
Ти?
И половината не знаеш.
Фантомът е М.
И ловът продължава.
Какви ги говориш?
- Фантомът е М, същият който ни извика.
Дай да те видя.
- Не.
Но как...?
- Ще си получим отговорите.
Къде са останалите?
- Дориан липсва.
А г-н Скинър, сигурно е избягал след като е разбрал, че знаем.
Ами Сойер?
- Ще доживее до следващата битка.
Не се безпокой, вече се наситих за тази вечер.
Капитане!
Беше Грей, а не Скинър.
Грей измами всички ни.
Какво е това?
- Звукът на предателство.
Какво е това нещо?
- Изследователската ми капсула.
Можем да я проследим.
- Имам намерение да я хвана.
Това сме ние, а това е "Наутилоида".
Скоро ще сме им по петите.
Добре ли си?
- Леко разстроена съм.
Немо?
- Не е от моите.
Капитане, звукът идва от това.
Записващ диск?
Готов ли сте, професоре?
Записваме.
Господа, ако слушате това, значи всяка стъпка към случилото се, е била по план.
А аз останах верен на определената ми задача. Да, това съм аз - Дориан.
Както вече знаете не съм верен син на Империята. Всъщност верността ми към г-н М
до голяма степен идва от нещо много ценно за мен, което той притежава, и аз бих направил всичко,
за да си го върна.
- Добре ли си?
Ушите ме болят, няма нищо.
- Всичко до този момент бяха грешни напътствия -
Сандерън Рийд, убийците в Кения, влкючването ви в мисията, а тайната конференция е измислица.
Дори Обществото - няма Общество. И никога не е имало.
Беше хитрост, за да се приближа до целта.
- Харесва звука на гласа си, нали?
Аз искам вас, всеки от вас. Дори уморения старчок Куотърмейн.
Защото той ще хване Хайд, докато другите се провалиха. Въпросът е защо?
Защо е целият този маскарад и мистерия, защото в бъдещата война аз смятам да притежавам
най-могъщото оръжие - самото Общество.
- О Хенри, изключи го. Изключи го, моля те.
За тази цел пуснах моя вълк сред вас - овцете.
- Бау!
Ще ви спечели доверието, докато ви отклонява от целта.
А аз ще ви колекционирам - частите, които ми трябват.
Технологията на Немо...
- Магнезиев фосфор.
Проба от кожата на Скинър...
- Ох, одраска ме!
Еликсирът на Джекил...
И кръвта на Мина.
Той ни е откраднал. А ние му позволихме.
Ако не успеехте да спасите Венеция, получавах войната си, а ако успеехте -
е, това си е нищо в сравнение с главната цел. Войната ще започне - рано или късно.
Неизбежна както есента идва след лятото.
Някои от вас, може би Куотърмейн ако не е мъртъв, ще се запитат защо ви казвам това?
Какъв глупак разкрива стратегията си преди края на играта?
Краят дойде за вас.
Защото моят глас не е единственият чуващ се звук.
Докато си плямпах, звук с друга, неуловима от човешкото ухо, честота,
дори от кучета или животни...
- Моля те, Хенри!
...се чува от кристални сензори, разположени из кораба ви.
Сензори свързани с бомба.
На добър "бум".
Махни се!
Трябва да изплуваме!
Поемаме твърде много вода, управлението не работи.
Главното машинно е почти залято, кърмовата преграда е отворена, помпените клапи заядоха!
Затвори я!
- Вътре има хора, капитане!
За бога, затворете я!
Ще се справим, Хенри!
- Какви ги дрънкаш?
Знаеш, че можем - заедно!
Затваряй! Затваряй!
Чакайте! Не я затваряйте!
Какво правиш?
- Това е последният ни шанс!
Наредиха ми да я затворя!
- Ами затваряй тогава!
Затваряйте!
Браво, Едуард! Браво!
Да не правим светец от грешник, следващия път може и да не помогне.
Можем ли да все още да следваме Грей?
Е, бяхме по-бързи, но сега сме като костенурка срещу заек.
Значи край.
- Не, живи сме.
Ако не знаят за нас, това ни дава предимство.
Получаваме сигнал!
Морзов код.
- Какво казва?
"Здравейте, скъпи откачалки."
- Скинър?
"Крия се на борда на малката рибка с Грей и М."
"На път към базата."
"Изток, североизток. Следвайте ме."
Браво на всички ви.
Капитане?
Пълен напред!
Ако координатите на Скинър са верни, ще преминем през опасните Татарски проливи,
и ще навлезем в река Амур, която се влива в замръзналите езера на Монголия.
Почни недостъпни за чужденци.
Села, но всички са пусти.
Защо са пусти?
Без съмнение поради страх.
Лятната резиденция на М.
- Дотук ни доведе сигнала на Скинър.
Така че чакаме.
Скинър?