Flight Of The Phoenix (2004) Свали субтитрите
ПОЛЕТЪТ НА ФЕНИКСА
ДЖОВАНИ РИБИЗИ
ТАЙРИЙС ГИБСЪН
МИРАНДА ОТО
ХЮ ЛАУРИ
Момчета, каква мислите, е сделката с тези смешници?
Не знам, но не очакваме повече доставки.
Ей, Род. Къде си тръгнал, човече?
Да си събирам багажа. Тук приключихме.
ТЕСТОВ КЛАДЕНЕЦ "АМАКОР 19" РАЙОН ТАНГСАНГ, МОНГОЛИЯ
Това е тъпо! Знаел си за това.
Кели, какво мога да направя за теб?
- Ти прекратяваш проекта ми.
Не аз, от Атланта го прекратяват.
Ти каза, че ще ме подкрепиш във всичко.
А ти каза, че ще откриеш петрол тук.
Франк Таунс, нали?
Здравейте. Аз съм Кели Джонсън.
Здрасти, Кели.
- Това е моята сондажна площадка.
Е, колко време имаме?
- Колкото да затворите кладенеца
и да качите екипа си на самолета.
Това са глупости!
Не може просто така да се появите и да ни затворите!
Така ли? Само гледай.
Да, да. Чувала съм за репутацията ви. "Затвори го" Таунс.
Мислех, че преувеличават.
Да знаеш, оплескаш ли се...
плащаш си.
Никой тук не се е оплескал.
Така ли? Е, някой някъде мисли точно обратното.
Дължиш ми 10 кинта. Червенокоса е.
Тази работа ти доставя удоволствие. Нали, Таунс?
Кели... Нали така беше?
Кели, има някои неща, които ми доставят удоволствие...
Но да ми мачкат топките, докато си върша работата не е едно от тях.
Сега си събирайте партакешите, вдигай си екипа и товарете самолета.
Между другото, щом стигнем Пекин, считай се за уволнена.
Приятен ден.
Много благодаря.
- Ей Джей.
Да? Давай да махаме този боклук.
Браво бе!
- Добре я свърши!
Тези нефтени сондажи...
Сякаш привличат най-жалките отрепки на света.
Кой върза това?
- Малко помощ, човече?
Да бе.
- Ще се оправим, благодаря.
Хайде, да разчистим бъркотията.
Помогнете ми.
- Току-що свърших да товаря тези!
Ама че екип!
Дейвис, какви ги вършиш?
- Това винаги го правя в самолет.
За късмет. Досега не съм се разбивал.
- Хайде, мърдайте.
Ако продължаваш така, ще ни урочасаш.
Няма да ви урочасам, за късмет е.
- Сядай долу.
Госпожички, успокойте се.
- Защо не пробваш мен да бутнеш така?
Ти трябва да си Родни.
Познавах един, който е работил с теб в Кувейт.
Не затвориха ли и онзи сондаж?
Какъв ти е проблема? Ние губим работата си, не ти.
А ние трябва да изнесем вас и този боклук от вонящата ви дупка.
Добре, момчета. Престанете.
Безопасен полет, госпожички.
Има късмет, че отмина.
Мисля, че отзад ще ти е по-комфортно с останалите.
Естествено.
Времето лети, Лидел.
Не се привързвай към него. Ще си го взема обратно.
Всички ли сме готови?
- Изглежда имаме един в повече.
Не може да бъде. Всички са тук.
Как само се разхожда...
Май ми трябва превоз до Пекин.
Не и с този полет, Грубер.
Някой познава ли го тоя?
- Дълга история.
Качвай се. Ей Джей, пали моторите.
Ти си шефа, Франк.
Добре. Всичко е готово, г-н Президент.
Мисля, че е време да направим стартовата проверка като двамата Бил.
Какво ще речеш, приятелче?
Защо да променяме хубавата традиция? Давай, добри ми приятелю.
Позволи ми да си взема бюлетина. Коланите.
Винаги съм харесвал нещо да се притиска в скута ми.
Проверено.
Прозорци, врати и люкове.
Затворени и осигурени за да не ни безпокои никой.
Водно налягане.
- Точно така каза и тя.
Проверено.
Жироскопи.
- Нагласени и освободени.
И накрая, но не на последно място, задкрилки. За да се върнем вкъщи.
Мисля, че сме готови. Ще цункаш ли другарчето за късмет?
Веднага ще го сторя.
- Чисто отляво.
Чисто отдясно.
- Добре, тръгваме.
Оставих жена си бременна с това човече, когато тръгнах.
Още не съм го виждал дори.
- Прекрасно.
Сигурно с нетърпение очакваш да се прибереш у дома.
Нямаш си и представа.
Искаш ли да видиш и моето семейство, братле?
Я гледай тук, човече. Тя е моят живот.
Когато се прибера, ще отворя ресторант.
Наистина ли?
- Да. "Вкусотиите на Сами и Сандра".
Доста е стегната май, а? Харесва ли ти?
Откъде ли я познавам? Много позната ми изглежда.
Какви ги дрънкаш, човече? Не я познаваш.
О, да. Познавам я. О, сега вече я познах.
Това е сериозна работа, Франк. Какво искаш да направя?
Пробвай пак да цункаш другарчето.
- Франк.
Ако се върнем, ще трябва да презареждаме.
Един господ знае колко време ще отнеме.
Да се вдигнем на 14. Не съм виждал буря да се изкачи толкоз.
Дай пълна мощност и наглеждай изкачването. Да е 214 метра в минута.
Ти си шефа, Франк.
Божичко! Какво, по дяволите беше, това?
Антената, Франк.
- О, чудесно.
Ще ида отзад да ги успокоя.
- Разбрано.
Привет отново, госпожички.
Както по-често пътуващите със самолет от вас биха отбелязали,
тази сутрин се наблюдава турбулентна активност.
Затова учтиво ви моля да останете по местата си...
и да не одрисквайте всичко в моя самолет.
Какъв беше този шум преди малко?
- Всичко е наред.
Бурен вятър откъсна антената ни, но ние ще продължим.
Антената на радиото?
- Не, за сателитната телевизия.
Генийче.
- Божичко, връщайте се обратно.
Благодаря за вниманието.
Извинете, извинете! Възнамерявате да прелетите през бурята ли?
А искаш ли да затвориш вратата и да се върнеш на мястото си?
Смятам, че сме прекалено тежки.
- Ще се справиш ли с това?
Изглежда се издига.
- Ще я заобиколим.
Нагласи курс 1-8-0 на юг.
320 километра трябва да свършат работа.
Разбрано. 1-8-0.
Няма да успеем. Самолетът е претоварен.
Толкоз лошо никога не е било.
Добре. Ще я заобиколим, става ли?
Добре.
О, боже!
Хайде де!
В беда сме, Ей Джей.
Провери картата. Намери място да кацнем.
Лугар е най-подходящо, но е на 480 километра оттук.
Може пък да й избягаме.
Радиокула Лугар, тук е транспортен самолет "Амакор 8-7-3 Браво", край.
Местоположението ни е приблизително 40 градуса и 9 минути северна ширина,
84 градуса и 42 минути източна дължина.
Започваме.
- Спускаш колесниците?
После никога няма да успеем.
Мейдей, мейдей! Повтарям, мейдей, мейдей!
Чува ли ме някой?
- Ей Джей, подготви пътниците.
Слушайте всички. Имаме голям проблем.
- О, боже.
Изглежда ще трябва да направим аварийно кацане.
О, мамка му!
- Уверете се, че добре сте завързани.
И ако вярвате в бог, сега е времето да го помолите за услуга.
О, боже! Ей Джей!
Хайде, скъпа. Хайде.
О, мамка му!
Не! Помощ!
Божичко!
Всички добре ли са?
Всички добре ли сте?
Ей Джей?
Ей Джей!
Добре съм.
- Добре ли си?
Ранена ли си?
Д-р Гербер е на борда.
Къде е той?
Той е тук.
Исусе! Пожар!
Ей, къде си мислиш, че отиваш?
Не мога да остана тук, човече! Не мога да дишам!
Бушува буря на стотици километри наоколо!
Ще те одере жив преди да си направил и пет крачки, така че сядай!
Всички да седнат!
Успяхте ли да подадете сигнал за помощ преди да паднем?
Не получихме отговор. Радиото не работи.
И все пак някой ще ни търси, нали? Нали?
Веднага, щом ураганът стихне.
- Знаят ли къде да ни търсят?
Нямаме същата радарна система като в Щатите.
Направо прекрасно!
- А и е голяма пустиня, нали?
Трябваше да презаредим в Лангху точно...
Точно по това време, така че още няколко часа няма да ни потърсят.
Затова, засега всички стойте мирно.
Пестете кислород.
Капитане? Не мислете, че не знаем какво сторихте.
Няма много пилоти, да знаете, които биха се справили с това...
Благодаря ви.
Да. Благодаря, капитане.
Да!
Сякаш сме в пясъчен часовник.
Прост готвач съм, но знам, че тук мобилен телефон няма да проработи.
Е, няма лошо, ако пробвам, нали?
Никога не се знае.
Мисля, че шефчето нещо изперква.
Ти пък какво се смееш? Ти си виновен!
Защо той да е виновен?
- Всички тези глупости за късмет.
Не може да говориш такива неща в самолет, когато си на полосата!
Ти ни урочаса всички!
- О, я млъквай.
Какво ти казвах?
Пълни загубеняци.
Не трябва ли някой да каже нещо?
Капитане?
Не мисля, че аз съм подходящият човек.
Какво, по дяволите, очакват от мен да кажа?
Та аз дори не ги познавам.
Може би трябваше да кажете, че съжалявате.
Искаш да се присъединиш към тези двамата ли?
Продължавай така.
Е, каква му е историята?
На кого, на него ли?
- Да.
Просто цъфна един ден.
Цъфна по средата на монголската пустиня?
Каза, че си бил взел година почивка и пътувал на стоп из света.
Трябваше да отлети преди седмици. Но самолетът му не дойде.
Оттогава се мотае с нас.
Не е зле.
Това е последната.
- Добре.
Е, имаме прилично количество вода.
Ако всеки от нас изпива по пинта на ден...
значи ще издържим 30 дни, ако не се пресилваме.
Което явно и не е грижа за останалата част от този екип.
Нещо не видях и ти да си се препотил, жребецо.
Ей, готвачо.
Готвачо, как сме с храната?
Е, добрата новина е, че освен яйцата на прах,
цялата друга храна е консервирана във вода или сок.
Лошата новина е, че това са праскови и палмови ядки.
Е, това ни осигурява още няколко дни.
Нима не са чудесни новини?
Е, колко точно сме прецакани?
Доста прецакани.
- Къде се намираме?
Някъде тук, в средата на долината Йол,
на около 320 километра западно от курса ни.
Все още ли сме в Монголия?
- Едва ли. По-скоро сме в Китай.
Точно на границата.
Не трябваше ли тук да има четиризвезден хотел, а?
Лангху, на няколкостотин километра южно оттук.
Доста далеч пеша.
Аз ще се справя. Мога да ида до Лангху.
В добра форма съм. Участвах в три маратона.
Един след друг, надявам се.
Ходил ли си в пустинята преди?
Пропътувах Мохаве на стоп с гаджето си.
Това не ти е Мохаве. Това тук е Гоби.
И нека ти кажа, юли е най-горещият месец в Гоби.
Ще пиеш пинта вода, а ще изпотяваш десет.
Ще вървя през нощта.
- Ще ти се наложи.
А как ще спазваш посоката?
- С компас.
Отвъд тези дюни ни заобикалят Алтайските планини.
А те са известни като най-магнетизираните скали.
Виждал ли си как компас се върти като пумпал?
Ами картата? Ще взема картата.
Колко стара е тази карта, капитане?
Прекалено стара, особено както се движат пясъците тук.
Освен това може изчисленията на капитан Таунс да са грешни до 20%.
Не се обиждайте. Не казвам, че са.
- Не се обиждам.
Но дори капитанът да е сгрешил само един процент,
а ти вървиш 480 километра, водейки се само по звездите...
ще пропуснеш Лангху и дори няма да разбереш къде е бил.
Ще се въртиш в кръг.
Ти си десняк, нали?
- Да.
Значи десният ти крак е по-развит от левия. С него стъпваш по-далеч.
Ще се въртиш в кръг наляво.
Знаеш ли какво? Забрави, става ли? Ти печелиш!
Не става дума за губиш-печелиш.
Въпрос на оцеляване е.
Ей, Род?
Нали не мислиш...
Не мислиш, че онази молитва беше неподходяща...
Нали?
Че съм ни урочасал или...
Не се тревожи, Джон.
Опитай се да поспиш.
Може би трябва да си запазя малко.
Божичко!
О, човече.
Ехо?
Помощ!
Кели! Виждала ли си Дейвис тази сутрин?
Доколкото го познавам, сигурно още спи.
Иди и го събуди.
- Дейвис! Ставай, поспалане голям!
Дейвис!
Вдигай си задника, човече.
- Дейвис?
Е?
Нещата му са тук.
- Момчета, някой от вас
да е виждал Дейвис тази сутрин?
- Няма го там.
Дейвис!
Ти беше...
- Дейвис?
Ти му каза, че ни е урочасал.
- Дейвис!
О, стига де. Не го мислех наистина.
- Стига си се мотал наоколо!
Дейвис!
- Не може да е отишъл далеч. Нали?
Ей, Дейвис!
Как, по дяволите, успяхме да изгубим някой?!
Джон!
Трябваше да се групираме. Някой трябваше да го наблюдава.
Ей! Да не чувам дума повече от теб! Разбра ли ме?
Вече не е смешно!
- Джон!
Дейвис!
- Дейвис!
Джон!
- Дейвис!
Дейвис!
- Задава се.
Дейвис!
Трябва да е тук някъде. Трябва да го намеря!
Твърде късно е, Родни! Връщай се обратно!
Няма да изгубя още един приятел там! Трябва да ида и да го намеря!
Не! Друг няма да умира, разбра ли?
- Той е само хлапе, за бога!
Алекс!
- Божичко! Джон!
Алекс! Таунс е прав, прав е!
Не можеш да му помогнеш!
- Джон!
Какви шансове мислиш, че има издирващата група да ни намери?
Около 5%.
Така. Пет процента. Значи уповавайки се на тези 5%,
ти предпочиташ да си седиш на задника и да не правиш нищо?
А ти какво предлагаш?
- Да намерим начин за измъкване.
Виж, по средата на пустинята сме...
- Да, зная.
Без радио, с много малко вода и още по-малко храна.
Ако се опитаме да тръгнем пеша, ще издържим най-много два дни.
Шансовете самолет да се разбие определено са по-малки от 5 процента,
така че се смятам за оптимист.
Или просто задник.
Добре.
Чуй ме, откакто Дейвис изчезна просто така, те са адски изплашени.
И би трябвало.
- Те разчитат на теб.
Госпожичке, това не са ти "Момичетата-Скаути".
Не съм майка-закрилница на всеки.
Те са големи мъже и могат да се справят с това.
Много благодаря.
Няма за какво.
Кели, моля те, седни при мен.
Просто съм любопитен.
Тръбите за скелето отзад... Стават ли за нещо?
Не особено. Износени са докрай.
Така е с всичките ни инструменти. Защо?
Чакай малко.
Не мислиш, че някой ще дойде.
Нали?
Нали?
- Не знам, Алекс.
Не ставай жалък.
Казвам ти, че идват. Знам го.
За кого, за теб ли?
- Да, за мен. И за всички вас.
Те носят корпоративна отговорност за всички нас.
Те са там някъде и ни търсят. Въпрос на време е.
Иън, направи ли анализ за печалбите и разходите
преди да ни затворят?
- Да, направих.
Не мислиш ли, че те ще сторят същото преди да тръгнат да ни търсят?
Това е факт.
Не се заблуждавай, Иън.
Качихме се на боклукчийския камион. Нищо друго.
Майната му. Аз се махам оттук.
Да, аз идвам с теб и ще взема малко вода.
Никой да не пипа водата!
Какво става тук?
- Как ти изглежда?
Връщайте се тук!
Ей, престанете!
Назад!
- Пусни ме!
Изпуснахте я, глупаци!
Имам идея. Имам идея.
Мога да ни измъкна оттук. Мога да ни измъкна оттук.
Изучавах самолета.
Виждате ли... самолетите С-119
са с двусекционен корпус...
А десният борд не е пострадал.
Което е чудесно, защото ако... десният двигател остане където си е,
в предният край на десния корпус...
Този корпус ще се превърне в тяло...
Тяло на самолет.
Разбирате ли какво ви казвам?
И... и докато плоскостта на опашната част е непокътната...
Все пак ще трябва да обработим предопашната секция.
За какво, по дяволите, говори той?
Говори за построяване на нов самолет.
От развалините на стария.
- Точно така, капитане.
И ще отлетим оттук.
Да бе, как не се сетих за това?
А защо не си направим и басейнче, така като сме тръгнали?
О, това беше добро.
Ами, проблеми с частите няма да има...
А имаме и всички необходими инструменти.
Уверявам ви, можем да го направим.
- Невъзможно.
На пръв поглед е невъзможно и пчелата да може да лети, но лети.
А аз мисля, че пчела те е ужилила по голямата, тъпа кратуна.
Какво изобщо знаеш за самолетите?
Аз ги проектирам, г-н Таунс. Това знам за самолетите.
Можеше и по-рано да споделиш тази незначителна информация, Елиът.
За кого работиш? Коя компания?
"Сайзмор и Прат". Седалището им е в Лонг Бийч.
Занимават се предимно с експериментални модели.
Значи разбираш, че този двигател има 4 и половина тона ускорение?
Е, и?
- Когато запали,
ще размаже твоята пчела.
Е, просто ще трябва да внимавате този път.
Дизайнът е безупречен. Единственото слабо място е,
че трябва да разчитаме на вас да го пилотирате.
Аз казвам да построим проклетото нещо.
Защо пък не?
- Да го построим, човече.
По-добре е от това да не вършим нищо или само да се дрънкаме.
Заслужава си да опитаме.
- О, да. Заслужава си.
Ако имахме няколко месеца и запаси от вода, каквито нямаме!
И ако се опитате, няма да доживеете да го завършите.
Нито един от вас.
Може да стане.
- А ти какво предлагаш да направим?
Нищо.
- Какво?
Колкото по-дълго чакаме, толкова е по-голям шансът някой да ни забележи.
Къде е Лидел?
О, мамка му!
Някой виждал ли е Лидел?
Определено не е вътре.
О, боже. Изгубихме още един.
Никога няма да успее.
Мамка му!
Може би не му е харесал плана ти "седи-си-на-гъза-и-не-прави-нищо".
Ей, няма да тръгнеш след него.
Никой друг няма да умира, помниш ли?
Аз ще отида.
Аз ще го доведа обратно.
Ей Джей?
- Да.
Хвърли ми тази манерка.
Успех.
Да.
- Капитане, първото му име е Джеймс.
Джимбо.
Лидел!
Лидел!
Не.
Някой вече е бил тук.
Този мъртвец е Кайл. Имаше доста приличен "Сейко".
Знам го, защото го спечели от мен в игра на покер.
Някой е дошъл и го е взел.
Номадите. Контрабандисти, вероятно.
Последното нещо, от което се нуждаем.
Добре ли си?
Няма да се върна.
Просто си почивах тук.
Изглежда малко вода ще ти е от полза.
Това е само между нас двамата.
Без глупости, капитан Таунс...
Мислите ли, че някой ще ни намери изобщо?
Трудно е да се каже.
Тогава защо не опитаме да построим самолета?
Защо да даваме на хората празни надежди?
Стига, човече.
Повечето хора прекарват живота си, крепейки се на мечти и надежди,
които никога не се сбъдват. Но не се отказват.
Защо се отказваш точно сега, когато имаш най-голяма нужда от тях?
Предполагаш, че съм от тези хора, които имат мечти и надежди.
Трудно ми е да повярвам, че човек, можещ да лети, няма никакви мечти.
Виж, как да позволя на тези хора да построят онзи самолет,
щом не вярвам, че ще успеят?
Всеки ден ще е пропилян в усилия и ще ги приближава към смъртта.
Аз смятам, че човек има нужда само от едно нещо в живота си.
Има нужда да обича някого.
Ако не можеш да му дадеш това, дай му нещо, на което да се надява.
Ако и това не можеш да му дадеш...
просто му дай да върши нещо.
Джеймс, никога няма да успееш.
Поне ще умра, опитвайки се.
Има хора, разчитащи на мен.
Добре! Добре, добре.
Добре, ще го построим.
Само се върни с мен.
Как да разбера, че не ме подмяташ?
Ето.
Вземи го.
Ще ми го дадеш като се приберем вкъщи.
Какво?
- Нищо.
Просто съм удивен.
- От какво?
Че дори в тези ужасни времена намираш време
да благодариш на бог за всичко.
Е, нима не сме все още живи?
Нека ти разкажа една история.
Един равин и един свещеник отишли на боксов мач.
Наблюдавали как боксьорите излизат на ринга.
Равинът видял как единият от тях се прекръства.
Тогава се обърнал към свещеника и го попитал...
"Какво значеше това?"
Свещеникът отговорил:
"Абсолютно нищичко, ако не може да се бие".
Мили боже. Лидел!
Боже! Успяха!
Върнаха се!
Ето.
- Да.
Лидел и аз поговорихме.
Смятам, че трябва да построим самолета.
Елиът...
Наистина ли можеш да проектираш това нещо, както декларира?
Без майтап?
- Да, мога.
Е, или всички сме заедно, или никой не участва.
Без компромиси.
Аз съм за.
- Да.
Да, аз също.
Мамка му. И аз.
Добре.
Сега да починем.
Започваме довечера.
Да ги внесем вътре. По-хладно е.
Почакай.
- Дай да взема това.
Ако направим това, ще съкратим живота си наполовина.
Ще изпиваме два пъти повече вода, Франк.
Нямаме никакъв друг шанс.
Защо?
Защото е прекалено рано да се предаваме, Ей Джей...
И твърде късно за нещо друго.
Радвам се, че най-накрая съзряхте светлината, г-н Таунс.
Да си изясним нещо.
Не приемам заповеди от теб.
Почини си.
Ей, Таунс.
Благодаря.
- Шегуваш ли се?
Всичко бих направил за да избегна още една реч на тема мечти и надежди.
Добре, господа, нашата първа задача е да отделим крилото тук...
За да... за да го съединим с главното тяло, ясно?
Счупи го, човече!
Ще имам нужда от помощ.
Погрижи се да са стегнати и прави.
- Добре.
Ето ти на.
Все още имаш някакви мускули, а?
Трябва много внимателно да стъпвате по крилото, разбирате ли?
Човече, мислех, че ще е фасулско.
Ей, без кафе паузи. Това включва и вас.
Знаеш ли, повече ми харесваше, когато само си мърмореше.
Да, прав си.
Внимавай какво правиш, човече.
- Свърши ли, Род?
Чакай малко.
На три, нали?
- Да го направим.
Едно, две, три!
Отново! Едно, две, три!
Ето така!
- Още веднъж! Едно, две, три!
Да, скъпа! Да!
Да ме вземат дяволите.
Това е началото, Франк.
О, боже. Някой да изгаси светлините.
Колко вода изпихме?
- Прекалено много.
И то през нощта.
Две осми.
Франк, добре ли си?
Когато бях там в пустинята. Когато намерих Лидел...
Да?
- Видях нещо много странно.
Какво?
Нали се сещаш за онзи нещастник, който падна от самолета?
Да, и?
- Открих гилзи около тялото му.
Някой го беше използвал за тренировъчна мишена.
О, мамка му.
Но не казвай на никого, нали?
Не искам да ги тревожа допълнително.
Това се казва огън, момче!
- О, да.
Ей, Пач.
Какво ще кажеш за едно ледено студено двойно препечено капучино?
Майната му. Ами едно бакарди и кола?
- С много лед.
С едно от онези малките чадърчета.
- Да!
Ами един огромен чийзбургер?
- О, да.
Хамбургер, да. Сирене, не. Пазя фигура, да знаеш.
Да бе!
Някой ден.
- Да, някой ден, човече.
Всички наред ли са?
- Сами!
О, господи.
О, боже мой.
Всички ли са тук?
- О, Исусе!
О, не! Кажете ми, че това не беше горивото.
Останалото гориво ще ни трябва за самолета.
Ще се наложи да работим и през деня.
- Какво?
И какво ще е това чудо, така че водата да ни стигне?
Ще свършим преди да сме довършили проклетия самолет.
Не е задължително. Дневните дажби са по-големи от нощните и без друго.
Ако добавим и факта, че ще виждаме какво правим,
прогнозирам, че производителността ни на човек за пинта...
всъщност дори ще се увеличи.
Ще пием повече, но ще свършим по-скоро.
"Елате в Гоби", казваха.
"Чудесни залежи", казваха.
"Слънце, пясък и петрол".
Е, поне две от трите са в изобилие.
Как върви?
Какво?
- Как върви?
Добре.
- Чудесно, не се мотайте цял ден.
А и вие двамата може да помогнете тук.
Размърдайте се.
Добре, давай.
- Добре, ето.
Полека, Таунс. За бога, с хирургическа точност!
Да!
Ей, дай пет.
- Как ти изглежда, Ей Джей?
Изглежда добре, човече!
Е, господа...
и госпожо...
Задачата ни днес е да съединим крилото с десния корпус.
Ясно?
Затова ще си ни нужен ти, Сами. Става ли?
Сигурен ли си, че знаеш какво трябва да направиш?
Да, така мисля.
Сами, трябва да съединиш крилата.
Имаме само една възможност за това. Не стане ли, няма да полетим.
И всички ще загинем ужасно.
Да, не ме притискате въобще, нали?
Само мъничко. Но всичко ще е наред, човече.
Нека се гордеем с теб.
Какви ги върша? Аз съм готвач.
Бавно!
Изравнете, изправете! По-леко.
Джеръми, върви заедно с Родни.
Равни сме, нали?
- Да.
Джеръми!
- Не го изпускайте!
Сами, внимавай! Дръжте!
- Хванах го!
Не!
- Назад!
О, Сами.
Видяхте ли? Фасулска работа.
Ах ти, мексикански копелдако!
Какви ги мислеше?
Сами!
- Исусе!
Някой да ми услужи с ново бельо.
- Винаги може да вземеш от Ради.
Не съм убеден, че е особено чисто.
- Гордеем се с теб, Сами.
Мислех, че ще се одрискаш.
О, да! Точно за това ти говорех...
Не, не. Какви ги вършиш?
Боже, моля те. Спри тази простотия.
- Какъв е проблема?
Слушай, човече, правата ти на ди джей ти бяха отнети.
Ей, точно това щях да пусна после, пич.
СВОБОДНО
ЗАЕТО
Да ти е сладко, човече.
Тези ще те убият.
ЗАЕТО
СВОБОДНО
Ей, какво правиш, Иън?
О, просто пращам мейл на стар приятел.
Какво? Наистина ли?
Ама че кретен си и ти.
Не, не, не, не. Нямаме време за подпори и връзки.
Както вече знаеш, имаме прекалено голяма подемна площ.
Прекомерна е за общото тегло на товара.
Няма да са ни необходими повече от 10 до 15 градуса ъглов контрол.
И освен това всичко трябва да е насочено надолу.
Така ще получим повече контрол върху ускорението.
Слушаш ли ме изобщо?
Може би ще завали.
Наистина вали.
Електрическа е.
- Божичко.
Трябва да се махаме оттук.
- Защо? Какво ще стане?
Електрическа е. Бурята... е електрическа.
Ако светкавица удари нещо, то това ще е самолета.
Е и какво?
- Самолетът не е заземен!
Не разбирам проблема ти.
Не разбираш ли? Това крило е пълно с гориво!
О, боже мой. Ще експлодира.
Хайде, хайде! Да разчистваме!
Ей Джей! Махни се оттам!
Побързай!
- Елиът!
Хайде, помогнете ми!
Джеръми, хайде!
- Не!
Отнесете макарата колкото се може по-далеч!
Сега я заровете и се махайте оттам!
Елиът! О, за бога!
Франк!
Благодаря ти.
Франк, добре ли си?
Да.
Мислех, че някой, който се занимава с проектиране на самолети
ще знае, че те трябва да са заземяват.
Фе... Фен... Феникс.
Да не си от Финикс или нещо такова?
Не, не е града.
Фениксът е бил пустинна птица от египетската митология.
Избухвал във пламъци и се възраждал отново от пепелта.
За последно?
- За последно.
Много добре, г-н Таунс и г-н Лидел.
Да, научаваш много ненужни глупости, докато чакаш на летището.
Мислех, че не си религиозен, Ради.
Духовността не е религия.
Религията разделя хората.
Вярата в нещо ги обединява.
Това правилно ли е написано?
Не. Просто така.
51, 52, 53, 54...
55, 56, 57...
58, 59, 60, 61...
62, 63, 64.
Ами, просто ще трябва да компенсира.
Добре, ще ми подадеш ли...
Благодаря.
Искам всички да се съберат тук. Веднага!
Какво, по...
- Ей Джей.
Някой краде вода.
Имах такова подозрение последните няколко дни...
Затова проверявах старателно нивото.
Не ни трябва пистолет.
Ей Джей.
Смяташ ли да застреляш някого, Ей Джей?
Докато всички вие спяхте...
Аз работих.
Следователно, имам нужда от повече вода.
Ти шегуваш ли се, бе?
- Защо просто не помоли?
Защото аз отговарям за построяването на моя самолет...
и няма нужда да моля когото и да било.
Сега всички може да умрем от жажда!
Имате нужда от мен, Таунс.
Не забравяй това. Имате нужда от мен.
Може да се лишим от всеки друг тук, освен мен.
Не са номади.
- Как разбра?
Няма жени и деца.
Контрабандисти или търговци на оръжие.
Каквото и да е, лоша новина.
- Но те могат да ни помогнат.
Може да имат вода. Бихме могли да се пазарим с тях.
Как мислите?
Да идем ли да разберем?
- Прави каквото искаш, Франк.
Какви ги вършите? Не може да идеш там.
Не може да рискуваме да загубим пилота си.
Тогава аз ще отида. Ти ще ме прикриваш.
Не чухте ли какво казах?
- Разбрахме, Елиът.
Иън, не мислиш ли, че ти трябва да идеш?
Защо аз?
- Защото знаеш повечето диалекти тук.
Наистина ли?
- Би трябвало.
Работил е къде ли не из Гоби, водейки преговори с местните племена.
Всичко ще е наред, човече. Ще ти пазя гърба.
А кой ще пази твоя?
Добре тогава.
Късмет, Франк.
- Късмет.
Знаеш ли, Алекс, аз...
Само исках да ти кажа...
Нали се сещаш, когато ти казах да се преместиш отзад в самолета...
Това беше грешка и то глупава. Наистина много съжалявам.
Сега не е най-подходящото време да го обсъждаме.
Иън, време е да проговориш.
Иън?
Какво, по дяволите?
Майната му.
Самолет... Просто опитай със "самолет".
Самолет.
Какво ми казва?
- Мисля, че предлага вода.
Какво му каза?
- Искат да им кажем къде е самолета.
Не им казвай нищо повече.
- Всичко е наред, ще ни помогнат.
Иън... Не им казвай къде е проклетия самолет.
Какво, по дяволите, правиш?
- Какво става?
Не съм сигурен. Всичко изглежда наред.
Това е моят часовник!
- Тихо!
Не!
Не!
- О, мамка му!
По дяволите!
Алекс!
Погледни ме. Не умирай. Погледни ме.
Алекс.
- Хайде, Алекс.
Хайде, човече. Остани с мен.
Алекс.
Алекс, тук съм.
- Франк!
Хайде, човече. Остани с мен, Алекс.
Алекс, погледни ме.
- Помощ!
Почти стигнахме!
Оставете го тук!
О, боже!
Не зная какво да правя.
Нищо ли не може да се направи?
- Може да промием раната.
Но ни трябва вода.
- Колко вода?
Колкото е нужна!
Не!
Той ще се оправи! Ще се оправи!
Какво каза той?
Ако не бях видял часовника, той...
Ако не беше сторил това, което направи...
Сега всички щяхме да сме мъртви.
Всичко е наред.
Намерихте ли вода?
- Да, съвсем малко.
О, чудесно.
Помощ!
- Хайде!
Помогнете!
- Помогнете му!
Мили боже!
Какво, по дяволите, е това?
Какво казва?
Иън, какво казва той?
Не знаехме какво друго да направим.
- Не можехме да го оставим да умре.
И защо не? Тези копелдаци убиха Родни.
Няма достатъчно вода за още един, а тоя няма да получи от прасковите.
Може би можем да му даваме дяла на Родни.
Да бе. А защо не му предложиш и часовника си, тъпако?
Той е човешко същество!
- Да бяхме ги оставили да си вървят.
Вероятно дори нямаше да ни забележат.
Не ставай глупак. Щяха да ни избият, ако можеха.
Откъде знаеш?
- Знам само,
че не се поколебаха да убият Родни! Какво си мислите, човече?
Той не може да остане тук.
- Така ли? И къде да го отнесем?
Вдигайте му задника и го отнесете, където сте го намерили.
Мамка му!
Е, случаят приключи.
Какво, по дяволите, ти става?
О, я млъквай.
Щеше да живее само няколко дни, пиейки от нашата вода.
Направих услуга на всички ни.
Ти го уби, скапаняк!
Не, не, не.
Великият капитан Таунс го уби.
С безграничната си мъдрост...
ви позволи да отидете там, след като аз ви казах да не го правите!
И сега сме с един по-малко.
Това са 12 загубени човеко-часа всеки изминал ден работа.
Само миналата нощ ни коства 84 човеко-часа,
защото никой от вас изобщо не работи!
Ти взе погрешното решение! Ти можеше да ни убиеш отново!
Знаеше, че сме претоварени! Казах ти го, но ти дори не ме чу!
А аз трябваше да взема допълнителен пътник! Теб, помниш ли?
Ако не беше твоята гигантска арогантност и глупост,
сега изобщо нямаше да бъдем тук!
Ставай!
Някой трябва да говори с него.
Изнеси му речта за мечтите и надеждите.
При мен проработи.
Добре.
- Ще дойда с теб.
Човече, писна ми от този тип.
Да, така е. Но ни е нужен.
Елиът?
Все още можем да завършим "Феникс".
Хайде, Елиът. Ти си единственият, който може да ни измъкне оттук.
Честно да ви кажа, не ме интересува вече.
Пропиляхме толкова време.
Ако имах силата на десетима, досега щях да съм го построил.
Но всичко, което имам, сте вие.
А на вас не може да се разчита.
Вече може да се разчита на нас.
О, сега вече може, така ли?
Кажи "моля те".
Шегуваш се.
Кажи "моля те".
Моля те.
- Какво?
Моля те.
Кажи го отново. По-силно.
Моля те.
Джеръми?
Моля те.
- "Моля те" какво?
Моля ви, може ли да довършим самолета, сър?
Моля ви?
- Иън.
Моля те, нека го довършим.
Това е чудесно.
Господин Таунс?
Кой е шефа на всички?
Ти, Елиът.
Ти си шефа на всички.
Сега, моля те...
може ли да довършим самолета?
Моля те.
Внимателно.
Пясъкът от двигателя почистен ли е при подготовката, г-н Таунс?
Три пъти.
- Направете го отново.
Какво, по дяволите, чакат?
Чакат ни да отслабнем толкова, че да не можем да се бием.
Готов е.
Знаеш ли на какво ми прилича? На самолет.
С крила и всичко останало.
Мислиш ли, че ще полети?
Ще се подрискам, ако не го направи.
О, ще полети.
По-добре да полети.
Как я караш?
Жаден съм, гладен и уморен.
И трябва да вдигна това чудо във въздуха.
Но като изключим това, си прекарвам отлично. А ти?
Смешно ми е.
Аз само трябва да си седя отзад и да се наслаждавам на полета.
Ще ни измъкнеш оттук. Знам, че ще го направиш.
Франк, искам да те попитам нещо.
Какво ти каза Алекс преди да умре?
"Не се разбивай".
Вземете само толкова, колкото да се покриете. Нищо повече.
Къде е картата? Искам да я лепна на пода.
В раницата ми ей там.
Трябва да провериш тези кабели още веднъж.
За тази компания ли работиш?
Този каталог.
Да.
Това са модели.
Къде са истинските неща?
Ами... аз направих...
"Стелт Магнум".
Проектирах го преди няколко години.
Най-големият, който направихме, трябва да е "Албатрос".
Ужасно име.
С почти двуметров размах на крилете и задвижван от слънцето модел.
Не е мой дизайн, защото е безмоторен, а аз работя върху моторните.
Но си проектирал и истински. Нали, Елиът?
Самолети, които возят хора. Самолети като "Феникс", нали?
Не, не.
"Сайзмор и Прат" правят само модели.
Но... Нали за тях работиш?
Да, аз съм главен проектант.
Значи правиш играчки, човече?
Не, определено не правя играчки.
Играчките се правят от балсово дърво и се задвижват с ластик.
Това не са играчки.
- Но това са.
Това не са играчки.
- Но не са и големи
летателни апарати, Елиът.
Видяхте ли това? Тоя майстори играчки!
Г-н Таунс, мисля, че ще оцените две много важни неща.
Най-напред, еднаквите принципи на аеродинамиката,
които се прилагат както за големите, така и за самолетите модели.
Какво разправя тоя?
- Трябваше да чакаме и пестим водата.
Формите на крилата, коефициентите на подемност...
Целият шаблон на конструкциите, по-тежки от въздуха е идентичен.
Ще си умрем.
- Второто нещо,
което трябва да забележите е, че моделът трябва сам да лети.
Няма пилот.
Дизайнът трябва да е още по-прецизен от този на истински, голям самолет.
Добре, разглеждам ти каталога тук,
но не виждам нищо подобно на летяща кошница със висящи хора по крилата й!
Това са играчки! Що за тъпотия е това?
Самолетът ми ще полети.
През цялото време си знаел, че строим играчка.
Иън! Иън, какво правиш?
Щяхме да живеем още две седмици, ако не беше ти.
Можеше да ни намерят.
- Самолетът ще полети!
Трябваше да послушаме Таунс още от самото начало.
Да си седим, да пестим водата и щяха да ни намерят.
Какви ги вършиш?
- Но не.
Трябваше да си построиш самолетчето.
- Франк!
Франк!
- А дори не си един от нас.
Иън, остави пистолета!
- Самолетът ми ще полети!
Никой няма да застрелва никого! Няма да си идем така!
Самолетът ми ще полети!
- Дай ми пистолета!
Не, не, аз само казвах, че съм много важен за тях човек.
Търсят ме, просто им трябва повече време.
Нужно ни бе повече време!
Иън!
- Трябва ни време!
Дай ми пистолета!
- Самолетът ми ще полети!
Вижте! Погледнете!
Мили боже!
Казах ви.
Казах ви.
Трябва да се скрием вътре.
Вътре! Всички вътре!
Чакайте малко! Всичко зависи от "Феникс"!
Не мога да повярвам.
Построихме самолет,
а не можем да отлетим оттук.
Целият този пясък... Вероятно дори няма да запали.
Ще запали.
Слушайте.
Ние построихме този самолет.
Със собствените си ръце.
И можем да го изкопаем и от ада.
Чухте ли какво казах?
Ние го построихме.
Ние не сме измет.
Ние сме хора...
със семейства...
И имаме живот, който да живеем.
Всички ние.
Не искам да умра така.
Хайде.
Да се махаме оттук.
Да си вървим у дома.
Хайде!
Хайде, ставай!
Хайде, хайде!
Добре, това е достатъчно.
Красиво е някак си, нали?
Не ни казвай, че искаш да останеш тук сега.
Не и с теб.
Каквото и да се случи сега...
ние постигнахме нещо удивително.
Да, нали?
Късмет.
Капитан Таунс...
Останаха ни само...
пет възможности, така че...
Късмет.
Добре.
Ей, Франк...
Искам да вземеш това.
Винаги ми е носило късмет.
На кого му е притрябвал късмет?
Чисто.
Хайде, скъпа. Хайде.
Хайде!
Хайде.
Хайде де.
Завърти се.
- Да!
Моля те!
Хайде!
Мамка му.
Ще запаля следващия патрон с изключен запалител
за да се прочистят цилиндрите.
Но, капитан Таунс, останаха ни само два!
Зная.
Но аз...
О, мамка му!
Исусе!
Добре.
Хайде.
Хайде, скъпа.
Хайде!
- Хайде!
Франк! Вкарай много гориво!
Хайде, миличка!
Хайде!
Да!
Да!
Да! Хайде!
Да!
- Сами си ковем късмета!
Да!
- Хайде!
Всички да се качват!
Да се прибираме! Хайде!
Да!
- Да вървим!
Прибираме се!
Да!
Една за късмет на другарчето!
Благодаря ти.
Г-н Таунс!
Дръжте се!
Таунс, имаме проблем!
- Елиът, изгубих кормилото!
Това се опитвах да ти кажа!
- Ами спри да дрънкаш и го оправи!
Мамка му!
Таунс, измъкни ни оттук! Вече не е забавно!
Ето ни и нас!
Летим!
Прибирам се вкъщи, скъпа! Прибирам се!
Авиокомпания "ФЕНИКС"
"ВКУСОТИИТЕ НА САМИ И САНДРА"
Новата надежда на "НАСА"?
Превод и корекции:
-= F o z z y =-
Редактор: dvdboy BULGARIA TEXT '2005
-= SHaRaN =- Release