Rose Red (2002) (Rose_Red_CD_2.sub) Свали субтитрите
Ние го знаем.
Казват ни го нервните ни окончания.
Ако сме тихи и се вслушаме, ще чуем как къщите дишат.
Понякога ги чуваме да стенат нощем. Сякаш сънуват кошмари.
Добрата къща те гушва и утешава.
Лошата предизвиква инстинктивна тревога.
Лошите къщи мразят топлината ни, човешкото у нас.
И тази сляпа ненавист към хората изразяваме с думите ''нечиста сила''.
Стив? Добре ли си?
Да.
Спря.
И аз го чух, но престана.
Какво чу?
- Някакви думи, неясни.
Някой от вас не чу ли...
Може би чух нещо или само си въобразявам.
Стив, какво беше?
- Знаеш, че нямам развит усет.
Сама ме подложи на тестове.
Какво гледаш?
- Нищо.
Пам?
Би ли дошла тук?
Да започваме. Би ли опитала?
Добре.
Емърс, помогни. Икономът изглежда е в почивка.
Не ме наричай така.
Хайде, за 5 бона може да пренесеш няколко кашона.
Не ми плащат да съм носач.
Пам, добре ли си?
Мислех, че къщата е празна.
Вие сте г-н Болинджър, репортерът?
Да, но вие откъде знаете?
Заповядайте, очакват ви... Насам.
Заповядайте, очакват ви... Насам.
На колко години беше, като се изгуби тук? На 8? На 9?
За какво говориш?
- Стаята с цветната светлина.
Мирисът на талаш. Какво стана? Какво видя?
Кое те изплаши?
Не знам за какво говориш.
Ти знаеш.
Само че не казваш.
Какво има?
Просто студен метал, нищо повече.
Но ти проговори. Имаше нещо.
- Имаше...
... но изчезна.
Не ми хареса усещането.
Пазачът го е оставил, като е пуснал хората с оборудването.
Ще му трябва.
- Вече не.
През септември вече няма да има порта за отваряне.
Дръжте си фенерите под ръка.
- Токът обикновено не спира.
Но спре ли, няма смисъл да гледаш бушоните, а?
Нито да звъниш на ''Повреди''.
Ами твоето оборудване?
- Прекъсне ли електричеството,
минава на батерии. Да започваме.
Къде е Ани?
Тя е прекрасна.
Петък, 15,17 ч. Преживяхме първото си паранормално явление:
призрачно течение.
Държа да не се разхождате сами. Географията на дома е нестабилна.
Добре е да спим по двама тогава.
Мога да спя с Кати или да сме трите заедно като на летен лагер.
Аз съм с Емъри. След полунощ ще нападнем хладилника.
Спалните са съвсем безопасни. Важното е да не се разхождате.
Ето нещо интересно.
Тук може да дадеш вечеря за сто души.
Но след като изпепелиш къщата.
- Голям чаровник си.
Да съм говорил на теб?
Елън Римбауър кръстила това ''стая на здравето''.
Ние го наричаме зимна градина.
Джордж Мийдър, висш чиновник от железниците
и приятел на Джон, умрял тук след Първата световна война.
Според лекаря го ужилила пчела и изпаднал в алергичен шок.
Както казах, във времето на апогея си
Червена роза не толерирала мъжете.
- Не ни успокояваш, Джойс.
Няма от какво да се боите, ако се движите по двама.
Какво?
Какво е това?
- Пак ли пазачът го е забравил?
Съмнявам се.
- Кой тогава?
Натисни ''повторно избиране'' да видим кой ще се обади.
Свързахте се с професор Милър от факултета по психология.
Можете да оставите съобщение след сигнала. Но помнете Шекспир.
Кой е?
- ''Умният е лаконичен.''
Професор Милър, тук е приятелят на Джойс Риърдън, Стив Римбауър.
Открихме ваша вещ в Червена роза. Надали е прескочила тук сама.
Сещам се кой я е изпуснал. Онзи, който написа статията, нали?
Съучастничество в проникване на чужд имот не е тежко престъпление,
но познайте кой сега ще цъфне на първа страница на вестника.
Приятен ден.
- Браво, Стив.
Не можете да сте сигурни, че телефонът е на проф. Милър.
Разбира се, че е негов. Ако искаш, провери запаметените номера.
Къде е тогава самият репортер?
Може къщата да го е изяла. Нали това прави? Яде хора.
Видял е нещо, в което той и професорът не вярват, и е избягал.
Може още да е в къщата.
- Ако е така, ще го намерим.
Джойс, дали да не уведомим някого?
Ако е тук, той е нарушител. Позвъним ли в полицията,
ще нахълтат куп ченгета и ще развалят атмосферата.
Накрая Милър ще победи, а аз не мога да допусна това!
Спокойно. Няма да победи.
Ако намерим Болинджър, ще го почерпим с чай,
ще го напляскаме и ще го пуснем.
- Одобрявам.
Продължаваме ли с шоуто?
Продължаваме.
Жалко, че никой не е поддържал лозите.
Тук не е имало градинар отпреди четвърт век,
когато компанията ''Омикрон'' западнала.
Ако не се лъжа, сме в кухнята.
Джойс ще ви разкаже за пралеля ми Ейприл.
Давай, Джойс.
- Сигурен ли си?
Да, нали затова сме тук. Пък и е било преди моето време.
Ейприл изчезнала на 6 години. Брат й Адам бил в пансион.
8-годишен в пансион?
- Римбауър го решил.
Елън викала и бесняла, но този път Джон наложил своето.
Още тогава нямал вяра на Червена роза.
Тук видели Ейприл за последен път.
Сукийна се кълняла, че влязла в онзи килер само за 30 секунди.
А когато излязла...
Ейприл?
Ейприл, мила, къде си?
50 души претърсили къщата и двора. Нищо не открили.
Нито кичурче коса, нито нишка от роклята й.
Прадядо бил убеден, че Сукийна е виновна и я предал на полицията.
Елън бурно възразила, но Джон не пожелал да я чуе.
Моля те, Джон, недей!
- Елън, престани!
Моля те, Джон! Сукийна!
Отвели Сукийна в малка стая в подземието. Разпитвали я 50 часа.
Без сън, без храна, без да я пуснат до тоалетната, без милост.
Не знам. Тя просто изчезна.
Не знам.
Накрая ги убедила, че не знае нищо за изчезването на Ейприл.
Но това й струвало 3 зъба, счупен нос и счупена китка.
Накрая пуснали камериерката на Елън да си отиде у дома.
Говоря за единствения дом, който й останал.
Кога ще се качим горе? Чух, че там ставали най-странните неща.
Най-добре още сега. Да вървим.
Това не го забелязах преди.
Аз също.
До края на уикенда не забравяй кой ръководи експедицията.
Ник? Би ли дошъл тук, моля те?
Вържи края на въжето за колоната. То ще ни доведе обратно.
Нека просто се върнем за плановете.
Тук плановете не значат много.
- Това е само предпазна мярка.
Последвайте ме и се гответе за изненади.
Елън наричала това Коридора с перспектива.
Бил първото й допълнение и не участвал архитект.
Проектирала го е сама? Браво на нея.
Само че не била тя.
Кой тогава?
Сукийна.
- Нейната прислужница?
Нейната компаньонка.
Толкова е странен. Като в увеселителна зала.
Стомахът ми се преобръща.
Вероятно са елементи, изградени в перспектива.
Баба измислила камуфлажа на истинските врати.
Не искала да развалят илюзията.
Болинджър!
Болинджър, тук ли сте?
Ани, не!
Не! Да млъкваш!
Искаше къщата да се събуди. Бих казал, че успя.
Кой изпищя?
- Никой, беше къщата.
Тя винаги ли е тъй категорична?
Говори малко, но винаги е уверена в казаното.
Сукийна чула писъка на къщата след изчезването на Ейприл.
В средата на 60-те екип от учени, сред които геолог,
правили проучване на Червена роза и чули писъка неведнъж.
Направили дори записи.
- И какво са заключили?
Решили, че чуват подпочвена вода.
Че старият тръбопровод под тази част на Сиатъл усилва звука.
Подпочвена вода...
Хора, изправени пред такъв род явления, бранят вярванията си.
В този коридор Елън Римбауър била видяна за последен път.
Нанесли се на 15 януари 1909 г. Елън отбелязвала събитието,
като всяка година обличала бялата рокля, която носела първия път.
Празненствата й на тази дата били посещавани от елита на обществото.
Политици, гангстери, спортисти, звезди.
Когато изчезнала актрисата, празненствата секнали.
Довършете разказа за старата г-жа Римбауър.
Изчезнала на 15 януари 1950 г. Била на 70 години.
Една камериерка я видяла и й пожелала лека нощ,
а тя минала покрай нея, сякаш не я чула.
Никой повече не я зърнал.
Хайде, има още много за гледане.
Това е гимнастическият салон, но спортното оборудване е демоде.
За тук се искат по-специални упражнения.
Това е огледалната библиотека.
Няма я в плановете, но съм я виждал като малък.
Боях се да вляза вътре.
- Как може да не е в плановете?
Вижте, фотоапарат.
Лоша работа. Много лоша.
Собственост на Кевин Болинджър.
- Г-н Болинджър! Тук ли сте?
Какво стана?
- Предупредих ви за това.
Докато светне, използвайте фенерите.
Да се връщаме долу.
- Глупости.
Боже мой, вижте.
Стив, включи камерата.
Ани, недей!
Ани, не пипай това.
Ани, не!
Ани, ела тук.
Ела с мен.
Някой да я спре!
Добре ли си?
Не знаех, че умееш това.
- Не умея, просто го направих.
Вземете го, не го искам.
- Дай го на мен.
Щракни ги в по-налудничава поза.
Какво значи това?
- Не знам.
Някой го казва на Болинджър.
- Обзалагам се, че знам кой.
Жив ли е Болинджър?
Бил е жив, като е изпуснал фотоапарата, а за после не знам.
Джойс, да се махаме оттук.
Добре, връщаме се долу за почивка.
Слава богу...
Чакайте, не е същото.
Коридорът.
- Не, глупости.
Прав е, уж се връщаме по същия път, а е друго.
Какво е това?
- Какво става, Стив?
Започна строителство. Събуди къщата, както искаше.
Кой строи и какво?
- Не знам.
Лъжеш.
Не лъжа.
Трудно ли ти е да си спомниш, или те е страх?
Няма го вече. Спря.
Да тръгваме, преди да е започнало отново.
Ани, нужна ми е помощта ти.
Сложи си ръката тук и бутай.
Ани, какво правиш?
Ник?
- Не сега, Джойс.
Не беше смешно.
Знам друг път надолу. Ще видим нещо, което си струва.
Сигурна ли си, че знаеш пътя?
- Да.
Боже мой.
''Боже мой'' е на място казано.
- Пак ли скрити врати, Стив?
Прабаба не се свеняла да използва сполучлив трик повторно.
Било шега с бизнеса на мъжа й.
Той схванал ли я?
- Съмнявам се. И за мен е трудно.
Това е истинската врата. Натисни тук.
Тази къща предлага всичко, само не и лапачка.
Джойс, насам е.
Да, разбира се, знаех го.
Сега по-добре ли е, Емъри?
По-добре от нищо. В раците има много майонеза.
Очакваше гологърди нимфи да ти сервират деликатеси
на сребърни подноси ли?
Престани! Стига си ме тормозил.
Има разлика между шегата и тормоза, не го ли знаеш?
Научих много в гимназията от такива като него и като теб.
Хайде, стига. Емъри, след малко ще ти предложа нещо по твой вкус.
Разкажи за актрисата, Джойс. Имам интерес към знаменитости.
Ето, това е тя.
На стената на славата на Елън.
Диана Петри била голяма звезда през 40-те години.
Играла главно в музикални комедии. Пеела и танцувала по малко
и била дяволски секси.
Елън винаги я канела с удоволствие на празненствата на 15 януари.
През 1946 г. се появила с тоалет,
който Хеда Хопър нарекла ''коктейлна рокля''.
Точно нея носела, като изчезнала.
Повечето от вечерта прекарала тук, в билярдната зала
и очаровала гостите с многобройните си таланти.
Оставила след себе си една обица.
Камериерка я намерила на сутринта, но притежателката я нямало.
Изчезването на Диана донесло лоша слава на Червена роза.
Ако си приключила с яденето, Ани,
имам да ти покажа нещо.
Хубаво е. Ще ти хареса, обещавам.
Може, иди.
Върви и виж какво ще откриеш, Ани.
Не е опасно, нали?
- Ни най-малко. Хайде, Ани.
Добре ли си, синко?
- Да, нищо ми няма.
Какво е това, за бога?
Каквото и да е, харесва й.
Кати, беше права. Откровения, глава 12.
Не е помещавала тяло от шест века.
Никакъв психичен пулс.
Емъри, мислиш ли да се преобличаш за вечеря?
Кажи ти, прочети ми мислите.
Ани, Глен Милър.
Грамофонът не работи. Проверих, като правих подготовката.
Съжалявам, Ани.
Джойс?
- Всичко е наред.
Три големи пици, двойно гарнирани, за Риърдън
и две дузини безалкохолно.
- Благодаря.
Обещах ти нещо по твой вкус.
- Двойно гарнирани. Супер.
Г-це Азбъри?
Може ли?
Често ли правите това?
- При всяка възможност. Колко?
Бива си я къщата. Има ли духове?
Да. На доставчици, които много питали и не могли да избягат.
Невероятно. Какво правиш с мен?
Тя е страхотна.
Не мислех, че телеметричното отчитане е само за броене на глави.
Не човешки, разбира се.
Тревожа се за г-н Болинджър.
- Не го мисли, ще се появи.
Да можех и аз да съм така сигурна.
Впрочем, къде е Вик?
- Ето ме. Някой ще танцува ли?
Аз не. Преядох.
Къде беше?
- Изгубих си книгата.
Часът е подходящ за истории.
Разправи ни за партньора на Римбауър, г-н Поузи.
Помните ли сеанса, за който ви говорих?
С прочутия екстрасенс, циганката Кора Фрай?
Било през 1914 г. Войната в Европа направила бум в икономиката.
''Омикрон'' процъфтявала, парите текли като река
и на Джон Римбауър му омръзнало да ги дели с друг.
През октомври елиминирал Дъглас Поузи.
Според семейната легенда чичо Поузи обичал каубоите.
Падал си по мъжки момчета?
Играта с ласо ли харесвал или жигосването?
Вероятно и от двете по малко.
Джон изкупил дела му на позорно ниска цена.
Било му казано да не стъпва в Червена роза,
но той дошъл веднъж през 1915 г.
Джон пътувал в Европа, а Адам и Ейприл били у дома с майка си.
Дядо никога не забравил как Поузи му метнал шапката си.
Вдигнал голяма врява, когато майка му се опитала да я вземе.
Никога не забравил как Ейприл уловила розата.
Защо Поузи е чакал цяла година и защо го е направил тук?
Не очаквай да знам отговора.
След самоубийството Джон и Елън гледали Адам да е далеч от къщата.
Казах ви, че бил в пансион, когато сестра му изчезнала.
Още тогава е знаел, че нещо не е наред.
Мъжете от рода Римбауър не се задържали в семейния дом.
Идвал съм едва 5-6 пъти като дете. Веднъж, на 8 години, останах сам.
Чакай, нали баща ти...
- Не, баща ми се боеше от къщата.
Майка ми ме доведе. Бях го забравила.
Ник ми го припомни. Сигурно не е намерила детегледачка.
Какво е търсила?
- Антики, плячка.
Като че беше пияна. Тогава често й се случваше.
С татко бяха затруднени. След загубата на компанията
безпаричието станало хронична болест на фамилията.
И докато майка ти диреше съкровища, ти се изгуби.
Да...
Не беше велико събитие.
- И се озова горе,
преди да се усетиш, че си се изгубил.
Един етаж над библиотеката. Или три? Или десет?
Когато тази къща оживее, когато придобие енергия,
може да се разрасне колкото иска. Но накрая си стигнал до върха.
И точно тогава...
О, господи!
Какво става? Знаеш ли?
Един вид лавинообразно действие на елементи - като земетресение.
Това е къщата!
- Оживява!
Колко са? Може ли някой да каже?
По дяволите!
- Не знам дали има някой там.
Знам, че звучи откачено, но...
Махни се!
Ани, не я докосвай!
Върви.
Ани, ела.
Предлагам да не скитате довечера.
Подкрепяш ме, нали, Стив?
- Да, безспорно.
Ако сме тихи...
Ако се вслушаме, ще чуем как къщите дишат.
Понякога ги чуваме да стенат нощем.
Сякаш сънуват кошмари.
Може ли да те попитам нещо?
Разбира се, Емъри.
Ще си легнеш ли с мен?
Виж, това не е ли майка ти?
Не е майка ми.
Това е някаква стара...
Пам?
Пам, какво правиш?
- Усмихни се за снимка, Еми!
Божичко!
Пет бона не стигат, мамо.
И 20 нямаше да са достатъчно.
Искаш ли да го направиш?
Имаме цяла нощ, Емъри. Цяла вечност.
Теб те няма, няма те!
- Има ме, аз съм твоето момиче.
Момичето на мечтите ти.
Няма те, няма те.
Ани Уийтман е ключът за Червена роза...
Усмихни се за снимка!
Кой е?
- Кати.
Ела, побързай.
Какво има?
Стив е открил нещо изумително. Обяснява много неща.
Какво обяснява? За какво говориш?
Ани, изключи грамофона, моля те. Татко ще се сърди.
Какво има?
Ти ли отвори там?
Ако си ти, затвори го.
Не мога да спя като е отворено. Боя се от страшния човек.
Няма страшен човек.
Няма страшен човек?
Страшна жена.
Страшна жена?
Лека нощ.
- Сега ще видиш ти!
Няма връзка, платете си и се целунете отзад!
Не успя ли?
- Не. Майка ми ще се побърка.
Колко й е да пристигне.
Искрено ти съчувствам.
Мисля да духна оттук, преди да е цъфнала.
Много ще ме изнерви.
И Римбауър ме изнервя. Джойс също.
''Вляво ще видите духовете на Ейприл Римбауър и Дъглас Поузи.
Не се бойте, безобидни са.''
Зад тая фалшива маска на гид тя е съвсем побъркана.
А и това кошмарно дете с кошмарната му кукла...
И то е лудо.
А Римбауър е един хитрец.
Психоанализа ли ми прилагаш?
Кажи си го, да ти олекне.
Мъртва клетка. Нали така каза Джойс?
Мъртва беше кинозвездата в леглото до мен тая нощ.
Диана Петри?
- Да.
Не трая дълго, но беше много реално.
Писна ми от дребните трикове на Червена роза.
Ако Джойс си поиска обратно ония пет бона, ще се видим в съда.
Не се ли чуя скоро с мама, тя ще избеснее.
Няма връзка. Позвънете по-късно.
- Няма да позвъня по-късно!
Добро утро, Ани.
Е, добре.
Добро утро, Стив.
- Добро утро.
Това Ани ли е?
- Самата тя.
Да ти приготвя ли яйца? Ще ми е приятно.
Не, благодаря. Виждал ли си Джойс?
Бърника си оборудването. Май не е спала добре от 1972 г.
На твое място бих бил предпазлив.
Нервна е, а?
- Много.
Видеозаписът е мъгляв, телеметрията не върши работа.
Какво е това?
- Винарската изба.
Не е ли прекрасна? Вратата беше отворена, като слязох сутринта.
Не си ли я виждал преди?
- Не.
Червена роза не просто се събуди.
Тя стана Франкенщайн в архитектурен вариант.
Това е нелепо.
- Нима?
Слушай.
Много такива звуци ли чу?
- Достатъчно да ме притеснят.
Отсъствието на Болинджър също ме тревожи.
Ако е тук и е жив, вече трябваше да сме се натъкнали на него, нали?
Не знам.
И колкото повече отлагаме алармирането,
позицията ни става по-деликатна,
ако той се появи във вид на труп или въобще не се появи.
''Дом Периньон'' '49. Много добра година.
От мой опит всички години са добри.
Каква по-добра комбинация от бъркани яйца и шампанско!
Вади тапата, Стив.
Ще навлажниш ли устни?
- Малко ми е рано.
Наздраве.
Тази къща се храни с нас.
И макар да намира всички ни вкусни, за нея най-питателни сте ти и Ани.
Аз? У мен няма грам телепатия.
Дошъл си тук и къщата едва не те е погълнала.
Уверен съм, че си мощен психичен предавател
и работиш на честотата на Червена роза.
Тя те е искала и още те иска. Иска и Ани.
Ти си луд.
- Луд? Може би.
Джойс държи да получи доказателството си,
та макар и някой да умре.
Грешиш.
- Така ли?
Да питаме г-н Болинджър, ако го видим отново.
Какво правиш?
- Ще проверя бил ли е тук.
Ще съобщя в полицията, че е изчезнал.
Джойс няма да е доволна.
- Според теб вече е недоволна.
Професоре, защо сте тук в събота?
- Гледам си работата.
Прави и ти същото.
Кой заключи тая врата?
След като е на кабинета ви, сигурно вие.
Сигурно имате номера, телефонът е вашият.
Говори с него, ако се обади.
- На драго сърце.
Познайте кой сега ще цъфне на първа страница. Приятен ден.
Проклет да си!
Съобщение от 8,42 ч.
Пак е Стив Римбауър. Става дума за Кевин Болинджър.
Прерязал си е китките и преди да умре е написал името ви с кръв.
Джойс искаше да повикам вас преди полицията, та да потулим скандала.
Елате веднага, щом чуете съобщението.
Край на съобщението. Нямате други съобщения.
Приятен ден, професоре.
Добро утро, Ани.
Добро утро, Ани.
Добро утро, Ани.
Добро утро, Ани.
Добро утро.
Стив. Добро утро, Стив.
Браво.
Виждам, че се забавляваш.
Бива си те.
Може и да огъва лъжици, да светва лампи, да включва аларми на коли.
Имам бебета.
- Да, много хубави бебета.
Имам Адам. Имам Ейприл.
Никога не говори с непознати. Впечатлена съм.
Направо съм поразена.
И аз не бях чувал Глен Милър от цвете досега.
Ти си Рейчъл. Не бъркам, нали?
Да, но ме наричат Сестричката.
Аз предпочитам Рейчъл.
Това е важна задача за Джойс, нали?
Най-важната. Поради всички изчезнали
Червена роза е като бял кит в сферата на паранормалното.
А след като Милър прекратява договора й, става още по-важна.
Ако изнесе доказателства за паранормална активност, ще е...
Не знаех, че положението е тъй критично за нея.
Плати много пари на Ани. Питам се дали е по джоба й.
И аз се питам.
- Нима не знаеш?
Извинявай, но мислех, че вие двамата сте по-близки.
В някои отношения сме близки, в други - ни най-малко.
Разкажи ми за нея.
Тя е на 15 години. Страда от аутизъм.
Обича ''Лятна вила''. Изобщо обича биг-бенд.
Има телепатични и психокинетични способности.
Но те са може би най-маловажните й качества.
Може ли да ти покажа нещо?
- Добре.
Вчера всичко бе мъртво в този край на стаята.
Къщата оживява, всички го чувстваме.
Може би, но не къщата направи това, а Ани.
Това е другата й страна.
Не всичко опира до замръзнали тръби и камъни.
Когато я погледна, не виждам разруха, виждам рози.
Когато Ани беше на 5 години, я ухапа куче.
Ани, накарай го да се махне!
Ани, накарай го да спре!
Ани, накарай го да се махне!
Какво стана? Боже мой!
Кучето ви ухапа сестра ми.
Господи! Бъди, бързо вкъщи. Толкова съжалявам.
Никога не го е правил досега. Не е хапал никого.
Не бой се, всичко ще е наред.
Сестричке, погледни това!
Сестричке, имам бебе!
От небето заваляха камъни само върху къщата на семейство Стантън.
Кучето я бе ухапало и то бе вече унищожено, но...
Ани не го е разбирала.
Стига.
- Кажи, гордееш ли се с това?
Престани, татко!
- Не, няма да престана!
Как можа толкова глупаво да дадеш на репортер рисунките на Ани?
Ани влезе, докато спорех с баща ми.
Може да се каже, че отправи протест.
Бе замразила всичката вода в къщата.
Притежава мощна телекинеза и само това вълнува Джойс.
Джойс е...
- Не! Аз съм благодарна.
Разбирам защо сме тук. Дори Ани го разбира.
По своему...
Но за мен едно е най-важно при Ани.
По-важно от всичко останало. Тя отговаря на обичта с обич.
Сигурно и за нея има място на света, нали?
Не знам. Хубаво би било да е така, но светът невинаги е справедлив.
Знам го.
Разбирам. Агнецът ще ги нахрани и ще ги заведе при жив извор на вода.
Трябва да пием от гроздовото зърно, не от пшеничното.
Може би по-късно.
Сигурна ли си?
Искаш ли?
Имаш ли представа какво мисли?
Ни най-малка.
Г-це Азбъри, прелестна сте тази сутрин.
Да бях знаял, щях да се издокарам за случая.
Какво има, миличко?
Г-це Азбъри? Пам?
- Още малко, не е далеч.
Кой сте вие?
- И аз мога да ви питам същото.
Патриша Уотърман, майката на Емъри.
Професор Карл Милър.
- Драго ми е, професоре.
Ще влизате ли?
- Боя се, че трябва.
Дошла съм да прибера момчето си. Отворете портата.
Хайде, натиснете!
Какво си открила?
- Удивително е. Обяснява всичко.
Да кажем и на другите.
- После, исках пръв ти да видиш.
Тъпа кучка!
Какво те прихвана, жено? Виж как ми съсипа колата!
Емъри, върни се!
Да си разменим сведения за застрахователите! Къде изчезна?
Няма те тук, няма те тук.
Емъри, какво ти е?
Спри да тичаш! Нека ти помогна!
Пам?
Пам?
Хей, жено!
Къде се дяна?
Не се бой, само вярвай.
Не се бой, само вярвай.
Боже мой, това е тя!
Хей, жено, къде си?
Емърс, ти ли си това?
Само вярвай...
Аз не вярвам.
Не вярвам.
Емъри!
- Мамо, помогни ми, страх ме е.
Емърс.
- Помогни ми, мамо.
Г-жо Уотърман! Къде сте?
Моля ви се, помогнете!
Няма те тук, няма те тук...
Не искам да си ида! Отвори прозореца, пусни ме!
Емъри, получих сърдечен пристъп!
Звъни на 911.
- Не си познал!
Викай Бърза помощ!
- Няма те тук.
Няма те тук, няма те тук...
Погледни ме, моля те!
За бога, отвори прозореца!
Няма ви там! Нито мама, нито Вик, нито актрисата, нито никого.
Няма ви там, как не ви е срам, няма да се дам, нищо че съм сам.
Как не ви е срам,
няма да се дам...
- Какво става?
Няма да се дам, нищо че съм сам!
Дошъл е при теб за помощ, а ти си му обърнал гръб.
По дяволите, какво става?
Господине, извинете, моля.
Да?
- За г-н Болинджър ли идвате?
Той тук ли е?
- О, да.
Чака ви в зимната градина, господине.
Стига вие да сте професор Милър.
Той добре ли е? Да не е пострадал нещо?
Няма търпение да си отиде у дома. Иначе е съвсем добре.
Този Римбауър!
Какво става?
- Не зная, господине.
Гостите на г-ца Риърдън са доста буйни.
Виж ти... Заведи ме при Болинджър.
Веднага, господине.
Как се озовах тук горе?
Може ли малко по-бавно?
Къде отиваме?
Госпожо!
Къде сте?