LXG - The League Of Extraordinary Gentlemen (2003) (The.League.of.Extraordinary.Gentlemen.2003.SE.DVDRip.XViD.DTS-FrOzOnE.CD1.srt) Свали субтитрите
Стотици години наред войните са се водили с едни и същи оръжия -
мускети, кавалерия и оръдия, теглени от коне.
Но краят на това време наближава.
Изгрява Нова Епоха...
Twentieth Century Fox представя
Входът "Моргейт"!
Входът "Моргейт"!
Шон Конъри
Ето там!
Обществото на Изключителните Джентълмени
Какво е това? Какво им става на тия псета?
Какво за бога е това?
Стой!
Тони Къран
Стой!
Бягай!
Стой! В името на закона!
Стой! Как да спрем това чудо?
Казах спри!
Макс Райън
Банка на Англия
Ето го! Внимавайте!
Вътре има човек!
Обградете ги!
Има още един жив.
Та той трепери от страх.
Това е цяло съкровище!
Да, съкровище е...
... и най-накрая го открих.
Британия обвинява Германска армия в банков обир!
Най-новото оръжие на Германия?
"Не сме ние!" казва Германия
Берлин, май 1899 г.
Отведете учените! Убийте съпротивляващите се!
Намерихме ли го?
Колт Дрейпър на ваше разположение, сър!
- Какво искате?
Свътът, естествено! Искам светът!
Вие сте луд! Пълни са с водород!
Не думай! Колко страшно!
Германия нападната!
Британия отрича нападението над Берлин!
Европа на ръба на война!
Кения, юни 1899 г.
Не се отдалечавай!
Къде е Куотърмейн?
Господинът в дъното.
Удоволствието да разговарям с Алън Куотърмейн ли имам?
Да, сър. Наистина е така.
Не сте това, което очаквах.
- Предполагам сте поредния пътешественик,
втълпил си в главата да вкуси от тъмния континент, като междувременно
издири стария Алън Куотърмейн и го накара да разкаже приключенията си?
Ами...
- Седнете, сър.
Може да ми напълните чашата. Брус - двойно.
Ще ви доставя удоволствие с това как намерих мините на цар Соломон или...
Не ме интересува миналото ви. Казвам се Сандерсън Рийд.
Представлявам правителството на Нейно Величество.
Империята се нуждае от вас!
Въпросът обаче е: Дали аз имам нужда от Империята?
Алън, аз май да взема да си ходя?
- Разбира се, Найджъл - тръгвай.
Е, тръгвам значи.
- Найджъл е полезен с това,
че държи търсачите на истории настрана. Аз съм Куотърмейн.
Империята е в опасност!
Сигурно сте прекалено млад, за да знаете, но Империята винаги я грози някаква опасност.
Имаме нужда от вас, за да ръководите уникален екип от хора като вас, срещу тази заплаха.
Разказвай.
Нвсякъде е смут, държави са се хванали за гърлата и крещят за кръв, всичко е като буре с барут.
Проблемите, за които говоря могат да се сравнят само с едно - война.
И с кого по-точно?
- С всички, Световна война.
И това те кара да се потиш?
- За бога, а вас не ви ли кара?
Това е Африка, скъпо момче. Потенето е това, което правим.
Къде ви е патриотизмът?
Бог да пази Кралицата!
Бог да пази Кралицата!
От това по-патриотично няма да стане.
Но вие сте Алън Куотърмейн, вашите подвизи десетилетия наред са вълнували английските деца.
Това го знам, а и Найджъл все това ми повтаря.
Но... с всеки следващ подвиг губя приятели. И бели и черни, дори много повече.
И не съм човекът, който бях преди.
Господинът ето там.
Г-н Куотърмейн?
- Същият.
Грешният Куотърмейн!
Това е той!
Залегни!
Те са неубиваеми!
- Не, просто имат броня.
Автоматични пушки. Кой, за бога, има автоматични пушки?
Адски неспортсменски! Вероятно Белгия.
Алън!
Жива загуба!
Внимавай!
Да живее Британия!
Нямаше ли още един от тия негодници?
- Г-н Куотърмейн!
Брус, дай "Матилда".
Може пък и да има малко информация.
Ама той е толкова далеч.
Да, знаех си че е така.
Боже, как мразя да остарявам.
Искахте само да го раните?
- Не е ли очевидно?
Спрете го! Трябва ми информация.
Проклета отрова.
Може и да не обичате Империята, но знам че обичате Африка.
Една война в Европа ще се разпростре и до колониите й.
Изглежда войната вече е дошла.
Добре Рийд, ще участвам.
Отлично. Пригответе се за английско лято.
Куотърмейн.
Лондон, юли 1899 г.
Доста бързо дойдохте дотук.
- Явно не толкова бързо колкото Фок.
Обиколи света за 80 дена.
Къде отиваме? В Австралия?
Пристигнахме, сър.
Не обичам театралниченето.
- След равнините на Африка, лондонското време
не помага на настроението ви.
- Кой сте вие?
Познат съм с много имена, г-н Куотърмейн. Подчинените ми ме наричат Сър.
Началниците ми ме наричат М.
- М?
Просто М.
Дължа да кажа, че удоволствието да посрещна такова видно попълнение към
подновеното Общество на Изключителните Джентълмени, е изцяло мое.
Общество на какво?
- И преди е имало времена,
когато заплаха за света е налагала ползването на услуги на... редки индивиди.
Много интересно.
Този музей е пълен с интересни неща. Алън Куотърмейн, представям ви Капитан Немо.
Чувал съм за вас, г-н Куотърмейн.
- И аз за вас, капитане.
Носят се слухове, че сте пират.
- Бих предпочел по-непровокиращо име.
О, сигурен бях.
- Г-да, моля ви.
Държави нападат държави и всяка атака е направена с високо технологични оръжия.
Разкри се, че тези атаки са дело на един човек, който се нарича Фантома.
Много оперно звучи. Той какво получава от това?
Печалба. Тези машни са негови създания - дело на учените, държани в плен от него.
И атаките му карат всяка държава да иска същите оръжия, които продава на останалите.
Значи е надпревара за въоръжаване.
- А милиони ще загинат.
Има един последен шанс да предотвратим войната.
Лидерите на Европа ще се срещнат тайно във Венеция.
- И вие мислите, че този Фантом
ще нападне конференцията?
- Ако я намери. Трябва да подготвим екип,
който ще го спре. Този екип ще се състои от 6 човека. Имате 4 дена.
4 дена за да стигна до Венеция? Невъзможно е.
Оставете грижите за това на мен.
Я виж ти, наистина изключителен джентълмен.
Един от тях закъснява.
Паркър - химикът.
- Химик значи, а?
Ще може ли да взривявим нещо?
Зрението ми май е по-лошо отколкото мислех.
- Не, добре си е.
Без игрички, М.
Преди известно време талантлив, макар и заблуден, учен
открил начин да се става невидим.
- Помня историята, но той не умря ли?
Да, но самият процес не. Аз го откраднах и ето - вижте ме.
Това да не е някоя салонна игра?
- Повярвай!
Спокойно, Алън!
Усетих лек полъх около слабините и дължа да кажа, че бе доста освежаващо.
Позволете да се преставя - Родни Скинър. Джентълмен крадец.
Мислех, че невидимостта ще е благодат за занаята ми,
но се оказа, че е моята гибел, защото след като един път си станал невидим
е доста трудно да станеш като преди.
- Най-накрая го хванахме.
И ще ми дадат противосредство, т.е ако съм добро момче.
А ти добро момче ли си?
- Е, явно ще трябва да разбереш, нали?
Закъснях ли?
- Това е женска привилегия, г-жо Харкър.
Кажете ми, че това не е съпругата на Харкър - с болезнен тон при това.
"Болезнен" би било слаба дума. Съпругът ми е мъртъв от години.
Г-да, г-жа ВилхеMина Харкър.
Познанството на Мина с неохотен член може да се окаже полезна.
Очаквам да се впечатля.
- Съдбата на света е заложена на карта.
Трябват още двама, а времето тече господа.
Допреди малко се майтапехме, а вече ни изритва.
Какво за бога е това?
- Наричам го "авто-мобил".
Да, но какво е?
- Бъдещето г-да, бъдещето.
Това е помощник-капитана ми.
- Наричайте ме Ишмаел, заповядайте.
И така... как се добра M до теб?
- Не е твоя работа.
Не сте много изискан, г-н К.
- Г-жо Харкър, съмнявам се,
че преценявате опасността като мен.
- А аз си ви представях като книжен червей, г-н Куотърмейн.
Всички онези книги, които сигурно сте прочели само с поглед на кориците им.
И при други подвизи съм бил с жени и ги намирам най-много за разсейващи вниманието.
Аз разсейвам ли ви?
- Мило момиче, погребах две съпруги,
а също и много любовници и не съм в настроение за никое от двете.
Ами тогава ги давай насам.
- Скинър, млъкни!
Източни докове на Лондон
Да изчакам ли, капитане?
- Не, докарай дамата ми при мен.
Това е очарователно местенце. Джак Изкормвача е живял тук.
Добър вечер.
- Г-н Дориан Грей?
Същият.
- Идваме чрез М.
М за мистерия.
Казах на него, казвам и на вас - не ме интересува.
Дориан...
Мина?
Пленителен декор.
Липсва ви една картина, г-н Грей.
- А вие не пропускате нищо, нали г-н Куотърмейн?
Е, понякога.
Някой за скоч?
- Моля, налейте си.
Недей, че ще ти си развалиш грима.
Впечатлен съм, г-н Грей. Приемате уникалността на Скинър твърде сдържано.
Ами да, видял съм много през живота си, че да се шокирам от това.
Но трябва да призная, че съм изненадан да видя отново теб.
Даже и когато нашата раздяла бе изпълнена с толкова нежна скръб.
О, значи не си нищо повече от съблазнение, но все пак присъствието ти ме интригува.
Говори се, че си неубиваем, Куотърмейн?
- E, веднъж наистина бях благословен от един шаман.
Бях спасил селото му и той каза, че Африка никога няма да ми позволи да умра.
Но сега не сте в Африка.
- Не.
Признавам любопитен съм, какво пише в досието на г-н Грей.
Всички ние си имаме качества полезни за това приключение -
ловец, учен, дори Скинър със своята безшумност.
Наздраве.
- Ами вие?
Аз имам опит.
- С Грей сме се срещали
преди много години в колежа "Итън".
- На лекция предполагам, нали сте герой на нацията.
Дориан е бил жадното за разкази момче.
- Точно обратното.
Грей изнасяше лекции, а аз бях момчето.
Какво има?
Грей?
- Не са мои?
Мои са.
При първа среща обикновено има представяне.
Разбира се, аз съм Фантома.
Вие сте така нареченото Общество на Изключителните Джентълмени.
Представянето бе направено. О, а аз съм белязан, г-н Куотърмейн,
а не сляп. Хвърлете пистолета.
Вашата задача е да ме спрете, това естествено не мога да го позволя.
Затова ще отправя към всички една единствена поката - присъединете се към мен.
Да не мислиш, че ще помогнем започването на война, която ще погълне земята...
...докато ти печелиш от надпреварата за въоръжаване?
- Не мога да отрека, че състояние
се трупа по време на война. Представете си богатствата, която една световна война би донесла.
Той е прав.
- Говори за себе си.
Хвърли си оръжието!
- Аз съм на друга вълна.
Бягай, Джеймс!
Я почакай.
Лека нощ.
Дориан!
Какво си ти?
- Сложно е за обяснение.
По дяволите!
А пък аз си мислех, че съм специален - та ти си неуязвим.
Не обичам да се хваля.
- Какво стана с Мина?
Вероятно е до гуша в някоя каша.
- Не вдигайте чак такава врява, г-н К.
А моята гуша не е ваша работа.
Стреляйте! Хайде!
Така си и знаех, че ще направят всичко, за да те защитят.
Да си мислиш, че те ми трябват, за да се пазя, ще ти е най-голямата грешка.
Изключително!
Въх, казаха ми че Европейските жени били странни!
Пропусна малко.
Извинете.
А вие сте?
- Специален агент Сойер.
От Американските тайни служби.
- Значи Америка е наясно с положението?
Войната в Европа няма да й трябва много, за да прекоси Атлантика.
Проследих ви, пречуках една мутра и заех мястото му.
Много благородно, но това е частен прием, а вие не сте поканен.
Всъщност Дориан се отказа, така че сме с един по-малко.
Напротив, битката бе искрата, която ми трябваше.
Тя и тръпката от подновено приятелство.
Така че не си нужен.
"Уинчестър".
- Да, модифицирана.
Американският стил.
- И американски стил на стрелба.
Каквото е нужно.
Харесва ли ти? Взел съм две.
Включен си.
Та къде е следващата междинна спирка?
- Париж.
Да вземем последният член.
- Да "пленим" е по-точната дума.
И ще е страхотен лов.
- Говориш като за животно.
Ако ще говорим така, г-жо Харкър
- вашето поведение преди малко...
О, да всички тръпнем от любопитство.
Съпругът ми бе Джонатан Харкър и заедно с професор на име ван Хелсинг
се борехме с опасно зло. То си имаше име - Дракула, беше от Трансилвания.
О, Европеец. От онези радикалисти, за които пишат вестниците?
Не знам г-н Скинър.
Практикуването на смучене на кръв счита ли се за радикално поведение?
Транспортът ни пристига.
- Лодка?
Движи се по вода, ако това питате?
А също и под нея.
Това е "Наутилус". Мечът на океана.
Следваща спирка - Париж.
Париж
Не виждам защо ни е нужна голяма маймуна?
- Ами тази маймуна всява ужас наоколо от месеци.
Представи си какъв ужас ще всее във врага.
Не уцели.
- Не се опитвам да го уцеля.
Свийте вляво, г-н Хайд.
Накарай го да свие вляво, момче.
Ако не можеш с един куршум, въобще и не се опитвай.
Той се върна обратно.
- Именно, хайде.
Внимавай!
Това бе невъзпитано.
Благодаря.
- Очите на четири, момче.
Не мога да те пазя през цялото време.
Страх го е!
Нищо не подушвам.
Отлично. Добре дошли на борда, г-н Хайд.
"Този лов е прекалено опасен за жена, дори за такава като теб. Остави на мен."
Мили боже!
Здравей, Дориан.
Великият бял ловец е хванал тровея си.
Или трофеят него.
Назад, ако цените живота си!
Ох, одраска ме!
- По-добре аз, отколкото той.
Много хубаво.
Г-н Хайд, извършихте ужасни неща в Англия.
Толкова ужасни, че избягахте от страната.
И ме е срам да призная, че правителството на Нейно Величество,
би ви предложило амнистия срещу вашите услуги.
Искаме да се приберем у дома.
- Домът?!
Казват че домът е където е сърцето, а на мен страшно ми липсва Лондон.
Тъгата по него е сладка като рядко вино.
Ваш съм.
Не се бойте.
- Кой казва, че се боя?
Ти, ти вониш на страх.
Точно салонен номер.
- Почакай да видиш следващият.
Д-р Джекил, на ваше разположение.
Тъй значи... Обществото е готово.
А също и датата за конференцията. Имаме три дена.
Три дена? Това кану ще стигне ли дотам?
Вие подценявате "Наутилус", сър!
Много я подценявате.
Извън възможностите ти е.
Мина...
Не се ласкай, Дориан.
Форутната награждава смелите.
Ако имате нужда от помощ през пътуването, г-жо Харкър, просто кажете.
Интересно ми е как бихте ми помогнали, агент Сойер?
Ще повдигам тежести.
Ето така е добре. Полезен тип съм.
Колко сте мил, и млад. Две от качествата, които не ценя високо.
Слънчевите батерии са напълно заредени. Скоро ще се потапяме.
Г-н Куотърмейн, д-р Джекил, г-н Скинър.
Капитане.
- Немо.
Плановете, които Фантома открадна от Банката на Англия, а това са копия.
Чертежите на Да Винчи за Венеция.
Основите й.
А също и каналите.