Rose Red (2002) (Rose_Red_CD_3.sub) Свали субтитрите
Тя е тялото, което слагаме върху телата си.
Както телата ни остаряват, така става и с къщите.
Телата ни боледуват, боледуват и къщите.
Ами лудостта? Ако в къщите живеят луди,
не прониква ли лудостта им в стаите, стените и коридорите?
Не усещаме ли понякога как тази лудост напада и нас?
Нямаме ли това предвид,
като казваме, че къщата е неспокойна, обладана от духове?
Всъщност истината е, че тя вече е жертва на лудост.
Помогнете! Изгубих се!
Някой да ми помогне!
О, за бога!
Помощ, за бога!
Откъде дойдох, по дяволите?
Майка ти беше права. Аз съм уличница.
Помогнете!
Помощ!
Къде се дянаха всички?!
Ник, какво е това крещене?
Вик... Мисля, че е мъртъв!
Какво става?
Той твърди, че Вик е мъртъв.
- Господи!
Глупости, как ще е мъртъв?
- Джойс, осъзнай се.
Казах, мисля, че е мъртъв.
- О, слава богу!
Вие не разбирате. Майка ми е тук, освен ако къщата не я имитира.
Замислих се за това и съвсем се залутах.
Няма да повярвате какви неща видях!
Не сега, Емъри!
Не бива да оставаме тук!
Оформя се някакъв психичен мехур...
Какво ще търси майка ти тук?
- Тревожи се за мен.
И аз се тревожа за мен си и за всички ни.
Видях Пам горе. Май е мъртва.
- Къде е Ани?
Аз... не знам...
Пак заяде.
- Не просто е заяла.
Естествено, че не.
Това е абсурдно.
- Емъри, ела тук.
Тая кола на майка ти ли е?
- Маминото малко возило.
Какво каза?
- Маминото малко возило.
Така му вика тя. Вози ни да си купим сладолед, на кино...
Стига ме зяпа!
Като че малкото возило на мама блокира друга кола.
Има ли някой в нея?
- Не мога да кажа.
Ще опитам кухненската врата.
- Идвам с теб.
Стив!
- Не сега, Ди.
Ани, там ли си?
Стив, ела да видиш това.
Тя оживява, нали?
Мисля, че е отвън, не видях.
О, господи...
Господи, не!
Отвори в името на Исус! Отвори в името на Бога!
Къде е Пам?
- Емъри каза, че е мъртва.
Беше в стаята на Елън Римбауър и ми каза лоши неща.
Не съм сигурен, но като виждам хората така, обикновено са мъртви.
Тая къща ще унищожи всички ни. Сбъркахме, че дойдохме.
Това са думи на страхливец и заблуден човек.
Вик е мъртъв, сигурно и Пам, а ние не можем да излезем.
Слез на земята, госпожице.
Джойс, не можеш...
- Оставете ме на мира!
Ани, къде си?
Ани, да не си... О, господи!
Ани, не мърдай!
Джойс, вече установихме, че не се получава!
Ани!
Та какво казваше?
Просто беше заяла, голяма работа.
Мамо, къде си?
Добре ли е тя?
- Не знам.
Донеси от кухнята лимон или ако няма - оцет.
Върви, не се бави!
Ами прозорците в билярдната зала?
Думкаше по тях с юмруци. И стъклото ли е заяло?
Много внимавай сега.
Мамо!
Кой е там?
Не бива да правя това.
Не бива да правя това.
Не бива да правя това. Не бива.
По дяволите, аз не го правя. Ако има някой там, стига се занася!
Кой е там?
Ако имате нужда от помощ, имате я, но ако си играете с мен...
Не ме доближавай! Стой далеч!
Професоре!
Чакайте!
- Стой настрани!
Професоре?
Емъри, погледни ме, моля те.
Ти си едно безполезно създание.
Хрумна ми идея. Защо не идеш да се обесиш?
Може да го направиш в салона също като Поузи.
Сам себе си извози. Не съм бил познал, а?
Помощ!
Не ме доближавай!
В съзнание ли е?
- Диша равномерно.
Доведи Джойс.
- Не може ли да седя при нея?
Доведи Джойс! Тя е най-близкото до лекар сред нас. Върви!
Видях Вик.
- Не е възможно, Вик е...
Знам, беше от виденията на Червена роза като Пам и Диана.
Но видях и Милър, а той беше истински.
Говориш за професор Милър?
- Същия, макар и неузнаваем.
Ей там, във високата трева е. Тича нагоре-надолу като луд!
Лъжеш.
- Не лъже.
Не лъжа. Майка ми е някъде зад къщата, сигурен съм.
Но не мога да стигна до задния двор.
Успокой се, Емъри.
- Не ми го казвай,
не знаеш какво видях!
Ще се обадя на 911.
- Съмнявам се, че ще можеш.
Нека всички поемем дъх и си върнем самообладанието...
Ани се удари. В безсъзнание е.
Би ли дошла?
- Къде?
Телефонът работи. Къде да звъня?
- В полицията.
В Бърза помощ.
- На никого все още.
Върви по дяволите, Джойс, аз се махам!
Мила, добре ли си? Чуваш ли ме?
Няма те тук, мъртва си. И двете сте мъртви.
Не сме.
- Съвсем не сме мъртви, Емъри.
В това е цялата красота.
Моля те, Емъри, можеш да имаш различен живот тук.
Ще бъде много хубаво.
Пас съм. В мотел ''Червена роза'' лесно влизаш, но няма напускане.
Вас ви няма!
Чука ми се, но не чак толкова.
Ани, какво има?
Напоследък рядко имаме гости в Червена роза.
Настоявам да останете по-дълго.
Вижте какво ми направи!
Да се махаме оттук.
- Късно е вече за това.
Дай да го сложим, Ани.
- Ани, не!
Стой мирно, нека ти помогне.
Не се бой.
Съжалявам.
Ето, готово е.
Добре ли си, мила?
Можеш ли да се изправиш? Да опитаме.
Ето, успя. Чудесно.
Ани, виж.
Знам тая песен, познавам и чувството - да си защитен.
Да си свободен за мечти и да имаш време да им се насладиш.
После ще те оставя да играеш с нея колкото си искаш, обещавам.
Ани, погледни ме.
Ако искаш да играеш с кукленската къща, погледни ме сега.
Ти ли държиш прозорците и вратите затворени?
Не ме гледай с този празен поглед, отлично ме разбираш.
Двете с теб се разбираме.
Нали така?
Къщата иска от теб да го правиш
и ти го изпълняваш.
Скоро ще сваля кукленската къща и ще играеш с нея до насита.
Ще си играем двете заедно и за никъде няма да бързаме.
Махнете се от него!
Нищо няма да стане.
- Имаш ли други идеи, Шерлок?
Не, а ти?
- Не! Тази къща ме иска.
Не биваше да идвам тук.
А защо дойде?
- Заради Ди,
има нужда да я наглеждат, за да не се зарее в голямото нищо.
Пак идват.
Махнете се от него!
Дръпнете се от него!
Токът спря преди 15 минути. Едва ли ще дойде пак тази вечер.
Не те ли интересуват Болинджър, г-жа Уотърман и проф. Милър?
Не си ли любопитна поне?
Не, защо? Някаква следа от тях?
Никаква.
Това си го знаех.
За какво да съм любопитна тогава?
Ди, всички сме в билярдната зала. Трябва да поговорим.
Пам също я няма. Емъри твърди, че е мъртва и изглежда е прав.
За Вик няма съмнение.
Разбираш ли какво ти казвам?
- Естествено.
Но тъй като не мога да сторя нищо за тези хора, поне не сега,
ще си продължа наблюденията.
Аз съм учен все пак.
Или го забрави?
- Не съм забравил.
Милър го забрави.
Тичал като луд.
Ще ми се да го бях видяла.
Слава богу, че се запасих с батерии.
Не се хаби. Тя не може да те разбере.
Дори не те чува в истинския смисъл.
Ето те и теб. Искаш ли да те заведа в другата стая?
Ще идем при Рейчъл и при другите.
Чуваш ме, нали?
Ани, ела, моля те.
Наистина ли няма да дойдеш с нас?
Е, добре.
Да вървим.
Това е последното хапче и сигурно е остаряло. Съжалявам.
Не мога да придирям сега.
Да имаш случайно лак за нокти?
Не, не употребявам. Защо?
Ще сипя на кърпичка и ще й дам да подиша.
Или от препарата за отпушване на тръби. За миг ще изгуби съзнание.
За какво говориш?
- За оцеляване, не бях ли ясен?
Ти си ненормален. Това може да я убие.
Сериозно? Охо!
Забавлявате ли се, професоре?
Навестявате бившата колежка в местната лудница?
Тя ще се опита да очисти всички ни довечера. Един по един.
Щом отвориш уста, изричаш неприятни неща. Замълчи.
Не просто неприятни, а лоши неща.
Знам, претърпя злополука, Емъри...
- Да бе, злополука!
Това ми било злополука!
Неприятният Емъри знае нещо за приятеля ни репортер.
Какво за Болинджър?
- Не ви трябва да ме слушате.
Аз все изричам лоши, зли думи.
Кажи им ти, Ник. Омръзна ми да съм лошият.
Свърши малко от мръсната работа.
- Знаеш ли нещо или се заяжда?
Огледалната библиотека, нали?
- Да.
Какво за огледалната библиотека?
Кевин Болинджър е мъртъв.
Довел майката на Емъри в къщата и се обесил в библиотеката.
И не е самоубиец, а последната жертва на Червена роза.
Ами г-жа Уотърман?
Не виждам нея, нито професор Милър. А ти?
Нищо не знам. Значи още са сред живите.
Някъде в къщата са.
Преброяване на хората в близост
Искахте да говорим. Почвайте, защото трябва да проверя...
Умишлено ли ни пожертва, Джойс?
Или просто смъртта ни не значи нищо за теб?
Не знам за какво говориш.
- Знаеш. Поне част от теб знае.
А ако никога не получиш доказателство?
Ако тук няма такова?
Ако Червена роза е паранормален еквивалент на перпетуум-мобиле
и се разраства, и разраства...
Стига!
Престани!
Ти си луд.
Не виждаш ли, че той е луд?
Не съм луд. Аз чета мисли и затова съм тук. Седни сега!
Червена роза няма да ти даде желаното. Нито на някой друг.
Елън Римбауър я е замислила да разбива сърца,
както е станало с нейното.
Да се махаме, преди да ни е...
- Какво? Убила?
Истинската смърт ще е милост.
Едва ли и горкият Вик е истински мъртъв. И това е най-лошото.
Добре, как да се измъкнем? Не знам да има тайни тунели.
О, събудете се! Тя ни държи заключени. Да, тя!
Малката мис Откачалка!
- Престани!
Загубата на пръстите го шокира, да не му се сърдим.
Събуди се, миличка! Събудете се всички!
Бяхме заключени, когато тя бе на себе си.
Щом загуби съзнание, всичко се отвори и отпусна.
Тогава можехме да избягаме, ако бяхме разбрали какво става.
Но един от нас е разбирал.
Джойс е била наясно. Нали, Джойс?
А щом малката кучка се събуди отново...
Не мога, много ме боли ръката.
Знаеш колкото мен. Ти им кажи останалото.
Започни с това, че той е луд.
Само че не е.
Защо изобщо ти бяха екстрасенси и телекинетици?
За да заредиш батерия, която никога не е била мъртва,
а временно неактивна.
Ние всички изпълнихме ролите си, но Ани беше ключът.
Емъри не разбира друго - че Стив също е ключ.
Стив? У него има толкова усет, колкото у сандвич с шунка.
Моля те, замълчи, Джойс.
Как смееш да ми нареждаш?
Той те помоли да замълчиш.
- Направи го, ако обичаш.
Искам да го чуя.
Всеки има психичен потенциал.
Чел съм книгите и статиите ти. Ти самата си го знаела,
преди да се побъркаш на тема слава.
Знам, че Милър не е единственият кретен без фантазия,
изпречвал се на пътя ти. Но си била заслепена
и изгуби посоката.
- Не съм заслепена.
Каквито и психични способности да има Стив във външния свят,
в Червена роза са десетократни, защото той е от кръвта на Елън.
Ти сам каза, Стив, че си последният Римбауър.
Във всеки случай не аз държа вратите заключени
нито превърнах стъклата в това, което са сега.
Не си. Елън го прави чрез Ани, но и чрез теб.
Не казвай, че нищо не си усетил.
Тя не прави нищо чрез мен! Нищо такова не усещам! Аз...
Здравей, Стиви.
- Мамо?
Не, Стиви, погледни, моля те.
Ще ми помогнеш ли да строя, Стиви? Ще ти покажа как.
Стиви, къде си?
Върви при нея, но пак се върни.
Върни се и ми помогни да строя, Стиви.
Стив, какво ти стана?
Това беше фалшив спомен, къщата ми го насади.
Сигурен ли си?
- Не, не съм.
Засега да се погрижим за детето. Ако вратите не се отворят,
ще мислим и за Римбауър.
Никой няма да посяга на детето.
Няма, разбира се.
Ето я и лошата вест.
Ние сме в беда, дами и господа.
В голяма беда.
Искаш ли да играем на една игра, Ани?
Вдишваш дълбоко 10-12 пъти, клякаш и си духаш на палците.
После отиваш на Северния полюс при Дядо Коледа и елените.
А ние, междувременно...
- Престани!
Ще се изнижем оттук като мишки.
Не е смешно.
- И това не е!
Да намерим чували да я увием, докато припадне,
или да й затиснем носа.
А ти, красавецо? Ти си оръдието на екипа.
Не можеш ли да я гътнеш телепатично?
Пет минути стигат да изхвърчим като пчелички. Че и три дори.
Не мога да видя мислите й. Но странното е, че те са...
Те са високо.
- Да. Високо над мен,
сякаш е принцеса в кула.
Маха, но аз поне не мога да я стигна.
Ани, погледни Ник.
Какво ще правим с теб, малка сестричке?
Тилът е най-доброто място. В основата на черепа.
Удари с все сила, та да припадне.
Ах ти, грозни човече!
Гадно, грозно джудже!
Не казвай, че не ти е хрумвало. Ще си направиш услуга.
Да не искаш цял живот да бършеш дупето на сестра си?
Стига! Престани!
Къде отиваш, Кати?
Да си налея чаша охладен чай.
Видях голяма кана в хладилника.
Не бива да ходиш сама.
- Бог е с мен...
Навсякъде!
Махни се!
Ти уби сина ми!
Уби моя Емъри!
Ще прощавате, но бихте ли я пуснали?
Май няма да стане.
Кати, добре ли си?
Май че да. Ами тя?
Боже мой, ти наистина си добра християнка.
Добре ли е? Жива ли е изобщо?
Пулсът й е силен и постоянен. Знаеш коя е, разбира се.
Майката на Емъри? Ще трябва да му кажем.
Не искаш ли да му казваме?
Емърс, майка ти се гътна във винарската изба и се отнесе.
Как мислиш, че ще го приеме в неговото състояние?
Лоша работа.
Какво ще правим с нея?
Ани, можеш ли да отвориш вратите?
Можеш ли да отвориш и да ни пуснеш?
Ани, погледни ме.
Не, не я докосвай!
Не беше тя. Според мен е Ейприл Римбауър.
Съжалявам. Проклета да е тази къща!
Да можеше да достигнем душата на Ани.
Ти й говореше без думи. Виждала съм те.
Но не нависоко, там, където живее Ани. Да имаше начин...
Какво имаш предвид?
Не съм сигурен.
Къде са Ник и Кати? Много се забавиха.
Защо й трябваше да тръгва сама? Много глупава постъпка.
Не го намирам редно. Жената е болна.
Също тъй е опасна за себе си и за околните.
Чаршафът ще я удържи ли?
Бих предпочел въже, но от Емъри останах с впечатление,
че повече я бива за пазаруване, отколкото за смайващо бягство.
Пийте, по-добре ще ви стане.
За дамите в беда.
И за рицарите, които ги спасяват.
Да дойда тук сама беше глупаво, но Емъри така ме изнерви.
Емъри изнервя всички. Виж нея.
Съжалявам, Кати, но е истина.
Мисля, че се свестява.
Сега ни остава да се притесняваме само за професор Милър.
Г-жо Уотърман...
Видяхте ли професор Милър, шефът на Джойс?
Ти уби сина ми!
Г-жо Уотърман, объркали сте се. Емъри е добре. Пийнете мъничко.
Лъжец! Черен циганин!
Черен циганин? Само така не бяха ме наричали.
Уви, налага се да ви оставим сама за малко.
Само докато дойдете на себе си.
Кати, ела тук.
Ние правим това, а тя се храни от нас. Сигурно и ти го чувстваш.
Разбира се.
Исусе, моля ти се, измъкни ни оттук.
Стив?
- Стив не би удържал сам,
дори аз, ти и Емъри заедно да действаме срещу нея.
Проблемът е Ани. Емъри беше прав.
Би ли могъл...
Бих ли могъл да я унищожа?
Имам тая сила. Но, разбира се, не бих й навредил.
Какво, г-жо Уотърман? Май забравихте азбуката, а?
Не е смешно.
- Извинявай.
Какво се мъчехте да кажете?
Усети ли нещо?
Не, но е толкова студено.
Идва оттам.
Затвори вратата тогава.
Ще ви оставим, г-жо Уотърман, но не за дълго. В безопасност сте.
Нещо я е стреснало.
Червена роза, кое друго? Ела, да вървим при другите.
Чакай. Съжалявам, че ви оставяме в това неудобно положение.
Скоро ще се върнем за вас. Обещавам.
Тя е превъртяла.
- Това е много нелюбезно.
Но е истина.
Не е пътят, по който дойдохме.
- На мен ли го казваш?
Благодаря ти.
- Моля.
Сиатъл, 1924 г.
Но той е съвсем нов.
За толкова години не може да не е накарала
Червена роза да погълне поне един приличен дърводелец.
Разбира се, въпросът е как точно става.
Какво? Какво има?
Майката на Емъри се е превъплътила.
Ник.
- Извинявай, Кати.
Истината е, че съм много уплашен. Да намерим другите.
Никога няма да ги видим повече.
Ще ги видим, обещавам ти. Никога не престъпвам обещание.
Хайде, Кати. Най-обичани са старите приятели.
Къде са Римбауър и какичката на малкото чудовище?
Сигурно са отишли да търсят Ник и Кати.
На полицата останаха три малки индианчета.
Трябва да проверя оборудването.
Много е капризно.
Нормално за оборудване, което прави връзка с невидимото.
Ще дойдеш ли с мен, Ани?
- Остави я при мен, ще я пазя.
Ела, Ани, нали искаш да поиграеш с доминото?
Едно индианче остана съвсем самичко.
Джойс, чакай ме!
Какво правиш тук, Кати?
- Умирам от страх, какво друго?
Важи за всички нас, но не и за теб.
Психотерапевтът ми каза, че имам мания да зарязвам нещата.
Че започвам разни работи, само за да ги изоставя.
Какво му отговори?
- Спрях да ходя при него.
И ето ме сега.
Слушай.
Бягай, Кати!
Бягай!
- Ами ти?
О, не бива така. Исусе, дай ми сила!
Ник?
Не, не съм луда.
Не съм луда.
Помогни ни.
Трябва да строим.
Помогни ни. Помогни на Червена роза.
Помогни ни или умри.
Кати...
Къде съм?
Мамо, много ме е страх
Мили боже, помогни ми!
Не! Не, това не може да бъде.
Кати...
О, не.
Не сега...
Джон?
Ще ти обясня, Елън. Тя ме съблазни, тя...
И още те съблазнявам!
Ще ми обясниш ли? Обяснявай на уличниците си в ада!
Накъде водят тези стълби?
Стив?
Водят към кулата. Ела.
Кати, Ник! Къде сте?
Аз съм тук!
Тук съм.
Какво има? Какво видя?
Чувам дишането й.
Усещам мириса й.
Понякога я виждам с кукла, друг път - с чук.
Може би е една и съща.
За какво говориш?
За никого, няма значение. Да вървим.
Това ти е, задето ме наплаши преди години. Заради чука.
Как е възможно Елън още да е жива?
- Къде е била?
В къщата, невидима за обикновените хора.
Мъжът й не се е самоубил. Тя го е убила.
Недоразвита ръка?
Не, това не беше Елън.
- Кой тогава?
Ейприл.
- Това значи...
Че Елън още е тук някъде. Да.
Я да мълчиш.
Помощ! Помогнете!
Казвам ти, беше Ейприл Римбауър.
Къде е доказателството ти?
Всички видяхме.
Как мислите, колко индианчета останали до полунощ?
Не очаквай да повярвам, че пралеля ти е вампир
и живее в кулата. Като учен...
Не бъди толкова тесногръда! Самата къща е вампир, знаеш го.
Тесногръда? Твърде книжовна дума за човек, отпаднал от университета.
Ама че остър език имаш, бабче!
О, тя проговори. Кажи ми нещо, Сестричке.
Мълчи. Не искам да говоря с теб.
- Но аз искам.
Любопитен съм колко често си мечтала тя да умре.
Признай срамната истина.
Престани да говориш така!
Защо се държиш като пълен нещастник?
Защото съм си нещастник, набожна идиотке!
Да не си я докоснал!
- Направи ли го, ще съжалява!
Колко сме храбри пред човек, лишен от 4 пръста.
Каква полза от нея? Знае ли изобщо, че е жива? Съмнявам се.
Престани, Ем.
- Или какво ще ми направиш?
Не ме стряскаш пред тая къща.
- Може да те пратя в другата стая.
Не, не излизай сама!
Истина е. Не е полезна нито за себе си, нито за мен или за друг.
Само може да помогне на къщата да ни убие, ако иска.
А без да съм екстрасенс, разбирам, че къщата това иска.
Времето ни изтича, нали?
Да. И точно затова трябва да сме заедно.
Стив, трябва да повлияеш на Ани. Само ти го можеш.
Опитах. Достигам я външно, но вътре нещо я блокира. Може би...
Може би ти...
Помощ!
Няма промяна в температурните отчитания!
Всички показатели са същите!
Не!
Невероятно...
Ти трябва да го направиш.
- Не. Аз...
Да.
Не ми се бъркай в работата!
- Стой настрана, Ди!
Не могат да се открият пред силите на тази къща!
Ще ги убият и двете!
- Нямаме друг избор.
Вземи, Ани. Искаш ли да опиташ?
Да, Ани, опитай.
Да го направим заедно, искаш ли?
Така, добре.
- Спрете, предупреждавам ви.
Продължавай, Ани.
- Да, продължавай.
Помогни ни!
Отвори вратите.
Накарай я да спре! Всички ще загинем!
Продължавай, Ани!
Отвори вратите.
Стига! Спрете! Ще сринете къщата!
Стига!
Спря.
Джойс?
Не!
Джойс, какво правиш...
Няма те там, няма те там!
Хайде, Джойс, време е да вървим.
Да вървим? Не, аз съм си добре. Имам да върша хиляди неща.
Ела, Ани.
Ди, къщата е отворена, трябва да се махаме.
Върви си и си вземи предателката с теб!
Да бягаме! Послушай ме!
Махай се!
- Стив!
Първото, което искам, е млечен шейк с морфин.
Второто, което искам...
Ела тук, Еми!
Искам да проверя чисти ли са ти ноктите, да погледна зад ушите!
Изми ли си зъбите? А там долу?
Ела при мама, Еми! Да не си правил пак онова гнусно нещо?
Чувам те нощем в стаята ти. Мама чува всичко!
За бога, помощ!
Емъри, веднъж в жалкия си живот се опълчи срещу нея!
Няма те там, няма те там!
Няма те там...
Няма те!
- Ела при мама, Еми!
Емърс, никога няма да те изоставя.
Та нали съм ти майка!
Няма те там!
Няма те там!
Стиви?
Моето правнуче.
Вземи го. Ти го искаше тогава, искаш го и сега.
Не го ли вземеш, вече няма да заспиш, без да го сънуваш.
Вземи го. Помогни ми. Помогни на Червена роза.
Помогни да строим.
Стив, не! Моля те, не го вземай!
Няма избор, той е един от нас.
Имам избор. И не го искам, вземи си го.
Да се махаме оттук!
Ти ми взе моя Емърс.
Усмихни се за снимка.
Не ме доближавайте!
Него го няма вече.
Не ме доближавайте!
Ела да ти покажа градината, има какво да се изследва там.
Права беше, Джойс, прости ми. Има друг свят и той е прекрасен.
А най-хубавото е...
-... че завинаги оставаш тук.
Назад!
- Джойс, добре дошла у дома.
Лошо.
Лошо място.
Лоша къща.
Лоша.
Правилно, Ани. Много лоша.
Мили боже!
Пак камъните.
Накарай я да спре!
Не мога.
И не искам да спира.
Да тръгваме!
Мисля, че всичко свърши.
Никога няма да свърши, докато къщата я има.
6 месеца по-късно
Розите означават...
Розите означават да помниш.
Правилно, розите означават да помниш.
В понеделник?
- Да, в понеделник ще е.
Екипът за събаряне пристига точно в 7.
Аз ще я наглеждам.
Ани, за кого е тази?
Харесва ми роклята ти, много е хубава.
Още ли можеш да й говориш без думи?
Не. Но не е нужно.
Можем да си приказваме чудесно двамата, нали, Ани?
Превод: НАДЯ БАЕВА
Субтитри: МАРИЯ ПЕЕВА