Farscape - The Peacekeeper Wars (2004) (farscape.the.peacekeeper.wars.part.1.dsr-lol.sub) Свали субтитрите
и ДЖИМ ХЕНСЪН представят
Ти успя, Джон.
Всички битки спряха.
Няма повече смърт.
И най-неочаквано
три не е толкова страшно число.
Но без значение колко е прекрасно това,
няма да го приема
като размяна за живота ти.
БЕН БРАУДЪР
КЛАУДИЯ БЛЕК
АНТЪНИ СИМКО
ДЖИДЖИ ЕДГЛИ
и УЕЙН ПИГРАМ
ФАРСКЕЙП УМИРОТВОРИТЕЛСКИТЕ ВОЙНИ
Хванах те.
Много ти благодаря за помощта.
Винаги съм готов да подам ръка на един крал.
Винаги съм казвал, че Крайтън и Ерън ми идват малко в повече.
Но не съм си и помислял, че ще е толкова буквално.
Какви видове каза че са?
Това е Крайтън. Нарича се Човек.
И Ерън, Себасианка. Определено Себасианка.
Райджъл, събра ли всички парчета?
Прегледах под всяко камъче, под всяка пукнатина,
прегледах всяка песъчинка с голи ръце!
Виж ми ноктите!
Каа'та, Левитанът се връща.
Транспортната им капсула приближава.
Спуснете защитното поле.
Сър, ново повикване от командването на Умиротворителите.
Отново е Главният канцлер Марек.
Канцдлер.
Къде по дяволите в заповедите ми видяхте фразата
"изненадваща атака"?
Скаранците се групират
за предстояща атака, която всички знаем, че предстои!
Конфликт, който не сме в състояние да спечелим.
Ако ги нападнем, преди да са се приготвили, ще имаме шанс за победа.
- Бяхте изпратен да наблюдавате...
- С цялото ми уважение, сър,
аз бях изпратен да жертвам живота си
в този неизбежен конфликт.
Просто отказавам да играя по техните или вашите правила!
Заради твоите действия
Скаранската империя ни обяви война.
Разбираш ли какво означава това, Скорпиъс?
Ние се официално замесени
в последната война на нашата епоха!
Поздравления.
- Д'Арго!
- Чиана!
- Очите ти.
- Отново мога да виждам.
- Какво стана? Как?
- Той ми даде нови очи.
- Открихме един, да.
- Със Старк открихме един Диагнозан.
Какво му има?
Нищо му няма! Добре е.
Груншлик, мислех, че си мъртъв.
Аз? Трудна работа.
Тези кристали са животите на хората.
Спри да размахваш това нещо.
Това по-добре да работи.
Късметлия си, че го имаш, приятел.
Диагнозаните са като премия.
Особено сега, когато се готви война.
Каква война?
Умиротворителите и Скаранците си обявиха война взаимно.
Знаят ли Умиротворителите в какво се забъркват?
Скаранците не им оставиха голям избор.
Те вече превземат галактиката със сила. Система по система.
Галактическа война.
Скаранските отряди пробиха защитният ни периметър.
Примамихме ги достатъчно. Капанът е поставен.
Капитане, действайте според инструкциите ми.
Всички пилоти, деактивирайте насочващите системи.
Ще летим на ръчен режим.
Летете право напред.
Техните насочващи системи ще бъдат отклонени
поне с два градуса от центъра от заобикалящите ги магнитни вълни.
Предизвикайте ги да ви атакуват.
Червен Отряд, преместете се на левия фланг. Син Отряд, вие също.
Като дам сигнал,
ще атакувате в редица водещият Скрански кораб.
Край.
Всички кораби са обстрелвани, сър.
Изчакайте малко. Стойте на позиция.
И... огън!
Свалете оръжията.
Колко?
Около 60 соларни дни.
Къде?
Още на водната планета.
Свалете оръжията веднага!
От лошите ли са?
И да и не. Те ни помогнаха да ви съберем.
Да ни съберете?
Казаха, че било нещастен случай. Бяхте кристализирани.
Кристализирани?
Последно предупреждение.
- Ти каза да.
- Така ли?
- 60 дни. Някакви оплаквания?
- Не. Засега върви наистина добре.
Ние ще се женим!
Поздравления.
Сър, бяхте абсолютно прав.
Техните пилоти и стрелци не могат да се мерят с нашите.
- Скорпиъс?
- Пригответе се за изтегляне.
Какво?
Останалата част от армадата ще разсейва врага, прикривайки бягството ни.
Но, сър, ние печелим.
- Без този транспортьор, всички оставащи единици...
- Заповедите ми са ясни.
Сър, искате да изтеглим ескадроните,
корабите си...
Затворете хангарите!
Пригответе се за максимална скорост.
Той е жив, Сикозу.
Джон Крайтън е жив.
За пореден път.
Започни отначало.
Добре.
За 89-ти път.
Имало едно време едно момче на име Джон.
Джон бил астронавт.
Той живеел на едно далечно място, наречено Земя.
Което била толкова далече, че никога не сте го чували.
Един ден, когато Джон бил в космоса и се занимавал с астронавстки неща,
един голям син тунел го лапнал и го изплюл
на другият край на вселената.
- Нещата изглеждали зле в Мъдвил.
- Канаверал?
Докато нашият герой не срещнал удивителен жив кораб,
сприятелил се с нови същества
и хлътнал до уши по момичето на неговите мечти.
Бихме могли да си живеем щастливо, но Умиротворителите
ни отвличали, преследвали и измъчвали години наред.
Огън!
И преди два месеца отново ни подпалиха задниците.
Този път бяха Скаранците, големи влечуги.
А Моя, нашият жив кораб,
докуцука до вашата щастлива планета за да събере енергия.
Защото помислихме, че е пуста! И никой няма да ни притеснява.
Ще си имаме бебе!
- Ще се омъжиш ли за мен?
- Да.
И тъкмо с бъдещата госпожа Крайтън
се бяхме усамотили, когато вие момчета долетяхте.
И след това фокус-мокус.
Кристализирани. За два месеца.
Какво?
Отстъпление?
Скорпиъс е изключил предавателя си.
Няма начин да го проследим.
Излъчете тези заповеди. Най-висок приоритет.
Незабавно щом транспортьорът му бъде засечен, искам да го обстрелвате.
Без предупреждение, без предложение за предаване.
Искам този страхливец Скорпиъс и всички, които летят с него
да бъдат унищожени!
Да, Канцлер.
Скорпиъс е много неща, Марек. И нито едно от тях не е добро.
Но страхливец? Никога.
Той започна тази война, а после избяга!
Какво разбираш ти под страхливост, Грейза?
Канцлер,
обмислете моя съвет внимателно.
Омразата към Скаранците
е отличителна черта на Скорпиъс.
Но има и нещо друго.
Може би. Но заповедите ми остават.
- Сега весело ли е?
- Различно е.
Как различно? Като сладолед с краставица ли различно?
Не знам. Затова съм тук.
Добре. Всичко ще е наред.
Знаеш ли защо?
Защото свършихме. Приключихме.
Следващият път като видим Ференджи, ще бягаме. Без въпроси.
От сега нататък, единствената ми грижа, животът ми,
си ти и бебето.
Сигурен ли си?
- Какво?
- Тя добре ли е? Бебето добре ли е?
Доктора каза, че не разбира за какво говориш. Няма бебе.
Какво? Как така няма бебе?
Ако е имало малък пътник преди,
вече не е във влака.
Доктора казва, че никога не си била бременна.
- Бях.
- Беше!
Тя беше бремен... Беше ли бременна?
Бях бременна!
Няма бебе. Няма нищо.
Бяхме на парчета, хиляди парчета.
Райджъл каза, че е събрал всички парчета от океанското дъно.
- Райджъл.
- Беше много старателен.
Сигурни сме.
Дори носеше парчетата в стомаха си,
за да не ги изпусне.
Поздравления, приятел. Ще ставаш майка!
- О, не!
- Всичко е наред.
Бебето е добре.
Да, но е добре вътре в мен!
Това не е истина.
- Направи нещо.
- Долу ръцете, госпожичке.
Сметката. Сметката се учеличава.
Изкарай от него и го сложи обратно в нея.
Каквото и да струва.
Няма да стане.
Няма? Искам това нещо да се махне веднага.
Не е нещо!
Добре. Искам това чудо на на живота вън от мен!
Добре.
В края на първото четиримесечие.
Бебето в момента е много малко. Крехко е.
След четири месеца? Трябва да пийна нещо!
Ей, принцесо, онова нещо в стомаха ли ти е? Мамка му.
- Какво е чувството?
- Ти ми кажи.
Яйца от Уийбър? Мразя ги.
Но бебетата ги харесват.
Всъщност, Райджъл, какво е чувството?
Все едно имам паразит,
огромен паразит, който расте!
Добре, какво направихме, че ядосахме местните?
- Те са параноици.
- Не, не са параноици.
Говорил съм с много от тях.
Старк е наш посланник? Нищо чудно, че ни отбягват.
Какъв им е проблема?
- Страх. Изключителен страх.
- От какво?
Техният страх се изразява в това, да не говорят за страха си.
Чудесно. Да не ги дразним повече с присъствието си.
Д'Арго, над защитното поле е Армагедон.
Наистина ли искаш да полетим натам?
Ще ги питам дали може да останем. Но няма да им хареса.
Какво ще правим междувременно?
Ще се оженим.
Какво?
Веднага.
Ти ще си чудесна булка. Аз ще се погрижа за това.
- Император Сталик.
- Какво има?
Получихме кодирано съобщение.
- Получихме десетки хиляди...
- Това е от най-неочаквания източник.
С най-неочакванатото съобщение.
Става въпрос за Джон Крайтън.
Този, който го е изпратил, знае местоположението на човека.
На една отдалечена водна планета. Без защита.
- Умиротворителите знаят ли?
- Още не.
Източникът надежден ли е?
Досега е бил безпогрешен.
Задайте курс.
Ще изпратим пълен боен контингент.
Пълен контингент за един човек?
Не за самия него.
За знанията, които притежава.
Много щедро от ваша страна да направите това за нас.
За първи пър председателствам обединението на войниците.
Ние не сме войници.
Всъщност той е единственият, който носи оръжие.
Така и така вашата молба да останете сред нас беше отхвърлена.
След като приключите с церемонията, всички ще си тръгнете.
Добре.
Ако смея да попитам, от кого се криете?
От всички.
Ерън идва! Булката! Булката!
Хайде!
- Спокоен ли си?
- Спокоен съм.
- Чух, че ключът бил в спокойствието.
- Спокоен съм.
- Ти застани тука.
- Ами аз?
Ти тука.
- Добре.
- Идеално.
Какво правиш? Не, не!
Старк!
Изглежда толкова...
Красива.
Изглеждаш чудесно.
- Длъжник си ми.
- Знам.
Има ли някое специално слово, което искате да използвам?
Ами...
Скъпи влюбени.
"Скъпи влюбени."
Събрали сме се тук.
"Събрали сме се тук."
Под този великолепен...
Транспортьор.
Умиротворители.
Лъжци. Всички сте лъжци!
Изглежда знаят точно къде сме.
Как, след като защитното поле си е на мястото?
Предали са ни.
Старк, върви с тях. Уичипу, върви и ти.
- Какво да правя?
- Убеди ги, че не е наша вината!
Скрий Райджъл. Пази го с цената на живота си.
Не е наша вината. Не е наша вината.
Ние нищо не знаехме. Крайтън ще го оправи.
- Ще го оправи. Уверявам ви.
- Хайде, дърто.
Това ми е познато. От къде ми е познато?
Сега!
Айделони. Разбира се!
Айделони!
Айделони. Вие сте Айделони.
Да, така е.
Знаете кой ще е, нали?
Знам кой е.
Хайде на бас, Ди. Колко?
Щом искаш, приятел.
Здрасти, Джон.
Лесни пари.
Извинявам се, ако моментът е неподходящ,
но трябва да си поговорим.
Как ме откри?
Харви?
- Предпочитам Албърт.
- Не.
Невидимите партньори, с които само аз мога да говоря, се наричат Харви.
Как по дяволите ме откри Скорпиъс?
Скорпиъс е като Бог.
Няма да играе на зарове с вселената.
Той има велик план, Джон.
Но тайните му се разкриват бавно.
Може би ще бъдат разкрити,
когато му се предложи подходящ залог.
Тунел!
Или в твоя случай,
оръжието на тунелите!
Чуй ме, Стрейнджлъв,
мога да откривам тунели, да усещам кога ще се отворят.
Дори управлявах един.
Но не мога да създам оръжие от тунелите!
Вярно е, Джон. Но ти знаеш къде да получиш знанията.
Не е нужно да си Айнщайн, за да разбереш, нали?
Убеди се, че ще получи това съобщение.
Как си, Крайтън?
- Добре съм, Боб. А ти? Жената? Децата?
- Заети.
Да, чух че бизнесът ти процъфтява.
Прав си. Скаранците и Умиротворителите воюват.
И Скаранците ще победят,
освен ако не ни помогнеш да направим оръжие от тунелите.
Звучи разумно, Боб.
Има само два проблема. Без значение дали ми вярваш, но аз не мога да го направя.
И второ, не мисля, че Умиротворителите са по-добри от Скаранците.
И гледай да си платиш паркинга... на тръгване.
Няма да намериш спокойствие по време на конфликта, Крайтън.
Прецени си изборите.
Ти не ме слушаш.
Тунели, не! Оръжия, не!
Убийства, не.
Крайтън, не.
Искаш ли да го видиш?
Нещото, за което ме преследваш из цялата вселена.
Това, заради което измъчваше мен, жена ми, приятелите ми.
- Искаш ли да го видиш?
- Да.
- Кажи моля.
- Моля.
- Много моля.
- Много моля.
- С черешка отгоре.
- С черешка отгоре.
Честит рожден ден. А сега се мръдни.
Д'Арго, Д'Арго, чудо!
Айделони, Джул, Арнеск, мир!
За какво говори?
Айделони, Джул, Арнеск, мир!
Благодаря. Моля.
Ние сме последните Айделони.
- Всички останали бяха доведени до унищожение.
- Доведени?
Нашите предци притежаваха уменията да внушават мир.
Дарба, която за съжаление не е оцеляла до нашето поколение.
Запознат съм с историята.
Тогава сигурно знаеш, че преди 12,000 цикъла
техният велик храм бил унищожен,
миротворците били избити
и всички стражи от нашият вид убити.
Арнеск беше центъра на духовната ни енергия.
Гледката на отдавна изгубеният храм,
по чиито модел е построена тази сграда.
Както и да е, днес Арнеск е безплоден и безлюден свят.
Може би не. Ние бяхме там.
Тези изображения са част от данните, изпратени от Джул,
преди да я оставим на Арнеск.
Ако искаш имаме още в архивите.
Несъмнено си спомняте...
С изключение на теб, защото не беше там.
Беше точно след като Крайтън разбра, че те обича повече от всичко друго.
А ти беше такъв фрицбот...
Арнеск.
Тези древни Айделони не са били мъртви толкова отдавна, както всички предполагат.
Просто са почивали 12,000 цикъла.
Когато обърнахме приспособлението, което ги държеше,
те отново оживяха.
Веднага след като отидох да плувам със съществото от черната лагуна.
Звучи вълнуващо.
Няма съмнение, че днешните Айделони са преки наследници
на древните Айделони-миротворци от Арнеск.
И?
Те имат уникална способност, свързана с тяхната физиология.
Която е латентна в нашите домакини Айделони.
Но защо не могат техните предци да възродят тази способност?
По този начин ще възпроизведат на-миролюбивата раса в историята!
Аз ли полудявам или думите на тази лудата започват да придобиват смисъл?
- Да. Но мислех, че сме приключили.
- И аз.
А какво стана с "ще бягаме, без въпроси"?
Скорпиъс. Събудихме се и той ни намери преди да сме си изпили кафето.
- Това не е наша битка.
- Съгласен съм.
Но докато има война, всички ще ме преследват,
защото аз съм "човекът с оръжието".
- Всеки път като се намесим...
- Знам. Умират хора.
Свършихме ли възможностите?
Тази програма за обучение на Айделоните.
- Какви са шансовете да проработи?
- Не добри.
"Не добри" са най-добрите шансове, които можем да получим.
Най-вълнуващата част, е възможността
да се научиш как да внушаваш мир на другите.
Благороден стремеж, Велика Жрице.
Обсъдихме го по между си
и ще сме ви много благодарни ако транспортирате
Пикал и Ка'Таа до Арнеск като наши представители.
- Но можем да вземем и повече от вас.
- И аз това разправям...
Векове на криене изведнъж се разсейват, Пикал.
Оставаме скептични към вашите мотиви.
Това е на наша страна.
Знам нещичко за Левитаните
и техните пилоти.
Миролюбиви до мозъка на костите си, ако не се лъжа.
За Моя или мен, насилието не е възможност.
Тогава имам малък въпрос.
Тези същества, които пренасяш, вярваш ли им?
Безусловно.
Тогава поверявам Ка'таа и Пикал на вашите грижи.
Уред за прехвърляне на тъкан.
Докторът няма всички части,
но вероятно ти ще намериш всичко нужно на кораба си.
Докторът ще ви даде подробни инструкции.
Не става. Той ще дойде с нас.
Не, съжалявам. Докторъти аз не пътуваме из териториите на Умиротворителите.
Имали сме конфликти с тях.
Ерън, това е относително проста процедура.
Бебето ми е в Хинериец. Не ми звучи като просто.
Разбира се, че е така.
Тази част се прикрепя към Райджъл, а другата към теб.
Преди да разбереш, бебето ще е прехвърлено.
Толкова добре измислено. Всеки може да го използва. Късмет.
- Какво? Къде отиваш?
- Не с теб.
Защо не?
Тези Айделони току-що преглътнаха ужасяващо откритие.
Знам повече за тяхната култура, отколкото самите те.
Аз мога да ги обучавам, докато вие се върнете.
Мога ли да го направя сама?
Не.
Ясно.
Какво по дяволите прави той тук?
- Бяхме поканени.
- Стойте там.
Обмислих го внимателно. Нуждаем се от него.
- Не ми харесва.
- Обвини ме.
Обвинявам те. Не ми харесва!
И на мен не ми харесва. Но в момента летим
през пространство, контролирано от Умиротворителите по време на война,
а той е офицер на транспортьор.
Всъщност последното ми назначение беше
командир на армада.
Между другите неща!
Той знае всички пароли.
Ще го държа настрана.
Надявам се.
Ерън, Райджъл, без посещения.
- Добро утро, капитане.
- Добро утро, Пилот.
Моя изглежда прекрасно. Много ли ти липсвахме?
Получихме някакво съобщение.
Първо Арнеск.
Моя е готова за пътуването.
Ще намеря точното месторазположение от информационните банки на Моя.
Отлично, Пилот. Продължавай.
- Съобщението?
- Разбира се, Пилот. Кой е?
Както изглежда от Кралският дворец в Хинерия,
от някой на има Бишаан.
Какво наистина става там, Бишаан?
Тази проклета война.
Скаранците вече превзеха крайните територии. Милиони са мъртви.
Ти си пряк наследник на кралският род.
Ако хората ни се обединят около някого, това ще си ти.
Братовчеде Райджъл, ти си добре дошъл да се завърнеш в Хинерия.
Трябва да се върнеш.
Ако Бишаан си мисли, че ще се върна за да споделя трона с него,
много се лъже.
Няма да ходиш никъде. Почивай.
Ще си чудесна майка.
Съобщение за новите гости.
Пригответе се за скок.
- Чиана, Чиана!
- Тук съм.
Свещен Айделон, може ли да влезна в стаята и...
Достатъчно!
Защо толкова се прекланяш
пред тези хора?
Ти сериозно ли? Айделоните са забележителни във воденето на преговори.
Скаранците едва ли ще се трогнат.
Ще се трогнат, ако...
Ако какво?
Мамка му...
- Тоя да не ме сваля?
- Не.
Това е много специална жлеза.
Умно.
- На странно място.
- Това е пипало, с което усеща.
Вътрешно око. Нали, Пикал?
Да. А нашата история ни е научила да
вярваме повече.
Уголемява ли се?
Доколкото знаем, не. Обаче вибрира.
Можем да създадем енергийно поле,
което има успокояващ ефект върху индивидите,
позволяващо им да мислят трезво.
Да, но твоето израстъче.
Не става ли и за други неща.
За съжаление не.
Наистина трябва да се омъжиш.
Веднага.
Силно рита.
Може би за да ти напомни, че имат нужда от теб в командната зала.
За момента нищо не може да се направи.
Знаеш ситуацията.
Ситуациите се променят.
Превъзхождат ни числено, имат повече оръжия,
а народът ни трудно се размножава.
Какво се опитваш да кажеш?
Или по-точно, какво не казваш?
Досега загубихме всички битки от началото на войната.
Искам твоето мнение
за сключване на примирие.
Скаранците няма да приемат примирие.
Само капитулация.
Тогава ще капитулираме.
Само когато всичко е... загубено.
Какви са признаците,
скъпа моя Грейза,
че всичко е загубено?
Военен водач, който обмисля капитулация.
Крайтън е напуснал водната планета.
Моите връзки ми съобщиха приблизителните координати на неговото пътуване.
Страхливо бягство или целенасочено пътуване?
Търси начини да спре конфликта.
- Оръжие от тунелите?
- Не се знае.
Сега си има и компания.
- Скорпиъс.
- Колко добре е охраняван Крайтън?
Левитанът пътува сам.
Въпреки че Умиротворителите охраняват водната планета,
те си тръгнаха.
Нареди остатъка от военния ни контингент
да атакува врага там.
Победете ги.
После подчинете жителите.
А този Десиматор?
Да следи Крайтън.
И неговите приятелчета.
Някакви добри вибрации от Айделоните?
Ка'таа е подозрителна.
Представи си да откриеш, че роднините ти са живи след 12,000 цикъла.
Веднъж мислех, че леля Рут е умряла.
Не можеш да си представиш нещата, които открихме в килера и.
- Мислиш ли, че могат да го направят?
- Не знам.
Мислиш ли, че Айделоните могат да спрат войната?
Ако не могат,
трябва да си намерим нова галактика, в която да живеем.
Джон, между мен и теб.
- Ако това не проработи, можеш ли...
- Не, не мога.
Защо аз, по дяволите?
Ти си крал. Това има някаква тежест.
Носи бебето им. Ожени ги.
Какво следва? Да ги пусна да живеят у нас?
Какво?
Забрави. Това е грешно.
Спри! Съсипваш ми сватбата.
Скъпа?
- Какво?
- Насочила си оръжие към бебето.
Пропътувах доста с вас двамата.
Знам ви, откакто се срещнахте за първи път.
През всичките тези цикли имаше моменти,
сякаш ще се избиете.
Имаше моменти, когато не можехме
да ви разделим!
На мен ми звучи като сватба.
Е,
след моето изказване
може ли тези двамата да бъдат съединени
и нищо да не може да...
Не!
Пилот! Какво по дяволите е това?
Атакуват ни Трегани!
Ти, скрий се.
Атакуват ни с харпуни.
Закачени са с въжета за теглене.
- Може ли моя да се освободи?
- Твърде много са.
Треганския кораб вече ни влачи.
Още сме в териториите на Умиротворителите. По всяка вероятност са наемници.
- Какво ни засяга това?
- Малко вероятно е да взимат затворници.
Преброих най-малко седем двуместни кораби, идващи към нас.
Опитват се да извадят от строя Пилот
и да парализират жизнените системи на Моя.
По един или друг начин всичко това ще е свършило след половин арн.
- Тези работят за Умиротворителите?
- Най-вероятно.
Идваш с мен. Искам да ми кажеш паролите.
Ако Дарт Вейдър не може да ги убеди, че сме Умиротворители,
надявам се да имате невероятен план Б.
Ще защитим нервния възел.
Чиана, Сикозу, намерете Ка'таа и Пикал
и ги пазете.
- Ами аз?
- Ти как можеш да помогнеш?
- Мога да не ти се пречкам.
- Отлично.
Може да не мине толкова гладко, колкото се надяваш.
Какво? Няма ли да се справиш?
Когато получих сигнала, че си още жив,
отпътуването ми от Умиротворителите не беше много разрешено.
Какво значи това?
Вие там, стойте.
Сега ще разбереш.
Знаете ли кой съм аз?
Скорпиъс.
Предполагам, че патрулирате този сектор, нали?
Не бях информиран, че вие ще сте тук, сър.
По-добре и сега да не си, ако ти е мил животът.
По специална задача на Канцлера,
ти нареждам да освободиш и напуснеш кораба.
Няма да стане.
А ти си?
Капитанът на кораба.
Заповедите ни са да присвоим всеки кораб,
който не излъчва Умиротворителски сигнал.
Мисията ми може да е застрашена, ако предавам такъв сигнал.
Мисията ви е повече от застрашена.
Тя свърши!
Кой е командващият? Към кого да се обърна?
И кой ще поеме вината?
Капитане, освободете харпуните.
На отговорността на Скорпиъс.
Паролата ви, сър.
767 декахелот.
Скорпиъс, за мен е чест да се срещнем лице в лице.
Готина броня.
Предлага ли се в синьо?
Какво по дяволите си направил, когато си ги напуснал?
- Убил си гъската, която снася златни яйца?
- Дезертирах.
Какво? Заради мен?
Невероятно е какво може да направи човек от любов.
Пилот, можеш ли да помогнеш с нещо?
- Не и без да убия и теб.
- Задръж тази мисъл и бъди готов да се наведеш.
- Кой стреля?
- А кой не?
Добре ли си?
Ако изключим, че върху мене се изсипва дъжд от бластери, съм фантастично!
Скрий се.
А ти?
Твоята чувствителност ще е много по-ценна,
когато се срещнем с предците си.
Мое задължение е, да пристигнеш невредим.
- Но...
- Няма време за спорове.
Трима вървят успоредно с нас.
Как ги виждаш?
С новите си очи.
Двама.
Кучи син!
- Пилот, залегни!
- Не мога!
Трябва да изчезваме, преди да са застреляли Пилот.
Трябва да се доберем до предавателя.
- Къде е?
- Там, в главния Треган.
Чудесно. Предайте се или умрете!
Забавляваш се, нали, Крайтън?
Познаваш ли тези видове?
Тогава ще ги убием.
Не правиш впечатление на човек, който би искал деца.
Той също.
Той го иска толкова много. Аз също.
Ще го искаш още по-силно, когато видиш дребосъка лично.
Надявам се.
Добре, любовнико, приготви се да ме прикриваш.
Още ли се забавляваш, Джон?
На това ли му викаш прикриващ огън?
Няма повече Трегани на борда.
Това са добри новини, Пилот.
Но все още ни теглят.
- Защото не можем да освободим харпуните.
- Защо не?
Защото някой изпусна предавателя в пропастта.
Как изглежда този предавател?
Медальон с формата на звезда.
- Пилот?
- Всички харпуни са освободени.
Свободни сме!
Предполагам, че ще разберат, че капитанът им е мъртъв.
Райджъл?
Пилот, Моя готова ли е за скок?
Ще опита.
Това е нашето момиче.
Това не е добре. Райджъл? Райджъл?
Не се шашкай толкова.
Бебето е добре.
Много съм разстроен, че не успях да засека Треганите.
1812, по-надолу.
Бях толкова зает с други задължения, че се промъкнаха незабелязано.
Всичко е наред, Пилот. Ти си с няколко хиляди грешки зад нас.
Това с колко ще ни забави за Арнеск?
Отговорът, командир,
е изобщо.
Отлично.
Добре, изгубих се.
Не съм се изгубил.
- Какво търсиш?
- Как си, Джул.
- Ти.
- Аз.
- Крайтън. Ти?
- Крайтън.
- Ти си луда.
- Знаех си, че няма да ме забравиш.
Колкото повече сме разделени, толкова повече осъзнаваш, че
ти е писано да си с...
Ерън.
- Джул.
- Не си фантазирай, аз нося тяхното бебе.
Бебе?
И си замина без да каже, че излъчваш почит и уважение.
- Абсолютно.
- Моля те, не ме засрамвай.
Отлична акустика, нали?
Може би ще искате да кажете молитва.
Извинявяам се, Жрец Йондалао. Тъкмо им обяснявах...
Значи вие сте странниците, които претендират, че са наши наследници?
Не ние. Само той. Върви.
Мислехме, че всичките ни наследници са изчезнали.
Въпреки, че водим дирите си от вашето родословие, моите хора
са изгубили способностите, но не и желанието, да внушават мир.
Изненадващо. Но и облекчаващо.
Ще го обсъдя с останалите миротворци
и ще ви оведомя, когато вземем решение.
Казах ви, че е загуба на време.
Митовете често са разочароващи.
Жрецо, моля те.
Познаваш ме.
Познавам тези пътешественици. Те са почтенни.
Защо ги отпращаш?
Не ги отпращам. Просто поисках време да проуча въпроса.
Но, с цялото ми уважение. Какво има да се проучва?
Пикал е Айделон като вас.
Ние бяхме събудени от сън след 12,000 цикъла.
Какво общо бихме могли да имаме с вашата галактика?
Но войната. Убийствата, кланетата!
Умиротворители, изпълнете дълга си!
Ужасът!
Седни.
Може ли да говоря?
Умиротворителят ще бъде изслушан.
Извиняваме се, че нахлухме във вашето светилище.
Разбираме, че имате причини да сте предпазливи.
Но в този момент е най-уместно
да използвате уменията си да внушавате мир.
Дори и да е Айделон,
как би могъл той сам да помогне на каузата?
Вие тука сте неколцина, а хората на Пикал са много.
С вашите наставления, те биха могли да станат
голяма миротворна сила.
Въпреки че Умиротворителят говори разумно,
все още има някои неща, които бих искал да обмисля.
Умиротворители, напуснете храма.
Можеш ли да повярваш?
Някой иска да бъдем Умиротворители.
Ти убиец ли си?
Не! Аз съм просто човек без мозък.
Лъвът се нуждае от смелост.
Тенекиеният Човек се нуждае от сърце. Тото иска просто леко раждане.
А Дороти търси пътя към дома.
И утре ще сме тука, така че предлагам
да се вгледаш внимателно в този пич.
Той е ваш наследник! Айделон.
На малдини ние обърнахме лицата си към вселената,
попивайки радостта и страданието на всички същества.
Когато достигнахме зрялост, застанахме на олтара,
за да получим Хора Далай:
способността да насърчаваме разумността
и спокойствието у другите.
Способността да можеш да внушаваш мир
носи огромна отговорност.
Приемаш ли да носиш това бреме до края на дните си?
Ще стане. С тренировки
Пикал и неговият род ще могат да спрат войната.
- Без тунели.
- Точно както си и мислех, Джон Крайтън.
Можем ли да се връщаме на Моя? Умирам от глад.
След микрот. Доведи Старк.
- Само на мен ли ми се струва, че става все по-голям?
- Това е геометрична бременност.
Моля те кажи ми, че това означава, че ще си имаме математик.
По-вероятно войник.
Но ще се появи по-скоро, отколкото си мислиш.
Колко по-скоро?
С генетичните модификации,
прилагани на родените във военни подразделения като мен,
вероятно ще бъдем родители
след няколко соларни дни.
Дни?
- Не сме измислили име.
- Вече избрах.
Какво е то?
- Моля?
- Не ти ли харесва?
За момче или за момиче?
Няма значение. Става и за двете.
Шегуваш се.
Войниците нямат чувство за хумор, Джон.
Погрижи се вечерята ми да е готова, когато се върна на кораба.
Нищо ли не може да се направи?
Нареди да се оттеглят от квадрант Алентро.
Нека командир Спредик се групира
за защита на най-близките ни постове.
Сър, ще позволиме на Скаранците да се придвижат толкова бързо
към нашите предни позиции?
Понеже те планират това от много цикли,
лейтенант.
А вие замисляте да отстъпим?
Разбира се.
Когато му дойде времето.
Благодаря за помощта, Ерън.
Цялостна проверка
за цялостта на обвивката ще е неоценима за мен и Моя.
- Това е най-малкото, което мога да направя.
- Ако затвориш термалните портове,
ще започна проверка и
калибрация на щетите от харпуните.
Връщате се толкова скоро?
Защо не каза на Скорпиъс, че дори и непрекъснато да ме пита,
няма да си променя мнението?
Мирът е все още по-добра възможност
от това, да се опитваш да постороиш оръжие от тунелите.
Не говориш като истински войник.
Зависи от твоето разбиране.
С цялото ми уважение,
Крайтън е по-нискостоящ от теб.
Защо ще раждаш детето му?
Трябва да се махнеш, Сикозу. От този кораб.
Не исках да те обидя.
Когато за пръв път срещнах Скорпиъс,
инстинктивно усетих, че той е изключителен.
От тогава научих, че той има запас от способности,
които надвишават моите.
Същото е и с Крайтън.
Смяташ Крайтън за изключителен?
Не, за равен.
Сикозу, твоето мнение
е без значение.
Може би просто ни е писано да сме заедно.
Интересни са тези Айделони.
Не думай, Боб.
Въпреки измислиците около тях,
тези Айделони могат да повлияят на мира, но
само ако воюващите ги пуснат близо до себе си.
Не усещам ли лека професионална завист?
Скаранците несъмнено ще унищожат миротворците
много преди да могат да им въздействат.
Чудесно! Тогава не би имал нищо против да си вършат работата.
Хубаво! Но ти си върши твоята.
Да направя оръжие
ли е смисълът на живота ти.
Господи! какво искаш всъщност, Скорпиъс?
Усамотението по време на мир винаги е застрашено.
Но ако е по време на конфликт,
може да е завинаги.
Искаш ли да го кажеш на английски?
В опастност ме.
Имам силно развито чувство за оцеляване.
То ми казва да се махаме.
Джон, скарански боен кораб
приближава планетата с максимална скорост.
Боен или крайцер?
Нито едното. Нещо ново и много по-бързо.
Колко време имаме?
Не много.
Д'Арго!
Идвам да ви взема.
Къде по дяволите си мислиш, че отиваш?
Да залича нашето присъствие колкото е възможно.
Скаранците ще създадат проблеми на Айделоните.
Не се тревожи за това.
Взимаме ги с нас.
- Всички трябва да дойдат.
- Това е невъзможно.
Джул, ще му обясниш ли какво става?
- Той знае.
- Жрецо, чуй.
Това не са бой скаути, които продават курабийки.
Решението е взето.
Голямата ръка казва, че няма време за спорове.
А малката ръка казва, Пикал, време е да вървим.
Още не е готов да обучава другите.
Обучението му трябва да продължи.
Дойдохме тук, защото се нуждаехме от миротворци.
Там има цяла планета, която го чака.
Как предлагате да го закараме навреме?
Аз ще ги обуча.
Добре. Добре.
Джул, и ти трябва да дойдеш.
Не мога. Аз принадлежа на това място.
Вървете.
Винаги правиш най-правилните грешки.
Това не е добре.
Не думай!
Това проклето нещо ще изкара бебето от мен.
Не мисля.
- Не ти, те!
- Кои те? Какво?
Искаш да се тервожиш за някого? Тревожи се за мен.
Айделоните.
Какво за тях?
Тяхнато доброта носи мир. Тяхната доброта спи в мир.
Тяхната доброта умира в мир!
- Защо не се движим?
- Попитай Пилот.
Скаранците са достатъчно близо, за да се прицелят.
Направи скок.
Моя отказва. Преди да успее да се зареди с енергия, ще ни ударят.
- Някакви идеи?
- Скарански кораб.
Жителите на Арнеск са миролюбиви. Нямаме оръжия и не представляваме заплаха.
Искате ли да се приземите?
- Какво правят?
- Решават колко жестоки искат да бъдат.
- Добре, хайде.
- Тук ще си в безопастност.
- Пилот, не можем просто да стоим тук.
- Моя трябва да поеме риска. Пилот?
От това разстояние? Това е самоубийство!
Скарански кораб, моля отговори.
Имам лошо предчувствие.
Джул, чуваш ли ни?
Махни се от храма. Веднага, Джул!
Скаранците стрелят.
- Маневрирай!
- Няма време!
Кучи син. Не се е целил в нас.
Джул!
Екипаж на Левитана, веднага напуснете кораба
и се предайте на Скаранските Кралски Войски.
Неподчинението ще доведе
до незабавно унищожение на кораба ви.
- Повтрям, неподчинението
- Прокълнати сме.
ще доведе до незабавно унищожение на кораба ви.
Всичко, до което се докоснем.
Пригответе се за незабавен скок!
- Екипаж на Левитана...
- Аз не трябва ли да остана?
Ако някой остане, Скаранците ще унищожат Моя. Хайде!
Но аз съм бременен!
Да го направим.
Свързах енергийните турбини с горивната система, така че можем да се взривим,
ако искаме.
Колко успокоително.
Ди, последен шанс да се откажеш.
Напълно съм сигурен, че не могат да пробият невидимият щит на Лола.
Само ни дай сигнал, и ще дойдем.
Надяваме се.
Успех. Сега се махайте.
Когато този идиотски план се провали,
аз трябва да съм първият, който да спасиш.
Попитай Ерън.
Спаси Йондалао първи.
Не трябва ли той нас да спасява?
А какво ще кажеш за това?
Качваме се на кораба,
а ти убеждаваш Скаранците да изпушим лулата на мира.
Те са непознат вид за мене.
Първо трябва да усетя техните страхове и желания от близо.
Не се безпокой за близостта. Скаранският кораб се приближава.
Изследвайте Левитана.
Ако откриете други живи същества освен пилота,
унищожете кораба.
Това май съм го пропуснала.
Съжалявам.
- Ти си живял сред Скаранците.
- През по-голямата част от живота си.
Участвал съм в погребалните им ритуали. Виждал съм и другата им страна.
- Тогава познаваш психиката им.
- Доколкото е възможно.
Помогни ми с тези знания.
Добре дошли на моя кораб.
Това, което унищожихте, беше храм.
Като предпазна мярка.
Нужна е по време на война.
Както и истината.
Лаксанеца и Небарито, които пътуваха с вас?
Тръгнаха си... малко преди да дойдем.
Странно. Винаги съм си мислела, че Негово Височество е мъж.
Тумор. Не ми остава още много живот.
Ще се съглася.
Отведете Хинериеца в отделна килия.
Спрете. Пуснете ме!
Намирам за обезпокоително, че Хората и Себасианците се чифтосват,
но и любопитно.
Откъде би могъл да знаеш, че тя носи неговото дете?
По същия начин, по който знаех, че сте тук.
- Предател.
- Но кой?
Груншлик.
Казват, че един предател
винаги може да разпознае друг.
Ако не беше помогнал на Крайтън да избяга,
сега щеше да има мир.
А ти щеше да си Върховният Владетел?
Пост, за който знам, че копнееш, Скорпиъс.
Ти, Джон Крайтън, си жив само поради една причина.
Аз ще притежавам технологията на тунелите, която ти притежаваш.
Ако ли не, военният министър Акна с удоволствие
ще измъчва Хинериеца
и съществото в неговия корем.
Имаш един арн да решиш.
Ето, ето.
Възможностите?
Не съм готов.
Хванаха Райджъл, а пясъкът изтича от часовника.
- Не можем да им дадем оръжието от тунелите.
- Те не знаят това.
Мога да им дам среден път.
Не знаеш какво правиш.
Никога не знам.
Нищо не им давай!
Да се споразумеем.
Един енергиен източник.
Две отделения, отпред и отзад.
По-силни, но по-малко.
И тук.
Това е.
Това е.
Отлично.
Ще успея да ги сваля с три изстрела.
Защо три? Мен ме сваляш само с един.
Райджъл ни покани в Хинерия.
Мисля, че ръцете ми ще са от полза.
Ще посадя зеленчуци, ще направя вино.
Ей, Годзила, да свършваме с това.
- Имаш ли нещо да ми дадеш?
- Да.
Имам нещо, което не получаваш много често. Истината.
- Не мога да ти дам оръжието от тунелите.
- Тогава ще умреш.
Искаш ми едно кило чиста технология на тунелите, която аз не притежавам!
Но мога да ти доведа човека, който има.
В замяна искам Райджъл.
Невредим.
Дай ми координатите!
Не става така.
Неподатлив си на сондиране!
Защото винаги говоря истината.
Добре, ето каква е работата.
Ще отидем в моя модул
и ще се спуснем до тунела и източника на върховната енергия.
Двуместен е. Аз и още един.
Това е единственият безопасен начин да стигнем до там.
Императорът никога няма да тръгне сам с теб в твоя кораб!
Аз ще го съпроводя.
Да, винаги е хубаво да се знае кой носи панталоните в семейството.
Не!
Задай курс да се върнем при бойната група на водната планета.
Ще тръгнем веднага щом се върна.
Въпрос на топки е. А топките са в неговото поле.
Как ще реагират?
Да видим. Дори и да са изправени пред такъв морален избор,
Скаранците пак биха избрали да изколят невинни.
Гатанка: Как да достигнем до техният морал. Трябва да помисля.
- Има ли напредък?
- Голям.
- Скоро ще мога да повлияя на техният гняв.
- Отлично.
В храма каза "Умиротворители, изпълнете дълга си".
Какво имаше предвид?
Бях забравил, че си забравила.
В залеза на нашето съществуване, преди 27,000 цикъла,
изпитахме нужда от защитници, раса, с която никой не е имал пререкания.
Сила, която да подсигури хармонията,
когато свършат преговорите.
Умиротворителите.
Очевидно твоите предци са се опитали да продължат,
след като ние сме изчезнали.
Както и да е, без нашите посреднически способности
те поддържали мира по единственият начин, по който могли:
със силата на оръжието.
За това са толкова мразени.
Но в началото не е било така.
Доста се постарахме да изберем вид, който никой не е срещал преди.
Открихме вашият примитивен вид, полу-голи.
Отделени във външната спирала на галактиката.
След като ние се намесихме,
еволюцията ви беше ускорена със силни изменения,
докато се превърнахте в наши верни помощници.
Императорът иска този в добро здраве.
Бих го приела като лична услуга,
ако умре от обясними причини.
Отегчих се.
Ще спрем за кафе на връщане.
Има ли проблем?
Махни си ръката от мен.
Знаеш какво трябва да направиш, Джон.
Да, знам точно какво трябва да направя.
Разбий модула. И Сталек няма да го има повече.
И Крайтън няма да го има повече.
Ерън няма да я има повече. Няма да има никой.
Мислиш ли, че военният министър Психо-Драма ще е нежна и чувствителна душа?
Това не е твой проблем. Ти ще си изпълнил дълга си.
Махни си ръката от мен.
Моля те, махни си ръката от мен.
Махни си ръката от мен.
Ще се върнем на моя кораб. Няма тунел тук.
Вече хванахме влака. Малко е късно.
Предупредиха ме, че планирате бягство.
- Ние сме затворници без оръжия.
- Не тук.
Но може би там.
Обещавам ти. Никога няма да видиш бебето си.
Сигурна съм, че и твоята майка си е пожелала същото.
Колко си смела.
Офицер, огън!
Огън!
- Д'Арго!
- Знаят къде сме!
Огън!
Сега можеш да спреш. Доказа, че си права.
Лаксанците са като Умиротворителите.
Скоро ще бъдат поробени или мъртви.
Огън.
Ти...
Запази душите им, сложи край на страданията им
и поведи Чиана и Д'Арго
към вечен мир.
Колко може Лаксанец да оцелее в космоса?
Четвърт арн. Може и малко повече.
Скаранската жестокост ме изненада.
Трудно ще може да им се повлияе.
Скаранската кръв, която тече във вените ми,
знае повече, отколкото теб.
При първият признак на намеса, ще последваш Д'Арго.
И после...
Има само един изход от затвора.
Трябва да си пробием път с бой!
Бинго.
Това ли е източникът на твоите знания?
Това и кутиите от овесени ядки.
Стегни си пелените, голямо момче.
Първият път винаги е кофти.
Това нормално ли е?
Не. Модулът е претоварен. Има голяма буболечка на борда.
Последен шанс, Джон. Насочи се към стената на тунела.
Ще свърши бързо.
Не. Няма да оставя детето си без баща.
Надявам се да е момче.
Момче, момиче, няма значение.
Слагай колана.
Погледни. Аз съм Рудолф, червеноносия елен.
Ти предаде нашето доверие.
Хванал е семейството ми.
Не са от първостепенна важност.
За мен са от първостепенна важност.
- Защо го доведе?
- Кое е това същество?
Можеш да му викаш Айнщайн. И предлагам да се държиш възпитано.
Сталик!
Сталик, той може да изкривява времето около малкият си пръст.
Вуду магиите няма да помогнат.
Айнщайн, притежаваш ли знанията за тунелите?
Да.
Тези тунели могат ли да бъдат превърнати в оръжие?
Да.
- Тогава ще ми дадеш тази сила!
- Не.
Чакай. Мога да намеря тунел и да прелетя през него.
Нали?
С елементарните знания, които ти дадохме.
Мога ли да направя оръжие?
Не можеш.
Защо не?
Защото никой не трябва да притежава тази сила.
Точно така!
Слушай.
Това е твоята вселена.
Това е твоята вселена след оръжието.
Ако се бъркаш в естественият ред, ще унищожих множество времеви потоци.
Ще притежавам тази сила!
Скромен е, нали?
Беше грешка да се връщаш тук.
Трябваше да защитя хората, които обичам.
А и си ми длъжник, че ми сложи оня боклук в главата.
Ще е разумно скоро да го махнеш.
Амин. Искам отново да съм рус.
Ти наистина не можеш да направиш оръжие от тунелите.
Трябва да се връщаме, преди Райджъл да е повредил жена ти.
В никакъв случай.
Най-добрата ни възможност е когато, или ако
Крайтън мине през тези врати, да се опитаме да избягаме!
Не и без детето ми.
Мина времето на несъгласията.
- Би трябвало да си мъртъв.
- А твоят ден как беше?
Видях отломки на идване.
Те убиха Чиана и Д'Арго.
Йондалао готов ли е?
Очевидно не.
Сталик ще ни даде Райджъл.
Разменил си такава невероятна сила за нероденото си дете.
Не. Дадох му я. Знаеш ли защо?
Защото е много готин тип!
Но най-смешното е, че няма какво да му дам.
Значи Чиана и Д'Арго,
с които бях преследван из галактиката с години,
всичко е било напразно.
Ти си говори, но все още нямаме изход.
Не бих била толкова сигурна.
Трябва да направиш нещо.
Време е да прехвърлим бебето.
Когато ми наредят.
Мога да ти дам нещо,
което напълно ще облекчи болката ти.
Това ще е чудесно. Побързай!
Чии са тези зповеди?
Военен министър Акна. Нямах избор.
Ще умреш, когато аз заповядам.
Добре.
Да не мислиш, че заповедите ми могат да бъдат нарушени...
Лаксанският невидим кораб, открих го и го унищожих.
Присъствието на Скорпиъс, който вече те предаде веднъж
и способността на тези същества да устояват на сондиране.
Те трябва да умрат да своя собствена безопастност.
Скорпиъс е командир на вражеската армада.
Офицер Сун, бивш пилот.
Кой знае каква информация може да измъкнем от тях!
- Не си заслужава риска.
- Спри да виждаш Витубиански усойници във всяка сянка.
И никога повече не отменяй заповедите ми!
Ето ви го!
Направиха ли ти нещо?
Не.
Това е частта от моята сделка.
Не мога да ви обещая нищо повече.
Моите почитания, Ваше Преосвещенство.
- Кой си ти?
- Жрец Йондалао.
Съвета на триумвирата.
Айделонска група на неутралитета.
Няма такова нещо като неутралитет.
Ти пътуваш с моите затворници, ти си затворник.
Император Сталик, ти поиска сила,
потвърждаваща твоята интелигентност
и да спечелиш одобрение
от горния ешелон на цивилизациите.
Какво знаеш ти за моите цели?
Само това, че има много пътища да ги постигнеш.
Войната е нашият път.
Знам как се гледа на нас:
жестоки, невежи.
Тогава каква по-голяма победа от това, да ги опровергаете?
Без загубата и на един скарански...
живот.
Слушам.
Не ми казвай, че този човек притежава такова обаяние,
че заради него Скорпиъс дезертира,
а скаранският император преследва.
И ние всички ще треперим пред мощта на неговите магически тунели.
Не ми ли каза, че Крайтън е безсилен?
Че неговото оръжие е мит?
Така мислех.
Но и така ще имаме удобен случай.
Съгласен съм.
Знаейки местонахождението на императора,
ще ни помогне да преговаряме за мир
Преди позицията ни да е станала такава,
че да предизвикаме смях.
Да, любов моя. Разбира се.
Също така това ни дава възможност да изненадаме скаранският водач
и да сринем империята му.
Внезапният хаос в техните редици може да въстанови баланса.
А ако се провалим?
Не, няма да бъда запомнен от историята
като комаднир, под чието командване Умиротворителите са загубили.
Не, любов моя. Разбира се, че няма.
Защото въпреки своята позиция, ти си слаб.
Ще ти го кажа отново.
Смъртта е за предпочитане пред поробване от Скаранците.
Трябва да ги победим.
Как?
Чиана.
Татко.
Не беше точно лаксански поздрав, но...
- Какво правиш тук?
- В момента ли?
Спасявам ти живота.
Благодаря.
Джоти, не трябва ли да бягаме?
Нашата технология за прикриване е на три поколения пред вашата.
Можем да се движим след тях без да ни забележат.
Значи сега ти командваш.
- Той е сатър.
- Сатър?
- Полеви офицер.
- Което означава, че има мозък.
Останалите просто обичаме да се бием.
Какво правите тук?
Следиме императора от известно време.
А после се натъкнахме на вас.
Искаме да му отсечем коронованата глава,
но корабът му е непревземаем.
Не съм много сигурен.
Точно ли е?
Ще можем да го свалим с четири изстрела.
Три.
Звучи разумно.
Абсолютно. Вървим из Федерейшънвил.
Ти ще сложиш кръстче.
След това и ти ще се подпишеш и всички ще можем да си ходим.
Императоре, бихте ли ни казали отново договора,
- с който искате всички да се съгласим?
- Разбира се.
В основата е схващането, че
Крайтън може да направи оръжие от тунелите.
Ако предложа примирие на Умиротворителите
с Крайтън на моя страна,
те естествено ще приемат,
че е поставил военно условие над Скаранската Империя.
Канцлерът не е комарджия.
Той разбира се ще приеме мира вместо войната,
която знае че и без това ще изгуби.
В знак на доброжелателност ще предложи договор,
който ще ни разреши търговски отношения, докато
не получим пълен монопол над всички умиротворителски територии.
И аз съм свободен, нали?
Ще бъдеш освободен след подписването.
И много животи ще бъдат спасени от...
Наистина ли искаш
са сключиш примирие с врага, който със сигурност можеш да унищожиш?
Какво е това?
Това е правилният начин на действие.
Ако вашият вид има заупокойна молитва,
извикайте я сега в ума си, за да ви утеши.
Той преминава. Тайната на мира е изгубена.
Не е добре. Старк, дай му последно причастие.
Не мога. Аз съм по-нисш от него.
Астро Бой, можеш да вземеш силата му, да защитиш дарбата му.
О, не, не мога.
Старк, можеш!
Ти си Стайкира. Виждал съм те да правиш невероятни неща.
Когато помогнеш на някого да премине, ти взимаш знанията му.
- Помогни му да ни помогне.
- Бързо преди да е умрял.
Не, не мога!
Ерън, помогни ми!
Не, не!
Не, не!
Маската ми! Не ме докосвайте!
- Какво направихме?
- Не знам.
Нещо добро или нещо много лошо.
Ще трябва да прехвърлим бебето сега.
Сега?
- Спомняш ли си какво да правиш?
- Мисля, че да.
- Ти остани с него. Къде е уреда за прехвърляне?
- Ето там.
- Къде?
- Там!
- Това е газ.
- Какво?
- Сигурно се шегуваш!
- Погребват ни.
Сталик, това хич не е оригинално.
Какво прави този газ?
- Нервно паралитично вещество.
- Старк.
Запазва живата тъкан, без да уврежда мозъка.
Скаранците го използват на видове, на които правят дисекции,
докато са още живи.