Rose Red (2002) (Rose_Red_CD_1.sub) Свали субтитрите
Сиатъл, 1991 г.
ЧЕРВЕНА РОЗА по СТИВЪН КИНГ
Защо я поведе натам? Паркът е в другата посока.
Ани искаше...
- Какво искаше Ани?
Тя не може да говори и мисли.
- Може да мисли.
Ако я погледнеш, ще се увериш.
Тя е добре, това е важното. Престанете вече.
Така ли? Откъде знаеш, че е добре? Ами ако проклетото куче е бясно?
Не е. Г-жа Стантън ми каза.
- И ти взе, че й повярва?
На тая безотговорна идиотка!
Хората всичко могат да ти кажат.
Дано го проумееш един ден.
Видях медальона на нашийника му. Все ме изкарваш глупачка, татко!
Престанете и двамата! Тя ще ви чуе. Да я разстроите ли искате?
О, я стига се заяжда с мен...
Добре ще ти дойде нещо силно. Аз поне имам нужда.
На екс.
Бързо става, нали? И не усещат болка?
Бързо е и не боли. Просто заспиват.
Хайде, изпий си питието.
Знаеш, че Бъди никого не е ухапал досега. Тя е виновна.
Усетил е нещо у нея.
Ани, моля те, отвори вратата.
Ани! Веднага отвори!
Пийни, ще се почувстваш по-добре.
Казвам ти, че нещо не му е наред на това дете. Не е само аутизмът.
Моля те, отвори вратата!
Ани, намали музиката! Някой ще повика полиция!
Има нещо сбъркано у нея.
Бъди го е усетил.
Кучетата познават.
Чуваш ли това?
Музика. Някой там съвсем е превъртял.
Какво е това?
Земетресение!
- Не идва откъм земята...
Бързо! Бягай!
Бягай!
Отвори вратата!
- Веднага, Ани!
Бързай!
Какво става?
- Не знам.
Ани, пусни ни да влезем!
Моля те, отвори вратата.
Спри това.
Какво правиш, по дяволите?!
Сестричке, виж това.
Сестричке, имам бебе.
Да, знам.
Ани...
Какво направи?
10 години по-късно
С това приключваме тазгодишния курс
по психология на невидимия свят.
Като заключение ще ви насоча към три мисли.
Първата, че проучването на необичайните психични явления
е достойна цел, въпреки опетнената репутация на тази област.
Втората, че реалността не винаги е количествено измерима.
Невъзможността ни да преброим, претеглим,
да фотографираме някои неща, не значи, че те не съществуват.
Третата и най-важната е, че на изпита няма да има прошка.
А сега сериозно, благодаря ви за вниманието и ви напомням,
че някой велик човек е казал: ''Истината е някъде там''.
Весело прекарване на лятото.
Проф. Риърдън, един въпрос, моля.
Един въпрос!
Какъв е въпросът?
Говори се, че това лято планирате научно изследване на Червена роза,
имението на Римбауър. Вярно ли е?
Вие бяхте...
- Кевин Болинджър, клас 03.
Не ви познавам, г-н Болинджър. Дали защото групата ни е голяма,
или защото за пръв път идвате в щастливото ни семейство?
Всъщност аз съм репортер от университетския вестник.
Моите съболезнования.
Вярно ли е и ако е така, средства на факултета ли ще използвате
или общия университетски фонд за поредния си лов на духове?
Както знаят редовните посетители на този семинар,
аз проявявам изключителен интерес към Червена роза.
Постоянно говоря за нея, имам снимка на къщата в кабинета си,
както и снимка на Елън Римбауър. Но от професор Милър ще научите,
че не съм подавала молба за финансиране
на моя, както го нарекохте, лов на духове.
Ако желаете да го питате, той е ей там.
Сега аз имам въпрос, г-н Болинджър.
Проф. Милър ли предложи да се отбиете в моя семинар
и да зададете въпроса, вместо да дойдете в кабинета ми?
Няма значение. Да смятаме темата за приключена.
Но вие така и не ми отговорихте.
- Благодаря, дами и господа.
Изпитът е следващият вторник в 14 ч. Довиждане дотогава.
Съжалявам, ако съм ви притеснил, проф. Риърдън.
Няма такова нещо. Карл Милър ви е подкокоросал.
Той имаше желание да ме притесни, но това не стана.
Дори да не използвате служебни средства за вашата експедиция,
няма ли да употребите скъпо оборудване?
И нямате ли вече споразумение със Стивън Римбауър,
последния жив член на семейството?
Приятен ден.
Джойс, трябва да обсъдим това.
- Няма смисъл.
Рано или късно ще се стигне до това.
На целия факултет му дотегна от твоите бабини деветини.
''Тук е пълно с духове! Викайте професор Риърдън!''
Видях ви да влизате. Дали можем да обсъдим...
Приемното ми време е ясно написано.
Не можете ли да четете?
Извинете.
Почакайте. Г-ца Спрус, нали?
Да, Кейти Спрус.
- Простете, че бях рязка.
Приемното време е от 14 до 15 ч. Елате тогава.
Не става.
Не става.
Изобщо не става.
Домът на Уотърман.
- Г-н Уотърман, Джойс Риърдън е.
Г-це Риърдън, тъкмо мислех да ви се обадя, но...
Наричайте ме Джойс, моля.
Бях малко зает.
- Разбирам,
но вече окончателно уточнявам участниците в експедицията,
а искам да сте с нас. Помислихте ли за това?
Червена роза е опасно място за експерименти, г-це Риърдън...
... Джойс. Сигурно го знаете.
Моите уважения, Емъри, но Червена роза вече е мъртва клетка.
Сигурно, ако не си екстрасенс.
Съжалявам, че смятате така.
Тогава да мина към следващия от списъка?
Едва ли е дълъг. Няма познавачи от моя калибър.
Ще се учудите. Приятен ден.
Почакайте.
Не съм казал не, нали?
- Не сте ли?
Не. Но 5000 е малко.
Не може ли да са 7 500 например?
Г-н Уотърман...
- Емъри, моля.
5000 долара е първото ми и последно предложение.
И е твърде щедро. В Червена Роза няма явления от 5 години.
Тоест, откакто спряха обиколките и притока на свежо месо.
Простете, но това е нелепо.
А и аз финансирам начинанието от джоба си.
Повече от 5000 не мога да дам. Участвате ли или не?
Добре. Но ако после показвате видеокасети, ще искам добавка.
Чудесно, Емъри. На Мемориалния празник. Отбележи си в календара.
Прати ми чек, Джойс, и ще го направя. Всичко хубаво.
Гаднярче.
Отрова?
Май няма.
Емъри...
Спести си предупрежденията за някой, дето не е безпаричен.
Ето те и теб. В колата останаха още покупки.
От тая сметана ще станеш дебел.
- По.
Какво?
- По-дебел. Вече съм дебел.
Сметаната ти задръства артериите, ако прекаляваш.
Донеси нещата ми от колата. Казвам ти, направих удар.
Тъкмо гледах сметките, мамо.
- Защо ги намесваш?
Повечето са просрочени заради кредитните карти.
Внимавам с кредитните карти. Пазарувам разумно.
Ще ти донеса нещата.
Не е ли сладко това мече? Ще си го сложа на леглото
до Хестър и Фестър. Какво се римува с Хестър и Фестър?
Противестър.
Пак се обади жената от колежа, която ще проучва Червена роза.
Видя ли? Винаги изниква нещо. Бог има грижата.
Червена роза е опасна.
- Ако внимаваш, няма страшно.
Склони ли я да качи на 7 500?
- Сама финансирала експедицията.
Така ти е казала и ти й повярва.
- Обади й се, ще ти дам номера.
Не. Сделката си е сделка. Една от малкото мъдрости на баща ти.
Каза ли й, че за интервютата и прегледите после ще искаш още?
И без рентген, причинява рак.
Върви ми донеси покупките. После ще си хапнеш пая.
Времето за консултации изтече. Елате утре.
Казах, времето за консултации...
- Предлагам допълнителни услуги.
Хубав съм по бански. Мога да се облека като камериерка.
Влез и затвори вратата, идиот такъв.
Професорке, много си хубава днес.
Идиотът иска да знае как си.
Няма да те лъжа, тежък ден беше. Но ми предстои важно обаждане.
До онова момиче Уийтън, което най-много искаш?
До сестра й. Ако можеш да седиш тихо, остани,
но ако ще те прихващат лудите, изчезвай отсега.
Много си сурова, а аз те пускам да изследваш семейния ми дом.
Но ще мирувам, кълна се, Ди.
Пардон, няма вече.
Ало? Г-це Риърдън?
- Да. Как сте?
Добре, но тук е трудно да опазиш телефона от хора.
А и съм в почивка. Да побързаме.
- Мога да звънна по-късно.
Не става. Още живея при нашите, за да съм близо до Ани.
Баща ми знае коя сте и какво искате. Не го одобрява.
Значи ли това, че Ани няма да участва?
Значи, че ако я доведа в Червена роза,
може да не се върна у дома.
Аз не възразявам, но Ани остава без човек, който да я разбира.
Тоест, тя няма контакт с вашите.
Мама се плаши до смърт от нея.
А баща ми според мен я мрази.
Как мога да помогна?
- Край Такома има училище
за такива като Ани.
Всъщност едва ли има други като Ани.
Но е добро заведение за тинейджъри аутисти.
Ще говоря направо, г-це Риърдън. 5000 няма да стигнат.
За 10 000 ще се опитам да го уредя.
Добре, 10 000. Ще ви донеса чека лично още днес. Къде работите?
Не бързайте, трябва да го обмисля.
Времето ми е кратко, г-це Уийтън.
Наричайте ме Сестричке като всички.
Г-н Римбауър предоставя Червена роза на мен и групата ми
за уикенда на Мемориалния празник.
Само след 9 дни е. Трябва да знам мога ли да разчитам на Ани.
В понеделник правя среща на участниците в университета.
Чудесно ще е Ани да дойде.
Разбирате, че ако тя дойде в Червена роза, то ще е с мен.
Добре, разбира се. Кога ще имам отговор, г-це Уийтън... Сестричке?
Може да успея да събера и 12 000,
ако твърдо ми обещаете отсега.
Не мога.
Дочуване, г-це Риърдън.
- Чакайте... Кога да ви очаквам?
Ще се обадя.
- А срещата в понеделник?
Не знам...
Няма да стане.
10 хиляди долара? Дори 12? Май евтино съм продал къщата.
Не я продаде, а я даде под наем. За един уикенд.
Искам Ани Уийтън на всяка цена.
Защо?
- Подбрах добра група,
но те са свещи. Ани Уийтън е прожектор.
Само тя може да пробуди Червена роза.
Не е разумно да се буди Червена роза.
Искам Ани. Искам Ани Уийтън.
Здравей, скъпа.
- Здравей, мамо. Здравей, татко.
Изглеждаш уморена. Ще ти стопля пакетирана вечеря.
Няма нужда, хапнах в ресторанта.
Ани добре ли е?
Добре си е.
- Пак си тормози ушите.
За нашите да не говорим. Ако не е ''Лятна вила'', ще е ''Пенсилвания''
и ''В настроение''. Цял следобед едно и също.
Явно й харесват.
- Знам, само не разбирам защо.
И на това сме благодарни.
Ани... Ани... Ела си у дома...
Чакаме те, Ани... Ела си у дома.
Въпреки мнението на някои хора психичните способности:
телепатия, телекинеза, ясновидство и прочие нямат морална мярка.
Те не са добро или лошо. С къщите е различно.
Шърли Джаксън е права. Някои къщи са родени лоши.
Къщи като тази.
Къщи като Червена роза.
Знаех, че е голяма, но тя е огромна.
За наше щастие е огромна мъртва клетка.
В Червена роза не е имало свръхестествени явления от 1995 г.
Вярвам, че някои къщи имат свой живот,
който може да е съзнателен или не.
Ако някога е имало съзнателност в Червена роза, проявила се е рано.
Сиатъл отпреди 100 години бил друг свят.
По-различен, отколкото можем да си представим.
Оцеляването било реален проблем.
Създавали се състояния, често от бандити с цилиндри.
Или им правиш път, или те сгазват.
Това били вариантите през 1906 г.
Червена роза била построена от Джон Римбауър в центъра на Сиатъл
като сватбен подарък за съпругата му.
Римбауър бил основател на ''Омикрон'',
най-голямата нефтена компания в Америка до 1950 г.
През 1950 г. Елън Римбауър изчезнала.
Неприятностите с Червена роза започнали, преди къщата да я има.
Строителните бригади работели денонощно на пълна седмица.
Но не в това бил проблемът.
Къщата още не била построена. Самият терен подлудявал хората.
Подлудявал ги в буквален смисъл.
Превозвачът не се опитал да бяга, просто оставил пушката в колата
и отишъл в една близка кръчма. Там го намерила полицията.
Превозвачът се казвал Хари Корбин. В съда твърдял, че не помни нищо
от сутринта същия ден до мига, когато се събудил в килията
с подутина зад ухото. Съдията не му повярвал,
нито пък съдебните заседатели. Получил 25 години затвор.
Хари Корбин бил първата жертва на Червена роза от мъжки пол.
Червена роза винаги е третирала мъжете и жените различно.
Какво точно имате предвид?
- Всичко с времето си, Ник.
Джон Римбауър и Елън Гилкрист се венчали на 12 ноември 1907 г.
Той бил на 40, а тя на 20. В деня, когато се врекли един на друг,
Червена роза била в строеж от година...
...и вече имало три смъртни случая
след убийството на първия надзирател на Римбауър.
Вдигайте!
Един човек бил обезглавен от паднало стъкло.
Друг паднал от скелето и си счупил врата.
Третият се задавил от парче ябълка и се задушил.
Ето как изглеждала Червена роза, когато била завършена през 1909 г.
А за да ви освежа паметта, ето как изглежда днес.
Сякаш е пуснала метастази.
- Колко стаи има Червена роза?
Едва ли някой знае.
- В понеделник преброяваш 74,
а в петък вече са 87 или 97.
Но това е невъзможно.
- Говорим за Червена роза, скъпа.
Колко са изчезналите хора? Техният брой поне трябва да е точен.
Да. 23 след края на Първата световна война.
Простете, но ми е невъзможно да го повярвам.
Естествено, не е за вярване. Но е истина.
Петима мъже и 18 жени.
Червена роза винаги е имала слабост към жените.
Моля ви, спомнете си, че говорим за къща, която вече не е активна.
Дано, иначе 5000 долара са малко.
Кога е било последното изчезване?
- През 1972 г. Преди почти 30 г.
Както казах, не е имало явления...
- Кой е бил последният?
Пам, имаме да покрием много материал. Да не се разсейваме...
Една жена при обиколка на Историческото дружество.
Едва когато обиколката свършила, забелязали, че вече не е с тях.
Не я намерили, но открили чантата й.
Свърши ли?
- Да.
Благодаря.
Името на жената е Лайза Албърт.
След нейното изчезване къщата била затворена за обиколки.
Нямала вече психична енергия, с която да се храни
и като че изпаднала в сън. Тъй че сега...
Тя е мъртва клетка.
- Именно.
Не съм много сигурен.
Когато Джон и Елън се оженили, Червена роза не била завършена,
но те не бързали да създадат домакинство.
Меденият им месец се проточил цяла година.
Обиколили света с параходи като този - ''Звездата на океаните''.
За Джон Римбауър любимата част от пътуването била Африка.
На Елън тя не се харесала толкова. Едва не умряла там.
Малария ли е било?
- Не. В дневника си я нарича
''болест, пренасяна от мъжете и изстрадвана от жените''.
Не изглежда съсипан от тревога.
Със или без него, Елън се съвзела
и щом най-сетне се нанесли с Джон в Червена роза, тя била бременна.
Било януари 1909 г. Джон сметнал, че къщата е завършена.
Пристигнаха!
Колко си красива, Червена роза...
Но той не знаел, че къщата никога нямало да бъде завършена.
Нито в неговия живот, нито в нейния.
Онова, което прави Червена роза феномен в света е,
че продължила да се разраства сама до смъртта си през 95-96 г.
До 1950 г. пристрояванията ставали по волята на Елън,
а нейната воля, дами и господа, била желязна.
След 1950 година...
След 1950 г. Червена роза вече растяла сама.
Септември 1909 г.
През есента на 1909 г. Елън Римбауър родила син.
Дядо ми.
- Наистина ли вашия дядо?
Боя се, че да.
В дневника си тя пише:...
...''Нарекох го Адам, защото е първият.''
Сукийна, жената, която тя довела от Африка,
акуширала на раждането й, което било трудно.
В дневника си Елън никога не нарича Сукийна своя прислужница.
Първо я назовава приятелка, а по-късно - сестра.
Когато Елън родила дъщеря с недоразвита ръка,
обвинила африканската си болест и сексуалните апетити на мъжа си.
Към което прибавила: ''Проклети да са всички мъже''.
Дъщерята на Джон и Елън
се родила през април 1911 г. и я кръстили Ейприл.
През следващите години Елън решила, че треската й,
която се връщала периодично, ще я убие млада.
Това я направило лесна плячка за мадам Стравински.
Ако имате да ни кажете нещо, използвайте моето тяло.
Говорете.
Дайте ни знак.
Покажете ни знак.
Дори Сукийна не могла да я убеди, че старата дама е измамница.
Скъпи духове, каним ви да разговаряте с нас.
Покажете ни знак.
Мадам Стравински, позната на полицията в Сан Франциско
като Кора Фрай, променила живота на Елън Римбауър
една вечер през август 1914 г.
Сукийна!
Трябва да строите.
- Какво й казала?
Че прабаба ми няма да умре, докато къщата не бъде завършена.
Дядо й казал, че е завършена, а мадам Стравинска - че не е.
Докато ти не кажеш.
Елън го приела сериозно. Сигурно с право.
Поне никога вече нямала пристъп на африканската треска.
Било е психосоматично.
Плод на нерви, а?
- Не бих се изненадал.
Още следващата седмица започнали ново крило - първото от много.
Какво казал мъжът й за това?
- Нищо.
Родила му син и дъщеря. Момичето било с недоразвита ръка,
но синът бил здрав, а тъкмо той интересувал Джон.
Елън изпълнила функцията си и я оставил да прави каквото иска.
Освен това...
Той си имал свои занимания.
Елън продължила с пристрояването до изчезването си през 1950 г.
40 години скъпоструваща ексцентричност.
Когато изчерпала традиционните възможности,
поръчала неконвенциални задачи.
- Например?
Така наречената Чудата кула била завършена през 1921 г.
Две години по-късно Джон Римбауър скочил от нея и загинал.
Самоубийство ли е било? Или се е натъкнал на нещо по-силно от него?
В смъртния акт пише ''нещастен случай''.
Според мълвата - самоубийство или духове.
И тъй, през активните години, а те наистина били активни,
тенденцията в Червена роза била жените да изчезват,
а мъжете да умират.
Но лошите дни са минало.
- Да, така е.
Сигурна ли сте?
- Абсолютно.
Тогава какво точно искате от нас, г-це Риърдън?
Първо, предлагам да се наричаме на малки имена. Така е по-просто.
Защото тази област е достатъчно трудна.
Хората не разбират целите ни или не зачитат откритията ни.
Някои са истински жестоки.
И...
Целите на изследването.
- Да, да.
Целите на изследването ми са измерими психични явления.
Телеметрични отчитания, аномалии на енергийни нива.
Искам данни, които да приеме
дори най-задръстеният и скептичен член на този факултет.
И ако на моменти изглеждам малко луда на тая тема,
то е защото съм вложила много усилия.
Щом Червена роза е мъртва клетка, какви доказателства очаквате там?
Пуснеш ли ток в мускула на крака на мъртва жаба,
мускулите ще се свият часове след смъртта на жабата.
Вие сте моят психичен еквивалент на електричеството.
Целта ми е скромна. Едно потрепване.
Само едничко потрепване. Ако го постигна...
...репутацията ми ще е осигурена до живот.
А по-важното е, че заедно ще направим легитимен
клон на психологията, третиран като беден роднина.
Вие защо сте тук, г-н Римбауър? Какъв е специалният ви талант?
Пазя семейните интереси. Обещах на видната психоложка
един експеримент и давам път на багерите.
Ще оставите да я съборят?
Та тя е история.
- Историята не плаща наем.
Не е най-благородният мотив.
- Ние ли сме целият екип?
Тя се надява, че не.
- Моля?
Разчитам на още един член, но е съмнително.
Но и с вас петимата имам добър шанс.
Ще се видим идния петък в 14 ч. Ще е паметен Мемориален празник.
А сега ви моля да дойдете при мен. Да приключим с кръг.
Демоде е като обувките с катарами.
Да се съсредоточим ли върху нещо конкретно?
Просто добри мисли и добра воля.
- Звучи прекрасно.
Усмихнете се за снимка!
Вик, добре ли си?
Нищо ми няма.
Ще ида да отворя място за бирата.
Нещо му е клюмнала перушината.
Не, не! Добре, само половин чаша.
Искам да говоря с Рейчъл, моля. Там ли е?
Кой е?
- Искам да говоря с Рейчъл.
Знам коя си. Оная луда от колежа, нали?
Как си, кукувице?
- Мен ли търсят?
Г-н Уийтън, имам работа с голямата ви дъщеря...
Нямаш работа нито със Сестричката, нито с Ани или с друг.
И да не си посмяла да звъниш вече, ясно ли е?
Татко...
Търсеха мен.
Не, беше някаква луда.
- Търсеха мен и нямаш право...
Докато живееш в моя дом и те храня, имам право.
Престанете и двамата.
- Знам какво иска лудата.
Знам и какво заговорничите зад гърба ми.
Но Ани няма да припари в Червена роза.
Мамо?
- Тя няма думата. Аз решавам.
Мамо, подкрепи ме поне веднъж. Моля те, кажи нещо.
Казала съм. Не вземам страна в споровете ви с баща ти.
Мамо...
А страната на Ани? Училището...
- На коя планета живееш?
Няма да я вземат за 5000 долара.
- Професор Риърдън обеща 12 000!
Знаех си, че е луда, но и ти ли? Трябват поне 20 бона.
И то на година.
- Ако се случи нещо в Червена Роза,
Ани може да получи състояние.
- Ще я дадат по телевизията, а?
''Здравейте, аз съм Ани Уийтън. Ще ви разкажа за къщата с духове.''
Не й се подигравай!
- Аз я спасявам.
От една луда, че и от втора.
Точка по въпроса, Сестричке. Да не чувам повече за това.
Ще й се обадя. Отиваме.
Нищо подобно.
Престани, Ани! Стига!
Накарай я да спре!
Как мислиш, татко?
Какво според теб иска Ани?
Престани, Ани!
Джордж!
За бога, Джордж, накарай я да спре!
Помислихме, че се изгуби.
- Само се отнесох.
Искам да предложа тост.
За Червена роза.
Джойс все още чака, надява се на още един.
Шести. Шест е числото.
Момиче, съвсем младо. И скъпата ни професорка ще има късмет.
Нима виждаш това?
А твоята дарба каква е, Пам?
В списанията я наричат ''пипни и познай''.
Не винаги действа, но понякога, като опипвам предмети,
виждам разни неща или изпитвам чувства.
Разбира се, много пъти нищо не излиза.
Ами ти, Вик?
Двама души, към 25-годишни.
Тя е със синя рокля, той е с джинси.
Той е рус, с повечко злато.
От екземплярите с римски ръце и руски пръсти.
За какво приказваш?
Да идем отвън, искаш ли?
- Добре.
Много шик, няма спор.
- Имаш развито предчувствие.
Мога да различа ястреб от трион, когато вятърът е северозападен.
Ами ти, Кати?
- Аз съм от автоматичните пишещи.
Буквите за гадаене?
- Да, но тях не ги обичам.
Каналът е твърде широк и понякога навлизат неприятни неща.
Това е по-добро. Намесено е предчувствие, астрално влияние,
но най-вече действа човешката връзка.
Някой да се съсредоточи силно. Ти, Пам.
Добре. Чакай да видим...
Май няма да се получи.
Стив?!
Ами ти, Стив... Ник.
Той я нарича Ди. Чудя се защо ли.
Ник?
О, аз умея по-малко от всичко.
Понякога ми излиза късметът и уцелвам.
А новият ни приятел Емъри? Какво знаем за него?
Не ми е симпатичен.
- Емъри гледа в обратната посока.
Вижда миналото.
- Не е най-удобната дарба.
Да пием за добрите мисли и добрата воля.
За добрите мисли и добрата воля.
Коя си ти?
Защо си тук?
Откъде си?
От кое време си?
Това нещо с Червена роза ли е?
Казах ти. Предупреждавай някой, дето не е толкова закъсал.
Помня този ден.
Тя беше щастлива, нали?
Всички бяхме щастливи.
Погледни само това.
Хубаво време беше. Неведението е благодат.
Татко, никой няма вина, че Ани е такава.
Нито тя, нито аз, нито ти.
Знам. Само че в главата ти е какво искаш ти за Ани,
а не се замисляш на какво е способна тя.
Не помниш ли какво стана, след като я ухапа кучето на Стантън?
Как заваляха камъни? Или какво стана с тръбите?
След станалото тази вечер как може да се съмняваш какво иска?
Но как ще заведеш Ани в къща с духове?
Все едно да провериш със запалка докъде ти е пълен резервоарът.
Това е шанс за нея да се измъкне.
Да, а покрай нея и ти.
Искам само най-доброто за Ани.
Знам, Сестричке, но ти не знаеш кое е то. Повярвай.
Ела, Ани...
Ела...
Кого ще призовавате?
Жалко, че не можеш да скъсаш другите 40 000.
Днес ще го прочетат, утре е на боклука.
Снимката ще се запомни.
Особено когато се гласуват мероприятия за университета.
Заради такава снимка може да отпаднат сто важни програми.
Но какво те засяга теб?
- Мини на въпроса, Карл.
Ако не, чака ме работа.
- Да лъскаш кристални кълба?
Ти внуши на хлапака Болинджър да направи това, нали?
Казал си му къде да иде и кога да щракне апарата.
Издаде си параноята.
О, гадно порязване...
Имам лоши новини за теб, стара приятелко.
Засега още не съм стара.
И въобще не съм ти приятелка. Какво има?
Изпълнителната комисия имаше заседание по договорите.
Защо? На никого не му изтича договорът? Освен ако...
О, ти наистина си мръсник!
С 5 срещу 2 гласа договорът ти няма да се поднови.
Търсихме те за заседанието. Имаш съобщение на телефона си.
Как така духовете не са ти казали?
По общо мнение тия глупости трябва да се прекратят.
Ще ви съдя до дупка.
- Може, но ще загубиш.
Радвам се да кажа, че дните ти във Факултета по психология
са ако не приключили, то преброени.
Като се върна от Червена роза с доказателства...
Налудничави бълнувания. Суеверия от каменната ера.
Доказателството е пред теб.
Жалко, беше уважаван специалист по детска психология,
а после се зарази от вируса!
Това е легитимна област на психологично изследване.
Това е гавра! Плювка в окото на рационалното мислене!
Хубавото е, че Червена роза ще е последното ти гонене на вятъра!
Ти си идиот и си сляп.
Да речем, че намериш доказателство. И какво?
Примерно снимка, запис на дрънчащи вриги...
...някаква телеметрия.
И каква полза от това? Замисляла ли си се някога?
Днес се чувствам страшно добре, Карл, въпреки тъпотиите ти.
Това е светът, в който живеем,
който възприемаме с петте си сетива.
Той е кожата - равен и рационален.
Всяка причина си има следствие
и всяко следствие може да се предвиди с подходяща база данни.
Но под този свят има друг. Под кожата има кръв.
Това не виждат рационалистични магарета като теб.
Той е течен, не твърд. Горещ, не просто топъл.
Свят, пълен със загадки, Карл.
Не ти харесва, нали? И не ми пробутвай мероприятия и програми.
Просто се боиш от това, което е под кожата. А аз - не.
Чуваш ли, Карл? А аз не се боя!
Ако си ме заразила с нещо...
- О, до това се свежда, нали?
Боиш се да не прихванеш зараза. Тичай да се миеш,
а после да си направиш тест за СПИН.
Щом семестърът свърши, се измиташ оттук!
И край с твоето преподаване! Ти си луда!
Всичко хубаво, стари приятелю.
Какво зяпаш?
- Нищо.
Зяпай другаде тогава!
Успяхме, нали? Разнищихме я.
Какво ви е на лицето?
Няма значение.
Имаме да обсъдим много неща, момчето ми.
Репортажът не е ли приключен?
Той едва започва.
Въпроси от графата на неудобните.
Ако в гората падне дърво и никой не го чуе, то вдига ли шум?
Кой подстригва бръснаря?
Кой оставя пари под възглавницата на Феята на зъбчетата?
Как никой не се сеща, че Кларк Кент е Супермен с очила?
Ако не притежавах Червена роза, щеше ли да си в леглото с мен?
Ехо!
Как мина денят ти, скъпа?
- Дай ми я.
Как мина денят ти? Или да се търкулна и да се смаля, а?
Няма да ми подновят договора.
Карл Милър лично дойде да ми го съобщи.
Но имат ли право?
- Може би. Сигурно.
Болинджър ни е изкарал в статията си като отбор глупаци,
като аз съм главната глупачка. Би ли си изгасил лампата?
Доста спокойно го приемаш.
Обади се Сестричката. Приема 12-те хиляди.
Като се върна от Червена роза със сигурни данни,
ще ме искат поне 40 университета.
Ще напиша книга, от която ще се продадат трилиони екземпляри.
От теб съм го чувал: единствената сигурност при паранормалното е,
че няма нищо сигурно.
А ако в Червена роза не стане нищо?
- Ще стане.
Ани Уийтън е моята гаранция.
Тя е...
Да кажем, че е единствена по рода си.
Знаеш, че Червена роза не е мъртва клетка.
Ани ще я събуди и ако позволиш още шест месеца проучване...
Не. Къщата ще бъде съборена през юли. Нямам търпение.
Как може да я мразиш толкова?
- Тя ми яде роднините!
Да не ти е убягнало в проучването?
Тя значи много за мен.
- Прекалено много.
Когато всичко свърши, ти е нужна сериозна почивка.
Имаш клетъчен телефон.
- У мен е.
Също така достатъчно филм.
- То се знае.
Но не знам дали е разумно.
- Не ми казвай, че се боиш.
Не се боя, естествено. Просто е голяма къща.
Ами ако се изгубя?
Кевин, предстои ти да излезеш в широкия свят.
Виж, там може да се изгубиш.
Но напиши този материал и той ще ти отвори много врати.
Мислех, че това искаш.
Защо не дойдете с мен?
- Имам да свърша някои неща,
да управлявам факултета, да контролирам сесията.
Щом приключиш, се обади. Аз или жена ми ще те приберем.
И тя не изтрайва кучката Риърдън.
- Ако ме спипат, ще ме разкъсат.
Няма опасност, ако внимаваш.
Сигурно.
Не забравяй това.
И ги щракни в по-налудничава поза.
Професоре, едва ли е разумно...
- Дръж се мъжки, момче.
Професор Милър...
- На крачка си от славата!
Само направи снимките!
Зимна градина, кухня, склад за инструменти.
Задна врата... Главен вход.
Мислех, че къщата е празна.
- Г-н Болинджър, репортерът?
Да, но вие откъде знаете?
Заповядайте, очакват ви.
Госпожо? Къде сте?
Насам, моля.
Госпожо? Май че ви изгубих.
Госпожо?
Има ли някой тук?
Госпожо?
По дяволите!
Добре, много смешно, но искам да си вървя.
Пуснете ме да изляза!
Имам нужда от помощ! В зимната градина съм!
Пуснете ме да изляза!
Пуснете ме оттук!
Пуснете ме!
Махам се оттук.
Стегни се, Болинджър.
Ало? Кой е там?
Ти ли си, Болинджър?
Ало?
Ще дойдат, спокойно.
Чакай, не ме карай да те гоня.
Сам ще се оправя, мамо.
- Все така казваш.
Чуй ме. Ако изникне нещо, което не ти е по силите,
непременно се обади и ще дойда да те прибера.
Добре, мамо. Сега ще вървя.
- Обади се да кажеш как си.
Непременно. Отивам, чакат ме.
- Нека почакат.
За къде са без теб? Обърни се сега.
Мамо...
- Обърни се.
И се пази от русата. На уличница прилича.
Дай на мама целувка.
Целият си в червило. Почисти се.
Виждам пред нас нови хоризонти на паранормалната психология.
Да си миеш ръцете, след като ползваш тоалетната!
У сем. Уотърман е имало сериозна подготовка за летния лагер.
Млъкни.
Виждам, отправили сте се към къщата с духовете.
И, както виждам, със служебно оборудване за 100 000 долара.
Имам всички документи надлежно подписани.
Подписани от Роджърс, докато бях в отпуск и ме заместваше.
Хитро си го измислила.
- Искаш ли нещо?
Опитвам се да съм любезен.
- Извинете ни, но малко бързаме.
Но, разбира се! Имате си духове за ловене, нали, г-н Римбауър?
Може да се каже.
Само да не потрошите оборудването.
Успех.
Духовете го сториха за една нощ.
Така казва Скрудж, като се събужда нов човек.
Милър ми напомня за Скрудж сутринта на Коледа.
Нямам му доверие.
Здравейте, вие ли сте групата?
- За Червена роза ли?
Да. Аз съм Пам Азбъри.
Това е Кати Креймър.
Виктор Кандински.
- Просто Вик.
Ник Хардауей.
И Емъри Уотърман. Вие сигурно сте...
Аз съм Сестричката Уийтън. Това е Ани.
Мислех, че ще ви изпуснем. Имаше ужасно задръстване.
Радваме се, че сте тук.
- Сестричке...
Или по-добре Рейчъл?
- И двете стават.
Стига, Ани, престани.
Боже, тя е бавноразвиваща се.
Ако не огласяваш оценките си за г-ца Уийтън,
и ние няма да те притесняваме с въпроси за връзката с майка ти.
Приятели... мисля, че сме готови.
Свързахте се с клетъчния телефон на Карл Милър.
Оставете съобщение.
Болинджър, къде си? Казах ти да не се разделяш с телефона.
Знай, че тръгнаха от университета. До 40 минути са там,
така че бъди готов. И да ми позвъниш после.
Ето я.
Сякаш ни гледа.
Наистина ни гледа, Кати.
Стив.
Мамо?
Къде си?
Мамо? Страх ме е.
Къде си, мамо?
Стив, добре ли си?
Да, съвсем добре съм.
Да ти кажа ли една тайна?
Никога не съм правила такова нещо и се боя до смърт.
Не се страхувай, само вярвай.
Добре, че повечето електроника беше инсталирана през седмицата.
Какво е това?
- Планове на къщата.
Сигурно са полезни, колкото карта на Африка от 14 век.
Носим си и въже.
Как си, миличка, добре ли си?
Мамо? Страх ме е.
Ела... Стиви...
Какво има? Какво чуваш?
Стив...
- Тя знае, че сме тук.
Иска ни тук.
Елате, влезте...
Влезте и вижте...
Бог да ни е на помощ. Тя ни иска.